“Марксистката левица ще избие 100 млн. души през ХХ век. Социалистическата мисъл на Прудон не е причинила смъртта на нито един, но тя бе предрекла марксистката хекатомба… Марксистката революция е насилствена сама по себе си, тя носи кървав режим, докато революцията на Прудон е мирна и разчита на пълна реорганизация на производството на богатства и на тяхното разпределение, без да е нужно да се пролива кръв… През 1846 г. той предизвестява всичко, в което ще се превърне марксизмът през следващия век: нова религия със своя теология, мистика, отлъчвания, анатеми. Той предвиждаше също последователните масови гробове и кръвопролития с изтребване на собствениците”. В книгата си “Крокодилът на Аристотел” (Le Crocodile d'Aristote) френският философ Мишел Онфре изразява възхищението си към антимарксисткия мислител. Откъс от нея публикува “Поан”.

 

 

"Прудон и неговите деца", картина на Гюстав Курбе от 1865 г.

 

Огромната популярност на Маркс е обратно пропорционална на тази на Пиер Жозеф Прудон. Вярно е, че през ХХ век политическата мисъл на германския философ на практика направи възможен Съветския съюз, много страни на Изток, няколко страни в Африка, но също, и днес все още, Китай, Куба, Виетнам, докато политическата теория на Прудон, уви, никога не е била прилагана в нито една страна. 

 

Нека да добавим към това, че повечето френски интелектуалци и философи от миналия век са били марксисти в някакъв момент от съществуването си - включително Албер Камю, това означава притегателна сила… Впрочем полемиката, която противопоставя Маркс и неговия т. нар. научен социализъм на Прудон, въплъщаващ един предполагаемо утопичен социализъм, интелектуалният Маркс, който умее да мисли, на работника Прудон, неспособен да разбере едно сложно разсъждение, е клише, доста разпространено и днес. 

 

Маркс представлява авторитарния социализъм с диктатура на пролетариата, следователно диктатура, докато името на Прудон се свързва с един анархистичен социализъм, който не залага на насилието, за да се осъществи, а на нова икономическа организация, която е в състояние да позволи справедливо разпределение на добавената стойност. Марксистката революция е насилствена сама по себе си, тя носи кървав режим, докато революцията на Прудон е мирна и разчита на пълна реорганизация на производството на богатства и на тяхното разпределение, без да е нуждо да се пролива кръв. Прудон ненавижда якобинците от 1793 г., Революционния трибунал и правителство, Робеспиер и монтанярите, всички положителни препратки към Маркс и марксистите. Пред тях той предпочита жирондицните, защото те отхвърлят якобинската централизация на властта и нейната концентрация във фигурата на човек, който стои на върха на пирамида, за да им противопостави децентрализирана организация, изградена от основата - която определят сътрудничеството, взаимопомощта, федерацията, иначе казано: обратното на икономика, планирана чрез диктатура на пролетариата. 

 

Маркс срещу Прудон.

 

В началото на техните отношения Маркс цени Прудон от “Какво е собствеността?” (1840 г.). В “Светото семейство” (1845 г.) Маркс не спира да го хвали и го представя като самоосъзнал се пролетарий - в това твърдение се усеща левият хегеланец, какъвто по това време е Маркс, който мисли в категориите на “Феноменология на духа”. Прудон критикува радикално частната собственост, която е в основата на капиталистическата и либерална политическа икономия; той мисли политическата икономия като наука; за пролетариата той е това, което е бил Сийес за третото съсловие преди Френската революция; помним “Какво е третото съсловие?”, в което абатът казва: “Какво е третото съсловие? Нищо. Какво иска да стане? Всичко”. Прудон въздейства по същия начин, твърдейки: “Какво е пролетариатът? Нищо. Какво иска да стане? Всичко”. Тогава Маркс е възхитен.

 

Но когато се появява неговата “Система на икономическите противоречия”, с подзаглавието “Философия на нищетата”, Маркс скъсва брутално с него, публикувайки “Нищетата на философията”, в която съсипва от критика Прудон. По какви причини? За историята са дадени подходящи причини: Прудон изпозвал погрешен хипотетично-дедуктивен метод. Ясно… Но можем ли да повярваме, че подобно несъгласие за метода може да породи толкова презрение, атаки срещу противника, класова омраза в Маркс към Прудон?

 

Има и други причини, те очевидно не са толкова достойни за уважение и можем да разберем, че Маркс ги прикрива зад методологически претекст, който на пръв поглед е по-почтен: Маркс моли Прудон на 5 май 1846 г. да бъде негов кореспондент във Франция. В писмо, което му изпраща на 17 май 1846 г., французинът отказва: обяснява му, че и дума не може да става социализмът да стане доктринален, да поучава  народа, да се превърне в нова теология и да стане “нова религия”, ако не и нова мистика, да прибягва до отлъчване и анатеми, да замени една нетърпимост с друга нетърпимост, че кървавата революция не е методът, а “Вартоломеева нощ на собствениците” не е решение на проблемите, поставени от капиталистическата собственост. Защото Прудон вярва в мирен метод, който включва самоуправлението, което трябва да предхожда възпитанието на народа: “Нашите пролетарии имат толкова голяма жажда за наука, че ще приемат много зле, ако им предложим да пият само кръв” (« Correspondance », том II, с. 200).

