Бялото мнозинство се превръща в малцинство в собствената си родина, а белите хетеросексуални мъже се превръщат в граждани трета категория в страната на Джон Уейн.

 

 

 

Дълго време тя беше като другите. Журналистка, следователно лява, неизбежно лява; шеф на бюрото на “Радио Франс” във Вашингтон, тя бе завършен боец (Афганистан, Китай, ЮАР и т.н.), идентифицираща се с колегите си, повечето демократи; французойка, тя мечтаеше да бъде американка, според имперския процес, описан прекрасно от Режис Дебре. Когато най-накрая придобива скъпоценното си американско гражданство, Лоранс Симон стига до своя Граал; започва своя път към Дамаск. Тя описва с рядка честност и журналистически професионализъм, които можем само да похвалим, което не се отнася за стила й, прекалено небрежен и разговорен. Но общият интерес надделява над посредствеността на формата: Лоранс Симон ни показва една Америка, която все повече прилича на старата Европа и особено на Франция, най-често за лошо и рядко за добро. 

 

Нашата френско-американска журналистка описва предизвествената смърт на Америка на Токвил, тази бяла, християнска, много християнска Америка, основана на ценностите на труда и свободата, за да бъде заменена от една все по-атеистична Америка, все по-католическа и мюсюлманска, в ущърб на протестантите, все по-малко бяла, все по-социалистическа, все по-управлявана от политическата коректност, все по-доминирана от 

 

етническите и сексуални “малцинства”, които се радват на мощно финансиране от милиардери прогресисти, чиито най-виден представител е Сорос,

 

но далеч не е единственият. Така Фондация “Карнеги” е похарчила през 2003 г. 100 млн. долара, за да защити имиграцията (законна и незаконна). 

 

Това е една от американските особености: парите текат като река за крайната левица, била тя проимигрантска, феминистка, ЛГБТ или откровено ислямистка. Всички тези организации, подкрепени от бобита* отвъд Океана, са образували ядра в университетите, медиите и използват правосъдието, за да накарат своите противници да млъкнат и да ги съсипят. Както във Франция. Повече, отколкото във Франция. 

 

Богатството на донорите и институционализацията на лобитата, които превръщат търсенето на гласове в  купуване на гласове, облагодетелстват богатите (дарителите) и добре организираните (малцинствата). В западната страна, която беше най-неподатлива към социализма и марксизма, политическата коректност завоюва културната хегемония, за която говореше Грамши. 

 

 

Лоранс Симон не се колебае да обвини Барак Обама - икона на френските медии - и социалистическите, дори комунистически влияния, подхранили неговата борческа младост. Тази модерна жена изобличава без преструвки 

 

еволюцията на феминистките движения. 

 

Интервюирала преди смъртта й американската Симон дьо Бовоар, Бети Фридан, тя се осмелява да припомни, че “в личен разговор, както и в своите текстове, тя изразяваше на стари години опасенията си, че феминисткото движение ще бъде обкръжено от лесбийките, в името на приобщаването, но също и с риск от изключването на другите жени. Историята доказа, че е права”.

 

Тази тройна демографска, идеологическа и социологическа революция е напът да преобрази американската левица. Демократическата партия открива ново очарование в социалистическите тези, но не само: агресивниият феминизъм, хомосексуализъм, дори транссексуализъм образуват чудата и парадоксална двойка с подема в партията на ислямо-левичарството и неговия млечен брат - антисемитизмът. Илхан Омар заседава забулена в Камарата на представителите. 

 

Американските университети са напоени с финансовата мана на Саудитска Арабия и Катар. 

 

Още в началното училище прогресисткото индоктриниране надделява над обучението. 

 

Но най-трагична и най-трогателна е картината на бяла Америка, която тя обрисува: демографски упадък, съпътстван от професионален, социален, здравен и дори сексуален упадък. 

 

Истинско бедствие: 

 

“Сред богатите страни, САЩ имат най-високото ниво на детска смъртност и най-ниската продължителност на живота. (…) Едно от пет деца гладува, а четири от пет са недохранени (да не говорим за медицинската зависимост към опиатите) (…) Нивото на тестостерона е намаляло в щатите на Запад и особено сред белите мъже от работническата класа и средната класа. (…) Шансовете на децата от средната класа да се справят по-добре от родителите си са намалели с 90 до 95 процента, но доходите на най-богатите американци са се увеличили над три пъти”. 

