"С тревога наблюдавам ситуацията, не само заради страшната икономическа криза, която ще последва, но и виждайки как тези държави се хвалят с ограниченията, които налагат заради вируса", споделя авторът на “Празникът на козела”, носител на Нобелова награда за литература за 2010 г. Интервю с Марио Варгас Льоса, който живее под карантина в Мадрид, публикува "Поан".

 

 

 

- Как преживявате тази здравна криза и лишаването от свобода, което върви заедно с нея? А лишаването от чувственост, която така добре сте възпял в романите си…

 

- Почти от десет дни не съм излизал от дома си в Мадрид. Спазвам “забраната”. Не пиша, но чета. А именно един испански писател от ХIХ век, Перес Галдос, който е бил голям подражател на Балзак и Дикенс. Също като тях се е интересувал от човешката комедия. И от страха от бедността… Така че се възползвам от пандемията, за да прочета неговите Episodios nacionales, които са в 46 тома. Що се отнася до чувствеността, нямам впечатлението, че коронавирусът ѝ пречи. Дори имам усещането, че карантината облагодетелства еротизма…

 

- Във “Файненшъл Таймс” авторът на “Сапиенс” Ювал Ноа Харари посочва риска от създаване на “общество на тоталитарно наблюдение”. На страниците на “Поан” Петер Слотердайк говори за “призрака на преоткрития ред” и вземането на властта от “силоваците”. Няма ли либерализмът, който защитавате, да излезе още по-наранен от тази епидемия, след като вече бе накърнен от възхода на популистки лидери по света?

 

- Вярно е, всички врагове на свободата се радват на коронавируса! Това е идеалният повод, за да я намалят и да позволят на държавата да се намеси в полето на нашия личен живот. С тревога наблюдавам ситуацията, не само заради страшната икономическа криза, която ще последва, но и виждайки как тези държави се хвалят с ограниченията, които налагат заради вируса. 

 

- Кого имате предвид?

 

- Китай, например. Когато един китайски лекар още през декември предупреди властите, за да се опита да ги мобилизира, направиха всичко да му запушат устата. Китайската държава накара лекарите да лъжат, да се самокритикуват, напук на науката и политическата ефективност. Китай не искаше никой да знае и е отговорен за това забавяне от няколко седмици, което се оказа трагично за населението му, както и за останалия свят. А сега се опитва с енергията на отчаянието да заличи тази история…

 

- Със сигурност, но все повече хора вярват в това. Особено в Европа. И свързват нашите демокрации с политическа нерешителност, със загуба на време… “Днес демокрацията е в беда. Нито една страна не е ваксинирана”, казахте вие миналия октомври. Това не е ли още по-вярно за времена на коронавирус?

 

- Тези вярвания са последица от възхода на популизма в Европа. Вземете Англия, чиито демократични корени смятахме за неузвими и която се хвърли в обятията на демагога Борис Джонсън… Враговете на демокрацията не са извън демокрацията, а вътре в нея. Популизмът има различни лица и едно от най-зловещите е онова, което разглежда свободата като ненужно забавление. Представянето на Китай като страна модел е заблуда, това е политическа диктатура, която се е отворила икономически. 

 

Знаете ли, много е лесно да казваш, че свободата е ненужна, когато не си я загубил. Идете да попитате кубинците, венецуелците… Трябва ли да си преживял диктатура, за да станеш истински демократ! Хайде де! Ред без свобода е несправедлив ред, знаем го и го виждаме всекидневно в страните, където тя е изчезнала. Това, което се случва, е, че преди всичко в момента в Европа сме напълно изгубени. Ние сме безропотни, смазани, ужасени от статистиките, всекидневните цифри за смъртта, която ни кара да преоткрием статута си на преходни създания. Не знаем нищо за този вирус или поне недостатъчно, за да открием противоотрова. Ще я намерим, но междувременно се връщаме в Средновековието: черната чума от ХIV век се превърна в наш референт!

