Когато вярващ човек навлезе в богословски среди или започне често да общува с църковници, се потапя в една съвсем друга, непривична за него атмосфера. В нея хората се държат много особено и твърде различно в сравнение с останалите християни. Те общуват по един приповдигнат начин, използват заучени фрази, представят сложи теологични термини … и всичко това – задължително със сериозни физиономии. Искат и успяват навсякъде и във всичко да отдават изключителна тежест на думите си; сами се заслушват в това, което са изрекли, и си придават особена важност. Те държат не само да изглеждат различни, но и по-специални. „Докоснати“ от Небето. Всичко това са тънки проявления на прелест и само по себе си изкусна съблазън.

Отец Ясен Шинев

 

С поведението си такива хора искат да ни кажат: „Ние сме над нещата. Ние знаем всичко, защото говорим от името Божие“. Сами са се поставили в това привилегеровано положение и всички други са под тях.

 

Това е не само комично, но и осъдително от духовна и православна гледна точка. Спасителят Христос никъде и никога в Своето пребиваване в плът сред хората не е подхождал така. Той, Който е Въплътеният Бог, Вечният Логос, Който изхожда от недрата на Отца е аристократичен, но достъпен, възвишен, но прост, твърд, но деликатен, дълбок, но и запленяващ всички, които са съприживели срещите си с Него.

 

Говорил е просто. Нещо повече – просто и ясно. Неговият аристократизъм е бил снизхождащ, а не превъзхождащ. Намирал е общ език както със силните на деня, така и с обикновените отрудени хора. Изпълвал е речта си с образи от техния бит и горчива житейска практика. По невероятен начин е прониквал в техния съкровен, интимен свят, без да използва шаблони и заучени фрази. Дори притчите, които е употребявал в речта си, са били поднесени с внимание и топлина, за да бъде разбран и да докосне душите. Затова Христос не е изглеждал студен и дистанциран, нито е подтискал или задължавал с присъствието си. Един деликатен и нежен Богочовек, Който не иска да завлядява, а просто да бъде разбран. Навсякъде и във всичко – естествен и непредвидим, спонтанен и внимателен, над и в нещата.  

 

Неговите последователи – светите апостоли и апостолски мъже, стълбовете на ранната църква, са били страстни  и силни, с гореща кръв и необикновен темпарамент. Те не само не са се държали изкуствено и сухо, но са говорили просто и ясно, без да използват каквито  и да е било заучени фрази и подбрани цитати от Светото Писание или творенията на Светите отци. Не са подчертавали, дори не са държали на някаква своя уникалност, а са искали едно – да Му служат. И точно заради това са били тръби Божии, пълноценни изразители на Неговата воля и са пръскали около себе си Божията благодат.

 

По особено ясен и красноречив начин  това е изразено от апостола на народите, св. ап. Павел: „Предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат. (1 Кор. 14:19). Това звучи още по убедително от устата на един истински функционер на юдаизма, който е бил подготвен за висш пост и изразител на волята на Йехова. Той е имал всички основения да го прави, но го е избягвал – не само защото е проумял, че Бог е в простотата и естественоста, но и за да има успех в мисията си сред хората.

 

Един от най-великите проповедници на Светото Православие, св. Йоан Златоуст, когато е започнал да проповядва първоначално говорел твърде приповдигнато и демонстрирал висок богословски стил, но след като е бил укорен от слушателите си за това, че е неразбираем, започнал да се изразява много по-достъпно и така проникнал в света на слушателите си. Това е пример за всички нас – високоумните богослови и духовници.                                

 

Забележителният покровител на Русия пред Божия престол, св. Серафим Саровски, бил винаги непринуден и весел в отношението си към идващите при него поклонници. Носил и тази особена озареност на докоснатите от Бога и посетени от Неговата благодат хора, с която завладявал умовете и сърцата. Обръщал се към всеки с голяма топлота и внимание, като използвал прости думи и така ги е насочвал по пътя за спасение на техните души. Наставлявал проникновенно и вдъхновено. Всекиго посрещал с думите: „Здравей, радост моя!”. Лицето му сияело като слънчице и всички около него попивали от тази неземна красота.

 

Един от най-великите богослови на 19 в., св. Амвросий Оптински, обичал да се шегува и често се изказвал в рими и кратки стихчета, когато давал своите мъдри наставления и поднасял цените си съвети. Бил нежен и ненатраплив, мил и внимателен.

