Просто не ми се вярва, че срещу мен седи онова прекрасно, необуздано дете, тази дръзка и вдъхновена Ирини, с която снимахме "Маргарит и Маргарита" само преди някакви си 27 години. Помня радостния блясък в очите й всяка сутрин на снимачната площадка. Всичката младост и енергия вече течаха в едно решение: това ще бъде моето бъдеще, моята професия. И колко е хубаво, че времето сякаш не я е срещнало, че е запазила тази дързост и вдъхновение. И макар и шансът и късметът да са на твоя страна от първия път ВИТИЗ, от първия път Софийски театър, забележително е да съхраниш всичките си принципи и да си постоянно търсещ и взискателен човек.
 
 
 
 
 
 

Още от категорията

Напиши коментар