"Маркс беше и е бил буржоа във всичко. Социалният му произход: той е син на еврейски адвокат, покръстил се и приел протестанството, за да може да упражнява професията си. Образованието му: записва се да учи право, за да стане адвокат, но също и философия, за да стане университетски преподавател. Професията му: пише във вестници. Бракът му: жени се за баронеса Жени фон Вестфален, жена от пруската аристокрация, с което се гордее достатъчно, за да го посочи на визитните си картички. Семейството му: има седем деца. Интимният му живот: забременил слугинята, която живее под неговия покрив, той кара Енгелс да признае детето, а в неделя цялото това малко общество, включително слугинята, излиза на разходка по бреговете на Темза. Отношението му към труда: много бързо заживява от парите, които му дава неговият приятел в гуляйството и бохемския живот, Фридрих Енгелс, наследил манифактура в Англия, където двамата съучастници много внимават да не прилагат своето учение! Класовото му презрение: напада Прудон, защото не е учил и е работник, мрази селяните, защото вътрешно били контрареволюционери, презира най-експлоатираната част от пролетариата, защото не се е осъзнала, преследва със своята омраза и отмъстителност цялата левица, която не е негова и над която взема властта, без да се спира пред най-неморалните средства - вярно е, че разграничавайки буржоазния морал и революционния морал, той може да успее да оправдае едно неморално според буржоазията действие - лъжата, поставянето на бюлетините в урните преди началото на изборите, клеветата, омразата, презрението, незачитането на противника… - които се оказват изключително морални от революционна гледна точка".

 

„Карл Маркс и Фридрих Енгелс стават приятели“ Художник: Ханс Мознай (1953 г.)

 

Маркс е философът, който разбра всичко за тези идоли с главна буква, каквито са Народът, Пролетариатът, Капитализмът, Историята, Революцията. Той е тоталният интелектуалец, абсолютният мислител, месията на материалистическото и диалектическо второ пришествие. Той се издига над света с визионерския си гений; погледът му се губи в хоризонта на Историята; той протяга ръка, за да покаже пътя, който трябва да се следва; показалецът му сочи точката, която трябва да се достигне, това е безкласовото общество, раят на Земята.

 

Малък буржоазен салон. Може и да не сме съгласни с тази легенда, която въпреки това хипнотизира много мъже и жени, от най-обикновени хора до най-видни интелектуалци - и която все още хипнотизира…-, и да предпочетем по-скромното и философски по-правдиво платно на Ханс Мознай. 

 

Тази картина не принадлежи нито като жанр, нито като стил, нито като вкус към социалистическия реализъм, а точно обратното: това е непретенциозна творба с лош рисунък и безизразна живопис, дело на художник, който не се стреми да скрие реалността, да продаде илюзии, да създаде легенда, а възпроизвежда малко несръчно, без талант в щриха, нито в цвета, сцена от всекидневния живот на Маркс и Енгелс. Като цяло, това е вид наивна, но вярна в това, което изразява, живопис. 

 

В нея се озоваваме в малък буржоазен хол, с неговата библиотека с рафтове с неопределени книги, рамката, закачена на стената, съдържа неясно наплескана творба, двата бружоазни фотьойла, тапицирани с, както изглежда, синьо кадифе, и масата, покрита с бяла покривка. На нея са струпани книги, но също и най-вече син чайник и две чаши за чай. Маркс чете един лист, докато разбърква с лъжичката в чашата си, където вероятно тъкмо е сложил захар - захарницата не се вижда. Енгелс държи книга в дясната си ръка и гледа извън този малък салон. Двамата мъже са облечени елегантно, със сако, елек, вратовръзка. При Енгелс спуснатият над обувката панталон придава по-изтънчен вид на крака. Почти като модна илюстрация, която английският денди Брумел не би развалил. Това обаче са двама мислители, чиито политически писания ще отприщят политическо насилие по целия свят, което ще превърне Терора от 1793 г. в кратко историческо съчинение…

 

