Напрежението около Иран не е провокирано от ничии планове за голяма война или смяна на съществуващия режим. Но макар никой да няма интерес от война, опасността от мащабен конфликт остава.

 

Евентуална нова война на Изток, чиито призрак се появи отново след убийството от американците на иранския генерал Касем Сулейман, с основание тревожи наблюдателите. Всеки нов конфликт в нашия глобален, взаимосвързан свят, представлява заплаха за пътуванията, бизнес контатите, туризма. Трагедията с украинския пътнически самолет на летището в Техеран е мрачното доказателство за това. Несъмнено тези рискове в бъдеще само ще се увеличават.

 

Но политолозите, а най-вече бизнесмените и политиците, както показва сериозната статистика, се вълнуват повече от други въпроси. Както ми сподели неотдавна един крупен арабски бизнесмен: „Война с Иран? Едва ли някой от влиятелните хора иска това. Мен, например, много повече ме вълнува дали се задава нова голяма рецесия в световната икономика, чиито темпове очевидно се забавят?“

 

Емиратският „Арабски стратегически форум“ със седалище в Дубай формулира в началото на 2020 г. ключовите заплахи за региона през следващото десетилетие. Нито един от тях не е свързан с избухването на нова война. Темите, които безпокоят съседите на Иран в периода до 2030 г., са свързани предимно с икономическата депресия, разпространението на ядрени оръжия, търговските спорове между САЩ и Китай и възможностите за попълване на бюджетите от експорт, който, естествено, тревожи доставчиците на петрол.

 

Що се отнася до приходите от износ на петрол, според всички прогнози те ще се запазят на приемливо за производителите ниво. Търсенето на „черното злато“ ще продължи поради нарастващото население на Индия и Китай. Продължаващите безредици в Либия, Ирак и около Иран и в бъдеще ще продължат да спъват плановете им за увеличаване на добива, за радост на техните конкуренти. Независимо от това, печалбите от продажбите на световния пазар очевидно ще се запазят.

 

Всички тези фактори най-малкото няма да позволят на цените на петрола да скочат до невъобразими стойности, както смятаха преди години някои прогностици, залагайки на цени от 250 долара за барел в случай на война с участието на Иран. Това обяснява защо и сега, въпреки апокалиптичните коментари за началото на трета световна война, цените не скочиха особено. Първо, пазарите ясно доловиха, че нито Техеран, нито Вашингтон имат интерес от разрастване на конфликта. Като доказателство иранците отмъстиха за убийството на генерал Сулеймани само с показни удари срещу американски военни бази. Второ, петролът от Персийския залив вече не е така жизнено необходим за Запада, както беше през 70-те години на XX век.

 

„Петролът е като счупен барометър, който вече не мери степента на напрежение в Близкия Изток. Големи скокове на цените са възможни само в случай на силни сеизмични трусове“, коментира преди дни един инвестиционен анализатор пред „Ню Йорк таймс“. Евентуална нова война, разбира се, може да ги взриви, но дори и тогава ефектът ще е кратковременен. Петролодобивните страни нямат интерес от подобни трусове, които плашат потребителите и ги тласкат към търсенето на алтернативи. Даже Саудитска Арабия, която е отявлен потивник на Иран, напоследък преценява като твърде високи рисковете от пряк сблъсък и се старае да ги избегне.

 

И така, петролът не поскъпва, а борсите се опират на сценарий за бавно тлеещ конфликт, но не и голяма регионална война. Защо, въпреки това, коментарите са тревожни? В основата на това безпокойство стоят вътрешни политически причини.

 

Така например, водещите американски и европейски експерти по Близък и Среден Изток почти в един глас ругаят Доналд Тръмп за „липсата на дългосрочна стратегия за Иран“ и за „прогонването на специалистите по този регион от Държавния департамент и Пентагона“. А също и заради „опита му да отвлече общественото внимание и пресата от процедурата по импийчмънт на президента на САЩ“. Към всичко това се добавя и объркаността на експертите, които не успяват да предвидят действията на Тръмп, неприязънта към него на голяма част от експертната общност в Америка и Европа и явното желание да натрият носа на този „анфан терибъл“ (от фр. еnfant terrible, разглезено дете, бел. ред.) в навечерието на президентските избори през 2020 г., в които той е участник.

