В ония години да емигрираш на Запад си беше чисто безумие, авантюризъм. Веднага получаваш етикета "предател на родината", изменник. Излагаш близките си на огромен риск от преследване. Завръщането ти е немислимо. В същото време цяла Източна Европа още не беше хукнала натам и възможностите за реализация бяха много по-големи. Моят приятел Филип от 35 години вече живее и работи на Запад, при това кротко и законно напуснал страната. Тръгнал от архитект в ГЛАВПРОЕКТ, строител в Белгия и пак архитект в Канада. И понеже точно сега си говорим за пенсионни реформи, той ни разказва колко просто и ефективно можем да спестим тежката старческа участ у нас. Стига да има държава.
Още от категорията

Стоян Михайловски критикува родната дипломация за Ньойския договор
На 27 ноември се навършват 100 години от подписването на унизителния з...

Три дни продължава освещаването на храм-паметник "Свети Александър Невски" преди 95 години
Решението за издигане на храм, като паметник за Освобождението на Бълг...

В Зографския манастир
Единственият български манастир в Света гора носи името на Св. Вмчк Ге...

Преди 30 г.: Петър Младенов описва краха на социалистическа България (документ)
Запис с гласа на Петър Младенов. На 11 декември 1989 година, месец сле...

Пътят на питейната вода към София - от римско време до днес
Водата е първостепенно благо - in vino veritas, in aqua sanitas (Във в...

На Димитровден се спазаряват новите слугини
Някога разпускането на старите и наемането на нови слугини и ратаи ста...

Гласът на Панчо Владигеров: За рапсодия „Вардар“
Спомени на Панчо Владигеров за написването на рапсодия "Вардар"

Военновъздушните сили на България
Безценни съвети за летци:
Винаги се опитвай да изравниш броя на излит...

Димчо Дебелянов - Мисли в мъглата, 1910
"Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави...
2 коментар/a