От примера на водещата демокрация САЩ виждаме, че управляващите днес спокойно могат и да живеят в желирана капсула, изолирани от реалността. Така може да си живурка занапред и Борисов. Голяма част от речта на Тръмп пред Конгреса за състоянието на съюза миналата седмица бе чиста фантастика. Той бе довел в залата назначения от него узурпатор-„президент“ на Венецуела, който междувременно бе позорно изгонен в родината си и от предедателското място на парламента. И се обръщаше към него с „господин президент“. Разбира се, с това шоу му нанесе нова вреда в очите на 80% от венецуелците и латиноамериканците. Това, че влиянието на САЩ по света все повече ще добива характера на in partibus infidelium (фиктивно назначавани от Рим епископи „в страните на неверните“, дето няма католици), трябва най-сeтне да се осъзнае и у нас. Каква нелепост бе например обявяването от Държавния департамент за „корумпиран“ на български съдия, чиято доказана „вина“ е разрешаването на обвинен за „руски шпионин“, но неосъден българин да отиде в Москва да получи награда. Поради вихрещите се във Вашингтон междупартийна война, параноя и административен хаос, идещите оттам противоречиви „директиви“ до регионалните имперски наместници в европейските „съюзници“ ще се замитат под килима. Страх лозе пази. Изпълняването на указания от грешното крило на Белия дом или Конгреса изяде главата на Порошенко, сега е на път да изяде и на Зеленски. От Вашингтон сигурно никога няма да дойде указание „свалете Борисов“, пък и да стане чудо да дойде, ще трябва местен деец със здрави нерви да го приведе в изпълнение – както Младенов, Джуров и Георги Атанасов приведоха в изпълнение евентуалното косвено указание на Горбачов за Тодор Живков в 1989 г. България не е приоритет на САЩ като Украйна (Вики Нуланд: „искаме за премиер Яц!“) и не попада под доктрината Монро като Венецуела.

 

 

След последната размяна на любезности между Борисов, с помощта на главния прокурор, който той „сам си избра“, и президента Радев е очевидно, че в България има двувластие. 

 

И то датира поне от началото на 2018 г., ако не и от края на 2016 г. 

 

Има не се знае как избран премиер, затънал до уши в скандали за корупция и други престъпления по служба, некадърност, национално предателство – обект на гнева, омразата, презрението на над 80% от българите. 

 

Има и всенародно избран президент с народна подкрепа, стигаща 90%. Следователно? 

 

Двамата, официално снели доверие един в друг, са в обявена война. Един ще бъде победен, един ще бъде повален... какво е съотношението на силите? Герберски сайт, безразсъдно отворил гласуване във Фейсбук, дето не могат да манипулират, даде 81% срещу 19% в полза на Радев, все пак ласкателно за Борисов. Друга независима анкета показа 89% срещу 11% за президента. Да, привържениците на Борисов са все още величина, отлична от нула, дори опитват да се шегуват с помощта на фотошоп... но шегите им звучат някак по агнешки пред Гергьовден. Време е да бъде нанесен ударът на милосърдието. 

 

„Двувластие“ (рус. „двоевластие“) е термин, известен ни от руската история през 1917 г. От март до юли, вследствие февруарската революция и свалянето на монархията, там се установяват две успоредни революционни власти – на Временното правителство и свързаните с него местни управи и съсловно-професионални оранизации, и на Съветите на работническите и селските депутати, спонтанно възникнали органи на народното самоуправление начело с Петроградския съвет и Всеруския централен изпълнителен комитет (ВЦИК). 

 

Двувластието в Русия подължава до юли 1917 г., когато Съветите, още доминирани от есерите и меншевиките (руски съответствия на нашите леви земеделци и широки социалисти) отстъпват цялата власт на Временното правителство. След това Октомврийската революция взима реванш и издига лозунга „Цялата власт на Съветите“, които обаче вече се доминират от болшевиките (като нашите тесни социалисти) и сваля Временното правителство. 

 

Нашето двувластие продължава много по-дълго, но и българите не са въоръжени и научени да се бият като руските войнишки маси през 1917 г. Макар да не са много по-сити и здрави от тях! 

