От най-стари времена народите са се отличавали едни от други според езиците си. И при нас – в старите ни книги – се вижда, че думата „език“ означава „народ“. Множеството народи се появили тогава, когато езиците на хората се разделили при Вавилон. Накрая, след идването на Христос, народите би трябвало да приемат Словото Му и отново да се съединят – но вече чрез църквите си и като запазят различията помежду си. Те могат да живеят в общи държави и така на пръв поглед да се „преливат“ едни в други; но няма да се смесят. Различните езици ще бъдат запазени, и то благодарение на богослужението в отделните църкви сестри; също и на това, че всеки православен народ ще има някъде и своя държава. Освен това всеки ще има свое историческо съзнание; разказ за своето участие в разпространяването на Словото.
Причината за съществуването ни

 

 

 

Знам, че това въведение към въпроса за съществуването на България няма да задоволи всекиго. Но и не всеки от говорещите български има заслуга за опазването на моята страна. Хората имат различни намерения и поради това живеят различно,     четат и слушат различни неща. То е, защото имат свобода на избор. 

 

Ако човек вярва в Бога и мисли за историята, той би трябвало да взима предвид и Неговото участие в нея. А то е промислително: Бог причинява едни неща и допуска други заради спасението на човека. 

 

*

 

Относно България. 

 

Мнозина са чували и знаят, че усилването на българската държава и постоянното й установяване на Хемуския полуостров – което значи, отвоюването му от Константинопол – се случва през първата половина на IX в. Решаваща стъпка към това отвоюване е превземането на София от войските на хан Крум. И по същото време – придобиването на градове по Южното Черноморие (Несебър), вече недалеч от столицата на империята. При управлението на следващите ханове и царе това положение се запазва и затвърждава. 

 

Почти по същото време се възстановява Западната империя – папата признава Карл за „римски император“. Така римският епископ получава държавна подкрепа, каквато не е имал от средата на V в. По-нататък, дори след преодоляването на иконоборството на Изток, напрежението между Рим и Константинопол нараства. Фактическото разделение между тях се случва още тогава – два века преди формалното от 1054-а. 

 

Това означава, че през IX в. Константинополският патриарх се е оказал в привилегировано положение спрямо останалите предстоятели на съборните автокефални църкви. Всички те, с изключение на грузинската, вече се намирали в границите на арабския халифат. И точно тогава, недалеч от столицата, се появява християнска държава, чийто монарх претендира за независимост от и равенство с константинополския император; а предстоятелят на църквата й – с патриарха. Силата на тази държава и независимостта на нейната църква позволява да се опази след отделянето на Рим съборността на цялата Църква. Това е историческият смисъл от въздигането на България. 

Съборността е необходима: тя е принцип на църковния живот, установен на иерусалимската среща на апостолите (Деяния, 15) и потвърден в Символа на вярата. Поради това удържането й чрез появата на християнска България трябва да се мисли за проява на Божия промисъл, насочен към опазването на Църквата и чрез нея – към спасението на всички хора.

 

...

 

Различието на езиците – особено когато те станат богослужебни – съдейства за независимостта на църквите. След отпадането на латиноезичния Рим за съборната Църква е било нужно да се яви друг език, който да бъде равностоен на гръцкия: ако не чрез древността на писмената си форма и на светите писания, то поне чрез своето разпространение. По различни причини това не се е удало на древни езици като коптския, сирийския, арменския и грузинския. Тази роля беше поета от славянския – и той я запазва и до днес. 

  През вековете оцеляването на славянския, като втора и необходима езикова опора на съборността, беше подложено на изпитания. Някои от славяноезичните народи бяха въвлечени в отделилата се латиноезична църква. През ХI–XII в. България беше лишена от държава и независима църква; а през ХIII–ХIV в. Русия беше разбита от монголите. 

И все пак след Борис I, вече повече от 1100 години, не е имало време, когато езикът на славянското православие да е оставал напълно незащитен – без подкрепата на независими църкви и държави. Гонението през ХХ в., на което бяхме свидетели, засегна цялото славяноезично православие – и руско, и сръбско, и българско; и все пак богослужението не беше прекратено и оживя.

 

И какво се случи през тези векове с България? Тя бе поглъщана или поставяна в зависимост от три империи – гръкоезичната (римска) през ХI–XII век, ислямската (турска) през ХV–XIX в. и атеистичната (руско-съветска) през ХХ в. Сега, в ХХI век след Христос, страната бива поглъщана от четвърта, неоезическа и плутократична – североатлантическата. И пак, както е възможно, запазва участието си в общата Църква и съдейства за нейната съборност. Това е смисълът от съществуването на България – удържане на съборността. Това трябва да се произнася и да се помни. И всеки от нас, като помни това наследство, да живее и да свидетелства за него. 

 

*

 

Това „помнене“ е проява на историческо съзнание – знание, че си част от общност, живееща във времето. Историческото съзнание, за което говоря тук, се удържа с помощта на език, Църква и държава; и от своя страна то самото им придава живот. 

