Близкото става далечно, а далечното - недостъпно. Всичко, което беше прекрасно, се оказва заразно, всичко, което беше банално, се оказва прекрасно. Роден на пренаселен пазар в Китай, в смесица от мъртви животни и човеци, Covid изглежда метафора на човешката свръхгъстота. Той ни заповядва да се разделим, за да оцелеем. Това е обществото на метър и половина. През 2020 г. Ерос и Танатос се целуват с маска на устата.

 

Паскал Брюкнер е френски философ и писател. Автор на романа “Горчива луна”, по който Роман Полански създаде едноименния филм през 1992 г. 

 

В една от своите “Истории за мистерията и въображението” Едгар Алън По разказва как следвал в Лондон възрастен, 65-годишен човек със скъсано палто, който се губи в уличния водовъртеж, в потока от пешеходци. Мъжът предпочита задръстените улици и когато падне вечерта, търси шумните пазари, зрителите, които излизат от театрите, кабаретата, препълнени с хора. Затварянето на нощните заведения, пълни с пияници и момичета, го изпълва с объркване. Призори тръгва бързо към центъра на града, за да се потопи в потока  на първите чиновнииц, тръгнали за работа, и оттам започва неуморното си скитане до вечерта, без да си почива. 

 

Вече е трудно да бъдеш дегустатор на тълпите, да се побратимиш в топла смесица с хиляди непознати. Моля, поставете стена и броня около себе си. Не ме пипайте, не ме докосвайте, не ме гледайте втренчено, един обикновен поглед може да ме разболее. Небрежната безцелна разходка стана подозрителна. Всеки, който се разхожда, пренася своя дял от смъртоносни емисии. Дори котката, която идва да се отърка в краката ви, изглежда като мъркащо огнище на инфекция. Удоволствието да се шляем сред тълпите, да присъстваме на концерт или на мач, да отидем на ресторант, залепени един за друг, да се смеем и да пием, лакът до лакът, насладата на зрителния лакомник, изгладнял за нови лица, беше вчера. Днес другият е враг за мен, както и аз за него, не ни е достатъчна цяла улица, за да се избегнем. Загубихме невинността на контакта в полза на обществото на метър и половина.

 

Прегради-затвори?

 

Общественият транспорт обикновено в пиковите часове е кошмар. Жените трябва да се пазят от онези, които се натискат, а всички ние от неприятните миризми, от джебчиите, които ограбват с лекота. Към това сега се добавя и съвсем реалният риск на руската рулетка. Едно кихане, дискретна кашлица и ето ни под властта на взвода за екзекуции. Какво ще бъде преживяването в ресторант, ако трябва да ядем в отделни сепарета, разделени с плексигласови прегради, като в салон за свиждане в затвора, да пием кафе, ако можем да говорим със съседите си само с мегафон или повишавайки глас? Колко хитрини ще са ни нужни, за да превърнем тази кулинарна карантина в споделено угощение, в радост за сетивата и разговор.

 

Преди тридесет години СПИН наложи жизненоважно ограничение: да се пазим, за да не заразяваме и слюнката беше оневинена от всяко подозрение. Това беше блажен поток, чието смесване символизираше това на телата. Презервативът символизираше сливане без разпространение. Елементарно предпазно средство, което спаси много поколения. Сега няма нищо такова: вирусът витае във въздуха, болестта се лепва върху вас случайно. Съпругът ви може да я срещнал на пътя в дъха на някой тичащ за здраве, на клиент в супермаркета, издишал близо до него фаталните частици. И с отключването на цикъла започва проклятието. При гърците pneuma (пневма) e бил божественият дъх, който поражда живота, първоначалното дихание, което впоследствие се превръща в Светия дух при християните.

 

Това дихание вече е потенциално смъртоносно: топлата влага на дъха може да убива. Да вдишаш другия беше замайване, сега става присъда. Ще развием ли еротика на далечното, “Коронасутра” с пози, препоръчани от медицинското съсловие? Ще познаем ли оскъдицата на плътта и насладата чрез екраните, както в стария филм “Барбарела” на Вадим (1986 г.), в който героинята на Джейн Фонда правеше любов с върха на пръстите със своя партньор. 

