Съединените щати станаха по-либерални от всякога. Порнографията се разпространи и стана широко достъпна. Хомосексуалният брак спечели подкрепата на мнозинството със светкавична скорост и особено сред младите. След решението по делото “Обергефел”, което обяви конституционното право на хомосексуален брак, за християните въпросът за правата на хомосексуалистите вече не е фокусиран върху самата хомосексуалност, а върху конфронтацията между правата на ЛГБТ и свободата на съвестта на вярващите. Всички стари културни битки по сексуалните въпроси бяха загубени от десницата, с изключение на аборта... Ако бяха казали на един консервативен избирател в момента на встъпването в длъжност на Рейгън, че 30 г. по-късно християнството ще залязва в Америка, че хомосексуалният брак и осиновяването ще бъдат законни, че необузданата порнография ще бъде еднакво разпространена и достъпна за всички, включително и за децата, благодарение на смартфоните, че на лекарите ще бъде разрешено да отстраняват женските гърди на млади момичета, за да станат транссексуални мъже, мисля, че този избирател не би повярвал и за секунда, че една страна, която позволява това, наистина е консервативна. И все пак това е реалността в днешна Америка. Имам чувството, че ние сме по-скоро Уелбекова страна, дори и консерваторите да не искат да го признаят. Традиционните християни, католици, протестанти, православни, загубиха културната война.

 

Род Дреер 

 

Доналд Тръмп участва в петък в “Поход за живота” във Вашингтон, а във Върховния съд на САЩ преобладават консервативно настроените съдии. Означава ли това политическа промяна? “Фигаро” потърси отговора от американския есеист Род Дреер, един от основните автори в американското списание The American Conservative. Дреер е автор на книгата «The Benedict Option - A Strategy for Christians in a Post-Christian Nation» (“Бенедиктинската опция - стратегия за християните в постхристиянска нация”), която постигна голям успех в САЩ.

 

- Доналд Тръмп присъства в петък на Похода за живота във Вашингтон. За първи път американски президент участва в него. Преди няколко години обаче той се обяви за правото на избор…

 

- Участието на Доналд Тръмп е напълно опортюнистично. Не мисля, че той има солидни морални убеждения. Тръмп откри, че консервативните християни протестанти го подкрепят, те самите са за правото на живот, така че той им дава това, което искат. Може би е лицемер за правото на аборт, но това, което трябва да запомним, е, че назначи във Върховния съд съдии, които са за избора на живот. А аз предпочитам да имам президент лицемер, който остава последователен в политиката си за аборта, отколкото президент, който искрено е за правото на живот, но не е достатъчно ангажиран с тази кауза…

 

- Наистина ли той е “най-силно подкрепящият живота президент в историята”, както обясни Ръсел Т. Воут пред “Дейли Уайър”?

 

- На знам отговора на този въпрос. Може и така да е, но Джордж У. Буш също беше твърдо ангажиран за правото на живот. Не бива да забравяме, че съюзниците на Тръмп, както и враговете му, обожават преувеличенията, когато говорят за него… И още веднъж, главното е какво прави, а не искреността на действията му.

 

- Нова разделителна линия ли в американската политика ли е правото на аборт?

 

- Не, абортът не е ново разцепление, това е разделителна линия от 80-те г., от времето на първата предизборна кампания на Роналд Рейгън. Особено интересен е фактът, че абортът остава разделителна линия през всичките тези години: страната много се промени, дори по отношение на сексуалната освободеност.

 

Един доклад от 2003 г., публикуван в The Atlantic от Томас Б. Едсал, озаглавен Blue Movie, красноречиво показва как въпросите на сексуалността, включително аборта, позволяват да се прогнозира с точност партията, за която ще гласуват анкетираните. Оттогава Съединените щати станаха по-либерални по тези въпроси. Порнографията се разпространи и стана широко достъпна. Хомосексуалният брак спечели подкрепата на мнозинството със светкавична скорост и особено сред младите. След решението по делото “Обергефел”, което обяви конституционното право на хомосексуален брак, за християните въпросът за правата на хомосексуалистите вече не е фокусиран върху самата хомосексуалност, а върху конфронтацията между правата на ЛГБТ и свободата на съвестта на вярващите. Всички стари културни битки по въпросите на сексуалността бяха загубени от десницата, с изключение на аборта. Странно, общественото мнение по въпроса за аборта наистина не се е променило от 1973 г. досега. Повечето американци са благосклонни към аборта, който е легализиран, но с ограничения. Докато през 1973 г. решението по делото “Роу срещу Уейд” предвиждаше аборт без ограничения.