 

През 1846 г. той предизвестява всичко, в което ще се превърне марксизмът през следващия век: нова религия със своя теология, мистика, отлъчвания, анатеми. Той предвиждаше също последователните масови гробове и кръвопролития с изтребване на собствениците. Това означава, че много добре е разбирал замисъла на германския философ, който се обижда; той няма да спре да дразни този, на когото се е възхищавал.

 

По-късно, когато пише “Капиталът”, Маркс ще използва метода на Прудон, после неговите понятия: добавената стойност, която френският философ нарича “придобивка”, разделението на труда, механизацията, конкуренцията, монопола, намаляването на нивото на печалбата, кризите и т.н. На какво се е възхищавал Маркс? На това, което е използвал, а именно анализа на капитализма. Защото, ако и единият, и другият си приличат по това, което е, те се различават по това, което би трябвало да бъде. Те споделят описанието: прочита на света, анализа на икономическата система, генеалогията на капиталистическата експлоатация на пролетариата чрез конфискацията на принадената стойност, но те се разделят при решенията, които трябва да се вземат за установяване на социална справедливост. Това писмо от 1846 г. го казва: Прудон иска да революционизира икономиката, Маркс - да изтреби собствениците. Така че спорът не е методологически и текстуален, а идеологически и екзистенциален.

 

Анархистичен социализъм.

 

Прудон обяснява например механизма на придобивката, която Маркс ще нарече по-късно принадена стойност. В своята “Първа записка” (“Какво е собствеността?”), той  създава следния живописен образ: “Двеста гренадири за няколко часа са издигнали обелиска в Луксор върху основата му; можем ли да предположим, че само един човек за двеста дни ще успее да постигне това?”. Възложителят на тази работа е платил добре за индивидуалния труд на тези двеста работници, но това, което двеста работници могат да постигнат само чрез общия си труд и никога не биха постигнали, ако работеха сами, а именно силата на колективния труд, не бе платена: това ограбване е кражбата. Когато Прудон пише прочутата фраза: “Собствеността е кражба”, именно това има предвид, кражбата, наречена придобивка, която си присвоява собственикът, който не е работил. Придобивката е също арендата за земите, наемът за апартаментите, рентата от инвестираните средства, банковата лихва, облагата и печалбата, получени на борсата. Прудон иска да разпредели справедливо плодовете, получени от колективния труд. Той разбра, че забогатяването на едните, на богатите, върви ръка за ръка с обедняването на другите,эна  бедните. За да го постигне, той не иска конфискация на земи, колективизация и премахване на частната собственост, той дори я защитава като гаранция срещу комунизма, чиято авторитарна, дисциплинарна и кървава - ако не и тоталитарна природа е предвидил.

 

Той иска друга социална организация, изградена върху сътрудничеството, взаимопомощта. Прудон предлага нищо по-малко от самоуправление - което е обратното на диктатура на пролетариата. Каква е тази взаимопощ, която е в основата на Прудонистката доктрината и която се противопоставя на всяка кървава революция? Икономическа федерация на производителите и потребителите в търговията им, за да позволи на едните да плащат справедлива цена, а на другите да бъдат възнаграждавани справедливо. Този социализъм е представен като утопичен от социалистите, които имат амбициите да развиват научен социализъм! Маркс се стреми впрочем към идилично и райско безкласово общество, докато Прудон се задоволява да даде максимални шансове на конкретната справедливост. Маркс е син на адвокат, увлякъл се по немската философия, по-специално по Хегел; Прудон е син на бъчвар, който фалира, защото не знае как да изчисли печалбите от стоките си, и на майка готвачка; на седем години той пасе единствената крава, която семейството притежава; стипендиант, той не може да се яви на матура, заради бащиния фалит, тогава става чирак печатар, после коректор. По онова време коригира коректурите на “Новият промишлен и обществен свят” на социалиста Шарл Фурие, безансонец като него: така той открива социализма. След като остава без работа, обикаля Франция, търси работа в печатарството, понякога намира, но също е и безработен. Връщайки се в Безансон, той основава печатница, но е сполетян от същото зло като баща си и фалира. Заминава за Париж, живее суров, беден, мизерен живот. Той отива по-далеч в своето откриване на социализма. За разлика от Маркс, той не е от партията на народа, защото той самият е народа.

 

“Положителна анархия”. 

 

Именно той за първи път се нарича анархист в политическия смисъл на думата. Преди него анархията е синоним на безпорядък; след него, който предлага “положителна анархия”, думата означа истинско управление. В края на живота си, в “Теория на собствеността”, той защитава идеята за анархистична държава - с други думи, далеч от оксиморона, за който априори си мислим, конкретна анархистична и прагматична формула, в която тази политическа форма гарантира анархистичните придобивки.

