Платоническа любов. „Пирът“

1.

... Като хвърлим един поглед към речите на петимата говорители преди Сократ, бихме казали, че техният интерес е насочен към това, каква е ползата да се почита Ерос и да се практикува любовта.

И благата, за които те говорят, са свързани с удоволствието. (Наистина, по-малко става въпрос за телесното, а повече за удоволствието от допира на душите - значи за приятелството). 

Това са блага държавнически (че е хубаво в държавата да има приятели – за самата държава е добре); или културни (хората да общуват помежду си по възвишен начин, да се възпитават един друг в разни добродетели); или цивилизационни (че любовта подтиква хората да създават красиви неща във всички области на живота; да кажем, да пишат хубава поезия).

Да ги погледнем поотделно.

Федър говори колко прекрасно е да се съберат двама влюбени - един по-възрастен мъж и един младеж - и да заживеят заедно; колко е приятно за самите тях, а и полезно за държавата. И казва: „Добре би било да се състави войска от влюбени - защото в нея никой не би посмял да не бъде храбър, да стане дезертьор или да предаде някого.” И въобще би било добре в една държава да имаме приятелства и влюбени.

Павзаний сякаш се придържа към същата тема, но прибавя и друго. Трябвало да се има предвид, че е едно човек да се влюбва заради тялото, а друго - заради душата. Първото се случва на по-простите хора, а второто - на по-изтънчените и по-развитите. 

Той даже посочва къде вижда тази изтънченост, културност и развитост: „Ето, погледнете към варварите - там не се смята за правилно да има любов между мъже, както е у нас, в Гърция. При тях е нормална само любовта между мъж и жена; което показва, че те са хора, които не ценят приятелството. А не го ценят, защото живеят в тиранични общества, където управляващите се боят от това, да има приятелства между гражданите.” А че приятелството между мъже било опасно за тиранията, личало и от това, че в Атина тя била свалена благодарение на любовта между двама души - Хармодий и Аристогейтон. 

„Но и в самата Гърция, като се погледне - в Лакедемон, но и другаде - понякога тази любов се случва твърде лесно: без влюбеният да покаже добри качества и без да изисква кой знае какво от своя любим. А при нас, в Атина, нещата са поставени най-добре: тъй като влюбеният се стреми към една обещаваща, красива душа, а любимият, от своя страна, желае да получи душевни блага от ухажора си - значи добро възпитание, знания, добродетел; и по този начин да напредне...

Та в речта на Павзаний виждаме държавнически интерес към любовта - тя е нещо, което помага на обществото да се усъвършенства; и като че ли има нещо като интерес към елитарността. Не всеки може да обича както трябва, и не навсякъде се обича както трябва; но има някои развити народи или държави, където се практикува добрата любов, любовта към душата, чрез която хората се усъвършенстват индивидуално; и при тях културата напредва.

После думата взима Ериксимах и казва, че това, което е чул, е, общо взето, вярно; но се говори твърде стеснено - само за отношенията между индивиди. А трябва да се обърне внимание, че любовта е отношение, което може да бъде наблюдавано навсякъде в природата и изобщо в света; защото доброто, правилното, естественото отношение между елементите в човешкото тяло е форма на любов между тези елементи.

Необходимо е лекарят, който се занимава с тези неща, да намери правилното отношение между тях. Това е „добрата любов”, за която, макар и по друг начин, е говорил Павзаний. Та като се намери добрата любов, се достига и до здраве.

„И в музиката” казва, „като се намери доброто съотношение между тоновете, се достига до истинска мелодия.“ Но и ако става дума за отношения между хора и богове, което е най-важното нещо - там също има специалисти, подобни на лекари. Това са жреците и гадателите. Те също разбират от любовно изкуство - защото и там трябва да има добра любов. 

Така че любовта, за която са говорили Федър и Павзаний - тази между отделни индивиди - е просто частен случай на доброто съотношение между елементи: били те индивиди или природни стихии, или нещо друго, което, подобно на стихиите, пронизва целия свят.

А Аристофан казва нещо по-различно от това, което са говорили другите; и то не само защото е образно (притчата за хората с четири крака, четири ръце и две лица, които някога били разрязани от боговете и затова желаели изгубената си половина). Той обръща внимание на нещо, което по-нататък Сократ ще използва: че любовта е не просто правилно (премерено) отношение между някакви елементи, но е и желание, копнеж. То е копнеж нещо да бъде „такова“ завинаги. Това е новост; и тя се доближава до онова, за което после говори Сократ.

