В България май не се разчу, но държавният секретар Майк Помпейо миналата седмица записа дебела „червена“ точка. Изпратената от него – и набедения супершпионин Елиът Абрамс – диверсионна група американски наемници и венецуелски опозиционери с цел да убие или отвлече Мадуро и да даде знак за поредния опит за преврат, бе избита и изловена от венецуелските служби. Някои от американските наемници – доскорошни телохранители на Тръмп – паднали в плен с американските си документи за самоличност. За операцията, в която бил посветен и узурпаторът Гуайдо, били похарчени 210 млн долара. И в петък – поредна дебела „червена“ точка на Помпейо: „съвместно изявление“ с група източноевропейски външни министри-васали (lapdogs) с цел подръпване опашката на Русия на големия й празник. Човек би помислил, че след като ковид-19 избута на заден план геополитическите дрязги на Стария континент, а и парадът на Червения площад няма да се провежда, от такова дразнене може би нямаше нужда. Но не би – „СССР наложи комунистическия режим“ и Полша не спира истеричната си борба срещу руските „фалшификации“ на историята на Втората световна война (ВСВ). Два идейни момента – отлежала седесарщина и полско историческо комплексарство.
По Девети май в Боколандия

Откъм неадекватност и некадърност Борисов и Помпейо с нищо вече не могат да ни учудят 

 

За сравнение, на предишната кръгла годишнина в 2015 г., скоро след събитията в Киев и Крим, докато Путин и Си седяха редом на трибуната на парада на китайските, индийски, пакистански и монголски воини редом с руските, а после изтече милионното море от хора по цялата страна с портретите на загиналите си близки в ръце, държавният секретар Кери долетя в Сочи да си затопли отношенията с Лавров и показа уважението си към празника. Нямаше съвместни провокационни изявления с русофобския васалитет. 

 

Както се убедихме през последните десетилетия, Денят на победата е истинският национален празник на Русия, истинският народен празник на руския и рускоезичен народ по цял свят. Мнозинството руски граждани го слагат на първо място по значение, наравно с рождения си ден. 

 

Великата отечествена война е и основополагащият етнически мит, който свързва в едно homo sovieticus-ите и белогвардейците, православните и монархистите, будистките земляци на Шойгу и абреците на Кадиров, викащи „Аллаху акбар! Россия!“, руските мистици, евразийци и други брадати люде и прозападните либерали, които са малцинство, но доколкото не отричат основополагащия мит, живеят и те в него и остават легитимна част от руския етнос. 

 

Същото и в чужбина – всички руски еврейски дядовци на Брайтън, гласуващи за Буш и Тръмп, се закичваха с орденските лентички на празника, а аристократични пергаментови бабички пишеха възмутено до местните западни вестници срещу демонизацията им на Русия. Същото и в бившите съветски републики, освен в някои части от Западна Украйна, Прибалтика, Грузия и Молдова. Същото и сред руския криминален контингент в затворите и на свобода. И т.н., и т.н.

 

Неуважението към Девети май е най-верният начин да накараш Русия да те презре и намрази. Кому е нужно това? Колко старателни са например десните български политици и съюзници на Хитлер – цар Борис III и премиерът (Германо)Филов да не провокират с нищо Русия! Малко преди да подпише присъединяването ни към Оста – т.е. нашия пакт Рибентроп-Молотов, Филов пише в дневника си: 

 

„9.02. [1941] Неделя. Сутринта отидох на филма „Ленин през 1918 год.“, който се дава само за поканени гости от Руската легация в кино „Балкан“. Исках с присъствието си да подчертая добрите отношения с Русия. Филмът много интересен, но прекалено дълъг, свърши почти в 2.30 ч.“  

 

Разумното българско отношение към Русия Филов запазва и по време на войната на Германия срещу СССР. Въпреки постоянния немски натиск за обискиране и затваряне на съветските консулства във Варна и Русе, отдето се направлявали терористичните действия на комунистите срещу немските войски, после и за участие на България във войната на Източния фронт, дето край Сталинград загиват 190 хиляди румънци и доста унгарци. И премиерът, и царят не отстъпват нито на йота. Обясняват бавно на немците историческата ни специфика. Царят казва на Хитлер, че ако изпрати българска част в Русия, тя веднага ще премине на страната на противника начело с полковата си музика. 

