За България отминалата година безспорно бе година на протестите. Спорен е въпросът за резултатите от тях. За разлика от преобладаващата еуфория в коментарите и оптимистичното наблюдение, че страната ни най-после се събужда, мисля, че през 2013-а се разделихме с още една илюзия. Илюзията, че политическата класа е основният виновник за катастрофиралата държава. Че освен политиците, осветени на сцената, има някакво мълчаливо непредставено мнозинство, което подло и целенасочено бива държано далеч от управлението и чието търпение започва да се изчерпва. Заблудата, че на добрите най-после ще им писне и веднъж завинаги ще изгонят лошите. Че качеството продължава да бъде мачкано от количеството и т.н. Протестите през отминалата година показаха, че хората, излезли на улицата, са точно толкова неадекватни, безпомощни и объркани, колкото и политиците, срещу които протестираха. Не че е новина, но стана безпощадно ясно, че в България няма елит, нито общност. Новина е единствено огромният размер на интелектуалната катастрофа, която ни е сполетяла.
2013-а: година на идейната безпътица и интелектуалната катастрофа

В това отношение 2013 г. бе триумф на глупостта, а протестите – най-неадекватната масова социална проява (като не броим изборите) на българите в последните 24 години. Като казвам неадекватна, имам предвид всичко – начина, по който се протестираше: в извънработно време, в събота или неделя и пред празни сгради; посланията на плакатите „Червени боклуци”, „Мразя ви безплатно”, думите на говорителите: „Повече така не може” „За нов морал в политиката”; обърканите им и непостигнати цели, както и крайния резултат. Като теглим чертата в края на годината, ще видим, че

свирките, крясъците, патосът и големите думи не промениха нищо.

Нещо повече, както вече казах, затвърдиха убеждението, че внезапна и убедителна в положителна посока промяна не може да има, защото няма хора, които да я осъществят. България ще продължи да крета бавно и посредствено по своя исторически път, което все пак е по-добре от патологичното и налудничаво щуране след „спасители” от типа на Бойко Борисов. Разбира се, протестите, белязали българската година, бяха различни по своята природа и своя характер. Неадекватността бе единственото, което ги обединяваше. Протестът от февруари беше масов – вдигнаха се стотици хиляди хора от цялата страна. Неговата природа и неговият облик бяха по-скоро пролетарски и от мъжки род. Глух ропот на бачкатор срещу непосилните сметки, прераснал в плах опит за революция, която така и не се състоя, защото диктаторът се оказа по-хитър, а народът по-прост, отколкото се очакваше.

За разлика от февруарските

летните протести не бяха масови и приличаха по-скоро на софийска лигня, а не на всенароден бунт.

По природа и форма те бяха женски и хистерични. Техният характер бе на невротична жена, която не знае какво иска, но го иска веднага, която реагира свръхемоционално по дребни и незначителни поводи и която непрекъснато подменя реалността, защото вследствие на хистерията е загубила зрението си. В някакъв смисъл това не бяха протести, а експресивни неврози, които ескалираха на определени периоди, добре направлявани от експерти по пиар и политици в сянка. Интересното е, че колкото по-малко хора излизаха на улицата, толкова по-истерични ставаха уличните им прояви и медийното им отразяване. 

Февруарските протести нямаха ярко изразен политически характер. Те не бяха срещу управлението на Борисов, а срещу високите сметки за ток. Плакатите срещу ГЕРБ и злополучния премиер бяха рядкост, политическата острота, която би била най-естествена в случая, бе непрекъснато притъпявана, а политическите искания – размивани. Много добре си спомням този дефицит – въпреки огромните безобразия на тогавашното правителство протестите го щадяха и бяха насочени по-скоро срещу политическата класа като цяло, което свърши идеална работа на конкретните виновници от гербаджийското управление.

Бойко Борисов умело се възползва от този нефокусиран гняв

и сам се оттегли от властта, за да запази шансовете си за втори мандат. Не го свалиха протестите, той сам се оттегли, за да се върне на бял кон, което почти се случи. Само три месеца след като подаде оставка уж заради народния гняв, Борисов спечели парламентарните избори – прецедент в новата ни история. Този политически абсурд е един от основните ми аргументи да нарека февруарските протести неадекватни. Другият конкретен политически резултат, който постигнаха, бе политическото възкресение на Волен Сидеров, който от сигурен губещ се превърна едва ли не в най-големия печеливш на предсрочните избори през май. 

При летните протести се случи точно обратното – те бяха силно политизирани и с конкретно искане за оставка на кабинета на Пламен Орешарски, който имаше най-малка историческа вина за последните четири години на всеобща деградация. Само десет дни след като бе гласуван в Народното събрание, кабинетът на БСП и ДПС бе обявен от протестиращите за най-престъпното управление в историята на прехода. 