 

- Някои историци се позовават на нея, като подчертават, че след черната чума е имало икономическо съживяване и дори Ренесанс…

 

- Това е наивно. След карантината и поражението на вируса ни очаква безпрецедентна икономическа криза и ние трябва да сме подготвени, за да се справим с нея. Никоя страна няма да бъде предпазена. Не мисля, че съм песимист, а реалист. Просто страните,  в които царува свободата, ще бъдат облагодетелствани, за да се възстановят, да изберат цивилизацията срещу варварството. Няма нищо по-трагично от бедна страна без свобода. Без топлината на свободата, кафенетата, разговорите, дебатите на свободно изразените идеи. И ако контролът на държавата се приема в нашия свободен свят, то е само защото ситуацията е извънредна и знаем, че е временна. Не вярвам във възможността, спомената от Харари или Слотердайк, за създаване на общество на тоталитарното наблюдение. Най-малкото, това зависи от нас, а в европейската история, когато този авторитаризъм е бил прилаган на практика, той е претърпявал поражение.

 

- Коронавирусът предизвиква масово използване на цифровите технологии. Виждате ли цивилизационен прогрес в тази хипертехнологизация? Или това е прогрес на инструментите за контрол?

 

- Не съм хайдегерианец и никога не съм смятал, че има заплаха в технологичния прогрес. При условие, че държавите не контролират тези нови инструменти. И при условие, че пазарите са достатъчно свободни, за да организират конкуренцията между компаниите, които ги развиват. Технологичният прогрес винаги е намалявал несправедливостите и е обогатявал свободата. И не виждам защо светът на бъдещето да бъде свят без свобода. 

 

- Наблюдава се нарастваща враждебност, поне във Франция, към писателите, които пишат свой “дневник на карантината”. Сякаш литературата “няма право да се меси в това”. Сякаш литературата е безпочвена пред болестта. Сякаш това е часът на науката, а не на литературата. Какво мислите?

 

- Изобщо не съм съгласен! Точно обратното, толкова сериозна ситуация, като тази, през която преминаваме, призовава литературата! Имаме нужда от свидетелства и гласът на писателите трябва да бъде чут в тази епоха, пълна със заплахи, които парализират дори страните, чието бъдеще изглеждаше гарантирано… Тази разпаленост срещу писателите е абсурдна, ние имаме нужда от разкази, да облечем в думи това неочаквано нещо, което ни сполетя. Както имаме нужда и от наука - и не виждам как това е несъвместимо - както имаме нужда от достоверна информация и бих искал да приветствам решението да не се затварят будките за вестници в Испания, тъй като пресата е важна индустрия. Литературата също е важна, тя проповядва бунт срещу статуквото. Винаги съм казвал на студентите си, че четенето на един добър роман ни прави по-критични към това, което ни заобикаля. Дори е изключително подривен в общество, което иска да упражнява абсолютен контрол върху хората. Идвам от Южна Америка, континент, чиято история бе написана чрез битката между диктатора и писателя. Добре известно е, че диктаторите мразят писателите.

 

- И кой писател бихте ни посъветвали да четем в този момент, освен Перес Галдос?

 

- Флобер. Който е истински либерал! Защото ни показва, че талантът може да бъде резултат от труда! И очевидно “Мадам Бовари”, роман, който би трябвало да препрочитаме при всички житейски обстоятелства. Защото показва фундаменталното значение на художествената измислица в реалния живот: тя е необходимо допълнение, за да не ни задуши животът.

 

- “В политиката идеите са заменени от лозунги и съдържанието се обезцява. Това е най-ужасното преживяване за един интелектуалец”, заявихте вие по време на конференциите си в Принстънския университет. “Но от това не можем да заключим, че правенето на политика не е препоръчително за един интелектуалец, защото би било абсурдно заключение”, добавихте вие. Означава ли това, че интелектуалците трябва да се занимават с политика? А вие самият?

 

- Не бих оттеглил нито дума! В епоха на криза е необходимо интелектуалците, и пак повтарям,  писателите, да правят политика, да я правят по свой начин, творчески. За да не стане животът механичен в този несигурен свят. Разбира се, тази криза ни изпраща ужасни образи, но ние имаме нужда и от думи, за да ги изразим, и от нови идеи, за да направим така, че бъдещето да уважи нашите желания. А това също е заразително! Аз съм на 84 г., вече няма да съм кандидат за нищо, но се чувствам млад и ще продължа да участва в публичния дебат като писател, размишлявайки. За мен това е морално задължение.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Цветна революция?

Цветна революция?

Америка е в огън. Седмица след смъртта на чернокожия Джордж Флойд в пр...