 

Никога България не е имала по-жалко, слугинско, антинационално дясно управление от сегашното! 

 

Седесарският компонент в изявлението – за наложения ни комунистически режим – наистина няма пряко отношение към сегашната силно некомунистическа Русия, но пък има най-пряко отношение към недоволството в региона от плодовете на васалитета към САЩ в последните десетилетия. Носталгията по социализма е силна. В България хората, харесващи повече периода преди 1989 г., са над две към едно спрямо препочитащите настоящето. От възрастните над 60 г., които най-добре помнят старото, 83% гласуват за него! И дори младите до 30 г. с малка преднина избират пак него! 

 

Полша обаче е различна. Защо? Тя има сериозни геополитически сметки с Русия. Бивш съперник е на Москва за хегемония над Източна Европа. Изградила си е национална митология и мартирология, която няма особен досег с реалността. Полша между войните е, макар и малка, но амбициозна империалистическа сила, истинска тюрма на народите у дома, а при сгода – и агресор спрямо всичките си съседи – Германия, Съветска Русия, Литва и Чехословакия. Полша претендира пред Англия и Франция и за част от немските колонии в Африка! „Хиената на Европа“ (думи на Чърчил) първа сключва съюз с хитлеристка Германия, още в 1934 г., насочен на изток. Полският генерален щаб планира завоевания от море до море (от Балтийско до Черно, та и до Каспийско) – иска цяла Белорусия, Украйна, Дон, Кубан... и нататък. Пилсудски и Хитлер са първи приятели, Гьоринг долита за погребението на полския фашистки диктатор, някогашен руски революционер и другар на брата на Ленин. В Берлин също се провежда траурна церемония за полския бащица.

 

Полша ентусиазирано подкрепя Хитлер за окупацията на Судетите и поглъщането на Чехословакия. Сама заграбва част от Моравска Силезия – Тешин. До последния ден преди пакта Рибентроп-Молотов Варшава се надява на война против СССР заедно с Германия. Под немска окупация поляците се прославят като най-върли гонители на евреите, често задминаващи немците по ентусиазъм. Около 250 хиляди полски евреи са избити от самите поляци. Мародерството и предателството спрямо еврейските съседи многократно надминават случаите на състрадание. И след войната в Полша задоволството на гражданството от изчезването на над трите милиона евреи е голямо. 

 

Видяхме също, че без победата на СССР във ВСВ днес Полша нямаше да съществува, както и балтийските държави. Хитлер не предвижда полска държава. Генералгубернаторството в полските земи е окупационна зона с чисто немско управление без каквото и да е полско участие. В него поляците са предпоследна категория преди евреите, а първа и втора категория са немците от Германия и местните фолксдойче. В тази територия са почти всички лагери на смъртта – в Полша есесовците се радват на одобрението на населението. След победата над СССР се предвижда повечето поляци да се изселят от тази зона и да се пратят в Урал в Русия, а на мястото им да дойдат немски колонисти. Към 1944 там вече са настанени 700 хиляди немски колонисти. Наистина, дотогава немските власти още печатат книжни злоти за местна употреба, но на пощенските марки пише: Deutsches Reich Generalgouvernement.

 

Какви са пълните размерите на немския Lebensraum, или жизнено пространство, на изток, отвъд полските земи? Прибалтийските републики и части от РСФСР, Белорусия и Украйна са включени в обсега на „Райхскомисариат Остланд“ – но там също не се предвиждат никакви „туземни“ държави. Предвиждат се три „марки“ (гранични области). Има марка Мемел – Нарев (т.е. Клайпеда – Нарва), дето са Рига и Вилна (Вилнюс), а Ревал (Талин) е в отделен генерален окръг Естланд. Има марка Ингерманланд, дето са Ленинград (Санкт Петербург), Новгород и Псков. Има марка Готенгау (Готска област) с Крим, Днипро (Днепропетровск), Запорожие, Кривой Рог, Николаев и Херсон. Севастопол е преименуван в Готенхафен – Готско пристанище, Ялта е нарочена за общоимперски курорт. Одеса с областта си, нем. „Транснистриен“ или рум. „Транснистру“ – „Задднестровие“ – е дадена на велика Румъния, Ромъния маре. Останалата част от Украйна е в отделен „Райхскомисариат Украине“. 

