На 1 февруари се навършват 75 години от поизнасянето на присъдите на т. нар. Народен съд, по време на който наред с виновните за въвличането на България във Втората световна войнана на страната на нацистка Германия, са осъдени и редица невинни български интелектуалци и общественици. По повод годишнината публикуваме спомените на царица Йоанна, които са писани през 1964 г. и са издадени през 1966 г. със заглавие "Спомени".

 

 

Царица Йоанна, 1937 г.

 

Присъдата на процеса на регентите и на министрите бе произнесена  в четири часа следобед. Беше четвъртък, който в България още се нарича Кървав четвъртък. (...) Списъкът започваше с името на моя девер Кирил. Чух четенето по радиото. До мен беше Мария Луиза (на 12 години), която веднага разбра и избухна в отчаян плач. Отиде по-късно да го каже и на брат си, който също беше много привързан към чичо си и плакаха дълго заедно.



...Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. „Алабинска". По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ", но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България." И запя националния химн „Шуми Марица". Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.

 

Обвинените


 
...На осъдените преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията.



...В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови” ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце...

 

...Изглежда, че на всеки убит (проф. Ал.) Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит…

 

 Трибуналът

 

...Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра.  Бях познавана отдалече. Ни никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо.



...На следващия ден след екзекуцията на регентите... ми телефонираха от София. Тримата комунистически регенти желаеха да дойдат да изкажат съболезнованията на правителството за смъртта на моя девер Княз Кирил! Не успях да отговоря, че не желая да виждам никого. Вече бяха тръгнали и трябваше да ги приема. Не знаеха какво да кажат. Измънкаха: „Ваше Величество, поднасяме ви нашите съболезнования..." Каза след няколко минути: „След като Вие, господа, сте си направили труда, използвам случая да ви предам, че, не можейки да приема това, което стана, желая да замина, да напусна страната. Останаха слисани. Не очакваха подобен отговор. „Ще трябва да говорим за това с министър-председателя", отговориха... Минаха 15 дни. Ганев се появи: „Нося ви отговора на министър-председателя. Той от името на правителството моли Ваше Величество да остане. Вашето заминаване ще направи лошо впечатление в страната". Отговорих: "Ако е за страната, ще остана, но повтарям на вас, господа, че считам моето решение само за отложено". Ганев настоя: „Необходимо е за доброто на България".  

 

Георги Петров, главен народен обвинител към Народния съд



 ... Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък". Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години. Вече нямаха значение доводите за моя живот, а средствата да спася техния. Един от регентите беше дошъл да ми държи следната реч: „Вие можеше да бъде доволна...". „От какво?". „Че не ви убиха"...

 

 Царица Йоанна, "Спомени" 1964 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

До Алеко и назад

До Алеко и назад

11 май 1897 г. – денят на св. св Кирил и Методий, е черен ден за бълга...

