"Да караме ли насила децата да четат? Разбира се, че не. Те няма да четат. Безсмислено е, само ще се стигне до караници. В човешката история периодично се случва смяна на комуникативните технологии. Това е естествен процес, просто сега се намираме в самото му начало. Тече промяна на сензорната модалност – децата вече не четат, а гледат. По време на четене задачата ни е да включим въображението си, тоест да си представяме онова, за което четем. А когато гледаме, нямаме нужда от въображението. Сигналът директно се възприема от тилния дял на главния мозък, а това вече е друго възприятие. Децата принадлежат към тази нова комуникативна култура. Максимумът, който могат да направят родителите, е самите те да четат, като се възползват от факта, че децата обичат да се въртят около тях. Или да им се дават аудиокниги. Родителите на „цифровите” деца трябва да се откажат от собствените си амбиции. Типът култура се е променил и нашите знания няма да вършат работа на нашите деца. Но можем да им помогнем емоционално. Подкоровите структури на мозъка се развиват по-бавно, отколкото кората, затова емоционалното функциониране на детето, както и на възрастния, не се променя - ние чувстваме по същия начин, по който и първобитните хора. Детето ще има нужда от психическото здраве, което децата получават в семействата с висок психотерапевтичен потенциал. Това са семействата, където хората са спокойни, прекарват времето си заедно и се подкрепят един друг. Така се създава емоционална опора, която е важна за детето." Това казва в интервю за "Харвард бизнес ревю" психоложката Анна Варга, което е преведено и публикувано в сайта zenom.pro

 

 

 

Представителите на поколението Z или вече така наречените „цифрови” деца, предизвикват удивление и тревога. Защо таблетите им замениха книгите, струва ли си да се опасяваме от интернет-зависимостта, как възниква синдромът на дефицита на внимание? Затова ще ни разкаже кандидатът на психологическите науки, член на управлението на Обществото за семейни консултации и психотерапевти, академичният ръководител на магистърската програма „Системна семейна терапия” Higher School of Economics, National Research University, член на IFTA (Международната асоциация на семейните терапевти), член на EFTA TIC (Тренинговия комитет на Европейската асоциация на семейните терапевти) Анна Варга.

 

- Кои проблеми вълнуват съвременния родител?

 

- Проблемите са различни, но същността им е една – загубата на контакт с детето, липсата на взаимно разбиране и проблеми с контрола. Така е било във всички времена, но сега може би това се чувства най-болезнено, защото родителите и децата принадлежат не само към различни поколения, но и към различни комуникационни системи. Децата днес са погълнати от компютърния свят, а родителите понякога още прегрешават с книгите.

 

- Какво може да се направи? Да караме ли насила децата да четат?

 

- Разбира се, че не. Те няма да четат. Безсмислено е, само ще се стигне до караници. В човешката история периодично се случва смяна на комуникативните технологии. Това е естествен процес, просто сега се намираме в самото му начало. Тече промяна на сензорната модалност – децата вече не четат, а гледат. По време на четене задачата ни е да включим въображението си, тоест да си представяме онова, за което четем. А когато гледаме, нямаме нужда от въображението. Сигналът директно се възприема от тилния дял на главния мозък, а това вече е друго възприятие. Децата принадлежат към тази нова комуникативна култура. Максимумът, който могат да направят родителите, е самите те да четат, като се възползват от факта, че децата обичат да се въртят около тях. Или да им се дават аудиокниги.

 

- Какво се подразбира под комуникативна култура?

 

- Представителите на Toronto School of communication theory смятат, че комуникативните технологии се определят от типа култура и манталитет на хората. Например, човекът от Средновековието се отличава от представителя на Новото време, те имат различни ценности и поглед към света. Съзнанието зависи от устройството на социума, все пак ние сме социални животни. А социумът се определя от това как хората си взаимодействат един с друг.

 

Появата на нов начин на комуникация винаги води до сериозни промени в личността, културата и обществото. Изследователите определят три стадия на комуникационно развитие – устен, писмен и аудиовизуален. Така, в Средновековието хората са ползвали речта и слуха, за да общуват, тук най-важното е било да се разбира езикът на хората. В това общество детството като социална категория не е съществувало. След около петгодишна възраст, щом детето се изправи на крака, се научава да разговаря, то става пълноценен член на обществото. Било е хранено и обличано като възрастен. То продължавало да расте, ставало е по-силно, но никакви привилегии вече нямало да получи.

