"Ситуацията е сериозна: постепенно изчезва не просто един политически, икономически и обществен модел, но и всичко това, което в продължение на хилядолетия беше „Западът“. Това не е някакво незначително произшествие, което може да отбележим мимоходом и след това да продължим по-нататък. Масовият упадък на Европа като цивилизация е истинска историческа трагедия, която засяга всички нас, не само като общество, но и като индивиди. Лично аз страдам неимоверно от бъдещия край на западната цивилизация, която обичам от цялото си сърце. Знам, че в тази си тревога далеч не съм сам, макар, че все още много съвременници не осъзнават напълно сериозността на тези промени или не се решават да си направят съответните изводи от тях. Именно за тях написах тази книга, в която искам да споделя своите мисли за това как ние, обичащите Запада, неговата история, наследство и традиции, можем да останем верни на убежденията си и да ги предадем на потомците си в пост-европейския свят". Това казва в интервю за "Фигаро" историкът Давид Енгелс, преподавател в Института "Заходни" в Полша и в Свободния университет в Брюксел.

 

 

 

- Вашата книга „Какво да се прави? Живот с упадъка на Европа“ (Que Faire? Vivre avec le déclin de l’Europe ) е по-скоро лично преживяване, отколкото политическо есе. Защо искахте да споделите тези интимни размисли с читателите?

 

- Ситуацията е сериозна: постепенно изчезва не просто един политически, икономически и обществен модел, но и всичко това, което в продължение на хилядолетия беше „Западът“. Това не е някакво незначително произшествие, което може да отбележим мимоходом и след това да продължим по-нататък. Масовият упадък на Европа като цивилизация е истинска историческа трагедия, която засяга всички нас, не само като общество, но и като индивиди. Лично аз страдам неимоверно от бъдещия край на западната цивилизация, която обичам от цялото си сърце. Знам, че в тази си тревога далеч не съм сам, макар, че все още много съвременници не осъзнават напълно сериозността на тези промени или не се решават да си направят съответните изводи от тях. Именно за тях написах тази книга, в която искам да споделя своите мисли за това как ние, обичащите Запада, неговата история, наследство и традиции, можем да останем верни на убежденията си и да ги предадем на потомците си в пост-европейския свят. 

 

- Припомняте аналогията между сегашния упадък на западния свят и упадъка на гръко-римския свят, който разглеждате в една от предишните си книги. На какво се основава това сравнение?

 

- Както пишат и други историци, като Освалд Шпенглер и Арнълд Тойнби, упадъкът на Запада съвсем не е случайност, той се вписва в логиката на историята, която вече е видяла възхода и падението на множество цивилизации. В книгата ми „Упадък“, която наскоро бе преиздадена в джобен формат, се опитах да покажа доколко днешната криза в Европа напомня кризата на Римската република от I век, когато, обхваната от безпрецедентна политическа, икономическа, демографска, етична и социална криза, тя е раздирана от вътрешни бунтове, прерастнали в истински граждански войни, преди републиката да се превърне в авторитарна държава, овладяла, разбира се, положението, макар и с цената на драстично ограничаване на политическите свободи и на културен застой. Убеден съм, че в близките две десетилетия и нас ни очакват такова развитие и мога само да приканя читателите да се подготвят за тези събития.

 

- Изтъквате факта, че малцина се осмеляват да говорят за „упадък“. Но не се ли страхувате, че самото говорене за "упадък" може да повлияе на ситуацията?

 

- Това е като в медицината: бихте ли искали да се лекувате при лекар, който ще лекува рака ви като хрема, от страх от психосоматичното въздействие върху реалната ситуация? Преди всичко вярвам, че честността към самата себе си трябва да бъде висша добродетел на всяка уважаваща себе си цивилизация. Умишленото премълчаване на истината за културните процеси в сегашния момент, било то масовата имиграция, застаряването на населението, ислямизацията, изкуствения интелект, разпада на националните държави, саморазрушаването на образователната система, огромното изоставане на Европа от Китай и превръщането на демокрацията в технокрация, е акт на върховно предателство с трайни последици. Защото, когато истината, т.е. все по-необратимата същност на този процес стане явна, ще рухнат и последните остатъци от доверие към нашата политическа система и солидарността между различните социо-културни групи в нашето общество. Само честният и хладнокръвен анализ на днешната ситуация може да ни помогне да определим кое е полето ни за маневриране, което все повече се стеснява, и да се опитаме да предвидим необходимите реформи за спасяването и стабилизацията на това, което е останало от нашата цивилизация, както впрочем много точно отбеляза Мишел Уелбек в оценката си за моята книга.