 

В името на анархистичния социализъм той атакува капитала, управлението и католическата църква и, без да вярва нито в теорията за социалния договор на Русо, нито във формулата на пряката демокрация, нито във всеобщото избирателно право, нито в якобинския социализъм, наследен от Френската революция, той иска организация на работници от самите тях и за самите тях. Той вярва в класовата борба, в противопоставянето на капитала и труда, но и в силата на свободата и индивидуалната инициатива. Той не желае диктатура на пролетариата, а организация на работническата класа в практиките на самоуправление. Той не поставя нищо над свободата, това е неговият начин да постигне справедливост без да извършва несправедливост - което няма да е така нито при Маркс, нито при социалистите.

 

Наследството на мисълта на Прудон бе опустошено от Маркс и неговите хора, които искаха да пропъдят, без оглед на морала на своите средства, всяка социалистическа анархистична опция в международното работническо движение. Заплахи, поставяне на бюлетините в урните преди началото на изборите, създаване и разпространение на фалшиви новини, по този начин марксистите си осигуриха лидерството на левицата в Европа. 

 

Марксист, Ленин организира болшевишки държавен преврат през 1917 г. и няколко седмици по-късно бяха отворени първите лагери, за да бъдат натъпкани противниците. Натъпкани, а после убити. Марксистката левица ще избие 100 млн. души през ХХ век. Социалистическата мисъл на Прудон не е причинила смъртта на нито един, но тя бе предрекла марксистката хекатомба. 

 

“Здрава и мека”.

 

Картината на Курбе показва работник, който пише, мисли, работи за своите близки, а не, както в случая с Маркс, дребнобуржоазен интелектуалец, който мисли за света, изхождайки от своята библиотека, книги и философските произведения на Хегел. Художникът искал да накара философа приживе да му позира, но той винаги отказвал, смятайки, че всичко това е суета. Така че след смъртта му Курбе работи по снимки на Прудон. За тридесет и шест дни той рисува това платно, на което го виждаме да седи замислен на стъпалата,  обграден с книги, хартия, перо и мастилница. Дясната ръка е върху бедрото, лявата ръка е подпряла долната част на брадатото му лице, той има твърд вид. Нищо по-нормално, като знаем, че Курбе е използвал снимки, но също… посмъртната му маска! Зад него играят двете му дъщери, едната се учи да чете от буквар, другата си играе с пясък. В първоначалната версия децата са придружени от майка си; тя изчезва в окончателната версия, заместена от… кош за пране, поставен върху плетен стол! Сцената се разиграва в дома му, на улица “Д’Анфер” в Париж.

 

Блузата, носена от Прудон, му била подарена от Бесто, богат селянин от Ла Бос, докато излежавал тригодишна присъда в затвора “Ла Консиержери” за простъпка в пресата. Същият му изпращал и хранителни продукти. “Владетелят”, както той го наричал, му донесъл тази блуза на свиждане в затвора през октомври 1849 година. Философът бил съобщил на издателите си («Correspondance », том II, с. 384), че му е студено в килията и е без дрехи и гащета. Приятелят от Ла Бос сложил в кошницата също пастет от полска яребица, който Прудон описва като чудо - “никога не сме имали такова лакомство”, пише той на своя приятел д-р Маге на 30-ти същия месец. Той добавя: “Блузата е със същата изработка, почти щях да кажа същата тъкан като пастета: напълно селска кройка, полски кантове, здраво и меко платно; открих само един съвсем малък недостатък и той е, че тя е по мярка на г-н Бесто и все още не мога да я облека. Главата ми не минава, каквото и усилие да направя! Ще трябва да я срежа или да я оставя в шкафа. Тази пречка ме обижда. Исках да нося тази блуза в знак на братски спомен; струва ми се, че дупката, която ще направя, ще бъде дупка и в моите чувства” (Correspondance, том III, с. 41-42).

 

Блузата на Прудон разказва за верността му към неговия път на човек от народа: дете на бедни родители, самият той работник, винаги на страната на бедните, смирените хора, той е философът на бедните и знае, че винаги те плащат сметката на Историята. Ако не харесва Френската революция, то е, защото тя не е била нищо друго за клетниците, освен смяна на господарите: при Луи ХVI или при Робеспиер, те се блъскат и нямат думата. Разбира се, Френската революция е родила красиви идеи, Свобода, Равенство, Братство, но каква свобода може да упражнява беднякът? С кого е равен той, ако не с братята си по мизерия? И кой е негов брат? Със сигурност не и новобогаташите, които са увеличили състоянието си с благата, конфискувани от духовенството и които заменят властта на феодалната аристокрация със своята, властта на собственическата буржоазия. Така че дали е Монархия, Република, Директория, Реставрация, Империя е все едно за бедните, които не виждат ежедневието им да се подобрява. 