 

- Кога се появява детството в съвременното разбиране?

 

- Концепцията за разделянето на детството и зрелостта се появява благодарение на изобретяването на книгопечатната машина. Тъй като грамотността изисква предварително учене, то информационният разрив дели хората на такива, които могат да получат информация от книгите и други, които не умеят това. Детето вече не се е възприемало като малък възрастен, то вече е било възпитавано по специален начин. За да стане възрастен, детето е трябвало да положи усилия, а отговорността за отглеждането и възпитанието му лежи върху родителя. В обществото се формира определена представа за това що е то добро дете, добър родител, на какво детето трябва да се учи, за какви провинения може да бъде шамарено, за какво да бъде награждавано. В романа на Франсис Бърнет "Малкият лорд Фаунтлерой" може да намерите доста по въпроса. Това продължавало над 300 години.

 

- А какво се случва с детството сега, в информационната епоха?

 

- Ние постепенно се отказваме от въображението и минаваме в зрителния регистър. Зрителното възприятие не се учи, като по този начин изчезва детството, а също и зрелостта. Изчезват общоприетите стандарти, които да ни посочват какво представлява доброто дете и на какво то следва да бъде учено. Обемът от знания нараства толкова драстично, че никой не е в състояние да запомни всичкото знание, което се е натрупало към настоящия момент.

 

- Най-вероятно именно затова родителите на учениците се оплакват от синдрома на дефицит на внимание и хиперактивност - децата не са способни да се съсредоточат, не могат както преди да усвояват информация в голям обем.

 

- Това не е съвсем така. Просто училището не дава информацията във вид, който детето може да усвои.

 

- Тоест проблемът не е в конкретното дете, а в училището?

 

- Разбира се. Училището не е готово да се приспособи към съвременното дете и към онзи тип общество, в което му се налага да живее. Учениците по стар обичай се тъпчат с обеми информация, докато тенденцията е да се представят концепции и начини, по които детето ще може само да намира знанията. В напредналите учебни заведения никой не е каран нищо да учи, там се стимулират дискусиите, използват се игри, онлайн-образование, децата готвят доклади и презентации. Синдромът за дефицит на вниманието е следствие на това, че съвременното дете попада в цепнатината, образувала се между старото и новото поколение. И възрастните са притеснени за децата си и тяхното бъдеще.

 

- Въпреки това много родители изискват успеваемост, а в резултат децата губят всякакъв интерес към обучителния процес.

 

- Училището изисква произволно внимание, а детето не е готово за произволното внимание – то е завлядяно от екрана на телевизора, компютъра или смартфона.

 

- Значи трябва да забраним таблетите?

 

- Не. Децата трябва да се обучават, опирайки се на тяхното непроизволно внимание. Това е обективна даденост и нищо не можем да направим по въпроса. Видимо, когато дойдат учители от новото поколение, те вече ще ползват новите методи и ще учат децата по правилния начин. А засега на детето му се налага да учи в една система, която не е приспособена към начините му на възприятие и комуникация. Всеки ден то напуска семейството и се потапя в един друг свят, инобитие, затова на родителите ще им се наложи да му помагат. Между другото, училището прекрасно разбира, че не се справя със задачата си и затова домашните са адресирани не толкова към децата, а по-скоро към родителите му.

 

- Домашните са отделна тема. Дори възрастните невинаги могат да ги разберат. Това нормално ли е?

 

- Работата не е в домашните, а в това, че училището се опитва да включи цялото семейство в решаването на училищните проблеми. Трябва правилно да се отнасяме към тази ситуация.

 

- Правилно – какво означава това?

 

- Да сте на страната на детето, да му помагате с ученето и да се уповавате на това, че след като минат тези доста безсмислени учебни години, то ще успее да намери онова, което му е интересно и ще се научи да развива произволното си внимание.

 

- Излиза, че трябва да забравим за добрите оценки в училище?

