Стотици учители са принудени да търпят обидно, унизително, подигравателно отношение на деца или тийнейджъри, на които семейството е спестило възпитание, а държавата истински санкции. Повярвайте, това се случва всеки ден и в почти всеки български град. В не малка част от българските училища не може да се провежда нормален учебен процес. Конфликти, пререкания, вербални сблъсъци, нерви, това е ежедневието на много български преподаватели. Имам късмета да работа в много добро училище, където подобни ситуации са изключителна рядкост, но се срещам и разговарям с много колеги от различни краища на България.

 

Напоследък набират популярност две кампании, които се сблъскват с прибързани обструкции. А двете са аспекти на един проблем и засягат един и същи обществен нерв. Става дума за образованието и потиснатото състояние на учителя. Едната инициатива се е прицелила в дисциплиниране на класната стая, а другата - в лекуване на последствията от отсъствието на дисциплина. Идеята за въвеждане на оценка за дисциплина срещна съпротивата на традиционната разнородна коалиция от противници, в огромната си част непознаваща, нито сериозността, нито разпространението на проблема.

 

Нека поясня. Има два пълзящи процеса, които съсипват българския учител – смазващата бумащина и ескалиращото неуважение. При това неуважение е най-меката дума, която мога да използвам. Не, това което показват медиите е само свенливо повдигане на похлупака, който крие една мръсна, но същевременно публична тайна. От време на време излъчват някой репортаж за насилие над учител, но вълната на обществено възмущение се снишава по-бързо отколкото се е надигнала.  В репортажите, обаче, не попадат стотиците учебни часове, в които учениците провалят учебния процес със своето нехайно или пренебрежително отношение.

 

Стотици учители са принудени да търпят обидно, унизително, подигравателно отношение на деца или тийнейджъри, на които семейството е спестило възпитание, а държавата истински санкции. Повярвайте, това се случва всеки ден и в почти всеки български град. В не малка част от българските училища не може да се провежда нормален учебен процес. Конфликти, пререкания, вербални сблъсъци, нерви, това е ежедневието на много български преподаватели. Имам късмета да работа в много добро училище, където подобни ситуации са изключителна рядкост, но се срещам и разговарям с много колеги от различни краища на България.

 

Проблемът с лошата дисциплина ръфа образованието от Тимок до Странджа и от Дуранкулак до Беласица. Логично за едно ценностно съсипано общество и за поколения, пораснали с мътната социална философия на чалга отношенията. Разбрахме, че учителят не е в центъра на набиращите инерция реформи. Научихме, че там е ученикът. Кой? Този, пристъпил училищния праг за да учи или съвременният тийн герой, който посещава училище само за да получи диплома. По-внимателният прочит на нормативната документация оставя горчивина. Ученикът трябва да бъде приобщен на всяка цена и санкциониран като едно почти немислимо изключение. Ученикът е пазен и от делегирания бюджет. Той е чек, който носи на училището над 1600 лева, но в някои случаи премията надхвърля 2 000. Кой директор ще се откаже лесно от тези пари? Тази нездрава социално-икономическа среда толерира лошото домашно възпитание, неуважителното отношение и своенравното поведение на децата в училище. Резултатът е лоша дисциплина и системен стрес за учителя. А стресът разболява. Затова българският учител е болен, физически и емоционално. И да, програмата за рехабилитация на учителите е наистина необходима, поне като компенсация за дългогодишната политика на неуместно съсипване авторитета и здравето на учителя.

 

Ще повторя, че не всички училища имат проблеми с дисциплината и натиска, който класната стая упражнява върху учителя. Но в огромна част от професионалните училища, в ромските училища, в училищата, обучаващи силно немотивирани деца сривът на дисциплината е достигнал потресаващи размери. Така че преди да започнем да се замеряме с обструкции, нека се запознаем със състоянието на класната стая и учителския труд в тези училища. Бих се радвал сред време учителите да не се нуждаят от рехабилитация, но преди трябва да научим децата си на дисциплина и уважение към училището, знанията и учителя.

 

Автор: Иво Райнов, учител 

 

Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф I“ гр. Ловеч

 

