Когато вярващ човек навлезе в богословски среди или започне често да общува с църковници, се потапя в една съвсем друга, непривична за него атмосфера. В нея хората се държат много особено и твърде различно в сравнение с останалите християни. Те общуват по един приповдигнат начин, използват заучени фрази, представят сложи теологични термини … и всичко това – задължително със сериозни физиономии. Искат и успяват навсякъде и във всичко да отдават изключителна тежест на думите си; сами се заслушват в това, което са изрекли, и си придават особена важност. Те държат не само да изглеждат различни, но и по-специални. „Докоснати“ от Небето. Всичко това са тънки проявления на прелест и само по себе си изкусна съблазън.

Отец Ясен Шинев

 

С поведението си такива хора искат да ни кажат: „Ние сме над нещата. Ние знаем всичко, защото говорим от името Божие“. Сами са се поставили в това привилегеровано положение и всички други са под тях.

 

Това е не само комично, но и осъдително от духовна и православна гледна точка. Спасителят Христос никъде и никога в Своето пребиваване в плът сред хората не е подхождал така. Той, Който е Въплътеният Бог, Вечният Логос, Който изхожда от недрата на Отца е аристократичен, но достъпен, възвишен, но прост, твърд, но деликатен, дълбок, но и запленяващ всички, които са съприживели срещите си с Него.

 

Говорил е просто. Нещо повече – просто и ясно. Неговият аристократизъм е бил снизхождащ, а не превъзхождащ. Намирал е общ език както със силните на деня, така и с обикновените отрудени хора. Изпълвал е речта си с образи от техния бит и горчива житейска практика. По невероятен начин е прониквал в техния съкровен, интимен свят, без да използва шаблони и заучени фрази. Дори притчите, които е употребявал в речта си, са били поднесени с внимание и топлина, за да бъде разбран и да докосне душите. Затова Христос не е изглеждал студен и дистанциран, нито е подтискал или задължавал с присъствието си. Един деликатен и нежен Богочовек, Който не иска да завлядява, а просто да бъде разбран. Навсякъде и във всичко – естествен и непредвидим, спонтанен и внимателен, над и в нещата.  

 

Неговите последователи – светите апостоли и апостолски мъже, стълбовете на ранната църква, са били страстни  и силни, с гореща кръв и необикновен темпарамент. Те не само не са се държали изкуствено и сухо, но са говорили просто и ясно, без да използват каквито  и да е било заучени фрази и подбрани цитати от Светото Писание или творенията на Светите отци. Не са подчертавали, дори не са държали на някаква своя уникалност, а са искали едно – да Му служат. И точно заради това са били тръби Божии, пълноценни изразители на Неговата воля и са пръскали около себе си Божията благодат.

 

По особено ясен и красноречив начин  това е изразено от апостола на народите, св. ап. Павел: „Предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат. (1 Кор. 14:19). Това звучи още по убедително от устата на един истински функционер на юдаизма, който е бил подготвен за висш пост и изразител на волята на Йехова. Той е имал всички основения да го прави, но го е избягвал – не само защото е проумял, че Бог е в простотата и естественоста, но и за да има успех в мисията си сред хората.

 

Един от най-великите проповедници на Светото Православие, св. Йоан Златоуст, когато е започнал да проповядва първоначално говорел твърде приповдигнато и демонстрирал висок богословски стил, но след като е бил укорен от слушателите си за това, че е неразбираем, започнал да се изразява много по-достъпно и така проникнал в света на слушателите си. Това е пример за всички нас – високоумните богослови и духовници.                                

 

Забележителният покровител на Русия пред Божия престол, св. Серафим Саровски, бил винаги непринуден и весел в отношението си към идващите при него поклонници. Носил и тази особена озареност на докоснатите от Бога и посетени от Неговата благодат хора, с която завладявал умовете и сърцата. Обръщал се към всеки с голяма топлота и внимание, като използвал прости думи и така ги е насочвал по пътя за спасение на техните души. Наставлявал проникновенно и вдъхновено. Всекиго посрещал с думите: „Здравей, радост моя!”. Лицето му сияело като слънчице и всички около него попивали от тази неземна красота.

