С непогрешимостта на заразените. Откъс от "Престъпление и наказание": Сънят на Разколников през Страстната седмица. Той лежа в болницата до края на постите и целия Великден. Вече на оздравяване си спомни сънищата, когато още лежеше с температура и бълнуваше. Присънваше му се през време на болестта, че целият свят е осъден да бъде принесен в жертва на някаква странна, нечувана и невиждана смъртоносна епидемия, идваща от вътрешността на Азия към Европа. Всички са обречени на гибел с изключение на някои твърде малобройни, избраници. Бяха се появили някакви нови трихини, микроскопични същества, които се вселяваха в телата на хората. Но тези същества бяха духове, надарени с ум и воля. Хората, приели ги в себе си, веднага побесняваха и полудяваха. Но никога, никога хората не бяха се смятали толкова умни и непоклатими в правотата си, както се смятаха заразените. Никога не бяха смятали за по-непоколебими своите присъди, своите научни изводи, своите нравствени убеждения и вярвания. Цели селища, цели градове и народи се заразяваха и лудееха. Всички бяха в тревога и не се разбираха, всеки мислеше, че той единствен е носител на истината, и се измъчваше, като виждаше другите, биеше се в гърдите и плачеше и кършеше ръце. Не знаеха кого и как да съдят, не можеха да се споразумеят какво да смятат за зло, какво — за добро. Не знаеха кого да обвиняват, кого да оправдават. Хората се убиваха взаимно в някаква безсмислена злоба. Събираха едни срещу други цели армии, но армиите, вече в поход, изведнъж започваха сами да се унищожават, редиците се разбъркваха, воините се нахвърляха един срещу друг, намушкваха се и се колеха, хапеха се и се изяждаха един друг. В градовете по цял ден камбаните биеха тревога: но кой и за какво призовава, никой не знаеше, а всички бяха в тревога. Изоставиха най-обикновените занаяти, защото всеки предлагаше свои мисли, свои поправки и не можеха да се споразумеят; земеделието спря. Тук-там хората се стичаха на групи, споразумяваха се за нещо, кълняха се да не се разделят, но тутакси започваха нещо съвсем различно от това, което току-що бяха проектирали, започваха да се обвиняват взаимно, биеха се и се колеха. Започнаха пожари, започна глад. Всички и всичко загиваше. Епидемията се разрастваше и се придвижваше все по-далеч и по-далеч. В целия свят можеха да се спасят само няколко души, това бяха чистите и избраните, предназначени да сложат начало на новия човешки род и на новия живот, да обновят и очистят земята, но никой и никъде не беше виждал тези хора, никой не беше чувал тяхното слово и техния глас. "Престъпление и наказание", 1866 г.
Достоевски за коронавируса: Сънят на Разколников през Страстната седмица

Фьодор Достоевски, Престъпление и наказание, 1866 г.
Превод от руски – Георги Константинов, 1960 г.

 