 

Затова Полша и балтийските републики дължат съществуването си днес на победата на СССР над Германия във ВСВ. Народите им трябва да узнаят и осмислят този прост „медицински“ факт. Балтийските държави, както и Украйна, та и България, са силно зависими и от руските инвестиции, пазари и транзитни потоци. Без тях Литва, Латвия, Естония и Украйна буквално се стопиха демографски и икономически.

 

Добре, но България беше съюзник на райха и осъществи в известни рамки националното си обединение, спасявайки евреите от старата си територия, и то без да воюва с СССР и запазвайки до край дипломатически отношения с него. За нас въпросът обаче е, след разгрома на Германия на Източния фронт, „какво щеше да стане, ако Червената армия не бе влязла в България“, а бяхме окупирани, както се говори тогава, от Турция или от самата Англия? 

 

Не е трудно да се досетим. Границата ни с Гърция щеше да мине къде Станимака. Турция в случай на окупация щеше да се закръгли докъм Стара планина. Пиринската област щеше да бъде дадена на Скопие – нали и ОФ, и опозицията у нас издигат лозунга „Македония за македонците“. Репарациите за Гърция и Югославия щяха да са много по-тежки, а остатъчна България щеше да бъде погълната от Югославия като седма република в обширна буферна зона срещу СССР от Триест до Варна. 

 

Накратко за т. нар. „приравняване на нацизма и комунизма“ от десни „либерални“ позиции, което постоянно ни се натрапва в дневния ред на Европа от адвокатите на псевдолибералния глобализъм. То донякъде започва и с Хана Аренд (всъщност – с Чърчил), но разцъфтя в годините на перестройката и разцвета  на седесарието в Източна Европа. У нас бе направен опит да се намерят корените му у Желю Желев. На лекциите ни по история в СУ още преди 10 ноември Драго Драганов повтаряше, че „фашизмът е десен болшевизъм, а болшевизмът – ляв фашизъм“. Правеха се и се правят опити да се отъждестви фашизмът със социализма въобще. Това схващане няма научен, а само пропаганден седесарски смисъл. 

 

Истината е, че фашизмът-нацизмът е класова политика на едрия капитал. Работническите и социалистическите му оперения са бутафория. Той се храни от социална демагогия и националистическа истерия. Но в райха господстват не само немските, ами и американските корпорации. Западният империализъм отглежда Хитлер като свое оръдие срещу СССР. ВСВ е и сблъсък на капиталистическата икономика на почти цяла Европа със социалистическата икономика на СССР. А също отчасти и с квазисоциалистическата икономика на нюдийловска Америка. Убеден съм също, че ако Ф. Д. Рузвелт бе доживял края на четвъртия си мандат, Студена война можеше и да няма. Във всеки случай за всички насилнически дивотии на социалистите на власт на първо място са виновни капиталистите със зверската си съпротива срещу прогресивните реформи. 

 

Сега, след победата на „социализма“ дори в САЩ, дето наистина се раздават на хората сериозни пари за компенсация за ковид-19, често и без да ги питат, а в Испания въвеждат безусловен базов доход, това приравняване у нас единствено служи на мафията ГЕРБ да оправдава властта си, „че инак идат комунистите“, а в глобален план – на Помпейо да припудря берящото душа НАТО.

 

В прогресивна западна Европа в 1953 г. няма никакво приравняване на нацизма и комунизма. „Юманите“ пуска специален брой за смъртта на Сталин, с портрет с въглен от Пикасо, есе от Сартр и стихове от Елюар и Арагон. А в момента (петък вечер) братовчед ми от Берлин ми пише, че там било официален празник, честват освобождението си от национализма и фашизма.



Приравняването по левичарски на троицата – нацизма, болшевизма и американския консумеристки капитализъм – като три равностойни форми на „едномерността“ у франкфуртската школа е съвсем друга работа. Адорно и Хоркхаймер, избягали от Германия, написаха в Калифорния в 1944 г. в „Диалектика на просвещението“ как буржоазният разум с желязна необходимост се самоотрича и самоотчуждава по хегеловски до тотална неразумност, тъпота, митомания, просвещението – до обскурантизъм, цивилизацията – до варварство. Самият разум, самата наука водят неизбежно до ада на нацизма, Сталиновите чистки и американския консумеризъм. 

