Ще започна този коментар с цитат от Иван Костов, който много точно илюстрира както сегашната ситуация в дясно, така и възгледите на самия Костов за политиката. Костов казваше: „Най-важното в политиката е да нанесеш удара така, че противника да разбере, че е прободен смъртоносно, едва след като си извадил острието от тялото му. Тези неща трябва да се правят безкръвно и да се регистрират постфактум". Не съм чул тези думи на публична лекция за политическото лидерство. За публиката Костов говори с клишета за демокрацията. Почти не съм го чувал да употребява думата „свобода”. Сигурен съм, че има страх от свободата и това е основния проблем както на управлението му, така и на политическия му профил. Той не понася хора и ситуации извън контрол. От там идва и напрежението при личен контакт. Той винаги трябва да бъде в доминираща позиция. Ако усети, че не сте под контрол, или най-малко не сте очаровани от харизмата му, губи интерес от контакта. Наблюдавал съм това у хора с патологичен нарцисизъм. Губят интерес от околните, ако не са център на вниманието.
Планът на Костов успя - превзе отвътре СДС

Това се превръща в проблем, когато правиш политика, защото в демократични условия, колкото и голяма да е властта ти, трябва да делегираш части от нея и на другите. В този смисъл Костов никога не е обичал да работи със свободни индивиди, защото не може да контролира делегираната им власт. Прословутият му проблем за избор на хора не се дължи на своеобразен хуманитарен далтонизъм, а на нагона да държи всичко и всички под контрол. Така се стига до избора на хора без силно изразена воля и ярки качества, което беше един от основните проблеми на неговото управление. На това се дължи и капсулирането на ДСБ, които днес приличат повече на секта. Антикомунизмът на Костов се появи в последните години и е дреха, която облече по принуда, за да задържи смаляващото се твърдо ядро от привърженици. Но, дори и днес той не е базиран на опозицията свобода - тоталитаризъм. Самите костовисти по манталитет са много по близо до червените болшевики. Присъствието на думата „демократи” в името на партията им е абсурд, който напомня Министерството на Истината от антиутопията на Оруел.


  Най-големият мит, за който имам своя скромен принос, е, че е десен политик. Никога не трябва да се забравя това, което толкова много хора се мъчихме да забравим. А именно, че Иван Костов е кандидатствал упорито за членство в комунистическата партия през 80-те г. след "Солидарност", след "Архипелаг Гулаг". Костов е конюнктурен антикомунист, а не антикомунист по убеждение. Той стартира политическата си кариера от в. "Работническо дело" като реформатор на БКП. Даваше съвети как партията трябва да управлява при новите условия. Винаги е презирал "сърцераздирателния" антикомунизъм на гражданите. Костов мрази СДС. Той никога не е принадлежал на десните избиратели. Стана техен изразител по принудата на обстоятелствата от 1996-97 г. и това недоразумение е едно от трагичните разминавания в българския преход. 97-а не е победа на българския антикомунизъм, а задкулисно съглашателство с БКП. Със същия Първанов, който днес му спести бариерата. Къде отидоха обещанията, дадени пред храма за декомунизация, за съд над виновниците за националната катастрофа, за правила и справедливост? Костов имаше огромна власт и възможност. Можеше да разреши много от драматичните въпроси, натрупани в първите посткомунистически години, свързани с липсата на справедливост и въвеждането на демократични правила. Същото, за което днес имаме проблеми с членството си в ЕС. Още от средата на мандата на ОДС имаше много силно усещане за разминаване. Хората разбираха, че нещо не е наред и реагираха с разочарование. Управляващите цинично обясняваха, че народът е уморен от тежките реформи. Предполагам, че по това време Костов, а и останалия син елит, вече са знаели, че Първанов е Гоце, вземали са пари от СИК, ВИС и останалите мутри за предизборни кампании, решили са, че Самоковеца трябва да овладее еди кой си канал, покровителстван от държавата, а ген. Атанасов е прехвърлял списъците на секретните сътрудници на НСС и НСБОП  – Маджо, Димата Руснака, Георги Илиев, Маргините, Поли Пантев и т.н. и т.н. Впрочем, политическият избор на Филчев за главен прокурор е достатъчно тежък грях.