 

От тях трите най-крехка е държавата. Тя най-лесно бива разрушавана. Пример за това е и България. Ние съществуваме като славяноезични православни християни „от България“ вече повече от 1100 години; но за това време сме имали държава (и то понякога зависима) за по-малко от 500. 

Може би и поради това „отцеругателите“, за които споменава Паисий, така ревностно хулят държавата ни – те усещат, че тя е най-уязвима, лесно може да се срине.

 

Църквата (за поместната говоря – автокефална или автономна) е по-устойчива. Тя може да живее – и то дълго – и без държава, „на която“ да е църква. 

Ето, Българската църква се възстанови през XIX в. (и то сама, без външна помощ) в границите на ислямската държава; част от Руската църква оцеляваше през ХХ в. из други държави. Но и в самото начало: цялата съборна Църква живя 300 години след основаването си в рамките на враждебна за нея държава – древноримската. 

 

Най-устойчив от тях трите е езикът. Ето защо се случва онези, които шумно отричат държавата ни и пренебрегват църквата й, лицемерно да възхваляват българския език. Тъй като са страхливи, те се отнасят почтително към него. Това е заради силата му: усещат, че е труден за унищожаване и оцелява в най-големи несгоди. Той успява да живее и чрез хора, които са загубили историческото си съзнание – не помнят от кого и как са го наследили. 

 

...

 

Тези четири опори на „това, което сме“ – държава, поместна църква, език и историческо съзнание – създават собствени за тях знания, които се превръщат в науки. Тези науки от своя страна укрепват самите „опори“. Това са правото, богословието, филологията и историята. 

Така че, като ценим и овладяваме всички науки, нека помним, че тези четирите са особено важни са нас – и винаги са били. Ако погледнем старите ни книги, ще се уверим в това. 

 

 

    

 

 

 