 

Тук имаме и диалектически хегеломарксизъм, и романтичен фройдизъм, и високомерие на немски бюргерски професори към простолюдието, и ужас на дотогава атеистичен, непрактикуващ евреин от Холокоста, и снобизъм на европейски музикален критик към масовата култура на простоватата Америка. Оттук по-нататък излязоха и западните нови леви от 1960-те, и следващите опозиционни моди, та чак до днешните freegans. За тези развития ще разкажа подробно на друго място. 

 

Думата „тоталитаризъм“ обаче, продукт на италианска цветистост, според мене не добавя нищо ново към понятийния апарат за класов анализ на съвременната политика – и бръсначът на Окам спокойно може да я клъцне. А що се отнася до сравненията с СССР, историята на социализма там тепърва ще се изучава – свободно и от съветски, и от антисъветски перестроечни и западни клишета. Засега разбирането ни за нея е рудиментарно. 

 

А имаме пред очите си и днешната абсурдна Оруеловска полицейска държава в развитите западни страни, абсурдното състояние на корпоративните медии, надминаващи по несвобода и нашите от Живковото време, абсурдните васални режими като Борисовия, абсурдните безхаберни външни министри като Захариева... така че се отказвам напълно и от думата „демокрация“ и ще се придържам към по-емпирично проверими термини. 


Независимо от политическите си системи и съюзи в момента, България и Русия имат изградено от векове специално отношение, подобно на отношението на Англия и Америка. 80% от българите симпатизират на Русия и мнозинството руснаци симпатизират на българите. В Русия сега превъзнасят Сърбия като съюзник в две войни, но това е геополитически брак по сметка, заради общите врагове – немците. Но в културно, географско, стопанско и човешко отношение ние сме неизмеримо по-близки с Русия от сърбите, имаме и повече общи спомени от социализма. Имаме и народен президент, избран с гласовете на две трети от политически активните българи. Няма опасност в Русия да се заблудят какво мислим ние българите за празника й, съдейки по спуснатите „отгоре“ действия на антинационалния криминален режим на ГЕРБ. 

 

Още по темата: 

 

https://glasove.com/categories/komentari/news/polsha-i-baltijskite-republiki-dylzhat-syshtestvuvaneto-si-kato-nezavisimi-dyrzhavi-na-pobedata-na-sssr-nad-rajha

https://glasove.com/categories/komentari/news/zashto-putin-nagazi-polskiya-antisemitizym 

http://glasove.com/categories/komentari/news/denqt-na-pobedata-propuka-leda-mejdu-rusiq-i-amerika 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

