По документи учебната година е конструирана върху 36 седмици. Те определят хорариум, разпределение на труд, възнаграждението му и т.н. 36-те седмици влязоха сила преди няколко години, преди това бяха по-малко. Учители забелязаха сега, че в календара за 2019/20 г. седмиците са 38. Внимателно преброяване наистина показва, че са увеличени. МОН въобще не е обявявало подобна промяна. Тайно е увеличена натовареността на учителите и децата. Респективно и общата ваканция е скъсена. Проблемите в училищното образование са дълбоки и наслоени, сред тях в последните години се откроява огромната натовареност на педагозите. Задълженията им включват ред административни и бюрократични дейности, които се изразяват в чиста бумащина. Това е съпътствано с превръщането на учебния процес в целодневен, което пък изисква преподавателите да бъдат и бавачки. Всичко това отнема време и енергия за същинската учителска дейност.

 

 

 

Наближава 15 септември, учениците скоро ще са в класните стаи. Преподавателите им обаче вече са там. Новата година започна за тях с редица неприятни изненади. Всъщност не са свършвали. В средата на лятото Министерството на образованието и науката (МОН) ги сюрпризира с решението да превърне учителите в пъдари – да обикалят домовете на децата, отсъстващи от училище. Това означава

 

да бродят по тъмни доби из ромските гета и да тропат по вратите. 

 

След петиция на 30 000 души МОН се отказа от идеята, но лошите вести не спряха да идват. При това са захаросани демагогски. Официално с фанфари се въвеждат новости, които уж да улеснят учителската работа, но в реалността промяна няма. Дори в някои направления нещата стават по-зле.

 

Проблемите в училищното образование са дълбоки и наслоени, сред тях в последните години се откроява огромната натовареност на педагозите. Задълженията им включват ред административни и бюрократични дейности, които се изразяват в чиста бумащина. Това е съпътствано с превръщането на учебния процес в целодневен, което пък изисква преподавателите да бъдат и бавачки. 

 

Всичко това отнема време и енергия за същинската учителска дейност. 

 

На този фон тази година МОН предприе действия по “облекчаване” на работата им. След като неуспешно опита да ги включи в хайки из ромските махали, дойде положителната на пръв поглед вест, че задълженията на учителите се олекотяват - с отпадане на една непопулярна за масовата аудитория, но изправяща косите на всеки преподавател хамалогия. Тя се нарича “Годишно  тематично разпределение”.

 

Въпросното разпределение представлява почти научен по обем труд (40 и повече страници, в зависимост от броя на предметите), в който в табличен вид се вписва на коя дата какво ще бъде преподавано на децата, кои техни умения ще се подобрят и т.н. Разпределението не само е натоварено с безсмислени за вписване атрибути, но и поради непрекъснатите промени в програмите изисква да се прави всяка година изцяло наново. Представете си например как 50 000 учители не само изготвят,

 

но и разпечатват около всеки 15 септември тази бумащина – и ще придобиете представа за мащаба на безумието (колко ли хартия се харчи?).

 

И именно то, според изявленията на МОН, следва да отпадне. Бидейки наясно, че тематичното разпределение е своеобразна емблема на бюрокрацията, министърът на образованието Красимир Вълчев няколко пъти обяви през последния месец, че то вече е история. “В улеснения на учителя… ненужните неща най-после ги няма… не бива да товарим хората…” – така звучеше одата, с която Вълчев преряза лентата на “улесненията”. Доста медии започнаха радостно да преразказват манната, която се изсипала върху учителския труд. 

 

Какво обаче се случи в реалния училищен живот? Връщайки се на работа след ваканцията учителите се изправиха пред задача да… изготвят разпределения. Да попълват отново десетки редове и графи – успоредно с куп други задължения, които вършат на старта на годината.

 

Медийните репортажи се оказаха на база действителност, която никога не се е случвала.

 

Защо? Ами защото училищните директори изискват разпределенията. А те го правят, тъй като им е поверен контрола върху преподавания материал. Отделно от това самата наредба, въвеждаша “промените”, не е влязла в сила. Допълнително – за избираемата подготовка в някои випуски разпределенията въобще не отпадат. Няма поставен срок от регионалните инспекторати за изготвяне на документацията, но директорите отново я изискват през септември. Новото е единствено, че някои графи отпадат, но процесът е съчетан с куп още формалности, които не го улесняват. 

 

“Пети ден умувам как от девет графи да направя шест. И се чудя с какво бумащината ми е спестена”, написа учител в социалните мрежи.