 

При нас няма шанс Борисов да отстъпи доброволно властта. Премиерът вече няма път за доброволно отстъпление, който води встрани от затвора (или гробищата, по Емил Боев). Той най-добре знае какво е дробил и дали има за него приемлив пазарлък, за което може би сега експериментира с Черепа. Твърде дълго се заседя, твърде много зулуми направи. Когато обяснявахме на „протестуиращите“ от жълтите павета от лятото на 2013 г., те още не разбираха. 

 

Неприемливостта на президент като Радев за Борисов бе ясна от издигането на кандидатурата му през август 2016 г. от Корнелия Нинова. Борисов и ГЕРБ не могат да виреят редом с фигура като него нито минута. Могат, но с удобна безгръбначна креатура като Плевнелиев. 

 

Как например един председател на НС или вицепремиер от ГЕРБ да се явят на „обсъждане на изборния процес“ при Радев? Какво да обсъждат с него? Как да загубят следващите избори ли? В началото на изявлението си за медиите от петък президентът призна, че „управляващите в своите самопризнания днес казват, че от три години водят такава война, откакто съм станал президент“. Какво казва Борисов няма никакво значение, при него делата се гледат, звукът на телевизора се изключва. 

 

Нетърпимостта на Радев към Борисов обаче извървя дълъг път – от беззъбото му назначаване на Герджиков за служебен премиер в 2017 г., през триумфа на величественото народно честване на Шипка на 3 март 2018 г., „новите Боянски ливади“ на отчетната пресконференция в началото на 2019 г., та до официалното сваляне на президентското доверие от СИК-премиера в началото на миналата седмица. 

 

Преди близо две години написах, че Радев е длъжен незабавно да свали доверието си от Борисов и да предизвика с всички законни средства оставката му. Първата част на пожеланието ми бе изпълнена. 

 

Поводът бе противозаконният демарш на странната персона с каскет, пръкнала се от някое мазе от 90-те години, която все пак Радев неотдавна остави да заеме поста, приемайки за даденост свише неадекватността на ВСС. 

 

А не някакво качествено изменение във физическата нетърпимост на герберския режим за огромното мнозинство българи. Липсата на вода поради некадърност и корупция на властта не е новост по нашите земи, нито мръсният въздух. Така си беше и в 1984-1989 г., пък и след това. България от много години се тресе от всекидневни скандали и протести и по всевъзможни други поводи, често и неизвестни на по-широката общественост. 

 

Все пак нарасналата решимост на Радев за твърдо действие, нетърпимостта му към герберските провокации е достойна за адмирации. Тъй като само той е истинска опозиция и коректив на режима, от него трябва да дойде лидерството в съпротивата. 

 

Как вижда президентът събарянето на режима Борисов? Свалянето на доверие от страна на Желев предизика падането на първия кабинет на СДС. Свалянето на доверие от Плевнелиев плюс уличните протести предизвикаха оставката на Орешарски. Но сваляне на доверие от Борисов? „Той не ни е избирал!“ – каза премиерът. По-точно – Борисов не управлява с доверие. 

 

В говоренето на разобличаващи истини за режима на Борисов със сдържан аналитичен тон президентът също вече няма много останали резерви. Как да предизвика оставката му? 

 

В петък Радев каза, че „[и]мпийчмънтът няма да напълни язовирите или хладилниците на хората, нито ще вдигне пенсиите, най-много да напълни площадите и да доведе до окончателен крах на управлението.“ 

 

Да, някакво поредно дебилно противозаконно действие на Борисов и правосъдните му бухалки срещу президента би имало ефект за напълване на площадите. Но те можеха да се напълнят и при предишния противозаконен прокурорски демарш – народният гняв не бе малък. Явно обаче президентът не желаеше протести и шум във връзка със случая, свързан и със семейството му. 

 

Друго щеше да е, ако го обвиняха в държавна измяна за мекота към руския враг – това обаче можеше да предизвика и масови протести срещу свещените крави НАТО и, пази Боже, САЩ, които да бъдат вписани на сметката на „Дондуков“ 2. 

 

Освен това спонтанното напълване на площадите за ден-два, само по себе си, макар да свидетелства за окончателния крах на режима, впрочем факт от много години, според мене вече няма потенциал да повлече автоматично оставката на Борисов като в незабравимата и опияняваща пролет на 2013 г. 