 

Между 1999 и 2014 г. са нараснали с 43 процента самоубийствата сред белите мъже и с 10 процента при безработните бели мъже от 25 до 54 години.

 

Зашеметяващи цифри, които се обясняват с двойната политика, родена през 60-те години на миналия век: от една страна, масово отваряне за имиграцията, дошла от целия свят, докато до 1965 г. тя е била ограничена до онези, които идват от Европа; въвеждане на методите на 

 

позитивна дискриминация в полза на черконокожите, после на жените, 

 

която през годините се е превърнала в откровена дискриминация на белите мъже, дори и много квалифицирани, в полза на жените, особено ако принадлежат към етническо малцинство. 

 

Този двоен натиск води дотам, че 

 

бялото мнозинство се превръща в малцинство в собствената си родина, 

 

а белите хетеросексуални мъже се превръщат в граждани трета категория в страната на Джон Уейн.

 

Разбираме, че прогресистите са довели Америка до 

 

война между половете, война между расите и война между класите. 

 

Разбираме, че вотът за Тръмп е бил последният вик на тези “бели мъже от народните класи” (а често и техните жени), които отказват да умрат. Разбираме, че нашата журналистка не само разбира, но и одобрява това жизненоважно сепване. Разбираме, че надбягването с времето и смъртта на бялата Америка придава на мандата на Тръмп трагична окраска, далеч от обидите, с които го заливат, и палячовщините, с които е свикнал.

 

* Бобита - от bobos - буржоа бохеми - б. пр.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

Бесът на завистта

Бесът на завистта

“Завистта е бяс, който прави непоносима мисълта за всяко благо, достиг...

