Човечеството се стреми да спаси природата. Защо това може да срине световната икономика?

 

 

Снимка: Ben Margot / AP

 

Борбата с промените в климата малко по-малко стана основен приоритет за европейските власти. Но колкото по-нататък отива, толкова повече този екологичен въпрос се превръща не в задача на националните правителства, а на бизнеса и икономистите. Експертите прогнозират, че глобалното затопляне може да предизвика стагфлационен шок, способствайки за нарастването на цените на енергоресурсите и забавяне на икономиката. В опита си да предотврати този песимистичен сценарий ЕС има намерение да вложи 1 трилион евро в екологични проекти. 

 

Новите правила

 

Европейският съюз се стреми да стане лидер в борбата с парниковите газове и първи сред водещите световни икономики да изпълни Парижкото споразумение, като неутрализира вредните емисии до 2050 г. Обаче прехода към климатично неутрално бъдеще изисква тотална смяна на парадигмата. Този процес ще засегне всички сфери на икономиката и особено енергетиката, транспорта, промишлеността и селското стопанство. Глобалният преход, необходим за постигане на климатичните цели, изисква фундаментални промени в инвестициите и финансите, затова ЕС усърдно работи по задачата да направи финансовите потоци екологично ориентирани.

 

Оглавилата на 1 декември 2019 г. ЕК, Урсула фон дер Лайен веднага определи борбата с климатичните промени за свой главен приоритет. Десет дни след това ЕК представи т. нар. „зелена сделка“ за „обезпечаване на устойчивост на икономиките на ЕС чрез превръщане на климатичните и екологични проблеми във възможност за обезпечаване на справедлив преход във всички области“. След зеления пакт, през месец март ще бъде приет и европейския екологичен закон за климата, стратегията за запазване на биоразнообразието, новата промишлена стратегия и план за действие на кръговата икономика, който е насочен към минимализиране на промишлените отпадъци. Според експертите от ЕК, „минимум 25 процент от дългосрочния бюджет на ЕС трябва да бъде отделен за климатични проекти, а ЕИБ и новосъздадената Европейска климатична банка ще окажат допълнителна подкрепа.

 

Без шансове

 

Според плана на госпожа фон дер Лайен, ЕИБ трябва да стане мотор на зелената икономика. В тази връзка, пред нея стои амбициозната задача за десет години да подкрепи екологични проекти на стойност 1 трилион евро. Като се предвижда банката да финансира средно около 25 на сто от пълната стойност на проектите, а останалата сума да бъде предоставена за финансиране от частни инвеститори. При това, ще бъде забранено финансирането на нови въглищни електроцентрали, а субсидиите за въглеводородни горива ще бъдат спрени. Едновременно с това ЕИБ от началото на 2022 г. прекратява кредитирането на газови проекти. Това не само ще лиши газовите електроцентрали и газопроводите от достъп до преференциални кредити, но ще отблъсне от такива проекти и частните инвеститори, което е напълно логично, защото при оценката на риска и переспективите, които имат, те по-скоро ще предпочетат да инвестират в проекти, които ще бъдат одобрени от кредитните институции, отколкото да инвестират в отрасли от „черния“ списък. Това на свой ред ще доведе до такова поскъпване на газовите проекти в Европа, че инвестициите в тях няма да могат да се изплатят.

 

Заплахата

 

За тези, които въпреки всичко са решили да кредитират „мръсни“ от гледна точка на ЕС отрасли, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард е приготвила „тоягата“. Бившата директорка на МВФ оглави главния надзорен орган на цялата банкова система в еврозоната, като още при назначаването си заяви, че възнамерява да направи борбата с климатичните промени „критична мисия“ за Централната банка. Сега ЕЦБ за пръв път от 2003 г. се готви да проведе комплексно преразглеждане на задачите си. Програмата все още не е утвърдена, но източници от банката говорят, че темата за екологията е застъпена основно в нея.

 

Първата работа на Лагард беше да обещае, че ще усложни живота на банките и инвестиционните фондове, забравили за климатичните рискове при оценка на кредитирането си. Отначало тези рискове ще бъдат добавени към стрес-тестовете на банките, но след това може да се стигне до изменения на изискванията за капитала. Тези, които влагат пари в „мръсна“ икономика, ще бъдат принудени да създават допълнителни парични резерви, което ще направи такъв тип кредитиране по-малко привлекателно и доходно за финансистите. Показателен е и фактът, че новият директор на МВФ Кристалина Георгиева също постави в центъра на вниманието екологичните проблеми, още в момента, в който зае поста си. Тя заяви, че централните банки са длъжни да разработят стрес-тестове свързани с климата, които ще помогнат да се изясни влиянието на трусовете върху финансовата система, предизвикани от глобалното затопляне.

