Когато Ангела Меркел отвори едностранно границите през 2015 г., ние с тревога наблюдавахме ситуацията и научихме няколко неща. Първото беше, че идеята за демократично вземане на решение на континента, е абсурдна. В този период Германия всъщност сплаши малките страни (особено демокрациите в Централна Европа) и пренебрегна тяхното мнение. Второ, видяхме хора, които твърдят, че са възрастни, да одобряват лунатични решения и да остават на мястото си без никаква демократична легитимност (Жан-Клод Юнкер, председател на Еврокомисията по онова време). Трето, цялата тема за границите и имиграцията е в центъра на въпроса на суверенитета. Ако не контролирате границите си, нямате страна, казва английският публицист Дъглас Мъри в интервю за "Фигаро".

 

Дъглас Мъри приветства излизането на Великобритания от ЕС и подчертава, че съгражданите му са искали да си върнат пълния суверенитет в рамките на националните институции. Дъглас Мъри е автор на бестселъра “Странната смърт на Европа” (Death of Europe: Immigration, Identity, Islam, 2017 г.), издаден и в България, както и на книгата The Madness of Crowds: Gender, Race and Identity (Безумието на тълпите: джендър, раса и идентичност, 2019 г.).

 

- Великобритания се оттегля официално от ЕС днес. Каква е атмосферата в страната? Все още ли е разделена Великобритания?

 

- Животът продължава съвсем нормално. Светът няма да спре, британците няма да умрат от глад. Истината е, че всичко е спокойно от парламентарните избори през декември. Преди това имахме няколко ужасни, шумни и конфликтни години, защото имаше слабо правителство, което не можеше да изпълни програмата си. Освен това през този период някои от хората, които загубиха референдума през 2016 г., се опитаха да излъжат електората си или да променят това решение. Независимо дали одобряваме или не решението от 2016 г., ако не бяхме действали, щяхме да разрушим демократичния консенсус, който от векове имаме във Великобритания. Ако сега се връщаме към спокойствието, това се дължи главно на увереността, че Великобритания остава действаща демокрация, в която политическите ръководители трябва да действат съобразно волята на народа. А от декември ние знаем накъде отиваме. Фундаменталната несигурност е премахната.

 

- Много наблюдатели смятаха, че икономическите последствия от този избор ще бъдат катастрофални за Великобритания. Има ли риск?

 

- Имаше преувеличения и потоци от думи и от двете страни по време на кампанията за референдума. Но когато консервативният министър на финансите по онова време, Джордж Озбърн, редом с други, предрече незабавна рецесия, ако гласуваме за напускането на ЕС, общественото мнение просто не му повярва. Има един прочут цитат на консерватора Майкъл Гоув за доверието към експертите, който нечестно беше изопачен. Впоследствие този преиначен цитат бе използван многократно срещу него и срещу други. Вярно е обаче, че от много десетилетия общественото мнение в нашите страни загуби доверието си във всички онези, които трябва да управляват. А от финансовия крах през 2008 г. това чувство се засили. 

 

Тези избраници, свикнали да бъдат слушани, твърде често говореха неистини. Авторите на кампанията за оставане в ЕС направиха груба грешка, мислейки, че ще е достатъчно да убедят британците, че ще им плащат по-малко, ако напуснат Евросъюза. Но за повечето хора основният стимул за вота не беше просперитетът, а по-скоро суверенитетът. Ние вече не разбирахме начина, по който ни управляват и не знаехме кой е отговорен за нас. Когато ни казаха, че ще бъдам малко по-бедни, ако станем независими, мнозинството мислеше точно обратното: “Струва си усилието да си върнем суверенитета”. Това беше голямата грешка на онези, които агитираха за оставане в ЕС.

 

- Източник на надежда ли беше Брекзит за своите привърженици?