 

Това, което е особено интересно, е, че дори “милениалите”* да са доста по-свободни по сексуалните въпроси, отколкото предишните поколения, и въпреки факта, че те са най-светското поколение в историята на САЩ, сред тях остава силна съпротивата срещу неограничения аборт. Не съм сигурен, че имам обяснение за това явление, но мисля, че технологията е елемент от разбирането му. Напредъкът на ехографията позволи на хората наистина да видят за първи път какво се случва в утробата и да осъзнаят, че виждат не просто парче плът, а развиващо се човешко същество. Чудесата на днешната медицина, която спасява живота на много недоносени бебета, са по-красноречиви за това поколение от проповедите на свещениците. 

 

- Ще се опита ли Доналд Тръмп по време кампанията за преизбирането си да обедини дълбоко консервативния електорат?

 

- Очевидно да, вече няма много хора, които да бъдат убеждавани. Вероятността за преизбиране на Доналд Тръмп зависи от способността му да сплоти своята електорална база и да убеди консерваторите, които отказват да гласуват за демократите, но не са гласували за него през 2016 г. заради дълбоките съмнения към личността му.

 

Тръмп не беше толкова зле, колкото се опасявах. Не мисля обаче, че беше добър президент. Въпреки това със сигурност ще гласувам за него през 2020 г. и то поради една основателна причина: Демократическата партия е изключително враждебна към религиозните и обществени консерватори, но и към нашите основни свободи. Тяхната битка за теорията за джендъра и максималното разширяване на правата на ЛГБТ общността са основните стълбове на програмата на демократите. Активистите прогресисти посочиха като свой основен враг консервативните християни. По тези въпроси и за защитата на свободата на изразяване не можем да им имаме доверие. Те станаха врагове на свободата.

 

Ясно е, че намалява броят на американците, които са съгласни с традиционалистите по тези въпроси. Вярвам, че в следващите месеци и десетилетия консервативните федерални съдии, които Тръмп назначи, ще бъдат единствените, които ще предложат истинска защита на религиозната свобода в САЩ. Републиканците в Конгреса и Белия дом не реагираха истински за засилване на религиозната свобода срещу претенциите за ЛГБТ права. Те са ужасени от идеята да ги сметнат за прекалено набожни. За съжаление, много американски християни имаха напразни надежди в Голямата стара партия, смятайки, че е достатъчно да гласуват за републиканците, за да спечелят по тези въпроси. В действителност във всички области, академични, медицински, юридически, корпоративни, възтържествуваха ЛГБТ правата и джендър идеологията. Гласуването за републиканците е единственият начин да забавят този прогресистки “блицкриг” и може би по юридически пътища да го прекратят в бъдеще. Не е много, но това е всичко, което можем да направим за момента на политическия фронт.

 

- Според френските вестници САЩ живеят в момента в упадъка на прогресизма. Такова ли е и вашето усещане?

 

- Това не е вярно, но мога да разбера, че нещата изглеждат по този начин за някой, който се интересува само от политическата власт. Вярно е, че Тръмп има президентството, републиканците държат мнозинството в Конгреса и поради тези две причини републиканците назначават определен брой федерални съдии. Това е важен елемент, но не е достатъчен пред огромната културна власт, която имат прогресистите. Те контролират най-големите информационни и развлекателни медии, контролират училищата и университетите, медицината и правото, а също, по доста невероятен начин, големите компании. Появата на woke capitalism (буден капитализъм), прогресистки капитализъм, е един от най-многозначителните факти на десетилетието. Мнозинството от консерватори не са наясно с тяхната сила, нито с начина, по който ясно се позиционираха срещу социалния консерватизъм. Те все още са привързани към епохата на Рейгън и илюзията, че светът на бизнеса е консервативен.

