Съучастничката в босненския геноцид Биляна Плавшич* излезе от затвора с държавни почести.Идеята за справедливост съвсем легитимно напусна Балканите. Това стана миналата седмица, когато бившата президентка на босненските сърби Биляна Плавшич излезе от затвора в Швеция. Там тя беше прекарала шест години и половина, след като трибуналът в Хага я беше осъдил за престъпления срещу човечеството. В тази история нищо не си е на мястото – първо присъдата беше ниска, после се оказа, че може да се излежат само две трети от нея, а още по-късно доказаната военнопрестъпничка беше посрещната в Белград с държавни почести, демонстрирани от две правителства наведнъж – на Сърбия и на Република Сръбска в Босна.Биляна Плавшич не е просто една от тримата босненски сърби, пряко организирали геноцида срещу мюсюлманите в Босна в началото на 90-те. Тя е своеобразен идеолог на този геноцид. Преди около 17 години тя беше казала, че мюсюлманите са „носители на изродени гени“ и „генетически деформиран материал“ и „затова сега трябва да отстъпят повече жизнено пространство на сърбите“.
Орхидеи за Гьобелс

 Тези и други нейни мисли без конкуренция я доближиха до теориите за расовата чистота на Райха. Нищо чудно, че дори и Слободан Милошевич, който потопи Югославия в три войни в името на същото това „жизнено пространство“ за сърбите, беше записан на магнетофон да казва, че „Биляна Плавшич не принадлежи на политиката и спешно се нуждае от психиатър“. Расовите теории на Плавшич не бяха приети дори и от сръбския ултранационалист Воислав Шешел, който твърдеше, че „Плавшич е твърде крайна“.

Е, тази неприемлива дори и за неприемливите фигура миналата седмица отпътува от шведския затвор не с какво да е, а с правителствения самолет на Република Сръбска в Босна. Правителствен ескорт на Сърбия я съпроводи до апартамент в Белград с всичките

сини лампи и сирени

които се полагат на високопоставени лица. Тя слезе от черната лимузина с дългото си кожено палто и видимо развълнувана, хвана за ръка един два пъти по-млад от нея мъж, който почтително й беше отворил вратата. Камерата ги улови с преплетени пръсти и разменени усмивки. Мъжът беше министър-председателят на Република Сръбска в Босна.
Ако до миналата седмица е имало някакво съмнение, то вече трябва да отпадне: днешните правителства на Сърбия и на сръбската половина от Босна нямат никакво намерение на сериозно да осъждат извършителите на военни престъпления. Ако имаха, то Биляна Плавшич щеше да е посрещната пред входа на шведския затвор само от членове на нейното семейство. Съседна на Сърбия страна, каквато е България, би трябвало да отдели известно внимание на това обезпокоително послание. Балканите са все пак всичко друго, но не и етнически стабилен регион. Пък и не се случва всеки ден да видиш две европейски правителства да ухажват наследник на Гьобелсовата идеология.
,Посрещането на Плавшич е скандално както и да го погледнеш, но дори и то бледнее на фона на един друг въпрос, който опира до съвременното разбиране за

вината на виновния

Биляна Плавшич не получи случайно ниската присъда от 11 недоизлежани години. Съдът реши така, защото Плавшич се беше признала за виновна. Сложната процедура, прилагана от международния трибунал в Хага, позволява да признаеш едно от престъпленията, които си извършил, а в замяна прокурорът да оттегли останалите обвинения. Точно това направи бившата президентка – тя каза, че е извършила престъпление срещу човечеството спрямо босненските мюсюлмани, и в замяна беше оттеглено по-тежкото обвинение – това в геноцид.
Всъщност сравнението на тези две обвинения по тежест е малко подвеждащо. Престъплението срещу човечеството е израз, който от историко-правна гледна точка описва не какво да е, а Холокоста (по времето на Нюрнбергския трибунал изразът „геноцид“ все още не съществува). Затова, когато Плавшич се призна за виновна в извършването на това престъпление, тя фактически сама се изравни с хора като Гьоринг, Борман, Калтенбрунер, Щрайхер и Рибентроп. Точно това са тези, които преди Плавшич са били признати за виновни в извършването на престъпление срещу човечеството. Затова и

скромната присъда

от 11 години звучи някак нелепо.
Всъщност Плавшич имаше този късмет не само защото се призна за виновна, но и защото изпълни всички изисквания, които правилникът на трибунала предвижда. Например съдиите в Хага нямат право да приемат признание за вината, ако то не е съпроводено с извинение към жертвите и с „искрено разкаяние“. Колкото и да е невероятно, Плавшич не го направи, а трибуналът го зачете като направено. Биляна Плавшич никога не се е извинявала на босненските мюсюлмани. Тя се извини по равно на трите общности в Босна, сякаш провеждаше някаква рутинна акция по помирение, а не изясняваше ролята си в многобройни зверства срещу съвсем конкретна етническа група.