Колкото до Агатон, той не казва нищо ново, а само повтаря по един ораторски украсен начин, че любовта е причина за големи блага - и етически, и културни. И че Ерос е бог, който е прекрасен, съвършен и поради това трябва да бъде почитан.

2.

После започва да говори Сократ. 

Той приписва своите размисли на аркадската жрица Диотима. И казва, че когато се говори за любов, трябва да се помни, че тя е, преди всичко, някакъв недостиг; и, което Аристофан е загатнал - че е желание да притежаваш нещо вечно. Следователно влюбеният е човек не много щастлив; той е човек, комуто нещо не достига. 

Сократ казва: „Влюбените са събудени. Те не са съвършени мъдреци, но не са и напълно невежи - защото пълният невежа е човек заспал; той няма усещането, че може да получи през живота си нещо необикновено, че има нещо важно, към което да се стреми. А влюбеният, желаещият, е човек, който няма най-ценното, но знае, че го няма и поради това се стреми към него.”

„А любовта за какво е? Не е ли тя стремеж към красивото? Да, тя е това, но също е и желание да притежаваш красивото вечно, завинаги. Значи няма съмнение, че влюбеният желае и безсмъртие. Защото щом човекът желае да притежава нещо вечно, това просто значи, че той би желал да е безсмъртен. Това се проявява в поведението на всички живи същества – защото те се стремят към възпроизводство на самите себе си чрез телесно раждане. Също и на хората - както в това, че се обичат едни други телесно и се обезсмъртяват чрез своите потомци, така и в това, че непрестанно се занимават с дела, несвързани пряко с телесното. Това са дела държавнически, поетически или други, чрез които човек придобива слава. Тази слава продължава през поколенията; и така той се обезсмъртява чрез името си, сочещо към неговите дела.”

*

„А всъщност любовта не е ли, накрая, стремеж към истината? Когато мислим за влюбеност, си представяме, че някой се влюбва в лице, тяло. Но ако способният човек желае да напредне в любовта, той ще забележи, че между тези лица и тела, които пожелава, има нещо общо. 

И тъй, той се влюбва в едно лице/тяло; но забелязва, че и в друго лице/тяло има нещо подобно; и узнава, че е влюбен в нещо, което се провижда през всяко отделно лице и тяло. А по-нататък проумява, че през тях е видял нещо, което трябва да се нарече душа - и че то е по-доброто. 

Но и в душата не всичко е достойно за любов, не всичко е красиво. Красиви са някои неща - склонност към определени дела, към знания. И, напредвайки, влюбеният стига до това, което е общо за всички тях и ги надхвърля.

И тук Сократ казва: „Чрез причастността към това, което е красиво, всички неща са красиви. И човек, който е разбрал това, вече няма да се занимава с нищо просто така, поотделно: няма да има интерес към отделни, разхвърляни и несвързани неща, който всъщност е един робски интерес - били те тела или души, или отделни знания, или отделни занимания; а ще се интересува от всичкото. И този човек, който знае за красивото, и че нещата са красиви точно благодарение на причастността им към него, той, каквото и да прави, ще бъде красиво. Тъй като няма да следва сенки - отделни неща, несъвършено причастни към красивото - а самото красиво. Поради това всичко, което прави, ще бъде красиво - тъй като е имал пряка връзка с истината, а не с нейни отражения и неща, които може донякъде да са й причастни, но не са самата тя.”

„И кой ще бъде достоен за безсмъртие? Няма ли точно този човек да бъде достоен? И то много повече от онези, които са се прославили, след като цял живот са били поклонници на някои отделни неща - но не на самата истина.”

