Крайните разпределения на медицинските и лекарствените разходи за 2017 г. в България се очертават в съотношение 3.8 млрд. лв. към 4.8 млрд. лв. в полза на лекарствата или около 44% финансови средства за медицина срещу 56% за лекарства и медицински изделия. Няма такава държава в света! Известно е, че страните, които добре контролират фармацевтичния си пазар поддържат неговия дял в диапазона 8% – 15% от общите разходи за здраве, слабият контрол изпуска този сегмент до 25%, а много слабият – максимум до 35%. В България, обаче, приходите на фармацевтичния сектор са достигнали 56% от общите разходи за здраве през 2017 г., което се нуждае не просто от анализ, а от категорични мерки, от лекарствена политика каквато нито от МЗ, нито от ИАЛ предлагат.

 

 

В последният си анализ на частните доплащания в българското здравеопазване, базиран на данните в доклада на ЕК от 2019 г. валиден здравните финанси през 2017 г., направих достояние на заинтересованите от тази материя процентните съотношения в сравнителен план с ЕС.

 

Оказа се, че в Европа нашият фарма-сектор е класиран на първо място по доплащания за лекарства в размер почти 6 пъти по-висок от средния за целия ЕС.

 

Видяхме също така, че от общо 46.6% частни доплащания директно от джоба на потребителите в българското здравеопазване едва 4.1% са за болнична помощ, за извънболнична помощ – 5%, за дентална помощ – 1.6%, други - 3.1%, а останалите 32.7% са за лекарства (при средно 5.5% в ЕС). Още 1.3% частни плащания са организирани като 0.5% от тях са медицински застраховки.

 

Нека сега излезем от темата за частните доплащания и разгледаме структурата на публичните финанси за същата 2017 г. – по отчетни данни на МФ за „Функция здравеопазване“ държавният бюджет е разходвал 701 млн. лв., средствата разходвани от НЗОК са 3.581 млрд. лв. или общо 4.282 млрд. лв.

 

Към тях следва да се добави и делегирания бюджет към общините за здравеопазване, които за 2017 г. са в размер на 177 млн. лв. или общо от данъци и здравни вноски за здравеопазване сме разходвали 4.495 млрд. лв.

 

При условие, че тези публични средства съставляват само 52.1% от общите разходи за здравеопазване (8.629 млрд. лв. са публичните и частни разходи общо), делът на частните лекарствени разходи (32.7%) в абсолютно число представлява 2.821 млрд. лв., но това далеч не изчерпва разходите за лекарства защото в публичния бюджет за здравеопазване са включени още 985.8 млн. лв. от НЗОК за лекарства, 98.1 млн. лв. за медицински изделия прилагани в болничната помощ, 307.8 млн. лв. инкорпорирани в клиничните пътеки за болнично лечение, както и 26 млн. лв. в бюджета на МЗ за централна доставка на лекарства – общо още 1.417 млрд. лв. публични средства.

 

Добавени към частните разходи, общия бюджет за лекарства през 2017 г. нараства на 4.238 млрд. лв. като в това число не са включени лекарствените разходи на ведомствените болници и на общинските болници от делегирания чрез общините бюджет.

 

Изваждайки от публичните разходи за здравеопазване публичния лекарствен дял излиза, че за медицина България е похарчила 3.078 млрд. лв., а за лекарства и медицински изделия – 4.238 млрд. лв. В останалите 1.3 млрд. лв. доплащания се разполагат извънболнична, болнична, дентална помощ и отново лекарства, и медицински изделия в размер поне от 500 млн. лв. (макар, че както видяхме по-горе разпределението е 58% в полза на лекарствата).

 

Така крайните разпределения на медицинските и лекарствените разходи за 2017 г. се очертават в съотношение 3.8 млрд. лв. към 4.8 млрд. лв. в полза на лекарствата или около 44% финансови средства за медицина срещу 56% за лекарства и медицински изделия. Няма такава държава в света!

 

Известно е, че страните, които добре контролират фармацевтичния си пазар поддържат неговия дял в диапазона 8% – 15% от общите разходи за здраве, слабият контрол изпуска този сегмент до 25%, а много слабият – максимум до 35%. В България, обаче, приходите на фармацевтичния сектор са достигнали 56% от общите разходи за здраве през 2017 г., което се нуждае не просто от анализ, а от категорични мерки, от лекарствена политика каквато нито от МЗ, нито от ИАЛ предлагат. 

 

 

Междувременно от корпоративната фарма-индустрия правят усилия решително да опровергаят подобни аналитични подходи и то в своя вреда, защото в стремежа си да изтъкнат как държат една от най-високите „палми на първенството“ в бизнеса, декларират, че приходите им далеч надхвърлят горепоказаните 4.8 млрд. лв.

 

Така например, в годишното специално приложение „ЗНАНИЕ“ на списание „Икономист“ с наименование „ФАРМАЦЕВТИЧНАТА ИНДУСТРИЯ“ за 2017 г. само 30-те най-големи фирми от сектор „фармация“ декларират 5.432 млрд. лв. оборот – приложената таблица е публикувана в споменатото приложение на сп. „Икономист“.

 

Това самопредставяне се нуждае от друг анализ, който аз не съм в състояние да направя, но със сигурност числото е по-голямо от тези 5.432 млрд. лв. защото то представя само 30 от всички фирми в сектора. Отделно от това следва да се вземат предвид оборотите от легалния и от криминалния паралелен износ.