 

Накратко: МОН маха разпределенията с необнародвана още наредба, министърът се хвали на всеослушание, медиите препредават ласкателно ехо, но практическа промяна не настъпва, цялата работа пак следва да се върши на място. Учител от Пловдив сподели: “Има и още нещо. Разпределенията ги изискваше регионалния инспекторат и винаги проверяващите можеха да се заядат, ако не се изпълняват. Напрактика обаче от поне 10 години нито един инспектор не се вторачва в тях – смятат ги за безумие във вида, в който се изискваха. Изготвяхме ги просто защото трябваше.

 

Тоест сега нормативно пада нещо, което практически не пада, и което отдавна бе разконспирирано като безумие, но… - оцеляващо като паметник на безсмисления труд”.

 

Ориентирахте ли се в какофонията? Не. Точно такова е положението в образованието – никой нищо не се ориентира, но безсмисленият труд кипи.

 

Но неприятните изненади не свършват дотук. По документи учебната година е конструирана върху 36 седмици. Те определят хорариум, разпределение на труд, възнаграждението му и т.н. 36-те седмици влязоха сила преди няколко години, преди това бяха по-малко. Учители забелязаха сега, че в календара за 2019/20 г. седмиците са 38. Внимателно преброяване наистина показва, че са увеличени. МОН въобще не е обявявало подобна промяна.

 

Тайно е увеличена натовареността на учителите и децата. Респективно и общата ваканция е скъсена. 

 

“Кой ще заплати тези допълнителни минимум 36 часа на учител? Как ще бъдат обезщетени децата, които са безкрайно претоварени с всички нови изисквания?”, питат се преподаватели в социалните мрежи. Отговор няма. На пръв поглед е парадокс, че важни теми като увеличаване на ангажираността на учителското съсловие и намаляването на ваканцията за децата не предизвикват обществен скандал. Но как да има скандал? 

 

Съсловието е привикнало на какви ли не експерименти на свой гръб,

 

а по-малката ваканция е по вкуса на родителите – нека децата стоят в училище, след като и без това цяло лято няма кой да ги гледа! 

 

В крайна сметка излиза, че МОН се хвали с несъществуващи “улеснения”, а мълчи за съвсем реални затруднения, които причинява. Всичко това се случва на фона на постоянни данни на синдикатите, че българският учител работи над 50 часа седмично –

 

в длъжностната му характеристика не влизат срещи с родители след работно време, развеждане на децата с училищния автобус по домовете и т.н.

 

Той е и пъдар, и бавачка, и товарно магаре. МОН е в сложни взаимоотношения с ярема – на думи го маха, но практически запазва, защото няма кой друг да тегли каруцата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