Те пощадиха сикаджийското управление на ГЕРБ,

а единственият политически резултат (освен оставката на Делян Пеевски), който постигнаха, бе запазването за известно време на целостта на парламентарната група на Бойко Борисов, както и вероятността той да се върне на власт. Това бе основната движеща, макар и не публично призната сила на този протест. Не гражданската енергия, която се привижда на някои, а вероятността правителството на БСП и ДПС да падне, а Борисов и ГЕРБ да се върнат на власт и да управляват с отломките от Синята коалиция поддържаше надеждата на протестиращите и техния нестихващ хъс за реванш. Лицемерието им бе разобличено както от присъствието на гербаджийски министри на техните прояви, така и от отношението им към Росен Плевнелиев.

И до днес протестиращите твърдят, че трябва да има нови избори заради избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Същите протестиращи аплодираха на няколко пъти президента Плевнелиев

и го припознаха официално като легитимен политически изразител на своите искания, въпреки че Плевнелиев изигра активна, и то задкулисна роля в злополучния избор, който уж взриви „гражданското общество”. Президентът подписа промени в закона за ДАНС, които бяха направени специално заради Делян Пеевски – 8 вместо 10 години трудов стаж, и то не само в службите за сигурност, както беше дотогава. Въпреки че Росен Плевнелиев се бе договорил със Станишев и Местан за този избор, протестите избирателно го поставиха от страната на добрите. Не от незнание, а от политически съображения. Така постъпиха и с Бойко Борисов, в чиято политическа полза играха през цялото време.

Тази проява на двойствен морал, съпроводена с огромна морална претенция и емоционален патос,

бе най-неприемливото и неадекватното в поведението на летните протестиращи. Почти нито един от техните протести не беше законен, а те непрекъснато говориха за законност. Въпреки че шепа хора си позволяваха да затварят основни градски булеварди и кръстовища пред безучастния поглед на полицията, никой не ги докосна с пръст, но това не им попречи да ореват вселената за някакво измислено полицейско насилие и да обявят Пламен Орешарски за комунист и диктатор. Въпреки че най-активното ядро от протестиращи не наброяваше и един процент от населението на София, те непрекъснато повтаряха, че протестът е общонационален и се опитаха чрез медийна пропаганда да внушат, че България е пред прага едва ли не на гражданска война.

Всъщност всичко, което трябваше да се каже по адрес на управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ, протестиращите лукаво приписаха на сегашното правителство и това бе

най-голямата подмяна, която в края на краищата унищожи собствения им протест.

Неслучайно те успяха да отблъснат собствените си твърди привърженици. От няколко хиляди в началото, в края на годината се стопиха до двеста-триста души. Всъщност вдигнатият срещу Народното събрание огромен среден пръст, направен от пластмаса или нещо подобно, бе естетически завършек на идейната безпътица и проява на тоталното безсилие на протестиращите. Когато стана ясно, че Бойко Борисов няма да се върне във властта, протестът съвсем закономерно умря, но астралното му тяло, лишено от битие, продължи да обикаля медиите в опит да твори митове за себе си.

Тук непременно трябва да се кажат няколко думи за българските средства за масово осведомяване, които успяха почти изцяло да подменят реалността, така както не са си позволявали да го правят и по времето на Тодор Живков и комунистическата диктатура.

Едностранчивост, пропаганда, изопачаване и откровени лъжи се лееха от екраните на телевизорите,

при това с революционен патос от болшевишки, комунистически тип. Корумпираният неправителствен сектор и част от назначените от ДС милионери поведоха без капка срам битка за кокала с мафията и олигархията под знамето на демокрацията и свободата. И ни лишиха от избор, което е едно от големите поражения, нанесени от хистеричните летни протести. Идеологическият език и идеологизираното мислене в схеми и заготовки бе най-голямото изобличение на тяхната неадекватност. Дори хора, надарени с дар слово и писателски талант, започнаха да говорят и пишат идеологически опаковани и банални морални клишета с настървението на надъхани комсомолци от времената на Антон Югов и Вълко Червенков. Хора, членували в БКП, когато бе в сила член първи на живковската конституция, сега изведнъж се събудиха убедени демократи и започнаха да привиждат комунистически заговор за свалянето на Бойко Борисов и бившето СДС от власт. Милионери и деца на номенклатурата изведнъж се загрижиха за изгубения морал в политиката и се втурнаха да връщат сикаджийската банда в управлението, защото по нейно време нямаха никакъв проблем с морала…

Не е вярно, че през 2013 г. българинът се е събудил и е станал повече гражданин, отколкото е бил преди това.