Морал. Неморал. Маркс беше и е бил буржоа във всичко. Социалният му произход: той е син на еврейски адвокат, покръстил се и приел протестанството, за да може да упражнява професията си. Образованието му: записва се да учи право, за да стане адвокат, но също и философия, за да стане университетски преподавател. Професията му: пише във вестници. Бракът му: жени се за баронеса Жени фон Вестфален, жена от пруската аристокрация, с което се гордее достатъчно, за да го посочи на визитните си картички. Семейството му: има седем деца. Интимният му живот: забременил слугинята, която живее под неговия покрив, той кара Енгелс да признае детето (1), а в неделя цялото това малко общество, включително слугинята, излиза на разходка по бреговете на Темза. Отношението му към труда: много бързо заживява от парите, които му дава неговият приятел в гуляйството и бохемския живот, Фридрих Енгелс, наследил манифактура в Англия, където двамата съучастници много внимават да не прилагат своето учение! Класовото му презрение: напада Прудон, защото не е учил и е работник, мрази селяните, защото вътрешно били контрареволюционери, презира най-експлоатираната част от пролетариата, защото не се е осъзнала, преследва със своята омраза и отмъстителност цялата левица, която не е негова и над която взема властта, без да се спира пред най-неморалните средства - вярно е, че разграничавайки буржоазния морал и революционния морал, той може да успее да оправдае едно неморално според буржоазията действие - лъжата, поставянето на бюлетините в урните преди началото на изборите, клеветата, омразата, презрението, незачитането на противника… - които се оказват изключително морални от революционна гледна точка. 

 

В “Техния морал и нашия” (1938 г.) Леон Троцки теоретизира превъзходството на неморалния морал, стига да служи на революцията, и неморалността на моралния морал, когато става въпрос за буржоазния морал: за един революционер лявото престъпление е по-добро от дясната истина. С подобен циничен багаж, цялата пролята кръв, всички депортации, мъчения, диктатура, всяко затваряне, всяко преследване влизат в рамката на новия марксистки морал. Разбираме как Прудон, който искал да свърже морала с революцията, е могъл на каже на Маркс, че е “тенията на социализма” (“Дневници”, 24 септември 1847 г.).

 

Какво е марксизмът?

 

Животът на Маркс обикновено се разделя на два периода. Първият се нарича “младият Маркс”; той е хуманист и хегелианец. Тогава Маркс се стреми към комунистическо общество, в което няма да има нито разделение на труда, нито отчуждение, нито пари, нито собственост, нито наемен труд, нито експлоатация, нито капитализъм, нито социални класи. Това ново общество щяло да създаде новия Човек (израз, който откриваме още при св. Павел в неговото Послание към ефесяните, 4:24), който ще се реализира в, чрез и за труда, който вече няма да бъде наемен и отчужден. Това ново създание ще може в един и същ ден да начертае плановете на дома си и да го построи, да чете всякакъв тип произведения и да пише поеми, да формира своята интелигентност с философски текстове и да приложи на практика това, което е научил от философите. Това би бил човек, избавил се от всяко отчуждение, помирил се със самия себе си, завършен и съвършен: “цялостният човек, истинският човек”, по израза на Алтюсер. Това е Маркс на “Ръкописите от 1844 г.”. 

 

Вторият период е наречен “научен” от самите марксисти: това е периодът на “Капиталът”, голям и незавършен труд, в който се анализират основните икономически понятия на капитализма - първоначалното натрупване, форма и знак за стойност, закон за тенденцията на упадък на печалбата, фетишизация на стоката, използваема и обменна стойност, натрупване на капитал, ротация на капитала, производство на добавена стойност, работно време, продажба на работна сила, производителен и непроизводителен труд и т.н.

 

Преформулирано християнство. 

 

Може да не сме съгласни с това изкуствено разделение и дори с последователността в мисълта на Маркс под знака на хегелианството. Защото Маркс, разбира се, е бил част от левите млади хегелианци преди да направи критика на Хегел, но без никога да се раздели истински с хегелианството, което е християнство, преформулирано с понятията на немския идеализъм. 

 

Маркс наистина вярва в съществуването на провидение в Историята. Той преработва формите на християнското второ пришествие, което известява края на времето със завръщането на Христос и настъпването на свят, умиротворен от Истината. Разбира се, при Маркс не би могло да става дума за пришествието на християнския Бог, защото той е пълен атеист, а на тази невидима, но всемогъща диалектическа сила, вписана в самото сърце на историческия материализъм. 

 

Да уточним.