 

- Ако родителите воюват с детето вкъщи, а в училище - учителите, то детето го чака не само синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, но и тежка невротизация и загуба на познавателната мотивация. Децата са малки марсианчета, днес именно те вървят по острието на прогреса, затова светът трябва да се приспособява към тях. Днес предишните поколения нищо не могат да дадат на последващите. След около 10-20 години тази цепнатина между поколенията ще се затвори, но засега ще ни бъде много трудно.

 

- По какво се различават съвременните деца и тийнейджъри от родителите си на същата възраст?

 

- Днешните деца се социализират в интернет, докато родителите им са общували лично.

 

- Децата днес почти не излизат навън, дворовете са пусти. Откъде да се вземе това лично общуване?

 

- Това, че възрастните мислят, че светът е опасен, не значи, че той реално е опасен. Извън училище съвременните деца общуват само през лятото, когато пътуват или ги изпращат на лагер - или ако спортуват, танцуват. Но общуването онлайн им харесва повече. Не трябва да изпадаме в потрес от този факт. Това, че не разбираме детето си, е нормално. То пък ще разбира по-добре своите деца.

 

- Интернет също може да бъде опасен.

 

- Преди родителите се притесняваха, че детето до късна доба седи навън, опасяваха се да не се е забъркало с лоша компания. Сега психическият аналог е интернет. Разбира се, родителски контрол трябва да има, както и някакви ограничения. Могат да се поставят филтри, да се договорите с провайдера в нощните часове да нямате интернет.

 

- Проблемите възникват и в онлайн-общуването. Чували сме за подобни истории. Ще Ви разкажа за едно момченце Стьопа. Приятелите му се подигравали на страничката му в социалните мрежи, присмивали му се, че е бебешка. Тогава майката на Стьопа помолила познатите си да „лайкнат” страничката му и картинките с динозаврите. И изведнъж Стьопа станал мегапопулярен. Дали майката е постъпила правилно?

 

- Абсолютно да, децата имат нужда от нашата помощ. Мама се е възпозвала от комуникациите, които са необходими за детето й. Родителите винаги се намесват, ако децата имат проблеми с общуването, просто преди помощта е била под друга форма. Нашите майки канеха приятелите ни вкъщи, черпеха ги е с вкусни сладки, татко ни е предлагал да поритаме топка. Днес с детето може да обсъдите как да си украси страничката в интернет, как да се представи подобаващо. И да не забравяме, че в интернет има огромно количество групи по интереси и винаги заедно може да намерите подходящите.

 

- В социалните мрежи често се използват псувни. Какво можем да направим?

 

- Родителите и учителите изпадат в ужас, самата аз съдя за това по внуците си. Но със забрани няма да стигнем доникъде. На млади години много хора употребяват сквернословие, но само в своя кръг. А сега децата общуват в социалните мрежи и родителите могат да прочетат какво се публикува. Тийнейджърите се опитват да бъдат популярни и задължително ще се намери някой, който ще използва псувни. Как да се отнасяме към това? Спокойно. Общуването в интернет е доста безпощадно, затова в много от случаите е анонимно.

 

- Много от децата с часове седят онлайн. Как да разпознаем интернет зависимостта?

 

- Ако наблюдавате картинка, в която детето не се разделя с таблета и когато му го вземете, то изпада в ярост или отчаяние, то вече говорим за зависимост. Положението е сериозно, ако детето не излиза от стаята си, не допуска да се влиза при него, а храната трябва да бъде оставяна пред вратата, тогава е време да се потърси помощта на професионалист. Ако пък детето си ходи на училище, справя се с учебната програма, общува с близките, а през останалото време е пред компютъра – няма нищо страшно, сега това е нормално.

 

- Надали родителите ще се примирят с тоталното увлечение на детето си от компютъра.

 

- Мога само да им съчувствам – те ще имат труден родителски път. Знаете ли израза „родителите са хората, които ми дават джобните”. Та така, родителят е този, който може да те подкрепи, да те прегърне, да те утеши. В интернет детето няма как да получи този вид внимание. Ще е неправилно, ако вместо подкрепа то получи нравоучения, упреци, викове и наказания.

 

- Какво още трябва да научат родителите на „цифровите” деца?

