Това беше преди един век. Европа излизаше от Първата световна война. Най-острите умове разбраха, че световната хегемония неумолимо е преминала отвъд Атлантика. ХХ век ще бъде американски. Пол Валери отбелязваше горчиво, че “Европа мечтае да бъде управлявана от американска Комисия”; Пол Моран пишеше “Световни шампиони” (Champions du monde, роман за упадъка на Стара Европа и появата на американската империя), а Робер Арон - “Американският рак” (Le Cancer américain). Под тяхното перо, “американската мечта”, която френските интелектуалци измислиха след войната за независимост в края на ХVIII век, бе напът да се превърне в кошмар. Сто години по-късно, Китай замени Америка.

 

 

 

Това е една добра и една лоша новина за лидерите на тази страна. Добрата е, че дебатите изглежда са приключили: ХХI век ще бъде китайски. Лошата е, че времето за екзалтация, във всеки случай за самодоволство, е минало. Въпреки че никога не е имала възвишеността на американската метча, наистина имаше “китайска мечта”, страната на “щастливата глобализация”, в която общуваха алчни капиталисти, либерални издатели и идеолози, които възторжено бяха открили своя изгубен рай, очаровани френски и европейски политици, които пътуваха до Пекин, както техните предшественици бяха пътували до Ню Йорк през 1945 г., в Берлин през 1900 г. (и през 1934!) и в Лондон през 1860 година.

 

Врява и безумство

 

С книгата си “Китай е(и) светът” (La Chine e(s)t le monde), Софи Боасо дьо Роше и Еманюел Дюбоа бият звънеца за края на антракта. Във всеки случай двамата изследователи, единият от Френския институт за международни отношения (Ifri), другият от Института “Томас Мор”, биха искали да отворят очите на френските наблюдатели. Те деконструират успокоителния дискурс на китайските пропагандисти и техните западни (подкупени?) посредници за мирната и доброжелателна сила. 

 

Напук на прочутия Сун Дзъ и неговото “Изкуство на войната”, историята на Китай, подобно на тази на Европа, е изпълнена с врява и безумство, войни и завоевания. Не се говори за тяхната колонизация, защото никога не е имало деколонизация. Уйгурите, тибетците, монголите никога не са се освободили от китайското завладяване, защото тяхното население е било удавено от постоянна китайска имиграция; все едно 2-та милиона мюсюлмани, които са живеели в Алжир през 1830 г., да са били залети от милиони французи, които живеели от другата страна на Средиземно море!

 

Противно на това, което предъвкват нашите глупави либерални редактори, проектът на Дън Сяопин изобщо не е бил либерален: неговото икономическо отваряне към света е било само радикален начин за  спасяване на комунистическата революция: Новата икономическа политика на Ленин, доведена докрай. Китай, след Чили през 70-те г., показва, че капитализмът не е непременно свързан с демокрацията и дори има известен вкус към диктаторите, независимо дали са военни или комунисти.

 

Що се отнася до Китай, той жадува за исторически реванш над западняците, които доминираха над него и го нарязаха на парчета през ХIХ век. Той е воден от националистическа, дори расистка амбиция: по стъпките на Япония, която възхваляваше превъзходството на жълтата раса над белия човек, бил той руснак (1905 г.), французин (Индокитай) или американец (Пърл Харбър), Китай смята, че ще успее там, където в крайна сметка японците отстъпиха.

 

За постигането на тази цел всички средства са добри. Всички противоречия - също. Китай иска маслото, парите от маслото и усмивката на млекарката. Млекарката, това сме ние. Китай иска да бъда едновременно и велика сила, и адвокат на слабите; призната пазарна икономика и развиваща се страна. Той продължава да открива електроцентрали на въглища и критикува Тръмп, който изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата. 

