Нека изброим някои склонности на интелектуалеца, или по-скоро това, което очакваме от него; и също някои белези на интелектуалната способност. Има разлика, защото добри интелектуални способности можем да забележим и у хора, които не бихме нарекли интелектуалци. И така, първо, нещо за „интелектуалното”.
Интелектуалците и интелектуалното

1. Интелектуална склонност/предразположение

Белег за интелектуално предразположение е интересът и дарбата да се решават задачи. Решенията на задачите, които бихме си представили, ще бъдат с различен брой възможни отговори (един или повече); а и с различни степени на точност, в зависимост от областта на знанието – една е точността в решаването на математическа задача, друга в правен казус. Освен това тези задачи не би трябвало да са свързани с някаква непосредствена практическа необходимост. Ако човекът се интересува от решаване на задачи, носещи бърза и осезаема полза, тогава ще говорим за досетливост, съобразителност, изобретателност, но не за интелектуалност.

Още по-убедително свидетелство за интелектуална склонност е и самото измисляне на задачата, поставянето на труден въпрос. Затова примерно в ранната класика, в средата на „мъдреците” е имало интерес към съставяне и отговаряне на гатанки; или просто поставяне на неочаквани въпроси, които изискват остроумен и убедителен отговор.

В нашата – на античниците – област белег за интелектуална склонност е, както си мисля, чистият интерес към разбиране на текст, написан на древен език, още повече ако този интерес е рано проявен, когато човек още не познава рекламното свързване на древността с езотериката и окултизма, нито гледа на нея като на място, където можеш да “избягаш от проблемите си”. Преводът на някакъв израз от древен език е решаване на задача, но тя не е практически мотивирана, защото разбирането на такива езици няма утилитарно приложение – няма ясна полза от него.

Ето и един сякаш по-отдалечен от нас пример – заниманията с шахмат. Шахматът има репутацията на интелектуално занимание, макар че е спорт - защото играейки, шахматистите решават задачи, от чието решаване няма ясна практическа облага – няма полза извън самата игра. А и това, което правят, не се разбира от незапознати хора – изглежда мъчно за проумяване, загадка (какво да се направи в тази позиция?) и поради това – работа за умни, интелектуални хора.

2. За интелектуалеца

Какво си представяме, когато казваме „интелектуалец”?
Това вече няма да е човек, който се занимава с решаване на разни (може би произволни) задачи просто от естествено влечение към това и без отношение към останалия свят (затворени за останалия свят). Такова поведение впрочем от една възраст нататък справедливо се оценява като незряло. За интелектуалеца мислим най-напред, че се стреми да отговаря на въпроси от нравствен характер и обществен интерес – и при това опитва да решава такива задачи, без да е задължен или упълномощен да го прави. Изглежда, че интелектуалецът е човек, който се занимава с неща, които не му влизат в работата; по които не е професионалист, не му влизат в служебните задължения; нищо чудно да се появява понякога на места, където не са го канили.

“Интелектуалец” бихме нарекли някого, който предлага новости изобщо в светогледа и начина на живот – новости, тъй като отговорът на труден и неочакван въпрос ще съдържа нещо ново за слушателите; тези предложения имат смисъл, когато се чувства необходимост от промени, или от взимане на решения при вече случили се промени. Ето пример от днешния ни материал - в ранната класика такива хора са обществените арбитри – есимнети, като Солон, които може да станат и тирани. Те са натоварени било да предложат новости в общественото устройство (това е законодателството), било да поемат отговорност за действие, след като тези новости явно са налице. Това са несъмнено овластени хора. Но обществени промени дори през класиката могат да бъдат предложени и от неовластени – такива са били, примерно, киниците.

Интелектуалецът може не просто да дава отделни предложения, или да провежда реформи в някоя област на живота но и да се заеме с изработка на цялостен нов светоглед на теоретична основа – да състави системен възглед за началата на битието и устройството на човешкия свят. Такива са създателите на философски системи - Аристотел, Епикур, старите стоици.

По такива начини интелектуалецът развива онова, което му е било заложено като дарба – да решава задачи; но той бива наречен интелектуалец тогава, когато се заеме с решаване на задачи относно най-общи и съществени въпроси – как да се мисли светът и човекът, как да се живее съвместно.