 

Маркс анализира механично породената от капитализма пауперизация. Този начин на производство на богатства, основаващ се изключително на частната собственост върху средствата за производство, свързан с конфискацията на принадената стойност от капиталистите, непрекъснато предизвиква увеличаване на броя на бедните и на бедността на бедните, едновременно с разредяването на богатите, съчетано с увеличаване на тяхното богатство. Тази диалектика неизбежно води до революция, твърди Маркс. 

 

Той сгреши обаче, защото капитализмът е пластичен, като Хидрата от Лерн, той се променя, трансформира, преобразява, но никога не умира. Пауперизацията не е породена механично, според предполагаемите закони на диалектическия материализъм, световната революция, а от новите хитрини на капитализма: фашизмът, национал-социализмът, след това, парадоксално, тъй като се осъществява в името на Маркс, съветският държавен капитализъм; след войната той облече дрехите на консуматорското общество, на консуматорството, на маоисткия фашизъм, на дематериализирания капитализъм, после, друг парадокс, тези на съвременния екологичен преход, толкова много примери, че пауперизацията не води диалектически до революция, а до метаморфози на капитала.

 

Неизбежното насилие. 

 

При Маркс има теория за насилието, което ражда Историята - това, според загадъчния механизъм на марксисткото второ пришествие, е друга точка на несъгласие с Прудон и още една точка на несъгласие с християнската есхатология за кръвта, пролята за постигането на изкупление. Политическият проект на диалектическия исторически материализъм бил достатъчен, защото според неговите правила реалното би трябвало да се случи единствено по законите, посочени от Маркс. Но това не е така.

 

Маркс иска да насили съдбата на диалектиката, нечовешка сила, като добави към тази логическа необходимост политическа воля, произтичаща от човешката сила - което противоречи на т.нар. диалектически закон. Защото, ако нещо трябва неизбежно да се случи, следвайки диалектическия материализъм, как може човешката воля, следователно свободата, да бъде двигател на необходимостта? Тук диалектическият материализъм се срива пред постулата за политическия волунтаризъм.

 

Насилието е неизбежно, казва Маркс. Революцията ще се подчини не само на закона на диалектическия материализъм, както ябълката се подчинява на закона за падането на телата, но и на закона на хората, които ще извършат експроприациите, необходими за преминаването от частната собственост над средствата за производство към тяхното колективно присвояване. Маркс знае, че собствениците няма да се оставят да бъдат ограбени без да реагират, той признава, че насилието ще бъде неизбежно и необходимо. По логиката на марксисткия “морал” пролятата кръв не създава никакъв проблем, тъй като става въпрос за “добра” кауза!

 

Така както е теоретизирал намесата на Провидението в Историята, Хегел е теоретизирал и диалектиката, обяснявайки, че това е начин на разгръщане и развитие на Духа, Понятието, Разума, Идеята за Бог в Историята. В сърцевината на диалектиката се крие момент на негативност, който позволява да се премине от едно състояние в друго, надхвърляйки го, като същевременно се запазва предишното, това е определението на хегелианския Aufhebung (отменяне): надхвърлям, като същевременно запазвам… Тази негативност цели нова позитивност.

 

Насилието олицетворява негативния момент на революцията, в очакване на нейния положителен момент. Това е необходим момент в неизбежно движение: поради масовото обедняване (пауперизация), трябва да се случи второ пришествие, капитализмът поражда противоречия, които се стремят към разрешаване, разрешаването се нарича революция - и тя се оказва необходима.

 

Но, така както капитализмът не доведе до революция, а до своите метаморфози, така и марксистката негативност с нейното насилие, което ражда Историята, не породи нищо друго, освен милиони мъртви на планета, без проектът за безкласово общество да бъде осъществен или дори напреднал поне малко. Лагери, огради от бодлива тел, наблюдателни кули, ГУЛАГ - да; безкласово общество - не. Може би никога съществуващите класи не са били до такава степен разделени, както в това марксистко общество с номенклатура на върха и депортирани незначителни хора в основата му.