 

Си Дзинпин направи големи изказвания в Давос за ползите от свободната търговия, но забраната на “Гугъл” и “Фейсбук” на китайския пазар позволи на “Алибаба” да стане интернет гигант. Същият този протекционизъм, който позволи на Америка да стане първа световна сила в края на ХIХ век. Прехваленият път на коприната, е най-лошото от плана “Маршал”: този, който помага, печели най-много, но американците поне правеха дарения, а не даваха заеми. 

 

Мухи на гърба на слоновете

 

Именно Рене Жирар ни позволи да разберем най-добре положението; китайците са обзети от миметическо съперничество с Америка, на която се възхищават, и мразят толкова силно, колкото й се възхищават. Ние, французите, много добре разбрахме този миметически механизъм с Англия през ХVIII век и с Германия през ХIХ век: всеки път това предизвикваше война.

 

В този дуел на гиганти европейските страни (но също и азиатските) са мухи, които се опитват да не паднат от гърбовете на слоновете. Софи Боасо дьо Роше и Еманюел Дюбоа твърдят, че Европа е трети партньор, но забравят урока на Бисмарк: “В игра с три сили е най-добре е да си една от двете”. 

 

Още по-лошо: когато приемат неумолимото отслабване на своята скъпа “Европа”, те съжаляват за това в името на вниманието към слабите и бедните, сякаш тази евангелска добродетел е била в основата на европейското господство над света; сякаш именно този хуманизъм, доведен до крайност, “тези полудели християнски идеи” (Честъртън), не бяха в основата на днешните европейски нещастия; сякаш принципите на либералната демокрация, с които китайците се шегуват и които изобличават, не без основание, не бяха извратени от самите европейци, в името на религиозна и фанатична концепция за правовата държава и човешките права. Сякаш американските и европейските елити не създадоха със собствените си ръце, и то на гърба на собствените си народи, тази китайска сила, която сега ги ужасява. 

 

Като добър комунист, Дън Сяопин познаваше прочутата формулировка на Ленин: “Капиталистите ще ни продадат и въжето, на което ще ги обесим”.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