 

По Божия милост имах възможност да се срещна с отец Георги от село Жегларци. Този истински старец и пример за лично благочестие се държеше толкова леко и непринудено. Беше весел и симпатичен, докосващ и обгръщащ с деликатноста си. Държеше се като дете и някак си естествено артистично и завладавящо. Често се смееше и дори се самоиронизираше. Надсмиваше се над своя беден човешки ум и разбирания в живота. А беше преживял ужасни неща и понесъл невероятни изпитания. Още от млад реално бе преживял гонения заради вярата си и над четиридесет години бе потискан и притискан от безбожната комунистическа власт и репресиран от структурите на Държавна сигурност. Но не се представяше като жертва на съдбата и не искаше отплата, а приемаше това като промисъл Божи. Изживяваше го като привилегия,  давана на малцина, и посещение на милостта Божия. За другите говореше не с маска на надменост и високоумие, а с въздишка и разбиране. И във всичко беше естествен и спонтанен, откровен и завладяващ в изскреноста си. В поведението му нямаше не само стремеж към себеизтъкване, но и следа от някаква сериозност или външна натруфеност. Беше лек и ефирен в изказа си и едновременно с това – неизчерпаемо дълбок и трогващо завладяващ.  

 

В поученията си старците Порфирий и Паисий (св. Порфирий и св. Паисий) упорито настояват пред християните и духовниците да говорят ясно и просто, като избягват сложните термини и заплетените мисловни конструкции. Всичко това – с цел да бъдат по-близо до хората и така да предпазят себе си от прелест и себепревъзнасяне.

 

Спасителят ни оставя едзин позабравен завет: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството Божие“ (Мат. 18:3). Това обръщане е нищо друго освен завръщане в онова истинско и блажено състояние, в което хората били първоначално – когато не само не са познавали лицемерието и лукавството, но и позата и фалша на заученото поведение – и което изгубили след изгонването от рая  по пътеките на криволичещото си битие и нестихващи битки за оцеляване.

 

Най-благодатните в Светото Православие имат най-леките и непринудени духове. Те живеят един особен, възвишен и одухотворен живот – бликат, отдават, творят и така предават Божията благодат. Обичат и докосват,  привличат и завладяват. Прости в естествеността си и естествени в простотата си.

 

Нека и ние, които сме тръгнали по тесния път към Царството Божие, да почерпим от техния свят пример, да захвърлим маската на студената сериозност и, като се отърсим от чувството за духовно превъзходство, да се опитаме да бъдем естествени и достъпни навсякъде и във всичко.

 

