“Брукс, сега ми харесваш. Изчезвай оттук. Прибери се вкъщи", подхвърля Ерик Харис на свой съученик пред гимназията, където учат. Няколко минути по-рано Харис и неговият приятел Дилън Клеболд са заложили експлозиви в училищната лафка. Зарядите не избухват, но двамата младежи все още не са приключили със зловещата си програма за деня. Екипирани с огнестрелни оръжия, те обявяват "тотална война" на своите съученици. За час броят на убитите достига 13 души, а ранените са 23. Обкръжени от полицията, Харис и Клеболд се самоубиват. На окървавените им тениски пише съответно Natural Selection (естествен подбор) и Wrath (гняв).
Защо деца стават масови убийци?

Драматичните събития се разиграват преди 10 години. Денят е 20 април 1999 г., а сцена на трагедията - американското градче Литълтън. Разстрелът в гимназията Columbine е четвъртото най-масово клане, случило се в щатско училище. Именно то предизвиква първият наистина сериозен световен дебат за свръхагресията при съвременните младежи, причините за раждането й и методите за противодействие.

Десет години по-късно въпросите остават повече от отговорите, а на пръв поглед непровокираните училищни касапници продължават да се случват. Какво кара две непълнолетни момчета да изберат пътя на масовите убийци? Има ли вина насилието в медиите, музиката и филмите? Как да се преборим с младежката агресия? Очевидно не успяваме да отговорим ясно, защото все още има масови убийства като в Columbine.

Липса на емпатия

Непълнолетните убийци нямат установен профил, коментират психолозите. Обобщенията са невъзможни, а причините - комплексни. Повечето агресивни младежи обаче са депресирани и се чувстват преследвани, сочи съвместно изследване на щатските специални служби и образователното министерство на САЩ. Насилието не избухва току-така. Мнозинството от децата убийци не са приемани от своите съученици. "Повечето от тези нападатели са имали предишни прояви, свързани с търсене на внимание и различни знаци, показващи нужда от помощ", коментира Мила Паликарска, специализирала детско-юношеска психология.

Често непълнолетните убийци говорят предварително с други за своите планове. Харис и Клеболд например планират своите действия година преди убийствата. Далеч по-буйният Харис заплашва от интернет свой бивш приятел (същия онзи Брукс) и се хвали, че сглобява бомби. Той се мисли за бог, на който всички хора трябва да се прекланят. Превръща се в патологичен лъжец, пред възрастните е чаровен и интелигентен. В свободното си време обаче прави експлозиви, за да избие хиляди. При него комплексът за малоценност прераства в мания на величие.

Клеболд е неговата противоположност. Той се мисли за "бог, но бог на тъгата". При него се оказва, че взривоопасната комбинация е "депресия и самоубийствени мисли". "Те са необикновени деца със сериозни психологически проблеми", пише Питър Лангман в своята книга Why Kids Kill. Двамата проблемни младежи се обединяват покрай нежеланието им да живеят и общуват. На тях не им пука дали ще живеят, или ще умрат.

Когато не знаеш кой си, си по-склонен да буйстваш. Липсата на ясен и позитивен образ за себе си е типична за тийнейджърите. "Но би следвало те да се променят във времето с развитието на самия млад човек чрез подкрепата от страна на неговите родители и социални партньори – защото то става непоносимо за психиката, ако остане трайно явление и не намери подходящ отдушник", смята психологът Мила Паликарска.

Данните показват, че децата убиват най-често в САЩ, Канада, Германия, Финландия, по-рядко в Южна Америка и Азия, разказва социологът Дивил Кулев. На пръв поглед колкото по-индивидуалистична е културата, толкова по-голяма е вероятността за младежко насилие. Силна предпоставка е и лесният достъп до оръжие. Скоро след клането в Columbine различни организации приписват вината за насилието на видеоигрите, съвременната музика и медиите. Двамата убийци с часове играят  Doom - екшън от първо лице. Харис дори е създал свои фенски няколко нива към играта. Засега обаче няма доказателства, че виртуалните убийства водят до реално насилие. Необходимо е ново проучване, тъй като сегашните имат спорни критерии за насилие в медиите. Те непрекъснато се променят - някои проучвания дори считат полицейския комедиен сериал "Старски и Хъч" за източник на агресия.

Според психиатъра Джералд Блок, инцидентът, който отключва насилието у деца като Харис и Клеболд, е забраната да ползват компютър. "Той е като отдушник за агресията, депресията, яростта и сексуалните емоции", смята Блок. Дни преди разстрела в Columbine родителите ограничават достъпа на Харолд и Клеболд до домашния им компютър. А когато той е емоционален отдушник, човек може да се чувства неразбран и подценен. Блок е убеден, че тийнейджърите от Columbine са изместили своята агресия от виртуалния към реалния свят.

"Децата свикват с модели чрез компютърните игри, които се пренасят в техния живот, вместо те да преживяват реални, живи емоции и контакти, които да ги изграждат като характери", смята Мила Паликарска. "Впоследствие те започват да не си дават сметка, че убийството или ударът предизвикват болка и страдание за другия", допълва тя.

Къде сме ние

България е в преход между старите отпаднали норми и новите ценности, които все още не са оформени. Залисани в работата си, родителите често оставят подрастващите да се самовъзпитават. Това води до погрешно разбрано чувство за отговорност и свобода. Не закъсняват и проявленията на агресия. Около 76% от децата между 5 и 12 клас са били свидетели на насилие в училище, показва проучване на асоциация "Родители". Българското образование губи авторитета си, затова чуваме често как децата обиждат учителите си. Вероятно заради липсата на лесен достъп до оръжия все още няма български Columbine. Младежите също така осъзнават, че тяхната агресия към така или иначе отслабващата система няма да ги издигне в очите на останалите. Българските деца все още се възпитават повече отвътре (родители, роднини), а не отвън (училище, религиозни организации), както е в САЩ. Докато американските деца се бунтуват срещу правилата на системата, българските младежи фокусират агресията си извън нея.

"Над 25% от всички престъпления в София се извършват от непълнолетни според данни на Столичната дирекция на полицията. Въпреки че публикациите за случаи на детско насилие в медиите са се увеличили почти двойно в сравнение с преди три години, криминалните статистики показват по-малко регистрирани актове на насилие от страна на младежи, което показва, че тече процес на т.нар. морална паника и в българското общество", убедена е Мила Паликарска.

Едва ли някой родител няма да си зададе въпроса "отглеждам ли масов убиец". Все пак детската агресия може да бъде открита в начална фаза. Говорете открито с децата, разберете кои са техните приятели. Обръщайте внимание дали детето има предупреждения от училище. Общувайте повече с него и учителите му. Със сигурност можете да отделяте повече време за това. Не само за да няма български Columbine, но и защото така децата ще бъдат по-пълноценни и щастливи.

Статията е публикувана във в. Капитал

Още от категорията

Напиши коментар