 

- Един от най-сигурните знаци, че някой анализатор не знае нищо за Обединеното кралство, е, когато твърди, че вотът от 2016 г. е бил вот за връщане в миналото. Най-мързеливото и най-непросветеното твърдение е това, че изпитваме носталгия по империята. Сякаш вотът за Брекзит е първият етап от превземането на Индиите. Нито един политик, нито един, не е давал съгласието си за подобен регрес. Хората, които използват тази идея (главно в американските и европейските медии) се опитват да направят нещата по-лесни за самите себе си. По-скоро би трябвало да положат усилие да открият истинските причини - а не въображаеми - които накараха британския народ да напусне Евросъюза. Обединеното кралство се справяше по-скоро добре в света преди влизането си в общия пазар и повечето от нас са убедени, че ще бъдем в състояние да се измъкнем от затрудненото положение, напускайки образуванието, в което се превърна Европейският съюз.

 

- Темата за имиграцията ли бе една от причините за успеха на leave на референдума през 2016 г.?

 

- Със сигурност това беше една от основните причини. Когато Ангела Меркел отвори едностранно границите през 2015 г. (за сирийците, търсещи убежище - б.а.), ние с тревога наблюдавахме тази ситуация и научихме няколко неща. Първото беше, че идеята за демократично вземане на решение на континента, е абсурдна. В този период Германия всъщност сплаши малките страни (особено демокрациите в Централна Европа) и пренебрегна тяхното мнение. Второ, видяхме хора, които твърдят, че са възрастни, да одобряват лунатични решения и да остават на мястото си без никаква демократична легитимност (Жан-Клод Юнкер, председател на Еврокомисията по онова време). 

 

Трето, цялата тема за границите и имиграцията е в центъра на въпроса на суверенитета. Ако не контролирате границите си, нямате страна. Всички ние - а Франция го знае по-добре от всеки друг - имаме големи проблеми с имиграцията. Нашите правителства се опитват да прикрият повечето от тези проблеми и искат да изтъкват само върху положителните аспекти, анатемосвайки народите, които биха се осмелили да се бунтуват срещу отрицателните страни. Вотът за Брекзит беше възможност (редом с други) за британския народ да каже: “Не харесваме посоката, в която вървим. Бихме искали да си върнем пълния контрол над нашите граници”.

 

- Дейвид Гудхарт видя в Брекзит израз на разцеплението между хората “от някъде” и тези “от никъде”. Може ли Борис Джонсън да ги помири?

 

- Така мисля. Борис Джонсън беше първият ми главен редактор, когато започнах да пиша за списание The Spectator. Беше все още студент в Оксфорд и винаги съм му се възхищавал и оценявал. Най-решаващото при него, което чуждата преса често забравя, е, че британският народ го обича. Той е единственият политик, когото познавам, чието публично споменаване на името предизвиква усмивки и “А, Борис!”. Никой никога не е виждал нечие лице да светне, когато се произнесат имената на Тереза Мей или на Джон Мейджър. Но Борис винаги е предизвиквал уникална симпатия. Вярно е, че има много привърженици на оставането в ЕС, които са гласували за него преди 2016 г. (особено в Лондон, където той два пъти бе избран за кмет, въпреки че градът е доминиран от лейбъристите) и които загубиха всякаква симпатия към него след референдума. Тази привързаност може да се върне или да не се върне. Но според мен една оптимистична, симпатична и позитивна фигура като него е рядкост и е абсолютно решаваща в този момент.

 

- И какво ще стане сега?

 

- Великобритания реши европейската си дилема. Но оттук започва истинската работа. Ние имаме невероятно бъдеще като страна, ако вземем правилните решения, както и Франция. Нищо не е предопределено. Разбира се, напускането ни на Евросъюза е така да се каже провал: не можахме да го накараме да работи по нашия начин, а ЕС не можеше да ни приеме. Но не познавам нито един британец, независимо от политическата му чувствитеност, който, като мен, да не желае на всички наши приятели и съюзници из цяла Европа възможно най-добро бъдеще. Вече няма да бъдем под един политически покрив, но за гражданите на всички страни много малко неща ще се променят. Ако съжалявам дълбоко за атмосферата през последните години, то е защото нашите европейски приятели и съграждани интерпретираха отхвърлянето ни на Брюксел като израз на омраза, или още по-лошо, към нашите приятели и нашето френско и континентално семейство. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. Всички ние трябва да направим допълнително усилие в следващите години, за да го докажем, и се надявам, че ще го сторим.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

До Алеко и назад

До Алеко и назад

11 май 1897 г. – денят на св. св Кирил и Методий, е черен ден за бълга...

