За България отминалата година безспорно бе година на протестите. Спорен е въпросът за резултатите от тях. За разлика от преобладаващата еуфория в коментарите и оптимистичното наблюдение, че страната ни най-после се събужда, мисля, че през 2013-а се разделихме с още една илюзия. Илюзията, че политическата класа е основният виновник за катастрофиралата държава. Че освен политиците, осветени на сцената, има някакво мълчаливо непредставено мнозинство, което подло и целенасочено бива държано далеч от управлението и чието търпение започва да се изчерпва. Заблудата, че на добрите най-после ще им писне и веднъж завинаги ще изгонят лошите. Че качеството продължава да бъде мачкано от количеството и т.н. Протестите през отминалата година показаха, че хората, излезли на улицата, са точно толкова неадекватни, безпомощни и объркани, колкото и политиците, срещу които протестираха. Не че е новина, но стана безпощадно ясно, че в България няма елит, нито общност. Новина е единствено огромният размер на интелектуалната катастрофа, която ни е сполетяла.
2013-а: година на идейната безпътица и интелектуалната катастрофа

В това отношение 2013 г. бе триумф на глупостта, а протестите – най-неадекватната масова социална проява (като не броим изборите) на българите в последните 24 години. Като казвам неадекватна, имам предвид всичко – начина, по който се протестираше: в извънработно време, в събота или неделя и пред празни сгради; посланията на плакатите „Червени боклуци”, „Мразя ви безплатно”, думите на говорителите: „Повече така не може” „За нов морал в политиката”; обърканите им и непостигнати цели, както и крайния резултат. Като теглим чертата в края на годината, ще видим, че

свирките, крясъците, патосът и големите думи не промениха нищо.

Нещо повече, както вече казах, затвърдиха убеждението, че внезапна и убедителна в положителна посока промяна не може да има, защото няма хора, които да я осъществят. България ще продължи да крета бавно и посредствено по своя исторически път, което все пак е по-добре от патологичното и налудничаво щуране след „спасители” от типа на Бойко Борисов. Разбира се, протестите, белязали българската година, бяха различни по своята природа и своя характер. Неадекватността бе единственото, което ги обединяваше. Протестът от февруари беше масов – вдигнаха се стотици хиляди хора от цялата страна. Неговата природа и неговият облик бяха по-скоро пролетарски и от мъжки род. Глух ропот на бачкатор срещу непосилните сметки, прераснал в плах опит за революция, която така и не се състоя, защото диктаторът се оказа по-хитър, а народът по-прост, отколкото се очакваше.

За разлика от февруарските

летните протести не бяха масови и приличаха по-скоро на софийска лигня, а не на всенароден бунт.

По природа и форма те бяха женски и хистерични. Техният характер бе на невротична жена, която не знае какво иска, но го иска веднага, която реагира свръхемоционално по дребни и незначителни поводи и която непрекъснато подменя реалността, защото вследствие на хистерията е загубила зрението си. В някакъв смисъл това не бяха протести, а експресивни неврози, които ескалираха на определени периоди, добре направлявани от експерти по пиар и политици в сянка. Интересното е, че колкото по-малко хора излизаха на улицата, толкова по-истерични ставаха уличните им прояви и медийното им отразяване. 

Февруарските протести нямаха ярко изразен политически характер. Те не бяха срещу управлението на Борисов, а срещу високите сметки за ток. Плакатите срещу ГЕРБ и злополучния премиер бяха рядкост, политическата острота, която би била най-естествена в случая, бе непрекъснато притъпявана, а политическите искания – размивани. Много добре си спомням този дефицит – въпреки огромните безобразия на тогавашното правителство протестите го щадяха и бяха насочени по-скоро срещу политическата класа като цяло, което свърши идеална работа на конкретните виновници от гербаджийското управление.

Бойко Борисов умело се възползва от този нефокусиран гняв

и сам се оттегли от властта, за да запази шансовете си за втори мандат. Не го свалиха протестите, той сам се оттегли, за да се върне на бял кон, което почти се случи. Само три месеца след като подаде оставка уж заради народния гняв, Борисов спечели парламентарните избори – прецедент в новата ни история. Този политически абсурд е един от основните ми аргументи да нарека февруарските протести неадекватни. Другият конкретен политически резултат, който постигнаха, бе политическото възкресение на Волен Сидеров, който от сигурен губещ се превърна едва ли не в най-големия печеливш на предсрочните избори през май. 

При летните протести се случи точно обратното – те бяха силно политизирани и с конкретно искане за оставка на кабинета на Пламен Орешарски, който имаше най-малка историческа вина за последните четири години на всеобща деградация. Само десет дни след като бе гласуван в Народното събрание, кабинетът на БСП и ДПС бе обявен от протестиращите за най-престъпното управление в историята на прехода. 

Те пощадиха сикаджийското управление на ГЕРБ,

а единственият политически резултат (освен оставката на Делян Пеевски), който постигнаха, бе запазването за известно време на целостта на парламентарната група на Бойко Борисов, както и вероятността той да се върне на власт. Това бе основната движеща, макар и не публично призната сила на този протест. Не гражданската енергия, която се привижда на някои, а вероятността правителството на БСП и ДПС да падне, а Борисов и ГЕРБ да се върнат на власт и да управляват с отломките от Синята коалиция поддържаше надеждата на протестиращите и техния нестихващ хъс за реванш. Лицемерието им бе разобличено както от присъствието на гербаджийски министри на техните прояви, така и от отношението им към Росен Плевнелиев.

И до днес протестиращите твърдят, че трябва да има нови избори заради избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Същите протестиращи аплодираха на няколко пъти президента Плевнелиев

и го припознаха официално като легитимен политически изразител на своите искания, въпреки че Плевнелиев изигра активна, и то задкулисна роля в злополучния избор, който уж взриви „гражданското общество”. Президентът подписа промени в закона за ДАНС, които бяха направени специално заради Делян Пеевски – 8 вместо 10 години трудов стаж, и то не само в службите за сигурност, както беше дотогава. Въпреки че Росен Плевнелиев се бе договорил със Станишев и Местан за този избор, протестите избирателно го поставиха от страната на добрите. Не от незнание, а от политически съображения. Така постъпиха и с Бойко Борисов, в чиято политическа полза играха през цялото време.

Тази проява на двойствен морал, съпроводена с огромна морална претенция и емоционален патос,

бе най-неприемливото и неадекватното в поведението на летните протестиращи. Почти нито един от техните протести не беше законен, а те непрекъснато говориха за законност. Въпреки че шепа хора си позволяваха да затварят основни градски булеварди и кръстовища пред безучастния поглед на полицията, никой не ги докосна с пръст, но това не им попречи да ореват вселената за някакво измислено полицейско насилие и да обявят Пламен Орешарски за комунист и диктатор. Въпреки че най-активното ядро от протестиращи не наброяваше и един процент от населението на София, те непрекъснато повтаряха, че протестът е общонационален и се опитаха чрез медийна пропаганда да внушат, че България е пред прага едва ли не на гражданска война.

