Думата работодател навлезе активно в речника ни с настъпването на демократичните промени у нас и макар да е тежка като структура, не я заменихме с чуждица, както постъпихме със стотици хубави български думи.

 

 

 

 

Странното обаче е, че има думичка, която стои като нейна антитетична апофтегма, вече далеч по-актуална и тревожна, а всъщност в речника ни още я няма. Това е думичката работовзимател.

 

И двете думи се отнасят за една и съща категория хора, но докато първата е някак си обещаваща и обнадеждваща, то втората при определени обстоятелства може да се окаже и животозастрашаваща. Защото в последно време тя, втората, става все по-натрапчива, при засилващата се безработица.

 

Разбира се, ако трябва да не обидим другата страна, не можем да пропуснем и думи като работополучател и безработостоятел. Но да не задълбаваме толкова, новият речник на българския език излезе съвсем наскоро, закъснели сме да му бъдем полезни. При това нечистият ни език продължава да шества както при ежедневното ни общуване, така и по всички средства за масова информация.

 

Всеизвестно е, че националните телевизионни и радиоканали ( и в тази дума има нещо мръсно, не мислите ли?) са длъжни на първо място да се грижат за чистотата на българския език и после за всичко останало.

 

Вероятно трябва да има някакви контролни органи, които да съблюдават и строго да санкционират нарушителите, защото просто не може да си водещ на предаване, било по телевизията или радиото, и да казваш „веднагá”, или „нататъка”. Не може да си спортен журналист и да казваш „ ... сър Алекс ще трябва доста да се напъне, за да не изпусне тритè точки...”, или „... дватá гола на Меси все повече го доближават до...”, или „...беше категорично заявено от членовèте на клубЪ...».

 

Без да превръщам тези писания в урок по български, не мога да не се усмихна горчиво на прокурор, който казва „съдилищá”, на министър, който казва „училищá” и депутат, който казва летищá.

 

Ще завърша това словоучение с масовата грешка при членуването на съществителни имена от женски род, лишаваща от яркост прекрасни български думи като любовт(ъ), младостт(ъ), радостт(ъ), женственостт(ъ), смелостт(ъ), да не говорим за з(ъ)х(ъ)рт(ъ). Ако България се слави с оперните си певци, една от причините са ясните, звучни, отворени гласни – любовтА, младосттА, радосттА, женственосттА, смелосттА и най-вече зАхАртА.

 

И понеже започнах с думичката работодател, нека се върнем към причината за тези писмена. Моят работодател неотдавна ми подхвърли, че не би било лошо, ако си направя блог. Или ако трябва да съм точен, каза ми: „А бе, дай да ти направим един блог!”.

 

Поради особеностите в произношението на българския език, думи като хляб и дреп, нож и кош и блок и благ звучат по един и същ начин. Затова аз чух думичката блог като блок.

 

Преди да си помисля защо точно думата блог взимаме от друг език, започнах да прехвърлям смисъла на думата блок, за да открия безкрайните й значения, без никаква смислова връзка между тях. Надявам се и на вас да е интересно: първото й значение идва от френски – bloc, и значи „съюз, съглашение между държави или други организации за съвместни действия”.

 

Всички останали значения на тази дума идват от английски или от немски – block, и вижте само какво изобилие от значения: 1. Голяма скала, голям камък (естествен или изкуствен). 2. Тетрадка от слепени в единия край листове за рисуване. 3. Няколко марки, подредени на отделен лист. 4. Голям къс, особено ледни образувания, отливки и др. (даже има и „др.”). 5. Голяма жилищна постройка или няколко съединени сгради в жилищен квартал. 6. Голям къс земя, засят с еднородни култури. 7. Строителен елемент с големи размери във форма на куб или паралелепипед – от камък, бетон и пр. (жалко, че с това „пр.” са пропуснати толкова материали). 8. Поставка от греди, върху която се строи кораб, докато се строи или поправя. 9. Блокиране на нападател при някои спортни игри. 10. Надничен блок – таблица за възнаграждението на различни дейности въз основа на еднодневна заплата.

 

Всичко това е цитирано от Речник на чуждите думи в българския език от 1978 г. на издателство „Наука и изкуство”. И въпреки щедрото обгрижване на тази нищожна думичка все пак са пропуснали обяснението на „оперативен блок”, което би звучало като – „обособена зала в медицинско заведение за извършване на операции”.

 

Ще пропуснем близките „блокаж”, „блокада” и т.под., вече стана ясно, че затрудненията около думичката „блог” и като произношение, и като смислово изражение тепърва предстоят.

 

Ако се обърнем към широко разпространени вече думи като сейвам, шервам, копи-пейст, аддвам, лайквам, хейтвам, канектвам, объркване не може да има, защото и да имат съответния български еквивалент, те си остават думи чужди и не биха упражнили тежнение върху чистотата на езика ни. Те ще си останат чуждици.

 

И защо избрахте точно тая дума бе, чоджум? БЛОГ? Не бихме се усетили, когато някой недоучен компютърджия каже или напише например „бл0годаря ви”.

И това не защото ще сбърка буквичката, а защото изкривеното му електронно мислене ще вложи в това съвършено друг смисъл – „дарявам ви с моя блог”. И току-виж някакво никакво отклонение само с една буквичка, стигнало до ушите на някой завеян езиковед, би се превърнало в правило, под бл0говидния предлог, че както всичко останало, така и езикът се развива и търпи своите бл0гопристойни изменения в името на приобщаването ни към цивилизования свят.

 

И ако се върнем към предложението да съм си направел свой блог, аз първоначално потърсих бл0гопристоен предлог да откажа, но ми беше обърнато внимание да бъда бл0горазумен и че усилията ми за една такава бл0готворна дейност биха създали бл0гоприятни условия както за бъдещото ни бл0госъстояние, така и за по-бързото придвижване към бл0городната кауза на която сме се посветили.

 

Винаги съм допускал, че моят бл0гопристоен вид лъже околните, че не съм толкова бл0гонадежден, за да ми се възлагат задачи с несигурен краен резултат. За такава работа е необходим бл0гонамерен човек, бл0гопомазан, поддържащ едно постоянно бл0госъстояние, с известен опит в бл0гообразието и вече забележимо бл0горазположен.

 

И затова си помислих, че никакви бл0гопожелания не биха обл0годетелствали едно такова начинание, колкото и да е бл0гочестив и бл0городен човек, колкото и да иска да участва в едно подобно бл0годеяние, колкото и душата му да търси бл0гозвучията и бл0гоуханията на тази земя. Защото кому е нужно твоето бл0годушие, когато то е неистинско, колкото и бл0говъзпитан да изглеждаш.

 

И все пак трябва да съм бл0годарен, че ми се гласова токова диверие и мнаго, мнаго да хе се правя на ощипана гаспажица, а да си сидна на зодника и да полазя всачки осилия за одно достайно и зоболижимо прасествие вимето на адна коуза. Хойде стига, ча совсом острещях.

 

 

 

Още от категорията

Бесът на завистта

Бесът на завистта

“Завистта е бяс, който прави непоносима мисълта за всяко благо, достиг...

Напиши коментар