26 коментар/a

Helleborus на 01.02.2020 в 12:18
Чисти като сълза антифашисти.
и не само на 01.02.2020 в 13:56
убийци и ГЛАВОРЕЗИ.
Тихомир Томов на 01.02.2020 в 17:29
Е ! Сега при толкова много " антикомунисти " скрили книжките си , демократи и т.н защо гробовете не са разкрити , жертвите идентифицирани и погребани по християнски ?! А днес Стара Загора направихме скромен помен в Църквата " Свети Димитър " , от която са убити двама свещеници от " Народния съд " !
anonimen robot на 01.02.2020 в 20:09
A caricata im na nqkoi mozheshe da zapochne sys spomeni za izbitite ot carskiq syd. A zashto ne i sys rqzanite bez syd glavi, ubiti deca i t.n. milosti vse v imeto na tqhnoto im na nqkoi velichestvo? Ama velcestvoto ne znae, shtot bil zaet da kara vlaka...
Митко Иванов на 02.02.2020 в 17:41
В деня на Народния съд, народът отново мечтае за хиляди разстреляни министри, депутати и банкери. На днешния ден престъпниците отдават почит на избитите министри, депутати, фабриканти, банкери и изявени кръвопийци на обикновения българин 1945 г. от НАРОДНИЯ СЪД. Осъждам ги и аз защото не си довършили работата и са оставили техните потомци които сега са се развихрили с пълна сила. Господи помогни ни да им спретнем още един по мащабен нов НАРОДЕН СЪД!!! Амин. Ще отида да запаля една свещ за тая молба.
баба мара на 02.02.2020 в 19:35
за да не се разделя обществото трябва да се честват и убитите от 1876 до 1944 без съд и присъда
баба мара на 02.02.2020 в 19:35
за да не се разделя обществото трябва да се честват и убитите от 1876 до 1944 без съд и присъда
Тарильома на 02.02.2020 в 21:48
А дали има спомен за убийствата преди това?
Айде, айде! на 03.02.2020 в 00:50
Малеййй, тая е писала спомените си сякаш навсякъде е присъствала лично! А за изкланите в името на Негово Величество, мъжо и, поне една сълза проляла ли е? Поне за шестте ястребинчета дали и е трепнало сърчицето? Най-възрастното от тях е било едва на 13 години! Боклук.
Петко Д. Петков: "Вие създадохте Белия терор, вие хвърлихте в затворите 50 000 земледелци и 30 000 комунисти!" на 03.02.2020 в 11:43
"Малцина знаят, че думите "Бял терор" за масовите арести, побои и убийства след Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание 1923 г. са употребени за пръв път от Петко Д. Петков в негов вестник, за което е заплашен със съд от режима на Александър Цанков. Днешните "демократи" не обичат да се споменава за престъпленията преди 1944 г. В проектите на МОН за нови учебни програми по история няма и дума за кървавите 1923-1925 г. Там те са определени като "политически противоречия през 20-те години". Тези "противоречия" отнемат живота на хиляди комунисти и земеделци. Един от най-непримиримите им изобличители е Петко Д. Петков. Той е роден на 4 май 1891 г. в София, син е на Димитър Петков - втория след Стамболов министър-председател на България (1906-1907), убит на улицата. Петко Петков е общественик и дипломат, привърженик и по-късно член на БЗНС. През ноември 1923 г. е избран за депутат от Блока на труда, сътрудничи с комунистите. Безгранична е неговата смелост в разобличаването в Народното събрание на режима на Цанков и на кървавите убийства през 1923 г. Петко Д. Петков е застрелян на 14 юни 1924 г. на ул. "Московска" от Стефан Каркалашев, служител на Обществената безопасност. Зад убийството му стоят военният министър ген. Иван Вълков и организаторът на разстрела поручик Димитър Радев. На пратеника на Борис ІІІ, дошъл да поднесе съболезнованията на царя, майката на Петков - Екатерина Ризова, отговаря: "От тоя дворец, пред вратата на който преди 17 години убиха мъжа ми, а вчера и скъпия ми син, аз съболезнования не приемам!" На процеса срещу Каркалашев тя заявява: "Моя син го уби правителството, военната лига, военният конвент, в които влизат някои от сегашните министри..."
"Безследно изчезнала памет" на 03.02.2020 в 11:49
"14 май, 1925-та година. Големият български поет, публицист и общественик Гео Милев , с рождено име Георги Касабов, е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Причината е неговата поема „Септември“. Всъщност Гео се разминава леко, очаквал е далеч по-тежка присъда. Решава да обжалва. Но така и няма тази възможност. Ден по-късно, на днешния 15 май, е извикан в Обществена безопасност за „малка справка“. Никога не се завръща у дома. Става един от стотиците (официално) или дори хилядите (неофициално) „безследно изчезнали“. Съпругата му Мила и майка му Анастастия напразно обикалят затворите в страната и пишат писма до официалните власти. Без резултат. Трупът му е намерен чак през 50-те години. В масов гроб край София. Разпознат е по стъкленото око, поставено му в Германия заради тежък инцидент по време на участието му в Първата световна война. История, позната на всички ни от училище. Но сякаш отдавна забравена. Безследно изчезнала някъде в дълбините на общественото ни съзнание. Паднала жертва на ревизионизма, който ни облъчва от поне 28 години. Успешно, редно е да признаем. Или може би чухте днес