Всъщност всичко, което трябваше да се каже по адрес на управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ, протестиращите лукаво приписаха на сегашното правителство и това бе

най-голямата подмяна, която в края на краищата унищожи собствения им протест.

Неслучайно те успяха да отблъснат собствените си твърди привърженици. От няколко хиляди в началото, в края на годината се стопиха до двеста-триста души. Всъщност вдигнатият срещу Народното събрание огромен среден пръст, направен от пластмаса или нещо подобно, бе естетически завършек на идейната безпътица и проява на тоталното безсилие на протестиращите. Когато стана ясно, че Бойко Борисов няма да се върне във властта, протестът съвсем закономерно умря, но астралното му тяло, лишено от битие, продължи да обикаля медиите в опит да твори митове за себе си.

Тук непременно трябва да се кажат няколко думи за българските средства за масово осведомяване, които успяха почти изцяло да подменят реалността, така както не са си позволявали да го правят и по времето на Тодор Живков и комунистическата диктатура.

Едностранчивост, пропаганда, изопачаване и откровени лъжи се лееха от екраните на телевизорите,

при това с революционен патос от болшевишки, комунистически тип. Корумпираният неправителствен сектор и част от назначените от ДС милионери поведоха без капка срам битка за кокала с мафията и олигархията под знамето на демокрацията и свободата. И ни лишиха от избор, което е едно от големите поражения, нанесени от хистеричните летни протести. Идеологическият език и идеологизираното мислене в схеми и заготовки бе най-голямото изобличение на тяхната неадекватност. Дори хора, надарени с дар слово и писателски талант, започнаха да говорят и пишат идеологически опаковани и банални морални клишета с настървението на надъхани комсомолци от времената на Антон Югов и Вълко Червенков. Хора, членували в БКП, когато бе в сила член първи на живковската конституция, сега изведнъж се събудиха убедени демократи и започнаха да привиждат комунистически заговор за свалянето на Бойко Борисов и бившето СДС от власт. Милионери и деца на номенклатурата изведнъж се загрижиха за изгубения морал в политиката и се втурнаха да връщат сикаджийската банда в управлението, защото по нейно време нямаха никакъв проблем с морала…

Не е вярно, че през 2013 г. българинът се е събудил и е станал повече гражданин, отколкото е бил преди това.

Протестите със сигурност успяха да постигнат едно – да обезсмислят и лишат от съдържание и тази възможност за гражданска активност. Освен фасадността на институциите и бутафорията на обезсилената власт вече имаме и бутафорна и обезсилена улица. Поискаха да им повярваме и да тръгнем след тях само защото имат добри намерения, имат се за качество и с условието да си затворим очите за Борисов. Хем инфантилно, хем нахално, и то 23 г. след началото на свободата. Всъщност и при февруарските, и през летните протести чувството за липса на свобода, човешка спонтанност и елементарен политически разум прави възгледа ми за тези прояви толкова песимистичен.

Пропиляна година за България, която в нейния край получи все пак отново шанс да крета

в нормалната си посредственост. Пак казвам, че след преживяването на падението ГЕРБ това е нещо, и то не малко. И февруарските, и летните протести не позволиха цялата истина за това патологично и криминално управление, движено от алчността и прищевките на един петдесетгодишен пубер, произлязъл от рекетьорските бригади на СИК, да излезе наяве. Още едно доказателство за неадекватността им. Най-голямото престъпление на сегашните управляващи пък ще бъде да се „разсеят” и да не извадят тази истина в нейната острота. Важно е, защото тя е диагноза за всички нас като разпаднало се общество и през нейното изговаряне и осмисляне е задължително да минем, за да продължим напред. Не го направихме с комунизма и днес сме на път да повторим тази грешка, което автоматично означава още няколко години в лутане и губене на време. Не че някой се е разбързал, но дори и за нас е прекалено да започваме за пореден път от един и същи нисък старт все същата до болка позната ни обиколка до следващото ново-старо начало.