 

Когато Роналд Рейгън беше избран за президент през 1980 г., той отвори нова ера в американската политика, доминирана от десницата, по-точно от неолибералите на десницата. Тази ера приключи с Обама и Тръмп, но бъдещето не е предначертано. Ако бяха казали на един консервативен избирател в момента на встъпването в длъжност на Рейгън, че 30 г. по-късно християнството ще залязва в Америка, че хомосексуалният брак и осиновяването ще бъдат законни, че необузданата порнография ще бъде еднакво разпространена и достъпна за всички, включително и за децата, благодарение на смартфоните, че на лекарите ще бъде разрешено да отстраняват женските гърди на млади момичета, за да станат транссексуални мъже, мисля, че този избирател не би повярвал и за секунда, че една страна, която позволява това, наистина е консервативна. И все пак това е реалността в днешна Америка. 

 

Ако ние сме консервативна страна, защо нямаме движение като “Демонстрация за всички” (Manif pour tous), което във Франция, в страната на секуларизма, изведе стотици хиляди хора по улиците на Париж, за да протестират? Имам чувството, че ние сме по-скоро Уелбекова страна, дори и консерваторите да не искат да го признаят. Традиционните християни, католици, протестанти, православни, загубиха културната война. Трябва да се подготвим за дълъг период на окупация и съпротива. Това наричам избор на бенедиктинската опция. Въпреки че книгата ми се продава добре в САЩ, пропорционално тя имаше по-голям успех в Европа. Във Франция, Италия, Испания и в други европейски страни читателите ми са  католици под 40 години. Когато сте толкова млади и все още ходите на богослужение, не е нужно да сте убедени в истинността на моята диагноза за днешната културна болест. Също така няма нужда да сте убедени в безсилието на Църквата след 68-а в тази криза. В Америка християните все още не са осъзнали напълно тази истина. Това ни чака през новото десетилетие. Това ще бъде болезнен шок, но докато не приемем тази реалност, няма да можем да организираме истинска съпротива. След Тръмп и потоп.

 

* Поколението Y, наричано още милениали, е демографска група, за която няма точен период кога започва и завършва. Обикновено се използва за ориентир началото на 80-те г., като отправна точка (година на раждане), и завършва средата на 90-те г. до началото на 2000-те години - бел. ред.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