 

Изгнание

 

Това, което показва картината на Мознай, обобщава ясно философията на Маркс. Като не смятаме това, че пие чай в Париж, а ние знаем, че е била по-скоро бира в игралните домове и то в големи количества, тази чаша чай най-вероятно съответства на периода на английското изгнание в Лондон, тоест периода от 24 август 1849 г., датата, на която той се установява в Лондон, до смъртта му, 14 март 1883 година. Тази чаша чай е емблематична за аристокрацията и буржоазията, голяма, средна или малко, но никога за пролетариата… Човек би си помислил малко лукаво, че погледът на Енгелс е вперен в стая до кабинета му, в която може би се намира биологичният син на Маркс с неговата слугиня: докато авторът на “Капиталът” работи, Енгелс се грижи за официалното и неофициалното му семейство - той гледа в него… Този период, в който двамата мъже са млади и Маркс все още не носи прошарената брада, с която е увековечен от фотографите, а черна като катран коса, без нито един бял косъм, свидетелства, че сцената датира от 50-те г. на ХIХ в., с други думи в първите години на биологичния му син. Тогава Маркс публикува редица статии в “Ню Йорк Трибюн” - десетина през 1852 г., шестдесетина през 1853 г., шестдесетина през 1854 г., десетина в същия вестник и стотина в “Ной Одер Цайтунг”, двайсетина в “Ню Йорк Трибюн” през 1856 г., петдесетина в същия вестник през 1857 г., шестдесетина през 1858 г., четиридесет през 1859 година. 

 

Чисти идеи.

 

Със сигурност можем да предположим, че листовете, които държи в ръката си, са на статия, която чете на Енгелс преди да я изпрати за набиране. Декорът е съставен от книги. Някои са струпани на масата, други са подредени в библиотеката. Материята на мисълта на Маркс наистина е идеална, или по-скоро идейна - с други думи: чиста идея. В този смисъл, марксизмът е идеализъм, ако ли не идеелизъм - позволете ми този неологизъм. Този шкаф с книги, чиито заглавия не се виждат, е алегория за произведенията на Хегел, върху които Маркс прави постоянни вариации. 

 

Маркс, който се наричаше идеалист, е мислел и живеел, следвайки чистите идеи. Той изповядваше революцията, но дори не я направи там, където можеше конкретно, без да чака указите на диалектическия материализъм: а именно в предачната фабрика на своя приятел Енгелс в Манчестър. Той говореше за Труда, Пролетариата, Работническата класа, но сякаш са идеи, подчинени на властта на самите идеи и на диалектическите механизми. Един пролетарий обаче не е концепт, революцията също. 

 

Въпреки че положи усилия да покаже, че е бил хегелианец, но вече не е, Маркс остава до края на живота си последовател на автора на “Феноменология на духа”. Той очакваше възшествието на Абсолютния дух. В Йена Хегел го бе видял на кон, това беше Наполеон; Маркс го виждаше на хоризонта под формата на тържествуващия пролетариат. 

 

(1) Този син на Маркс и Хелън Демут е роден на 23 юни 1851 г. в Лондон, умира на 28 януари 1929 г. като “пенсиониран механик” (Bibliothèque de la Pléiade, vol. I, p. LXXXIX). 

 

 

 

Откъсът е от книгата на Мишел Онфре "Крокодилът на Аристотел: История на философията чрез живописта" (Le Crocodile d'Aristote: Une histoire de la philosophie par la peinture), 2019 г. Откъсът е публикуван в "Поан".