 

Лошото е, че заедно с решимостта на Радев укрепна и волята за власт, т.е. отчаянието на Борисов. Той знае, това ще му е последната оставка и... после останалото, писано по-горе. Ще се стиска за креслото със сетни сили – ще игнорира отделните спонтанни протести, ще харчи нови заети милиарди, ще „посредничи“ между Путин, Тръмп и Ердоган, ще „оправя“ Западните Балкани, ще разменя шегички на есперанто с Иванка Тръмп в Давос. 

 

От примера на водещата демокрация САЩ виждаме, че управляващите днес спокойно могат и да живеят в желирана капсула, изолирани от реалността. Така може да си живурка занапред и Борисов. Голяма част от речта на Тръмп пред Конгреса за състоянието на съюза миналата седмица бе чиста фантастика. Той бе довел в залата назначения от него узурпатор-„президент“ на Венецуела, който междувременно бе позорно изгонен в родината си и от предедателското място на парламента. И се обръщаше към него с „господин президент“. Разбира се, с това шоу му нанесе нова вреда в очите на 80% от венецуелците и латиноамериканците. 

 

Това, че влиянието на САЩ по света все повече ще добива характера на in partibus infidelium (фиктивно назначавани от Рим епископи „в страните на неверните“, дето няма католици), трябва най-сeтне да се осъзнае и у нас. Каква нелепост бе например обявяването от Държавния департамент за „корумпиран“ на български съдия, чиято доказана „вина“ е разрешаването на обвинен за „руски шпионин“, но неосъден българин да отиде в Москва да получи награда. 

 

Поради вихрещите се във Вашингтон междупартийна война, параноя и административен хаос, идещите оттам противоречиви „директиви“ до регионалните имперски наместници в европейските „съюзници“ ще се замитат под килима. Страх лозе пази. Изпълняването на указания от грешното крило на Белия дом или Конгреса изяде главата на Порошенко, сега е на път да изяде и на Зеленски. 

 

От Вашингтон сигурно никога няма да дойде указание „свалете Борисов“, пък и да стане чудо да дойде, ще трябва местен деец със здрави нерви да го приведе в изпълнение – както Младенов, Джуров и Георги Атанасов приведоха в изпълнение евентуалното косвено указание на Горбачов за Тодор Живков в 1989 г. България не е приоритет на САЩ като Украйна (Вики Нуланд: „искаме за премиер Яц!“) и не попада под доктрината Монро като Венецуела. 

 

От само себе си е ясно, че парламентарните избори и вотове на недоверие у нас са метод за увековечаване режима на ГЕРБ, съдебната власт е мафиотска бухалка на ГЕРБ, бизнесът и медиите с малки изключения се контролират от ГЕРБ. Това е всенародната партия-държава, но останала без народ. 

 

Как тогава да се материализира 90-процентното одобрение на президента и 80-процентното неодобрение на режима Борисов? 

 

Само по революционен път! 

 

Революциите са локомотивите на историята, учи Маркс. 

 

По-нататък Маркс пише, че насилието е акушерка на старото общество, когато то е бременно с ново. В нашия случай необходимото насилие ще е къде по-ограничено например от това на жълтите жилетки, които вече 16-ти месец всяка събота громят и горят Париж. Дори няма да е нужно да се троши паважът и се хвърлят камъни по автобуса на герберските депутати. 

 

В България отдавна е налице революционна ситуация. По определението на Ленин то значи, че върховете вече не могат, а низините вече не искат да живеят по старому. Върховете са в паника, хвърлят свои на вълците, късат опашки. Изнервени са, вършат противозаконни щуротии. 

 

Засилва се и активността на масите, засега главно орална – и заради тежкия им живот, и заради щуротиите на върховете, както видяхме наскоро в изблика на народен гняв по повод противозаконната акция на частната прокуратура на Борисов срещу Радев. 

 

В революционна ситуация властта се търкаля на улицата. 

 

В България обаче няма изявен субективен фактор на революцията – партия или друга обществена сила, да оглави народното недоволство. 

 

Но има избран по безапелационен начин от над два милиона българи при рекордно висока изборна активност и при силно противодействие от изборната криминална машина на ГЕРБ президент – единствената легитимна институция на властта.  

 

Още от първия момент, щом стана ясна победата на Радев, ГЕРБ изпаднаха в паника, че като „опозиционен“ президент ще клати кабинета и ще даде в подходящ момент сигнал за въстание срещу Борисов. Както постъпи през юни 2013 г. Плевнелиев като опозиционен президент, получил нареждане от опозиционната ГЕРБ да даде сигнал за готвения преврат срещу Орешарски, като свали доверието си от кабинета. 