 

Прудон не вярва в друга власт за народа, освен тази, която той самият ще упражнява, решавайки за това, което засяга. В своята “Първа записка” той пише: “Да бъдеш управляван означава да не бъдеш изпускан от очи, проверяван, шпиониран, насочван, подчиняван от закони, регулиран, затварян, поучаван, наставляван, контролиран, оценяван, преценяван, цензуриран, командван от хора, които нямат нито титлата, нито познанията, нито добродетелта за това… Да бъдеш управляван означава при всяка операция, при всяка сделка, при всяко движение да бъдеш оценяван, регистриран, преброяван, таксуван, подпечатван, измерван, котиран, разпределян, облаган с годишен данък занятие, уволняван, упълномощаван, апостилиран, предупреждаван, възпрепятстван, реформиран, поправян, наказван. Под предлог за обществена полезност и в името на общия интерес да плащаш своя дял, да изпълняваш, да бъдеш ограбван, експлоатиран, монополизиран, злоупотребяван, изстискван, мамен, присвояван; после, при най-малката съпротива, при първата дума на оплакване, обуздаван, поправян, презиран, обиждан, преследван, тормозен, пребиван, обезоръжаван, връзван, затварян, разстрелван, обстрелван, съден, осъждан, депортиран, жертван, продаван, предаван и върха на всичко, измамен, подиграван, оскърбяван, опозоряван”. Ето защо той смята, че самоуправлението е формата на социализъм, която най-добре може да гарантира свободата, която той цени над всичко.

 

По своe време той пише, че комунизмът няма да промени с нищо живота на бедните, че ще смени господарите за пореден път и че единственото решение за тях е да не се доверяват на никого освен на себе си. След век на марксистки експерименти, тази идея не е загубила нито сила, нито актуалност.

 

Мишел Онфре

 

Заглавието е на “Гласове”. Оригиналното заглавие е: “Michel Onfray - La blouse de Proudhon”.

 

Свързани статии: http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/marks-i-engels-piyat-chaj 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Търсете котката!

Търсете котката!

Какво може да засенчи една световна знаменитост и да прикове изцяло по...