Още от категорията

59 коментар/a

Някъде далече на 28.12.2013 в 20:50
Ха, според горе-пишУщият Пипин, содомията БСП-ДПС-Атака била \"постепенна нормализация\"... Това ако не е чиста перверзия, здраве му кажи...
Чичо на 29.12.2013 в 01:31
Превъзходно!!!
Quest на 29.12.2013 в 03:08
Колко много думи са му трябвали на Я. Дачков за да достигне до прозрението на Буда от Банкя, че матрЯлът е кофти и скоро оправия няма да има. На това Дачков му вика еволюция, а моят шеф му вика shit in - shit out. Споко, нещата ще се оправят по бързо отколкото очаквате - до двайсетина години матрЯлът съвсем ще се спихне и тази територия ще си има нов стопанин.
Savelich на 29.12.2013 в 03:19
Яворе,Дачков...що говориш глупости,правиш тюрлю гювеч и мислиш,че ще ти повярваме...сигурни сме,че има непредставена общност,която издигна и наложи Пеевски...а какво ще кажеш за ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,издирван от полицията...за Христо Бисеров иде реч....
М.Кушев на 29.12.2013 в 03:55
Текстът е точен и ясен - НЯМА НИКАКЪВ ШАНС ЗА ТАЗИ СТРАНА!!!
Рени Стоянова на 29.12.2013 в 04:22
Хей, от писане за протестите ще изпуснете най-великото събитие за 2013 г. - държавата започна да осъзнава, че Правилникът за легализациите е отменен още през 2001 г. от Хагската конвенция за апостила! http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/-2001.html (по този нещастен правилник се \\\"регулира\\\" и преводаческата дейност в България; Външно злоупотребява с юридическата некомпетентност на собствениците на агенции и ги подвежда да подписват фиктивен договор с министерството по чл. 2а, ал. 2 от правилника-фантом)
четящ на 29.12.2013 в 06:43
Дачков, доста слаб текст, въпреки че си плагиатсвал и умни неща. Дачков, винаги си бил леке.
Галя на 29.12.2013 в 17:21
Поздравления, господин Дачков! Изключително точни наблюдения! За разлика от протестиращите и децата на ДС-арите, претендиращи за борба срещу \"комунизма\", вие можете да се изразявате конкретно!
+- на 29.12.2013 в 18:18
Болезнено точен анализ...за съжаление.
Лина на 29.12.2013 в 19:31
Г-н Дачков, благодаря Ви за проникновения анализ. Сред всеобщата посредственост и изключителна конюнктурщина на медиите, е огромно удоволствие човек да прочете подобен текст-написан на великолепен български език,с безпощадна обективност и системен анализ. Дори човек, който не споделя Вашите политичиски убеждения не може да не се съгласи с блестящата Ви логика.Благодаря Ви за интелектуалното удоволствие от този текст, което дори песимистичните изводи в него не можаха да помрачат.Продължавайте в същия дух! С уважение!
ренегат на 29.12.2013 в 23:22
Приятелският огън на Явор Дачков By Иво Инджев ⋅ юни 19, 2009 ⋅ Post a comment Filed Under В БЕСЕДКАТА Като един от подписаните под текста, с който 35 български граждани ( няма да ги определям какви са и кои са точно) призоваха да подкрепят една политическа сила ( по принцип няма значение коя, защото всеки има право на такава гражданска изява), попадам под ударите на Явор Дачков. В статията си във в. „Труд”, в която ни громи, той прави уговорката, че мнозина от подписалите се, са му приятели. Не знам дали ме припознава- ако да, значи и аз мога да го смятам за такъв. И да му кажа някои неща. Защо точно аз? Едва ли съм най-представителен. По-скоро ги дискредитирам с нечистото си минало, за което Явор не просто загатва, а пътьом ме шамаросва като един презрян тип. Но точно понеже съм грешник няма от какво да се притеснявам. По – зле няма да ми стане, освен, когато ме ругаят приятели. Държа да отбележа, че не съм упълномощаван от никого да защитавам доброто име на участниците в подписката, още повече, че не смятам, че то е накърнено от Явор. Нападките му си остават за негова сметка. Макар че огромната част от участниците в подписката не заслужават обидната съдба да им приписват характерните за такива като мен негативи по ченгесарска и комунистическа линия ( тъй че не ми отива точно пък аз да ги браня). Става дума за хора със своя биография, творческа физиономия, индивидуалност, професионални постижения, чест и гражданско достойнство. Нима ужасното престъпление, да не мразят сляпо Иван Костов, което им вменява Явор, е достатъчно основание да бъдат наклепани? Непосветените читатели, които са прочели статията на Явор в официоза, сигурно са си помислили, че тези другари от подписката сигурно лягат и стават с името Костово на уста и му се молят на икона с неговия лик по пет пъти на ден. Тук няма място за спор – така подозира Явор, няма как да бъде убеден в нещо друго. Когато обаче той пише за „синия болшевизъм”, който бил като червения, стигаме да някои противоречия. Как да наречем претенцията да бъде отказано на съмишленици да подкрепят политическа кауза, която при всичките й несъвършенства смятат най-малкото за легитимна? А защо не и своя- това забранено ли е, че трябва да бъде заклеймено? Или може би тук си пробива път примитивната презумпция на онези, които съдят по собствения си махленски кръгозор ( странно, за Явор това не може да се каже?!), че човек не се ангажира с кауза, ако не го подкупят. Няма кауза без келепирец, така ли? Така ли изглеждат подписите ни? И като стана дума за келепира, да отбележа, че приравняването на сините към червените е любимия спасителен пояс на посткомунистическата пропаганда, която се храни от гнилите остатъци от трапезата на Бай Ганьо, от неговия универсален аршин за хората : „всички са маскари”. Натрапва се и друга аналогия. Тя също има нещо с епохата на болшевизма. Това е феноменът „батюшка Махно”- не просто анархист, а войнстващ такъв. Неговият девиз бил „бий белите докато почервенеят, бий червените докато побелеят”. И кой спечели? Белите определено са почервенели. От кръв. Защото от такъв вид „неутралитет” винаги почели по-силната , по-агресивната страна, която помита всичко и всички по пътя си, дори и онези, които временно са й послужили за отслабване на един от по-силните врагове. Да видим на коя страна е силата в нашия случай. На страната на сините ли? Едва ли. Самият Явор се присмива, че Синята коалиция никога няма да управлява (с което поне ни освобождава от подозрението, че си просим постове с подписите си в някакво бъдещо управление). Силните са червените. За тях статията на Явор е мехлем за душата. Не знам за Костов и неговия портрет, но тази статия като нищо може да стои в рамка над бюрото на Станишев и час по час да й се радва. Нали затова я публикува „Труд”, официозът, над който Явор иначе се глуми всяка сутрин в делничен ден от телевизионния екран( но който с голяма радост преглъща този факт и му предоставя територията си, за да бъдат оплюти сините, техните симпатизанти и разбира се демонът Костов).. Без тази официозна гостоприемност гаврата нямаше да е пълна и толкова приятна за очите на днешните управляващи. А да разстрелваш в гръб именно опозицията, която се бори за глътка политически въздух, е най-малкото „приятелски огън”. Впрочем какъв ти „приятелски огън”, той обикновено