Източник:www.pravoslavie.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

58 коментар/a

Helleborus на 25.01.2020 в 17:21
25.01.2020 в 01:10 И откъде почерпи тези знания? Това не е истина, да си преговорим отново, тракийският народ, днес именуващ си българи е в корена на всяко едно последващо културно движение, което се основава на вяра в Исус (Дион Исус). Чрез тях се елинизират част от гърците, чрез тях се разширява културното влияние в Египет и Мала Азия, чрез тях, от Египет вярата преминава и у евреите. Божественото растение има континуитет, има корени и издънки. И след като корените са в точно на Балканите, (особено в южна България на юг от Хемус), а славяни се наричат народите, които ползват Словото на оригиналния боготворчески език, то не можем да говорим за каквато и да било варварщина и езичество. Колкото до германските племена, те споделят нашата дунавска култура – „От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. Името на едната е Писон“ ... (това е старото име на Дунав, ПЪРВАТА река, спомената в писанията, дала и първата цивилизация). По тази причина близката култура прави германските племена да се обединят с тракийските гети, като сформират държавата си. Желанието на Гърция да се бори с езичници в народа, от който за пръв път е приела вяра в Дион Исус и е елинизирана, говори само за качеството на византийската пропаганда и колко тя не се е церемонила с истината. Св. Кирил добре го е потвърдил, как те са го убеждавали, че българите са човекоядци. Ако българите продължават да се заквасват с тази византийска отрова, ще си останат отровени. Антидотът е нашата собствена история, написана от нашите собствени летописци.
Християнството е прекрасна идея. на 25.01.2020 в 21:45
Тракийският народ (от чийто ген сме по веригата и ние, днешните българи) е компонент на арийската раса. Народите, сформирали арийската зона, са населявали пояса на Европа, плътно придържащ се до бреговете на Средиземно море и включващ галите (келтите) — в Западния край на Европа, славяните — на Изток от Алпите, етруските — в Северна Италия, илирите, даките, мизите и траките — по Балканите, както и древните народи от север и от юг на Черно и Каспийско море — това са скитите, анатолийските етноси, персите, както и шумерите в Близкия Изток. (Напоследък безпочвената грандомания на някои българи ги кара да твърдят, че всичко това са „българи“ — включително и шумерите; та даже и древните египтяни, което идва твърде много, за да изглежда правдоподобно.) Арийците (преимуществено номади) достигнали във вековната си миграция си до Тибет, Алтай и Монголия, както и до подножието на Хималаите от Юг, откъдето по-сетне са извършили завладяването на субконтинента Индостан, завършвайки похода си в Шри-Ланка (Цейлон). Към най-ранните археологически сведения за арийците трябва да се отнесат останките от Човека в Пещерата Кро-Маньон. Северният пояс на Европа е бил населен с друг вид, по-примитивен от Човека в Кро-Маньон — това е бил Човекът от Неандертал, чиито потомци днес са германците, скандинавците. балтийските народи и сарматите. (Угрите пък са сибирски етнос, който се е заселил в съседство със сарматите и славяните, но представлява монголо-балтийски хибрид). Германците в никакъв случай не са арийски етнос, макар много да им се иска, а им се иска, защото арийците са исторически доказано най-интелигентната раса на Земята. Славяните са едни от най-ярките представители на арийството. Арийците имат вроден афинитет към Християнството, защото те са склонни да се организират в йерархии тип „дърво“, докато семитите се организират в структури тип „триизмерен граф“ и затова техни рожби са Йудейската религия и Мюсюлманизма, при които подреждане по чин няма, а деленото на по-висши и по-низши се гради върху представата за ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ. Народите от европейския Север (потомците на Неандерталската следа) от своя страна са с афинитет към „механичната религиозност“ — такъв тип религиозни доктрини, които изискват от паството си „програмируемост“: нещо като биологични роботи! На това се дължи и техния протестантизъм в по-късните времена. Що се касае до човекоядството — то е свойствено за всички европейски раси (както и за всички представители на хомо сапиенс по света, влагащи сакрален смисъл в пиенето на човешка кръв и яденето на човешка плът. Именно затова и възниква Християнството, чиято основна цел е да ограничи яденето на месо поне само до консумацията на нечовешки видове.
Християнството е прекрасна идея. на 25.01.2020 в 21:45 на 26.01.2020 в 11:02