14 коментар/a

Eisblock на 03.10.2019 в 19:01
Много сериозен преглед на книга занимаваща се с една трагична тема! Нещата са стигнали до там, че всяка една критика над осакатената действителност, се квитира че била "Език на омразата". Естествено за самозащита, е измислена тази морална, психологична, интелектуална и съвсем реална белезница срещу остатъците на нормалният Говор. И през тази призма на разглеждане всички на пръв поглед безумни Локални и Глобални събития добиват яснота, идват на фокус и издават контурите на една стройна и логично построена система за ликвидиране на бялата раса. Знам, знам, че "раса" е забранена дума или най-малкото, ни е вменено да се страхуваме от изговарянето 'и. Но какво да правим, ние, всички тези - хетеро-сексуални, умерено или не закърмени с християнски ценности, морал (поне до някъде) и с такава етика? И на всичко отгоре, повече или по-малко сме останали нормални и не искащи да изчезнат от света, бели хора? ... И да, да - знам! - Срамувам се, че съм бял, а и не ми се умира веднага, какво да правя? Сигурно и на останалите наоколо не им е хубаво... А това е много лошо нещо - защото предполага, може би, възникване на нови бойните полета за отвоюването на Европа обратното.
observer на 03.10.2019 в 19:05
Една от причините още на времето да се откажа категорично да чета френска литература беше пълната смислова бъркотия, с което един читател, който не е французин се сблъскваше. Така е и с тази объркана статия, в която е трудно да се прецени, дали симпатиите на автора са към WASP, дали е рефлекс от хилядолетното национално съперничество с англосаксонците, та дори освобождението си от Хитлер да посрещат с неблагодарност, или злорадство, че не са единствените, залени от вълната цветнокожи мигранти.
Санчо на 03.10.2019 в 20:32
Отличен материал! В този случай под формата на рецензия френската журналистика демонстрира, че професионализмът в някои издания още е жив. По съдържание казаните в книгата неща са добре известни. Все пак не е зле да се повтарят заради младите читатели, които тепърва ще се сблъскват с една уродлива действителност, която съм имал възможността да наблюдавам на място.
Жорж Санд на 03.10.2019 в 20:47
Залети, не залени
“Едно от пет деца гладува, а четири от пет са недохранени” на 03.10.2019 в 22:06
Що за идиотско твърдение?
Разбираме, че прогресистите са довели Америка до война между половете, война между расите и война между класите. на 03.10.2019 в 22:11
Разбираме, че си имаме работа с пропаганда примитивна до степен, каквато не познаваме. И в периоди на най-остро противопоставяне от нашата страна на Желязната завеса не са писани подобни глупости, при това с явната цел да бъде обиден цял един народ.
Zurvi z aim tA chi si stalinis на 04.10.2019 в 00:06
NE MI padai NA mushkata
Лазар Кузев на 04.10.2019 в 00:25
1.Война /по - ярка, или по - приглушена/между класите винаги е имало по силата на това, че едно властническо малцинство по различни начини е подтискало мнозинството , на чийто гръб живее и богатее. 2.Войната между расите до голяма степен е производна от войната между класите, но с голями добавки от расова и религиозна специфика. "Заслугата " на прогресистите е само в хипертрофирането на тези добавки. 3.Войната между половете обаче е изцяло тяхна "заслуга".
амисега на 04.10.2019 в 00:37
Бивш служител на реда уби с нож четирима полицаи в центъра на Париж
Ханибал Барка на 04.10.2019 в 00:58
Ерик Земур - готин и точен, както винаги!
Войната срещу бялата раса е проблем на бялата раса на 04.10.2019 в 02:20
Сериозно се съмнявам в колективния ум на бялата раса. Проблемът на бялата раса е, че начело на бялата раса и над бялата раса стоят врагове на бялата раса. Резултатът е, че в началото на XX век бялата раса е била 1/4 от населението на планетата, а в днешни дни е само 8% от населението на планетата.
Дональд Иванич на 04.10.2019 в 04:59
Според някои британски учени едни от ранните мигранти в Европа са били чернокожи африканци от племето Хомо сапиенс. Белите европейски неандерталци подценили опасностите от мултикултурното съжителство с придошлите от Африка и това довело до закономерния крах на цяла една цивилизация. Други учени отбелязват обаче, че същата цивилизация не е оставила други културни следи освен оглозгани кости в родните пещери и затова не е съвсем ясно, какво точно се е случило. Любопитен факт е, че след определен период заелите мястото на белите неандерталци мигранти, също избелели, вероятно поради липсата на достатъчно слънце в отнетите от неандерталците пещери, а и в резултат от смесени бракове, особено на север. Липсват сведения, дали мигрантите са били още черни, когато преди тридесетина хиляди години оставят и първите примери на улично, така да се каже, изкуство, графитите в пещерата Алтамира. Но е безспорен факт, че с тях Европа се променя безвъзвратно и драматично. Много по-късно този процес се повтаря и на един друг континент и така изчезват няколко велики цивилизации, прочути с човешките си жертвоприношения, както и с това, че не им е стигнало времето да открият колелото. За сметка на това обаче са открили царевицата и картофите и така са дарили човечеството с чипса и пуканките. По-късно към тях се добавят и огромните сандвичи, изобретени от лорд Сандвич, откритието му е описано от един известен кинорежисьор, така се стига и до хроничния глад, за който се говори напоследък. Какво ли още ще ни донесе бъдещето?
Вашите имена /задължително/ на 05.10.2019 в 13:09
Ефесяни 6:12 Библия 12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.
Би потрил доволно ръце на 06.10.2019 в 22:09
САЩ неминуемо вървят към война и тя ще е комплексна - междурасова,война между религиите,война между сексуалните девианти и нормалните. Чернокожи,латиноси,католици и мюсюлманивече са почти 50% от американската популация. Протестантската трудова етика нито е възможно тия горепосочени да я добият,нито пък същите имат и най-малко желание. При това положение белите са обречен на вечен арбайтен на по 2-3 места,а тия ще са новите господари дето ще щракат с пръсти като гърците. И в момента над 50 милиона американци са на социални помощи. Либерастващите троцкисти си мислят,че вечно ще има бели телета претрепващи се от работа по 16 часа на ден. Днешните САЩ са на 50% държава със социалистически уклон и са твърде различини от САЩ от времето на Студената война. Ленин би потрил доволно ръце защото се сбъдва прогнозата му,че в САЩ в най-голяма степен има обективни предпоставки за социализъм.

Напиши коментар