21 коментар/a

Мильо Лудия на 06.02.2019 в 20:59
България навремето първа призна Китай, което може да се използва като капитал, но ние сме толкова продажни, че последни ще се усетим да променим курса.
сафо на 06.02.2019 в 21:15
Представете си само за момент Китай при днешната конфигурация, но без Русия зад гърба му. Колко мислите че ще се задържи на днешното си положение, преди западняците хитро и майсторски да му спретнат я цветна революция, я разрушителна война?!
Китай на 06.02.2019 в 21:41
отхвърля християнството но християнството е религията, която създава култура на свободен пазар, с конкуренция и дава най добрите отношения за развитието на държавата, икономическото общество, бита и семейството и църквата и образованието и здравеопазването и всяка друга човешка дейност. Не философии на Маркс, Лао Дзъ, или Конфуций, или дори Буда, а християнството е най добрата религия и то религия с четириединен Бог. В Китай има 100 милиона християни, но напоследък им забраняват всякаква религиозна дейност. Така, че Китай не ги чака добро. Досега американци и европейци и японци които инвестираха в Китайската икономика, изнесоха цели производства и заводи в Китай, като се мислеше, че Китай ще станат демократична капиталистическа държава. Но в Китай има частни монополисти и еднопартийна диктатура, която партия - ККП - дори да се нарича комунистическа и системата - комунизъм, всъщност е фашизъм, както е и в Русия Защото диктатура и частно монополистическа икономика има само във фашистките държави. И Тръмп се усети, че създава голям икономически и военно политически гигант и изтегля заводите от Китай, същото направиха и японците. Това ще започнат да правят и европейците и ще направят протекционистична политика за китайските стоки и растежа на Китай ще спре. А Китай може да се развива само ако взема или краде американски и европейски технологии. Една Япония с 130 милионно население е практически с 10 пъти по малко народ. Китай има милиард и четиристотин души население. Всеки един китаец топлийка да прави, а Америка да работи с роботи, пак ще има голям БВП. Както например е Индия с население от 1 милиард души и триста милиона, макар и селско стопанска страна има също огромен БВП. Но САЩ имат 330 милионно население и те растат демографски. А само преди 35 години имаха 230 милиона. Докато СССР имаше 264 милиона, а сега Русия има 143 милиона население. Дей Илия на кирия. Та като се изтеглят чуждите капитали от Китай, аз не знам дали тази деспотична държава ще се развива.
Мильо Лудия на 06.02.2019 в 22:09
Та като се изтеглят чуждите капитали от Китай, аз не знам дали тази деспотична държава ще се развива. Бъди рахат, тя се развива 3500 г. преди някой да е чувал за Америка, която даже не е успяла да измисли собствен език.
JJJ на 07.02.2019 в 09:35
"Европейците подариха на китайците модерната индустрия за сметка на собствените си народи"- абсолютно точно казано. Когато през 1995-1996 г. разговарях с италиянски бизнесмени, те се чудеха къде да инвестират: в България или Китай. Избраха Китай и в Китай започнаха да се произвеждат най- добрите маркови стоки от черната и бялата домакинска техника, а също японски телевизори, компютри, озвучителна техника. Европейците по рождение са тъпи, от векове разединени, избиват се безсмислени войни, налагат си санкции и винаги са ставали жертва на "мастерите" от Великобритания и Америка. През 21 век, ако не се осъверестят ще робуват на Китай.
А бе на 07.02.2019 в 09:41
всички знаем как се развиваше Китай при Мао, и по времето на културната революция, което беше социализма или комунизма. Дън Сяо Пин създаде капиталистическа икономика и САЩ започнаха да инвестират в Китай, защото искаха да се изгради капитализъм и се надявахме в Китай да се създаде демокрация с много партийна система. Даже се създаде колективно ръководство, като китайски лидер трябваше за управлява най много два мандата. Но комунист, като усети власт, вече не я дава докато не умре. Така и Си Дзин Пин му се услади властта и иска да е до живот начело, като даже това, което той мислел, било за китайците като от Бог. Той даже ще иска да бъде обожествен и ще кара китайците да четат мислите му. Такива са заявките му и записаното в Конституцията на Китай. Но всяка диктатура с монополистични компании и фирми на пазарите създава държавно монополистичен капитализъм - империализъм, който според Георги Димитров е фашизма и пазарите се превръщат в монополно средство за обръщение с частен монопол. Защото социализма е с държавен монопол. А това е разликата между социализъм и фашизъм - дали има частен или държавен монополизъм. А там където има монопол винаги има