 

Накрая ще се спра на един от механизмите на този драстичен растеж на средствата за лекарства в публичния сектор, защото поне там разходите могат да бъдат със сигурност проследени в по-голямата си част.

 

Например, през 2011 г. действащият министър на здравеопазването реши да децентрализира доставките на онколекарства от МЗ в болниците, с което разходите за покупката им рязко нарастнаха.

 

Рязко нарастнаха и административните разходи защото не е едно и също всички онкомедикаменти да бъдат едноактно закупени от МЗ в съответните количества и мащаб, и това над 80 болници да правят отделни търгове за лекарства.

 

Освен всичко друго имаше и неуспешни процедури, което постави много онкоболни в критична ситуация, и в риск да останат без лекарстволечение. През 2012 г. бе направена нова рецентрализация този път към НЗОК, но с повишени вече цени и по един напълно нелогичен начин.

 

И досега НЗОК плаща по фактурирани на болниците цени от доставчиците, а не вследствие на тръжна процедура от финансиращия орган (видяхме наскоро над 700% по-висока цена платена за Pemetrexed).

 

Резултатът от тази нелепа операция бе общо повишение на цените на онколекарствата, така че от около 100 млн. лв. разходи за тях в МЗ през 2011 г., при НЗОК се увеличиха в пъти, като през 2020 г. тези разходи вече достигат 498.5 млн. лв. по план, което представлява близо 500% увеличение. Но... „не е луд, който яде зелника...“.

 

Въпросът който остава е – има ли кой да вземе някакви мерки, или на всички нас ще продължават да ни изтичат парите в неизвестни посоки, а на други ще продължи да им се взема здравето.

 

В заключение – готов съм да приема всякакви обяснения само не и отговорите на представителя на индустрията (и то за 2019 г.), както и на председателя на БФС:

 

„Общият пазар на лекарства в България – това което плаща държавата и това, което идва от джоба на хората, е около 3.7 млрд. лева.“ и „Това е пореден случай на претопляне на една и съща информация.“

 

Манипулации не са ни необходими. Истината трябва да се знае, най-малкото, за да не повтаряме непрекъснато грешките си и да не търсим проблемите там, където те не са.

 

В крайна сметка истината ще ни направи свободни, някой ден, надявам се!

 

Апропо, г-н министър Ананиев, ако тази лекарствена "политика" ви харесва, със сигурност трябва да благодарите и на съветничката си от политическия ви кабинет - бивша изпълнителен директор на ИАЛ и настояща кандидат за председател на БФС, маг.-фармацевт Асена Стоименова. Тя направи необходимото, така че през 2017 г. да осуети опитът ми да сложа под наблюдение и ефективен контрол вакханалията на играчите с лекарства. Резултатите от собственото си нехайство и разпънатия над нея "чадър" ще видите, когато представя анализите на лекарствения сектор за 2018 и 2019 г.

 

А на делегатите на VI-ти редовен отчетно-изборен конгрес на БФС пожелавам да си изберат колега за председател, а не представител на "корпоративната и/или академичната аристокрация". Съсловните организации са за редовите фармацевти, а не за корпоративните или академичните структури - те си имат свои организации и интереси, но вие там не сте допуснати. Вертикалната интеграция започва от овладяването ви чрез овладяването на вашата организация, чак след това продължава през триадата производител - търговец на едро - верига от аптеки.

 

Искрено ви пожелавам успех!

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Дневник на чумата

Дневник на чумата

"Трябва да спасяваме в малките промеждутъци, в паузите. Когато дяво...
Зараза по поръчка

Зараза по поръчка

Колкото повече се разпространява заразата от коронавирусната инфекция,...

5 коментар/a

Роман на 07.02.2020 в 14:08
Фармацевтичните компании и техните дистрибуторски мрежи стават все по-богати, а народът все по-болен. Аптеките са претъпкани с медикаменти, които само облекчават симптомите, без да елиминират причините. При това, облекчават временно - до следващото обостряне на една или друга болестна картина. Налага се впечатлението, че фармацевтичният бизнес няма интерес да предлага лекарства, които действително лекуват, защото тогава драстично би спаднало потреблението на фармацевтични продукти и следователно биха намалели печалбите на този пазар.
Лазар Кузев на 07.02.2020 в 22:51
Фармацевтичния бизнес е вторият по сила след оръжейния - в световен аспект. Една мощна световна фармацефтична корпорация има годишен оборот по - голям от целия консолидиран бюджет на Р България.И след като пазара е ТОТАЛЕН, защото всичко се купува и продава, то какво очаквате тогава, особено в страна като България. Да живее пазарният фундаментализъм! Нали това искахте?!!!!!
Не разбирам на 08.02.2020 в 17:13
Защо цените на лекарствата извън страната, включително на наши производители, са много по-ниски, отколкото у нас? И с какви законови промени това може да се овладее и нормализира?
900 на 09.02.2020 в 20:01
По-скъпи са само цените на лекарствата за свободна продажба. Тези които са в позитивния лекарствен списък тоест наистина които се използват за лечение и по един или друг начин касата участва в заплащането им са най-евтините в Европа.
900 на 09.02.2020 в 20:03
Колкото до високия процент на разходите са лекарства в сравнение с останалите медицински дейности причината е че за медицински дейности в България се плаща изключително малко затова процента на разходите за лекарства е висок. И това този кютук много добре го знае няма защо да се прави на умряла лисица

Напиши коментар