Всичко това се случи в края на 2002 г. Тогава за трибунала беше изключително важно това, че един от най-високопоставените обвиняеми пледира „виновен“. Пък и не само за трибунала това беше важно. Един от оцелелите в Сребреница написа в „Ню Йорк Таймс“, че признанието „не е извинение, но е все пак начало“. Той твърдеше, че признания от това естество са способни да нанесат удар на сръбския ревизионизъм. И наистина – тогава босненските сърби отричаха дори това, че срещу мюсюлманите е упражнявано насилие, а какво оставаше да приемат за факт един геноцид. Затова изглеждаше, че признанието, поднесено от Плавшич, е далеч по-съществено от размера на присъдата, която тя получи.
Оттогава минаха шест години и половина. Седмица преди да излезе от затвора, Плавшич най-елегантно се отметна от своето историческо признание. Тя каза, че била излъгала съда, за да получи по-ниска присъда. Изобщо не се била смятала за виновна. Срещу лъжи от такъв мащаб трибуналът, разбира се, има оръжие, но то се зарежда бавно и е слабо ефективно – почти като

черешовото топче

Срещу Плавшич би могло да се повдигне обвинение в незачитане на съда. Но това ще отнеме дълги месеци с несигурен край. През това време жената с коженото палто може и автографи да започне да дава. Просто е толкова популярна, че един журналист от Белград предрече рязък скок в цените на имотите в „нейния“ квартал.
Резюмето на тази история не е за вярване. Или поне не е за вярване в зората на ХХІ век, в цивилизованата част на света и в разцвета на международното правосъдие. Излиза, че военнопрестъпник от твърде висок ранг се отървава с половин обвинение и ниска присъда, която не излежава докрай, а после обяснява, че е постигнал тези успехи с лъжа, която няма как да бъде наказана. Тук можем да поспорим за това дали балканските нрави са победили цивилизацията на правосъдието, но както и да спорим, резултатът няма да се промени.


*Биляна Плавшич
Родена на 7 юли 1930 г. в гр. Тузла, Босна

1956–1991 – преподавател по ботаника, впоследствие председател на катедрата по биология в университета в Сараево.
1990 – съучредител (заедно с Радован Караджич) на партията на босненските сърби.
1991–1995 – съпрезидент, вицепрезидент и/или член на Висшето командване на армията на босненските сърби по време на войната.
1996–1998 – президент на Република Сръбска в Босна.
7 април 2000 – първо обвинение срещу Плавшич, повдигнато в хагския трибунал.
Януари 2001 – Плавшич доброволно се предава в Хага.
2002 – Плавшич се признава за виновна в това, че е извършила престъпление срещу човечеството спрямо мюсюлманите в Босна. В замяна прокурорите оттеглят обвинението в геноцид.
Февруари 2003 – Плавшич е осъдена на 11 години лишаване от свобода, като наказанието се изтърпява в затвор в Швеция.
27 октомври 2009 – Плавшич излиза на свобода, след като изтърпява две трети от присъдата си. В навечерието на освобождаването си тя заявява, че е излъгала съда, като е казала, че се смята за виновна.