икономически кризи и то латентни икономически кризи. Затова Китай ще спре развитието си. Може би трябва да ви обясня как стават кризите при монополизма? Когато една фирма има монополно положение в средството за обръщение, тя вдига цените до монополно високи и извлича с монополни цени монополно високи печалби. А на работниците намалява заплатите, защото те са изучили машините и произвеждат с рутинен труд. Не внедрява нови машини и технологии, защото разчита на монополно високи печалби до физическото остаряване и развал на тези машини, и чак тогава може да внедри нови машини. Така във средството за обръщение има много стоки и свръхпредлагане и неплатежоспособно търсене, което е икономическа криза според Маркс. Така има латентна криза, не се внедрява Н.Т.Прогрес хората живеят зле и икономиката тръгва назад. Затова Китай няма да се развива докато няма конкуренция на пазарите. Но ако има конкуренция в икономиката то трябва да има конкуренция и в политиката. А в Китай се установява диктатура на една партия и един човек. Затова там развитие няма да има.
грейки на 07.02.2019 в 09:58
Много ми е смешно как този еврейски автор си вярва, че американците били давали даром на европейците. Примери, естествено, липсват, просто защото това е заблуда или лъжа. Горкият, мисли си, че и нас ще избудалка... Аз лично не виждам особени приноси към нещо в неговите писания. Чудя се на редакцията защо толкова често го превеждате и препоствате тук, след като същите усилия и същото мастило биха могли да отидат за някои доста по-ценни и значими размишления и автори?!
Бат'Ваню на 07.02.2019 в 10:02
"Китай иска маслото, парите от маслото и усмивката на млекарката. " Предполагат в оригинал Le beurre, l’argent du beurre et la fille de la crémière Просто кажете "Китай иска всичко" и оставете на мира непреводимите френски изрази.
Ханибал Барка на 07.02.2019 в 12:13
Много интересен текст. С малки корекции в постановките, Ерик Земур ме кефи. И все пак, 21 век няма да е китайски. Въпреки неистовата пропаганда на руснаците в тази посока. Никога не успях да разбера този парадоксален тъпизъм, който шества по руските политически тв предавания - радостта и насладата ,с която обясняват възхода на Китай и "сгромолясването на либерална Америка", както я наричат /Америка е толкова далече от сгромолясване, колкото и това Русия да я настигне икономически в следващите 1-2 милиона години/. На такива говеда и Бисмарк с елекрошок в задника не може да обясни елементарната логика, че ако Китай стане глобална сила, първата му свидна жертва ще е съседна Русия. Без война - просто ще колонизира Сибир и ще го изкупи с проекти. И другото, което не разбират руснаци и русофили - Китай никога няма да си развали рязко отношенията с Америка и Европа, без чиито пазари и технологии е едно нищо умножено по милиард и половина. Равно е на нула - питайте децата в трети клас.
Философия и Мадуро на 07.02.2019 в 13:18
Когато Маркс и Ленин говорят за философия, то те най вече разглеждат философските закони на диалектиката, които изкривяват до неузнаваемост. Закона за количествени натрупвания и качествени изменения. Действително количествените натрупвания водят до качествени изменения, но тези качествени изменения ставали с взрив, скок, революция,според Маркс и Ленин. А това може да стане, чрез взрив скок и революция, само ако се промени химическия състав на веществото.Обикновено химичните реакции са екзо и ендо термични А тук става дума за промяна на агрегатно състояние на веществото, при което има физическа реакция. Например водата при нула градуса става лед, при 100 градуса става пара. Но не се променя химическия състав на водата, а се променя агрегатното състояние, което е физична реакция. Натрупва се количество топлина и се променя агрегатното състояние на водата. В това се състои закона за количествените натрупвания и качествени изменения. Например и барута от твърдо състояние става течен, което е физична реакция. Но ако се удари с чук, следва взрив, което е химична реакция. В обществото се натрупват изобретения и технологии, като компютри, смартфони и стана революция, като се премина в общество, където се замени умствения труд на хората чрез машини - компютри, и се влезе в нов обществен строй, но не с революции и взривове и убийства, което е един вид химична реакция, а с физична реакция с количествени натрупвания на нови изобретения, и качествено нов строй. И това е революцията, а не чрез убийства и революции, което се опитва да прави Мадуро във Венецуела. Защото при Мадуро с неговата революция ще се промени химическия състав на обществото. От капиталисти и Наемни работници, чрез взрив - революция, според Ленин и Мадуро ще се създаде бюрокрация, която е едно ново химично състояние на икономическото общество. Докато истинските революции, стават като се запазят старите класи, но се създават нови класи, като новата богата класа са капиталисти като Бил Гейтс, Марк Цукърбърг и др, а новите наемни работници са компютърните инженери. Та основния извод от всичко което писах, е,че Маркс и Ленин говорят за революции, взрив, скок, като за химична реакция, а истинската революция е като се променя физическия състав на веществото, в случая агрегатното състояние при водата и ново Информационно общество при обществото.
