По данни на радио "Европа 1", в строго поверителен доклад на службите, предоставен на висшите държавни ръководители, се говори за ръст на напрежението в училищата, предизвикано от факта, че някои ученици-мюсюлмани поставят религиозните догми над закона, оспорват казаното от преподавателите от гледна точка на Корана, не проявяват никакво уважение към учебното заведение, не признават неговата легитимност, а така също в името на вярата разпространяват нетърпимост и сепаратизъм. И всичко това става в училища, които трябва да възпитават в граждански дух.


 

Само не става ясно защо докладът трябва да е поверителен. Та това не е никаква "сензация". В крайна сметка тук не става въпрос за никакви разобличения, а само за съобщаване на добре известни факти, за които се говори не от днес, и не само от гражданските активисти, а и от представителите на образователната система.

 

Дискусиите започнаха още с доклада на Обен, с последната книга на Бернар Пасе "Директор или републикански имам" и продължиха с тревожните коментари на местните представители на властта.

 

Нима нашите служби не са разбрали за проявите на омраза и освиркванията в някои училища по време на едноминутното мълчание в памет на жертвите от "Шарли Ебдо"? Или не знаят за дългогодишните инциденти около уроците по история за Холокоста, или пък тези по анатомия на човешкото тяло? А какво да кажем за агресията, поради която в някои училища вече не приемат деца на евреи, защото не могат да гарантират тяхната безопасност?

 

Тези шокиращи истории, които се случват от години, са станали обичайни за някои градски райони и училища и за тях постоянно пише регионалната преса. Училището беше централна тема в колективната книга "Изгубените територии на Републиката", която от края на 2002 г. бие тревога за нашествието на исляма в предградията.

 

Затова е смайващо, че докладът се представя като голямо разкритие, макар че за много от непосредствените участници в събитията това отдавна са ежедневни реалности. Реалности, с които са принудени да се справят сами, и за които върху тях се сипят обвинения в расизъм и осъдително отношение от страна на ултрадесните от държавната върхушка. Тя, на свой ред, предпочита да не забелязва, че гражданското единство и вярата в защитата на държавата постепенно се рушат, след като на места френските закони не действат, а много територии се превърнали в ничия земя.

 

Усещането за издевателство е толкова силно, че дори и управляващите да страдат от слаба памет или умишлено да си затварят очите, то гражданите не могат да си позволят лукса да отрекат фактите, защото заразата ще продължи да се разпространява, ако не се борим с нея. Съдейки по всичко, по върховете на държавата са забравили, че училището стана главната цел на настъплението на ислямистите още през 1989 г., когато активистите искаха да получат разрешение за носене на фереджета. Политическият ислям се стремеше да внесе в държавната система различно отношение към достойнството на хората, въпреки че цел на държавата е да утвърждава идеалите, който играят основополагаща роля за нашата конституция и закони. И това почти сработи при снизходителното отношение на правителството и министъра на образованието. Спаси ни само поелият върху себе си отговорността парламент и отговорни държавни деятели, от рода на Обен.

 

Затова и докладът, за който говори "Европа 1", е "строго поверителен". Защото в него не се споменава нищо за отчета на Обен още от 2004 г., в който се изтъкваше необходимостта от забрана на фереджетата в училищата. Почетният инспектор не се задоволяваше с обтекаеми фрази, когато говореше за "признаците и проявите на религиозна принадлежност в училищата". Той не правеше опит да говори за религията като цяло, което позволява да се размие проблема и да се създаде илюзия за неговото решаване, представяйки при това себе си като поборник за обективност. Не, той открито описа ситуацията и назова проблема. "Голям брой от учащите се от магребски произход, които са с френско гражданство или са деца на французи, а така също са мнозинство в някои училища, живеят като чужденци спрямо националната общност. Те делят хората на две категории: "французите" и "ние". Колективната идентичност, която в миналото често се свеждаше сред учениците до техните корени (реални или въображаеми) и подвеждаше някои социолози да мислят за "етнизация" на отношенията между младите хора, сега се превръща в чувство за принадлежност към една всеобща и ясно определена мюсюлманска нация, която се противопоставя на френската. Героите на тази нация са както палестинските младежи, които с голи ръце се изправят срещу израелските танкове (окървавени техни изображения постоянно се въртят по арабските спътникови канали), така и джихадистите, организирали терористичните актове в Ню Йорк и Мадрид".

 

В доклада на Обен се отбелязваше също и външното влияние, като той пише, че „проектът на тези открито сегрегационистки групи, които наричат интеграция вероотстъпничеството или потисничеството, отива още по-далеч. Те се стремят към политическо обединение на ислямската част от населението, отделяйки я от френската нация и присъединявайки я към широката "мюсюлманска нация".