 

Е, това беше основателен страх – и моментът той да се оправдае отдавна настъпи. Поне от две години. 

 

Президентът трябва да оглави революцията – да апелира към масите, да ги застави да се раздвижат и да го принудят да направи това, което сам би искал да направи. Трябва да изиграе ролята на народен организатор отгоре при липсата на организационни структури отдолу. Трябва да приложи хитростта на разума. 

 

Протестите в идеалния случай трябва да бъдат всекидневни и да развият богати и ефективни съвременни форми. Българските студенти и гимназисти да научат поне имената на Джери Рубин и Сол Алински. При подходяща идейна атмосфера днешните идейно объркани, но честни, прекрасни млади хора, вкл. и тези, някога обитавали жълтите павета от грешната им страна, бързо могат да се преквалифицират в новата роля. Сега пак ще могат да протестират срещу Пеевски. И срещу Доган. И срещу Гешев. Много от тогавашните им атрибути могат пак да влязат в употреба, ако ги пазят. И чичко Фейсбук няма да им се разсърди – зер не става дума за комунистическа революция, а за „революция на достойството“ – или просто антикриминална, антимутренска революция. 

 

Време е също президентът да остави благородническата мантия а ла Петко Каравелов („В моята страна подобни работи не стават!“) и да „посъветва“ – разбира се, насаме, а той умее да общува отблизо, говори добър английски, сигурно и руски – колегите си от ЕС, САЩ, Русия и други относно криминалния, мутренски характер на режима Борисов. Да посъветва и подходящите  международни медии. Какво общо има хилядолетната европейска страна България с организирана престъпна група мутри, работеща по стахановски от 11 години за затриването й от картата? 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Платонов - откъси

Платонов - откъси

Кой е Андрей Платонов? Младите читатели едва ли са чували за този гени...