Концентрирайки се върху последното изречение от поста Ви, се сещам и за ч*укането и препоръката на св. ап. Павел - да се ограничава от мъжете, посветили се на Христа - дълбоките мистерии на пола всъщност още според херметиците нямат нищо общо с това, което масово се практикува в семейното ложе или като свободна либе-рална любов - а именно, ритуалът на Бафомет.
Християнството е прекрасна идея на 27.01.2020 в 11:14
«…ч*укането и препоръката на св. ап. Павел — да се ограничаваме от мъжете…» ПОИСКАЙ — ЩЕ ТИ СЕ ДАДЕ, ПОЧУКАЙ — ЩЕ ТИ ОТВОРЯТ! Ако заменим обаче неясния по своя смисъл жаргон „ЧУКАНЕ“, с по-конкретния термин „СЪВОКУПЛЕНИЕ“, можем дададем ход на следните разсъждения. Всяко СЪВОКУПЛЯВАНЕ има за цел КАНИБАЛИЗЪЪМ, независимо дали осъзнаваме това, или не. Така е устроен ДЕМОНЪТ, какъвто представлява ДУШАТА на всеки от нас. Нашите души-демони се озъртат за плячка — за телесните обвивки на другите демони-души, защото знайно е, че всяка тленна телесна обвивка е акумулатор на енергия, от която демонът се нуждае, за да бъде АКТИВЕН ДЕМОН. В примитивните култури и до ден днешен тук и там се практикува консумация на човешко месо. В по-цивилизована обстановка се практикува вампиризъм — смукане на кръв. Но дори и без да човекоядствуваме или вампирствуваме, ние можем да попълним своите запаси от енергия просто като се доближим ПЛЪТНО ДО ТЯЛОТО на набелязаната жертва. Мнозина наричат това ЛЮБОВ. Но също така се твърди, че БОГ е ЛЮБОВ. Трудно е да се повярва обаче, че такива неща като вампиризъм и канибализъм могат да се осъществяват под диригентската палка на Бога. Значи тук наистина има вмешателство от страна на Бафомет. При нормални условия един мъж и една жена се съвокупляват, при което плътно отъркват едно в друго телата си и така се получава ОБМЕН НА ВЪПРОСНИТЕ ЕНЕРГИИ. Ако всичко е наистина нормално, обменът е равностоен: ТОЙ дава на НЕЯ толкова, колкото ТЯ дава на НЕГО. От това и двамата накрая се разделят ОСВЕЖЕНИ по един и същи начин — вероятно в името на ПРОДЪЛЖЕНИЕТО на РОДА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ (освен ако не се касае за елементарен разврат, при който се търси само „освежителната глътка“). Ако нещата се свеждат до разврат — тогава е ясно: консумираме. Ако сме примитивни, консумираме ПЛЪТ (протеини). От дълбока древност предпочитана е МЪЖКАТА ПЛЪТ, защото е наситена с хормоните на АГРЕСИВНОСТТА, поради което ние убиваме своя враг на бойното поле и захапваме неговата плът, за да се прелее неговата агресивност в нашето тяло. Но същото е и когато се отдаваме на разврат: ние ставаме ГЕЙОВЕ, защото отъркването в тялото на нашия ГЕЙ-ПАРТНЬОР ни влива могъществото на неговия ХОРМОН НА АГРЕСИВНОСТТА. Изобщо — развратът е форма на енергиен вампиризъм…
Д.Л. на 29.01.2020 в 16:31
Най- добрият пример в подкрепа на думите на отеца е да послушате за около 5 Мин. отец Николай Георгиев! Той не просто е самовлюбен,той направо флиртува със себе си!
Helleborus на 30.01.2020 в 11:01
25.01.2020 в 21:45 Расите не опират до зони на живот, а до произход, зависи кой е баща ти. Повечето съвременни народи проследяват рода си до Ной. Ние произхождаме от Тирас, син на Яфет и внук на Ной, персите от Мадай, гърците от Яван. Точно заради това гърците не са и никога не са били траки. Информацията за произхода на племената е силно объркана в различните източници, като най-много вреди се нанасят на траките. Защото техни племена се крадат от други групи, краде се, разбира се, великата им култура. Когато се четат хрониките на траките, се вижда как, ако един цар има трима или петима сина, всеки става родоначалник на племе и когато тези племена се пръснат, смесят се с други, после се започва едно крадене, тези са от нашите, те са живели заедно с нас, ние сме една група. Така хора, които изброяват разните племенни групи, непрестанно споменават всякакви тракийски племена сред групи, които са не тракийски, ама искат да блестят с отразена светлина. Колкото до древните египтяни, самите египтяни не са траки, само династиите, които са ги колонизирали са тракийски, това е исторически описано. А е описано и на самите пирамиди и плочи в Египет. Където изобилства руната на Тракия, онова многокрако Т, запечатано и на повечето филми за Древен Египет, но е била четена от египтолозите с други значения, като сияйни, като гръбнак и т.н. Би трябвало хората да разпознават и ДНК на разните култури, няма как една и съща култура без никаква разлика да се счита присъща на различни племена, тя може да бъде пренесена, но винаги има източник и приемственост. Територията има най-малко отношение към расите.
Атанас Атанасов на 02.02.2020 в 01:12
Браво отче, горд съм, че те познавам!
Християнството е прекрасна идея (в отговор на Helleborus от 30.01.2020 в 11:01) на 04.02.2020 в 10:55