Протестите със сигурност успяха да постигнат едно – да обезсмислят и лишат от съдържание и тази възможност за гражданска активност. Освен фасадността на институциите и бутафорията на обезсилената власт вече имаме и бутафорна и обезсилена улица. Поискаха да им повярваме и да тръгнем след тях само защото имат добри намерения, имат се за качество и с условието да си затворим очите за Борисов. Хем инфантилно, хем нахално, и то 23 г. след началото на свободата. Всъщност и при февруарските, и през летните протести чувството за липса на свобода, човешка спонтанност и елементарен политически разум прави възгледа ми за тези прояви толкова песимистичен.

Пропиляна година за България, която в нейния край получи все пак отново шанс да крета

в нормалната си посредственост. Пак казвам, че след преживяването на падението ГЕРБ това е нещо, и то не малко. И февруарските, и летните протести не позволиха цялата истина за това патологично и криминално управление, движено от алчността и прищевките на един петдесетгодишен пубер, произлязъл от рекетьорските бригади на СИК, да излезе наяве. Още едно доказателство за неадекватността им. Най-голямото престъпление на сегашните управляващи пък ще бъде да се „разсеят” и да не извадят тази истина в нейната острота. Важно е, защото тя е диагноза за всички нас като разпаднало се общество и през нейното изговаряне и осмисляне е задължително да минем, за да продължим напред. Не го направихме с комунизма и днес сме на път да повторим тази грешка, което автоматично означава още няколко години в лутане и губене на време. Не че някой се е разбързал, но дори и за нас е прекалено да започваме за пореден път от един и същи нисък старт все същата до болка позната ни обиколка до следващото ново-старо начало.