  Управлението на Костов се вписва в криминалната канава на прехода, а ако някой реши да ми отговаря с дребнавото – „Ти сега ли го разбра?” -, няма да му се сърдя. Разбира се, че не съм го разбрал сега. По-скоро дълго не исках да приема, че нещата са толкова банално цинични и по-български прости. Търсех извинения и оправдания, заради естествената склонност да подхождаме добронамерено към нещата.


  Припомням тези баналности, за да подчертая абсурдността на Синята коалиция и за да попитам всичките й публични поддръжници – защо се правите на ударени? Знаете много повече от това и продължавате да говорите и пишете за „алтернативата на статуквото”, „за мафията, която се е обединила срещу демокрацията”. Е, трябва да си циник или глупак, за да мислиш, че Костов не е част от това статукво. Че той не е негов продукт.  В последното издание на политическия театър главните герои дори не направиха опит да скрият задкулисните си връзки. Както мафията беше срещу демокрацията, така изведнъж Първанов и Конституционният съд се заеха по спешност да спасяват Командира от непосилната 8-процентна бариера.

  Днес СДС е прободено смъртоносно, острието е извадено, но седесарите все още не разбират какво им се е случило. За мен остава загадка Мартин Димитров. Не мога да кажа дали си вярва, защото е млад и неопитен, или е млад, но вече закоравял политически циник, който през цялото време е играл срещу собствената си партия. Бях склонен да вярвам, че е първото, което го прави донякъде симпатичен. Мартин Димитров е чудесен за домоуправител на вход. Той е човекът, към когото бихте се обърнали, за да потърсите общия ключ от ел. таблото. Този идеален домошарски образ обаче е нарушен от едно малко, но не маловажно обстоятелство. Мартин скри от собствената си партия анексите, които беше подписал с Костов и на практика бе постигнал договорки зад гърба на партията си и в разрез със сините партийни документи. Мартин и Костов бяха договорили коалицията още преди първият да бъде избран за лидер на СДС. И сега, като се замисля, ще оттегля думите си за грижовния домоуправител. Мартин Димитров изигра цялата игра на Костов, която приключи със заличаването на абревиатурата СДС от предстоящите избори за европейски и национален парламент.

  Планът на Костов успя на този етап. Той направи коалиция, която трябва да прикрие електоралната несъстоятелност на ДСБ, и в същото време успя да постигне много важна победа над абревиатурата СДС. Тя изчезна не само от коалицията, но и от регистрите на ЦИК. Забележително е, че от основаването си ДСБ така и не успя да победи на нито един избор трите букви. На символно значение, въпреки слабостта на организацията, СДС надделя над проекта Костов. И понеже не можа да ги победи на терена на демокрацията, го направи по своя си начин – като типичен посткомунистически политик. Превзе ги отвътре, използвайки един политически льольо, а на всичкото отгоре намери и враг на когото да прехвърли вината - ДПС и Бисеров. Не казвам, че бившия главен секретар на СДС не прави опити да се меси в делата на синята партия. Казвам, че го направи недодялано и че бившия му лидер го би по всички фронтове.

  Вижда ми се доста лицемерно да се говори с възмущение за групировката на Христо Бисеров и ДПС, която се месила в СДС, а  Костов и десебарския му десант в сините редици да се приема за нещо нормално. Като че ли двамата не бяха едно цяло в миналото на тази партия, която днес разчлениха. Сега "дясното" е само Костов. Ако прескочи 4 %  постепенно ще се освободи и от овехтелите вече букви ДСБ и ще събере отломките от двете групи, за да ги оглави. Готов съм да се обзаложа, че цялата стратегия на Мартин Димитров е продиктувана от Костов. Мисля, че глупавият начин по който бяха изключени вътрешните опоненти в СДС е плод на лукав съвет от Командира. С него процедурните проблеми в партията се задълбочиха. Тя още повече се заби във водовъртежа на съдебни спорове и сега е на път да остане без държавна субсидия и сграда.