Още от категорията

11 коментар/a

Sin на 07.11.2009 в 02:18
Г-жо Ваксберг, безкрайно съм учуден, че авторитет като Вас може да пише статии за този сайт. Авторът на този сайт ( Дачков ) е на заплата при мутрите на БКП ( в случая А.Петров ) и задачата му е да сипе огън и жупел срещу некомунистическите партии и организации в тази страна. На първо място И.Костов, СК, СДС, М.Димитров, че даже и Герб. Т.е. срещу всичко свясно в изстрадала страна. За пари. Нито съм афектиран, нито отмъстителен, нито имам нещо лично, но на тези кагебиски методи на отравяне на общественото съзнание в страната, трябва един ден да се сложи край. 20 години лъжене и омотаване са достатъчни, си мисля. Позрдави !
читател на 07.11.2009 в 06:46
А ти защо си мислиш, че Татяна Ваксберг харесва Костов и СК бе, маргиналчо?
ПХ на 07.11.2009 в 16:34
Sin, ти да не си счетоводител на А.Петров? Колкото до авторитета на Т.Ваксберг, всеки си има мнение. Аз лично предпочитам Ж.Чивиков.
Умен на 08.11.2009 в 00:56
Когато осъдят косовските Менгеле, тогава да ми се обадят. Този Трибунал отдавна не съществува в правния мир. А Татяна би трябвало да прочете една много умна книга на баща си за историята на показните процеси. И да си намери почтена прехрана.
Семит на 08.11.2009 в 01:24
Браво таня, предлагам в този дух да пороптаеш и срещу престъпленията на такива злодеи като моше даян, голда меир, ариел шарон, юлиус и етел розенберг, щирлиц ха ха, мордохай леви (известен като карл маркс - автор на основната и най-човеконенавистна философия на съвремието). Коментирай ционизма, който всеки нормален човек в свита мрази и ненавижда. Такива като тебе пищят когато някой реши да се спаси от мюсулманите, стига това да не става във вашата централа - ерец исраел нали? кой е избил повече мирни мюсулмани от исраел? кой е бомбардирал бежански лагери с жени и цеца повече от твоите единоверци-юдеи? холокост и геноцид да две различни понятия нали? ние мразим потието холокост, защото това е израз на вашето презрение към нас и идеята ви за превъзходство. Кагато се избиват мюсулмани извън исраел - тове е геноцид. когато се сепарират евреи - това е холокост за който трябва да са виновни цялат ачовечество. кагато се избиват българи арменци етиопски християни или руснаци - това е някаква частна трагедия която може и да не се споменава. думата холокост е обида към нас. Тя означава жертвоприношение на бога. (молеш) и очертава единствено линията на световното ви господство и огромната лъжа.
Десен на 08.11.2009 в 01:41
УМЕН е глупав, СИН е червен, а СЕМИТ всъщност е обикновен български олигофрен. Статията на Татяна Ваксберг е чудесна и дава яснота за общия провал на справедливостта след падането на берлинската стена. А форумците, които нямат какво да кажат по същество е добре да не участват тук.
Киркегор на 08.11.2009 в 02:07
Когато една жена желае мъст в името на каквото и да е, според уважавания Зигмунд Фройд, става дума за незадоволена сексуална страс. А когато обекта на разследването е жена, оставам на вас да прецените за какъв обект на желанието става дума. Защо психоанализата няма почва у нас?
десен на 08.11.2009 в 03:27
КИРКЕГОР е социалист
MOSSAD на 08.11.2009 в 09:54
МЮСУЛМАНИТЕ СА ОТПАДЪК, СКРАП, БОКЛУК. ДВЕ МНЕНИЯ НЯМА. ФАКТ! ИЗЛАГАНЕТО НА ОГОЛЕН КОРЕМ С ОБИЧКА ПРЕД МЮСУЛМАНСКA УРОД НЕ ГОВОРИ ДОБРЕ ЗА ЖЕНАТА ВАКСБЕРГ. ЗА АНТИСЕМИТА ИМПОТЕНТ "Семит" - НАЙ ВЕРОЯТНО С ЕДИН ТЕСТИС И МАЛКА ЧУРКА - ПО ДОБРЕ ДА ИДЕ НА НЯKАЛКЪВ СЕКСОЛОГ И ДА СПPЕ ДА СЕ ВЗИРА В МАЛКАТА СИ КОЖИЧКА, ПО ГОЛЯМА ОТ ПИСАНЕ НА ГЛУПОСTИ НЯМА ДА СТАНЕ!
анти-ислямист на 08.11.2009 в 22:43
ако има нещо, което ще победи "цивилизацията на правосъдието", това е точно ислямът, чийто последователи Татяна толкова обича също така, ако оправданието за войната с/у Милошевич беше, че се използва сила в името на мира, демокрацията и хуманността, то какво тогава трябва да се направи с/у една религия, която е тотално антидемократична, войнствена, сексистка и антихуманна, но пък свободно цвъка символите си из Европа? мюсюлманите са „носители на изродени гени“ и „генетически деформиран материал“ - единсвеното, за което Плашевич греши е генетиката, това няма нищо общо с биологията, а с религията - религия, която е толкова примитивна и бездуховна, че е успяла да остави по-малко следи по нашите земи допреди едва 200 години, отколкото Римската империя е оставила тук преди 2000
пропорции на 09.11.2009 в 04:58
защо г-жа Ваксберг прави паралел именно с немски нацисти и конкретно с Гьобелс, когато има толкова съвременни екземпляри, неосъдени и щастливо управляващи, не по-малко расисти - например един Мугабе е доста интересна персона. Нека спазим пропорциите и да не даряваме гжа Плавшич с такива способности, които не притежава, все пак жената е била ръководител на една миниатюрна балканска християнска републичка, която напълно цивилизовано се отнася към исканията на европейски, световни и хуманитарни организации, доброволно се предава , застава пред съда достойно и достойно си понася отредената й присъда.За разлика от Гьобелс, все пак е понесла отговорността, един държавнически жест, непознат по почти съседните на Босна български земи, където хората се впечатляват повече от самолети, посрещания, ескорти и орхидеи

Напиши коментар