 

- Този цивилизационен упадък изгледа ви вълнува повече, отколкото глобалното затопляне на климата…

 

- Напротив: въпреки че оставам скептичен към т. нар. климатични заплахи и още повече към въздействието на човека върху климата в рамките на тази теория, прекомерната експлоатация на природните ни ресурси и развалянето на многообразието и красотата на природата на всички нива е неразделна част от цивилизационния ни упадък, както беше в края на Римската република. Ето защо съм убеден, че важното е не да се справяме със симптомите, а с истинските причини: не само чрез намаляване на CO2 или други проблемни вещества, но и чрез работа върху материалистичната, консуматорска, егоистична идеология на съвременния свят, надявайки се, че ще намерим ново равновесие с природата - знаейки същевременно, че истинската опасност за нашата околната среда вече не идва от Европа, която вече постигна огромен напредък, а по-скоро от Азия ...

В този контекст винаги се удивлявам от двойнствения език на много еколози: в екологичен аспект, те предпочитат да защитават един все по-радикален „консерватизъм“, а в културен аспект, защитават краен конструктивизъм; сякаш за много от тях изчезването на вида жаба е по-важно от изчезването на европейската цивилизация... Така че и за да насоча общественото мнение към богатството на нашата култура, което може да бъде разводнено или да изчезне окончателно, аз написах тази книга.

 

- Брекзит ли бъше първият конкретен знак за разпада на Европа, който описвате?

 

- Честно казано, аз все още не съм убеден, че Брекзит ще се състои, макар, че назначаването на Борис Джонсън може да промени ситуацията. Но не трябва да бъркаме „Европа“ и „Европейски съюз“: векове наред Западът е бил политически и културно по-сплотен отколкото днес. Изчезването или трансформацията на Европейския съюз по никакъв начин не би означавало разпад на Европа като цивилизация.

 

Този разпад идва главно отвътре, а не отвън. Унищожаването на традиционното семейство, културният релативизъм, историческият мазохизъм, политически коректното мислене, склонността да се цензурира всяко неприятно мнение, замяната на хомогенни и следователно обединени общности чрез съчетание от групи, търсещи само собствена печалба, социалната поляризация, цинизмът, с който всички представи за абсолютна истина се заменят с договорени „компромиси“ - това са истинските причини за разпада на Европа. Политическите събития, които виждаме днес - превръщането на Европейския съюз в основен защитник на това, което току-що изброих, както и готовността не само на британците, но и на „популистите“ в цяла Европа да пожертват европейското единство, за да защитят поне собствената си идентичност - са само плачевните последици. Защото истинският отговор идва от другаде: Западът може да стабилизира сегашния си упадък, само ако се върне отново към корените си и остане единен и обединен. За съжаление, това послание ще бъде чуто, когато е твърде късно.

 

- Казвате, че не искате да се отдавате на катастрофизъм. Но едва ли може да бъдете наречен оптимист…

 

- Преди всичко, аз съм историк и не мога да си затворя очите пред факта, че великите човешки цивилизации преминават през повече или по-малко сходни исторически цикли. Защо Западът да бъде изключение от хилядолетните правила? Освен това мисля, че съм чувствителен наблюдател на развиващите се в нашето общество процеси. Достатъчно е да се разходите в предградията на Париж, Лондон и Брюксел, да видите с очите си изоставените улици, нивото на образование в училищата и университетите, да оцените промяната на лихвените проценти, да поговорите с все по-откъснатите от действителността национални и европейски политически елити, да усетите объркването и омразата на европейците към собствената им политическа система, за да разберете, че Западът се променя радикалнио, при това не към по-добро. Настъпването на очакваната голяма криза може с големи разходи да бъде отложено с няколко месеца или няколко години. Но когато хазната се изпразни, а социалната система рухне, тогава ще разберем, че „жълтите жилетки“ са били само една малка прелюдия към много по-страшните конфликти, които предстоят. Възникналата след тези конфликти Европа ще има много малко общо с тази, чиято последна агония наблюдаваме сега. Ако искаме да съхраним поне малко от това, което обичаме в тази залязваща цивилизация, моментът е сега…

 

- И накрая, тази малка книгаа може да бъде прочетена като ръководство за оцеляване за лична употреба. Но няма ли вече колективни средства за противодействие на неизбежния според вас упадък?

 

- Разбира се, че има! Освен това подчертавам неколкократно, че това малко ръководство не може в никакъв случай да замести колективната политическа дейност: напротив, vita activа и vita contemplativa трябва да се допълват взаимно, за да образуват наистина стабилно общество. Но трябва ясно да осъзнаем, че сега Европа е много зле и в най-добрия случай, тя ще се окаже коренно променена спрямо тази Европа, в която повечето от нас са били социализирани. Ако наистина искаме да запазим своята идентичност в кризите, които ни очакват, е крайно време да престанем да прехвърляме отговорността към политическия свят, който до голяма степен е безразличен или дори враждебен към истинската европейска култура. При това, да се споразумеем с него, няма да бъде лесно.