означава неволна грешка. По-скоро статията на Явор прилича на преградния огън на специалните съветски части в гръб на войнишките редици, които по този начин били тикани да се надигнат от окопите и да тичат срещу германския враг, който им се виждал в такава ситуация по-малкото зло. Знам, че прочетени със съответната ирония, тези мои дума могат лесно да бъдат профанизирани. Знам също, че това „дърляне” е музика за ушите на властта – нека се ръфат, сигурно се радват те. Не виждам как мога да им попреча. Само знам, че „мълчанието е злото” . Проблемът на Явор е, че е обявил за универсално зло един опозиционен политик, който едва ли не е на дъното на „народната любов” ( ако рейтингите на социологическите агенции я отразяват) и пречупва отношението си към хората спрямо това, дали са готови да споделят неговата омраза. Ако подкрепата за опозиционната, едва шеста на последните избори в националната класация Синя коалиция се привижда на Явор толкова недостойна, че я сравнява с угодничеството на червени поддръжници на властта към властта, възнаградено с ордени, постове и привилегии ( сякаш е едно и също?!), то що за кауза е тази люта персонална битка на Явор, която получава подкрепата на официоза „Труд”? Не знам. Питайте Явор. Share on Facebook Twitter This cargando... Discussion 49 comments for “Приятелският огън на Явор Дачков” Господин Инджев, моля да поясните, какво според Вас ще означава “профанизиране” на думите Ви. Извеждане на контекста “извън Храма” – на синята идея или друго. Всъщност, къде според вас е пътят към храма, на който “профаните” не могат да стъпят? Posted by M. Mitkov | юни 19, 2009, 18:16 Добър ден Господин Инджев, По отношение на вестник “труд” – не го чета от 20 години. По отношение на статията на Дачков – решил човека да “иСкара некой лев – иСкарал:) Извинявам се за израза, но на Дачков на лицето е изписано, че е обикновен помияр:( Тук е мястото да отбележа, че ми липсва (и на много мои приятели) вестник “Демокрация”… Вкъщи имам много (стотици) стари броеве от “Демокрация” и мисля, че е крайно време да имам и нови такива:) Posted by Атанасов | юни 19, 2009, 18:23 Яворът, май, е дърво? Posted by Б.ПАВЛОВ | юни 19, 2009, 18:28 Pari Posted by Nikolay Delchev | юни 19, 2009, 18:56 Няма да плюя Явор Дачков. Не е заслужил вниманието ми. Не чета и Труд. Вони! Да, гледам РЕ’ТВ. Относно “Изгубени в пресата”. Моят учител по радиотехника в ТСЕ Попов ни казваше: Радиото(и телевизията) е гениално откритие. Най-гениалното му е копчето за пускане и СПИРАНЕ! Явор Дачков се превърна в мой любимец, равностоен на Андрей Райчев. Да се чуди човек откъде толкова злоба към себеподобните у един духовник, Бог да го пожали!!! Posted by nestinara | юни 19, 2009, 18:57 Към М.Митков: Нищо особено, просто знам, че ако Явор поиска, може да се подиграе чудесно с текста ми – топката е в него. Posted by Иво Инджев | юни 19, 2009, 19:44 Явор е тежко разочарование за мен. Следя го откакто се появи в БНТ, после пишеше колонка във вестник “Про&Анти”, слушах предаването му по “Инфо радио”, имам, с едно-две изключения, всички броеве на “Гласове”. От около месец обаче не го купувам и чета. От както публикува писъмцето на Юруков страшно ми падна в очите. И наистина Костов му е идея фикс. Отдавна съм забелязал у него една свирепа острота дори към съмишленици, но сега просто не е на себе си. Това не е онзи Явор Дачков, когото ценях и уважавах. Този не ми харесва. Направо ми е отблъскващ. Posted by Алекс Димчев | юни 19, 2009, 21:31 G-n Indjev, navqrno Vi e pisnalo da sreshtate chesto moeto neizvestno ime sred komentarite, no pishete po tolkova interesni temi i tolkova intriguvashto, che prosto chovek se izkushava… Chestno kazano, kato lichnost ne haresvam Ivan Kostov. No ne vijdam kak moje da se otreche, che toy beshe i si ostava politikat s nay – deystvenite idei i metodi za osashtestvqvaneto im v perioda sled 1989. Za men toy beshe i e chovekat, koyto po edin dosta tanak nachin se opita da razrushi hegemoniqta na Chervenite kapitali, vredni i opasni po sashtnostta na pritejatelite i proizhoda im. Kostov beshe podveden, spored men, ot lipsata na dostatachno politicheski opit i poznavane spetzifikata na balgarite, no tova ne e tolkova strashno, kolkoto nqkoi si madretz Yavor Dachkov iska da go iskara. Golemite dela v politikata nay – chesto zapochvat s gmurkane v mrasotiqta. Kostov prosto trqbvashe da reshi uravneniq s poveche neizvestni, otkolkoto sastavenata ot nego sistemata mu pozvolqvashe. Pri nego moje bi problemat e, che izpadnal v bezsilie, se darji otblaskvashto za masoviq zritel. No za nego mislq, che trqbva da si mislim s pogovorkata: “Za edin bit dvama nebiti davat”. Yasno e, che kato obedinitel go nqma mikakav, no e nay – silnata politicheska figura v dqsno, kolkoto i da ne go haresvame, toy e vajen koz za nachaloto na edna druga Balgariq. Iskam da dobavq i za Vasheto “nechisto” minalo (tzitiram) – nqmam predstava kakvo e stanalo togava s Vas, samo vijdam kakav profesionalen ishtah imate i znam kakva beshe togava situatziqta za mojeshtite i ambitzioznite hora da se otdadat na profesiqta si ot sartze. A i nqmate vid na takav chovek, kakavto Vi opisvat razni neqsni subekti s neasno motiviran afinitet kam “istinata”. Tova pone e moqt motiv da se chuvstvam vash iskren pochitatel – talantliv chovek s neistoshtima energiq za profesionalna izqva. Posted by Georgi Georgiev | юни 19, 2009, 21:52 Iavor Dachkov e porednoto mekere koeto si e prodalo zadnika za nEkoi leF ili Uiro. Posted by doko | юни 19, 2009, 22:22 Не страдам от нарцисизъм, напротив… просто някак си ми се струва загуба на време и усилие да пиша коментари когато (по чисто технически причини предполагам) си остават неодобрени. :) Posted by Zo | юни 19, 2009, 22:38 За да мрази Костов толкова силно сигурно има причина. Не вярвам да го прави само за пари. Posted by Gaus | юни 19, 2009, 23:47 това което исках да кажа е че коментарът ми от Коментар от: Zo | юни 19, 2009, 18:33 все още “виси” като Вашият коментар чака да бъде одобрен. само пълня пространството с несъществености, съжалявам. Posted by Zo | юни 20, 2009, 0:25 г-н Iнджев, в цялати ви статия върви едно словосъчетание :. . .„Труд”, официозът,. . . В тази връзка имам няколко въпроса с уговорката, че аз чета единствено електронни издания. На хартия отдавна не съм ги виждала, а и ме дразнят с вчерашната си информация :Та 1. Ако “Труд” е официоз нечии, не трябва ли под Главата на вестника да пише ” орган на властимащите, например. Аз там не видях да се е декларирал като нечии печатен орган. 2.Другия вариант е някой да си го е припознал като официоз, но и нищо такова не съм чувала. 3. Трети вариант е ние, обшеството да сме го припознали като официоз, поради много причини(обективно представени събития и факти и единствено и само в услуга на обшството. Коректно направени анализи, . . . – но и такъв спомен нямам. Сега вестници много, писания също, но кой зад каква кауза застава – не е ясно. Излиза, че “работническо дело” – орган на ЦК на БКП е бил най-коректен. 