Теорията за джендъра е продукт на едно общество, чиято цел е да води тотална война срещу природата, за да превърне всичко, абсолютно всичко в артефакт, продукт, обект, вещ, умение, уред, с други думи: пазарна стойност. Това е възможността за интегрален капитализъм, в който всичко ще се произвежда, следователно всичко ще се купува и всичко ще се продава. Теорията за джендъра е един от първите камъни на тази планетарна каторга, твърди френският философ Мишел Онфре.

 

Френският философ и есеист Мишел Онфре публикува книга, в която изгражда теория на диктатурата, опирайки се на творчеството на Джордж Оруел. Онфре твърди, че сме навлезли в нов тип тоталитарно общество, което разрушава свободата, унищожава истината и отрича природата.

 

- Не преувеличавате ли с твърдението си, че Франция през 2019-а прилича на обществото от “1984” на Оруел?

 

- Не, изобщо… И дори мисля, че съмнението доказва, че сме в него! Диктатурата има дълга история. Името си дължи на Рим, където на един човек давали пълни правомощия, за да разреши даден проблем, пълни правомощия, които той връща без насилие, когато мисията му приключи. Диктатурата напуска западното полукълбо с императора на Монголия Чингис Хан през ХII-ХIII в. или с Тамерлан, емира на Трансоксиана през следващия век. Тя се връща в Европа със Савонарола през ХV век, после с Кромуел, Калвин, Робеспиер и неговия Комитет за обществено спасение и т.н. Но през повечето време под диктатура ние имаме предвид кафявия или червения фашизъм на Хитлер, Ленин, Сталин, Мао, Пол Пот. Нашата неспособност да разглеждаме нещата в по-дълги периоди ни пречи да размишляваме за диктатурата извън най-новата ни история. Хитлер и Сталин обаче не са вечната извънвремева мярка за диктатура.

 

- Защо се опряхте на творчеството на Оруел, за да теоретизирате диктатурата?

 

- Моята хипотеза е, че Оруел е политически мислител, равен на Макиавели или Ла Боеси и “1984” ни позволява да мислим за разновидностите на постнацистката или постсталинистката диктатура във форми, чието съществуване изучавам в нашата епоха. Когато трябваше да обобща моя труд,  предложих схемата на диктатура от нов тип. Тя предполага определен брой цели: разрушаване на свободата; обедняване на езика; премахване на истината; заличаване на историята; отричане на природата; разпространение на омраза; стремеж към империя. 

 

- Как става това?

 

- За да се унищожи свободата, е необходимо: да се осигури постоянно наблюдение; да се съсипе личният живот; да се премахне уединението; да се радваме на задължителните празници, да се уеднаквят мненията; да се осъждат престъпления чрез мисълта.

 

За да обеднее езикът, е необходимо: да се въведе новоговор; да се използва двойнствен език; да се унищожат думи; да се вербализира езика; да се говори само на един език; да се отменят класиците.

 

За да се премахне истината, е необходимо: да се преподава идеология; пресата да се превърне в инструмент; да се разпространяват фалшиви новини; реалното да се създава.

 

За да се заличи историята, е необходимо: да се изтрие миналото; да се пренапише историята; да се измисли паметта; да се унищожат книгите; да се индустриализира литературата. 

 

За да се отрече природата, е необходимо: да се унищожи жизненият импулс; да се организира сексуална фрустрация; да се хигиенизира живота; да се въведе медицински асистирана репродукция;

 

За да се разпространи омразата, е необходимо: да се създаде враг; да се разпалят войни; да се психиатризира критичната мисъл; да се доубие последният човек. 

 

За стремежа към империя е нужно: децата да се форматират; да се контролира опозицията; да се управлява с елитите; поробване чрез прогреса; прикриване на властта. 

 

Кой ще каже, че вече не сме стигнали дотук? 

 

- Някои християни водеха духовна съпротива срещу тоталитаризма, като участниците в групата Бялата роза срещу нацистка Германия. Вдъхновяват ли ви те? 