100 коментар/a

В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО на 05.02.2020 в 08:36
Дясното което е пропагандата на елитът, върхушката, мрази демокрацията, защото бедните са мнозинство, и с властта си, ще вземат парите на можещите - върхушката - богатите. Крайно дясното е диктатура на елитът, олигархията, на най богатите, на чистата кръв. Крайнолявото е диктатура на пролетариатът, което е равенство, понеже пролетариатът ще са всички. ... Кое е провокирало Маркс, пък и други преди него и след него, да станат леви или десни. Това е въпросът: Защо едни работят постоянно и цял живот, и не почиват, парите все не им стигат, а други обратното, все почиват, ваканцуват и не се трудят, и все имат пари. Маркс, едните ги нарича пролетариат, а другите ги нарича буржоа. Едните изкарват парите си чрез труд, физически предимно, а другите със своето право на собственост. Десните казват, че това е нормално и естествено, пролетариатът е глупав, буржоата са от сой. Левите казват, че десните не са прави.
аршин на 05.02.2020 в 08:56
Лакеят на капитализмът казва, че равенството е само в Бог, в божественото сме равни? Значи неравенството не е божествено, не от Бог. Колективизмът бил лош? Но Раят от индивидуалисти е егоисти ли е? Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен;. Слушай ...Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. 24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. 25 И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга. 26 Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. 27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема. 28 Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш. 29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя. 30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга. 31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало. 32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли. 33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе? 34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг. 35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.
disturb again на 05.02.2020 в 09:00
Гледам, някои хора така и не се научиха да различават логическо от логично (идеологиите също са логични) и продължават да отъждествяват феномена "научност" с феномена "логичност". Коригирайте се! И още нещо: половината от постовете, т.е. драсканиците на твърде емоционалните "сини стрици", са брак.
Черно на бяло на 05.02.2020 в 09:09
Кoнceрвaтизмът e фaриceйcкият квac. Coрoc e ЦРУ. Oрбaн e oт тяхнoтo ДC,КГБ, пocлe oт Coрoc, ceгa уж прoтив нeгo. Кaпитaлизмът e плутoкрaция c имитaция нa дeмoкрaция, a фaшизмът e cвaлянe нa мacкитe. Хитлeр: "Прaвитeлcтвoтo нямa дa зaщитaвa интeрeca нa гeрмaнcкият нaрoд, чрeз икoнoмикa, oргaнизирaнa oт държaвaтa, a щe пoдкрeпя чacтнoтo прeдприeмaчecтвo" Бeдни ca глупaвитe" - фрaзa изричaнa и oт Ивaн Кocтoв, и кoятo e глaвнaтa филocoфия нa дяcнoтo. Eтo зaщo нaричaт нaцизмът и фaшизмът, крaйнo дяcнo. Кoгaтo вcичкo e нa нулa, рaвнo, изрaвнeнo, тoгaвa нa днeвeн рeд e лявaтa пoлитикa, и cтaвa рacтeж, вярa-нaдeждa-любoв, и кoгaтo имa oceзaeм и виcoк cкoк, пocтижeния, бичи ръcт, тoгaвa идвa либeрaлизмът нa днeвeн рeд, и вoждoвeтe caми или пoдкупeни oт външнa oлигaрхия дa взeмaт oбщитe пocтижeния и пaритe нa мacитe, cлeд кoeтo cлeдвa cрив, и oпacнocт eлитът нaмaзaл oт либeрaлизмът дa гo cвaлят и пaк дa имa лявa пoлитикa, и тoгaвa eлитът прaви кoнceрвaтизъм
Манифест от 1848 г на 05.02.2020 в 09:12
СОЦИАЛ ДЕМОКРАЦИЯ? Маркс: Консервативният, или буржоазният, социализъм Известна част от буржоазията желае да излекува социалните недъзи, за да осигури съществуването на буржоазното общество. Тук спадат икономисти, филантропи, хуманисти, дейци за подобряване положението на трудещите се класи, организатори на благотворителността, членове на дружествата за закрила на животните, основатели на въздържателни дружества, всевъзможни реформатори на дребно. Този буржоазен социализъм е разработен дори в цели системи. Като пример ще приведем „Философия на нищетата“ от Прудон. Буржоата социалисти искат да запазят условията на живот на съвременното общество, но без борбите и опасностите, които неизбежно произтичат от тях. Те искат да запазят съществуващото общество, но без онези елементи, които го революционизират и разлагат. Те искат да има буржоазия без пролетариат. Буржоазията си представя света, в който тя господства, естествено, като най-добрия свят. Буржоазният социализъм разработва тая утешителна представа в повече или по-малко цялостна система. Като призовава пролетариата да осъществи неговата система и да влезе в новия Ерусалим, той всъщност иска само пролетариатът да си остане в сегашното общество, но да се откаже от своята враждебна представа за това общество. Друга, по-малко системна, но по-практическа форма на този социализъм се стремеше да отвърне работническата класа от всяко революционно движение, като доказваше, че полезно за нея може да бъде не едно или друго политическо преобразование, а само изменението на материалните условия на живот, на икономическите отношения. Но под изменение на материалните условия на живот този социализъм съвсем не разбира премахване на буржоазните производствени отношения, което е възможно само по революционен път, а административни подобрения, които се извършват върху почвата на тези производствени отношения, значи с нищо не изменят отношенията между капитал и наемен труд, а в най-добрия случай само намаляват за буржоазията разходите по нейното господство и опростяват нейното държавно стопанство. Своя най-подходящ израз буржоазният социализъм намира едва когато се превръща в чисто ораторска фраза. Свободна търговия! — в интерес на работническата класа; покровителствени мита! — в интерес на работническата класа; затвори с отделни килии! — в интерес на работническата класа: това е последната, единствената сериозно казана дума на буржоазния социализъм. Социализмът на буржоазията се състои именно в твърдението, че буржоата са буржоа — в интереса на работническата класа. Манифест от 1848 г https://chitanka.info/text/26841/17