 

В самия Иран, както показа масовото поклонение пред Сулеймани от една страна и студентските протести за сваления самолет – от друга, усещането за катастрофичност се засилва от предчувствието за възможно разделение в обществото и за утежняване на икономическата ситуация вследствие на американските санкции.

 

Златните резерви на страната към март 2019 г., по данни на американския Институт за международни финанси, се очаква да спадне до 73 милиарда в доларов еквивалент, каето представлява загуба от 40 млрд. долара за последните две години. Ако тенденцията се запази, до март 2023 г. резервите ще се стопят с още 20 млрд. долара.  Ако се сбъдне положителният сценарий и санкциите бъдат отменени след нови преговори между САЩ и Иран, то само за три години резервите ще достигнат 143 млрд. долара. Не бива да забравяме, че над 100 млрд. долара, собственост на Иран, в момента са блокирани в западни банки и финансови структури.

 

Международният валутен фонд обръща внимание и на нарастването на безработицата в Иран – от 15,4% през 2018 г. до 19,4% през 2024 г., според очакванията. Много ли е това или малко?  Според анализаторите от израелския Институт за изследване на националната сигурност, изготвили данните, американският натиск няма да доведе до радикални промени в Иран. „Независимо от икономическата криза и растящото недоволство сред населението, режимът в Иран успява да се справи с въздействието на американските санкции“, отбелязват те.

 

Така че нагнетяването на напрежение около Иран, по оценки на международните експерти, едва ли ще доведе до така желаните от някои планове за широкомащабна война с Иран или до смяна на съществуващия режим. Но в същото време няма и признаци за успокояване на обстановката в региона. Това, впрочем, удря по интересите на Китай с неговите транспортни коридори, включително през Иран. Същевременно принуждава богатите арабски съседи на Иран да купуват нови оръжия, чийто основен доставчив в региона остават САЩ.

 

Това пълно с изненади „балансиране на границата на войната“ по отношение на Иран се превръща в запазена марка на президента Доналд Тръмп. Основната опасност в тази игра е случайната загуба на равновесие. Еквилибристиката в Близкия Изток, където и бездруго атмосферата е достатъчно нажежена, е опасно нещо. Непредсказуемата политика на Тръмп, станала вече пословична, води и до непредсказуемост в Близкия Изток. А тук и най-малката грешка може да предизвика дълбок конфликт, ей така, по непредпазливост, макар никой да не го желае.

 

Известният американски специалист по проблемите на сигурността Греъм Елисън го нарича „капанът на Тукидид“ – на името на древногръцкия историк, който твърди, че нито Атина, нито Спарта изгаряли от желание да воюват помежду си и дори подписвали мирни договори, но започнали Пелопонеската война заради тежко недоверие и различия в държавното устройство, както и заради скрити опасения, свързани с изострянето на търговската конкуренция. Елисън прогнозира, че „капанът на Тукидид“ „може да щракне и от най-малкото нещо“, и от най-малкия конфликт в Близкия Изток или провокация в Южнокитайско море, където ще се намесят и други държави.

 

Отделен въпрос е, че в момента никой няма интерес от това. Преценявайки липсата на апетит за нова голяма война и същевременно воден от желанието да си сгрее ръцете на продължаващия конфликтен огън, президентът Тръмп ще се опита да продължи балансирането. Стига „капанът на Тукидид“ да не щракне и да не му захапе крачола. Това е не просто, а напълно възможно. И тогава няма да се мине без преговори. Както и без посредници. А Русия изглежда най-пригодна за тези функции.