някой да си спомни за Гео? Може би чухте гост в предаване, прочетохте историк или „анализатор“ във вестник, разказ по радиото, изобщо някой да припомни за кървавите обстоятелства, при които Гео Милев и стотици като него са брутално избити от тогавашните власти. Да изрече фактите. Да посочи отговорниците. Да ги осъди морално. Същите онези, дошли на власт след кървав преврат. Същите онези, „елитът на нацията“, за когото непрежалимо стенем – публично, медийно, експертно, неправителствено… Шумно и редовно. И оплакваме с пълно гърло, с повод и без повод, „жертвите на Народния съд“. Без дискусия, без „но“ и „ама“. Същият онзи „елит на нацията“, който натика Гео Милев и стотици като него в мазетата на София, удуши ги с тел, а труповете им захвърли в масови гробове край София. Без съд и присъда, без свян. А днес вече – и без памет. А нима помним, че „елитът на нацията“ уби и наряза на парчета Александър Стамболийски, след като взе властта с преврат, още през 1923-та година? Докара ни най-голямата национална катастрофа. Онзи, същият, елит от военни, в колаборация с банкери, който в най-добрия случай забраняваше и арестуваше, а най-често и за по-сигурно – „изчезваше“ своите противници. Онзи същият „елит на нацията“, който няколко години по-късно се сдуши с Хитлер и запрати в лагерите на смъртта хиляди евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Който приемаше Закони за… „защита“ на нацията. Но какъв парадокс само?! Да се гордееш със „спасяването на българските евреи“ и същевременно да отричаш, че в България е имало фашизъм. Да отричаш смисъла и необходимостта от това виновните да бъдат осъдени. Един въпрос, към господата анализатори – от кого, уважаеми, са спасявани българските евреи (акт, безспорно даващ повод за гордост, нали?), когато в България не е имало фашизъм? Когато не е имало кой и защо да бъде съден. Кого сме спасявали? От кого? Защо? По каква причина? Сигурно са си отишли и други. Осъдени без доказателства. „Изчезнати“ без съд, по вече утъпкания път – от такива като Гео и Хербст. Но защо помним едните, а другите – не? Защо почитаме едните, с фанфари и камери, а под паметниците на другите откриваме само сухи листа (виж галерията). Та нали жертвите са си жертви. В мрака между двете световни войни загиват хиляди – и от едната, и от другата страна. Като във всяка война. А в България е имало точно това – безмилостна, кървава гражданска война. Дълго може да се спори „кой започва първи“. Превратаджиите, през 23-та? Или комунистите, през 25-та, в „Св. Неделя“? Но нима има смисъл от тези въпроси? Да повторим – жертвите са си жертви. Въпросът е да помним. И едните, и другите. И във времената, в които „демократичният“ ревизионизъм е станал национална доктрина (пък и професия), да не си позволяваме да забравим тези като Гео Милев – кой беше, какво пишеше, как го изчезнаха. Да помним, преди да сме повторили."
Народен съд не е ли ефимизъм за... на 03.02.2020 в 12:17
...Съд за денацификация? В периода на ВСВ Царство България не бе ли съюзник на Фашистка Германия?
Сигналиста на 03.02.2020 в 14:27
Ако би имало днес Народен съд, отликата он нявгашното време ще е тази, че дори и една заблудена душа няма се намери да жали за продупчените тикви и разпраните шкембета на погробителите на съвременна България.
На 9.IX ли се честваха жертвите на Белия (Монархичерски) терор? на 03.02.2020 в 16:07
"Емил Дадервелд, външен министър на Белгия, говори за 18 хиляди убити, специалната комисия на Лейбъристката партия – за 20 хиляди убити или изчезнали. В своята книга “Какво се върши в България” Чарлз Мос, американски журналист пише: “На 22 април, шест дни след атентата в “Св. Неделя”, в затворите бяха хвърлени 30 хиляди души”. За броени дни (по офиицани данни на тогавашното Военно министерство) само в София, Пловдив и Варна са арестувани над 27 хиляди комунисти. А в другите градове? И колко оцеляват? Никой не знае… Колко загиват в черните нощи на белия терор? Цар Борис признава публично за “хиляди жертви”, външният министър съобщава за 5 хиляди убити само през Септември 1923 г., главният секретар на МВнР казва, че жертвите са само 3 хиляди и 500 “плюс-минус хиляда” (така де, какво са някакви хиляда човеци!), министър-председателят Александър Цанков говори за “стотина убити учители”, ген. Вълков….”за 25 убити комунисти”… Скромно. И отново Цанков пред “Ню Фрайс Пресс: “За съжаление изчезнаха няколко души и повече не се намериха”. Още по-скромно."
"Анри Барбюс за белия терор в България 1923-1925 г." на 03.02.2020 в 16:09
""Някои изчисляват броя на жертвите на правителствения терор в България, след като на власт идва правителството на Цанков, на около 18 000 убити. Това, мисля, са цифрите, посочени от г-н Вандервелд. Почти същите цифри дават най-сигурните и авторитетни свидетели, с които се срещнах. Видна независима личност в София, по чудо все още на свобода, уверява, че след държавния преврат (юни 1923 г.) са убити 15 000 души, а след атентата - още 5000" (с.48)."

Напиши коментар