 

Към привържениците на Лагард можем да причислим също председателя на Централната банка на Франция и член на изпълнителния съвет на ЕЦБ Франсоа Вилерой дьо Гало и председателя на Английската банка Марк Карни. По думите на Гало, промените в климата трябва да станат част от икономическите прогнози и модели. Той поясни, че глобалното затопляне може да предизвика стагфлационен шок, способствайки за нарастване на цените на енергоресурсите и забавяне на икономиката, което ще повлияе на ценовата стабилност, която трябва да поддържат централните банки. Карни също предупреди за опасността от рязко обезценяване на стойността на активите, ако инвеститорите не отчитат рисковете в измененията на климата. Карни впрочем не предложи използването на паричната политика в качеството ѝ на инструмент за борба с климатичните промени.

 

Противниците

 

Предсказуемо е, че не всички колеги на шефа на Централната банка са съгласни с това, че правилата на играта на финансовите пазари трябва да бъдат подчинени на екологичния дневен ред. Например председателят на Федералната резервна система на САЩ заяви пред Конгреса, че счита измененията в климата за „много важен въпрос“, но с него трябва да се занимават органите на властта, а не Федералния резерв. В самата ЕЦБ също има много недоволни от линията на Лагард. Така например президентът на Бундесбанк и член на управителния съвет на ЕЦБ, Йенс Вайдман, предупреждава, че ще се отнесе „много критично“ към опитите да се промени паричната политика на ЕЦБ, само заради борбата с промените в климата. Сходна позиция изрази още един член на управителния съвет, Беноа Кере. Според него централните банки не могат да бъдат на предна позиция в борбата с измененията на климата. В частност, разногласията вътре в регулатора е провокирани от идеята да се поощряват банките, финансиращи устойчивите отрасли на промишлеността по пътя на потенциалното смекчаване правилата на ЕС във връзка с набирането на капиталови средства за тяхното кредитиране. 

 

Надзорникът на ЕЦБ по банковите въпроси Андреа Енрия, заяви, че „всяко облекчение на капитала за инвестиции в зелени активи трябва да се основава на ясни доказателства за това, че те са по-малко рискови, отколкото инвестициите в не зелени такива“. Той подчерта, че главната задача на регулатора е да направи банките по-безопасни и надеждни и за това изискванията към капитала на финансовите учреждения не трябва да се променя заради постигането на други цели. Освен това, сега няма ясни критерии, даващи възможност да се определи безспорно кой проект действително води до намаляване на емисиите, и кой само се маскира като зелен“.

 

Опасенията на икономистите са разбираеми. Всеки механизъм може да претърпи авария и тогава има риск огромни суми, отделяни за глобални проекти, да бъдат използвани не по предназначение, а всъщност да се превърнат в спекулация. Тоест, парите могат да обогатят някои от инвеститорите в зелена икономика, които реализират проекти в реалната икономика, с които проекти не ѝ влияят по никакъв начин и въобще няма нужда от тях. За съжаление, към днешна дата много „нисковъглеродни“ и екологични инвестиции в ключови сектори на икономиката не са рентабилни. Нещо повече, текущите стимули за зелени финанси могат да станат източник на потенциална слабост, добавена към рисковите активи в баланса на банките. При това, въпреки че според текущата отчетност на европейските банки капиталовите  езерви са достатъчни, то и сега пак се проявяват признаци на неустойчивост. 

 

Не всичко е гладко

 

Друг проблем се състои в това, че независимо от нарастващия интерес към инвестициите в чиста енергетика, възможностите и количеството проекти, попадащи в стандарта на зелените облигации, е крайно недостатъчен. Въглищната генерация още от времената на промишления бум във Великобритания и Германия си остава основа на световната енергетика. Въглищата, както и преди, са най-евтиното гориво и строежът на нови въглищни електроцентрали продължава, без оглед на рестрикциите, защото рязко расте търсенето на електроенергия от развиващите се пазари.

 

Инвестициите в нефтения и газовия отрасъл също нарастват, показват данните на Международната агенция по енергетика (IEA). При това, преходът от въглеродни технологии към зелени такива, може да предизвика не само финансови, но и социални рискове. Пример за това са протестите на „жълтите жилетки“ във Франция, които започнаха в резултат на увеличаването на акциза върху бензиновото и дизелово гориво, с цел да бъдат финансирани проекти, свързани с възобновяеми източници на енергия, въпреки че в нарастването на мощности от възобновяеми източници се наблюдава стагнация. Отчасти това е свързано с факта, че самото производство на акумулатори и слънчеви панели вреди много повече на екологията, отколкото черната и цветна металургия. Освен това, все още не е ясно как да се интегрира слънчевата и вятърна енергия в общата енергосистема. Така или иначе световните потоци на капитала не бързат да обърнат посоката си към зелени инвестиции. Глобалната икономика нараства и използва все повече енергия. Основната част на това нарастване се покрива от изкопаемите горива. И търсенето им все повече ще се увеличава, като до 2050 г. по оценка на правителството на САЩ, потреблението им ще се увеличи 1.5 пъти. Макар че преходът към нисковъглеродна икономика не буди съмнение,  той трябва да се извърши внимателно и без излишно изхвърляне. В противен случай светът ще получи и негативни промени в климата, и колосални финансови загуби, и катастрофални социално-политически проблеми.       

