В ония години шеметната актьорска кариера беше немислима. Три години задължително разпределение в провинцията, най-често тези години се умножаваха по две по три, ако нямаш шанса да попаднеш на трупа и режисьор, можеше и за цял живот да си останеш там. Сега е друго. Сега талантът е най-отпред. И не може да не се забележи още от НАТФИЗ. После всичко е в твоите ръце. Дори да се обявиш за пацифист, за да избегнеш казармата и бързо да се потопиш в професията. А и съдбата си знае работата. Уж случайно попадаш в масовката на филм в родния град Видин, и ето че това е първия знак на призванието. После всичко тръгва по реда си. Сякаш вчера Деян Донков нахлу в професията, а брадата му вече е бяла...
 
 
 
 
 
 
 

Още от категорията

Напиши коментар