4.Един официоз трябва да има доста голям тираж, а тиража на “Труд” се доближава до тиража на селска малотиражка. За други причини не се сещам. Може би вие ще ми кажете тайната – защо титулувате “Труд” като официоз. Твърде е помпозно за това, което представлява това издание. А и вестник вече не е точната дума, с която да го определим. Там вести няма. Ние вече сме ги изчели по други канали. Posted by NG | юни 20, 2009, 0:41 G-n Indjev, mnogo se zaradvah da procheta deklaratsijata i da vidja vasheto ime i tezi na drugite intelektualtsi i tvortsi pod neja! Naistina, zlobata kojato se izliva po tozi povod e strashna, no nie si znaem stokata, mi malko li zavistnitsi i podlizurkovtsi ima… Jad gi e, che ima hora, koito mogat da se obedinjat bezkoristno okolo edna politicheska kauza i da ja otstojavat publichno. I estestveno, sadeiki po sebe si, edinstvenoto, koeto im idva naum sa napadki ot sorta, kak tarseli oblagi, kak imali neznam kakvo si minalo dran dran Normalnite hora, obache, hich njama da im se varjat, naprotiv, te ste se okriljat, che ima nadejda… Posted by Teodora Burnand | юни 20, 2009, 0:55 Мисля си, каква ли истина е казал опозиционният политик ,на Дачков , та е засегнал така здраво – болното му честолюбие ?! Трябва да е била истина , от нея боли най-много. Може и да не си признае ,но желанието за морално унищожение на този политик е станало цел , на която е подчинил собственния си вестник , работното си място(РЕ’ТВ) и разбира се е винаги отворен за “Труд” в тези трудни времена. За съжаление ще остане неразбран от нас(както и Юруков) ,но за щастие има и комун-социалисти , лидер-временни, автентичнo-англо-консерватни-воеводи , не´етнически-либерални-обръчи , които се отнасят с голямо уважение към усилията му “да даде и той нещо на света”. А реакцията му към застаналите с имената си зад Синята коалиция граждани ,е като на “кучето на Павлов” – синьо >>>Костов >>> Труд !! Posted by Не пипай че пари | юни 20, 2009, 2:22 Както е ясно от ника ми, не посягам към “Труд” и 20 години без пропуск гласувам със синятя бюлетина.За съжаление, резултатът от тези мои действия не е добър.А демокрацията е игра на резултат.Тук идват резервите ми към текста, дал повод за коментари.Позицията ми е, че на Иван Костов не му пука за тройната коалиция. Защото ако му пукаше, щеше да се сети, че трябва да събере 15-те процента които има, без особени усилия.Другото, което е много съществено, е че феодалната партийна система винаги дава резултат като Петър Стоянов, Бакърджиев, Н. Михайлова,Бисеров и Цонев,Никола Филчев и тнт и тнт.Винаги! Posted by Тъмносин | юни 20, 2009, 3:55 Някой ми каза,че Явор е като Бор.Вярно ли е??? Posted by Ж | юни 20, 2009, 8:52 Към NG: Е точно в това е “смешката”: че се държат като “Работническо дело” ( писал съм в този блог много статии за възторзите им от “успехите” на тази власт), но не си го признават и се правят на “обективни”. Да бъдеш официоз никъде не е голяма журналистическа чест и те си го знаят. Един официоз не може да претендира за независимост, той изпълнява пропагандни функции. Ето защо го наричам “официоз” ( все пак е по-изискано, отколкото …да не казвам какво). Впрочем “смешката” в България е още по-голяма, защото по същата причина за тази съмнителна титла се “борят ( също без да го признават) още поне две издания , като “24 часа” и “Стандарт”. Наричам ги официози- което вече е съвсем “прекрасно” за медийната ни картинка, защото дори при откритата диктатура официозът е един, упълномощен да бъде такъв, а при прикритата цензура ( като сегашната) има негласно (“благородно” като при социализма, как иначе!) съревнование кой да се натегне на властта най-много. Тъй че си имаме официози… През 1993-та, след кто бях уволнен от БТА от “двойната коалиция” ( тогава управляше същото мнозинство на БСП и ДПС, но пради липсата на НДСВ с тях си сътрудничеха т.н. “сини мравки”, отцепници от СДС), бях поканен за главен редактор на в. “Експрес”. В мига, в който се появих в редакцията, един от членовете на управителния съвет, несменяемият ( и до днес !) Христо Друмев ми спретна опит за преврат на “правата” на директор на НДК, където беше редакцията. Не бил сгласен аз да съм главен редактор, защото съм бил…скаран с властта. Друмев пристигна в нюзрума, събра всички налични трудещи се и им държа реч против мен…Беше свикано извънредно заседание на управителния съвет ( в който, освен Дпумев имаше и други другари, като братът на тогавашния вицепремиер Матинчев) с цел да бъда обявен за нелегитимен, макар да държах в ръцете си заповедтта за назначение, подписана от председателя Любомир Павлов. Та пред тази компания Друмев държа реч за вредата от моето оглавяване на вестника, заради лошото ми отношение към властта! Което ми даде повод да попитам, дали под лавата на вестника да не напишем “проправителствен вестник”…Това накара Друмев да се усети каква глупост е казал и започна най-нагло да твърди , че не бил казал , каквото каза пред всички само минута преди това… Припомням този позабравен скандал ( който времнно приключи с моя “победа”, защото Любомир Павлов удържа фронта , но после ми вгорчиха живота с изтегляне на реклами и т.н. до пълното ми изхвърляне само след няколо месеца), понеже е показателен за разбирането в средите на нашия “елит” що е това “правилен вестник”- който си е добре с властта! Впрочем Друмев, имайки силните на деня зад гърба си, стигна дотам да изхвърли от офиса му в НДК и самия Любомир Павлов и за по-зрелищно беше извикал фотограф от “24 часа” да запечата за историята тази демонстрация на сила… Posted by Иво Инджев | юни 20, 2009, 9:27 Към Ж: Справка от Уикипедия Бор, род иглолистни дървета(?) Бор, металоиден химически слемент(?) Бор, село в област Пловдив(?) Бор, град в източна Сърбия(?) Бор, Нилс, датски физик, един от създателите на съвременната физика и квантова механика(?)… Явно Вашият “някой”, черпи знания от източници, недостъпни за повечето от нас и затова аналогията ВИ ме озадачава. Бихте ли го помолили да бъде по-ясен? Posted by Б.ПАВЛОВ | юни 20, 2009, 9:35 Ето,лъсна приликата между СК и БКП.Навсякъде те виждат врага с партиен билет,вътрешния враг и ВРАГА изобщо.Не се поглеждат,не се вслушват в нищо различно,освен в собственото си говорене.Синята Коалиция прилича на картинна галерия в която са изложени “изтъркани портрети”.Посещаемост няма,а входната такса е висока. Тази партия се разпада,това е ясно,но за голямо съжаление по отвратителен начин.На политическия хоризонт,обаче не се виждат много смислени субекти,меко казано.Те ,доколкото ги има,могат да бъдат съсипани още в зародиш.Как? С власт и пари. Posted by Митко Кушев | юни 20, 2009, 9:50 Г-н Инджев.