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

8 коментар/a

Спиноза на 22.11.2014 в 18:51
\"...двама влюбени – един по-възрастен мъж и един младеж...\" Да ме прощава авторът, но ще го разгледам от еволюционна гледна точка, имам в предвид не \"човек произлязъл от маймуна\", а еволюцията на човешките популации, науката отдавна е на мнение че любовта е тази обективна сила , която тласка човечеството в посока, обратна на израждането, наричат я полово размножаване, не в смисъл секс, а като съчетаване на най-подходящи един за друг генотипове. Брак по сметка е \"безполово размножаване\", води до израждане. Та любов между възрастен и по-млад мъж е следното, възрастния се влюбва в младеж с качества, генетично предавани, не случайно се казва не само външна красота, а и духовна, ум, стремеж към усъвършенстване, правейки го свой фаворит - много примери през хилядолетията, той ще му осугури добър старт в живота и повече шансове неговите добри гени да се размножат повече, от на тези, които са нямали този шанс. Еволюционната полза е очевидна. Е, не е справедливо, не е \"по-равно\", не е политкоректно, но така е решил Създателя, кои сме ние че да му противоречим?
едно срамно нещо за древните гърци- тази допустимост даже препочитание на еднополова \"любов\& на 22.11.2014 в 22:39
.
Спиноза на 22.11.2014 в 23:10
Виждам един парадокс, християнството не осъжда хомосексуализма, а само еднополови секс, и то само между мъже, защото според медицината хомосексуална е и самата любов между еднополови, дори без да практикуват еднополов секс, но църквата казва, обичай ближния си, като себеси, и още че християнството е религия на любовта, но забранява секса, който не е за възпоизвеждане на рода, грях е и прелюбодейството извън брачната връзка. Някой, по-запознат от мене с християнската доктрина, да обясни тези мои въпроси?
Васик на 23.11.2014 в 05:24
Към автора: Не смятате ли, че това кратко резюме нито задоволява хората, които биха искали да прочетат някакъв специфичен коментар върху съдържанието, нито дава реална представа на хората, които досега не са познавали съдържанието? От мен лично ще добавя, че Сократ въобще не приписва собствените си думи на Диотима, а това е диалог в диалога. Колкото смятаме за действителни останалите диалози, толкова трябва да смятаме и самата Диотима за реална.
Г-н Гочев на 23.11.2014 в 06:40
говори неразбираемо, защото няма позиция. А няма позиция, защото не е учен да мисли светогледно. А не е учен да мисли светогледно, защото е филолог. Всъщност, в нито едно изречение в горния текст няма някакъв вид мислене върху зададената проблематика. Предполагам авторът бяга от собствено мислене, защото се люлее между омразта си към хомосексуализма в света като цяло и привъразност към гръцките си хомосексуални герои, които, доколкото разбирам, са добри защото в повечето случаи са платонични. Г-н Гочев е достаъчно голям и с достатъчно въобръжение, за да си представи колко и до кога героите на диалозите му са наистина платонични.
никой на 23.11.2014 в 15:36
Г-н Гочев казва горе-долу това, което и аз ще кажа: авторът е добър анализатор на чужди мисли, но неговата не се вижда в пряк текст. Не е нужно да четем между редовете, за да усетим каква е позицията на автора. Очевидно е твърде толерантен към хомосексуалните и това личеше и от други негови писания преди това. Само че нека се концентрираме към нужното на нашата нация, а то е не любовта между еднополови същества, а между разнополови и при това не цигани. Тук ако се концентрира авторът, ще спечели симпатиите на мнозина. Иначе винаги съм казвал, и пак ще кажа, нещата с различните се решават с помощта на техни официални сдружения (съюзи) като тези на слепите и глухите. Няма нужда хомосекусалните да ни тикат натрапчиво в носа своята различност, а да си създадат официален съюз и там да си общуват уважавани от обществото, а не да се правят на онеправдани. Те са такива, ние ги разбираме и ще уважаваме тяхната организация.
Някой до никой на 24.11.2014 в 17:27
Никой и ще си останеш, щом резултатът от четенето ти, вкл. на предишни статии от същия Н.Гочев е заключението, че авторът е \"твърде толерантен към хомосексуалните\"...
Спиноза на 26.11.2014 в 01:35
Но за приятелството е много, много прав г-н Гочев, то е движещата сила в мъжкия свят, а и в света въобще, имам в предвид нормалния свят, а не света на либералстващите дегенерати. Забелязал съм и, че мъжете и жените влагат различен смисъл, когато говорят за приятелство. Приятелствата ми с жени винаги са вървели към интимни отношения. ха ха Така е устроен света, може би.

Напиши коментар