 

Един от най-великите богослови на 19 в., св. Амвросий Оптински, обичал да се шегува и често се изказвал в рими и кратки стихчета, когато давал своите мъдри наставления и поднасял цените си съвети. Бил нежен и ненатраплив, мил и внимателен.

 

По Божия милост имах възможност да се срещна с отец Георги от село Жегларци. Този истински старец и пример за лично благочестие се държеше толкова леко и непринудено. Беше весел и симпатичен, докосващ и обгръщащ с деликатноста си. Държеше се като дете и някак си естествено артистично и завладавящо. Често се смееше и дори се самоиронизираше. Надсмиваше се над своя беден човешки ум и разбирания в живота. А беше преживял ужасни неща и понесъл невероятни изпитания. Още от млад реално бе преживял гонения заради вярата си и над четиридесет години бе потискан и притискан от безбожната комунистическа власт и репресиран от структурите на Държавна сигурност. Но не се представяше като жертва на съдбата и не искаше отплата, а приемаше това като промисъл Божи. Изживяваше го като привилегия,  давана на малцина, и посещение на милостта Божия. За другите говореше не с маска на надменост и високоумие, а с въздишка и разбиране. И във всичко беше естествен и спонтанен, откровен и завладяващ в изскреноста си. В поведението му нямаше не само стремеж към себеизтъкване, но и следа от някаква сериозност или външна натруфеност. Беше лек и ефирен в изказа си и едновременно с това – неизчерпаемо дълбок и трогващо завладяващ.  

 

В поученията си старците Порфирий и Паисий (св. Порфирий и св. Паисий) упорито настояват пред християните и духовниците да говорят ясно и просто, като избягват сложните термини и заплетените мисловни конструкции. Всичко това – с цел да бъдат по-близо до хората и така да предпазят себе си от прелест и себепревъзнасяне.

 

Спасителят ни оставя едзин позабравен завет: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството Божие“ (Мат. 18:3). Това обръщане е нищо друго освен завръщане в онова истинско и блажено състояние, в което хората били първоначално – когато не само не са познавали лицемерието и лукавството, но и позата и фалша на заученото поведение – и което изгубили след изгонването от рая  по пътеките на криволичещото си битие и нестихващи битки за оцеляване.

 

Най-благодатните в Светото Православие имат най-леките и непринудени духове. Те живеят един особен, възвишен и одухотворен живот – бликат, отдават, творят и така предават Божията благодат. Обичат и докосват,  привличат и завладяват. Прости в естествеността си и естествени в простотата си.

 

Нека и ние, които сме тръгнали по тесния път към Царството Божие, да почерпим от техния свят пример, да захвърлим маската на студената сериозност и, като се отърсим от чувството за духовно превъзходство, да се опитаме да бъдем естествени и достъпни навсякъде и във всичко.

 