 

Превод от руски: Никола Стефанов

 

 

 

Още от категорията

23 коментар/a

вовт на 21.01.2020 в 11:10
Тва брежнев като млад лий на снимката?
Helleborus на 21.01.2020 в 11:54
Не бива на замърсяването да се гледа едностранно. Основните причини за замърсяването са различни производства, а не природния процес на горене (съществуващ откакто свят светува, дори звездите и слънцата горят). Желанието да се произведат бързо и евтино огромно количество стоки, които да се продадат, тези стоки да се захвърлят след година и да се продаде ново количество, това е в корените на проблема, алчността на производителите. Евтино и бързо се произвеждат стоки от химически добити материали, пластмаси и изкуствени влакна. Много лесно от тях се бълват тонове найлонови рокли и облекла, домашни потреби, които незабавно се заменят с нови модели, които трябва да си купиш заради модата и заради деструктивните отдели, които си правят производителите, изчислявайки как да произведат продукт, който ще се развали непоправимо в края на гаранционния си срок. Процесът е толкова достъпен и евтин, че ние произвеждаме невъобразимо голямо количество от тези синтетични материали и поне 15% от вредните емисии идват от производството на пластмаса. Газовете и веществата, които се отделят, са все отровни, един от тях е трихлоретана, който изнесоха от Полимери. След като сме отровили земята с производството им, после ги рециклираме, при което остава нерециклируем остатък и отново замърсяваме, а в някои случаи ги и горим. Именно горенето на ОТПАДЪЦИ създава проблем, а не горенето на дърва и въглища. И тъй като лесно може да се докаже, че праховите частици от горенето на дърва не ни вредят, пушекът дори се яде (течен пушек и опушени храни), се извежда теорията за излишъците на въглуроден двуокис, напълно безопасен и полезен за растенията. Нашият бич е свръхпроизводството на пластмасовите смоли и всички онези други подобни химични заместители на памука, лена, дървото или глината. А тези фалшиви еко говорители искат да решат проблемите ни с още по-голямо произвоство на подобни продукти. Какво екологично има в батерията или в изкуствената кожа? Пак говорим за нов неразградим боклук и отрова. Всеки може да види, че еко екстремистите не закачат вредните производства, с изключение на едни найлонови торбички и създават още по-вредни заместители на естествените горива, защото изискват огромни нови производства на пластмаса, батерии и др. подобни. Няма по-еко от природата такава, каквато е, човечеството от хилядолетия се отоплява на дърва и пие млако от крави. Прави впечатление и друго, че с политики се постараха да насърчават хората да мигрират от провинцията в търсене на работни места, с политика обявиха за нерентабилно поддържане на селско училище и детска градина, болница... И след като наблъскаха населението като сардели в столицата и запустиха земята ни, където въздухът си е съвсем чист, сега им мерят замърсяването в точно тази столица и тормозят народа отново с глоби и ограничения.
Лента.ру да не се притеснява на 21.01.2020 в 12:48
Има си начин. По времето на Съюза въпросът се решаваше словесно, а вярата допълваше красивата картина. Природните богатства бяха неизчерпаеми, защото се добиваха планово, Москва беше столицата с най-чистия въздух, реките се обръщаха да текат наобратно, морета се пресушаваха, а което не можеше, просто се премълчаваше. Ето и тук, в статията няма нищо за протестите срещу откритите депа за отпадъци.
Ххх на 21.01.2020 в 12:52
Вървим към време когато вместо "Хайл Хитлер" ще ни принуждават да казваме "Хайл Тумерг"
Супер! на 21.01.2020 в 12:58
Точно навреме се размириса далаверата с "горивото за ТЕЦ-ове" на нашите гладни новобогаташи! Сега ще ни съдерат г**овете с еко-глоби... Но нашите европейски партнери си прочистиха няколко милиона тона отпадъци от подредената природка, изпращайки ги у нас... И КОЙ ще плати глобите наложени от ЕС, новобогаташите ли? Държавният ни бюджет, и сиромашийката... Феновете на Борисов и поддръжниците на ГЕРБ трябва да са слепи, щом продължават да се разхождат с небесно-сините си знаменца и да твърдят, че са незаменими престъпници при такива видими резултати... Кукурякът гербер има думата.
Да, бе! на 21.01.2020 в 13:25