 

- Да се откажат от собствените амбиции. Типът култура се е променил и нашите знания няма да вършат работа на нашите деца. Но можем да им помогнем емоционално. Подкоровите структури на мозъка се развиват по-бавно, отколкото кората, затова емоционалното функциониране на детето, както и на възрастния, не се променя - ние чувстваме по същия начин, по който и първобитните хора. Детето ще има нужда от психическото здраве, което децата получават в семействата с висок психотерапевтичен потенциал. Това са семействата, където хората са спокойни, прекарват времето си заедно и се подкрепят един друг. Така се създава емоционална опора, която е важна за детето.

 

- А какво мислите за наказанията – струва ли си прилагането им?

 

- Съвременните деца са малко възприемчиви към наказанията. Затова трябва да се изгражда емоционална връзка с децата, за да може дистанцията в тази зона да създава у тях дискомфорт и страх от загубата на емоционална топлина. Това е най-важният лост. Други няма и няма и да има.

 

- Днес децата от богатите семейства имат всичко, което си пожелаят. Как в тези условия детето може да бъде мотивирано да постига някакви цели?

 

- Това е сложен въпрос. Аз имам клиенти, които са израснали в бедни семейства и са станали богати, те искат децата им да имат мотивацията и страстта да постигнат успех. А на децата, естествено, нищо от това не им трябва. За да имат интерес, трябва да се създава така нареченият развиващ дискомфорт.

 

- Какво е това?

 

- Не трябва да се изпълняват всички желания на детето след първото му искане – потребностите трябва да се формират. Не че децата трябва да бъдат лишавани от таблетите, защото те съществуват в цифровия цвят, но да ги отрупваме с всичко мислимо и немислимо, не е задължително. От определена възраст детето вече само може да изкарва някакви пари. И такава възможност следва да му се предоставя, дори да се настоява. В онези общества, където парите не са проблем, постъпват именно така. Без значение дали имат богати или бедни родители, по време на ваканцията всички отиват да изкарат някой и друг лев.

 

- Нима нашите семейства, които са добре осигурени, са готови да направят това?

 

Да. Ние в детайли обсъждаме програма къде и как детето да заработи пари. Ако иска последната версия на телефона - да се потруди за това. Някои деца работят в родителски фирми, при роднини и познати, понякога вършат домакинска работа. Даже малкото дете може да помогне на баба си да запълни и освободи съдомиялнята, да направи сандвичи за мама и татко. Детето следва да усвои идеята за обмяна – от вас ще получа, ако на свой ред ви дам нещо.

 

- А как да научим детето да си поставя цели и да ги постига, ако всъщност, нищо особено не го интересува?

 

- Целите възникват ако има някаква потребност. Трябва да има дефицит. Децата днес порастват по-късно, защото те нямат детство, а също и зрялост. Ако детето все още не е ориентирано какво иска да прави след училище – нека поработи, по-късно ще разбере. Още в училище следва да се изпробват различни възможности. Ако футболът не е оправдал очакванията – да пробва робототехниката. Ако и тя не се хареса – продължавайте да търсите. Поинтересувайте се къде ходят приятелите на детето ви. Момчетата по-рядко искат нещо конкретно, докато с момичетата е по-лесно, те поне искат да са заедно с приятелките си. И разбира се, много зависи от конкретния педагог и учител.

 

- Представителите на поколението Z са много повече отколкото техните предшественици „игреците”. Най-вероятно ги чака много по-жестока конкуренция за място под слънцето и ще трябва с лакти да си проправят пътя?

 

- Това е така. От друга страна, новите комуникативни технологии смекчават ситуацията. Обществото няма нужда от такова количество специалисти с висше образование, които си изкарват прехраната с главата. Но в интернет те всички са равни, всички имат възможност да направят свой бизнес и да изкарват пари.

 

- Днешните родители се сражават за най-добрите училища и университети. Нима някой от тях ще се примири с това, че детето ще остане без висше образование?

 

- Това не е работа на родителите, те са поколението, което си заминава. Или както казва един мой колега, „това е тор”. Децата са онези, които трябва да бъдат ориентирани, а не родителите. Ако детето не си вземе матурите или не се справи с висшето образование, означава, че то има друга съдба. И тя някак си ще се случи. Онова, което трябва да обясним на детето е, че най-важното е да си намери нещо, което да му е присърце. Останалото то само ще го направи.