Още от категорията

59 коментар/a

wagner на 28.12.2013 в 03:35
психиатърът г-н Михайлов каза,че днешните бунтовници на жълтите павета проспаха управлението на пунта мара (дори др. тж имаше по- безобидни прякори)вече каквито и приказки да ги приказват някои уни преподаватели, писатели и поети, те не могат да измият от себе лайняната си и посредствена интелектуалност, за достойнство да не говорим.бб беше тест за интелигентност. повтарям, аз на бб няма да му дам да носи на съпругата ми дамската ми чанта. забележката на ЯД, че бб е пубертет не е пресилена. сега като психатър не искам (и не е нужно с оглед на нивото на форума, без да преследвам обида към някого тук, да се впускам в обяснение защо авт. е прав. що за писател трябва да е господин господинов , давам пример само с него(да оставим фамозния ал.к.),който един път докато управляваше това умствено недоразумение генерала, не направи анализ на публичния му и телефонен речник.(тъпашко допълнение, но за да не се върне никога на власт биреното шкембе пунта мара,досега не съм гласувал, ще се съюза с дявола)ЯД е безпощаден и така трябва да бъде с глупакопростащината
Гергето на 28.12.2013 в 04:17
Ето едно потвърждение за един \" триумф на глупостта на медиите от всички видове и рангове\" > http://www.blitz.bg/news/article/241298, пък мислете каквото искате за тях!
. на 28.12.2013 в 05:01
Политическите събития през 2013г. бяха концентриран завършек на един дълъг период на политически лутания. Още с първите протести след 10 ноември беше ясно накъде ще вървят нещата с издигането на пиратското знаме като символ на промяната. Символи от подобен род нямаше в другите страни в преход. Това, което следва да се каже накрая ще спомена още в началото, че най-голямата трагедия у нас е загубата на вяра и надежда, че нещата могат да се оправят и да се тръгне към добро. В управлението се изредиха цялата палитра политически партии, докато накрая от безпътица се нахендрихме на завършилия пожарникарско-милиционерски науки със солиден стаж в силовите групировки. Голям наш недостатък е, че нямаме вяра в собствените си сили и възможности и това е една от причините да нямаме и лидери. Не, че физически ги няма, но същите са се потопили в обстановката на спокойствие, имайки под себе си солидната основа на своите професионални и интелектуални качества. Друга причина е, че не им се дава трибуна в медийното пространство, окупирано от партийната олигархия. Без подкрепа от всякакъв характер на здравото в морално отношение ядро на нашето общество няма да стане. Така например успеха на Атака не би бил възможен, ако не получи незнайно от къде финансова помощ, от една страна и от друга не малък дял бяха разочарованите от досегашните управници, които гласуваха за нея от нямане за кого друг, а не, че й бяха симпатизанти.
КОЧО на 28.12.2013 в 05:01
Не разбирам какво толкова се учудвате , че Дачков може да пише и има класа?? Той винаги и имал и стил, и класа, но малко се поосра там при случая с Алексей Петров, но няма как, трябва да се яде.Отделно, много хора смятат Дачков за фурнаджийска лопата или нещо от сорта задето се отметна от Костов, но това, че си прогледнал и си променил позицията си нищо не значи. Особено пък и като си признал публично заблудата си. Така че Дачков може да го четете без да се изумявате, че има талант за точни анализи.Лично аз си пожелавам Дачков да го гледаме, като водещ на авторско предаване по БНТ.Там мисля той би бил най-полезен.Сайта гласове не му приляга.
Димитър Цветков на 28.12.2013 в 05:40
Много точни попадения на Явор Дачков. 2013 обаче накара хората да се замислят. През 2013 обаче отровната змия на медиите почина скоропостижно. Докато е жив споменът за 2013 никой няма да купува българина за \\\"жълти стинки\\\".
Марси на 28.12.2013 в 06:28
Уникално изопачаване на истината-потресаващо!
Димитър Стефанов на 28.12.2013 в 07:16
Всочко е апсолютно вярно! Браво на автора.
Нели на 28.12.2013 в 08:26
Статията е безспорно отлична, но коментарът на Димитър Цветков е твърде оптимистичен. \"Отровната змия на медиите\" все още не починала. Вчера БТВ пак броеше нам-кой-си-ден от простестите и с близките си кадри отново лъжеше зрителите за хиляден Коледен митинг с София.
Пипин на 28.12.2013 в 09:23
Весели празници г-н Дачков! Нищо весело няма в България сега, но постепенната нормализация (Дай Боже!) е наистина нещо добро на фона на Тиквата и безумието от последните месеци.
Някъде далече на 28.12.2013 в 15:33
Ха, според горе-пишУщият Пипин, содомията БСП-ДПС-Атака била \"постепенна нормализация\"... Това ако не е чиста перверзия, здраве му кажи...
Някъде далече на 28.12.2013 в 15:38
Ха, според горе-пишУщият Пипин, содомията БСП-ДПС-Атака била \"постепенна нормализация\"... Това ако не е чиста перверзия, здраве му кажи...
Някъде далече на 28.12.2013 в 15:43
Ха, според горе-пишУщият Пипин, содомията БСП-ДПС-Атака била \"постепенна нормализация\"... Това ако не е чиста перверзия, здраве му кажи...
ZakkWylde на 28.12.2013 в 17:07
Много добро!
Трол на 28.12.2013 в 20:29
Истината за т.нар. протест я каза Зорница Миткова, работеща в агенцията на Ивет Добромирова. Предавам дословно думите й („Лице в лице”, няколко дни след началото на „моралната революция”): „Аз много исках да има такива протести, мечтаех си за тях, защото още в началото, след изборите, се оказа, че ние – десните хора, не сме представени в парламента. И ние бяхме бесни. Бяхме бесни и не знаехме как да го изразим, освен във Фейсбук...” Това простодушно признание потвърждава анализа на Явор Дачков за юнския хистеричен пристъп.
Ели на 28.12.2013 в 20:42
За успеха или неуспеха на каквото и да е се съди по резултатите. Какви бяха резултатите от февруарските протести-промени в ДКЕВР, мерки за намаляване на цената на тока, заговори се за постоянен одит на енергоразпределителните дружества. Друг е въпросът доколко удачни са взетите мерки, но все пак „политиците” ни бяха принудени да се поразмърдат по тези въпроси. Освен това възможността хората отново да излязат на улицата ще им държи влага дълго време. Промяната на закона специално за Д.П. и назначаването му за шеф на ДАНС показа, че въпросът как ще приеме дадено тяхно действие от обществото изобщо не стои пред „политиците” ни. Те бяха така стреснати от напълно спонтанното и искрено възмущение на хората, че се наложи да отменят решението си, а изумлението им, че народът може и да се бунтува пролича от неадекватните им обяснения за мотивите им за назначаването му. Защото в първите дни летните протести си бяха напълно спонтанни и това показа, че обществото не е напълно заспало. По-нататък протестите бяха овладяни и оттеглянето на масата хора от тях ясно показа нежеланието им да бъдат използвани за мръсни политически игрички. Есенните протести си бяха една откровена смешка. Да претендираш за спонтанност, а първото нещо, за което да говориш е Д.П. и то след повече от две седмици след решаване на случая, това може да мине само пред определена категория хора. Тези протести показаха не толкова липсата на гражданско общество, колкото пълната немощ на „интелектуалния ни елит”, невъзможността му да произведе нещо истинско и стойностно, готовността му за слугинаж.. За повече от 20 год. ние не можахме да създадем истински такъв елит, естествен водач и пример за всяка нация. Липсата му доведе до чалгаризацията, а от там и за приемането на Б.Б , а сега и на Бареков. И тази година си е съвсем естествена последица от нерешените преди 20 г. проблеми. На мен тази година ми показа едно- няма вече по-малко зло. Да, ще продължим да кретаме в „нормалната си посредственост”, но аз съм оптимист и ще очаквам онази искра, която ще ни възпламени. В ютуб има един документален филм на италианската телевизия за цветните революции. Изгледайте го-много е показателен.

Напиши коментар