25 коментар/a

Бай Иван на 31.01.2020 в 22:16
До горния соросоид: Не ми се губи времето да те опровергавам точка по точка, затова ти давам тозо линк да прочетеш каква е била Родината ни до 1989 г и каква я направиха сегашните "демократи" и техните западни "приятели и съюзници". Статията е от инж. Иван Пехливанов- дългогодишен зам. министър машиностроенето от 70-те години. Всички, които сме живели в онези години трудно ще ги излъжете, че сме били абсолютно зависими от СССР. Да имаше такава зависимост, но тогава нямаше руски военни бази в България. Български военни не ходеха да воюват в арабските и африканските държави и навсякъде по света да бранят руски интереси. България тогава бе енергиен гигант снабдяващ с електроенергия целия Балкански полуостров и с руска помощ бяха построени 6 атомни реактора на АЕЦ Козлодуй-единствената тогава атомна електроцентрала, която предателите, като тебе почти ликвидираха, като затвориха 4 от реакторите. Сега същите дебили, като тебе реват, че бил запрашен въздуха и искат да оставят хората на студа, но да не използваат дърва и въглища за отопление. Тогава всички се отоплявхме на ток и ТЕЦ и нямаше проблеми с въздуха, освен в град Русе, където онези мамалигари не им пукаше, че отровения въздух идва към нас. Сега ще стане още по-зле, като твоя любим ЕС (по точно неговите тарикат-ръководители) ни принудят даа спрем въглищните централи и от енергийно бедни в момента ни превърнат в енергийни клошари! Що се отнася до така наречените европейски пари, които уж вземаме от Европа ще ти кажа, че фактически това са си нашите пари, които внасяме, като членски внос 1 милиард Евро на година. Само, че връщайки се в България тези пари се разграбват в огромната си част от наши и чужди тарикати, пред които вашият министър 10 % бледнее, като дете в детска градина! Мога и още дълго да продължавам, но най добре го е казал инж. Иван Пехливанов в статията си Бълагрия-Родината, която загубихме. Ето линка https://anonybulgaria.wordpress.com/2014/04/22/%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0/
д г на 01.02.2020 в 04:25
Авторът има право, британците получиха суверинитета си на поносима цена спрямо просперитета си. Те са прагматични и могат да преценяват рационално, така не допускат да ги манипулират елементарно, както наистина стана практика в ЕС през последните години. А ползата от манипулациите е за големите страни в съюза и най-вече техния едър капитал. Исторически британския капитал е играл същите игри и в Европа, и в света като цяло, именно затова и колониите им в Америка се бориха за независимост от Британия. Те имаха британската прагматична нагласа, както и достатъчен човешки ресурс за да се самоуправляват, за разлика от други британски колонии като Канада и Австралия. Ние сме имали такава нагласа и такъв ресурс в началото на 20-ти век и е наистина трагично че начело на страната ни е бил арогантен немски аристократ. Собствен национален прагматизъм не сме имали време да развием дотогава от Освобождението, нито пък демократични традиции, затова балансьор на монарха не се е получил в критичните решения. Британците са имали и времето, и спокойствието да изградят тези баланси, както и да опитат вкуса на успехите които следват, дори и когато идват след известни лишения и жертви. Такива са войните с католицизма, с Испания, с наполеновска Франция, с хитлеризма и фашизма. Щеше да бъде много странно ако сега се бяха поддали на диктата който Германия и в по-малка степен Франция, елементарно и грубо налагат в ЕС. В такъв съюз е унизително да членуваш и определено неизгодно за другите страни, но кои от тях имат достатъчен ресурс и ментална нагласа за да напуснат? Това е въпроса на Хамлет описан от Шекспир, да бъдеш или не. Британците избраха отново да бъдат, не просто да оцеляват някак си, каквато за съжаление е останалата ни от робството нагласа. Затова само срам можем да изпитваме от сравнението с тях, не можахме да постигнем ментално поне завета на Левски "Всекиму своето".
