Арх. Пламен Пламенов Мирянов се дипломира в Университета по архитектура, строителство и геодезия през 2013 г. През 2016 г. инициира национална кампания “Нашият дом е България” с цел издигане националното самочувствие и дух на българите, популяризиране на красотата на родината и съхранение на националните традиции, фолклор и културата на България. Страстта и любовта, с които работи, не остават незабелязани и не след дълго дават и своите резултати. 2018 г. – награда “Златно сърце” на списание и клуб Business Lady в категория “Патриотични дейности” на фондация “Нашият дом е България”; Първа награда за жилищна архитектура с проект “Диамант” на националния конкурс “Сграда на годината”; Организиране на най-голямото хоро на Седемте рилски езера; Организиране на “Балон Фест Казанлък” – полети над яз. Копринка; Първа Награда от Международния Тур Филм Фест – България “На източния бряг на Европа” за най-добър филм “Магията на българската роза”; Награда от списание и клуб Бизнес лейди за “Инвеститор в Християнските и морални ценности на обществото”; Модератор на Multilingualism – united in diversity в Брюксел по повод деня на славянската писменост – 24 май. 2017 г. – първа награда за жилищна архитектура с проект “Летера” на националния конкурс “Сграда на годината”. 2020 г. – награда “Златно сърце” на списание и клуб Business Lady в категория “Проекти с културен и образователен характер” на фондация “Нашият дом е България”

 

 

- Г-н Мирянов, заснехте видеоклип за 3 март - националния празник на България, в който участва Националната гвардейска част. Как се роди идеята за него?

 

- Този клип е наистина много отговорен, тъй като са замесени и Националната гвардия, и Министерството на отбраната. Това е по тяхна молба за кампанията “Бъди войник” и специално този клип е в поредицата “Слово, дух и меч”. Това е първото видео от тази поредица.

 

Клипът е по стихотворението “Опълченците на Шипка” от Иван Вазов. Интересното е, че това не е просто рецитал на гласа на гвардията Янко Лозанов, който застава пред паметника на Шипка и декламира стиховете отначало докрай. Това е една история за подготовката на гвардейците за самия празник Трети март. И те, извършвайки тази репетиция горе на върха, всъщност слушат Янко Лозанов как рецитира на тях.

 

Видеото започва в едно тъмно снежно утро, когато все още е синкаво и мрачно и вятърът, и ледът са сковали целия паметник и комплекса горе. Всъщност първият човек, който отива там, е самият Янко Лозанов - символично, защото словото е преди всичко останало. Докато той казва първите няколко стиха, гвардейците се качват по стълбите. И качвайки се, вече изгревът се появява и има изненади, които скоро ще видите. 

 

 

- Снимането на Шипка е трудно занимание, особено на такава мащабна продукция. Вие изпитахте ли някакви трудности?

 

- При нас се получи като “Три деня младите дружини как прохода снимат”. (Смее се.) Интересен факт по заснемането на този филм е, че ние нямахме достъп до паметника. Пътят беше покрит с навявания, наслоявания до метър и половина. Нямаше никакъв достъп със снимачната техника - кран, машина за сняг, машина за мъгла, огромни рамки, рефлекторни стативи, които са като танкове, за да не се разклащат дори на Шипка от силните ветрове, тежки камери и т.н. Трябваше да намерим и шейни. Единствените такива моторни шейни, с които водачите им се съгласиха да съдействат, бяха от Паничище, което е на 300 километра оттам в съвсем друга посока. Момчетата се навиха да карат до Шипка, да свалят шейните и чрез два влекача успяха да качат всичко до върха. Но не и крана. Кранът има сегменти от около два метра, има тежки основи. Дойдоха войници от 61-а стрямска механизирана бригада в Карлово с огромен камион и линейка, така е по устав. Те ни помогнаха да изкараме всички тези извънгабаритни елементи по стълбите. След това свалиха част от тях на следващия ден. Така че това беше един сериозен подвиг горе до върха. И ние, смея да кажа, изживяхме една хилядна част от неудобството, от скърбите и от страданията на опълченци, руснаци и всички хора, които са се борили и са загинали за нашата свобода онези дни, тъй като битките са месеци.

 

Накрая така и не успяхме да качим един огромен вентилатор за изкуствен сняг, но по-добре. Имаме изгрев и изключително чисто яркосиньо небе, така че този сняг щеше да стои неестествено. 