29 коментар/a

аз съм перде, натренирам се веднага да улавям манипулациите на манипулатора в цялата система от негови изречения на 26.01.2020 в 19:33
Аз не афиширам нищо за себе си, най-малкото пък, че защитавам комунистически идеи. Аз съм свободен критик - мога да си позволя свободно да експериментирам с всякакви концепции, за да си изпробвам възможностите в критичния анализ. Не дължа извинения на никого, особено пък на хора, които не притежават теоретичното ниво да ме накарат сериозно да ги слушам и чета. Принципно никой не е длъжен на никого, освен родителите на непълнолетните си деца. Това означава, че двете страни на всяко обществено отношение, след като са пълнолетни, би трябвало да поемат отговорност за своите граждански избори, решения и действия. В този смисъл, ако социализмът по някое време го е закъсал и идеологически, и структурно, и инфраструктурно, и функционално (както днес го закъса неолибералният западен капитализъм), процесът на разпределение на вините и отговорностите е двустранен (на изначалното политикономическо отношение `труд - капитал`) и двуфакторен (диалектически), а не само на комунистите или на капиталистите, каквото залитане се опитваш за демонстрираш. Но, разбора се, нещата, ако ще ги анализираме критично, са много по-сложни, отколкото ни ги представят пропагандните заклеймяващи мантри от митингите.
...а в същност не познаваш теорията на Маркс на 26.01.2020 в 19:51
За непредубедения е очевидно, че познавам логиката и методологията на Маркс професионално, за разлика от теб. И в този форум го показвах неведнъж с постовете си. Маркс е преди всичко философ, и той прави `Капиталът` по философска методология (Хегеловата диалектика), а не изцяло в традициите на общата икономическа теория. Нямам нищо против да чета политикономически критичен анализ на марксовите произведения от специалисти в тази област, но твоето ниво е много далеч от академичното, то даже не съответства и на популяризаторската безупречност. Що се отнася до голямата критическа теория: тя се прави с понятия и изобщо с абстрактно-логически интерпретативни единици, а не с редукционизъм до емпирични данни ("знаене на явленията"), затова и по тоя пункт няма как да приема критиката ти, защото е израз по-скоро на безсилие. Не може с тактика да побеждаваш стратегия, както и мръсната вода да дава мнението си за чистата.
Helleborus на 26.01.2020 в 20:42
Не знам защо намесвате капитализъм и комунизъм, въпросът тук е как и защо една "християнска" нация е изпаднала дотам, че да не реагира на извращенията. Това няма как да се случи, ако християнството е автентично, но ако се възприема като етническа религия на един народ и ако този народ (издигнат в култ) провежда отдавна друга религия, противоположна на християнството, но омотана в понятия за хуманизъм, тогава се вижда откъде е дошла белята. Християнството няма никаква връзка с демократичното ляво в САЩ и неговата представа за човешки права, поругаващи всякакви свещени йерархии, чрез които идва благодат отгоре и всякаква организация, която защитава и подпомага практикуването на християнските ценности, отхвърля и самите ценности. Преливането не е ставало от посока църквата към политиката, а от посока политиката към църквата.
авеста-заратустра на 27.01.2020 в 09:26
Ами очевидно има народи (за разлика от арийските, както правилно забелязва един форумец в друга тема тъдява), каквито са англосаксонците и немците - а те са псевдоарийци, при които Бог и Светият Дух се нуждаят от по-настоятелно и по-упорито снизхождане, за да могат скотовете от скотобойната им гарантирано да разберат какво Небето иска от тях и как трябва да живеят. И тъй като никой не е длъжен да жертва времето и живота си да им го обяснява, а те да му дуднат, че говорел неразбрано и било нужно да бъде като тях, въпросният трансцендентен фактор му писнало да го обвиняват, при условие, че е априорно невинен, и ги оставял да се въргалят в собствените си полит-икономически отпадъци.
White Caesar на 28.01.2020 в 15:37