12 коментар/a

Училище или какво? на 09.09.2019 в 10:22
МОН трябва да закрие 28 РУО и да даде свобода на учителите да решават сами, като всички заповеди на диреткра на училището да бъдат директно подсъдни на ресорен съд. Учители и директори трябва да носят отговорност за резултата от работата си чрез сови избор и свои решения. Това с психолозите е измам аи трябва да бъде спряно. Науката се казва педагогика, и педагози трябва да решават. Училището не е преподавателница или изпитен център. Там децата живеят, а не ходят на услуги. Тая глупост с услугите трябва да се спре.
Проблеми на 09.09.2019 в 10:24
Съсловието иска да е преподавател, а не учител. Това е истински проблем.
шишков на 09.09.2019 в 10:46
става дума за социален инженеринг, унищожаване на семейството като крепост на човечността, дългосрочна визия за училище-затвор. Образование 2030, всичко е написано.
ах, недей! на 09.09.2019 в 12:56
Работели по 50 часа седмично! Браво, бе, те направо нарушават Кодекса на труда, според който работните часове са 42 в седмица! Ако пет дни "изработват"50, излиза, че на ден "правят" по 10 часа.Тоя с акъла си ли е? 56 РАБОТНИ дни отпуск, 600 лв за облекло, пари за транспорт и т.н. , кой има такива облаги + увеличените достатъчно заплати.Истината е, че учителите "държат" в ръцете си почти цялото население, особено в малките градове и села, където всички се познават, демек, чрез децата ИМ, и родителите...гласуващи. Та, за какви принципи си говорим в изпосталялата неграмотна държава.
Правят системата по американски образец на 09.09.2019 в 15:29
Позната, когато приравняваше американските дипломи на децата си към български, не искаха да признаят американските, заради хорариума. Твърдяха тук, че учели по малко часове. Оказа се, точно обратното. .............. Не одобрявам обаче американската система, защото наистина дели семейството, децата са като на пълен работен ден в училищата. Идва си в четири пет часа скапано от самото присъствие в някаква сграда, малка голяма без значение, хапва нещо и време за сън. Много е лоша системата, но тя цели да освободи родителите да работят. Децата им пречат. Няма как да се върне онова време, когато сам отиваш на училище и сам се връщаш без някой да се притеснява. ........
Помпео на 09.09.2019 в 17:36
Чичо СОРОС е навсякъде. Соросоидите - също. Така ще е до ликвидирането на една от най-старите европейски държави...
Чичо СОРОС е навсякъде. Соросоидите - също. на 09.09.2019 в 17:37
На 9 септември властници и соросоиди съскат злобно, а народът мечтае за нов 9 септември и нов Народен съд
Helleborus на 09.09.2019 в 19:59
Стратегията за децата е ясна, децата са на държавата. И няма да спра да повтарям, че това означава на съответните лобита, които са във властта и за които не винаги сме гласували. Защото за десните днес почти никой не гласува, а учебниците все едно те са ги писали, с целия субективизъм на ценностите и мненията им за света. (теоретично и аз може да съм в едно консервативно дясно, но моето дясно няма връзка с това дясно, което отрича традицията и приемствеността между поколенията) Това, че децата са на държавата, изисква те да се развиват независимо от родителите си и да присъстват максимален брой часове в някакви институции. За целта учителите не само, че ще бъдат възпитатели, но те ще бъдат повече възпитатели, отколкото учители. Защото новата визия за учениците е не толкова да учат, колкото да присъстват и да живеят извън дома си колкото е възможно по-дълго. Това е изразено и в теорията за интеграцията и социализацията, които изискват преди всичко децата да създават кръгове извън дома, а не да се интегрират и социализират в семейната си среда и кръгове. Защото всяко дете се социализира, важното е кой избира къде то да се социализира, в каква среда. Затова увеличаването на часовете и работното време ще продължи, ще продължат и дейностите на учителите, за които не се изисква диплома и квалификация. Министерството ще ползва тези специалисти като общи работници, по отглеждането и приобщаването на децата към държавната политика на съответното образователно лоби. Колкото до разпределението на часовете, това може и да отпадне с времето, както и оценяването и изобщо ученето – това досадно занимание. Тук държавата само ползва термина образование, защото само за образованието тя може да се налага по конституция. Но всъщност тя иска по-скоро да възпитава и присвоява чужди деца, а не толкова да ги образова. Ако държавата искаше да образова децата, тя щеше да позволи появата на конкурентни, частни и много по-добри образователни продукти. Така че учителите да си имат едно наум за какво става въпрос, ще бъдат пъдари и социални работници, доносници и врагове на семействата, като цяло слуги на някакви субективни частни интереси, които се прокарват през министерствата.
Позната Изненада на 10.09.2019 в 23:24
Ако колегите бяха внимателно преброили дните, а не на едро седмиците, щяха да видят, че двата срока са по 90 дни, т.е. по 18 седмици. Този принцип за разпределяне на учебното време МОН използва вече няколко години.
Лео Бронщайн на 11.09.2019 в 08:29
Жените и децата не трябва да пречат на шабес-гоя да се раздава пъноценно за господаря си...
Helleborus на 11.09.2019 в 10:37
09.09.2019 в 10:22 Учителите няма как да решават сами, държавното образование е един продукт, ако искате два, три, десет продукта, те вече не могат да бъдат държавни. Целта на МОН е да разработи един продукт, но качествен и да го прилага по най-добър начин във всичките си училища. Подобно както една верига магазини или ресторанти държи еднакво ниво навсякъде. За да има поне едно нещо, за което МОН носят отговорност! А за да има различни подходи, трябва да има втори и трети предприемач, различен субект, който стои зад инициативата. Ако държавата даде свобода на учителите вътре в държавната система, това означава всеки да прави каквото си иска, ще има анархия и пълен произвол. Държавата не може да ИМИТИРА конкурентност, сама срещу себе си, както подлъгва хората, виждали ли сте предприемач сам да се конкурира? Тази имитация на конкурентност ще бъде по-скоро лошо стопанисване, искат ви децата, а нищо не ви обещават в замяна. Държавата просто не бива да пречи на конкурентни инициативи да се развиват, за да имат родителите реален избор.
Денев на 11.09.2019 в 21:45
Соросоидите са навсякъде в институциите и водят антибългарска дейност, но най-плътно са представени в МОН и вредуте им са с най-зловещ и дълготраен характер.

Напиши коментар