"Травмата от смъртта, големите демографски промени, както и промяната в поведението на фона на крехкостта на живота, накарали хората да живеят и да се държат така, сякаш никога няма да има утре". Питър Франкопан е историк, автор на бестселъра “Пътищата на коприната”, професор в Оксфорд, Йейлския университет и Харвард. В книгата си той проследява 2500 г. история, от военните походи на Александър Велики до геополитическото неравновесие на ХХI век, и разказва как голямата чумна епидемия от ХIV век, разпространила се от евразийските степи до Европа, е променила света през 1346 година. Пред “Поан” Питър Франкопан разказва за този безпрецедентен период в историята и за начина, по който гледа на днешната епидемия на коронавируса.

 

 

- През ХIV в. чумна епидемия връхлита от Азия Европа и Африка и заплашва световния ред повече от монголските нашествия. “Нещо напълно различно проникна в кръвообръщението  с далеч по-решаващо въздействие: болестта”, пишете вие в “Пътищата на коприната”. Какво мислите като историк за новата епидемия?

 

- Историкът размишлява над сигурни данни, докато за момента обхватът и мащабът на това, с което се сблъскваме, съвсем не са очевидни. Първото нещо, за което трябва да съжаляваме, са последиците за семействата, които губят скъпи хора. На следващо място, вярно е, че епидемиите нарушават реда в света и патогените могат да убият икономиките и да променят обществата. Вярно, че най-значителното последствие от монголските завоевания върху  Европа не е в резултат на търговията, войната, културата или парите, а от тази чумна епидемия. Въпреки че все още не знаем кое е било първоначалното огнище, както разказвам в “Пътищата на коприната”, установяваме, че тя се е разпространила много бързо от евразийските степи чрез бълхите, гризачите и камилите, за да прекоси Европа, Иран, Близкия изток, Египет и Арабския полуостров. И наистина се разпространява през 1346 г., когато, според фомулировката на един италиански съвременник, “мистериозна болест, причиняваща брутална смърт”, помита Златната орда, обсадила генуазката крепост Кафа в днешен Крим. Вярно е също, че търговските маршрути, свързващи Европа с останалата част на света, се превръщат също в пътища за предаване на черната чума. Жителите на Месина го разбират много късно, виждайки генуазките търговци да храчат кръв и да се покриват с циреи… 

 

Смята се, че Европа е загубила най-малко една трета от населението си от чумата: 25 милиона от предполагаемо общо 75 милиона. Очевидно не сравнявам коронавируса и черната чума, която е убила старите и много младите - с други думи, тези, които са били най-уязвими. Изглежда, че коронавирусът има много малко въздействие върху младите, поне досега. Но болестите могат да мутират и това е едно от най-притеснителните неща в следващите седмици. Засега болестта, на която най-много прилича коронавирусът, е “испанският грип” от 1918-1919 г., който е бил най-смъртоносен за населението и особено за онези, които иначе са били в добро здраве. 

 

- Вярно ли е, че монголите от Златната орда са измислили бактериологичната война?

 

- Да, като изстрелвали с катапулт заразени трупове над крепостните стени на Кафа. Уви, предците ни също като нас са искали да намерят начини да се избиват взаимно в битка. Използването на отрови било нещо обичайно по време на войни или обсади на градове, особено при снабдяването с вода. Заразяването на водата бил много ефективен начин да се упражни максимален натиск върху жителите на място, защитено от стени. Но след като разбирали, че водата е заразена, защитниците можели да вземат мерки. В случая с това зловещо катапултиране от монголите през 1346 г. последствията не могли да бъдат ограничени. Това е много различно от използването на отрова върху стрелите и мечовете, които засягали само бойците. Събитията в Кафа показали как патогените могат да се използват като оръжия.

 

- Следователно от ХIV век търговските маршрути, свързващи Европа с останалата част от света, пренасят вече не само богатства, но и болести. Значи съвременните критици на глобализацията са лишени от аргументи?