Източник:www.pravoslavie.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

45 коментар/a

някой на 20.01.2020 в 11:38
Добра статия. Богословието не е показване на ученост, а слово за милостта на Бога от височината на собствения си кръст. Отдавна не чета статии на "богослови". Превърнали са живото Слово в академична дисциплина, източник на препитание и житейска гордост. Фактът, че някои си позволяват да се отнасят пренебрежително към св. Синод и Църквата с нейната традиция, не уважават каноните, мислят че могат да тълкуват догматите по-добре от светите Отци е показателен за отдалечеността им от Православието. В името на душевното здраве по-добре е човек въобще да няма досег с текстовете им. Сигурно някъде има и читави учени, но те някак не са активни из средствата за масова информация.
Helleborus на 20.01.2020 в 18:58
Така е, но има разлика между това да си прост и само да говориш просто, превеждайки сложните неща на езика на слушателя. Думите, които са казали апостолите и Сина Божи са като изработени от непознат елемент, първо си мислиш, че струват една цена, след година разбираш, че струват многократно повече, а след още време разбираш, че струват милиони и накрая, че са безценни. Защото имат толкова скрити пластове на значение и водят толкова дълбоко отвъд видимото, толкова различен прочит може да дадат наглед познатите поучения и притчи, че мнозина хора не биха го повярвали изобщо. Те са като врати, зад които се отварят други врати, зад една дума изразяваща тленни понятия, стоят нетленни същности от много по-висок порядък. Тези хора не са имали комплекси, че говорят просто, защото са били пратени наистина, имали са авторитет пред ангелите и невидимите власти, а също и доверието на Бога, вярата им е можела да премества планини. Те са били като пътешественици между две земи, пренасящи съкровища от едната в другата. Всъщност изобщо няма значение дали хората (плътските) ще те оценят като ведър и жизнерадостен или затворен и мрачен, понякога човек има и своите човешки особености, въпросът е дали може да пътува между различните измерения, да вижда истината и да носи дарове на вярващите. По-големият проблем на съвременното православие е, че се опира на книгите, а не на Божията сила и пратеничество.
OLD на 21.01.2020 в 14:00
Смислени думи. Разбира се, веднага четем, антипод, с или без логорея.
Иван на 21.01.2020 в 15:32
Така е, напълно съм съгласен с автора. И като чета, пред очите ми се появяват образите на едни наши много обичащи титулуването "богослови". Хайде, всеки си има лице, ведомост за заплата, име и длъжност, нали - София - Нушев и Риболов, Търново - Стоядинов, Великов, Тутеков... Всеки знае - Църквата-фондация... Факултети по теология и те финансирани от фондации... Ако ставаше въпрос за ислям, щеше да има вой и въпроси за нац. сигурност. Ако бяха католици или протестанти щяха да имат пречки от административно естество. А те - привидно наши, "реформиращи" православното християнство, защото БПЦ не ставала. Цирк, цирк и падение. Но онези, които им позволиха да "изядат зелника", нека те да им берат греха. Но гротеската е пълна - тези, които им позволиха, те днес са не-точно-признати, най-много да са тук-там цитирани. Новото богословие...
Мечо Пух на 21.01.2020 в 20:18
Така, да видим, както ме е ядосал дЕдо владика днес, може и в логорея да изпадна, простете, но темата ми се струва важна. Като гледам, някои преждепишущи и имена са споменали, живи да са и здрави. Мисля обаче, че академична дисциплина без научна подготовка прави от науката - нАука. Терминологията и строгото сухо и академично богословие трябва да са основата. Проблем е, когато "изучилите се" продължават да се правят на велики пред отишлите при тях да попитат и да се научат и те: "Когато вярващ човек навлезе в богословските.... " Та, университета си е университет, но беседата, проповедта и т.н. са си друго, баланса търсим. И затова има и систематическо, и пастирско богословие. Явно тия момци, цитирани по-горе са слаби в едното, не че са много силни в другото, каквито са им претенциите, доколкото знам. Двама от споменатите в коментара по-горе - единият от София, другият от Търново са хора-огледала. Огледала са на своя професор, който си ги отгледа "от малки". Сега – жалка картинка - те се правят, държат се и дори се обличат като него, въпреки че минаха години. Което не пречи на единият от тях, веднага, когато си взе дипломата за доктор (еха, как звучи, а ?) да заяви гордо и самовлюбено, че няма нищо общо с него. Понеже авторът на статията говори за прелест - да, там е работата - това са хора, обичаши да слушат гласа си, нарциси някакви, пълни с патология на духа. Вижте им живота, вижте им делата, вижте личностите им, стремежите и претенциите им. Защото съм чувал, че има и прерязани криле на конкуренти, впрочем, нещо обичайно в БГ академични среди. Те говорят като последна инстанция, без да осъзнават много неща. Термини, препоръки, неразбираеми от тях самите теории, но щедро изсипвани върху главите на слушателите, полусхванати концепции с единствена цел цитиране и т.