57 коментар/a

казвам се аноним анонимов, такова име ми е харесало тук и сега и не виждам нищо нелогично в това на 13.02.2020 в 11:59
Проучете диалектиката между форма и съдържание. Потвържденията са винаги съдържателни/емпирични, формата на потвърждаване - логична. Апостериори аз мога да определя с какво съм съгласен или несъгласен спрямо дадено случващо се статукво, но няма как да го направя без да следвам правилата на изказването изобщо. Логично е всяко изказване, което зависи от правилата на формалното си сглобяване при всяка възможна фактическа ситуация. В този смисъл, за разлика от емпиричните и реалистични науки, логиката би следвало да ни запознае с общите положения (формулировките) на всички възможни изказвания, а не само на конкретно-емпиричните за дадената реална ситуация. Тоест всички изказуеми възможности (състояния на нещата) са факти на логиката, дори и най-невероятно изглеждащите според реалистично заетата ви позиция. Надявам се, че оттук нататък инатът (макар и женски) няма да Ви попречи да си научите урока.
Милена Бекярова на 13.02.2020 в 13:02
Типично схоластично, г-н Анонимов, започнахте да излизате от безусловността, в която бяхте запратили логичността на всяка една изказана мисъл. Изведнъж заговорихте за "правила на изказване" и за "правила на формално сглобяване", може би логично спомняйки си за една наука, наречена езикознание и нейната много важна област, наречена езикова лингвистика. Иначе искрено разсмивате моята обикновена женска същност и то с такъв сериозен професорски апломб, особено с този световноизвестен логик Гобло. Прочитайки примера Ви за силогизъм, си помислих колко непризнати, блестящи логици има по клиниките за душевно болни. Какви български Гобловци, които през час изкрещяват по някой силогизъм от сорта на: "Дан Колов се е вселил в мен. Следователно аз съм Дан Колов!"
Лазар Кузев на 13.02.2020 в 13:30
Не е, ама хич не е много умно, да ограничаваме полето на нещата, които можем да обозначаваме със знака "мисъл" само и единствено до примери, които поддържат тезата ви. Мисъл е всичко, което граматически артикулирано може да произведе ума /устно или писмено - без значение/ на даден произволно избран човек/включително и малоумник/ - такова е моето разбиране /какво да направя, като съм любител на бръснача на Окам/. И ето Ви сега една моя мисъл: " Пресичайки пешеходната пътека, държах здраво за ръката петгодишната си прабаба, защо, аз, като по - възрастен човек, носех отговорност за нейното здраве и живот." Значи, господин учителю, човек може ДА ИЗКАЗВА мисли, които са нелогични, а това явно противоречи на последното Ви изречение.Затова, намразвайки в известна степен себе си, ще почетвъртя /не повторя, не потретя, а почетвъртя!/ онова, което съм писал за логичното /не логическото, а логичното!/ 1.ЛОГИЧЕСКОТО е ясно за всеки малко от малко запознат с логиката, като непроизволно отворена система от форми за истинопостигане /интелектуални инструменти, тавтологични, априорни и т.н. ит.н. - Вие обичате философските наименования, та, може да ги продължите в същия дух, и това би било коректно, макар и излишно/. 2.ЛОГИЧНОТО обаче - почетвъртвам - е РЕЗУЛТАТ от прилагането на тези форми /интелектуални инструменти/ КЪМ ОБЕКТА, за който искаме да постигнем някакво валидно знание /ние учениците от четвърта група в детската градина, го наричаме постигане на ПОЗНАНИЕ, сиреч - истинопостигане, за разлика от ЗНАНИЕ, което не винаги е познание; предполагам, че Вие по-често от мен срещате хора, които страшно много знаят, но плашещо малко истинопостигат, т.е. познават; аз ги наричам философоиди, което ще рече - квази - философски пърпарялници/. ТОЗИ РЕЗУЛТАТ ПРЕДСТАВЛЯВА НЯКАКВА КОМПОЗИЦИЯ НА РЕДОВЕ ОТ ЗНАЦИ.. 2.И по - нататък: редовете от знаци, които бихме композирали в този процес, ЗА ДА СА ЛОГИЧНИ, А НЕ САМО ДА СА КУХО ЖОНГЛИРАНЕ С ОБЕКТА ПО ТРЕАКТОРИЯТА НА ЛОГИЧЕСКИТЕ ФОРМИ /каквото е Вашия пример с табакерата, слънцето и джоба/, СЛЕДВА ДА УДОВЛЕТВОРЯВАТ ЕДНО СВРЪХВАЖНО ЕПИСТЕМОЛОГИЧНО УСЛОВИЕ, а именно - ДА НЕ ПРОТИВОРЕЧАТ НА СЪОТНОСИМАТА ЕМПИРИЯ /НЕ - НА КОЯ ДА Е ЕМПИРИЯ, А САМО - НАСЪОТНОСИМАТА КЪМ КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ/. Каква би могло да бъде съотносимата емпирия - зависи от конкретния случай. И тук също се иска ум за да ограничим точно полето на съотносимата към конкретния случай емпирия, защото полето изобщо на емпирията, от което ще трябва да ограничим именно съотносимата такава, е безкрайно хетерогенно: прости житейски факти, наблюдения извлечени от сложни познавателни постановки /както е най- често във квантовата механика, например/, доказано валидни аналитични редове от знаци /както е в математиката, например/ и т.н. и т.н. Та, кратко и ясно: ТОЧКА 1 И ТОЧКА 2 СА В КОНЮНКЦИЯ, А В КРИТИКАТА СИ ВИЕ, СЪЗНАТЕЛНО ИЛИ ОТ НЕДОГЛЕЖДАНЕ /ИЛИ ОТ БЪРЗАНЕ ДА СИ ИЗДЕКЛАМИРАТЕ ЗНАНИЯТА/ ПРОПУСКАТА ТОВА. Както казваше един един евреин - гениален физик, но не и гениален философ /за разлика от приятеля му Нилс Бор/: нещата следва да бъдат обяснявани ВЪЗМОЖНО най - просто, но не повече. И сега да Ви призная нещо: такова "повече" винаги ме е вбесявало, както на интелектуално, така и на етично основание.Не ВИ познавам, нищо лично.Бъдете здрав.