Всъщност ние все по-често констатираме вътрешната сила на „паралелните“ общества, които вече доминират в големите ни градове. Ако не вземем активни мерки за укрепване на собствената си идентичност, то съвсем скоро няма да имаме право на наше собствено „паралелно общество“… Времето, когато можехме да разчитаме на стабилността на политическата и културната ни система, приключи. Ако искаме да защитим нашето наследство, борбата трябва да бъде двойна. От една страна, трябва да превърнем всеки човек, всяко семейство и всяка група хора в малка крепост с общи ценности и идентичности. От друга страна, трябва да развием нова политическа идеология, обединяваща културния консерватизъм с борбата за единна Европа, която не е задължително да се отъждествява с Европейския съюз. Това впрочем е сюжетът на последната ми книга, Renovatio Europae („Обновяването на Европа“), публикувана преди няколко седмици на немски език, а в близките месеци и на френски език, английски, полски, италиански и испански език, която е своеобразен диптих с книгата ми Que faire? („Какво да се прави“?).

 

Превод: Никола Стефанов

 

 

 

 

Още от категорията

52 коментар/a

Запад поначало ще рече "изминат кяр" от гледна точка на автентичното културно домостроителство на 13.08.2019 в 19:26
Неминуемостта на кризите най-напред ги виждат философите, защото поради естеството на рефлексията си те перманентно се движат в екзистенциалните измерения на кризисност - китайският йероглиф за криза ще ви каже, че кризата, освен че е свързана с рискове и упадък, разкрива и нови възможности, и то не само в исторически план. Около 10 години преди тоталния срив всичко вече е забележимо и за всички останали хуманитарно мислещи интелектуалци. Простият народ обаче яма да забележи никаква криза дори и когато започне съвсем явно да се спъва в нея. В този смисъл, политиците не са някакво особено изключение от самите обикновени хорица и в това отношение съм напълно съгласен с констатациите на автора - в наши дни културното самосъхранение и възпроизводство е напълно противопоказно на политическите методи на действие, проядени от корупция и разядени от тотално средняшко оглупяване.
"Какво да се прави“? на 13.08.2019 в 19:52
Вече става ясно: Битката срещу упадъка на Европа е битка за идентичност. Противникът - големите неолиберални европейски партии ЕНП и ПЕС, целящи унищожавнето ѝ.
София на 13.08.2019 в 21:15
И най-великите империи са загивали , предпоставките са закономерни и са вътре в тях , защото се явява противоречие между човека и човешкото. Православието е религията , която ще спаси света , за това борбата е със всички средства срещу вярата , която противостои на западните "ценности" , измислени от сатаната , които унищожават човешкото в човека и погубват душата му !
Гларуса на 13.08.2019 в 21:58
Абе стига с този 'гръко-римски",това е КЛАСИЧЕСКИ период,свят или каквото щете.... А що се отнася до Европата,тя вече е затрита и това е дело на квачката Меркел,свърши се. Сега европейците ще идат в Африка ,а мурзилките в нПариж,Берлин,Брюксел....София.И така да са ни честити.
Отговорен на 13.08.2019 в 23:53
"борбата за единна Европа, която не е задължително да се отъждествява с Европейския съюз". Историците виждат "дългите" процеси, но рядко успяват да посочат съставните им хармоници (разлагане на Фурие). Книгата му си заслужава, но не е ръководство, а набор от пожелания. Категорично не приемам аналогиите с римският свят. към 1-ви век Европа има особено интензивен културен и консолидиращ елемент (християнството). Това е явление заложило код на цивилизацията. Към днешна дата подобно явление липсва. Напротив, "цивилизацията" подложи на съмнение и рационализация всеки един стълб и клонче на които дължи съществуването си. Много детайлни и важни са констатациите му които се събират в израза "политическия свят, който до голяма степен е безразличен или дори враждебен към истинската европейска култура". Благодаря за публикацията.
Сульо на 14.08.2019 в 01:13
Ще си разплета чорапите че Запада ще се разпадне и евентуално изчезне. Ще дпйде Изтока. Нека това да е отмъщение дето ни развалиха соц къщичката.
Валкирия на 14.08.2019 в 01:25
Благодаря, Гласове за превода, както и за този на интервюто с Род Дреер!
Мона на 14.08.2019 в 05:00
“Ако искаме да съхраним поне малко от това, което обичаме в тази залязваща цивилизация, моментът е сега!” Прекрасно формулирано! Но как може да стане това? Аз съм убедена, че времето на нова политическа идеология се задава. Днешните идеологии са напълно изчерпени и Изтокът ще внесе нов смисъл в понятието Демокрация.
Санчо на 14.08.2019 в 07:29