  Синята коалиция е проект за частно политическо оцеляване. Ако се вгледате в лицата, които я олицетворяват, ще се уверите в това. Костов и останалите предпочетоха да говорят за лошия съд и мафиотската държава, за да избегнат отговорите на простите въпроси. Как така начело на общата им листа застана Надежда Михайлова, загубила вече няколко избора и чието лидерство доведе до „отделянето на духа от тялото”, думи, от които Костов не се отказа дори и онзи ден в едно интервю по БНТ? Какво прави там Димо Гяуров, с когото заедно скриха досието на Първанов и още стотици ченгета на ключови позиции в държавата, оправдавайки се лицемерно с независимата съдебна власт, която командваха от сутрин до вечер? Впрочем, за награда Първанов изпрати Гяуров за посланик в Унгария. Ще трябва да кажат и що за нелепост е присъствието на Александър Йорданов, сам по себе си карикатура на неслучилия се български антикомунизъм. Защо преди Костов подкрепяше Личев, а сега в коалиция с него влиза Мозер (идентичен земеделски спор за легитимност, какъвто се вихри в СДС)? Какво прави там човекът-партия Нихризов – социалдемократ в дясна коалиция, който търгува с регистрацията си? В Бургас например общински съветник от тази партия е Венцислав Чамурджиев, рекетьор от ВИС, изгонен от ръковоството на СДС-Бургас заради далавери. Що за екстравагантност е появата на Сезгин Мюмюн, който беше изгонен от ГЕРБ, след като пусна фалшив документ за финансиране на “Атака” от страна на ДПС, а Волен Сидеров дори успя да го осъди за клевета.

  Чудна десница, няма що! Костов, г-жа Мозер, социалдемократа Нихризов, Мюмюн и нерегистрирания Мартин Димитров, който представлява по-скоро някакво астрално тяло, отколкото реална политическа сила. Около тях закачени травмираните от минали загуби честолюбия на десницата, които искат да хванат последния влак за лично щастие, така както го разбират. Тази коалиция е абсолютен потрес!


 Нека се върна на странната помощ, която му оказа президента. Ще си позволя дързостта да си помисля, повтаряйки се, че Първанов има влияние и върху Конституционния съд, и че решението за отпадането на 8-процентната бариера е жест на благодарност към Иван, който пък му осигури втори мандат с неизбираемата, макар и симпатична кандидатура на Неделчо Беронов. Жестовете между Костов, Първанов и техните партии не са от вчера. Нито едните, нито другите си потърсиха политическа и съдебна отговорност за безобразията, в които се обвиняваха взаимно.

  Ако Костов беше честен политик, отдавна трябваше да се оттегли. Той загуби няколко избора, отметна се многократно от обещанията си. Едно от тях бе, че ще подаде оставка, ако не върне доверието в ДСБ преди предстоящите избори. Днес ДСБ има 1,5 % и прилича на фенклуб. Костов има жизнена необходимост да се скрие зад името „коалиция”. Ще повторя, че той е тоталитарен тип политик, който мрази свободата. Политиката му е тоталитарна. Не е по-различен от Андрей Луканов и Ахмед Доган. Той е политик, който конструира свят за себе си, а не за другите. Проблемът е, че бе припознат за алтернатива на първите двама и уби задълго възможността в България да се роди истинска дясна политическа сила. Фиксацията ми върху Костов се дължи именно на това. Така, както преди време се бях фиксирал върху царя, защото смятах, че той ще разврати докрай и без това незрялата политическа система в България. Костов пречи демокрацията да се преживее и случи именно като свобода. И това е поредният проблем на бившия син елит - неговият егоизъм и презрение към собствените му избиратели, „сидисарието”, както му казваше с пазарджишка вещина Катя Михайлова. Синият електорат има един-единствен смисъл – да ги избира отново и отново. Този „син елит” е за избълване, а не за избиране. Неуспели комунисти, реализирали се като демократи. Циници без капка чувствителност за общността, която претендират да представляват. Сигурно половината от тях са и доносници на ДС, като виждам как са се прикривали взаимно... Но и това е само част от по-голямата картина - подмяната на политическото представителство, която Костов и т. нар. стара десница извършиха в услуга на стария режим.