 

Момент от работния процес

 

- Вие ли ще заснемете цялата поредица видеа в “Слово, дух и меч”?

 

- Ние правим тези видеа за Министерството на отбраната. Ще имаме помощници, най-вероятно от други студиа за компютърна графика, за да може да направим финалните щрихи с тях, но като цяло аз съм режисьор на тези кратки филми. “Опълченците на Шипка” се очаква да бъде с дължина около 20 минути. Но пролога ще излъчим сега, тъй като за другото имаме нужда от възстановка, която се снима през август.

 

- Кога ще излъчите пролога?

 

- Навръх Трети март. 

 

Кадри от предстоящото видео за Трети март. Снимки: личен архив

 

- Къде може да бъде видян?

 

- Ще бъде излъчен по БНТ и в ютюб.

 

- Освен стихотворенията на Иван Вазов планирате ли да снимате и по други автори?

 

- Да, по творби на св. Йоан Рилски Чудотворец. Първото видео от завета на св. Йоан Рилски е вече факт. Това е началото на завета на светеца, а още със следващия клип може би ще покрием целия текст. Това всъщност е текст, който не е много познат за публиката, но го правим, тъй като св. Йоан Рилски е застъпникът на българския народ. Той е мощен светия, когото ние много почитаме, а и е свързан с приказно място - Рилския манастир и Северна Рила, местността около Кирилова поляна в подножието на Мальовица. Това е изключителен пейзаж, който наподобява дори Доломитите (планински масив в Източните Алпи - б. р.) и е тук, в нашата планина. Затова искаме да представим мястото, което той е обитавал и в което е оставал в пост и молитва години наред. По този начин искаме да покажем част от неговото житие.

 

- Това отново ли ще бъде под формата на филм?

 

- То е като филм, в който имаме игрално кино с актьор, който играе светеца, но отзад е глас зад кадър, който рецитира словото на завета.

 

- Избрали ли сте вече актьора, който да изиграе св. Йоан Рилски?

 

- Не, до момента имаме само силует с плащаница. Това е първата промисъл, която ще бъде част от по-голям филм. Той вече ще е за поклонническото пътуване на няколко души от София до Рила. То се случва всяка година през август и се преминава през целия този дял от Рилския манастир до Рилските езера, където се случват много интересни събития. Накрая се стига до манастира, но поклонниците са преминали през изпитания - духовни и физически. Затова ще бъде нещо като документално-игрално кино.

 

- Това означава ли, че ще има елементи на художествено произведение?

 

- Да, ще имаме такива елементи, тъй като някои от хората са вярващи, и то много дълбоко религиозни, други са атеисти и между тях се заформят спор и дискусия за съществуването на Бог. Това, което накрая искаме да покажем, са нашите християнски ценности, духовността на българите, защо е важно да следваме вярата и словото и това, което ни е завещал нашият Господ и спасител Исус Христос. По този начин ще обърнем внимание, първо, на най-красивата част на България - за мен това е Рила (всеки си има любимо място), и от друга страна, на едни от нашите най-важни ценности, които сме забравили в това турбулентно време.

 

- Възнамерявате да правите рецитали пред ученици с творби на Иван Вазов, св. Йоан Рилски Чудотворец и други автори. На какъв етап сте от подготовката на този проект?

 

- Стартиран е вече. Направихме първия рецитал миналата година пред ученици от 127-о СУ (“Иван Николаевич Денкоглу” - б. р.) в Столичната библиотека. Всъщност не са само творби на Иван Вазов и св. Йоан Рилски. Също и на Яворов, на Димчо Дебелянов, на Атанас Далчев, рецитали на Христо Ботев, може да бъдат откъси от разкази на Йордан Йовков. Различното в тези рецитали е, че те са подкрепени от красив фон, декор, който е всъщност България в нейните различни щрихи, картини, залези, изгреви, специални места. Излъчваме всички тези кадри върху LED екран с прожекционна машина, като ги представяме зад актьора, който рецитира. Така учениците имат пълната визуализация на картина и слово.

 

- Планирате ли да представяте тези рецитали и в други училища?

 

- Очаква се да отидем в испанската и френската гимназия. Имаме разговори и с една учителка от Благоевград, т.е. ще излезем извън София. С такава мисионерска дейност носим словото на Възраждането, на Библията - слово, което ни въздига и ни показва кои са най-важните неща в живота, най-ценните послания, които правят живота ни по-смислен, по-ярък, по-здравословен дори, по-значим. Тогава вече чрез нашия живот, който е смислен, може да помагаме и на ближния.