(в отговор на Helleborus от 30.01.2020 в 11:01) Библейската легенда за Ной, както и всички останали библейски легенди, е само една провокираща любопитсвото приказка за деца в напреднала възраст. Жаждата за истина не може да бъде удовлетворена с представата за някакъв Всемирен потоп, от който били оцелели множество животински видове плюс една единствена човешка раса, която водела началото си от Ной. Ной е само една алегория. В действителност Всемирен потоп не е имало, а е имало изобилие от локални потопи, които са изглеждали всеки път като Всемирен потоп на страдащите от пораженията им. (Имало е и ще има — такава е планетата, която обитаваме!) Всеки път поредният локален потоп е засягал една или друга ТЕРИТОРИЯ на един или друг континент. Територия, населена със съответната човешка раса… А известно е, че различните човешки раси изначално нямат нищо общо една с друга. Те са чисто и просто „посявки“ от генетичен материал за мислещи индивиди, извършени на различни места върху планетата Земя …от разни ПРИШЪЛЦИ. Кои са били тези пришълци, култивирали тази или онази раса — това е въпрос на който не можем да дадем отговор с досегашните си познания. Но можем да твърдим нещо МНОГО ПО-ВАЖНО: всички тези раси, чието семе е пръснато тук или там, са създадени, за да съществуват като ОБОСОБЕНИ ЧИСТИ РАСИ, които да се състезават една с друга, при което да се постигне онзи ПРОГРЕС НА ПОЗНАНИЕТО, заради който са и кутивирани мислещите раси на Земята. А за да може да се осъществява такава състезателност, неотменно условие е конкуриращите се раси да се запазят ЧИСТИ. Всяко смесване на расите води до ИНТЕЛЕКТУАЛНА ЕНТРОПИЯ и всеобщо затъпяване. Но идеята за Ной, който е един-единствен оцелял от един-единствен Всемирен потоп, дава погрешната представа, че няма разлика между никакви раси, защото така всички днешни псевдо-раси, които изграждат нашата илюзия, са всъщност все една и съща генетична верига, водеща началото си от ИЗМИСЛЕНИЯ Ной. И изобщо — Християнството е прекрасна идея, но е допуснат логическият ПРОВАЛ да му се натрапи Вехтия Завет с всичките негови страховити безсмислици.
Християнството е прекрасна идея (в отговор на Helleborus от 30.01.2020 в 11:01) на 04.02.2020 в 10:55 на 05.02.2020 в 12:35
Солидаризирам се с мнението Ви, че Ной е легенда, макар във всяка легенда да е намесена и истината от днешния ден. А истината е, че НОИ са инициалите на онова, което ви изплаща пенсията (Национален Осигурителен Институт), докато се гътнете и ви поставят в един прекрасен ковчег, за да си легнете завинаги в земята. Ето така се пръкват "библейските" и изобщо всякакви религиозни легенди - от такива очеизвадни баналности, предопределящи живота около нас. Човешкото подсъзнание си бълва всякакви историйки, включително и когато човек се образова глобално, той започва да си симулира световна история, както и да си халюцинира Богове, с които желаещо заменя преходността на бащите си. Това, разбира се, не означава, че въпросните митове и легенди не работят за някои и даже за повечето. Това означава само, че няма априори вярна история, нито изначално привилегировани раси, народи, особи, места, времена и разкази.
да се учим на 05.02.2020 в 13:00
Казвате: „Господ ще ни промени!“. Ще те промени Господ, ако ти се промениш – защото Той вече ти е дал ум, сърце и воля, и всичко, което ти е необходимо.
ен соф на 06.02.2020 в 13:18
Небесният Елит срещу "нищите духом" - едно преоткриване на Логоса на Аполон от руския философ Александър Дугин, но не в християнството, а в помощ на ония, които искат да вникнат в Чистия Дух Христов и светлата Личост Христосиновна: https://politikus.ru/video/126131-nebesnaya-elita-kogda-padet-carstvo-veschey-a-dugin.html
Християнството е прекрасна идея на 06.02.2020 в 21:59
Вярно е, че „НОИ са инициалите на онова, което ви изплаща пенсията“, но в моя случай не е точно така — аз съм отшелник и я карам на подхранване с космическа енергия, директно струяща от пространствата над мен. А когато един ден „се гътна“ (защото никой не е вечен), то ще ме последва съдбата на отшелниците: месата ми ще се изсушат от повея на хилядолетните ветрове, а костите ми ще фосфоресцират в тъмата, пръснати сред скални отломъци и туфи жилава планинска трева. А ковчезите наистина са прекрасно нещо — особено когато някой се е постарал да вложи творческо въображение и естетика при резбоването и инкрустирането им със седеф и скъпоценни камъни. Но такива ковчези са само за музея — те нямат нищо общо с реалността, отпращаща ни в безпаметството на на вечното Небитие. Всичко това „разбира се не означава, че въпросните митове и легенди не работят за някои (люде) и даже за повечето…“ Хората на този свят се раждат безпомощни, живеят безпомощни и накрая умират — не само безпомощни, но и по-лошо: САМОТНИ. В часа на смъртта си всеки от нас ще разбере най-жестоката истина — ИСТИНАТА ЗА СВОЯТА САМОТНОСТ. Преди това цял живот всеки от нас е чувствувал това подсъзнателно и то го е правело тревожен. А за да намали тревогата си душата (защото потърпевша е именно душата — тялото така или иначе е обречено на червеите), човекът си измисля Бог. Но този Бог е фикция. Той е захар, която ние сме обречени да ближем през стъкло. А колко по-простичко би било, ако си кажехме: „Давайте, братцы! Пуст создаём себе своего Господа-Бога, но не как вымисель, а как сплошная связь самы между собой!