 

Азиатският инстинкт за численост

 

Някои култури се приспособяват по-добре към тази свенливост на контакта: в Азия се покланят с прибрани ръце, развили са инстинкт към числеността, който не е конформизъм на стадото, както при нас, а изкуство да се живее заедно с няколко десетки милиони. Тези човешки реки, със своите прииждания и ниски води, имат посока, логика и почти деликатност. В Америка се поздравяват, за да се избягват по-добре. Не ви се усмихват, за да започнат разговор, а да ви помолят да останете на мястото си. Регистрирах те, имай предвид моето съществуване и си върви по пътя. Опитайте там, като добър французин, да целунете жена, с която ви запознават. Тя ще се отдръпне, сякаш е видяла крастава жаба, и само аргументът за културен екзотизъм ще я възпре да подаде жалба срещу вас. Що се отнася до прегръдката (hug), тя не е топло притискане, а прегръщане от разстояние, което трябва да се извърши с прибран корем, избягвайки всякакъв контакт с повърхността на телата.

 

Но при нас, по латинската земя, какво е животът, в който не се докосваме, не се притискаме в обятията, живот без сърдечни излияния? Ние в Европа живеем в градска цивилизация и изкуството на града е в най-висша степен изкуство на театъра, изкуство да изнасяш спектакъл и да преценяваш спектакъла, представен от другите. Да се гледаме и оценяваме е  важен аспект от публичния живот. Да наблюдаваме хората, които се разхождат, от терасата на кафенето е приятно развлечение за убиване на времето. И на тази огромна сцена, където са съсредоточени всички етноси, полове, възрасти се разиграва винаги една и съща и различна пиеса, чиято енергия ни очарова и изтощава. Тълпата удивлява самата себе си чрез тези, които я съставляват. 

 

Какво ще стане с тази градска феерия, ако трябва да носим маски, платнени муцуни, предпазни шлемове, хирургически ръкавици? Какво ще бъде лицето на един град, населен от жители без лица, гримирани като статисти от лош американски медицински сериал? Тематичен карнавал: болнична зала на открито. Никакъв романтизъм на болката няма тук, никаква естетика на патологията. Трябва напълно да се превъзпитаме: край например на лошия френския навик да се залепяме за другите на опашката от нетърпение. Студена геометрия надделява над танца на атомите. Какво, вие не носите маска, все още сте със собственото си лице?

 

Емоционално насилие

 

Сега можем да го кажем, без да ни сметнат за реакционери: да, преди беше по-добре, тоест преди два месеца. Радвахме се на свобода, на безгрижие, които подценявахме. Също като икономическото насилие, тази емоционална принуда допълнително ще подкопае радостта ни от живота. Планетата толкова се стесни, че направи нищожни разстоянията, които ни разделят от нашите себеподобни. Примката се затяга, пораждайки чувство за клаустрофобия и почти за затвор. Природни бедствия, масови миграции, човешки племена не спират да прииждат едни след други, да се тъпчат взаимно.

 

Роден на пренаселен пазар в Китай, в смесица от мъртви животни и човеци, Covid изглежда метафора на човешката свръхгъстота. Той ни заповядва да се разделим, за да оцелеем. Един ден ще трябва да помислим да изпразним нашите големи пренаситени градове, които все още са на ръба на задушаването. Може би това ще бъде единствената полза от тази епидемия. Проблемът е може би не толкова да заменим колите с колело, колкото да освободим от прилива нашите улици и булеварди. Броят убива красотата, емоцията, мълчанието. Венеция, Барселона вече мислят да въведат квоти за туристи. Не е ли време, както за пещерите Ласко, да се издават разрешения за посещение, за да не бъдат разрушени местата по света, които всички искат да видят едновременно? Разумно ли е в това отношение да държим да се проведат Олимпийските игри в Париж през 2024 г.?

