След повдигане на общественото внимание по темата за хората и деца с увреждания през последните години от национално представените организации за деца и хора с увреждания, недоумение предизвиква все по-честото бизнес ориентиране на богати търговци към проблематиката на сферата на хората с увреждания и виждането на възможност за печалба от това – било то финансово облагодетелстване, чието разходване е нерегламентирано и безконтролно, било върху търсенето на имидж и популярност на гърба на човешка болка.
Благотворителност или просия

  Породи се корупционната практика на малки семейни сдружения, фондации и други в частна полза да правят бизнес чрез събиране на средства. Естествено, че не може да има контрол над тези средства, след като това са сдружения в частна полза и те са точно като търговски дружества – всяка сума е използвана за това, което се реши. Често така се изхранват тези „изобретателни” бизнесмени.

  Поредният ярък пример е предаването „ВИП Брадър” с продуцент Нико Тупарев и участието на Фондация „Деца с проблеми в развитието”, чиято цел е събирането на средства за детски рехабилитационен център. Видеоклипът, призоваващ ни да дарим финансови средства, е трогващ, но зад неговата фасада дали не се крият съвсем различни цели? Май в нито един момент не бяха поставени ясни параметри за какво точно ще бъдат използвани тези средства, скрити зад гръмкото „построяване на рехабилитационен център”...
Случаят с „ВИП Брадър” е показателен – за частна семейна фондация на богат бизнесмен се събират пари. Остават неясни и договорките, каква част от тези събрани средства отиват за продуцентската къща или медията и каква – при телекомуникационните оператори.
Остава и отворен въпросът за механизма за цената на подадените SMS-и и каква част от стойността всъщност отива за каузите. Според разпространената практика и направените проучвания от SMS-, който струва 1,20 лева, само 50 стотинки отиват за каузите, защото 20 стотинки си взима държавата под формата на ДДС, а 50 стотинки отиват при мобилните оператори и фирмата, която обработва подадените съобщения...

  Не остават на заден план и все по-засилващите се дискусии в общественото пространство относно пренасочване на част от тези средства към партийни структури. Може би не е случаен фактът, че участващите в шоуто посетиха българския парламент за събиране на средства, а никой от тях не пое отговорността за липсата на политическо решение и държавно финансиране на всички онези искания, които хората с увреждания години наред поставят... и остават нечути... Тоест, докато реалните хора и деца с увреждания и родители на деца с увреждания са на митинги и протести за правата си, бизнес ориентирани фондацийки събират ли пари за себе си, събират...   
Не остава на заден план и въпросът защо „ВИП” персоните получават индивидуални хонорари от порядъка на 130 000 за „благотворителните си мисии”, градейки си имидж на изключително милозливи и даващи всичко за идеята на гърба на децата с увреждания. А в същото време успяват да съберат за една седмица по 100 000 лв. Дарения, и то от нашите пари, призовавайки ни да пускаме SMS-и за благотворителност. Всъщност, ако ставаше въпрос за морална гледна точка и искрено желание за помощ, не би ли било редно, освен да не се взима хонорар за участието в посочения медиен продукт, да се заплати от самите тях.

   Изключително интересен е и въпросът това всъщност не е ли легализирана форма на просия? Дали някой от нас се замисля, че проблемът за нарушения при констатиране на просия – застъпен в Наказателния кодекс, чл. 189 и чл. 329, и използването на деца като обекти за вършене на просия се води за престъпление. А дали някой от нас се замисля и че наказанието е над 2 години ефективна присъда лишаване от свобода? Налице е в третата мисия на „ВИП Брадър” – използване на деца с увреждане като примамка за просия, и то от предаване на национална медия, където хиляди са манипулираните хора и не малка част от тях самите са нуждаещи се или собственото им дете е с увреждане. Това, което бе излъчено, всъщност е действителността за много български семейства с минимални доходи, за много деца, които са само с един родител, за деца в институции и ако сме жадни за „зрелище”, можем да се убедим още веднъж в тежкото положение на децата с увреждания, заставайки в болничните заведения на поредната болезнена интервенция или заставайки пред социалните служби, гледайки измъчените лица на родителите им, молейки се за инвалидна количка, ортопедична обувка или друго помощно средство.
Самият принцип на събиране на пари е демагогия и лицемерие – даже да се дадат пари на 2 деца, това е непочтено към стотиците хиляди други. Никой от нас няма правото  да реши кое дете колко да живее и кое дете има право на рехабилитация и кое не – противното е нехуманно и дискриминационно.
Събирането на пари като обществена отговорност и в кауза за помощ за деца или възрастни с увреждания винаги трябва да е в принципния модел на регулиране. Противното е корупция...
Събирането на средства за обществено значими каузи, където ясно е поставен механизмът на контрол на всички нива – целесъобразност и законосъобразност, е форма на прозрачно управление на ресурсите и ясна визия за начина на разходване на финансовите и материални блага. Обратното е корупция...