25 коментар/a

Наблюдател на 31.03.2020 в 12:18
Свобода!!! Много обичат да спекулират с това понятие. И така: Свободен ли е този дето е безработен и едва се прехранва? Свободен ли е този дето работи за друг, който му казва кога да отиде на работа, кога да си тръгне и трябва да иска разрешение за да отиде някъде (където може да си позволи) на почивка? Свободен ли е този, който не може НИЩО да предприеме, защото няма пари? Свободен ли е този, дето не може да се изкаже другите да го чуят, защото медиите са притежание на богатите? Не ми се изрежда повече, но само най-богатите могат да се похвалят със свобода. Останалите им робуват.
Добър на 31.03.2020 в 12:29
писател, но вече леко поизкукал. Да препоръчваш на днешното поколение Перес Галдос и Флобер ще рече, че си се върнал 60 години назад. Но какво да се прави, старост.
Наблюдател на 31.03.2020 в 12:37
"Когато един китайски лекар още през декември предупреди властите, за да се опита да ги мобилизира, направиха всичко да му запушат устата. " А ЗАЩО "свободният свят на Запад НИЩО не предприе? Имаше месеци за да се подготви. Кой им "запуши устата" на тях? Коя е причината на Запад да няма предпазни маски, защитно облекло, дихателни апарати, след като се знае какви ще са нуждите при епидемия? Дали все пак не е конспирация на либералите, които говорят за свободи, защото знаят, че най-бедните, разбирай ненужните, от обществото ще пострадат най-много.
талантът без личен живот на 31.03.2020 в 15:36
Либерастът си остава либераст, дори когато светът ни се срутва отгоре му. Четем пак стария шлагер как свободата зависела от политическата система и в Китай потъпквали свободата. Свободата, господа либерасти-нобелисти, е тежък кръст, тя изисква най-свидните жертви от ония, на които се дава. И тук говоря за личностен жертвен опит в екзистенциален смисъл, а не за броене на трупове. Либералът мрази политическото, защото то му пречи да паразитира за сметка на регулирано общественото, ограничава го в смисъл, че налага рестрикции над случайните и всякога печалбарски хрумки на икономическата и консумеристка разюзданост. Либералът никога не припознава държавата като проглас към самия него да удържа нагоните си, представяйки си задоволяването им като самата изконна еманация на свободната индивидуална воля. Либералът мрази разумното, защото всякога му се привижда рационалното като предмети за угаждане и финансови сметки за неконтролиреумо разрастване. Западният либерал-лакей на нашингтонския режим никога няма да види ограничаването на свободата в санкциите срещу целия свят, налагани от нашингтонската администрация, но винаги ще намери начин да жегне традиционните политически форми и методи на управление на Изток чрез единство и сплотяване, които тези дни съвсем очевидно (при войни, трудни и бедствени ситуации) работят и успешно се справят с всякакви предизвикателства. Свободни ли са родителите спрямо децата си? Свободни ли са мъдреците спрямо глупаците? Свободни ли са държавите с многогодишна история спрямо ония с 250-годишна, претендиращи да са извор на всякаква фриволност в съвременния свят? Свободни ли са мъжете спрямо жените и обратното? На такива въпроси либералът предпочита да не отговаря, защото при евентуално замисляне ще лъсне цялата куха и фалшива постройка на либертарианското му пропагандно здание, изградено отначало докрай от желаещо мислене и напразни надежди някой друг вечно да се жертва за неговия фантастичен кеф. И защото ще стане ясно, че свободата не е никаква стока, която свободно можеш да пуснеш на стъгдите на надприказването. Опитът на свободното създание е жертвен опит, защото свободата не допуска тъкмо това да си позволиш безотговорно да си живуркаш както дойде и да си плещиш каквото ти хрумне, както правят всички либерасти, пък били те даже и "световноизвестни" писатели.
Елена на 31.03.2020 в 15:55
Защо не препечатите интервю с обикновен гражданин на Европа, а отделяте внимание на тези разглезени, преситени, изкукали леви интелектуалци, на които винаги им е било лесно в живота. Ако на някой му е трудно в момента, това е средната класа, работещи, пестящи, на които парите се топят, ако са на първа лини, съсипват здравето си, понасят затварянето с лишения." Гласов" е за съжаление елитистки сайт, снобски, псевдодемократичен, папагалски.