59 коментар/a

Когато прочетете нещо като по-горното, на 10.05.2020 в 09:01
с препратка (линк) http://www.katyn-books.ru/library/na-puti-k-velikoy-pobede-sovetskaya-diplomatiya25.html, веднага трябва да ви станат ясни две неща. Първо, че авторът едва ли е посветил цялото си време да чете всичко написано на този свят и значи нещо се опитва да баламосва и второ, че е част от организиран екип, в който едни осигуряват линковете, други ги разпределят заедно с необходимите указания и трети ги публикуват, представяйки ги за свои. Този екипен принцип на работа е характерен за Фабриката за тролове и нейните филиали. Разбира се, за никакви доказателства и исторически истини не може да става и дума. Хипотезата за турската окупация на фона на историческия факт за разпределените зони на влияние между Сталин и Чърчил в Ялта, е избрана поради нагласите сред българския народ, (Руско-турска война, братя освободители и т.н.) като по-въздействаща. Как си представяте тогавашна изостанала Турция да се опълчи на такава армия като Червената, когато дори Чърчил и Рузвелт не смеят и да си го помислят?
гърците са искали майка си и баща си от всички около тях вкл. от Югославия на 10.05.2020 в 09:09
Може ли по-подробно? Какво точно е искала Гърция от Югославия? И не приписвай на Сталин автономията на Пиринска Македония - това са договорки между Тито и Димитров в рамките на бъдещата Балканска федерация, срещу която Сталин е бил твърдо против и именно заради нея е извикал Тито и Димитров в Москва да им набива канчетата. Разбира се, Тито не отишъл и малко след това се стига до скъсване на отношенията.
например Италия, ... е включена като съвоюваща държава срещу германците на 10.05.2020 в 09:33
Хайде сега да ни обясниш защо военноморският флот на тая "съвоюваща държава" е бил разделен между другите съвоюващи държави. Може би за на не ѝ пречи?
observer на 10.05.2020 в 11:29
Да твърдиш, че Тито и Димитров замислят Балканска федерация зад гърба на Сталин, а на него просто не му харесвала идеята, означава, че смяташ събеседниците си за дебили непознаващи историята изобщо. Димитров е безпрекословно подчинен на Сталин, закономерно и на Балканската федерация и помакедончването в Пиринско се слага край веднага след конфликта между Тито и Сталин. Югославия, разбира се, играе традиционната си двойна игра и веднага се преориентира към Щатите.
До горната ТЪПА овца на 10.05.2020 в 13:59
Най-отдолу има даже и списък на ползваните източници. Няма надежда, ама може и нещо да ти влезе в овчата глава...
дебили непознаващи историята изобщо на 10.05.2020 в 16:08
Точно така е.
Уилт на 10.05.2020 в 20:33
"Както се убедихме през последните десетилетия, Денят на победата е истинският национален празник на Русия, истинският народен празник на руския и рускоезичен народ по цял свят. Мнозинството руски граждани го слагат на първо място по значение, наравно с рождения си ден." Това е, защото горкият руснак нищо друго си няма.
Helleborus на 10.05.2020 в 21:11
Боколандия? Социопатията на този човек се засилва, омерзява не само съвременния българин, но и нашите предци и самата свещена конструкция на българското самосъзнание. Той може да си живее в Боколандия, но доколкото знам не живее, той всъщност живее в САЩ. И по добре е да пише от личен опит как се живее там. (ако изобщо може да бъде искрен и написаното има стойност за някой) Аз лично живея в България и никой българин не би трябвало да допуска подигравки на такава тема, БЕЗ значение какви са му политическите убеждения. Ако вие допускате подигравки с името на родината си, какво ще очаквате отвън, уважение ли? Статията едва ли ще я прочета. Но вижте ги, хибридчиците, те са във възторг винаги, когато могат да похулят държавата си и тържествуват, ако нещо не върви добре, сякаш се хранят от всеки неуспех и лоша новина и чакат с нетърпение да обявят някакъв катастрофичен завършек. После се чудят защо хората гласуват за Борисов, а отговорът е, защото е по-малко опасен от такива лешояди.
007 на 10.05.2020 в 21:46
Хаджийски правилно отбелязва, че човек с махленски език се възприема като Краля слънце, изгряващо катаден откъде банкянските зайчарници. Някакви суеци тук сръдливо каканижат, как живеещите извън Пунта Мара нямали право да дават тон за песен...такива Киряк Стефчовци и Ботев щяха да натирят, защото е живял в Румъния.
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 11.05.2020 в 00:03