  Тази мръсна пяна трябва да изтече в канала. Днес тя не е алтернатива на нищо и на никого. Алтернативата ще се роди спонтанно тогава, когато осъзнаем грандиозните лъжи на прехода, подмяната и самозванството на десните лидери. Всичко започва от проглеждането.

Текстът е публикуван във в. ТРУД

Още от категорията

420 коментар/a

Кр.Кабакчиев, дфн на 18.05.2009 в 15:58
Колата отдавна, вече дълги години, в канавката, тия сега се сетили да я вадят оттам. Следва цитат от програмата на СДС-ДСБ: "Главният прокурор да бъде избиран от Народното събрание с квалифицирано мнозинство от гласовете на 2/3 от депутатите, постоянните парламентарни комисии за контрол над съдебната власт и спецслужбите да бъдат съставяни на паритетен принцип под председателството на опозицията." А къде беше екипът на драгалевския соцполитмислител, когато един напълно луд човек беше избран за главен прокурор? И къде бяха тия некадърници и безхаберници през следващите години? Та чак днес "се предлага решение". И защо решение само за главния прокурор? А за другите така наречени прокурори? Тия тотални политнекадърници изобщо не са чели доклада на избраника на агент "Гоце" Борис Велчев, в който е посочено, че има ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ НЕОБРАЗУВАНИ ПРОИЗВОДСТВА В ПРОКУРАТУРАТА ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ!!!!!!!!!!!!!!!!! С други думи - ясно е, че има страшно много прокурори, които са за наказателен съд и изритване завинаги от системата - и отнемане на дипломи!!!!! Обаче управата на костозомбоседесариата днес се загрижила единствено за главния прокурор! Нещастници! Тотални безхаберници и некадърници! Защото, ако Костов е внедрен агент на БКП-БСП, къде са другите "антикомунисти" около него?
Tanya на 18.05.2009 в 16:03
Голям смях! Явор Дачков принизи стила си до този на Кобалт! Успех!
Кр.Кабакчиев, дфн на 18.05.2009 в 16:04
Впрочем - извинявам се! Трябваше да започна с поздравления за тая статия! Поздравления, г-н Дачков! "Алтернативата ще се роди спонтанно тогава, когато осъзнаем грандиозните лъжи на прехода, подмяната и самозванството на десните лидери. Всичко започва от проглеждането." Да!
Л. Пушкаров на 18.05.2009 в 16:05
Как не! Костов е доказан отомански консерватор, за да руши традиционното дясно в България.
Кр.Кабакчиев, дфн на 18.05.2009 в 16:09
Знам, че съм идентифициран непрекъснато с епохалния есеист Генерал Кобалт. Ето пак - Tanya. Не възразявам! За мен е чест и гордост! Ще си позволя да цитирам едно кратко есе на Генерал Кобалт, което обяснява нещата под друг ъгъл. "Есе за салатката и ракийцата или защо БГ-МЪРШАТА НЯМА НУЖДА ОТ ДЕМОКРАЦИЯ БГ-МЪРШАТА НЯМА НУЖДА ОТ ДЕМОКРАЦИЯ! Бг-МЪРШАТА предпочита тирани – да й казват какво да прави и да я водят като животни. Бг-МЪРШАТА НЯМА НУЖДА ОТ ПРАВОВ РЕД. Тя решава проблемите “под масата”. Бг-МЪРШАТА НЯМА НУЖДА ОТ ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ. Прекалено сложно за просташката й тиква. Най-добре партийният секретар да е един – ще му занесе малко яйчица и сиренце, ще се спогоди с човека. Бг-МЪРШАТА НЯМА НУЖДА ОТ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА. Има нужда от ТКЗС – да не работи и да краде от там. Бг-МЪРШАТА НЯМА НУЖДА ОТ ЧОВЕШКИ ПРАВА. Щото човешките права са ХЛЕБЕЦА, СИРЕНЦЕТО, САЛАТКАТА и РАКИЙКАТА. Ако може с малко САЛАМ. Ако няма – може и без. http://www.geocities.com/mailcobalt/eseta.html