ЗИП на 07.02.2019 в 13:32
На руснаците им е през макарона, че Китай може да е заплаха за тях . Те искат Америка и Европа да бъдат пометени дори ако това означава от Калиниград до Гуанджоу да има "общо политическо пространство". Русия иска "исторически реванш" и тъй, като тя няма сили затова, вижда себе си , като инструмент в ръцете на Китай а Китай, като ледоразбивач, който ще помете либералния Запад !
Ханибал Барка на 07.02.2019 в 14:35
Ей, тъпичкия подписан като ЗИП! И какво следва, когато "лошия Запад" и Америка бъдат пометени от ледоразбивача Китай? Хората с IQ над 80 първо ще си зададат въпроса какъв свят ще им предложи Китай и Русия, която по всички принципи на управлението описани още от Николо Макиавели в "Принца", вероятно ще е сведена до суровинен придатък на същия този този Китай. Само душевноболните и психопатите мечтаят за исторически реванш без да пресметнат последиците от него. Слава на Провидението, че живеем в свят оформен от Европа, нейната култура и нейните първи производни като САЩ, Австралия, Канада и Латинска Америка. Че, ако живеехме в свят оформен от Китай и неговата култура, още щяхме да подсмърчаме голи и боси в оризищата. Китайщина от сутрин до вечер, ден след ден, цял живот.
европа на 07.02.2019 в 15:52
европа се ояде и надебеля в пресита и удобства; Европа става едно старче което дрънка за славните дела от младостта си. Духът няма нужда ние да сме бедни, гладни, в скръб или в голяма нужда - ние сме тези, които се е сещаме за него само на голям зор. Кой Дух ? -- има само един, който дава живот - Светия Дух на Светата Троица. Много са, които изсмукват живота който Духа налива. Губим Духа който не остарява и дава живот - живот във всяка форма, живот в пълнота. Знаем думте : Духът спасява болното тяло. Здрав дух, здраво тяло. Но в сърцата си и на дело сме далече от Духа. Заменихме живия Дух с нашата гордост и арогантност. Забравихме кой е Той и кои сме ние - ние, които не можем да живеем и 5 мин без дишане, се надуваме и се мислим богове. Духовния разпад върви преди физическия и у нас.
европа на 07.02.2019 в 16:00
европа върви надолу защото губи Духа. Не е късно да се обърнем , но едва ли ще стане. Европа е много болна от липса на християнска Вяра. Меркел и сие отавна са се продали за власт и пари. Европа няма да умре бързо, ще е дълга агония.
Ханибал Барка на 07.02.2019 в 14:35 на 07.02.2019 в 17:12
Правите твърде лекомислени изказвания за Русия, която очевидно не познавате отвътре, в противен случай или щяхте да я обичате, или тактично да си замълчите, а вие изпадате в ярост спрямо онова, което не можете да схванете в нейните претенции спрямо този свят, които никак не съвпадат с равния, линеен хоризонтал на вашите тривиални очаквания. Китай няма как да колонизира Русия просто защото той не е колонизирал още собствения си северозапад, а в Сибир условията са много по-сурови, отколкото в Китай. Има какво да се колонизира от Китай, но това не е Русия, а Източна Европа и някои южни приморски части на Европа, както и обширни територии в Африка и Латинска Америка. Да не забравяме, че все пак СССР е създател на КНР през 1949 г. и съветски/сталинов е приносът Китай да бъде постоянен член на СС на ООН - факт, който западняците винаги с неохота си признават, затова и често премълчават. Освен това Китай е нищо без челния опит а съветската военна школовка и руските военни технологии и оръжия - а подобни той няма как да получи от Запада, по обясними причини. Никак не е случайно, че някой далновидно е писал тука сред дискусията постове за Св.Дух. Победителят ще бъде този, с който е Св.Дух, а това е Русия - и ви уверявам, че Духът има провидението и интенцията да направи така, че Китай да бъде съюзник и сътрудник на Русия в праведното й дело по възстановяване на хуманните начала в света, които сатанинският Запад продължава да разрушава така упорито в името на безпринципния си експанзионизъм. Просто защото Китай е страна с древна култура и съхранено даоистко и будистко наследство.

Напиши коментар