ПАЗАРЪТ РЕШАВА на 05.02.2020 в 09:15
Екологията следващата икономическа вълна на растеж. Но между информационният цикъл и еко цикълът, за растеж при капитализмът, е медицината, медицинските разходи като загряване на икономиката - растеж на инвестициите - по пазарен път, а не по държавен. Бозовият доход е идея на първите либерали когато няма частна собственост. Идеята им е била че земята и природните богатства са на всички, следователно всеки трябва да получава рента от тях, концесия. Като общината дава тези ресурси под наем, и парите за всички. Дори е било за малко така, в протестантските страни. Да замажат очите на бедните, преходен период към частна собственост и експлоатация. Имало идея парите да са на база земята. Общината я дава под наем, тя е държавна обществена, наемът си плащаш с парите конвертируеми към земята. Неолибералите искат базов доход. Това е важна концепция към планът им, за малка държава без държавни услуги и бедност. Искат издръжката на държавата да е десет процента от бвп. Три процента за армия и полииция, другото за базов доход. От акцизи, ддс, и концесии, плюс 1% от БВП - увеличението на паричната база - ако тя е 20% от БВП и растеж 5% на бвп. Без закон за минимална заплата ни държавни пенсии, нула държавни услуги. Колко ще е заплатата, решават работодателите. Западът няма ръст на доходите през 30 години без социалисгическият блок. И в България е така. 1990г. в САЩ минимум за час се плаща 3,80 долара, а сега е 7,25 долара. 3,80 долара от 1990г. са 7,48 долара сега, според инфлационният калкулатор. 1985г. 120 лева е минималната заплата в НРБ, купуващи тогава - колкото сега 600 лева. 300 лева взимаше всеки мйж на 30-50 години, купуващи колкото сега 1500 лева. БКП и КПСС се стреснаха от растежът на западът от 1975г. до 1996г. и се уплашиха, обявиха социализмът за недоносче, а свободният пазар за перпето мобиле. Растеж които е кредитен бум след отмяна на златният стандарт. Но преди да фалира западът, бившият соц лагер им вля сили за още експанзия - нов пазар. И така до дотком балонът, спукан, но съвзели се след 11 септември, пак кредитна експанзия чрез много ликвидност, което се срина през 2007ма. И от тогава видимо и на графиките за БВП е водоравно. 12% ходят на курорти в България, и само 7% имат над 5000 лева в банка. Живков и живковистите сменяват социализмът с капитализъм, с оправданието за недоносен капитализъм. Демек Маркс казал, че социализмът се ражда от развит капитализъм. Нищо подобно не е казал Маркс. Имал е предвид, че колкото повече капитализъм, толкова по-зле, повече експлоатация и кризи, следователно повече революционно положение. Маркс е обичал капитализмът, но не е искал да е частен. Ако се въведе дори в джунглите на Амазония държавният капитализъм, би се радвал Маркс. Капиталист е стара дума за инвеститор. По време на Маркс, държавите са давали концесия на капиталист. Макар Османската империя да търси капиталисти да инвестират в железниците, тя държавата са всъщност основен инвеститор и поръчител, и собственик в управляваното от Добри Желязков. Та Маркс е искал държавата да инвестира, а печалбата да не се спестява. Частният капиталист не би инвестирал във всичко, и се влияе от конюнктурата. Взетата добавена стойност от частният капиталист, се спестява и се причинява финансова криза - ниско потребление и застой. ЕС чиновниците, мвф, и неолибералите, лудеят от яд, че Китай не прави приватизация, а все по силни държавни фирми, и частни подпомагани от държавата. То и япония, сингапур, малайзия, южна корея са така, било нелоялна конкуренция. А те защо 80 години бяха така. Англия в средата на 19в искат свободен пазар, за цял свят, но те дотогава имат най подкрепяната от държавата икономика, с много регулации, и робство. И когато другите се сещат да правят същото, Англия извиква дай да правим по Адам Смит, политикономика, свободен пазар. Имали са излишък на мощности в търговията и производството, а ограниченията, регулация и конкуренция им е препречила растежът и бъдещето. А колко немски фирми Германия спасява, уж да няма безработни, сме чували много през годините. На Полша и Германия, правителствената кобственост в стопанството е над 50%. Адам Смит повелява, че богаташи няма, парите не били трайни, следователно няма задържане на парична стойност, и така производството си създава пазарът. Създадени пари от производство, създават пазара за производството. ТОВА Е УТОПИЯ, хиляди пъти доказана. Адам Смит е утопия. Няма еднакви заплати по светът, малки заплати създават производство което се купува от големи заплати в други държави - които са купили евтино това производство чрез боклук - като стари автомобили и старо месо. И да няма мита и граници, и в самите държави е така, открой време. Едрият капитал прибира 20% от парсата. ПАЗАРЪТ Е БАСЕЙН НА стоки, услуги и пари, труд. Всеки може да излее своя стока, услуга, труд или пари и да вземе друго нещо – пари, стока, услуга, труд. И това е пазар. Пазара става капитализъм, когато едни изливат услуги. и стоки., но с взетите пари купуват по-малко труд. стоки,. услуги. Едрият капитал, частен, го прави. Така в басейнът парите ще са дефицит, и ще има дефлация. Но банките правят да е възможен капитализмът, като изливат парите спечелени от капиталистите, отново в басейнът, ЗА НОВИ ПЕЧАЛБИ. ПЕЧАЛБАТА Е ДЪЛГ-ЗАЕМИ Световният дълг е равен на печалбата. капитализмът е кърлеж върху пазарът - понеже големите инвеститори правят стоки и услуги но събират пари... и така намалят потреблението.. Но за да расте капиталът и пазарът, което е живот за капитализмът. Са намислили безусловен базов доход 6,66% от БВП от концесиите, и приватизация и концесия на всичко държавно. Защото държавата харчи до 30% от БВП, и трудно плаща дълг от 100% от БВП. Но частните "държавни" услуги, ще имат дълг до 100% от акциите си. Тоест дългът може да стане 100% от частната собственост, а БВП и печалбите са 10% от собствеността. Значи дългът ще може да е до 1000% от БВП. С което очакват вечен живот на капитализмът - частен. Да, и с виртуални пари, чрез знакът 666, чип в тялото.