Книгата Ви разпространява ли се в страната или да си я поръчвам по нета. Posted by Митко Кушев | юни 20, 2009, 9:54 Надявах се точно този отговор да получа. Благодаря. Иначе, за малко да си помисля, че “официоз” е нещо готино, а аз не съм в час. ;) Posted by NG | юни 20, 2009, 10:51 Г-н Инджев, погледнато от дистанцията на времето не мислите ли,че Костов всъщност се оказа троянския кон който разби бавно, методично и безмилостно дясното пространство в България. Пиша това като дясномислещ, гласувал през годините за СДС, а след разцепването за ДСБ, тъй като дълго време бях голям фен на Костов. А какво направи той с моето доверие и това на многото дясномислещи хора в България-нагло и безпардонно се подигра. Ето защо съм абсолютно съгласен с Дачков. И мисля, че всеки себеуважаващ се дясномислещ и мислещ човек би трябвало да е безкрайно разочарован и дори ядосан персонално на Костов,защото тук проблема е повече личностен и персонален. Днес със сигурност вече може да се каже, че до голяма степен персонално Костов разби дясното. За огромно мое, а и на хиляди други бивши негови фенове съжаление. Огорчението от това да бъдеш предаден от някой, в който си вярвял е голямо. Ето защо напълно разбирам Дачков и неговия гняв. Posted by георги | юни 20, 2009, 12:18 Прочетох статията на Я. Дачков и разбирам гледната му точка. Прочетох и материала на И. Инджов, разбирам и неговата гледна точка. Но съм склонен да се съглася далеч повече с Я. Дачков – въпроса е принципен. Защо ще разберете, ако прочете написаното без излишни емоции, комуто това се отдава, естествено. И г-н Инджов, Иво, статията не е насочена персонално към никой от вас подписалите я, излишно е да се обиждате и засягате. Става въпрос за неадекватността на обръщението по време и адресат, в което щедро изплува “комерсиалния” му характер. Ясно е, че тези представители на синята колалиция няма да бъдат част от управлението. Ясно е, че целта е не да спомогнат за реализирането на декларираните добри намерения, а да запазят депутатския си рахатец. И ако има двама-трима, триста или триста хиляди слепи да видят това, то не значи, че всички сме слепи. В крайна сметка сме обречени на проглеждане от резултатите на това сме си постлали. Успех, и ако погледнеш отстрани ще видиш, че не сте много такива като теб и Я. Дачков, за момента сте ни ценни, докато прехвърлим санитарния минимум на свободно слово, изчакайте дотогаз да се захванете помежду си. Posted by Господинов | юни 20, 2009, 12:23 Към Митко Кушев: Да, разпространява се. Повече информация има в рубриката “блоговести”. Ако желаете, може да ви бъде изпратена и по пощата, но както вече писах- информацията е във въпросната рубрика. Благодаря за проявения интерес. Впрочем, ще има представяне и в други градове. Най-лестният начин е това да бъде направено там, където има някаква логистична подкрепа на местна почва. Пример: още идната седмица най-вероятно ще направим повторение на софийското представяне във Враца. Планираме също представяне в Пловдив и Варна. Ако имаме подкрепа някъде другаде ( необходимо е медийно разгласяване или някаква друга организационна подкрепа, която прави “операцията” смислена, бихме го обсъдили…). Posted by Иво Инджев | юни 20, 2009, 14:56 Gospodinov: Izhovdate ot poziciqta, che shtom nqkoi zastawa zad neshto, trqbwa da ima kelepir…. . Ako ne ste takyw chowek ne go wmenqwaite na drugite, ne ste unikalen s nishto, pone za takiwa cennosti. Horata imat PRAWO da zastanat zad dadena KAUZA bila tq prawilna ili ne… I meko kazano e neadekwatno da narichate horata slepi. Edin drug gi naricha ludi i tnt….. Posted by Savov | юни 20, 2009, 15:45 А кого… подкрепя Дачков ??? Смелост ли е ,да застанеш срещу хората подкрепили “слабите” на деня? Защо от страниците на “Труд” Защо да е срамно , да не желаеш Станишев + Доган ? Какво е това високомерно и поучително поведение към тях ? Кой е той и с какво право “ги поставя на мястото Им”??? Истина ли са Лъжите за Иван Костов ,произведени от друг , старателно повтаряни 100 пъти и от него ,и защо трябва да му вярвам ??? Не прилича ли на Юруков в “загриженоста” си за синьото ? Не прозира ли малката душа зад “големия” журналист ? … и много други въпроси – отговори могат да обяснят поведението му – до изборите!!! Posted by Kirov | юни 20, 2009, 16:55 “Но съм склонен да се съглася далеч повече с Я. Дачков – въпроса е принципен. Защо ще разберете, ако прочете написаното без излишни емоции, комуто това се отдава, естествено. И г-н Инджов, Иво, статията не е насочена персонално към никой от вас подписалите я, излишно е да се обиждате и засягате” Как точно да бъде четена без излишни емоции когато тя самата е пропита от страшно много гневна и сърдита емоция?? И как да не е насочена персонално към никой от тях? Колективно към тях ли е насочена? Да, Явор Дачков колективно нарича малоумие това под което са се подписали. Също така доста конкретно, но не поименно, има пред вид точно Иво Инджев, казвайки “хора на изкуството и няколко ченгета, маскирани под горните две определения.” Който се интересува за “агентурното минало” на Иво Инджев може да започне от тука, отделно има още един куп други статии и коментари по темата. П.П. Има ли причина (освен техническа) първият ми коментар тука все още да е неодобрен? Posted by Zo | юни 20, 2009, 17:52 Към Zo: Не, няма причина – освен в пристъп на глупост да съм го изтрил… Posted by Иво Инджев | юни 20, 2009, 18:24 Направих си труда да извадя през годините индекса на корупция в Бг. 98-2.9 99-3.3 00-3.5 01-3.9 ——– 02-4.0 03-3.9 04-4.1 05-4.0 ——– 06-4.0 07-4.1 08-3.6 Толкова за най-корумпираното правителство на ОДС Posted by Гаус | юни 20, 2009, 18:27 Не, не е изтрит. Не че е нещо, чудех се дали евентуално не съм казал нещо, което не е трябвало. Ето го: Направих си труда да намеря и прочета въпросната статия, за да знам за що иде реч. Мисля че Явор Дачков повдига някои основателни въпроса и има право за част от нещата, които казва, но от тази, а и други негови статии ми се струва, че е един доста сърдит и гневен човек, той си знае, но в крайна сметка, поне у мене, това поставя въпросителна за обективността му. Лично аз на евроизборите гласувах за въпросната коалиция, ще направя същото и на парламентарните… и двата пъти с огромно отвращение. Предполагам, че причините ми са различни от яворовите (най-малкото не знам неговите).