н. Смях в залата. И ето нещо наистина смешно (или жалко, кажете вие ?) - спомням си случай преди време, един от тези "блестящи богословски умове", сега доцент (добре, че промениха закона, щото за преводи от сръбски оценката е минимална) взел, че написал книга. Нямал пари да я издаде, но търсил и намерил в лицето на една фондация. Издал той книгата с чуждите пари, станал учЕн голЕм, ерудит. Минало време, сблъскали се мненията на този умен мъж и мнението на други мъже по темата, дали знанието, знаенето и познанието въобще са важни за спасението (конкретната тема беше нещо за библеистиката, ако правилно си спомням, не е много важно). Та споменатият голем учЕн смъмрил остналите, че без академично знание, в което той самият е образец, спасението е ефимерно, непостижимо и даже създал нов термин в богословието - нарекъл опонентите си неогносеомахи, опитал се да ги осмее и заклейми, един вид. А един от опонентите случайно пък представлявал точно онези, дали преди това пари за книжлето му. Та така, смешна история, но и поучителна - хем илюстрира темата, хем показва и морала на обичащите слава светила в родното ни богословие, пардон, теология.
Християнството е прекрасна идея. на 22.01.2020 в 04:22
За съжаление тя се осъществява от обикновени хора, които са твърде малки за Християнството. То не им съответствува по размер. Това се отнася до всички останали религии и светски идеологии — някой помечтал, създал стройна система от нравствени правила и въжделения за правда и красота в отношенията към ближния, а след това ближният се оказал жалко човече, което никога няма да схване какво е Бог и какво е Човек.
В началото бе Словото на 22.01.2020 в 09:57
Щом Словото е Начало на началата, т.е. оживотворяващо Мирозданието, както ни е завещал Христос, то не може да бъде само просто и скромно, защото Слово не е отредено само за проповед сред миряни, нито мисията на причестяване и привличане към спасение е единствената мисия на говорещия чрез Христа. Слово е отредено и за творчество, и за убеждаване, преубеждаване или разубеждаване на ония, които владеят целия изтънчен арсенал на съвременната словесност. Приемам посланието на статията, принципно високомъдреният трябва да умее да говори всякак, а пред обикновените хора - за сложните (невидими) работи доколкото е възможно с прости слова, за да бъде разбран. Ала привличането към общоделство е само пастирска задача, докато богословската задача е много по-често духовно-аристократична, т.е. аскетична и мистична, и неизразимо сложно е схващането и предаването откъм онова Вътрешно Око, което съзерцава Бога и се опитва да препредава необятните му дълбини без посредници.
Християнството е прекрасна идея. на 22.01.2020 в 18:55
Ал. Сергеевич Пушкин, в едно свое (неизпратено) писмо до Чаадаев, пише, че проблемът с Православието е в това, че православните свещеници (за разлика от римо-католическите) носят бради и дълги коси. Писмото на Пушкин си е останало само една чернова, в която е била заложена свойствената за поета игрива ирония спрямо чрезмерната критичност на тогавашния дисидент Чаадаев, който търсел причините за вековната изолираност на Русия в особеностите на официалното вероизповедание на самодържавната система. На становището на Чаадаев, че причините за „назадничавостта“ на Православието и Русия се коренят във Византия (от която народите на Русия са получили своята църковна организация), Пушкин противопоставя възгледа, че църковната организация пристига от Константинопол в изрядно състояние, но получава характеризиращите я поражения в Киев, където вселенската византийска църковност се ПРОВИНЦИАЛИЗИРА. Въпросният провинциализъм е тема и на разсъжденията на отец Ясен Шинев, макар че може би сам той не си дава ясна сметка за това.
Helleborus на 22.01.2020 в 19:36