 

- О, да, как не! Но сравнението не е точно. Нашата диктатура не атакува телата, тя смазва душите - което е друг начин за унищожаване на телата, оставяйки ги живи…

 

През 2008 г. публикувах една театрална пиеса в издателство “Галилей” - “Сънят на Айхман”. Там поставих въпроса за подчинението и съпротивата срещу диктатурата, срещайки насън Айхман и Кант няколко часа преди екзекуцията на първия. Нацистът каза по време на процеса си, че се е задоволил да действа кантиански, което Хана Аренд отхвърли в “Айхман в Йерусалим”. Аз показах обратното, че, уви, Айхман наистина е чел Кант… Посвещението на тази пиеса беше “В памет на Инге Шол и Бялата роза”.

 

- Вашата свобода на словото за левицата или исляма е смущаваща. Трябва ли да поемем риска да говорим публично “по забранени теми”, дори и да бъдем линчувани?

 

- Не ме интересува какво мисли за мен пресата на властта. Тя не е моето мерило за ценност. Но забележката ми се отнася до всяка преса, дори да е опозиционна. Нито един журналист не би могъл да спре перото или словото ми, както и нито един политик. Ако трябва да платя за тази свобода с изгонване от държавна работа, без нито един журналист да се разбунтува, аз вече платих, малко скъпо платих!

 

Мерилото за ценност за мен се крие в мнението и оценката на трима души, от които само един все още е жив. Вече мисля, говоря и пиша пред погледа само на един човек - това е безкрайният лукс на истинската свобода, добре го знам…

 

- Теорията за джендъра продукт на тоталитарното общество ли е?

 

- Тя е продукт на едно общество, чиято цел е да води тотална война срещу природата, за да превърне всичко, абсолютно всичко в артефакт, продукт, обект, вещ, умение, уред, с други думи: пазарна стойност. В столетния хоризонт, това е възможността за интегрален капитализъм, в който всичко ще се произвежда, следователно всичко ще се купува и всичко ще се продава. Теорията за джендъра е един от първите камъни на този планетарна каторга. Тя подготвя трансчовека, който е крайната цел на капитализма - с други думи: не премахване на капитала, както смятат неомарксистите, а неговото тотално, окончателно, необратимо утвърждаване. 

 

- Отваряйки асистираното възпроизводство за женските двойки, биологичното родство ще бъде заменено от “родство по намерение”. Ще допринесе ли тази мярка за установяване на тоталитарно общество, като това в “1984”?

 

- Това е свързано с процеса на извращаване на реалността. Природата се отрича, разрушава, презира, покварява, опустошава, експлоатира, замърсява, после се замества с културното: повече хормони, повече ендокринни жлези, повече тестостерон… Или пък хормонални инжекции за смяна на пола. Тази омраза към природата, тази обявена война за разрушаване на природата, е подготвителна за трансхуманистичния проект. 

 

Аз никога не съм бил генетично баща, но поради брака си с жена, която е живото око, пред което аз пиша, последвано от осиновяването на двамата й внуци, аз станах баща и дядо: така че не съм против “родството по намерение”, защото го въплъщавам, но по логика, която не лишава детето от ориентирите, на които то има право. Доста се борих срещу метапсихологията на фройдистката психоанализа, за да мога да кажа, че се оказах в битката на някои психоаналитици, които се противопоставят на изчезването на бащата, било то за сметка на двама бащи или на две майки. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