Европа е инфектирана отвътре със значителен процент малцинства, които разлагат културната й идентичност. Този процес си върви. То не бяха Весели празници вместо Честито Рождество, премахването на свинското от менюто, гей паради и прочее простотии. Връщане назад няма. Основната заслуга е на Интелектуалците Идиоти (ИИ по Талеб), които пробутват кабинетните си конструкции на малоумния политически елит, Справка - ухилените Дайнов и Станишев заедно. И разбира се, консуматорската истерия на съвременнот общество.
iostenesto на 14.08.2019 в 08:14
Човекът изброява симптомите, и донякъде причините: "Унищожаването на традиционното семейство, културният релативизъм, историческият мазохизъм, политически коректното мислене, склонността да се цензурира всяко неприятно мнение, замяната на хомогенни и следователно обединени общности чрез съчетание от групи, търсещи само собствена печалба, социалната поляризация, цинизмът, с който всички представи за абсолютна истина се заменят с договорени „компромиси“ - това са истинските причини за разпада на Европа." Но не и основната причина, поради политическа корекност или снобизъм, или и двете, като с това противоречи на себе си- унищожаването на Христовата вяра (корените), на която почива западната цивилизация. Нещо, като повечето интелектуалци- донякъде, но не съвсем или "посма ли Манго?".
Чрез подбиране на подбрани текстове на 14.08.2019 в 09:31
от подбрани медии може да се внушат определени тези. В условията на плурализъм на тезите, не се налага да се измисля. Просто взимаш онова, което пасва на актуалната ти политическа ориентация. Когато я промениш отново, ще подбереш нещо друго, което да доказва обратното.
шишков на 14.08.2019 в 10:20
да не би на пъпчасалите сороски безродни псевдоинтелектуалци да са им дали нова поръчка - болшевизация в Европа ?
jjk на 14.08.2019 в 11:00
Супер, криза, упадък, после америка и европа се обединяват начело с император тръмп, бъдещия юлий цезар. Може и робството да се върне за да изчезне " работничиската класа" - най-тъпата класа поддържала най-гнусните диктаторчета сталин и хитлер, благодарение на която те вземат властта.
Ние на 14.08.2019 в 07:55 на 14.08.2019 в 12:07
Ние живяхме в цивилизацията на "догмата" за Светата Троица. Ако имахме женска Света Троица, двете Свети Троици щяха да се преплетат като два триъгълника и да се получи еврейската звезда. Като свържеш върховете на еврейската звезда се получава шестоъгълник, който е кристалната решетка на графита - най мекия минерал от елемента на живота - въглерода. А сега се въвежда още едно лице на Бог - Бог Слово, или Библията и има четириединен Бог и мъжка Света четворица и женска Света четворица. Те са диалектична философска система. Така, че тази Света четворица е разположена като тетраедър - кристалната решетка на диаманта от елемента на живота- въглерода, и диаманта е най твърдия минерал. Така от цивилизацията на "догмата" минаваме през графитна цивилизация, която прескачаме и директно отидохме в диамантена цивилизация, която вече се изгражда. Не трябва да има реакции, реставрации, а човечеството смело да влезе в тази диамантена цивилизация и да върви напред. Политически и религиозни системи като ислям, социализъм, фашизъм са отживелици от цивилизацията на "догмата". Новата цивилизация - диамантената - няма да се развива на руините на цивилизацията на "догмата", а на базата на всичко построено досега, което ще се разширява, надгражда и ще се развива все повече и повече. Всички страни по света се развиват, но новите отношения трябва да се изграждат все по бързо, и трябва да осъзнаваме какво се случва в света с всички държави и цивилизации, които се оказват безнадежно остарели. Просто новите отношения трябва да се изграждат все по бързо и всеки, който има идеи да ги вкарва в обществото и те да се реализират. Римската република се срива, защото също като сега, е действал Исус Христос в първия век, а сега действа Святия дух, който е във всички хора, както и четириединния Бог, като човека е обиталище на четириединния Бог и сам е Бог и всеки излъчва сила. Както и човек мисли със 100% от възможностите на петте си мозъка и цялата си нервна система и е един вид свръх човек или Бог. В политически план цялото човечество трябва да мине две крачки вдясно и да има ляво - социалдемокрация - социална държава, център - либерализъм и дясно - консерватизъм. Социалисти, комунисти, демократични социалисти, трябва да се саморазпуснат, понеже нямат идеи и да минат, ако искат към социалдемокрацията.
Цитат: "Както и човек мисли със 100% от възможностите на петте си мозъка и цялата си нервна система и е един вид свръх човек или Бог." на 14.08.2019 в 12:22
Вие сте комунист марксист-ленинец, ако претендирате да бъдете философ. Така десетилетия наред говореха преподавателите по диамат - в крайна сметка това е псевдофилософия тип аонсу. Но професионалната философия няма нищо общо с това.

Напиши коментар