От друга страна, както можем да предположим, такъв човек развива дарбата си и за поставяне на въпроси, като проблематизира вече съществуващия светоглед и поведение – той може да не предлага промени, а само да пита – добре ли е да се мисли и действа така? Тук впрочем се вижда ясно, че на интелектуалеца му е нужна смелост – а тя обикновено се мисли за неинтелектуално качество. Страхлив интелектуалец не би трябвало да има – това е недоразумение; защото предлагащият истинска новост на своя отговорност непременно е смел. Питането, ако посочва слабости ли непълноти във възгледите и действията, вече е достатъчно полезно - и затова питащият би могъл и да не предлага свои отговори. Както е известно, така е постъпвал Сократ, който е питал, без да отговаря.

Щом е така, интелектуалец в известна степен ще е и този, който организира условия за провеждане на такива обсъждания. В този случай не говорим за мислене – интелектуално обаче може да е самото намерение да се организира обсъждане, ако то е знак за интерес към съществените въпроси. Така са действали някои монарси: това се говори за Крез, Периандър, Дионисий Стари. Но не е необходимо организаторът да е толкова овластен – у Платон и Плутарх виждаме, че разговорите в класическа Атина са можели да се водят и в частните домове на някои граждани (Калий, Кефал, Агатон, може би Перикъл).

*

Текстът е четен като първа част от лекцията “Седемте мъдреци” на семинара “Интелектуалците през античността”, СУ, 11 януари, ауд. 176.
Семинарът е организиран от Катедрата по класическа филология и Асоциацията за развитие на университетското класическо образование.

Още от категорията

Дневник на чумата

Дневник на чумата

"Трябва да спасяваме в малките промеждутъци, в паузите. Когато дяво...