27 коментар/a

Георги Тодоров на 10.10.2019 в 14:55
Три пъти пиша коментар и три пъти изчезва. Защо ли?
до поста на 10.10.2019 в 11:05 на 10.10.2019 в 15:35
Какво разбирате от философия изобщо вие, та да си присвоявате правото да наричате интервюирания "дървен философ"? Както става ясно - нищо. И защо ми цитирате високоспециализираните дефиниции от речниците (в случая - за езика), след като открито обявявате, че такъв експертен език Ви дразни?! Иронизирате собствения си възглед ли? Ако пък написаното не е от речник, а Ваше творение, трябва да Ви разочаровам, че езикът е единственият феномен, чието битие не се явява изцяло в модалността на възможното - той е потенциален/възможен като съдържание на изразеното и изявява самата действителност на всяко едно явяващо се като акта на самото назоваване (на каквото и да е). В този смисъл словесенето като Първото действие е самото начало на битие, както правилно е забелязано от св. ап. евангелист Иоан, и което е по-важното в духа на критиките към настоящото интервю (и именно като философско забелязване) - един път попаднал в езика, светът повече няма как да бъде изкаран оттам. Ето как става така, че природното битие е потенциално на езиковото изговаряне, а не обратното, ха-ха!
Не съм нарекла Онофре дървен философ, опазил ме Бог!!! на 10.10.2019 в 16:32
Нарекох “дървен философ” лицето, което критикува езика му и с чийто цитат започва пост ми. По-внимателно трябва да се чете, преди да се критикува.
надървен философ на 10.10.2019 в 17:47
...съм бил понякога в миналото, "дървен философ" обаче никога не съм бил. И изобщо не си позволявайте такива изказвания (особено без да познавате човека!), те свидетелстват клюкарски манталитет и точно никакъв опит във философското мислене и говорене.
Весел Мусев на 10.10.2019 в 18:08
Теорията за джендъра подготвя ционистката идеология - "Израел над всички!" и идването на еврейския "месия" - Антихриста...
Аман, бе, аман! на 10.10.2019 в 18:51
И каква е “теорията за джендъра”? Джендър означава пол. Само в България не знаят това. И защо Израел? И какъв “Антихрист”. Случайно да знаеш какво означава?
"Джендър означава пол" на 11.10.2019 в 11:55
Джендър означава род. В джендър науките, доколкото това изобщо има общо с науката, между пол (биологичен) и род (социален) се прави разлика.
домачине на 11.10.2019 в 13:57
Работата е там, че полът не е само биологична категория, но включително и естетична, и мистична. Докато превръщането на половата проблематика в "джендър" е признак на цялостно занемаряване и отпадане от големите божествени задачи на пола откъм свръхестественото. Което е по същество безпросветна и безотговорна буржоазно-светска конвергенция и уравниловка.
стоил на 11.10.2019 в 21:09
Именно това е КИБЕРМОДЕРНАТА ЕПОХА, обявена през 2001 г., но все още ненастъпила, слава Богу. Въпреки опитите. Опитите само че продължават. Срещу детронирането на тая изродска именно ера сме.
Мирослав Чернев на 12.10.2019 в 08:01
Харесва ми анализа на автора. С едно изключение. Всичко описано, което се случва с нас, не е плод, цел, функция на капитализма. В условията на действащ капитализъм, тихо и подмолно се осъществява преминаване към нов тип общество. С инструментите за анализ и категориите от преди, то може да бъде окачествено като "финансова олигархия". Като това разбира се е грубо и неточно. Докато коментиращите не излезнат от теснопартийните рамки на ляво джавкане, проблемът само ще се задълбочава.
Лазар Кузев на 15.10.2019 в 00:07
Много добър/за обема си/ материал. Радвам се на този французин и за това, че тук се е отървал от досадната и претенциозна квази - философската френска бъбривост и е възприел един логичен начин на изразяване като съчетаване на немска аналитичност с англосаксонска яснота на изказа. Учудващо за мен е, че след Мил,Фреге, Ръсел, Бор, Витгенщайн, Попър, Лакатош и прочие гениални мислители все още вирее и дори се разраства типичната френска алогична квази - философска бъбривост - видно от някои коментари тук.
Биологична жена на 25.10.2019 в 08:08
Там е работата, че се опитват да ни убедят, че "джендър" означава "пол". Не означава. Означава "род", но в граматиката. В социалните науки означава "социална роля на пола", т.е. това е поведенческа характеристика и нищо друго. Съкратеното "социален пол" също е неточно и дори неправилно, защото може да се разбира в смисъл, че човек може да има един биологичен пол и друг социален.

Напиши коментар