РАВЕНСТВОТОООО на 05.02.2020 в 09:23
Разбира се, става дума за установяване на буржоазен ред чрез приемането на такива закони, които, като осигуряват формално равни политически права на гражданите на Републиката, са предназначени преди всичко да защитят частната собственост, т. е. да гарантират фактическото икономическо неравенство в нея. Стремежът им да внедрят в основите на правовия и морален порядък на Републиката уважение към собствеността превръща тях, участниците в антифеодалната революция, след премахването на феодалната политическа власт, във върли защитници на феодалната собственост. По-конкретно усилията им се насочват към отхвърляне на аграрния закон за подялба на феодалните земи между бедните селяни – ясно е опасението им, че такива действия на изгладнелите народни маси могат да отидат по-нататък и да засегнат също така и буржоазната собственост. Увлечението им по обявяване на частната собственост за свещена ги води даже до там, че при един празник заменят знаменития лозунг на Революцията “Свобода, равенство, братство” с лозунга “Свобода, равенство, собственост”. В заслепението си по защитата на частната собственост жирондистите не забелязват опасността от контрареволюция на монархическите елементи във Франция и интервенция от страна на европейските монархии и насочват оръжието на политическата борба срещу бедните, измъчените слоеве от народа, които искат продължаване на Революцията до облекчаване на тежкото им социално-икономическо положение. В тази ситуация на изостряне на класовата борба между буржоазията, от една страна, и бедния народ по градове и села по време на Великата френска революция, идеологът на жирондистите, Брисо, изстрелва думите “анархист” и “анархия”, предназначени с рязко отрицателна емоционална окраска да заклеймят най-опасните според него рушители на Републиката в дадения момент,а именно онези, които искат да тласнат по-нататък Революцията, а значи, които създават смут и безпорядък в обществото: “Аз мислех, че само въдворяването на ред може да възстанови спокойствието; … Аз мислех, следователно, че истинските врагове на народа и Републиката – това са анархистите, проповедниците на аграрния закон, подбудителите на бунтове”. “Тя, все тази анархия, е създала революционна власт във войската”. “Кой ще се усъмни сега в страшната вреда, която донесе на нашата войска анархическата доктрина, стремяща се под закрилата на равенството в правата да установи всемирно и фактическо равенство, което дотолкова е бич за обществото, доколкото първото е негова основа? Анархическата доктрина иска да изравни таланта и невежеството, добродетелта и порока…” “Аз заявих от самото начало на Конвента, че във Франция съществува партия на дезорганизаторите, стремяща се да разруши Ррепубликата още в нейната люлка. Днес аз искам да докажа: 1) че тази партия на анархистите е господствала и господства почти над всички разисквания на Конвента и над всички действия на Изпълнителния съвет; 2) че тази партия е била и си остава единственият източник на всички бедствия, вътрешни и външни, утежняващи положението на Франция, и 3) че Републиката не може да бъде спасена по друг начин, освен като се предприемат строги мерки за изтръгване на представителите на нацията от ръцете на тази деспотична, бунтарска партия”. Смисълът на последните думи в контекста на епохата е: анархистите на гилотината!1 Около половин век след тези изявления, един млад французин, произхождащ от такива бедни слоеве на народа, каквито по времето на Конвента са искали Революцията да бъде тласната по-нататък, в монография посветена на фундаментални проблеми на политическата икономия, социалната философия и етиката, с младежката си дързост поема предизвикателството на Брисо и с гордост заявява: “Аз съм анархист!” Този млад френски автор е Пиер Жозеф Прудон.
РАВЕНСТВОТОООО на 05.02.2020 в 09:33
Революцията да бъде тласната по-нататък, в монография посветена на фундаментални проблеми на политическата икономия, социалната философия и етиката, с младежката си дързост поема предизвикателството на Брисо и с гордост заявява: “Аз съм анархист!” Този млад френски автор е Пиер Жозеф Прудон. Книгата е озаглавена: “Що е собственост?” Отговорът в нея на този въпрос е: “Собствеността е кражба.” Така през 1840-та година Прудон издига едно ново идеологическо знаме, на което е написано: АНАРХИЗЪМ. Многостранното му литературно творчество и конкретната му политическа дейност очертават съдържанието на тази идеология в периода на нейното първоначално формиране. Употребата на самия термин “анархизъм” изразява, както е видно от гореказаното, приемствеността на идеите на Прудон по отношение на действията на крайнолевите елементи на Великата френска революция. И което е много важно: идеите на Прудон не са догма за анархическото движение, а начало! Те са основата, която получава по-нататъшно развитие у неговите последователи и преди всичко у Бакунин и Кропоткин. Сега работниците с ниските заплати издържат държавата, 60% от заплатите отиват за държава. А между другото е справедливо, един човек с 200 лева имущество, да издържа държавата, която е сигурност и гарант на собствеността, най-сигурната застраховка, с 10 милиона пъти по-малко пари, от един с имущество 2 милиарда лева. Или да се върнем към градове държави, тоест крепост и около нея пасища и ниви, а хората, добитъкът им, реколтата им, да се крият на сигурно в крепостта. Образованието и здравеопазването са сигурност. Сега не само работниците са зле като образовани и здраве, но армията и полицията страда от неуки и болни кандидати за местата които да попълнят. ПРОСТА И БОЛНА АРМИЯ И ПОЛИЦИЯ. Инфарструктурата и администрацията пък са сърцето и гръбнакът на държавата. Без държава няма собственост. Собствеността е държавен продукт.