 

Земята става огромна

 

Парадоксален ефект: Земята става огромна. Карантината беше свиване на пространството и разширяване на времето. Вдигането на карантината ще бъде обратното: разстоянията ще нарастват експоненциално. Вземането на влак и особено на самолет ще бъде подвиг. Да заминеш за Южна Франция или да прекосиш Атлантика ще бъдат изключителни приключения, още повече, че местното население няма никакво желание да види пристигащите потенциално заразни летовници. Вече не сме добре дошли в собствената си страна. Близкото става далечно, а далечното - недостъпно. Всичко, което беше прекрасно, се оказва заразно, всичко, което беше банално, се оказва прекрасно. Да споделиш кафе, вечеря с приятели, да организираш парти ще бъде равнозначно на танц над бездната. През 2020 г. Ерос и Танатос се целуват с маска на устата.

 

Ще трябва доста талант, за да продължим да живеем в съгласие с нашите човешки братя, да превърнем забраненото в предизвикателство. Пред парализиращата тревожност можем да предпочетем елегантността на контролирания риск. Един ден - след година, две? - излизането от съвземането, връщането към нормалното ще ни изглежда като върха на лукса. Изпитанието ще ни разкрие колко щастливи сме били, без да го знаем, колко необикновено е било обикновеното.

 

 

Заглавието е на “Гласове”. Оригиналното заглавие е: Pascal Bruckner – La société du mètre et demi