   При събирането на средства за обществено значима кауза и даването им за управление от институция, която е избрана от нуждаещата се група (деца и хора с увреждания), която е с доказан професионализъм и експертност и която е наясно с проблемите на групата, за която ще положи грижи, е начинът за промяна на статуквото и инвестирането в помощ, която ще е обществено полезна за всеки, който има нужда. Обратното, т.е. отиването на средства само за определени хора или деца, е корупция...
Национално представените организации на деца и хора с увреждания, които защитават интересите на над 340 000 деца с увреждания и над 850 000 възрастни с увреждания, се бориха и успяха в новия Закон за интеграция на хората с увреждания да има Агенция за хората с увреждания. Тази агенция бе създадена с увереността и убеждението, че проблемите на хората с увреждания трябва да се решават, като се прилага необходимият комплексен подход – една институция да отговаря и да разрешава комплексно проблемите, които има нашата обществена група. А финансовото обезпечаване на всички инициативи, предприемани от тази структура, бива следено с европейки критерии за контрол от структурите на Министерството на финансите, Министерството на правосъдието и Сметната палата.

   Агенцията за хора с увреждания и Министерството на финансите са със структура на ЕС за финансов надзор, което ни дава уверението, че събраните средства, предоставени на тези структури, освен че ще бъдат използвани ефективно, тяхното разходване ще бъде и контролирано... което означава, че и всички онези, които са изпратили SMS или са дарили пари за помощ, ще са наясно, че са помогнали според нуждите, а не според интересите!!!
Обобщавайки, можем да напомним, че законодателството в България в сферата на хората и деца с увреждания дава една широка рамка на регулирането на този тип обществени отношения по начин, който би допуснал корупционни механизми и нерегламентирано разходване. Доколкото обаче на нас ни е необходима система, която медиите и другите правни субекти следва да изпълняват ежедневно, тази широка рамка следва да бъде допълнена и с конкретни предписания, които ясно и отчетливо да сочат кои действия се определят като допустими и кои не. Принципите не могат да предоставят цялото разнообразие на възможни казуси, но колкото повече общи примери залегнат в тях, толкова по-лесно е тяхното приложение и впоследствие тяхното тълкуване.
Без подобна премерена конкретика би било трудно да очакваме, че една материя, която тепърва навлиза в обществото ни, ще може да бъде правилно разбрана и тълкувана.  
В този смисъл, предлаганият модел такива средства да отиват в Агенцията за хората с увреждания, Министерството на правосъдието или Министерството на финансите и да се контролира разпределянето и разходването им, включително и от Министерството на финансите, дава допълнителен фокус на правната рамка, без да изпада в детайли, определя принципи на тълкуване, без да ограничава многообразието на казуси, които могат да възникнат в тази връзка.

Обратното дава повод за съмнение за корупция и със сигурност не дава нито резултат, нито увереност, че правим един по-добър свят за децата ни с увреждания... а те го заслужават.

Становище на национално представените организации на и за деца и възрастни с увреждания – единствените легитимни представители на тези групи:

Асоциация на родители на деца с епилепсия
Българска асоциация за невро-мускулни заболявания
Съюз на инвалидите в България
Съюз на слепите в България      
Съюз на глухите в България  
Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите
Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения
Национален център за социална рехабилитация
Асоциация „Централен съюз на кооперациите на инвалидите и Национална федерация на работодателите на инвалидите и Съюз на военноинвалидните кооперации в България”
Национален съюз на трудово-производителните кооперации
Национална потребителна кооперация на слепите в България
Национална асоциация на сляпо-глухите в България
Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение
Асоциация на родителите на деца с увреден слух
Комисия по интеграция на хората с увреждания        
Българска асоциация „Диабет”

Още от категорията

1 коментар/a

YuriyZlatanov@abv.bg на 12.01.2010 в 04:08
Тази тема и подобни въпроси си задавах много отдавна и най-вече защо тези жизнено важни а и още много други остават на заден план пред нашите "управници"?!

Напиши коментар