Направих си труда да намеря и прочета въпросната статия, за да знам за що иде реч. Мисля че Явор Дачков повдига някои основателни въпроса и има право за част от нещата, които казва, но от тази, а и други негови статии ми се струва, че е един доста сърдит и гневен човек, той си знае, но в крайна сметка, поне у мене, това поставя въпросителна за обективността му. Лично аз на евроизборите гласувах за въпросната коалиция, ще направя същото и на парламентарните… и двата пъти с огромно отвращение. Предполагам, че причините ми са различни от яворовите (най-малкото не знам неговите). Posted by Zo | юни 20, 2009, 18:35 Razbiram lubovta,kakto i ymrazata, no ne razbiram kak moje edin profesionalist,kakavto e Dachkov,predi niakolko godini s bezymna strast da “lubi”Kostov,a sega sas sashtata strast da go mrazi??Razocharovanieto riadko predizvikva “ogneni strasti”, osobeno kogato stava vapros za profesionalist.Stryva mi se,che prichinata e po-trivialna:igrali sa pari i to mnogo,sled kato Dachkov moje da si pozvoli da plashta solidnia naem za zavedenieto si v “Cheshkiat centar”,na papa na Sofia. Posted by VILI | юни 20, 2009, 21:51 В статията си (това че е във в. Труд е много, много смущаващо) Явор Дачков казва много верни неща най-вече за хората, изплували отново на повърхността като Н. Михайлова и разни други слугинажи. Но каква е тази злост буквално, да нарече хората малоумници, да заплюе тяхния акт и да обяснява как те нищо не разбират, това не го разбирам и ме отврати. Разбирам гнева му от ситуацията в Синята коалиция, всички тези стари лепнещи лица отново присламчили се да ни представляват. Аз също все още се двоумя дали да гласувам за тях. Обаче тонът и патосът му са абсолютно неприемливи. Posted by Алекс Димчев | юни 20, 2009, 21:58 Дачков е пропуснал да ви каже, че говорите на немски само с конете си. Posted by Св. Павлов | юни 21, 2009, 1:10 Statijata na Dachkov s prostashkija si izkaz e tolkova otvratitelna, che toi opredeleno e poslednijat jurnalist, ot koito bih cherpila otsenki na kakvoto i da bilo. Posted by Teodora Burnand | юни 21, 2009, 1:22 Уточнение за Б.ПАВЛОВ-”Бор”е написано с главна буква в средата на изречението защото имах в предвид агентурното име на Тошо Тошев Posted by Ж | юни 21, 2009, 9:15 Не чета вестник “Труд”, но понякога прелиствам вестник “Култура”, където неотдавна позициите на Явор Дачков по животрептущите (едно любимо клише от ерата на “Раб. дело”) проблеми на съвременността бяха здравата изложени в едно двустранично, но доста едностранчиво интервю. Там бликаше обилно праведен гняв срещу великия злодей Иван Костов и неговите безумни и заслепени почитатели, но липсваше дори думичка, намече мъничко за упрек към днешното управление на страната – към президента Гоце, председателя Станишев, дерибея Доган или величеството Му Симеон. Не бях изненадан, защото вече бях чул как Дачков в утринното RE:TV пое от Слави щафетата на антикостовистките филипики. Не бях изненадан, но бях огорчен от нелепото характеризиране на подкрепящите ДСБ, като хора заслепени от квазирелигиозна вяра в лъжовен идол, неинтелигентни и неинформирани за демоничната същност на Иван Костов. Боже, та аз съм физик по образование, атеист по убеждение и антикомунист по наследство, който следи политическия живот с интерес далеч надхвърлящ принципиалната ми безпартийност. Нима съм се докарал до там, един човек с попско образование да ме обявява за религиозен сектант и фанатик? Да не би за мен да е угаснал светликът на разума? Не, затъмнен е хоризонтът на Явор Дачков. Като всеки отрекъл се адепт, той е най-яростния громител на прежната вяра. Това не би имало значение, ако Явор Дачков, както и Иво Инджев, както и мнозина от подписалите писмото в подкрепа на Синята коалиция бяха просто граждани, споделящи свободата възторжено да подкрепят или яростно да отхвърлят различните политически позициии и тенденции. Да, те са и граждани, но са и нещо друго – те са публични говорители, хора изговарящи гражданското в публичния ефир. Достъпът им до печатните и електронните медии ги натоварва с допълнителна отговорност. Подписалите писмото са поели тази оговорност, подкрепяйки Синята коалиция. Какво подкрепя Дачков? Подкрепя байганьовското “Всички са маскари”. Аз също се познавам с неколцина от подписалите писмото (няма да злоупотребя с думата “приятели”, както прави Дачков) и техните гласове в подкрепа на Синята коалиция ми додават увереност при съмненията ми, преливат ми сили при отаянията ми, радват ме с наличието си. “Гласовете” на Дачков ми припомнят езика на мразенето, подменят упованието в силата на доброто с маниакалната увереност във всесилието на злото. Това са гласовете на бесовете. Моят глас е син – заради синовете ми. Posted by Аруни | юни 21, 2009, 10:37 Явлението Дачков -по точно Харалан Дачков ) е сложен казус.Нещо смесено между диагноза и професия. Сеячи на Песимизъм. За Дачков всичко е казано. За съжаление няма как да го подминем без да усетим нечистоплътното му зловоние. Поздрави на Иво Инджев Posted by Костовист | юни 21, 2009, 13:04 случва се едно познато явление от живота.аз съм обикновен човек,без претенции за ,,гранитска,, интелектуалност и сравнявам сегашният момент на кипеж в обществото ни като курбан.когато казана започне да ври и кипи най-напред изплува мръсната пяна,която ако не се отстрани омърсява и вгорчава цялата гозба. от всичката тази мръсна пяна не се гнусят само хиените наклякали наоколо и чакащи своята плячка-трупът на нашето общество. Posted by georgi | юни 21, 2009, 13:57 Иво, жалко наистина, че подписът ти се мъдри в декларацията на сините “интелектуалци”. Мисля, че ти, Теди Москов, Йоско Сърчаджиев, Ясен Гюзелев и Любослава Русева нама какво да правите сред останалите. Posted by Божидар Хинков - художник | юни 22, 2009, 9:22 Г-н Инджев,поздравявам Ви,че сте се подписал.Използвам възможността да поздравя и останалите,които са направили същото.Смятам,че това е достойната гражданска позиция в момента Що се отнася до Явор Дачков,също сте прав.Само че,аз не бих се изразил толкова меко за безобразията му,защото той премина всички граници на почтенност,да не говорим за христянския морал,за който така горещо претендира.Не знам как съчетава настървената си злоба с Христовата вяра?! Освен,че е злобен,той е крайно непоследователен от морална гледна точка:какво правят статиите му в “Труд” и в “Уикенд” (нали презира тези медии);каво търси писмото на Пламен Юруков в неговия вестник (не го ли омърсява?);къде е сега Нено Димов-велик поборник за морал в политиката и любим събеседник в “Гласове”.Мога да поставя и други интересни въпроси,но просто нямам време.Ще направя само следното заключение: за мен г-н Дачков е един кух интелектуалец (че е интелектиуалец-такъв е,няма спор;а е кух,защото е горделив и самовлюбен,той затова и не може да прощава (ако изобщо има нещо за прощаване?!)).Такива хора,като него,са само привидно смирени,но всъщност гледат на другите отгоре и презират (та даже и мразят),тези които не са съгласни с тях.Такива хора никога не харесват и не обичат истинси (просто,защото обичат и харесват основно себе си).Готови са да се съюзят и с дявола,ако това е в тахна полза! Опазил ни Господ от такива интелектуалци! Posted by Sibelius | юни 22, 2009, 13:56 А какво ли би правил Дачков, ако го нямаше Костов? Ще се превърне в едно голяамо нищо, каквото, всъщност, е, без “каузата”, с която се е самонаел или са го пуснали по нанадолнището й. Posted by Али | юни 22, 2009, 16:00 Какво би правил Дачков без Костов ли? Ами би си намерил някакъв нов Костов, когото да хвали и когото да предаде отново. Та нали Дачков – ако е нещо – това се дължи на времето, когато защитаваше Костов, а ние бяхме готови да стъпим дори в огъня заради него? И една дума за нас, на които все някой друг ни е виновен за съсипването на десницата, сега Костов. Винаги ли бяхме точни самите ние през годините, нищо ли не сгрешихме, никога? Или – както стана във всички бивши соцстрани – десните просто залязоха, след като приключиха основните си мисии: да ни отърват, поне донякъде, от комунизма. Който сега се завръща, да не забравяме и да не се дачкаме прекалено много, поне до изборите… Posted by До Алито | юни 22, 2009, 16:33 Obnadejena sam ot tova, koeto pro4etoh kato komentari. Vinagi sam uvajavala mnenieto na gospodin Indjev i mi lipsva televizionnoto mu prisastvie. Mneniqtq pro4eteni tuk mi vra6tat vqrata v dobroto ni bade6te, na nas i decata ni. Posted by rus | юни 23, 2009, 15:26 До всички! До всички! До всички!