5 коментар/a

ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 26.01.2014 в 00:33
Сред най-известните научни публикации на Милтън Фридман е \\\"Теория за функцията на потребление\\\", в която доказва, че не настоящият доход, а очакваният доход през целия живот влияе на потреблението на хората. Друг принос на Фридман е т.нар. монетаризъм - твърдението, че печатането на пари е причина за инфлация, че инфлацията не помага за борба с безработицата и че парите трябва да са стабилни. След 60-те години едновременното проявяване на инфлация и безработица доказва теорията му и слага началото на края на господството на кейнсианските възгледи, които не могат да обяснят какво се случва. Необходимостта от стабилни пари става общоприета в икономическата наука. Само, че.. Кейнс не имал предвид такава инфлация, той е боравил с понятие с понятие за стокови пари, златни пари. След 1960те настава инфлация заради липса на златен стандарт. Петрола при златния стандарт е бил към 3 долара, арабите вярват на златото, и си остават на такъв стандарт. Знаем какво става с петрола, а когато златото се снишава след персийската криза, понеже Кувейт харчи авоарите си, петролът поевтинява, макар да горят кладенци.. Дефлацията води до намаляване възможностите за връщане на кредит - който е в твърда номинална цена. При валутен борд, стоковото повишаване на цените е полезно - ако се вдигат заплатите, така кредитите ще се плащат по-лесно. А ЦЕНИТЕ НА СТОКИТЕ НЯМА ДА НАРАСНАТ ПРАВО ПРОПОРЦИОНАЛНО НА ДОХОДИТЕ, ЗАЩОТО РАБОТНИЦИТЕ НЕ ВЗИМАТ 100% ОТ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, В БЪЛГАРИЯ РАБОТНИЦИТЕ ВЗИМАТ САМО 20%, А В ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СТРАНИ 50%. 60 стотинки са разходите за хляб извън работната ръка и печалбата за собственика и магазина. Слагаме 20 стотинки работна сила, 20 стотинки печалба собственик(но може собственика да е работник), и слагаме 25 стотинки търговска надценка(но може търговеца да е производител), ДО ТУК 1,25 лв., с ДДС става 1,50 лв. Като ако е ръчен хляб, работник прави средно 300-400 хляба, на ден, и това ще е 60-80 лева на ден, на 1500-2000 лева на месец. ТОЕСТ, АКО ЗАПЛАТИТЕ СКОЧАТ ДВОЙНО, ТОГАВА ЦЕНАТА НА ХЛЯБА ЩЕ СКОЧИ НАЙ-МНОГО ДО 50% ОТГОРЕ. НО ПРИ РЪЧЕН!!! ПРИ МАШИНЕН, ЩЕ СКОЧИ САМО С 10%. През 1937 г. Милтън Фридман започва да работи в Националното бюро за икономически изследвания като асистент на друг бъдещ нобелист - Саймън Кузнец. С него работят по изследване върху доходите от свободни професии, в което доказват, че въвеждането на лицензиране на лекарите води до ограничаване навлизането в професията, намалява конкуренцията и увеличава таксите за лечение. Значи за Фридман, оня циганин дето лекуваше без образование - е гений. Да позволим ли бедните да се възползват от лоши специалисти, . . ? за крив шев може. . на евтина дреха, но за това от което ти зависи живота?? 400 000 000 са изхарчени за да се намери работа на 800 човека, по програма, в България. Това е 500 000 на човек. Като това са пари, които ако са социална помощ, ще са достатъчни за 300 000 човека, а самото потребление с тях - би осигурило работа на минимум 20 000 човека с годишна заплата от 6 000 лева - за година, или 25 години за 800 човека. Трябва да се обсъжда, защо фирмите в България не наемат германци, СЛЕД КАТО БЪЛГАРИН работник ЗА 600 лева е по неефективен от един немец за 6 000 лева. И ДА ОБСЪЖДАМЕ ЗАЩО, ФРЕНСКИЯ БИЗНЕС НЕ СЕ ИЗСИПА В БЪЛГАРИЯ, СЛЕД КАТО СОЦИАЛИСТИТЕ ТАМ СА НАПРАВИЛИ ГОЛЯМ ДАНЪК, А ТУКА ОБРАТНО..??????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????? НННННННННННННОООООООООООООООООО Всички близки на властите, закупиха България за стотинки, и направиха да влезем в НАТО, ЕС, и да има ниски данъци, че да се изсипят от развитите страни, за да им изкупят награбеното, с голяма печалба за тях - връзкарите - мафията.. 7 280 000 са българите. 2 200 000 са пенсионерите. 1 000 000 са българите на възраст до 18 години. Значи работната сила е 4 000 000 българи. Заетите са 2 300 000. 500 000 от заетите са пенсионери. Безработните са 2 200 000. Капиталистическият дарвинизъм - елитарния дарвинизъм - дясното - въвежда термина \\\"оцеляване на най-приспособените\\\" в Принципи на биологията (1867), като се аргументира, че човешкия прогрес е резултат от триумфа на добри индивиди и култури над своите низши конкуренти; бедността е доказателство за малоценност. Чърчил изпратил десетки писма на диктатора от Апенините, в които изразява възхищението си от него. Бъдещият британски (1940-1945, 1951-1955) дори написал: “Фашизмът направи услуга на целия свят. Ако бях италианец, щях да съм с вас.”