"И не приписвай на Сталин автономията на Пиринска Македония - това са договорки между Тито и Димитров в рамките на бъдещата Балканска федерация, срещу която Сталин е бил твърдо против и именно заради нея е извикал Тито и Димитров в Москва да им набива канчетата. Разбира се, Тито не отишъл и малко след това се стига до скъсване на отношенията". Димитров като са го закарали след Лайпциг при Сталин, и след това цели 22 години е на къса каишка в Москва, да се напише как Димитров е правил такива крупни геополитически предложения зад гърба на Сталин е смешно.Грешката ти е, че прочиташ нещо някъде и го тропваш на масата като последна инстанция, а това е ПРОЦЕС, който тече години. За такава Балканска конфедерация през 30-те Чърчил прави предложения (и не само Балканска, но и Скандинавска и още една)с тънката сметка СССР да се обгради със санитарен кордон.Естествено, Сталин по онова време заема противоположната позиция и е против. През есента-зимата на 1944г югославяните вече са със самочувствието на победители, и направо си искат Пиринска Македония(ей така, без нищо в замяна), а БГ да влезе в конфедерацията до 31 декември 1944г като една от останалите 6 републики със Сърбия водеща хорото. Само, че такава нова соц сила под опеката на Москва е абсолютно неприемлива и Англия е твърдо против(януари 1945г), съответно американците и те са против(в нета можеш да намериш писмото на Рузвелт от март 1945), съвсем разбираемо в такъв случай Сталин е ЗА но не е глупав да го обяви, в дневниците на Г.Димитров е описано как той съветва Димитров и Тито да си траят, войната не е все още свършила, това ще се направи на 3 етапа и изисква време. По това време песената е "Сталин, Тито, Димитров". Разривът идва чак през 1948г, когато Тито и Димитров(който вече е в Бг) подписват някакъв договор за сътрудничество без да е уведомен Сталин, което го вбесява. И така, Сталин няма нищо напротив Балканска федерация, но само ако е под негово ръководство... западния свят е обединен, икономически щатите са инжектирали инвестиции и икономически е стабилен, и Сталин не иска разкол сред соц лагера, а югославяните вече започват да седят на 2 стола. Това е времето(1948г)когато става охлаждане между Тито и Сталин, идеята за Балканска федерация е погребана(не само заради Сталин, но има противоречия за ролята на Бг в тази федерация)песента е вече "Сталин, дупка, Димитров". През 1949г Димитров умира, песента става "Сталин, дупка, дупка"
Anonimen robot на 11.05.2020 в 02:21
Ot mnogo tarikatlyk makEdonskite grandomani smeniha srpskata dominacia s albanska. No, kakto glasi edna drevna tatarska pogovorka - "koi kakvoto si napravi, nikoi ne mozhe da mu napravi!" Ufci bleqt za Dunaya, shiptar tam si pie chaya...
Това често можем да го видим напоследък, на 11.05.2020 в 09:15
да се нарича България Боколандия, както авторът тук, Булгаристан и др.п. За Европа е възприето руското Гейропа, което пък внушава, че мъжката сила е на изток и ако решат, могат да опраскат меките европейски китки, има и едни такива стилизирани изображения, лепят ги по колите си. За Америка обидните прозвища са още повече и също се разпространиха и у нас. Когато аргументите не достигат и при пълната липса на идеологически различия, пропагандата залага на езика на омразата и подсъзнателните внушения на физиологично ниво. С такива опоненти не се спори.
Този на 11.05.2020 в 14:49
автор пише за Боколандия, но Бойко Борисов е човек, който обединява, макар и под негово ръководство, защото няма друг политик,освен Каракачанов, който се учи от Б.Б. да обединява, а има разделители на нацията. Такъв разединител на нацията е Румен Радев - президента на Р, България, който по Конституция трябва да обединява нацията, а всъщност я разединява. Такъв разединител по принцип и на практика в БСП , а и в Народното събрание е Корнелия Нинова. Тя постоянно разделя БСП, гони най различни хора от БСП, като Гергов, преди това на Михаил Миков, преди това изгониха и Първанов, опитаха се да изгонят Станишев и т.н. Тя постоянно вдига скандали, насъсква хората и депутатите от партиите в парламента, противопоставя хората и партиите един на друг. И ми прави впечетление, че има и много хора, които се поддават на тази политика на разделение. Но ако Герб върви в една цивилизована посока, то БСП върви в противоположната посока на ГЕРБ. Постоянно се посочват слабости на управлението на ГЕРБ, макар, че няма хора, които управляват - да нямат слабости. Но тези слабости, които посочва БСП и Нинова са от мухата - слон. И хората се вързват на тези приказки за слабости и вече трети път от 30 години хората вярват на приказките на БСП и гласуват за тях. Но когато дойдат на власт БСП обръщат обратно посоката. И започват протести, заграждения на парламента и хората свалят властта. И пак започва същото. Пак СДС, ОДС или Герб тръгват в правилна посока, някои по наляво, други по надясно, Но БСП пак се мъчат да намират грешки и искат хората да им вярват. Вече не трябва да се вярва на БСП. Дано хората го разберат и никога вече БСП не трябва да влиза в парламента. Заради БСП България 30 години стои на едно място. Напред - назад. Стига вече!
А. Петров на 11.05.2020 в 21:44
Чудесен материал. Аргументирано и проверено. Добри хора не се връзвайте на герберунгелите. Те толкова си могат .
Anonimen robot на 12.05.2020 в 05:39
Tuk ima nekolcina, koito koronavirusa mozhe i da pozhali, no patologichnata rusofobiq shte gi dovyrshi. Fakt, koito predizvikva edinstveno polozhitelni emocii. Vyrposyt e ima li moderator v samoleta ili deistvuva po ukazanie.

Напиши коментар