… Заплаха от нов Монархофашистки преврат срещу БСП-ДПС. Венцеремус! Когато след контрареволюцията, БСП отново завзе властта, се оказа че много хора продължават да не ни обичат. Въпреки че ние винаги сме били готови да обичаме всички. Да управляваме коалиционно. Да заделяме от общонародното богатство и за коалиционните партньори. Стига да се простират според нашите салфетки. Навремето проявихме търпимост и имахме много здрава дългогодишна дружба с тия аграрфашисти от БЗНС. Които трябваше сами да прочистваме от гадове като Никола Петков. Дори и тия гадове социалдемократите ги приехме в редиците си. Изпратихме само някой и друг социалфашист в Белене. Отнасяхме се хуманно и с други буржуазни отрепки. След като не успяхме да ги разобличим до крак, преди Народния съд. Защото тия гадове бяха прекалено много. Но и това сега не ни се признава. Но ние карез никому не гоним. Въпреки, че чак до 1954, някои продължаваха да се съпротивляват на ликвидирането си. Тогава Народната власт, отново направи хуманен жест. Прецени че изтребването на няколко хиляди души около “Горянското движение” е достатъчно. След вкарването на трийсетина хиляди в концлагерите, направи революционен компромис спрямо останалото население. За да има кой да изкарва прехраната на Партията , Държавна сигурност и Народната милиция. И спецснабдяването на отговорни другари и семействата им. При създаването на Почетния легион на “Активните борци”, също бяха допуснати лица от тези среди. Наши. И той нарасна неимоверно. Не че иначе не би нараснал. Но било, каквото било. Важното беше, да има кой да строи героично социализъма. И без това никой не смееше и да шукне, чак до 1989 г. Защото хуманизъма си е хуманизъм, но гадовете трябва да се държат изкъсо. А те и това не ни признават, колкото и да ги обичаме. Въпреки, че след всеобщата национализация никому нищо друго, освен общонародната собственост която по право ни принадлежи, не сме им отнемали. Даже не повикахме танковете, когато искаха да премахнат член Първи. Отнесохме се към враговете с любов. Още повече, че тогава течеха усилени трансакции, разнасяха се куфарчета. В интерес на нацията беше да укротяваме контрареволюцията хуманно – с глад. Който и до сега се оказва много ефикасно средство. Ние тази власт, с кръв сме я взимали – предимно чужда. Така че и сега сме готови да си я задържим. Затова има идея, да се въведе задължителен кръвонадой. По два-три литра на глава от населението. Не повече. За следващите 45 години стигат. Затова бюджетния излишък беше трансформиран в дефицит. За да осигурим тези прогресивни предизборни цели. И пак има недоволни. А законопроекта дори още не е внесен. Защото още не е намерен механизма. Как да бъде приобщена в кръвонадоя и вражеската емиграция. Перо което не е за подценяване. Защото тия гадове вече са над 2 милиона. А не улесняват всенародната победа. За над милион от тия гадове, сме им създали 37 секции на Запад. Но няма любов. В Германия за да деформират демократичният ни вот, пътуват напред-назад по 400 километра за собствена сметка, гадовете. А у комшийте за 240 хиляди само 123 – а после си гласуват, колкото си щат тука хората. Без да се налага да знаят български. Помагат комшийте – безплатен превоз, хапка-пийка, поощрения за екскурзоводите. Другаря Доган държи изкъсо юздите по места и съзнателната активност надхвърля 100%. Нещо което дори и другаря Живков не можеше да си го позволи. “Жить стало лучше, жить стало веселее”, както учеше др. Сталин. Има постижения и при независимите медии. Вече такива почти няма. За антинародна дейност в интернет пращаме “чуковете” ( оня гад Стефанов, вече знае ). Социалистическия реализъм в литературата се стимулира назидателно. “Да си ги носят книгите в гроба” – казва нашия пръв литературен критик, др. ген. Гоцев. И си ги носят (като онази гадина Стоев). Ние като национално-отговорна коалиция, сме готови на всякакви жертви. Сред опозицията. За да се обясни подобаващо демокрацията, дори запалихме Партийния дом, който и така и така беше държавна собственост. Но Партията оцеля, възмогна. За грешките тя няма вина. В смисъл не ги консумира без мезета. Обясни го преди време от парламентарната трибуна лично др. Пирински. “Защото сме социалисти”- както казва др. Станишев. Какво тук значи някаква си държава. Ако не беше тоя предател Виденов, дето размъти тръбите на съветските другари, дори и тогава можехме да минем само с банковите фалити и инфлацията. И пак щяхме да освободим трудещите се от спестявания и депозити. Но той се заинати, позволи си лоши погледи срещу заможни пролетарии. Ама си докара само диабет. Имаше при него, както учи другарят Сталин, а и другарят Димитров учеше, известно възгордяване , зазнайство. И тогава взеха, че се появиха и тия гадове по улиците. Това направо наложи да вадим неприкосновения чекистки резерв от гащите. И да го преобуваме в други. И около тия вътрешнопартийни мероприятия, изпуснахме временно властта. И врагът се възползва. На малко да ни изолира и от входа, и от изхода. На фалиралите и без това предприятия. Добре че бяхме източили вече всичко до тенекия. Барабар с военновременните запаси. Ако не беше нашият добър другар под прикритие на Цар, можеше да стане лошо. И в международен план дадохме скъпи жертви. Загина непрежалимия, нам другар по югоембаргото, Милошевич. И негов
Елена на 30.12.2013 в 01:58
Каква зловонен напън. Вече съм сигурна, че Дачков освен на пари е и на други субстанции.
Аз съм бе на 30.12.2013 в 01:59
Ако чакаме Дачков да ни открехне за истината, съвсем сме я оплескали. Не четох статията, а коментарите съвсем по диагонал ги минах. Допускам, че авторът обяснява как са му ясни работите и кой е виновен, че сме в гьола. Ами той, с неговото назидателно предаване по телевизията и подкрепяйки Костова, не усеща ли известна вина?
Аз съм бе на 30.12.2013 в 02:02
Ако чакаме Дачков да ни открехне за истината, съвсем сме я оплескали. Не четох статията, а коментарите съвсем по диагонал ги минах. Допускам, че авторът обяснява как са му ясни работите и кой е виновен, че сме в гьола. Ами той, с неговото назидателно предаване по телевизията и подкрепяйки Костова, не усеща ли известна вина?
Аз съм бе на 30.12.2013 в 02:06
Аз успешно публикувах своя коментар, както твърдите, ама вие си оправете калпавия сайт.

Напиши коментар