Кандидатът за президент на Демократическата партия Хилари Клинтън и нейните колеги рупори за по-голяма военна намеса на Съединените щати в Сирия градят своята теза на пет изумителни лъжи.

 

Лъжа №1: Светът няма да ни прости за нашето бездействие пред лицето на масовите кръвопролития в Сирия. Нищо не съхне по-бързо от сълза на политик. Международните отношения не са сантиментални. Силните правят това, което могат, а слабите страдат за това, което трябва да правят. Светът ни "прости" за бездействие, когато Сталин и Мао общо убиха над 100 милиона, в Руанда и Камбоджа се развихриха геноциди, а Хитлер унищожи 6 милиона евреи. Днес светът не ни е мъмрил за бездействие по време на убийствата на повече от 5 милиона в Конго в продължаващата гражданска война и по време на масовите жестокости и глад, които преследват хората на Южен Судан. Днес ние се радваме на полусъюз с Виетнам, въпреки че хвърлихме 388 000 тона напалм и убихме повече от 2 милиона цивилни граждани по време на Виетнамската война.

 

Лъжа №2: Касапницата в Сирия можеше да бъде ограничена, ако Съединените щати бяха оказали военна помощ и се бяха намесили на страната на умерените сирийските бунтовници, борещи се срещу президента Башар Асад, руснаците и „Хизбула“. Няма умерени в Сирия, посветили се на върховенството на закона и демократичните норми. Всички сирийски бойци са движени от скрити мотиви, за да доминира племето им над другите. Междуособна война бушува сред бунтовниците. A планът от 500 милиона долара на Пентагона за професионално обучение на 15 000 умерени бойци се срина, защото не може да бъдат открити квалифицирани, годни за целта хора. САЩ последователно и погрешно вярват, че общите противници на нашите врагове са умерени. Муджахидините в Афганистан, които сме подкрепяли срещу Съветския съюз, не пропуснаха и миг за преобразяване и извършиха под знамето на „Ал Кайда“ мерзостта от 11 септември 2001 г. Влязохме във Виетнамската война и загубихме 58 000 войници в подкрепа на приеманите като умерени южновиетнамски лидери срещу комунистическия Северен Виетнам. Приеманите за умерени като Нго Дин Дием, Биг Мин и Нгуен Ван Тхю бяха авторитарни и не прилагаха закона. Когато САЩ се оттеглиха от войната, Южен Виетнам се срина и всички наши жертви отидоха напразно. Нашата военна интервенция в Либия за свалянето на Муамар Кадафи предизвика повече мизерия, хаос, жестокост и смъртни случаи, отколкото тя беше предназначена да предотврати.

 

Лъжа №3: Русия ще спечели за наша сметка. Вярно е обратното. Завладяване или окупация на враждебно население отслабва завоевателя или окупатора. Анексирането на Крим доказано беше икономически буревестник. Съветската империя се разпадна през 1991 г. заради разходите по окупирането и субсидирането на Източна и Централна Европа, които бяха непосилни. Президентът Владимир Путин губи пари и мъже в подкрепа на сирийския президент Асад в замяна за краткотрайна и детинска тръпка от проектирането на власт заради самата нея. САЩ не губят нищо от бездействие. По същия начин, след като отказахме да спасим южновиетнамския президент Тхю от поражение от Северен Виетнам през 1975 г., шестнадесет години по-късно СССР – нашият заклет враг – се срути, без нито един изстрел от наша страна. Ние останахме единствена суперсила в света, в голяма степен чрез майсторска неактивност.

 

Лъжа №4: Ако в Алепо победят президентът Асад и президентът Путин, международният тероризъм срещу Съединените щати ще ескалира. Това е глупост на кокили. Асад и Путин са врагове, а не съюзници на „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“. Превземането на Алепо от тях ще бъде пречка за международния тероризъм. Президентът Роналд Рейгън оттегли войските си от Ливан през 1984 г. след терористичната атака на „Хизбула“ срещу казармите на нашите морски пехотинци в Бейрут, но не последва скок на международния тероризъм срещу нас.

