„Бъдещият историк с пълно право ще може да нарече нашето време „епоха на престъпленията“. Това ще бъде най-важната характеристика на нашето поколение. Краде, лъже, прави насилия и убийства и министърът, и стражаринът, мошеничи предприемачът, злоупотребява с доверие адвокатът, прави професионални престъпления лекарят… „ Това не е констатация за днешното положение, а цитат отпреди… 116 години. Текстът е публикуван във вестник „Пряпорец“ и звучи отчайващо актуално.

Оцветена фотография на пленарната зала на Народното събрание, началото на ХХ век

 

 

„Импулсът за тия престъпления е ламтежът за удовлетворение по какъв и да е начин на чисто скотски инстинкти. Хора с високо образование и на върха на общественото положение не се отличават нито по целите, нито по средствата от най-низките елементи.

 

Всеобщият култ е парàта. Обществото почита силата, а силата е в богатството. Откъде се е взело то – никой не се интересува, или пък ако в отделни случаи за това се приказва, това се прави фарисейски, а понякога и с ужасяващ цинизъм.

 

Престъпниците, освен кокошкарите и тем подобни, изплъзват се от ръцете на правосъдието и колкото престъплението е по-голямо и престъпникът по-високопоставен, толкова по-лесно става това. Низкото политиканство и партизанство парализира и правосъдието.

 

Ако престъпникът е стамболовист, той има брат радославист, зет цанковист и т.н., и каквато и да е властвующата партия, престъпникът е осигурен. Ако по някакво чудо той бъде уловен и осъден – в перспектива има помилване. За това има професионални ходатаи във вид на депутати, роднини на министри и тем подобни силни на деня, които за известно възнаграждение бърже изходатайствуват нужната индулгенция.

 

Честността, порядъчността, знанието са празни фрази, за които може да се приказва, но които нямат никакво практическо значение. Честен предприемач ще пропадне, честен чиновник ще бъде уволнен, порядъчен адвокат или лекар ще остават без клиенти.

 

Предприемачът, чиновникът, адвокатът или лекарят, които поради своята порядъчност пропадат, ги удостояват с присмех или презрение. И обратно – престъпните типове тържествуват и намират подкрепа навсякъде. Обществото не умее да се възмущава, то няма нерви за това. Най-големият престъпник става министър, най-опозореният адвокат е и най-популярният, най-бездушният лекар се ползува с най-голямо доверие…

 

В Народното събрание се събират представители от разни слоеве на обществото. В тази, по предназначение наистина „свещена сграда“, а в действителност „говорилня“, гдето често пъти се чуват псувни, за които изтласкват и от кафенетата, стават твърде характерни сцени.

 

Оня ден например, един депутат отправил „питание“, „запитвание“ до министъра Людсканов и неговия тъст Цанков, председател на Събранието: истина ли е, че те са вършили „убийства из зад ъгъла“? Наместо оправдание или поне отговор, сподвижниците на г-н министъра и на г-н председателя, хвърлиха куп обвинения върху противниците си, че те тоже били убийци, крадци, вагабонти и пр. При тази характерна сцена явно личеше, че запитвачите дигат гюрюлтия повече за форма, че се изисква външен ефект и че те самите не дават голямо значение на запитванието си. Така щеше да се свърши „питанието“ благополучно и за двете страни – след общоприетите в Събранието взаимни псувни – ако старият председател не продължаваше вулгарните си нападки срещу противниците си, които той наричаше „еленски цигани“. Това оскърбление предизвика цяла – този път искрена – буря от негодувание. И тази буря от дълбоко възмущение дълго време не можа да утихне и на „еленския циганин“ в „свещената сграда“ се посвети повече време, отколкото на „убийците из зад ъгъла“… Това беше буря в чаша вода, тя се уталожи и сега пак за благото на народа и за по един наполеон на ден, рамо до рамо се подвизават и двата лагера. А въпросът за „убийците из зад ъгъла“ потъна в река Лета… Описаната сцена в Народното събрание предизвика и в публиката една веселост и нищо повече. Вестник „Вечерна Поща“, който умее игриво да пише, продаде няколко броя повече, а за развлечение на публиката се обнародват и още факсимилета.