. Капитализма и дясното, са фашизъм и капиталистически дарвинизъм.. И те са за това да има само трънки, глог, диви круши, джанки, и шипки.. А лявото, социализма, либералната демокрация и марксизма, са за пищни градини и оазиси въпреки дивата природа. Лявото е за култивиране и грижа, за да има плод, зеленчук, и хубави цветя, ВМЕСТО да има само оцеляващи и жилави плевели. Това са жертви на капитализма. Ако си капиталист и десен, трябва да мислиш, че чалгата е най-доброто възможно, и необходимо, щом пазарът го иска. Демокрацията и либерализма струват пари, за да се поддържат. Защото изборите, армията, полицията, искат пари.. Така и културата иска пари.. Ти може да не спонсорираш никакви песни и филми, за да има свободен пазар, пазарна икономика, но друг, като мафията, развратниците, или вражеските държави, могат да спонсорират културата и науката ти, историята ти.. Всички писатели и подобни, Живков им строеше луксозни блокове, и те живяха поне 20 години в лукс. Но сега се жалват от социализма. Храни куче да те лае. . Нашето семейство се занимаваше и с частен бизнес тогава, но бяхме бедни, и мразехме комунистите, защото бяхме с леви искания, а елита тогава бяха ултра десни. . - елит. Елит. . елит. . Елитарния дарвинизъм - капиталистическият дарвинизъм - въвежда термина \\\"оцеляване на най-приспособените\\\" в Принципи на биологията (1867), като се аргументира, че човешкия прогрес е резултат от триумфа на добри индивиди и култури над своите низши конкуренти; бедността е доказателство за малоценност. Знам че преди 1944та сме били скапана аграрна държава, с черни пътища, само до реките, 100 автомобила, 10 автобуса, и 120 велосипеда. Но поне сапун в опаковка, не сме ли правили??? Знам че лукчета насипно, са били единствената стока от нещо като фабрика. . ДЕСНИЯ КАЗВА: - КОГАТО ДОЙДЕ ЕДИН ПО-СИЛЕН ОТ ТЕБ, И ТЕ НАБИЕ, НЕ ВИКАЙ ДЪРЖАВАТА - ПОЛИЦИЯТА, ДА ТЕ ЗАЩИТЯТ, НЕРАВЕНСТВОТО Е ЕСТЕСТВЕНО, КАНИБАЛИЗМА И РОБСТВОТО СЪЩО!!!! - ДА ЖИВЕЕ НЕРАВЕНСТВОТО, ДОЛУ ОБЩИТЕ ПРАВА И ДЪРЖАВА!! Оруел ви е описал в Краят на \\\"ЖИВОТИНСКА ФЕРМА\\\" - десни.. ДЕСНИ?? Хората не били равни??? И не трябвало да са равни??? А защо тогава има субсидии?? ЗАЩО ДА ПРАВИМ НАШИЯТ БИЗНЕС ДА Е РАВЕН НА ЧУЖДИЯ, ЧРЕЗ СУБСИДИИ???????????????????????????????????????????????? ЗЪРНЕНИЯТ СЕКТОР Е НАЙ-ДОБРЕ, ТОЙ Е УВЕЛИЧИЛ ИЗНОСА, ЗАЩОТО Е НАЙ-СУБСИДИРАН, И Е НА СВЕТОВНО НИВО. Знам че преди 1944та сме били скапана аграрна държава, с черни пътища, само до реките, 100 автомобила, 10 автобуса, и 120 велосипеда. Но поне сапун в опаковка, не сме ли правили??? Знам че лукчета насипно, са били единствената стока от нещо като фабрика. .
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 26.01.2014 в 00:34
Капитализма е зло, много зло. Но с въвеждането на монетаризма на Фридман, се смята че това зло е поправено. Тоест, те смятат да дават принадената стойност на работниците, да я връщат на пазара, като кредит. Ако схващате, какво казвам, вече няма да се чудите за историята в политиката и икономиката. Преди монетаризма на Фридман е имало нужда от злато, за да няма инфлация, но и за ликвидността на банковата система. Тая нужда от ликвидност в банковата система е направила всички войни и революции. И кризи. Та така, а сега накъде, с тези дългове, и понижено потребление след кредитният бум? Ако през 1913 година металното покритие на левовите банкноти е над 40%, през 1920 година то спада до 1,56%. По това време германската марка и австрийската крона са в още по-тежко положение с покритие съответно 1,43% и 0,38%. В края на войната вземанията на БНБ в Германия възлизат на 1 милиард марки, но поради специфичните условия на военните аванси тя не може да разполага свободно с тях и те на практика са блокирани в германски банки и са ликвидирани от хиперинфлацията в Германия в началото на 20-те години. За периода на войните стойността на българския лев намалява около 14 пъти до 1919та. С минималните златни резерви на БНБ и обезценката на нейните вземания в чужбина, единственото покритие на лева остават вземания от българската държава, които на практика са