 

- Освен Янко Лозанов вие рецитирате ли пред учениците?

 

- Актьорът Янко Лозанов е мой учител в момента. Изглежда лесно отстрани, но е много отговорно, за да изградиш духовния мост със зрителя, да му представиш толкова отговорни слова, някои от тях писани преди 1000 години, други - преди 100, като не трябва да сбъркаш нито една дума, защото това е оригиналът. Вярвам, че един ден ще мога да достигна нужното ниво.

 

- В началото на тази година ви наградиха с приза “Златно сърце”. За кои ваши инициативи я получихте?

 

- Тази награда е свързана с няколко инициативи, които извършихме с фондацията “Нашият дом е България” миналата година. Една от тях е изграждането и монтирането на нови табели на Седемте рилски езера. Те замениха овехтелите, които даже бяха с погрешна информация и разменени снимки. Нямаше също ясни означения какво може да се прави и какво не може - сложихме и такива означителни табели. Също така създадохме видеа, които визуализират правилника за поведение в Рила. Така, когато отиват в планината, хората ще виждат екран, на който ще бъдат прожектирани правилата. Наподобява екраните в самолета, които показват инструкциите за поведение по време на полет.

 

Другата инициатива беше това първо видео от поредицата “Слова български” - клипове, които визуализират нашата словесност и значими литературни наследства. Това видео е “Ода за Паисий” по стихотворението “Паисий” от “Епопея на забравените”. То стана кратък филм около 10 мин.

 

- В навечерието на Рождество Христово миналата година вплетохте фотография, поезия и пасажи от Библията в нестандартна и въздействаща изложба. Тя къде може да бъде видяна сега?

 

- В Народния театър все още е на първите два етажа.

 

- Планирате ли друга подобна изложба?

 

- Тази изложба беше малък прототип на това, което искаме, живот и здраве, тази година или следващата да осъществим. Това са едни огромни съоръжения с размери до 5 метра в ширина, има и архитектурен, и инженерен характер. Те ще бъдат поставени в екстериорни условия и ще устояват на дъжд, вятър и дори трусове. Ще са светещи изображения в огромен размер, група от кадри, заснети със специален апарат с голям сензор и с огромна резолюция, която ще дава възможност хората да виждат много малки детайли. На тях също ще има място за слово. Тоест винаги ще има текст, който картината да илюстрира.

 

- Къде ще бъдат поставени тези съоръжения?

 

- На големи площади, вярвам, че може да се случи и на НДК.

 

- Само в София или в цялата страна?

 

- Надяваме се, че ще може да бъдат видени и в страната.

 

- Патриотичните ви видеа са гледани в социалните мрежи и медии милиони пъти. Бихте ли ги събрали един ден в тематична платформа?

 

- Имаме сайт на фондацията “Нашият дом е България”, където може да бъдат видени и сега. Въпросът е всички тези видеа да влязат в едно общо видео, което е за спектакъл, подобен на тези на ансамбъл “Българе”. Те имат невероятен художествен продукт, който е свързан с наследството на танци и хореография, каквито имаме в България. Но аз не знам да има спектакъл, който е по нашето литературно наследство, т.е. спектакъл, който е музика и слово. В него най-вероятно ще бъдат включени текстове на Вазов, Ботев, Яворов, Далчев. Тяхното слово ще е представено на фон - нашите видеа. Първия такъв спектакъл ще се радваме, ако може да осъществим на 9 юли, на рождения ден на Иван Вазов в театър “Театро”, който е на ул. “Врабча”.

 

- Тече ли вече подготовката за него?

 

- Тепърва ще се виждаме с режисьора, ще работим с драматурга на Народен театър “Иван Вазов” Мирела Иванова, ще участват и Янко Лозанов, Националната гвардия и Националният гвардейски оркестър. И още изненади ще има. Може би ще участват известни изпълнители, но не искам да се ангажирам с имена.

 

- Звучи доста мащабно.

 

- Е, не. Няма да бъде мащабно от типа на концертите на Лили Иванова в зала 1 на НДК. Това е първи наш спектакъл, пионерен, така че ще бъде достатъчно атрактивно, тъй като никога не е правено досега.

 

- Преди време заснехте най-хубавия клип за българската роза. Коя друга българска емблема бихте искали да популяризирате с видео?