 

превод: zenom.pro

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

47 коментар/a

анна варга в подкрепа на джендъризма на 09.12.2019 в 15:13
Родителите били тор -- какво друго трябва да чуете, за да разберете коя е тази ??............
анна варга на 09.12.2019 в 20:49
Мм-да "тор", вече не се свенят да го казват право куме в очи и това семеен психотерапевт с поредната доза съвети на лукавият. Само че тук има твърде малко истини и повечко лъжи, та много бие на очи. Трябва да го правите по-префинено госпожо. А горките дечица те са вече обречени, ние сме едни от последните поколения, които бихме могли да им помогнем...
До: "Не дискусия, на 08.12.2019 в 22:49" на 09.12.2019 в 23:28
Тролчето явно е много ядосано, защото нито в публикацията, нито в коментарите има картинки, и то горкото не може да разбере за какво става дума и му се привиждат кукувичи гнезда и психиатри.
До Трендафилов на 11.12.2019 в 01:19
Г-н Трендафилов, объркали сте форума! За простаци, натиснете клавиш Esc три пъти и се преместете в кръчмата! Тази счупена грамофонна плоча сме я слушали и бактън!
марина на 12.12.2019 в 10:30
Дрън-дрън! Интересно как моето дете чете книги и не виси постоянно на компютър?!
... на 13.12.2019 в 08:57
Когато изгониш 2 милиона свои, ще четеш всякакви бози. Цялата статия е нелепа. Пуснаха психолози да се месят във всичко и забраниха на учителите да имат мнение. Резултатът е тази боза. Това е ниво 0 курсова работа за ЛГБТ активист. Той не знае как да постигне друго и описва резултата от своята намеса.
Тор на 13.12.2019 в 09:00
Родителите са тор. Това казва специалистката. Запомнете това. То е написано с грантове.
Чуйте как тутилуваната психоложка препоръчва манипулацията на 13.12.2019 в 16:27
„ Съвременните деца са малко възприемчиви към наказанията. Затова трябва да се изгражда емоционална връзка с децата, за да може дистанцията в тази зона да създава у тях дискомфорт и страх от загубата на емоционална топлина. Това е най-важният лост. Други няма и няма и да има. " .....................Значи : дистанцията в тази зона (емоционална дистанция, б.м.) да създава у тях дискомфорт и страх от загубата на емоционална топлина, тоест, старата манипулация с отдръпване на родителската обич като наказание... нарочно внушаване на Страх, че няма да ги обичат ако не са послушани .... Нали това беше старата „отровна/черна" педагогика, другарко с титлите, срещу която уж се бореха „терапевти" като тебе????
Титулуваната психоложка препоръчва манипулацията на 13.12.2019 в 16:38
„ ... страх от загубата на емоционална топлина. Това е най-важният лост. Други няма и няма и да има. " -- Това е голямата препоръка: плашете децата с липса на родителска любов ... колко ново и прогресивно нещо... Това е върхът на манипулацията и това е лоста - любов с условия: АКО детето прави неща от страх, тогава ще го обичаме, иначе не ... Това е, което имат да кажат такива като нея.
МАНИПУЛАЦИЯ на 13.12.2019 в 23:46
Изключително долно и подмолно движение из цяла Европа за стопиране обучението и развитието на децата. Нек не учат. Нека не четат. Нека израстнат пристрастени към технологиите и консумацията. БИЗНЕСЪТ има нужда от консуматори. От безмозъчна маса, която да е лесно манипулируема. Това интервю е подсъдно, ако е вярно.
това е дресировка на животни на 16.12.2019 в 17:43
Значи, трябвало да се изгражда емоционална връзка с децата, за да може след като е изградена, да се използва като лост за влияние. Ако искат ,,емоционална топлина" (виж ти каква учена терминология, да не би да става дума за родителска обич ??) - значи децата ако искат ,,емоционална топлина", чрез дистанция да се създава страх- ДА СЕ СЪЗДАВА страх от загуба - като начин ( лост) за направлениев дадена посока. ........ Това е дресировка на животни, ако прави както е дресирано, дава му се захарче (,,емоционална топлина" ) - ако не, няма захарче (дистанцията) .........
Лазар Кузев на 19.12.2019 в 21:08