 

… Ей Богу, човек може да полудее!“
В-к „Пряпорец“, февруари 1903 г.

 

 

Още от категорията

Платонов - откъси

Платонов - откъси

Кой е Андрей Платонов? Младите читатели едва ли са чували за този гени...

10 коментар/a

alfa на 04.02.2015 в 16:37
Еклесиаст 1:9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
Валентина на 04.02.2015 в 16:37
И тогава, и сега българските вестници пишат така само когато техните щедри спонсори са в опозиция. Моля, публикувайте материал от същия вестник половин година по късно, за да видите какви реки от мед и масло са се излели в България под гениалното ръководство на новото правителство.
Петков на 05.02.2015 в 00:45
Това не означава, че написаното не е истина.
Хакамиах, Всемогъщият Бог, който създаде Вселаната и покровителства българския народ на 05.02.2015 в 15:00
И каква е разликата със сега!?
БС2003 на 06.02.2015 в 16:39
Така е при капитализма -и вчера, и днес, и утре...Днес престъпленията са в невиждани мащаби, защото ги извърщват не просто стражаринът, предприемачът и пр., а цели държави и то непрекъснато...
Обективност на 08.02.2015 в 23:49
От миналото трябва да се поучим. Статията показва, че проблемите които имаме и днес не са идеологически, а технологически. Вместо да се обявяваме за сини, червени, зелени, бембени и да плюем срещу останалите, би трябвало да се замислим какво трябва да се направи за да избираме кадърни представители и да можем да ги контролираме. Сега формално се признава, че всеки има право да избира и да бъде избиран, но реално не е така. Считам, че парите, които сега се дават като субсидии на партиите, трябва да се използват за осигуряване на равнопоставеност между кандидатите по време на предизборната кампания. А необходимостта, избраните кандидати да може да се отзовават от избирателите, просто не подлежи на съмнение. Едва когато се осъществят тези две неща ще можем да говорим за издигане на кадърни хора и за системните проблеми на обществото ни.
до Обективния на 11.12.2019 в 12:56
Твоята обективност ли ти пречи да прозреш, че навсякъде в условията на демокрация корупцията е одържавена? Демокрацията - това е система на узаконена корупция. Неграмотна паплач, която не умее да чете и пише, избира кой ще управлява държавата. А защо паплачта гласува по един или друг начин? Защото я купуват - с пари, кебапчета или обещания за светъл мултикултурализъм. И накрая управляват олигарсите. Още Платон го е казал: "Демокрацията ражда олигарси".
Е, ВЪРНАМЕ СИ ГО - В РЕАЛНИ ГРАНИЦИ на 13.12.2019 в 16:21
Колко синя слюнка се проля, колко червени бабички паднаха в жертва...
Коба на 14.12.2019 в 11:08
Старата и поизтъркана истина, че животът е борба със Сатаната, си остава в сила. Esse homo, не само този на кръста, но и онзи който дебне зад ъгъла и в подлеза, хили се от НПО-тата, бие се в гърдите пред камерите или зад тях. Това е "окаяният човешки род" - кардинал Мазарини, друг "матрял" няма. Желязната руда не става на меч от само себе си, нито със заклинания! Шлаката излиза от метала само с големия ковашки чук. В името на Христа, църковните върхушки обират вярващите, партийните - членовете, държавните - народите, и пр. и пр.... Няма лесен вариант, нито вечен. Нужна е постоянна борба, първо със себе си, с присъщата ти мърлящина, после навън - с чуждата, като най-трудно е да се бориш със собствената. Това е джихадът, а не рязането на главите на "неверниците" и насилването на жените им. За това трябват сили и мъжество. И организация, в детайлите! Здрав разум и човекознание без илюзии. Ли Куан Й Ю уволнява цялата полиция на Сингапур през 1970г. и назначава нова. Главатарите на бандитските групировки безследно изчезнали ... обявени са за издирване, но още не са намерени... Чиновниците получават високи заплати, но наказанията за корупция са жестоки...
ввмч на 18.12.2019 в 10:42
Партийната демокрация доказано води до фашизъм.

Напиши коментар