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

124 коментар/a

хнг на 11.01.2020 в 10:54 на 11.01.2020 в 11:11
`Насилие над реалността` много силно мирише на изнасилване на самия тебе чрез без-крайно предоверяване в нечия "емпирична безкрайност". И никога няма да ти мине през простия ум, че самата `реалност` (как би трябвало да изглежда една компромисна за всички реалност, впрочем?) за нечие просветено око е насилие. Говори само по теми, по които няма да те бият заради битпазарските глупости, които ръсиш по толкова сериозна тема, в противен случай почваш да приличаш на американците, дето си тикат гагата навсякъде - например военщина, изящна култура, философия, т.е. даже и там, където ги правят за резил.
Общ идеен източник на 11.01.2020 в 11:54
Винаги са ме смущавали непоисканите услуги спрямо Пролетариата натрапвани от Маркс,марксистите и всичките социалдемократи от края на 19-ти век. Има нещо много лицемерно и нахално,да бръщолевиш за Революция ,а да живееш и до най-малките подробности като самодоволен буржоа. При това Маркс е особено ревнив и злобен към всеки ляво мислещ позволяващ си да е вън от неговата схема.Маркс най-силно ненавижда руските социалдемократи и анархисти. Първият Интернационал се разпада точно заради истеричните фръцкания на Маркс за говорител на Истината от първа инстанция. Най-смущаващото при Маркс е последователната му ненавист кам народите борещи се за национално самоопределение. Маркс дели народите на революционни и контрареволюционни. Революционни народи са немците,французите,англичаните и американците,защото точно тия щели да направят Революцията. Борбите на чехи,словаци,словенци,хървати,сърби,мексиканци за национално самоопределение пречели на Революциятя и затова тия народи били реакционни. Чехите според Маркс при следващата световна война щели да бъдат асимилирани от немците.Руснаците също са реакционен народ и въобще всички славяни са реакционни. Отделно в Комунистическия манифест изрично пиша,че Пролетариатът няма Родина. От това е видно,че Маркс може да се счита както като идеен източник на расизма,така и като идеен източник на глобализма. Нацистите неслучайно са се подигравали на немските комунисти,че в лицето на Маркс имат общ идеен източник.
Коба на 11.01.2020 в 12:54
Писанието на Онофрето е пълен тюрлюгювеч, което си е баш характерно за французите. Не напразно петелът им е символът, важното е да те забележат, а пък ако трябва и по три пъти на ден да си ближеш задника, та да си най-по-по-най. Пълна липса на дълбочина на мисленето...
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 11.01.2020 в 12:57
погромите на евреите в Русия, потушаването на революцията през 1848 г в Австро-Унгария с военна помощ от Русия и с помощ от сърби и хървати правят Маркс заклет русофоб и славянофоб; "Европа има само една алтернатива-или да се подчини на варварското иго на славяните, или окончателно да разруши центъра на тази враждебна сила-Русия" и още: "Балканите, тази чудесна територия, има нещастието да бъде населена с конгломерат от различни раси и националности, за които е трудно да се каже кои от тях са най-способни на прогрес и цивилизация"
самата `реалност` (как би трябвало да изглежда една компромисна за всички реалност, впрочем?) за нечие просветено око е насилие. на 11.01.2020 в 13:19
Абе ти от раб фака ли си избягал бе не си само циркаджия. Ти ли си просветено око, недоубит призрак от парижката комуна. Като ви се каже чаркс е посредствен и недостатъчно образован социалистите подскачате що така?
нввф на 11.01.2020 в 13:28
Тоя сайт минава за червен, хубаво е че има и критични материали иначе партайгеносите им се спичат мозъците съвсем.
защото всички, които сме учили марксизма знаем, че Маркс е материалист на 11.01.2020 в 14:06
Вие сте учили марксизма от учебниците по диамат и истмат на другарите-следовници, а не чрез четене трудовете на Маркс. За специалиста казаното за Маркс-идеалиста не е невярно; общо-взето асоциациите, идещи от докторската дисертация на Маркс за сравнението между материализмите на Демокрит и Епикур навежда такива философски дилетанти като Ленин и представители на ленинианата да си вярват, че Маркс е материалист в същия античен или класически смисъл, както атомистите Левкип, Демокрит, Епикур и Лукреций, или като по-новите Хобс, Лок или Спиноза. Но това не е така; тук аналогията е по-скоро с Аристотел и неговия хилеморфизъм, доколкото е твърде прибързано да наричаме Аристотел материалист, задето приема материята (хиле) за универсално подлежащо, при условие че материята е нищо без онтологизиращ динамис откъм форма (морфе), а последната е идеална, неразрушима, чиста потенция и едновременно с това чист акт за всяко възможно материално форматиране. Но, разбира се, Маркс не е и аристотелианец, аналогията