това се върти по китайските телевизии и интерет-ресурси в чест на победата над коронавируса на 31.03.2020 в 16:26
Два забележителни китайски видеоклипа, отразяващи борбата с коронавируса и в крайна сметка победата над него в Китай - и най-вече с изключителен жест към руснаците, доколкото музикалният фон, от който с основание те побиват тръпки, е една страхотна руска рок-балада - "Так хочется жить" (влюбих се в това парче!): https://cont.ws/@alex581210/1627045
.................. на 31.03.2020 в 17:33
За свободата бих дал живота си , за любовта свободата си .
Ники на 31.03.2020 в 17:34
И богатите са роби,на страховете си,на алчността си на вечния страх ,да не им вземат това,което притежават,роби на параноята си.Но има хора,хора истински свободни.Това са хората на духа.Един такъв е българин,Петър Дънов.
хамалин на 31.03.2020 в 18:23
свободатъ е отговорност (не е дъвкъ):когато "зъвишът" билетчито (ништо чи съм съ германска лекарска пенсиъ) дъ протистираш (ъ не ду викъш пред блокъ на масъ съ биръ:аааз нъ ниновъ нъ протести не ходъ):Флобер е написал ,че съ нъпредването на тииихнологииити ууглопяванет съшто се "зъвишавъ":"Мадам Бовари" е недостижим роман и "пермънентен" учител за умното човечество. нееепонятен е зъ хъмалчетътъ (полезно е да слушаш един голям писател):мноого тенекиджии нъпъплихъ по форумите
Отговорен на 31.03.2020 в 20:01
За жалост наблюдателя идея си няма за свободата. Умението да я сведеш до "колко дрънка в джоба" винаги е било тест за интелект (един от многото). На интуитивно ниво, първосигнално, се реагира и се търси свободата в липса на ангажимент, на отговорност, в способността да направиш каквото ти хрумне и когато искаш на когото решиш. Льоса не говори за тази свобода и затова подбутва томчето на "Мадам Бовари". Хамалина е прав, много ламаринено звучат коментарите, за коментиращите не съм сигурен.
FreeMan на 01.04.2020 в 00:38
Я колко кандидат фашистчета и тоталитаристчета са се разписали по-горе. С каква искрена жар громят писател за това, че е успял в призванието си и притежава свободна воля. Такива осакатени индивиди изначално мразят свободата и се страхуват от всеки свободен дух.
FreeMan на 01.04.2020 в 00:38 на 01.04.2020 в 09:41
Мда, време беше и самият автор на кухата либерастка изповед да се изтрупоса под темата. Явно не му е харесало отношението на интелигентната и критична българска аудитория към "великите му" откровения за свобозата.
Наблюдател на 01.04.2020 в 12:18
Мили деца, когато тате носи и мама меси, вие имате истинска свобода. Но когато пораснете и започнете да издържате семейство и да храните деца, тогава ще разберете дали сте свободни. Ще трябва да се подмазвате на шефове за да не загубите работата. Ще преглъщате всичко, за да няма сътресения в семейството ви. Ще правите компромиси постоянно за да подсигурите някакъв живот на поколението. Тогава се замислете дали сте свободни. А сега се радвайте на свободата.
От ШарЕната крава на 01.04.2020 в 12:34
За да си добие все пак обективна представа редно е да се припомни кой е Марио Варгас Льоса.....,освен,че е нобелов лауреат. Льоса е пример как от ляво радикални комунистически убуждения се стига до либерализъм,което е нагледно потвърждение,че комунизмът е метастаз на либерализма. И в личния му живот нещата са либералистки - отначало е дете на разделени родители,жени се за по-стара с 13 години жена,после се жени за първата си братовчедка от която има три деца. Китайците му виновни ,че наистина са замотаха и неглижираха вируса 2-3 седмици,нооо....,либерастните държави като САЩ,Британия,Дания,Швеция дето 2-3 месеца не зацепват що се случва сааа....от ШарЕната крава телета. Ай сиктир от такива.
Наблюдател на 01.04.2020 в 13:25
И още нещо за Марио Варгас Льоса. Живее в Мадрид защото може да си го позволи. Неолибералите са богаташи, които живеят на чужд гръб. Сред тях НЯМА НИТО ЕДИН цветнокож. Те живеят с комунистическият лозунг: Дайте да дадете.

Напиши коментар