 

Така че строго секретният доклад на нашите спецслужби ще донесе на президента откритието, че земята е кръгла. А може би иронията е неуместна. Защото, макар и правителството да отказва да види ислямския сепаратизъм, това не се отнася за нашите спецслужби. Именно затова изтичането на "поверителния" доклад може да се окаже по-добра новина, отколкото ни се струва. Тя може да демонстрира осъзнаване на ситуацията по върховете на държавната власт, снемайки при това от ръководството вината за слепотата му в миналото. Така ще излезе, че то не е било страхливо и безотговорно, а просто не е било информирано.

 

Това внушение е важно и поради факта, че оставката на Жерар Колон и неговите изявления за слепотата на правителството пред лицето на ислямизма, предизвикват съжаление, че той не можа да прояви тази своя смелост и решителност, когато все още заемаше поста министър на вътрешните работи.

 

Както и да е, взривилата се под носа на премиера бомба не дава възможност да се говори за неведение и невинност. Никой в правителството на Макрон не може утре да каже, че не е знаел нищо. Иначе казано, макар историята за "тайния доклад" да е напълно лицемерна, тя все пак говори за спасителни промени в позициите на властта. Това дребно оскърбление на нашия интелект в края на краищата може да послужи на доброто дело. И това е най-главното. Трябва да си даваме сметка, че привилегиите защитават определени реалности (на това се дължи и тяхната привлекателност). В резултат, те създават у ръководството илюзията за стабилност на мира, докато за всички останалие очевиден неговият упадък.

 

Вероятно докладът е призван да хвърли мост над тази пропаст. В този случай той ще позволи да се приемат необходимите мерки и да бъде запазено лицето на тези, които може да ги предприемат, но дълго време са игнорирали ситуацията и носят отговорност за сегашния упадък на институциите. Макар и подобен подход да не се отличава с кой знае какъв морал, то поне е реалистичен. Нищо не може да се съгради на празно място, а успехът на политическата идея не се измерва с обявилите я смелчаци, а с тези страхливци и циници, които в края на краищата я провеждат.

 

Източник:lefigaro.fr     

Превод: Никола Стефанов         

 

 

 

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

8 коментар/a

Ще превземе ли ислямът френското училище? на 16.10.2018 в 14:41
Неминуемо! Ориана Фалачи биеше камбаната за този процес още от средата на 80-те, но нямаше кой да я чуе..., а вече е късно! Туземното население на Европа НЕ се размножава достатъчно! Парите, кариерата и животът без деца, защото другият с деца е натоварващ и стресиращ, докараха бялата туземна раса в Европа до предверието на Червената книга на животинските видове, а стара учебникраска истина е, че там където някой животински вид не може да защитава хранителната си ниша на негово място бързо се настанява друг! Мачът е свирен, Дами и Господа!
хамалин на 16.10.2018 в 14:50
ми той техниъ човек е бил припадничъв (епилиптик) и чувъл гласове
баба мара на 16.10.2018 в 15:06
вместо да се приказват празни приказки на пьрвия самолет и кои от кьде е няма значение кое поколение е
Българин от Б на 16.10.2018 в 16:47
религиите не се смесват много добре с науката(меко казано). Ватиканът се съгласи с Галилео("и все пак тя се върти!") за движението на Земята в космоса след 350 години, а не ми се проверява % на хамериканците, които не вярват на Дарвин за еволюционната му теория и произхода на човека(много маймуни все още не са еволюирали достатъчно:-)
ужас на 17.10.2018 в 10:37
Всичко това са последствия от действията на сорос а и меркел му подражава.
Маги на 17.10.2018 в 11:46
Орбан се оказа най-проницателен в Европа! Меркел е за съд. Нашите политици трябва да си направят съответните изводи, ако все още не е прекалено късно... Такава хубава е нашата страна България! Трябва да сме най-загубените, за да я харижем на други...
Мосю Воланд на 19.10.2018 в 14:30
Сетила се Мара да се побара. За Франция да му мислят французите. Българите цъфнали , та вързали. Но все още има шанс за българите - и 2 млн да останем пак ще се възродим, въпросът е националния корен да е жизнен.
Уилт на 21.10.2018 в 07:10
"Според романа на Уелбек "Подчинение", през 2022 г. Оланд отпада от първия тур на президентската битка, победен от Марин Льо Пен. Другият кандидат, който се класира за балотаж, е Мохамед бен Абес, издигнат от френски „Мюсюлмански братя“. За да не допуснат крайната десница да превземе Елисейския дворец, социалистите, центристите и десните се обединяват и подкрепят мюсюлманския претендент, който е избран за президент. Започват дълбоки промени, които напълно преобръщат френското общество. Въведена е полигамията, децата учат в ислямски училища. Президентът Абес налага ултраконсервативната си визия, представяйки исляма като най-сполучливата формула за обединяващ хуманизъм. Изненадващото е, че програмата му проработва ‒ Франция просперира и хората гледат все по-позитивно на бъдещето си."

Напиши коментар