 

- Бих искал да заснема емблемата, която представляват българските манастири - тоест най-красивите български манастири в едно видео. Аз поне не съм виждал така представяне на всичките архитектурни проекти на манастирите в един филм. Тепърва започваме да пишем сценарий, тъй като всеки манастир има специална история. Например за Басарбовския манастир има изключителна легенда, дори мисля, че е достоверна история. Тя разказва за сляпо момиче, което се изгубва около селото. Отива до реката, тъй като е топло лято, и иска да пие малко вода. Наплисквайки се от реката, се изцелява и проглежда. Оказва се, че точно на това място са заровени мощите на светията Димитър Басарбовски. Това са такива истории, свързани с чудеса на манастирите.

 

- Разкажете малко повече за фондацията си “Нашият дом е България”.

 

- Екипът е главно от трима души - аз, оператора Марин Маринов и Магдалена Праматарска, която се занимава с графичното оформление на нашите проекти и с организацията. Имаме снимачен екип, който от време на време също работи с нас. Идеята е да се направят такива проекти, които да представят високата словесност на България, значимото литературно наследство, вплетено в кинематография, тоест да бъде представено чрез художествено слово и кинематография. Искаме да издадем и книги, които да представят нашите природни и исторически богатстваархитектурни и културни наследства. Друг проект, който започваме скоро, е книга в луксозно издание, която представя цитати от Библията на фона на акварелни картини.

 

- Кой е авторът на картините?

 

- Тепърва се рисуват, защото по всеки стих се прави картина. Понякога тя е буквална, друг път е по-абстрактна.

 

- Един художник ли ще ги прави, или цял екип?

 

- Поне трима художници, а самите слова от Библията са изписани от калиграфи. Тоест няма никакво печатане, никаква работа на компютър. След дигитализиране ще се разпечатват, но се знае, че всяка една буква, всяка една картина е създадена на ръка.

 

- Тези книги бутикови издания ли ще бъдат, или за масово разпространение?

 

- За масово разпространение. Сега има много модерни книги, които са за мъдрости от целия свят. Веднъж отварям, виждам мъдрост на Мохамед, приписана на Паулу Коелю или на някакви индийски монаси. Нямам нищо против. Но нека да имаме една книга, която е в модерно издание с най-разбираемите цитати от словото в днешно време, които са актуални и сега.

 

- Кога ще бъде готова тази книга?

 

- Трябва да бъде с подкрепата на Българската православна църква. Не искаме да имаме конфронтации с тях, но бихме искали те да разберат, че представянето на християнската вяра може да бъде и по съвременен начин, а невинаги само чрез канона. Но изданието, от което ще вземем тези цитати, е важно да бъде точното. Преводът е много важен, защото там може да има разминавания.

 

- Значи в момента очаквате одобрение от църквата или друг тип съдействие?

 

- По-скоро съдействие и съгласие кой текст в кой превод да е, за да не изпишат нещо, което те да кажат например: “А, тук Славейковия превод не сте взели от 1928 г. примерно, а от друга”. Искаме да сме точни. Но винаги ще има някой, който да каже нещо, или протестантите ще обяснят, че този звучи много вехто. Идеята е основният смисъл да се предаде и да бъде разбираем най-вече за младите хора, които обичат да е красиво, да е атрактивно представено.

 

Те гледат холивудски продукции, разгръщат изключителни книги с фотографии на чуждестранни велики фотографи. Така че трябва да стигнем това ниво, за да можем да ангажираме и младите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Идеята е основният смисъл да е разбираем на 01.03.2020 в 07:47
Арх. Пламен Мирянов представи високата словесност на България и християнските ценности чрез кино и фотография. Заслужи награда “Златно сърце” на списание и клуб Business Lady в категория “Патриотични дейности” за най-голямото хоро на Седемте рилски езера.
Sodade на 03.03.2020 в 02:42
Коелю е положението. Защо ги публикувате тези лейди бизнес глупости?
Заслужи награда “Златно сърце” на 03.03.2020 в 20:49
Не само около езерата, те даже нахлуха в едното от езерата и опозориха не само инициативата си, но и българщината като такава.
Ама, разбира се! на 06.03.2020 в 12:56
Поздравления за младежа! Но, айде стига с тази "висока словестност"! Изскача от всяка статия за неговата дейност и я принизява! Все едно съм на изложба на модерно изкуство, на която ми говорят, както обикновено! Неразбираемо!

Напиши коментар