продажник на 18.05.2009 в 16:09
Яворе!Къде дават парички за да започна и аз да пиша врели некипели за Костов?Мога да бъда и по изобритателен!Всичко е въпрос на пари.
Кр.Кабакчиев, дфн на 18.05.2009 в 16:17
Ха-ха-ха! Не става с пари, бе, алооооооу! Става с акъл!
Кр.Кабакчиев, дфн на 18.05.2009 в 16:20
Във връзка с "продажничеството", хайде пак да се поограмотяваме, като си припомним някои от фундаменталните закони на костозомбизма. Костозакон № 4. Всяка статия в печата или в Интернет издание трябва да е в полза на Костов. Костоподзакон № 4.1. Ако дадена статия в печата или в Интернет издание не е в полза на Костов, този вестник или сайт е комунистически и рубладжийски, на БСП и ДС, или най-малкото на ДПС. Костоподзакон № 4.2. Ако дадена статия в печата или Интернет не е в полза на Костов и е във вестник или сайт, които досега са били в подкрепа на Костов, този вестник или сайт е комунистически и рубладжийски, на БСП и ДС, или най-малкото на ДПС! Костозакон № 5. Всеки вестник и всяко Интернет издание, които не са за Костов, са продажни. Костоподзакон № 5.1. Всеки вестник и всяко Интернет издание, които не са за Костов, не трябва в никакъв случай да се четат. Костоподподзакон № 5.1.1. Всеки вестник и всяко Интернет издание, които не са за Костов, а са били за Костов, не трябва в никакъв случай да се четат, те трябва направо да се разобличават!
Добромир на 18.05.2009 в 16:41
Първо в Уйкенд,после труд.Яворе има зрънце истина в това което пишеш,но наи много злини по време на прехода нанесоха именно хора като теб начичащи себе си журналисти-неподготвени,зависими,злобни ибрикчий.За теб средно няма,само черно и бяло и това е така защото всичко зависи от това кои ти плаща и от кого си мислиш,че ще имаш изгода.След като Костов те оноди,не си мисли ,че и новите ти господари няма да госторят.но страшно няма,казват,че първия път най боли после се свиква.
Читател на 18.05.2009 в 16:47
От кога Дачков пише за вестник Труд?Спомням си преди години как го хвърляше като парцал в студиото на ГЛАСОВЕ.На какво ли се дължи тази промяна?
Косьо на 18.05.2009 в 16:47
Уважаеми г-н Дачков. Разбирам личните Ви разочарования в качеството на човек, който е виждал отвътре тези процеси. Но... Съвсем не мога да разбера очевидната симпатия, с която се отнасяте към Пламен Юруков. Ако този човек искаше да прокарва различна политика, можеше да се кандидатира за лидерското място на партията си отново. В момента СДС има друг лидер. Опитът на Юруков да определя политиката и да изнудва новото ръководство на СДС е очевидно подъл. Не ме интересуват дълбоките анализи и асоциативни връзки, водещи към Костов. Аз виждам нечестност от страна на опонентите на този политически проект. Защо са тези сложни връзки. Нека разсъждаваме с простите понятия от демокрацията. Предизборните коалиции са нещо нормално, опитите да им се попречи - да се менят закони, да се използват съдебни трикове и т.н. не са редни. За Пламен Юруков никога не съм си правил илюзии. Най-голямото ми разочарование обаче беше Димитър Абаджиев, винаги ми е бил много симпатичен.