неликвидни. През първите години след войната левът е силно нестабилен, като стойността му се променя значително, в зависимост от общата конюнктура и фискалната политика. Още 1200% инфлация има от 1935та до 1944та. После в началото на 50те се прави деноминация, но не голяма, и друга през началото на 1960те, не че комунистите са правили инфлация, тя е била от преди 1944та. Това е истината. А златото връзва ръцете на банкерити и води до дефлация и липса на ликвидност дори при 100% златно покритие, депозитите са обезпечени с кредитити. Ако една торба със злато я внесеш в банката, банката я дава на кредит, после същата торба със злато се връща в банката като депозит, и така когато настане недоверие в банковата система, двама ще искат тази торба със злато, но може и сто човека да са, или поне пет – както е сега в България – банките имат 20% ликвидност. И тогава какво правим?? Не обезпечените пари дават решение на този проблем, но и на проблема с гниенето на капитализма – поне докато дълговете станат космически. Първата световна, свалянето на царя на Русия, и османската империя, китайска революция 1911та, са поради липса на златно покритие в САЩ и британската империя. Тази инфлация в Европа тогава, е точно заради това. САЩ и Британия източват златото на цял свят. Американските банки точно поради липса на златно покритие правят федералния резерв. След кризата на борсите през 1907ма, Морган е помолен за помощ да даде злато, Руския цар също помага, но златото не е достатъчно. Дори след източеното злато от Русия, Европа, Османската империя, и от света, след нова криза на ликвидност – 1929та, настъпва пак липса на златно покритие. И преди да се намеси Рузвелт, хората от тамани хол и американските банки с федералният резерв, подготвят Хитлер… След войната, дори преди да приключи, светът е на колене, и доларът става злато и резерв за страните с капитализъм. На тези без капитализъм, те и без това са на командна финансова система. Капитализмът е намален чрез кейнсиянска икономика, щото той може да умре когато се спестява – депозитите имат нужда от златна ликвидносст – тоесст нараства нуждата от злато. Но банките страдат от това положение, но Милтън Фридман им помага чрез своят монетаризъм. Така америка вече може да създава пари чрез дълг, фиат пари, дългът е покритието. И останалият свят пък няма избор. Но при такава система на команден долар и валути, вече няма да е нужно да има страни с командна икономика, и се решава соца да се закрие. Команден? долар, реЙтинги, форекс, борси, марката и йената бяха на везните като конкурент, после беше нужна валута от страна с размери и икономика на САЩ, като изравнител на везната, това е еврото. Едното крепи другото. Джордж Буш, облекчава данъците като типичен десен, и бюджетът на САЩ е празен през август, след атентатите ФЕД – банковият резерв на САЩ който печати ликвидност за банките и срещу облигации на правителството обявява че ще изпълни всички искания и прави лихва 1%. Доказано е, че самолетът на кадрите е видео ефект, и никой не го е видял. Когато си отива Буш, отново затяга коланите и прави десни данъци, и това е причинило ниска ликвидност, в банките, и те увеличават лихвите, така кредитният бум е сломен, и растежът е спрян. Кенеди е убит заради това, че въвежда сребро, за да спаси светът и доларът, заради дефицита на злато. Златото не е достигало, ето защо е въвел сребро. Само това е истината. Създаването на ФЕД, става заради недостиг на злато. Банкова ликвидност и липса на ликвидност, е когато една торба със злато я внасяш в банката, банката я дава като кредит, примерно за къща, този който взима парите за къщата, той дава отново същата торба на банката, и вече има двама клиенти за тези депозирани пари, но може и да са сто, или поне 5 клиента, както е ликвидността в България – 20%, и при криза и недоверие в Банковата система те ще си искат златото.. ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА, СТАВАТ ВОЙНИТЕ И РЕВОЛЮЦИИТЕ, СМЪРТТА НА ЦАРСКОТО РУСКО СЕМЕЙСТВО Е ДОБРА ЗА ФЕД. А СЛЕД ТОВА НАПЪЛНО ПРЕМАХВАТ ЗЛАТНОТО ПОКРИТИЕ – КАТО ТО НЕ Е СТИГАЛО ЗА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ, И БРЕТЪНУУДС ДОГОВОРА Е БИЛ ДОГОВОР НА ФЕД КЪМ ВСИЧКИ СТРАНИ ОТ ДОГОВОРА, А ИТЕЗИ С ВАЛУТЕН БОРД КЪМ ДОЛАРА. ПЕЧАТАНЕТО НА ДОЛАРИ УЛЕСНЯВА БАНКОВАТА ЛИКВИДНОСТ; Кой не знае че Марксовият край на капитализма е отложен с марксизъм на кредит???????????? И ТАКА, непридържането към златният стандарт по Рикардо, или стокови пари, прави възможно неограниченото даване на кредити, което е въздух за гнилия капитализъм. Така плодовете на капитализма не изгниват а се купуват на кредит. Кредитните и дебитните карти, помагат на банките за повече кредити при запазване на ликвидността.. Няма нищо случайно.