иде да подскаже само това: един материализъм, който не е репрезентационизъм, и същевременно приема диалектическия метод, всякога работи и като идеализъм не не-отчуждението/разпредметяването и дейностно-практическото преобразяване на обстоятелствата от субекта на обобществяването. Тоест, в диалектиката на материално и идеално е недопустима свръхрепрезентацията на класическия материалистически монизъм - тук методът не е субстантивизъм, а критицизъм във вида му "критика на критиката" - чист материализъм или чист идеализъм би изглеждал повече като пасивна съзерцателност и безплодно аналитично кръжене; а методът на диалектиката не е такъв - той непрекъснато практически синтетично революционизира идеалните схеми и категории, както и теоретизира (т.е. разпредметяващо стопира) инерциите на всякакво материално опредметяване като форма на отчуждение и редукционизъм на субекта до представителствата му от рода на материалния субстрат.
диамат не се учи , а се вярва на 11.01.2020 в 14:46
Като те чета драги трактовката ти е точно като диамат/истмат папагал,критика на критиката е амбициозно и идеалистично начинание, но от какви основания - няма матеиализъм в него, материализма в маркс е празно понятие , абстракция,"революционно" е само една празна дума, синтезира да, защото познанието е синтеза или пак се връщаме там че др.буржоа карл маркс не може да среже пъпната връв с идеализма в оная му форма на тип мислене демонстрирано в най висша форма от хегел и справедливо критикувано но киркегор и ницше. Сбърканящината и на двамата изявени метафизици хегел и маркс е именно в безоснователното говорене от последна истанция , голото ние знаем най добре , за което още шелинг се опълчва на тая познавателна претенция на знание от последна истанция при хегелианството от което остава болен и доживотно неизлекуван маркс - един вид джендъризма на онова време.
д г на 11.01.2020 в 14:50
Несериозен текст, не си струва да бъде коментиран, камо ли да бъде публикуван. Ако авторът е уважаван, явно е имал важни външни причини да пише подобни нелепости. Само че "написаното остава" и вечно ще хвърля сянка върху способността на автора да мисли непредубедено. Само че и най-доверчивият читател би се запитал "Защо Маркс не се е кротнал като всеки буржуа и след дипломирането си не е станал университетски професор за да пълни главите на студентите си с философски спекулации, а вместо това е станал редактор на забранени впоследствие вестници, за което бил е изгонен от Германия във Франция, а впоследствие и в Англия?" Защо е хвърлил толкова труд по писане на трудове по наболели за цяла Европа проблеми, а също и за Америка когато е бил кореспондент за Европа на New York Times по време на Гражданската война в САЩ? Защо? Нали всеки буржуа цени спокойствието и сладкия си живот, доколкото може да си го позволи разбира се, и само от немай къде размърдва мозъка си? Защо не е писал подобни и явно добре заплатени статийки за да ухули отдавна замлъкналите мислители на епохата си? Защо? Труден въпрос, най-трудният от всички въпроси, с него се заемат само работниците, не буржуата.
ввмчт на 11.01.2020 в 15:16
Така така, стигаме дотам къде е заровена котката. Значи маркс тръгва от един реален проблем на капитализма , за да предложи насилствена смяна на капитализма с неясно какво , при обожествяване на пролетариата като двигател на историята. Няма бог, има пролетариат. Резултатите обаче са съмнителни и жертвите на пролетариата са в невиждан размер - първата и особено пролетарска е втората световна война. Тя трябва и най точно така да се нарича - пролетарската война, от една страна работническата социалистическа партия на германия срещу съветската социалистическа партия. Това е прекия краен резултат почнал с просвещението и прокламирането на бог за мъртъв, заменен с пролетариата като демиург на историята. Кой ще е следващия бог това е въпроса, защото човешката природа не се променя едни и същи залитания се редуват. Комунизъм е имало още в древна гърмия, справка аристотел. Изчезнал е безславно , никой не искал да се грижи за общите деца родени от общите жени.
Helleborus на 11.01.2020 в 15:17