 

- Днес е още по-лошо. Начинът, по който пътуваме, движим се и търгуваме е много по-интензивен и бърз, отколкото във всеки друг момент в миналото. Почти всички кътчета на земята се намират на не повече от 18 часа полет със самолет едно от друго. Така че скоростта, с която може да се разпространи болестта, е невероятна. Транспортните мрежи, които скъсиха разстоянията между нас, ускориха световната търговия, разбира се, и позволиха жизненият ни стандарт да се подобри драстично през последните десетилетия, но сега се оказва, че те са нашата “Ахилесова пета”. Явлението, както виждаме, има многобройни отзвуци в историята…

 

- Не е ли иронично ехо на историята фактът, че Италия, която е западната врата на стария път на коприната и допреди няколко месеца беше врата на “новите пътища на коприната” на Си Дзинпин, е най-силно засегнатата европейската страна?

 

- Честният отговор е, че всяка страна в Европа, Франция например, може да бъде засегната, предвид броя на туристите, идващи от Азия. Твърде възможно е ранното откриване на случаите в Италия

да се дължи просто на факта, че лекарите и болниците идентифицираха коронавируса по-бързо от европейските си колеги. И ако епидемията се разпространява бързо в Европа, не ни интересува мястото, където се е появила първо.

 

- Показвате, че тази чумна епидемия парадоксално се оказва катализатор на триумфа на Запада. Можем ли да останем оптимисти, дори ако нещата вървят зле?

 

- Да! Това е странно и контраинтуитивно, но една обществена травма в голям мащаб, дължаща се на война или болест, може да има дългосрочни положителни последици. Едно от последствията на черната чума е било значителното подобряване на положението на най-бедните, които могли да преговарят с елитите. Една от последиците на обезлюдяването е значителното увеличаване на цената на труда. Наемите стават по-ниски, договорите за селяните - по-дълги. Лихвите намаляват. Младите, които били особено търсени, успяват да се възползват от по-широкото разпространение на богатството и да консумират повече от предишното поколение, като потреблението се усилва от факта, че след като се срещнали със смъртта, те са по-малко изкушени от пестеливостта. Те се интересуват впрочем от мода, което предизвика бързото развитие на европейската текстилна индустрия. Разбира се, не всички се облагодетелствали: нещастието на Генуа е в основата на щастието на Венеция, която започнала да упражнява безпощаден контрол върху търговията с подправки. 

 

Но можем да кажем, че като цяло увеличението на разполагаемия доход - и по-широкото преразпределение на парите - оказало значително въздействие върху това, което ще бъде наречено “Ренесанс”. Това явление откриваме и след Първата световна война с прочутите “Ревящите 20-те г.” (The Roaring Twenties). Травмата от смъртта, големите демографски промени, както и промяната в поведението на фона на крехкостта на живота, накарали хората да живеят и да се държат така, сякаш никога няма да има утре. Ние не сме стигнали дотук и все още се надяваме коронавирусът да се успокои!

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Слим Гайлард

Слим Гайлард

Були "Слим" Гайлард (1911 - 1991) е американски джаз певец и композито...

2 коментар/a

Да-а-а.,, на 18.04.2020 в 19:27
В Италия Черната чума е дала повод на Бокачо да напише Декамерон. У нас не само не е отразена в литературата поради пълното ѝ отсъствие, но дори не е спомената на гърба на някой псалтир.
Идеалист на 19.04.2020 в 15:33
Епидемиите са на места с голяма гъстота на населението, пресичане на големи пътнически потоци и лоша хигиена. При днешните условия това са: Мегаполисите, небостъргачите, летища, самолети, големи круизни и военни кораби и на всички изброени има общи климатични инсталации. Това се отнася за дихателните инфекции. За чревните инфекции са важни водоснабдителните и канализационните системи.

Напиши коментар