Добромир на 18.05.2009 в 16:52
Читателю,промяната се дължи на един много простичък факт.Преди се възмушавах,на кеворковите писания за родителите на Явор и Люба.Сега все още се опитвам са смятам,че не е бил прав.Ама мама му стара прав е в едно комунягите винаги рано или късно се връщат при корените си.
Какво казват другите на 18.05.2009 в 16:55
Георги Стоев, "СИК" Крейзи разтърка венците си, а през това време Никеца опъна още две линии. Остатъците отново отстъпи на Крейзи. И той изведнъж стана изключително приказлив. Започна да говори за неща, за които никой не го питаше. — Копелета, ще ви кажа една тайна. — Не ни викай, копелета — сряза го на момента Никеца. — Добре де, симпатяги… Ще ви кажа една голяма тайна. Напоследък в ресторанта идва някакво ново шефче на СДС — Иван Костов, за да манджари постни ястия. — Ние не се занимаваме с политика — прекъснах го аз. — Ти само чуй! Славчо ни е наредил, когато се появи същия тоя Костов да го извикаме в ресторанта, дори да се намира на Луната. Смята че един ден ще стане голям шеф. Да не кажа — най-големият. — И какво от това? — намеси се Венци. — Засега нищо особено. Лимонада седи до вратата и не смее дори да приближи масата на Седесарчето. А онзи, момчета, е голям грандоман. Поздравява го малко преди да излезе, но съвсем небрежно. Най-много да му кимне: „Здрасти, Славе!“ После си тръгва. — Голяма новина ни каза. — Тайната между двамата е, че Костов яде за осемдесет лева, а Славчо редовно му издава фактури за сто и шейсет, като първи кокошкар, а на другият скръндзлъка не му позволява да му опрости цялата сметка и да почне да го купува на едро. Никой от нас не знаеше кой е тоя Иван Костов. Историята мина и замина покрай ушите ни. Крейзи обаче продължи: — Седесарчето има някаква булка Елена, която също идва отвреме навреме. Дори води приятелки. Хапват, пийват но не плащат абсолютно нищо. — И какво от това? — почеса се зад врата Венци. — Ние го правим всеки ден. — Нали знаеш, че Слави си купи един вехт мерцедес-пура? — Знам. — През лятото — същата тази Елена, дотолкова се сприятели с Лимонадата, че поиска от него да закарам дъщерите и до морето. — Хубави ли са? — Гола вода. — И какво друго стана? — Ами Славчо усети накъде духа вятъра и за първи път подхвърли на Елена, че някой ден може да помогне чрез мъжа си, да заделят някой лев. — Брей! — опули се Никеца беше вече тотално надрусан. — Става интересно! — В политиката има много пари, момчета — заключи мъдро Крейзи. — Лимонада може да ви изглежда тъпак, обаче е голям хитрец.
Другите казват и други неща от тоя сорт на 18.05.2009 в 17:07
Публикувани са, има ги навсякъде, намерете си ги и си ги прочетете. Това с фактурите обаче човек го носи в себе си. То си е негово и не може да избяга от него.
Алехин на 18.05.2009 в 17:32
Между другото почти всички нормални хора, интересуващи се от политика, са разбрали, дали отчасти,дали изцяло, това което е констатирано в статията. Но е хубаво тези неща да бъдат поднесени подобаващо, за да няма неясноти. Добре че има хора, които да пишат по този начин. Въздействието е доста силно.

Напиши коментар