11.01.2020 в 11:04 Не е мястото да теоретизираме прекомерно, но обръщаш посоката, нетленното и нетварното може да се материализира, т.е. да се въплъти, но няма как първо да е тварното(временното) и то да произвежда нетварното (вечното). Твоето твърдение, че вътрешното е следствие на външното, перефраза на марксисткото „битието определя съзнанието“, противоречи и на реалностите и на християнското учение, че първо е духовното, душевното и накрая телесното, което зависи от първите две. Ако трябва да дам пример, има твърде много хора с лошо битие, които са претърпели нещастия и страдания и които са направили различен избор за живота си. Едните са станали зли, оправдавайки се с битието си, а други са станали като Левски и Ботев, променили са битието, своето и на света, със силата на своя дух (която сила идва отгоре, а не от битието). Това, което ми цитираш за насилието касае само личния ти избор да пренебрегнеш плътта си, заради духа, защото те са в противоречие. Например плътта ти иска да блудстваш, духът ти иска да си верен на съпругата си, ти подчиняваш плътта си, заради Царството. Това няма нищо общо с каквото и да било право да отнемаш чуждата свободна воля и да насилваш хора. Но ти доказваш за пореден път това, което сме видели и от опит, че насилието е присъщо на комунистите, неразделна част е от философията им и те са опасни за обществото, защото без насилие идеите им не могат да се реализират. За да бъде отнета свободната воля на част от хората, трябва друга част да ги владее, но Бог никой не е упълномощавал да владее над друго човешко същество. Единствено вътре в семейството, което е скрепено от любов и животът им е обвързан, членовете му имат известни права да се контролират. Но това не може да стане в друга форма, политическа, т.е. хора, които не споделят един дом и равни последствия, да вземат решения един за друг.
Проскубан и прочистен на 11.01.2020 в 16:00
Марксизмът изучаван в учебните заведения на социалистическия блок беше проскубан и почистен от всички нелицеприятни постановки на Маркс и Енгелс. Към нациналосвободителните движения Маркс и Енгелс имат изключително лицемерно отношение и двоен аршин. Безсрамна наглост е да се твърди за варварско иго на славяните,когато по това време поляците са под игото в Прусия,Австро-Унгария и Русия,чехите,словенците,словаците и хърватите са вкупом под игото на Австро-Унгария,както и половината сърби. Тоест всички западни славяни и половината източни славяни са под игото на германските народи. Наглостта на Маркс стига до там да твърди,че на тия славяни не се полага държавност , а подлежат на германизирине. Даже упреква унгарците ,че се държали твърде меко с нахалните хървати. Много е спорно що за революция е това от 1848г. в Австро-Унгария. Надигат се всички народи в Австро-Унгария - чехи,словаци,словенци,поляци,италианци,унгарци,хървати ,сърби...сигурно изпускам някой народ. Права обачеее...получават само унгарците и то за сметка на чехи,словаци,словенци,хървати и сърби. Точно затова тези народи подкрепят австрийският император,а не новопоявилия се хищник Унгария. За славяните остава само да духат супата ноо.... според Маркс те са заплахата? За Маркс турците са пропаднал народ, а мексиканците са некадърен народ. По това време и Мексико,и САЩ са републики и по соц.теорията не би трябвало да воюват. Точно по времената на Маркс САЩ отнемат от Мексико Тексас,Невада,Пю Мексико,Калифарния,Аризона....и Маркс оценява това като прогресивно дело. Маркс си е проторасист със възгледа си,че едни народи са способни,а други народи са неспособни на прогрес и цивилизация. Интересното е,че на Маркс и Енгелс въобще не им прави впечатление колониалната империя на Великобритания,Франция,Испания. Въобще не ги впечатляват и Опиумните война с Китай по това време.
д г на 11.01.2020 в 16:50
Маркс е анализирал и то много подробно това което видял като централен проблем на съвремието си. Имало е и други проблеми, но този е избрал като централен. Ако искате да коментирате Маркс, коментирайте това което е анализирал, не искайте невъзможното, а именно да е анализирал и другите проблеми на съвремението си, както и всякакви други проблеми в света случили се след смъртта на Маркс. А относно пролетариата като прогресивна класа, Енгелс се е занимал с положението на работническата класа в Англия когато нито някой се е идентифицирал като работническа класа, нито пък е имал виждане за ролята си в историята. Да, в бъдеще тази роля се оказа неправолинейна, получиха се многи зигзаги в различните страни и култури, както и защото капитала взе ответни мерки и работещите бяха насочени към консумеризъм вместо към образоване. Това е нормално, в историята има многи примери за това защото бъдещето не може да виси във въздуха, то винаги стъпва на нещо реално, а то се осигурява от съществуващата нация, култура и господстваща класа. Вижте историята на буржуазията например през феодализма.
Твърде повърхностен анализ на 11.01.2020 в 16:50
Вместо мазната картина (може и да не е с маслени бои), афтаро можеше да анализира ей тая карикатура - http://www.reformation.org/wall-st-cartoon.html. Тогава можеше да му светне мотивацията на "старата ленинска гвардия", Кронщадското въстание, военния комунизъм, началството на ГУЛаг до 1938 г. и думите на Сталин "Трябва ни теория! Без теория сме загубени!"
тнв на 11.01.2020 в 17:02
Ми повърхностен е, все пак автора е французин, но не е неверен.

Напиши коментар