"...при капитализма има свободна инициатива и свободно творчество . . " и също : " но фактически и морално капиталистът е общественик" пардон? добре ли чух - "свободна инициатива?" Oh, really ? целта на капиталиста е постигане на МОНОПОЛ. Не съществуват законни и морални задръжки, които да не могат да се заобиколят от капиталиста - вкл. и чрез войни и репресии. Всъщност войните се водят точно с цел установяване на нечий монопол. Монополи съществуват днес на запад и в Бг, макар и виртулани и не във вида им в който са били през 19-век. Повтарям, МОНОПОЛЪТ е съкровенната мечта на истинския капиталист. Вижте Микрософт, вижте картела Боинг/Айробусс, каква свободна инициатива говорите за ? "Създаването на работни места" е страничен процес (byproduct). "Създаването на работни места" е било винаги средство към печалбата и никога цел. Капиталиста назначава, само защото няма как без работници да направи печалба. Иначе казано, той е притиснат да назначава, защото няма технология (като роботи например), която да му позволи да не назначава хора. Но понеже и роботите се правят и поддържат от (кадърни) хора, а той е тъпанар в тази област, то той е принуден да назначава все пак някого, но не кавайте, че капиталиста назначава хора от добрината на сърцето си.
Helleborus на 28.01.2020 в 16:56
Капиталистът не е нито добър, нито лош, всеки от нас има капитал, който му е даден да управлява, защото да си човек, означава да управляваш. Ако няма какво да управляваш, няма да се развиеш като човек. Затова ни е дадено толкова много, което да зависи от нас, ние управляваме времето си, талантите си и уменията си, домовете си, намеренията си. Съвсем логично е да управляваме и собствеността си и да я развиваме. Знам, че капитализмът е движение, възникнало доста късно като икономическа теория, но в някаква степен той винаги е съществувал. Единствено в моменти на големи репреси и терор, разни развилнели се управници са отнемали на хората възможностите за управление на тяхната собственост. Това, което идва като нравствена страна, не зависи от това, че имаш неща да управляваш, а от моментните ценности на обществото, как е възпитаван. Двете неща не са свързани, капитализмът сам по себе си не е култура, той не може да бъде възприеман като тип нравственост. Ако по същото време хората провеждат друга култура, като например християнската, капитализмът ще бъде облагороден от нея и съвсем приемлив. Комунистите (като имам предвид, че това понятие може да изразява и прекрасни неща, нямащи нищо общо с Маркс, но го употребявам в най-популярния смисъл), които не искат християнството да учи хората на нравственост и проповядват чист материализъм и следване на нагоните (със страх само от силната държава), им отнемат възможността да бъдат поучавани на добротворство. По този начин, без такова духовно възпитание, вече изглежда, че капиталът е основния проблем. Но като вземат капитала, те отнемат на човека и управлението, а като отнемат управлението и създадат хора, от които нищо не зависи, те им отнемат и човешкото развитие. Ние идваме на този свят с капитал, самото си тяло и елементи, способности, след това получаваме култура и духовно наследство, семейство и общност и най-накрая човек получава собственост, тя идва последно (при пълнолетието). За тези 18 години, ако човек се научи да управлява добре изначалния капитал, за 18 години може да се стане човек, при това велик човек, той може да управлява после добре и човеколюбиво и финансовия. Но грешките във възпитанието не могат да се коренят в притежанието, което човек получава вече в зряла възраст. Така че не капиталът е виновен, а културата. Христос за няколко години е превърнал рибари в светии, ние за 18 превръщаме децата си в безпощадни същества.
Клишетата на 29.01.2020 в 08:40
които пише този Цезар, че капиталиста иска монопол, без Цезар да уточнява дали иска частен монопол или да има конкуренция, чрез държавата , че не се чувстват морални задръжки и другите му глупости, то това трябва да се опровергае. Във всеки човек има добро и зло. Когато системата е такава, че да се прави зло, и това да е норма, то наистина Цезар е прав. Но когато системата се обърне, и стане такава, че да се прави добро - то Цезар не е прав. Но той изхожда от комунизма и социализма, където на думи всичко се правеше за добро, и това беше лъжата на социалистите, които се водеха по идеите на Маркс и Ленин, но на практика, чрез държавата и държавната собственост и съответната борба за власт - се правеше зло. Склонен съм да вярвам, че социалистите искрено са вярвали, че ще направят всичко да е за добро, но на практика, поради неправилната теория на Марксизма ленинизма се правеше зло. Защото според Маркс има производство и средство за обръщение, предизвикващо монопол и Маркс говори за монопол и диктатура. А според Ленин се прави още една крачка напред от държавно монополистичния капитализъм - империализма, до ДЪРЖАВЕН държавно монополистичен капитализъм - империализъм, с държавен монопол, който е социализма. Винаги църквата и Бог са били затова, да има добро. Сега се води кръстоносен поход на Любовта от християнството , от Бог , от Святия Дух по целия