До`коросоидален главоч` на 01.02.2020 в 10:41
БЕШЕ ЛИ БЪЛГАРИЯ СУВЕРЕННА ДЪРЖАВА ДО 89-ТА ГОДИНА? Yea, more than now! Свобода на пътуването!!! Ми то и в Бангладеш имат свобода на пътуването! Стига с тия тъпи мантри! В рамките на възможното, тогава бе направено много. По-голямата част от народа още живее на гърба на това, а и забогателите и те забогатяха на гърба на същото. СССР ни направи силни, вярно че после Русия ни захвърли и сега си плаща за това. Имаше и проблеми, но те се дължаха на всеобщо присъщите на човека посредственост и мързел - то пък сега щото е различно! Вярно е също, че самомнителните празноглавци не можеха да разнасят свободно "свръхценния" си мисловен кич, та да тровят останалите. Е, сега могат на воля, ама пък кой ли им обръща внимание посред чалгата. Видя се колко струват "идеите" им. Да, имаме свобода - да газим повсеместно в ла*ната... а пък кашерни слуги да ни убеждават, че това е шоколад...
Мунчо на 02.02.2020 в 09:26
Спиноза , пич , абсолютно си прав за различния превод на "лунатиците" , но при Юнкер ( пример , даден от автора ) са налице и двата признака за патология - сомнанбул и налудност , плюс ишиас , пардон яко фиркане. А , иначе като прочетеш "възторжените" слова ( по повод напускането на EU ) на Дъглас Мъри , си задаваш въпроса : ,, ...... Тия нахалници от Англия ( нарочно използвам само Англия ! ) , наистина ли смятат , че с напускането на EU ще се освободят от задълженията си на страна-член на съюза , но всички привилегии ( търговски , финансови , митнически и т. н ) ще си запазят ?!!! Май така англосакските наглеци си представят "невероятното бъдеще" на Дъглас Мъри. Ако EU допусне англичаните да "минат метър" , то за чий х.. съществува този EU . Сега е момента нахалниците от Лондон да получат звучен ЕВРОПЕЙСКИ шамар , не , як ритник в охраненият им имперски задник , и да си ЕПМ !!!
whit на 02.02.2020 в 09:39
Значи проблемът бил, че Германия без колонии изпреварва ВБ
бри стол на 03.02.2020 в 19:46
Германия при настоящата игра е господин никой, чисто и просто работяги. Наглосаксите ще ги управляват дистанционно, с едно кликване на мишката - все едно дали от Лондон, Нашингтон, Отава или Мелбърн, пардон, Канбера.
standpoint на 04.02.2020 в 09:32
БРЕКЗИТ - първа крачка на англосаксонския поход срещу целия останал свят: https://cont.ws/@user3885/1575089
Интересно как тъкмо във фашизираната днешна Русия на 07.02.2020 в 08:19
изобретиха думите Нашингтон и ФАЩ, използвани и от българските форумни пропагандисти. Та си правете изводите.
На Ротшилд братчеда от Самоков на 08.02.2020 в 19:00
Англичаните винаги са били против нас, сага също! Мразят ни и презират! Крайно сте жалко русофобчета, скоро ще ви посещаваме по адресите! Носете си новите дрехи!
Хахаха - смях в залата на 14.02.2020 в 02:03
За да добие човек представа какво "невероятно" бъдеще я чака Британията, достатъчно е да влезе в www.ilivehere.co.uk и да прочете впечатления описани от малцината нормални британци за собствената им държава!Четенето на разказите от първо лице изискват много добро познаване и владеене на англ.език.Приятно четене.:-)

Напиши коментар