Източник: www.eratosten.wordpress.com

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

40 коментар/a

Макаренко на 13.03.2019 в 12:46
Родители на днешните ученици са сбърканите деца на криминалната революция от 1989 г.
Оник на 13.03.2019 в 12:55
Кристално точно, ювелирно. Повече няма какво да се добави.
водачи на слепци на 13.03.2019 в 13:48
Също има и насилие от учителите към учениците, вкл. и в университета - към студентите. Разни остарели, оглупели, нехаресващи работата си, мразещи учениците - влиза и дрънка един или два часа колкото да отбие номера, да тормози тези които не му харесват, и другия път - пак. И това учениците трябва да го търпят ден след ден в продължение на години - от младостта им, по принуда. Господина като е учител, може ли да обясни какво е истината, как е възникнал разума и откъде идва разликата между комедията и трагедията - в живота, не в литературата. Благодаря, знам че отговор няма да има. Учат се всякакви глупости, а по основните въпроси - все едно че ги няма - табу и мълчание. МОН също не знае какво е истината и каква е връзката и с научния метод. Образователна система та дрънка, ама на празно.
Мунчо Мънчев - Сливата на 13.03.2019 в 13:48
Сбиват се две "български" ученички от Габрово - Франческа и Барбара. Учител се опитва да ги разтърве, като попътно бие няколко шамара на инициаторката на побоя - Барбара, която вече е гонена от няколко училища именно за подобни прояви. Резултат - след като клипът с побоя е пуснат, полицията арестува учителя, който предстои да бъде съден, а училището се готви да го уволни дисциплинарно. Как мислите, какво ще излезе от младата "българка" Барбара след още някоя година? И, дали някой нормален ще иска да става учител в родните школа?
thee на 13.03.2019 в 13:55
В държава, в която се оцелява само с далавери, схеми, връзки и познати, няма как родителите да възпитават децата си на нещо по-различно. Възпитанието вкъщи минава през "той ако е толкова умен, нямаше да е станал даскал" и др. от народното творчество. Уважение тук получават само богатите, никой не уважава просто знание и отношение, които ти носят една скромна заплата.
Мери на 13.03.2019 в 13:58
Безкрайно уважавам учителите, най-вече моите - от 35-та Руска езикова гимназия, София, ул. "Милин камък", и от 126-о основно училище в София преди много години. Най-щастливите и образовани хора сме учили в тези училища! "Десните" ще кажат Руска гимназия - заклевам се, че никога никой от моите учители (и директори) не ни е говорил за комунизъм, никога не са ми мерили полата и не са ми направили забележка за боядисаната в червено коса в 10-и клас, даже класният ни, преподавател по англиийски лека му пръст) ме нарече Мери, никога не са ми направили забележка за свободното ми мислене. Винаги съм говорила каквото си мисля. Половината от тези учители изнасяха лекции и в СУ. Поклон пред тях, много починаха. Някои са родители на доста известни деца! Моите уважения и към сегашните учители, които търпят какво ли не. Живея близо до много известна гимназия и съм ужасена от децата! Милиони да ми дават, не бих станала учител на такива подрастващи! И ПАК ЩЕ КАЖА, ДЕЦАТА НИКОГА НЕ СА ВИНОВНИ!
Даниел Вълчев на 13.03.2019 в 14:45
Даниел Вълчев ли бе името на "професора", въвел закона за делегираните бюджети? Успяха! Унищожителите на България като понятие, успяха! Чрез образованието.
Средното образование е мъртво! на 13.03.2019 в 15:02
Успешно разсипано последните 10-15 години. То произвежда абсолвенти, които в по-голямата си част са неграмотни и трудно правят разлика между причина и следствие! Държавата в лицето на курсистите и най-вече специализантките на всякакви либертиански и соросоидни курсове съсипаха авторитета на българския учител. Уителите и Училището трябва да са позитивни, да не са прекалено строги, за да не прецакат делегирания бюджет и малките келешчета, деца на родители келеши се качват почти буквално на главите им. Кликата от меринджейки в МОН прокарва бавно, но методично античовешки, джендърски и опростачващи учебни практики. Децата, с малки изключения, от средното училище не могат да разсъждават, не могат да правят изводи.
Средното образование е мъртво! на 13.03.2019 в 15:02 на 13.03.2019 в 15:10
Е, как няма да е мъртво. Не е била ли това целта, за да може върху останките на всеобщото държавно средно образование да израстат гордите му капиталистически наследници - частните училища, щедро спонсорирани от същата тази държава, попиляла собственото си държавно образование? Случайност? А дано, ама надали... Интересно ще е за обществото прокуратурата да се поразрови за промяна на имотното съсътояние на чиновниците от МОН за годините след бума на частни школа в БГ-то...
Катерина Камчева -бивсша учителка по философия в ПГТМД гр. София на 13.03.2019 в 16:13
Според мен лошата дисциплина идва от липсата на оценка за поведение и изключване от училище на ученици с грубо поведение.Ако ученика знае, че поведението "Задоволително" се впише в дипломата му за цял живот ,ще си помисли как да се държи в час.Разбира се ще има и поправка на поведението за добро държане.И нека бизнеса да иска диплома на работника и те ,бизнесмените, се включат в подобряване на дисциплината в образованието.
Helleborus на 13.03.2019 в 16:32