 

Превод от руски: "Гласове"

 

Източник: www.forbes.ru

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

8 коментар/a

Куно на 20.01.2020 в 09:50
Тръмп балансира на ръба на войната, но единствената опасност е, че ще почти сигурно ще бъде преизбран за президент на САЩ.
Мильо Лудия на 20.01.2020 в 10:38
Балансират го по-скоро, той все още няма цялата власт, особено като главнокомандващ е кукла на конци.
Хитрата сврака... на 20.01.2020 в 12:23
по целия свят борбата за демокрация е безмилостно жестока. Послушайте какво се случва с невинните хора заради санкции и други безобразия: https://youtu.be/mWZfDJerI0o?t=5227 И докато си мълчим, ще продължавт да ни тормозят и да плячкосват всички наши ценности...
Като чета този материал си задавам няколко въпроса на 20.01.2020 в 13:08
1. На какво възлиза годишните ни загуби от износ на златна руда чрез престъпните концесионни договори? По света купуват злато като че ли няма да има "утре", ние го подаряваме. Канадските рудодобивни предприятия си замразиха собствените рудници, за да изпползват евтиния труд на нашите миьори да добиват и изнасят нашата руда... 2. До кога ли ще издържат нервите на Иранските хора опъвани във всички посоки чрез ембарго, санкции и многогодишни лишения от внос на лекарства и маса жизнено-важни стоки, които не могат да си произведат сами? 3. Сороспийчетата ще успеят ли да объркат Иранската младеж и студентите им до такава степен, че да разрушат крехкото социално равновесие в страната им чрез вресливи демонстрации с вносни плакати? 4. Ще успее ли световното ционистко лоби да разпали мечтаната от тях самите война с Иран, въпреки неохотата на всички потенциални участници? 5. Къде сме ние в цялата тази геополитическа каша? Каква е нашата визия и план за действие и самозащита при един такъв възможен конфликт?
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 20.01.2020 в 14:31
миналата седмица Иран съобщи, че се оттегля от сделката от 2015г, тази седмица Иран съобщи, че остава в ядреното споразумение от 2015...да, лесно беше с няколко лидери в света, които се правеха на луди, трудно стана, когато се появи Тръмпи-един истински луд (аз съм сигурен, че в момента нито Иран, нито Сев. Корея спазват ядрено споразумение)
Боядисан рижав американски клоун на 20.01.2020 в 16:17
Стана известно за смъртта на американските военни в резултат на нападение от Иран. Според данните, предоставени от независимата американска организация Citizen Truth, в резултат на нападението на Иран срещу американската военна база Ал Асад в Ирак, ние говорим не само за жертвите, но и за жертвите, които Вашингтон се опитва да скрие. Според разследването говорим за почти стотина загинали американски войници, които се опитаха да се скрият от ракетни атаки в унищожени хангари. "Ако изявленията на Иран за смъртта на 143 американски войници бъдат потвърдени, Вашингтон най-вероятно ще отговори не само с предупреждение за по-нататъшни санкции ... със задна дата, но и туитърът на президента Тръмп, че" всичко е наред "беше ясно преувеличен. Техеранските служители потвърдиха пред Citizen Truth, че видеоклипът и други доказателства ще бъдат публично достояние скоро “, заяви американската организация. Прави впечатление, че няколко часа след ракетния огън на авиобаза Ал-Асад, в Европа от Ирак в Ирак са изпратени голям брой военнотранспортни самолети, които могат да транспортират ранените и мъртвите.
ам. политически фарс на 20.01.2020 в 20:34
Край. С Тръмп приключихме. И не само ние - цялата международна общност. Мястото на терористите и убийците (които при това се хвалят със злодеянието си) не само че не е начело на големи държави с отговорности пред мира и сигурността, но и е зад решетките.
Наблюдател на 20.01.2020 в 21:23
Няма да е лошо авторката да се запознае фактите. Още в първото изречение прозира незапознатостта й по въпроса. Ястребът Джон Болтън многократно години наред публично аргументира необходимостта от промяна на режима в Иран!!!

Напиши коментар