В християнството е важен избора, силата е от Бога (включително качества, таланти, способности и сила за благочестие). Бог е творец, след като е създал свят (светове), Човек, ангелски сили, които да тъкат нишката на живота, Той може да създаде (по точно роди) деца, подобни Нему. (подобни на Божия Син) Както ние раждаме деца, подобни на нас. Точно в това се състои вярата, че процесът е гарантиран отвън, от могъщи сили, които извършват трансформацията. Липсващото ни е избора и вярата. След като човек тръгне (с вяра), той разбира че от него не се иска нещо невъзможно. Напротив, процесът е естествен и закономерен, а Божият Дух, който се въплъщава в човека, му дава силите, способностите и новото естество. Лошият пример на хора, които са по-скоро папагалстващи, но не и с такова обновено естество, пречи на хората да влязат („Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат.“/Матей 23:13/) Да не би с човешка сила и човешка воля прости рибари да се превърнаха в христоподобни знаещи и силни, изцеляващи тяло и душа светии, само за няколко години? От нас не се иска да имитираме лицемерно живот на вярващи и да се провалим тотално в това невъзможно начинание, а да бъдем въвлечени в божествената технология на трансформацията (новораждане, възкресение). За което е нужно друг тип водителство, а не учебно образование. Което да ни покаже как да се новородим и после как да се прояви в нас растящия нов човек, съвършен по своето ЕСТЕСТВО.
OLD на 22.01.2020 в 19:50
-: )) Егото си е голям грях, момчета , май ?"Мечо Пух" /... колкото повече, толкова повече"... , а драги ? / е с интересен пост, но пак в академичен стил, за кой кой е , и кой кой не е . Като преди 140 години . - : ))
Богопознанието е за въздигнатите; смирението пред Бога понякога може да е съчетано със сила/строгост към ближния на 22.01.2020 в 21:08
Бог е навсякъде, но само в Абсолютно разумния свят. В неразумния - присъства само със Силата Си: https://portal12.bg/publikatsii/Bog-e-navsyakyde-no-samo-v-Absolyutno-razumniya-svyat-V-nerazumniya-prisystva-samo-sys-Silata-Si.p7962
Автор: Дж. К. Честъртън на 22.01.2020 в 21:41
"Човекът трябва да стане по-надменен от ко­гато и да било в някои отношения и по-смирен от вся­кога в други. Доколкото съм Човек, съм най-важното създание. Доколкото съм просто човек, съм най-голе­мият грешник. Смирението, свеждано до някаква смът­на предопределеност, е забравено". Цитатът е взет оттук: https://glasove.com/categories/na-fokus/news/paradoksite-na-hristiyanstvoto
Петър Петров Петров на 23.01.2020 в 19:33
И комунистите така говореха. С умосъзерцания, цитати и безбрй клишета. Не хора, а роботи. Зомби до зомбито, мила моя майно льо. Но на автора трябва да му кажем, че формата не поправя съдържанието.
Християнството е прекрасна идея на 25.01.2020 в 01:10
Да, в констатацията, че «формата не поправя съдържанието» се съдържа голяма доза истина. Така се е получило и при християнизацията на езическите варвари на Европа в ранното средновековие. Рим се постара да направи от дивите германци добри християни и сполучи да направи от тях люде, които по-късно щяха да се превърнат в добри гермаци, но диви протестанти. Друго те не можаха и не могат да постигнат: варварщината си е варварщина. Същото е и със СЛАВЯНИЗАЦИЯТА — великолепна идея, породена в залите на Магнаур, която си поставя за цел да разшири влиянието на Константинопол над неизбродните простори на Източна Европа. Това е била земя, населена с известен контингент славяни и неизброимо множество номадски племена, които пастирствували, ловували и разбойничествували. Планът е бил да се промени техния битиен код и да се замени тяхното номадство и пастирство със земеделска славянска уседналост. Славяните, поради произтичащия от уседналостта им колективизъм, лесно се поддавали на цивилизоване „по византийски“. Славяните — да, но те все пак били малцинство! Множеството си оставало диво и неподатливо на окултуряване, защото макар да се научило да говори по славянски, проповядваната му на този език християнизация е могла да бъде възприета само формално. А формално възприетото християнство (било то Римско, или Византийско) в наше време може да даде само един-единствен плод: ФАШИЗМА. По този начин в Източна Европа имаме народи, които говорят славянски езици, но те не са истински славяни, а славянизирани варвари, които от време на време проявяват свойствената за фашизма „дисхармоничност“. Примери: сарматската (славянизирана, но НЕ-СЛАВЯНСКА) Полша, сарматската (славянизирана, но НЕ-СЛАВЯНСКА) Украина… Руснаците също говорят славянски език, но те поне си признават (под сурдинка), че са продължение на традициите на Златната Орда — след подмяната на полумесеца с кръст.
Християнството е прекрасна идея на 25.01.2020 в 01:10 на 25.01.2020 в 09:22
Много ми хареса поста Ви, такива неща рядко четем тук, но имам своята забележка: славянството не е термин, базиращ изцяло на етногенезис, има алтернативни методологии и методи за схващане и използване на термина, които наместват разказа в наративен, а не изцяло в историко-аналитически план... и при това положение императивите, мотивите и обозримостите с оглед на славянството са други, много често редуциращи историческия пласт, разкривайки неговата митологичност и привидение, продиктувани от много силни условности и фетиши.

Напиши коментар