Консерватизмът фарисейският квас на 05.02.2020 в 09:39
Христо Ботев - Вестник "Знаме" 1874-1875 - Словото Чомагите и байонетите показаха, че законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно ..."...законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.
Политическият и икономическия на 05.02.2020 в 10:09
живот се движи на принципа на махалото, спиралата, циклите. Досега движението по махалото и то ляво дясно, беше либерализъм - консерватизъм и консерватизма беше с частна собственост, християнство и патриотизъм. Но това беше за сметка на глобализацията, която се обявяваше за неолиберална и се отрече, защото беше крайност. Но мисля, че светът обръща посоката на махалото, което стигна пика на патриотизма и консерватизма, и сега започва да се връща към либерализъм. Този либерализъм е с по малка глобализация, от крайната глобализация, която е неолиберализъм, а нормален либерализъм с по малка глобализация. И после пак махалото ще се върне към консерватизъм. Либерализма и консерватизма са още като центростремителни и центробежни сили, и трябва да има някакъв центробежен регулатор. Този центробежен регулатор може да е институцията ООН за света, а за ЕС - европейската комисия, като има обединения Север и Юг, които са глобални обединения. А те ще съществуват и при либерализма и при консерватизма. Като при либерализма ще има малко повече глобализъм от консерватизма.
и двамата на 05.02.2020 в 10:57
Хегел и маркс са протофашисти, целокупната човешка история се е случила за да достигне завършека си "научно" в техните философеми, това е самомнението на последните хора, както се видя фалшиви пророци,загадката на световната история е осъществяване на световния разбирай немски дух , разгадана само от тях като най-истинно негово въплъщение , от това гледище идеята за висшата немска раса и лагерите на хитлер не подлежат на съмнение.
В крайна сметка на 05.02.2020 в 11:09
В крайна сметка пак се избяга от основната идея на статията. Онфре подсказва,че идеята за социална справедливост въобще не може да е привилегия само на Маркс и марксистите. Спектърът на мислителите за социална справедливост и много по-широк,но явно не само в България,но и на запад е относително непознат на широката публика. Маркс е изключително ревнив,злобен и отмъстителен срещу всеки социален мислител позволил си да опонира на възгледите му за диктатура на пролетариата. Всъщност да се чуди човек кой сегмент от пролетариата за революция има в предвид Маркс,след като Маркс познава реалния пролетариат толкова,колкото бай Тошо познаваше партизаните.За противниците на социалната справедливост преекспонирането на Маркс в един момент им дойде като дюшеш - Маркс е с доказана кръвожаднаст и разрушитерност и това се оказа много удобно да се наплаши средностатистическият западняк. Така прехваленият от Маркс немски пролетариат,двигател на световната революция,в крайна сметка докара без революция,нооо забележете с избори Хитлер на власт. Нищо чудно като се вземат в предвид расистките възгледи на Маркс.
Умен на 05.02.2020 в 11:12
Пак тоя френски чукча, който пише, но не чете. Прудон твърди, че собствеността е кражба, т.е. криминално престъпление. Какво следва от това за класата на собствениците, как мислите? А тъкмо Маркс го критикува за тази глупава популистка теория. Целта на работниците, според Маркс, е не да спасят института на собствеността от крадци, а да го бъде реформиран така, че да не може повече да служи за експлоатация на чужд труд. Прочитайки аргументацията на Маркс, Прудон се е изнервил и преминал към нападки на лична основа.
според Маркс, е не да спасят института на собствеността на 05.02.2020 в 11:34
Тва му е голяма грешка на маркс, няма вариант на "ничия", или "обща" собственост, дори когато частната собственост е унищожена както си е мечтал маркс, пак имаме феномена собственост - държавна собственост, с това капитализма не свършва и не започва комунизма, и не отпадат държавата и парите, както си е фантазирал маркс, напротив , държавата е капиталиста, експлоататор на човешкия труд, не се премахват и неравенствата, неравенствата между хората са неотменно присъстващи в обществените структури и не само в икономически план, който единствено засяга маркс.
IMHO!!! на 05.02.2020 в 12:00
Съвет към модераторите на форума и уредниците на сайта: господа, от чужди посолства или тайни служби... или просто откъм конкуренцията много професионално ви подхлъзват форума по сериозни теми. Влиза едно лице, което ако не е дебил, е типичен провокатор, полуграмотен, но адски амбициозен, и потенциално разваля цялата дискусия с многобройните си и безсмислени постове, представляващи копи-пейст и емоционално бръщолевене, взети от къде ли не из мрежата. Това особено ярко и фрапантно се вижда под темите за Маркс. А евентуалната дискусия в противен случай би могла да се очертае като образователна и интересна и допълнително да ви вдигне рейтинга. Аз лично (а надявам се и други колеги) ще се откажа да се включвам с мнения под темите тук и от това форумът ви ще загуби, ако не вземете мерки да неутрализирате спама на това лице (знаем си го кое е).

Напиши коментар