Като човек, някакси запознат във висока степен с епистемологичното и логическото считам, че не би могло да има валидни аргументи срещу написаното от "Идеалист" и "Helleborus". Публикацията е модерно дегенератска. Но тя поражда и резонния въпрос дали можем да вярваме на психолози и прочие душеприказчици обявени или самообявили се за съответни експерти. И, ако - да, то на какво основание?!
Глупости на 28.12.2019 в 09:50
Децата се скъсват да четат, незнам кои ги говори тези врели несипели , че не четат . Наказвам го с “ нечетене” учителката има кашон за да им прибере книгите преди час. В библиотеката е пълно с деца . А да не е в България. Защото в Бг с някакви норми от преди сто години им тикват Ние врабчетата още докато сричат . Нямат скорост на четене а им дават сложни книги . Четете Вие една книга по една страница на ден дакато сричате да видим дали ще Ви е интересна . И тук имат задължителна литература - четат я в училище, подходяща за възрастта. И когато детето може да прочете 200 страници на ден - хеч не го бъркат двете главе от една книга която му е скучна прочетени в училище . Ама то чете мама за двайсет минути , вие му Тиквате томовете на Талев. А и задължително отпечатани с най- дребния шрифт , на гадна хартия, без каквато и да е картинка .... Нали и без това няма да се чете ... що да се хаби ресурс. Побъркана работа .... осакатихте децата... вие психолозите с твърденията си , че Не четат. Четат БЕ ! Ама то умения си трябва да ги заразиш, не са виновни децата ....
Глупости на 28.12.2019 в 09:50
Децата се скъсват да четат, незнам кои ги говори тези врели несипели , че не четат . Наказвам го с “ нечетене” учителката има кашон за да им прибере книгите преди час. В библиотеката е пълно с деца . А да не е в България. Защото в Бг с някакви норми от преди сто години им тикват Ние врабчетата още докато сричат . Нямат скорост на четене а им дават сложни книги . Четете Вие една книга по една страница на ден дакато сричате да видим дали ще Ви е интересна . И тук имат задължителна литература - четат я в училище, подходяща за възрастта. И когато детето може да прочете 200 страници на ден - хеч не го бъркат двете главе от една книга която му е скучна прочетени в училище . Ама то чете мама за двайсет минути , вие му Тиквате томовете на Талев. А и задължително отпечатани с най- дребния шрифт , на гадна хартия, без каквато и да е картинка .... Нали и без това няма да се чете ... що да се хаби ресурс. Побъркана работа .... осакатихте децата... вие психолозите с твърденията си , че Не четат. Четат БЕ ! Ама то умения си трябва да ги заразиш, не са виновни децата ....
Петко Т. Хинов на 06.01.2020 в 06:59
По-голяма глупост не бях чел от тази: "В човешката история периодично се случва смяна на комуникативните технологии. Това е естествен процес, просто сега се намираме в самото му начало. Тече промяна на сензорната модалност – децата вече не четат, а гледат." КОРЕННО неразбиране за "гледането" и "четенето". Децата първо гледат, после се ограмотяват, после четат. Когато те "вече не четат, а гледат, ограмотяването е в... "усмирителна риза". Гледането е достъпно и за неграмотния човек. То поддържа едновременно и неграмотността, и илюзията за "ограмотяване". Четенето (правилното) издига четящия на няколко равнища над нечетящия. Четенето развива висши мозъчни функции (и не само!), до които инфантилите от гледачницата нямат достъп. Ами да не се чудим, ако тече такава невиждана, масова инфантилизация по света. А и изобщо, идеите на тази А. Варга прекрасно обслужват идеологията на нср и медийното промиване на мозъците. При все, че от 50 години (че и повече), има множество ( ! ) изследвания, които показват деградивната роля на медиите (визуалните: тв, видео, е-игри, компютърни) не само върху мозъка и функциите му, мисленето (абстрактно, задълбочено), но и върху самия образователен процес. Има стотици експерименти с ясни резултати, но... И да, в "епохата на нечетенето", която никак не е възникнала естествено, може да продължим да четем и развиваме ума си – вече има нова "индустрия", не по-лоша (а в някои отношения и далеч по-добра) от старите книги: има аудиокниги, които връщат на словото неговата естествена среда: гласа и ухото.

Напиши коментар