Още от категорията

23 коментар/a

Верно е твърдението: на 04.01.2015 в 01:30
България? Тя бе поглъщана или поставяна в зависимост от три империи – гръкоезичната (римска) през ХI–XII век, ислямската (турска) през ХV–XIX в. и атеистичната (руско-съветска) през ХХ в.
watmark на 04.01.2015 в 04:54
От излияващия разбирам че бог участвал в историята? Бре ДЕ... Не схванах замисъла на казаното. Щото е объркано. България е най силна когато не е била христианска. Сетне е станало ужасно. Ние не сме славяни но говорим славянски поради църковто писание. Защо онзи споменува Русия? Разбирам че не сме имали друг път но Византийците ни ликвидиат с покръстването... все пак от христианството ползата е че не сме станали турци. И поради това ни взеха в лоното на цивилизацията... христиани сме по традиция....
Валери Дамянов на 04.01.2015 в 08:15
Историята това е Бог. Поне от 2000 години историята се пише от Исус Христос, буквално. Целта Христос е да станем като него - милостиви, скромни, жертвоготовни, подпомагащи и извисяващи другите, да правим дела които да искаме да правят към нас, защото Раят е изграден от такива, и ако не сме такива няма да сме там, подобното привлича подобното. www.youtube.com/watch?v=rWjJ4LM7nRg www.youtube.com/watch?v=9XrcpSfw9eQ
Вселенаta на 04.01.2015 в 08:35
Aко обичаш всички във вселената, и всички във вселената те обичат, тогава ще имаш всичката светлина на вселената. прошката е ключът към любовта.. ако не обичаш никой и никой не обича теб, тoгава няма да имаш никаква светлина. не живей във мрак, не живей във мрак, не живей във мрак. душата се осветява само от любовта, тя свети от любовта си към другите, но тя може да вижда СВЕТЛИНА И чрез любовта на другите. прошката е ключът. не живей в тъмнина, не живей в тъмнина, не живей в тъмнина.. излъчвай светлина, излъчвай светлина, излъчвай светлина.. искай светлина. ИСКАЙ СВЕТЛИНА ИСКАЙ СВЕТЛИНА. БЪДИ В ЛЮБОВТА, БЪДИ В ЛЮБОВТА.. ПРОШКАТА Е КЛЮЧЪТ.. НЕ ДРЪЖ МРАК, В ДУШАТА СИ. НЕ ОТКАЗВАЙ СВЕТЛИНА НА МРАКЪТ, НЕ ОТКАЗВАЙ ЛЮБОВ НА НЕЛЮБОВТА, ОСВЕТИ НЕЛЮБОВТА.. ЛЮБОВТА Е НЕМАТЕРИАЛНА СВЕТЛИНА, РАЗБИРАНЕТО Е ЛЮБОВ И СВЕТЛИНА.
Истина на 04.01.2015 в 09:40
Точен разбор на събитията и историята. Ако не беше БОГ ние да не съществуваме! Нужна ни е по малко гордост и повече смирение другото е от БОГА.
Признателен на 04.01.2015 в 10:10
Много съм благодарен на \\\"Гласове\\\", че дава трибуна на личности като г-н Гочев. В тези дни на мрак всяка подобна светлинка като него е неописуема опора за българите и християните. Поклон д-т Гочев! Благодаря ви \\\"Гласове\\\"!
Съборното начало в Църквата НЕ е Причината за оцеляването на българите!! даже -напротив! на 04.01.2015 в 18:40
в 1870 българите Нарушават точно Съборното Начало ....за да се Утвърдят като Самостоятелна Национална Единица!!.........Църковниците преиграват......Учението на Христос предполага Индивидуална Отговорност пред Бога,а не Колективна(Църковно-Съборна)
а на 04.01.2015 в 20:46
Сега, в ХХI век след Христос, страната бива поглъщана от четвърта, неоезическа и плутократична – североатлантическата. ТОЧНО КАЗАНО.
вас все някой ви \"Поглъща\"......като си нямате съзнание за автоидентичност..... на 04.01.2015 в 21:30
все ще ви се привижда Някой -набеден за ЛОШ...........както на Путин все му се привижда някой който му бил уж враг..............комплексар!!
Васик на 05.01.2015 в 07:43
Аз не знам на кого е нужна реконструкция на мисленето на човек, който през 2015 година се е разминал със секуларизма и постмодернизма. Този човек няма друга алтернатива, освен да застане пред Пратера и да вика \"Булгар, булгар\". Аз, разбира се, изключвам възможността някой от нас да сам да си е формирал историческо съзнание въз основа на собствените си теоретични рефлексии върху българската история. Просто тази история няма откъде другаде да я вземем, освен нагледно казано от паметника на Валентин Старчев, който ни казва точно същото, което и горната статия - което в известен смисъл не е изненада, защото авторът на статията е продукт на същата идеология, чиято еманация е паметникът на Старчев, но и всички ние сме продукт на същата идеология, независимо дали сме я получили от университета, от киното, от \"Под игото\" или просто от улицата. Историческото съзнание се налага от паметници като паметника на Старчев, от паметника на Шипка, който не е на Шипка, от учебниците по история, които преди пишеха за Априлския пленум, сега за Бойко Борисов, и от филмите за Аспарух, в които Кубрат чупи съчките, а Караибрахим и Манол се гледат кръвнишки.
вас все.... на 05.01.2015 в 17:15
....пък на теб само Путин ти в кратуната....
w на 05.01.2015 в 18:19
Хубаво е човек да се размине и със секуларзма и с постмодернизма, но за жалост трудно ни се отдава.
Секуларизма(недопущането на Религията като фактор в Държавата)е Велико Постижение!! на 05.01.2015 в 19:12
например:Ислямска Държава не би съществувала,ако ислямската традиция беше дозряла за Секуларизъм!
Непримир на 05.01.2015 в 19:27
Похвално е че авторът на горния материал (както и на няколкото предишни със същата тематика) е подхванал разгръщането на такава поредица, имаща за цел популяризацията на редица въпроси от психологията, философията, религията. Той, обаче, за наша жалост изхожда от една прекомерна \"научност\", сиреч плаща дан на разни казионни постановки при анализа на редица въпроси от съвременната наука за битието на човешкия вид, които неминуемо са настроени да обслужват хегемонистичните пристрастия на онези среди в областта на религията и философията, а и на науката изобщо, които за нищо на света не биха се отказали от доминантната си позиция. Великите открития в историята на човечеството, обаче, са правени винаги по един скандален начин - по време, когато всички са вярвали, че Земята е плоска като тепсия и че Слънцето кръжи около нея, появявал се е някой \"непрокопсаник\", който хулигански е заявявал, че Земята е кълбо, което кръжи около Слънцето, което също е кълбо. Днес ние разполагаме с всички доказателства за верността на втората теза и за несъстоятелността на първата, която по ония времена е била казионна и общоприета. Но в онази още сумрачна епоха е било много трудно да се преодолява съпротивлението на доминиращите. Хулиганите в науката, които са се били захванали да извършат революция в мисленето, са разчитали единствно на дързостта си.
Непримир на 05.01.2015 в 19:28
Точно в това е нашият укор към автора. На него му липсва хулиганската дързост, с която да се откаже от всички онези опорни точки, от позицията на които днес всяка научна публикация трябва да уверява читателя си, че щом ги притежава, може да бъде възприета за истинна. Но \"опорните точки\" както в науката, така и в религията (и особено в религията) систематично са ставали през вековете жертва на ПРЕИНАЧАВАНЕ и НАГАЖДАНЕ съобразно изискванията на онези, които вечно си присвояват привилегията да диктуват. По този начин в християнството от цялата многобройна литература, която би могла да комплектова Новия Завет, в крайна сметка са останали само четири Евангелия. Всичко останало се е оказало неудобно. Ето защо когато днес някой реши да прави изследване върху християнската философска, етическа и естетическа материя, трябва да се ограничи само върху ПОЗВОЛЕНОТО. Всяка друга волност - ако иска да мине безнаказана - трябва да бъде обявена за \"научна фантастика\". Както се и прави, защото друг начин няма.

Напиши коментар