Когато се случват лоши неща, винаги ще откриете по някоя и друга лъжа в корена им. Министерството гради политиката си върху не една лъжи, при това прозрачни. За да не ми се разсърдят, това е световна тенденция. Първата лъжа е говоренето за семействата под общ знаменател, то е все едно да говорим за температурата през годината. Само че тя е от -50, до +50. Всички имаме семейства, включително чиновниците от инспектората и министерството, учителите, политиците и правозащитниците. Семейството е най-малката клетка на цялото общество, така че то включва цялата палитра, от примитивите, до най-хуманните. Нищо не може да бъде по-грешно от поставянето им под общ знаменател, но МОН поставя всички и деца и семейства под общ знаменател, защото самото съществуване на МОН е за да унифицира и подравнява, политика е да не се признава, че обществото има слоеве и култури! Ние живеем в някакъв модел на социализъм и МОН е неговия „пророк“. Истината е, че много деца напускат грижовни и възпитани семейства, за да попаднат в тази силно агресивна и опасна дори за учители среда. Втората лъжа е, че децата остават в тази среда такива, каквито са били изпратени, че те са като семействата си. Ако беше така, нямаше да се бъхтим да ги възпитаваме 18 години и те щяха да носят наказателна отговорност още на 4. Детето под 18 години възпроизвежда всяка една среда, в която е поставено, то изобщо няма капацитета да се държи така, както неговите майка и баща могат. Всеки, който взема чуждо дете, за да го гледа, трябва да притежава над него собствен авторитет. Само че МОН срина авторитета на учителите още от началото на демокрацията, защото не желаеше училището да възпитава децата и да ги респектира. Това от което се оплаква този учител, е станало по вина на неговите шефове, които от години отричат токсичната среда в училищата. Те си имат свои пионки измежду учителите, които винаги лъжат, че нямат проблеми с дисциплината, върнете кадрите от архивите на медиите и това се вижда колко години проблемите са крити, като някоя омерта. Тази омерта донякъде се споделяше и от децата, които също нямат интерес родителите им да знаят какви ги вършат. Така че МОН направиха, каквото можаха, за да скрият проблема, с помощта на директори, учители и инспектори, докато няколко поколения станаха и неграмотни и агресивни. А после станаха и родители! Най-последната и най-опашата лъжа е, че училището е хуманно такова, каквото е. Защото те казват, ние не трябва да наказваме виновните деца, само ще ги поощряваме и ще си говорим с тях. Но защо наказват невинните? Понеже ако ти не наказваш постоянно, но по хуманен и контролиран начин нарушителите, те ще наказват по нехуманен и неконтролиран начин невинните. От едната страна имаме някой необуздан млад насилник, на който му треперим да не му накърним щастието с оставане след часовете или по-голямо домашно или викане на родителите или някакво друго дисциплинарно наказание, а от другата страна имаме една абсолютно невинна жертва, която този келеш ще малтретира. Ще й счупи носа с един юмрук, ще я насили в тоалетните, ще я рекетира за пари, ще я унизи пред цялото училище, ще я прекърши. Отговорете ми сега, правозащитници, колко сте хуманни и това ли ви е модела за човеколюбиво училище на бъдещето? Защо най-добрите училища по света са тези със строга дисциплина? Ами защото те пазят дечицата, умници такива, защото наказват който трябва, за да не страда който не трябва. Семейството, което праща деца в този ад, който при това е задължителен, е също потърпевшо, кой иска детето му да стане агресивно, функционално неграмотно и изтървано? Така че учители, родители, вие сте от едната страна, от правилната, според мен повечето семейства и учители са свестни, а от другата е МОН. Тези лъжи се повтарят толкова дълго от политици, говорители и свързани медии, че вече някои ги възприемат като истина. Но, семействата са различни, те също са потърпевши, училището трябва да налага реда само, учителят да има неоспорим авторитет и да разполага с набор от законни ефективни инструменти за това. Най-важното, децата не могат да бъдат толкова подравнени, че да нямат правото да ползват по-добър образователен продукт, в по-чиста и хуманна среда, те нямат ангажимент към държавата, до навършване на 18, включително ангажимента да социализират други деца.
Дарина на 13.03.2019 в 16:40
Сблъсках се със случай в който уж ученички от елитно училище ,имат такъв вулгарен език, че не можах да го приема. Но се оказа, че родителите им, полицията и прокуратура , дори медиците са го приели за нещо нормално и са обвинили човек на възраст , заради тяхно забавление ,с което са унижавали човека . От тогава , за мен подрастващите са наистина джендъри
Helleborus на 13.03.2019 в 16:32 на 13.03.2019 в 16:47
Отново на висота!!
len на 13.03.2019 в 16:57
Да, много точно е описал ситуацията колегата. И спасение не дебне отникъде. Нещата започнаха веднага след демокрацията. Колегите с повече стаж помнят когато учениците имаха право на 60 неизвинени отсъствия! Тези ученици са вече родители. Берем плодовете...А делегираните бюджети съвсем съсипаха всичко. Безумният нов закон с хилядите "подкрепящи" политики и без никакви санкциониращи политики тепърва ще досъсипва...
Спиноза на 13.03.2019 в 17:18
Опростачаването на българското образование и българските деца, бе предварително замислено и подмолно извършено, през мрежите на Сорос, И БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ УЧАСТВАХА АКТИВНО В ПРОЦЕСА, колко много от тях намазаха от грантовете на Сорос и "Америка за България", още повече точеха лиги, но не ги огря, обаче те съдействаха на разрушаването и не им пукаше. Питал съм даскали за тия фондации, за особено вредната "Пайдея", никой даскал не се възмути!

Напиши коментар