 

Лъжа №5: Доверието в САЩ като лидер и защитник на свободния свят ще бъде унищожено. Този довод е последно убежище за измамник, предпочитащ да рискува живота и съдбата на другите, за да задоволи жаждата си за власт или господство. Нашето изтегляне от Виетнам ни направи по-силни, не по-слаби. Същото важи и за Ливан. Предпоставките за аргумента също имат недостатъци. Както изискват Конституцията на Съединените и патриотизмът, ние преследваме лични интереси в чужбина като всички други народи. Свободата е подчинена на базираната на реалности политика. Ние сме продали оръжия за зашеметяващите 90 млрд. долара на Саудитска Арабия през последните години, въпреки нейната репресивна монархия, военната намеса в Бахрейн за потискане на свободата, военните престъпления в Йемен и най-малкото полу-съучастничество в мерзостта от 11 септември. Ние признаваме диктаторската Китайска народна република за сметка на демократичната Република Китай на Тайван. Ние сме плътно с египетския президент Абдел Фатах Сиси въпреки тоталитарните му методи. Другите примери са безкрайни. В обобщение, Сирия е без значение за националната сигурност на САЩ, както е и продължаващата също толкова трагична гражданска война в Демократична република Конго. Ние трябва да предложим хуманитарна помощ и да приемаме проверени бежанци от двете страни, да изразяваме съчувствие към жертвите на войната, но да се въздържаме от всяко пряко или косвено военно участие. Ако в личен план американски граждани желаят да бъде правено повече, те могат да допринесат с парите си и да рискуват живота си и своите ръце и крака, надявайки се да се роди свобода в Дамаск или Киншаса.

Брус Фейн, в. „Вашингтон таймс“. 
Източник: БГНЕС

 

Още от категорията

7 коментар/a

passer-by на 27.10.2016 в 12:41
През 1937 г. Петър Дънов казва пред учениците си: "Когато Черния водач си отиде, небето над Европа ще се продъни. Тогава чакайте, братя, да почне времето на Апокалипсиса !". Какво е имал предвид Дънов под "времето на Апокалипсиса" ? Че в Европа започва нещо катастрофално ? И дали е имал предвид смяната на Барак Обама с Хилъри Клинтън ?...
OLD на 27.10.2016 в 15:04
И други българи , с дарбата да общуват с Всемирното информационно поле са казали същото / баба Ванга/, даже един такъв от САЩ - Едгар Кейси. Може да е по-скоро да е случката, от времето на инициацията на новоизбрания. А иначе, все ми идва една асоциация с една героиня от филма" Сто и един далматинци ".
Не съм робот/ _ № 13 _ на 27.10.2016 в 16:15
Страшно! Цяла Америка не намериха един нормален човек за президент. То май и няма!
Васил Здравков на 27.10.2016 в 23:30
Единствената разлика между радикалната и умерената опозиция в Сирия са методите за избиване на християни, алеуити, язиди и пр. неверници. Първите им режат главите или ги изгарят живи, вторите човеколюбиво ги разстрелват. Явно САЩ, Саудитска Арабия, Турция и Катар добре са ги снабдили с патрони. Лошото е, че когато в Сирия не остане камък върху камък всички ще се примъкнат насам.
Вестникарски стилист на 28.10.2016 в 01:29
Материалът е лошо построен от редакторска гледна точка: не е ясно докъде се посочва текущата лъжлива теза и откъде нататък е изложено опровержението ѝ. Един неподготвен читател изобщо няма да схване, че има опровержение. Очевидно всяка от лъжите е в първото изречение на всеки абзац, а след това започва веднага критичната позиция.
бай Янко на 04.11.2016 в 11:26
През 1946 година прокурор на Нюрнбергския трибунал казва за германските медии: „Преди всяка голяма агресия те започваха медийна кампания, за да отслабят жертвите си и да подготвят психологически германския народ за атаката. В пропагандната система най-важните оръжия бяха ежедневната преса и радиото”.
Киро тенекето на 12.11.2016 в 20:24
„Преди всяка голяма агресия те започваха медийна кампания, за да отслабят жертвите си и да подготвят психологически руския народ за атаката" Само дето този път медийната кампания проработи в обратна посока :D

Напиши коментар