Ами да, нищо не е добро, ако измества встрани руския бизнес с газта! Пука им на руснаците за световната икономика! Колкото за демокрацията в Русия!
Супер! в 12:58 ... Кукурякът гербер има думата. на 21.01.2020 в 13:41
А, не! Отново-пак г-жа Helleborus с дълги хвалебствия относно Методиев... Не!
Да, бе! на 21.01.2020 в 13:43
ДА СТРОИМ ЖИВОТА НОВ С РУСОФОБА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ !
Helleborus на 21.01.2020 в 14:12
21.01.2020 в 13:41 Не знам за кой Методиев говориш, но май-доста мислиш за него, може би си влюбена.
Мълния! на 21.01.2020 в 14:22
За първи път! Днес, в 14:12, изключително много високо начетената и влюбена в Методиев г-жа Helleborus показва незнание!
Роман на 21.01.2020 в 15:04
Хайде да чуем поне един аргумент срещу коментара на Helleborus, а не само заяждания. Къде греши, чии интереси настъпва, та реагирате като ощипани госпожици, с какви факти можете да го опровергаете?
Роман, приятелю... на 21.01.2020 в 15:08
кaква е тая ацетонлийка, дето я джаркаш? Време е да преминеш на инжекции, явно хапчетата не ти действат, а и дразнят стомаха ти... Поздрави, доктор Зенгинова.
Роман на 21.01.2020 в 15:16
на 21.01.2020 в 15:08 -- Ясно, толкова си можете Зенгинова. Явно е израз на прекомерен оптимизъм очакването ми да чуя смислени аргументи от празни глави :)))
Отговорен на 21.01.2020 в 20:52
Големият проблем не е производството, изкопаемите горива и пластмасите (по Хелеборус). Факт е, че са налични технологии за утилизиране на отпадъци. Има бактерии, които по впечатляващ начин се хранят с пластмаси. В основата на небивалицата е отказа от управление на цикъла. Управлението на отпадъците и емисиите се заменя с "тоталното решение" да спрем да се топлим по познатия начин, например. В т.ч. с отказ от изграждане на газови мощности, които в когенерация имат впечатляваща ефективност. Ако отидем още малко напред става видно и че "политиките" в защита на "майката земя" всъщност са призвани да отгледат нови производствени вериги. В тях високата "принадена" стойност се включва под етикета "грижа за природата". Йезуитско, нали ?! Налага се, опростенчески, религията на възобновяемите източници, чиято технологична основа е не по-малко замърсяваща от всичко друго. Производството на нови материали на 60% поне е базирано отново на тежка химическа промишленост и нефт. Накратко, тезата за "абсолютно задължителен" икономически ръст (БВП) която стои в основата на всичко се пренася и материализира в търсене, зорлем, на нов бизнес и продукти. Виждаме го във всичко, което ни заобикаля. Аспирина се кръщава Упсарин (примерно) и цената му се умножава по няколко. Понеже основата на "проблема" е енергията е разумно всички изкушени и любопитни да потърсят и прочетат за д-р Фило Фарнсуорт. Изключителен учен и изобретател, който патентова реален способ за студен ядрен синтез още началото на 60-те години на миналият век. Патента все още е собственост на АТТ (ако не бъркам), което е невъзможно, защото след 20 години патентите стават публична собственост, но факт. На този фон, трите патки - гинеколожката, полит икономистката и криси мургавата говорят за "зелена" енергия ..... перверзно някак.
на 21.01.2020 в 11:54 ... Роман / Кукуряк гербер на 22.01.2020 в 00:08
ни съобщава азбучни истини за съвременния свят на свръх-производство и световния проблем с планиранoтo остаряване (planned obsolescence), и сякаш не осъзнава, че сегашното плачевно стопанско състояние в страната ни се дължи предимно и точно на безхаберното управление на ГЕРБ през последните дълги 10-12 години, когато вместо да се преустроим, както гърците успешно направиха, ние се фокусирахме въху собствения си пъп (и прекрасната личност на Бойко Методиев Борисов), нашият сияен вожд и аверите му който най-безотговорно се изживява като велик дипломат и държавник, и не пропуска повод за пътувания на държавна сметка до най-различни международни форуми за да прегръща и мачка най-просташки всички останали участници. Само снимките му от срещата в Давос са достатъчно свидетелство, че нашият съвременен Бай Ганьо не бива да остава извън затвора нито минута, дори само защото наложи примитивния си стил на поведение на цялата политическа пасмина.

Напиши коментар