“ Но ние си съществуваме разединени и затова и сме погубени за бъдещето, а сме разединени, защото сме расово нечисти. Няма висши и низши генове: и черният ген е достатъчно висш, както и жълтият, както и белият. Но светът е вече твърде много смесен и поради това — опропастен. Смесят ли се расите — резултатът е: непълноценни ПОДРАСИ. Подрасите не могат да изградят ХРАМА НА ОНЗИ БОГ, НА КОЙТО БИХА ПОИСКАЛИ ДА СЕ ОСЛАНЯТ (забележете — не ДА ВЯРВАТ, а ДА СЕ ОСЛАНЯТ!). Защото Богът, който човеците биха създали, е не нещо друго, а непреходната каменна твърд на един ХРАМ, чиито тухли, камъни и хоросан са самите те: само бели, само черни, или само жълти — тухли и камъни.
гега вам на 07.02.2020 в 10:52
В расите няма нищо ексклузивно и извънредно, защо толкова ги боготворите? Изобщо, какво следва да правят расови теории в една тема за религии, вземете си ги препратете тия преекспонации в някоя рубрика за селско стопанство (животновъдство). Бог трябва да се търси в провокативното и извънредното, Бог няма място сред правилно, добре и общоприето изрядно устроеното животинско стадо/щадо, пък ако ще и от "богоизбрани" и всякакви възможни "расово подбрани" екземпляри да се състои. Бог даже Своя си Помазаник не щади (а колко по-често пък остава непощаден от "своите") пък какво остава да вземе окончателно решение да пощади елитно-екземплярната чистота на стадото ви.
Съвсем изкукуригахте на 07.02.2020 в 20:03
И здравеопазването никакво го няма...
Християнството е прекрасна идея на 08.02.2020 в 03:48
Няма нищо по-провокативно и по-извънредно от темата за расите. Расовите различия са АБРАЗИВНАТА СРЕДА, в която следва да се хвърлят необработените души, които сам Бог изпраща в шеметно въртящия се барабан, в който те трябва да добият блясъка на една съвършена нравствена шлифовка. Контейнерът, в който Бог праща душите на всички нас за усъвършенсвуване, е нашата земна действителност. (Няма Ад — по точно: няма друг Ад освен това, което виждаме около себе си на нашата планета.) Конейнерът-барабан се върти, а в него се въртят грозните и недодялани демони-души. След време те ще добият — кой повече, кой по-малко — желания блясък. Но за да има какво да ги полира, нужно е на света да се осигури ПРОТИВОРЕЧИВОСТТА, която ще смъкне излишното покритие и ще ги накара да заблестят с по-праведно сияние. За целта е потребно ПРИЧИНЯВАНЕ НА СТРАДАНИЕ — нужни са ДЯВОЛИТЕ, които да натискат с тризъбци всеки вироглавец в разтопения катран. Но дяволи — такива, каквито ги рисуват: с прилепови криле, дълги змийски опашки и грозни муцуни — НЯМА. Значи нужно е да имаме нещо, което да изпълни функциите на дяволите. Ето защо Бог е измислил да има различни раси. Подсъзнателно всеки човек на света повече или по-малко възприема РАЗЛИЧНИЯ ОТ НЕГО „насрещен индивид“ като причинител на страдание, като дявол. Следователно, ако аз съм бял човек, черният човек, когото ще срещна, ще бъде дълбоко в подсъзнанието ми един ЧЕРЕН ДЯВОЛ. Същото ще е и ако срещна един ЖЪЛТ ЧОВЕК — той ще бъде за мен един ЖЪЛТ ДЯВОЛ. Ако искам да живея в свят, в който няма дяволи, които да ме карат да страдам, инстинктът ми ще ми подскаже, че трябва да насърча човечеството ДА СМЕСИ различните раси, за да ги направи след време една хомогенна раса, в която никой никому не ще причинява страдание. Но така ще бъде провален завинаги Божествения замисъл за шлифоване на ръбатите и чепати души в АБРАЗИВНАТА БАНЯ НА БИТИЕТО, където „стърженето“ се осъществява чрез конфликти и противоречия между нееднородни елементи. Някой ще се опита да ни убеди, че противоречията могат да бъдат от друго естество — например противоречията между бедни и богати, между образовани и некултурни… Да, но това са преодолими противоречия — бедният може да забогатее, децата на простия могат да получат образование и да стигнат дори до професорска катедра. Единственото непоколебимо противоречие си остава това, което се дължи на изначалните расови различия, които са от Бога дадени.

Напиши коментар