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 26.01.2014 в 00:35
Буржоазните икономисти - десните - неолибералите, изчисляват производителността на трудът - по това колко долари се падат на зает в селското стопанство, като се смятат заетите в този сектор, и колко е произвел, БВП от селско стопанство се дели на заетите в селското стопанство. Ако на немец зает в селското стопанство се падат 100 000 долара, на българин 10 000 долара, на африканец 1000 долара. Значи немците са 100 пъти по-производителни от африканците, а спрямо нас - са 10 пъти. Една диня в Япония струва 50 долара.
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 26.01.2014 в 00:38
Производителността на трудът в България е ниска, заради старо ноу хау и машини. Но и заради дейности свързани с производство на ниска добавена стойност, спрямо развитите икономики. Това се дължи на ниските заплати, което кара дори едно семейство да не работи във фурната си, или на земята си, а да наема евтина работна ръка. Като ниските заплати са фактора, българите да не се възползват от сектора на услугите, и този сектор да е по-малък от този на развитите икономики. Разбира се, по-развитите икономики взимат добавена стойност и от кредитите - което е увеличение на потреблението. Иначе, реално българският работник прави БВП - 40 000 долара, а немският работник - 80 000 долара, реален БВП. Което значи че стандарта на българина, трябва да е равен на стандарта на работник в Германия - взимащ два пъти по-малко от средната заплата. Ако минималната заплата в България е 25% от БВП, ще станем развита икономика. Номиналното БВП на зает в България е 38 000 лева.
Гуньо Простия на 31.01.2014 в 23:10
Многоуважаеми г-н Гочев, Вашият текст с разсъждения за мъдрите и умните хора, с които Бог или Съдбата, чрез третата орисница, дарява другите не толкова мъдри и умни от хората, навежда на една много тревожна мисъл. Според текста Ви, мъдрите и умните хора, неясно защо са наричани, някак си обидно за тях, интелектуалци, са тези, които могат да формулират и поставят общополезни задачи и да обясняват начините за решаването им, както и да организират този процес. В стари времена, функцията на немъдрите и неумните се е заключавала в доброволното признаването от тях на полезността и целесъобразността на изреченото и показаното от мъдрите и умните хора и във възприемането и практическото прилагане на мъдрите и умните, да ги наречем по-просто, съвети. Медиатор между първите и вторите е било живото и писменото слово. За нас българите, примерно, този “медиатор” след 1824 г. става “Буковар с поучения” на П. Берон и учителите, които обучават с него малки и големи от неукия народ. Оставяйки всичко станало до тук и отправяйки поглед към настоящето ни, възниква тревожната мисъл, с която започнах коментара си. А тя възниква, когато човек се замисли, а тези, които всяка сутрин, обед и вечер прекарват, по-точно бълват, през екраните, ефира и страниците на медиите “квичащото стадо от свине” през центъра на “селото” (изразът в кавичките е на бивш германски посланик в България и публично заявен), мъдри и умни хора ли са, та ние “немъдрите и неумните” да се оставяме в “ръцете им”? А и тези, които ни представят от същите екрани, ефир и страници, за мъдри и умни, действително ли са такива, като ги гледаме, слушаме или четем? Действителността ни, по най-,най-скромното ми мнение, неоспоримо показва, че ние обикновените хора - българите, сме оставили тя да се сътворява не от мъдри и умни хора, а от точно обратните на тях. Всичко това напомня за времето на Златния век при Симеон и разсипията по времето на неговия син Петър, с когото нашият небесен покровител Св. Иван Рилски не е пожелал и да разговаря и не му е приел подаръците и при когото възниква и се развива богомилството, като най-ярък израз на отричане на неговата пагубна дейност за българите, довела до погуба на първата ни държава на юг от Дунав. Та “тези” сегашните глупаци не ни ли водят към същата участ?

Напиши коментар