свят. Самите капиталисти трябва да искат да правят нещо полезно за хората и за такива полезни неща да проявяват инициатива, а хората да творят полезни неща. Не както Маркс и Ленин които говорят, че капиталиста искал само печалба, чрез експлоатация. Капиталиста трябва да иска да прави нещо полезно за хората, като наградата да е печалбата, а наемният труд да живее достойно, като твори. Ще кажете, че да се прави лошо е вродено в хората. Но пак ще пиша : в човека има и добро и зло. Нека да се направи системата да е за добро. И Бог - Святия Дух прави Божие царство в което всичко да е за добро. Това е жива реалност. Виждате как хората се стремят да правят добро. Има и хора, които са комунисти, които казват, че чрез частната собственост не може да се прави добро. Но при капитализма - Божието царство на Святия Дух - действа Бог - Святия Дух, който прави добро, като има частна собственост, свободни пазари с конкуренция. А при социализма и комунизма се говори за добро, но на практика се прави зло, заради невярната теория на Марксизма - ленинизма. и държавната собственост и държавния монопол и борбата за власт. Светът вържи към глобален пазарен конкурентен капитализъм, а не към социализъм и комунизъм с държавен монопол
АБВ на 29.01.2020 в 08:57
Искам да поздравя Хеллеборус, за много верния му постинг. Той е написал истината.
праезикът и прасловото на 29.01.2020 в 09:00
Самата дума "капитал", етимологично и окултно погледнато, си е доста страшничка, за познаващия древния смисъл на сричките в изгубения след Вавилонската кула праезик. Хелеборус в един от постовете си под друга тема претендираше да улавяме автентичния смисъл на думите. А тука пак я е подкарал на модерни интерпретации. И аз не съм склонен да защитавам схващането, че първопричината за бедите е в капитала, но нека не се забравя, че голямата теория разглежда капитала като форма на човешко самоотчуждение или грешни според посоката и недалновидни според резултатите си инвестиции на едно поле (социалното), което с епохата на капитализма се превърна в арена на нескончаемия анализ без синтез, което отне на човека енергията за знание и творчески сили да не се превръща самият той в средство на инвестиранията в материята си, да умее да се завръща диалектически към формата си, да се изчиства от опредмеяванията.
АБВ на 29.01.2020 в 08:57 на 29.01.2020 в 09:02
Трамвай, много лесно се предаваш бе. Не вдигай толкоз лесно бялото знаме. :)
White Caesar на 29.01.2020 в 15:17
Не, аз не изхождам " от комунизма и социализма . . ." - социализмът, какъвто го познавах в Бг беше уродлив държавен монопол, за който говорих. Социализма и на запад мирише по подобен начин. За такъв държавен монопол в еднородното общество, говориха и вашите класици на маркс-ленинизма. Личността на капиталиста (добра или лоша) е без значение, аз говоря за институцията на капиталиста, чийто представител или трябва да успее или да затваря вратите на бизнес си, за да могат други да се наложат. И повтарям, никога не е имало, и няма да има "морален кодекс" за капиталиста, той или ще наложи (псевдо-)морал какъвто му трябва, или ще го заобиколи, и ако не го направи, ще затвори вратите си, за да ги отвори онзи който може да го направи. Аз изхождам от собствен опит. Аптернатива има, но за това трябва да излезем от тесните рамки на европейския ренесанс и утопии, които са приети като непоклатими основи във вече идейно банкрутиралата Европа.
White Caesar - за "глобалния пазарен конкурентен капитализъм" на 29.01.2020 в 16:37
"глобален пазарен конкурентен капитализъм" - е па нема такова животно ! Ще ти препоръчам да отидеш в Китай или Индия, да работиш за една паница ориз на ден, и да станеш конкурентно-способен. Забравете за конкуренцията и пазара, Бил Гейтс, Сорос и подобни се подсмихват подигравателно, а вие натискайте педала на газта, те държат кормилото.
Ханибал Барка на 03.02.2020 в 15:35
Много готин текст! Браво!
Тая проказа на 03.02.2020 в 18:56
Комунизмът е грешен социалинженеринг за устройството на обществото,но евреинът Маркс успя да заблуди много наивни хора. На всичкото отгоре евреинът Маркс беше и расист и най-ненавиждаше славяните. Интересното е,че в Русия се отърсват от тая проказа,но за сметка на това проказата е плъзнала в северозападна Европа и САЩ. Тръмпецот засега даво успешни отпорни къчове,но така или иначе пъстрокожата Америка со всичките евреи натискат за неокомунделизъм,известен в САЩ като културен марксизъм,а либерастията по същество си е неотроцкизъм. Европейските пидалчета пък се натискат за ЕССР - британците затова избягаха.

Напиши коментар