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

10 коментар/a

Прекрасно заглавие на 02.05.2020 в 22:44
към текста на Паскал Брюкнер. И тъй като той като той започва с “Истории за мистерията и въображението” на Едгар Алън По, ето що казва великия американец По за въображението: "Носът на тълпата е нейното въображение. Това позволява тя много лесно да бъде водена за него"
observer на 03.05.2020 в 07:44
“ Но при нас, по латинската земя, какво е животът, в който не се докосваме, не се притискаме в обятията”, което добре обяснява масовото заразяване. Но как да си обясним тогава, че след като в “Америка се поздравяват, за да се избягват по-добре”, задминаха всички рекорди по инфектирани и починали? Защо шведите, които нито се отличават с южняшка дружелюбност, нито се разхождат по улиците с пушки в ръце като американците са толкова по-зле от португалците? Ами сдържаните обитатели на Острова с техните източноевропейски берачи на ягоди? Но иначе приятно четиво, наистина.
.................. на 03.05.2020 в 17:46
Ще го измислим . Ужасно е да живееш в страх , по добре угжасен край, отколкото угжас без край .....Аз даже като човек който обича компаниите и да прегръща да ходи на мачове имам идея , която вероятно имат и други . Ще има два свята - на едните с маските и параваните , а другите бунтарите ще се заразят доброволно , ще направят антитела и ще живеем в затворени градове на свобода и без извънредно положение.
Човешката на 03.05.2020 в 18:59
цивилизация е хората да са заедно, като работят, да влизат в отношения. Има най различни общности, където хората са заедно. Така се създават държави, икономически общества, църкви, семейства, битуват заедно, Има образование, здравеопазване, спорт, култура, изкуство, наука, право, етика, естетика, социални грижи, пенсионни общности и т.н.. Сам човек само за клозета, казваше един възрастен човек. Затова започнаха да се създават взаимоотношения на доброта, любов, човечност, човещина, честност, почтеност, които всички са християнски ценности, и които изискват общност на хората. И изведнъж вирус, който унищожава всичко, което ни свързва в общности. За да оцелеем, ние трябва да сме разделени, да има социално разделяне или физическо разделяне. Да бъдем най малко на 2 метра един от друг, да носим маски, щитове, специални дрехи, очила, калцуни, ръкавици, а иначе (ако не носим предпазни средства), можем да се заразим един от друг и да не сме живи. Този корана вирус унищожава всичко човешко, цивилизовано в нас. А ние трябва и да работим заедно, като работните места трябва да са също на 2 метра едно от друго. Засега му намерихме цаката - предпазни средства и разделяне. Спечелихме ценно време, за да може гения на хората да открие лекарство и ваксина. Американците откриха едно лекарство, което помага на организма да се оправи. Работи се върху 120 вида ваксини. Децата учат онлайн. Хората работят в къщи. Ще се намери начин да се работи и в закрити помещения и може би от 13 май, когато ще падне извънредното положение цяла Европа ще започне работа, макар че във Франция, чак юли месец ще падне това извънредно положение. Не мога само да разбера човек ли сгреши и Природата ни отмъщава, или има силициево въглероден живот, много напреднал, който ние смятаме за Бог и който е създал Природата и въглеводородния живот,, като експеримент. Той си отмъщава, защото създаваме диамантена цивилизация, която е по силна от силициево водородния живот. Това последното е футуристично, фантазия. Но не мога по друг начин да си го обясня. Защото Бог е тъмната жива материя и енергия (Пак фантазия), която слуша хората, както слуша и молитвите им. Ние се молим на Бог Отец, чрез Христос и Бог изпълнява молитвите ни които са учтива форма на заповед. Но дали Бог Отец, може да ни защити от този корона вирус, който може би слуша и силициево въглеродния живот, което е пак фантазия. И си мисля, че човечеството трябва само да се справи.
хамалин на 03.05.2020 в 19:08
(Мисля,че По като поет е един посредствен поет,нещо като много малък Тенисън)
Ама, разбира се! на 03.05.2020 в 20:02
Е, понякога и дори умното става глупаво!
Всяка на 05.05.2020 в 08:45
фантазия е нещо, което го има във Вселената кодирано, или като информация, която някъде се пази. И ние каквато и фантазия да имаме, то тя е нещо вярно, нещо, което се е случвало някъде във Вселената, и което дори е кодирано в нашия мозък. Затова се получава така, че има фантасти - писатели, които пишат книги с фантастични разкази, или дори приказки, които един ден стават истина за обществото. Ако има някои фантазии, то те стават реалност. когато обществото ги признае за истина, или се потвърдят. Ние виждаме как комунистите представят за истина само материалното, това което се вижда. И затова в съзнанието ни истината е само материалното. Но има неща, които са невидими за очите ни и това са най хубавите неща - това е по Екзюпери от "Малкия принц". Поради тази причина пиша в "Човешката...", че някои неща са фантазии. Но и самия Гео Милев - ляв поет - пише, че всичко писано от поети, писатели философи - ще се сбъдне -. Пише и че септември ще бъде май. Знаем, че Христос е възкръснал. Това при социализма ни звучеше като фантазия. В Библията има много пророчества, чудеса, които ние смятахме, че са фантазии през социализма. Но хората твърдят, че ги е имало и са ги записали в Библията. Дарвин създава теорията за еволюцията и през социализма, тази теория беше смятана за истината, дори и в западните общества. Но сега има теории, че Някакъв творец, или Бог е създал света, като етажерка, където всеки вид е сложен и направен по подобен начин на другите животински видове в етажерката. Но от един рафт не може да се премине в по горен рафт, докато Дарвин твърди, че може. Но вземете коня и магарето. От тях може да се получи муле и катър, но те не дават поколение. Така, че фантазиите винаги се сбъдват. Но трябва да се каже, че те трябва да са само за добро. А злото да закърнее, включително и във фантазиите.
Нещастният на 10.05.2020 в 00:06
Авторът се въобразил, че може да ни разкаже библията с днешна дата, а коментарите - нещастници... И аз барабар Петко с мъжете - колко велик е франсето ! Да, ама Не!
Tatiana Petkov на 17.05.2020 в 18:47
Mnogo krasivo napisano
Margotina на 31.05.2020 в 13:05
Боже, колко скучен и буквален/буквояден/ народ броди по Земята, боже...а горните коментари са потвърждение на тезата на Едгар Алън По...с дребни изключения/слава Богу/...

Напиши коментар