Източник: chitanka.info

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

симме на 14.05.2020 в 21:32
Няма общо с к19, глупости
ГУЦА от Биримирци на 15.05.2020 в 15:31
Въобще не са глупости. Случайно или не, но цели 154 години предварително, Достоевски описва едно от бедствията, които ще сполетят човечеството за доста време напред, доста точно. Всъщност прогностичните способности на писателя, от революциите през 1905 и 1917 година, неблагодарността на освободените славянски народи (с всичките спорни моменти като тема за дискусия), та до настоящата корона, са една от причините да го смятат за "най-западния (западняшкия ?) руски класик. От петте съня на Разколников, гореописаната картина на опустошителните "трихини"- сега им направихме кръщенето под името на шапка номер 19, е последният. С повече фантазия и чувство за хумор , бихме могли да определим всичките съновидения на Родион Романович като някак си прогностично-актуални. Вижте само. Първи сън- Миколка (КОВИД 19) жестоко пребива клетата, безпомощна кобила (ах, това сме ние, клетите ) и тълпата ликува (каймове, вируси, бактерии, чехълчета, инфузории, паразити и прочее буби, които отвсякъде ни дебнат). Само на малкия Родиончо му се свива сърцето и миле е за жертвата . Втори сън (преди убийството)- какъв контаст, всеки би предпочел да обтяга телеса в някой оазис далече в Африка, никакви маски, никакви шлемове, а то и от беха-та и бикини няма нужда. Трети сън (след убийството)- комшията Иля Петрович пребива до смърт хазяйката. Мамо, пак ни лобутят- само че "кова-трихините" са нещо доста по-перфидно...влизат ни надълбоко, превземат ни отвъртре. Ети ви, четвъртия сън- глътка надежда, струя оптимизъм. Сънят за "смеещата се старица". Да ама не. Разколников замахва многократно с топора, бие, млати, ама не се получава. Просто не успява да убие клетата, мазна бабичка-лихварка (тя е само на 45 години, ама вече бабичка, време и било да ритне камбаната), а тя предизвикателно му се сме е. Надяваме се така ялови да излезната и напъните на короната. НЕ СЕ ДАВАМЕ. Оцеляли сме от толкова войни, освиенцими, чернобили и фукофъкоями. Нон пасаран. Ние ще се сме ем последни. И за финал, пак към петия катастрофичен сън. Предупреждение "с корона на шията", хора бдете. Всъщност защо Разколников се решава на това убийство ? Има няколко тълкувания. Едното е, че разделяйки хората на две категории- така да се каже , на правоимащи и нямащи такива таково (познато, нали), той е поискал да изживе е своя звезден миг и да се почувства като един наполеончо, на когото всичко му е разрешено. Според предварителната статия на убиеца в пресата (теоретично убийство, така квалифицират последващото), на ВИП-ете всичко им е позволено. Та в бедата всички ние да бъдем равни и солидарни, а не тези по-равните ( по Оруел) по чернобилски да си поръчват маски, пардон, манджа и напитъци от чужбина, а неВИПаджийската жакерия да зоби замърсени марули и прочее корони.
до симме без име на 15.05.2020 в 16:42
Напротив, има много общо и именно с к19. Защото всеки идва с името и с числото си. К19 също! Защото короната слезе и влезе. А слезе и влезе, за да остане. Защото , когато има престъпление има и наказание. Най-великият природен закон се изпълнява вече. Защото Библията е криминално четиво, а Достоевски е един от онези избрани , който ни е дал шифъра към това четиво още в 1866, за да бъде разчетен в точното време и в точния час , макар и 20 години по-късно, макар и с още 10 години по-късно , за когато го е отложил Дюма- баща. Но синът е търпелив и един ден се завръща с короната и за камъните в короната. Защото всичко опира до името на бащата, до истинския и до фалшивия баща с неговите фалшиви копия. Наказание има и то е най-вече за онези, които се опитват да ви заблудят, че К19 е онзи непознат и неканен гост във вашия дом, от който ви спасяват. А всъщност поканата са я изпратили отдавна, подписали и потвърдили няколко пъти. Сега се опитват да спасят себе си, преди да сте разбрали, че е дошъл края на великата световна лъжа, в която доброволно са се съгласили да участват, опитвайки се да ви накарат да вярвате, че вие сами искате точно това, което те ви дават, докато ви вземат. Затова и всеки, който носи короната в себе си е преследван и затварян, като жива книга обречена на изгаряне, както го е описал един друг избран да остави ключ към подреждането на пъзела. А преследвачите вече не са пожарникари, а наричат себе си Лечители и претендират да са ваши Спасители. Но онова което търсят днес е същото, което са търсили тогава пожарникарите. То е живото доказателство за тяхното престъпление. Дънов някога беше казал, че един ден, когато хората разберат значението на числата, оръжието ще се превърне в рало. Дошло ли е времето на ралото, чие е ралото и чия бразда оре това рало? Е, от написването на "Престъплението", до падежа на "Наказанието" са изминали точно 154 години. От раждането на Дюма-син в 1824г, до неговато признаване, като законен наследник на баща си на 17.3.1831г и отнемането му от неговата майка, са изминали 7 години. Ще попитате, кое е общото между двете събития? Общото е в най-малкото общо кратно - пресечната точка на кръста, който се връща с името, което носи числото на узаконяването си, като смъртна присъда за фалшивия баща, подписана, както Дюма е пожелал за 20+10 години по-късно! По всичко изглежда, че отсрочката от 5 допълнителни години е изтекла вече. Който има ум, нека ги пресметне. Имало ли е покаяние от тези, за които се връща синът? Съдейки по случващото се, не. Великата лъжа продължава и става все по-велика. А даденият срак е бил напълно достатъчен, защото всички пътища водят там, от където започват. В нулевата точка на нулевия пациент носещ короната! И той е Човекът, който се смее ....последен, защото петелът е женски и се казва Мария, а пощальонът звъни винаги два пъти.
observer на 15.05.2020 в 16:45
Е, такова пророчество не е далеч от ума. Имало е Черната смърт, чумата, дошла от вечния развъдник на всички смъртоносни болести, както всеки път, оттогава до днес.

Напиши коментар