Лазар Кузев на 13.02.2020 в 14:35
И да допълня малко: постовете на Милена Бекярова са насочени към приземяването Ви, за да не разделяте формата от съдържанието, когато става въпрос за ПРИЛАГАНЕ на ЛОГИЧЕСКО, за да може евентуално да добием ЛОГИЧНО. Все пак, жените имат по - развита интуиция за приземеност от нас мъжете. Имам честта да я познавам и намирам, че тя е по - умна от повечето ми познати мъже.Това, което Ви казва е: ходете по "грапавата земя"/фразата е на Витгенщайн/ и не си измисляйте един глупав опонент, за да може да го оборвате. Аналитиците, които аз уважавам, не правят такива рязки разлики между форма и съдържание.Също така избягват да употребяват филосовски пропозиции, защото именно философските пропозиции не винаги е много ясно дали изобщо са пропозиции /т.е. - да бъдат определени като истинни или неистинни/.В същия ред на мисли избягват и употребата на думи като "същност", "същностно" и прочие старофилософски инвентар, защото с тях се внася непомерна доза неопределеност и така философията се отдалечава от логичното /обясних ви разликата мужду логическо и логично/, респективно - от доказателственият подход, както е в езика на науките - математиката. Витгенщайн, като повечето гении, е казал и големи глупости, но най - ми допада неговото /по смисъл, затова и не слагам кавички/: философията не трябва да създава философски пропозиции /аз бих го реалистично коригирал, като кажа - да се стреми към минимализиране производството философски пропозиции/, а да изяснява пропозициите /най - вече в разговорния език/, т.е. - да бъде логическа профилактика на езика, с който си служим в ЖИВИЯ ЖИВОТ. Това, според мен, стеснява полето на философията /защото пропуска най - важната философска продукция - морала, респективно - етиката/, но го предпочитам пред старофилософското дърдорене, което, в някои случаи, достига до ментално заболяване.
Ще ви започним с лекотата, с която от инат отрекохте Витгенщайн на 13.02.2020 в 17:03
Да си представим такава ситуация: наркоман описва видението си на приятеля си, или вие описвате съня си на друг човек, видял/сънувал сте точно това: "Пресичайки пешеходната пътека, държах здраво за ръката петгодишната си прабаба, защо, аз, като по - възрастен човек, носех отговорност за нейното здраве и живот". Има комуникация, която изглежда безсмислена откъм определени обстоятелства, но тя е допустима за едно съобщение, което разкрива извънредни перцептивни състояния. Ако не биха спазвани правилата за логическо отсъждане, не би имало нито споделяне, нито разбиране на контекста във видението/съня. Има детски преживявания, които звучат по подобен начин, има детски приказки, например от Джани Родари, които разкриват направо фантастични сюжети, които са разбираеми за съответната трудно шокираща се аудитория. Как бихме игнорирали необходимата връзка в описанието на детската интерпретация, която изглежда фантастична, но си остава една от възможните? Или да вземем това: наскоро чета един автор, който заявява, че логиката на политическото не е като логиката на политиката и обяснява защо. Оказва се, че първият тип логика е чисто философска, докато вторият се отнася до нещо съвсем друго - политическия пърформанс. Обясненията и при двата случая, макар и различни, си остават споделими, дори и като маргинално разбираеми (според аудиторията). Аз бях този, който подробно и в няколко теми Ви обясних каква е разликата между логическо и логично, ако си спомняте. За Вас бяха необходими няколко дена, за да препишете или измъдрите различието между логическо и логично, което ми предлагате. Ще Ви припомня пак, че аз бях първият, който Ви постави въпроса за това, че всички -логии са вече в презумпцията на логичност, дори и да не са науки, а например идеологията, доколкото изказванията им предават послание, което и да е фактически/съдържателно оспоримо, спазват общия логически принцип на отсъжданията. Когато говорим за различия между формално и съдържателно, ние го правим за да отграничим ясно априорното от апостериорното, и евентуално във философски смисъл - трансценденталното от иманентното. Ако философията е трансцендентална, тя няма как да изразява пропозиции, защото при философското мислене поначало нямаме свеждане на битието до научен факт. Вие с Милена изглежда няма как да го прозрете това (въпреки нейната женска интуиция), защото тук се изисква интуитивност (нагледност) за философско умозрение, което е дадено само на философа. Такова е и умозрението, което схваща логичността широко - именно като имплицираща необходимостта на връзката в което и да е смислено изказване, а не обратното (запомнете, логичното никога не е подчинено на фактичното, защото то се отнася до всякакви възможни факти, които биват достъпно изразявани по сходен начин, макар и изразяващи понякога доста различни реалности!), както правите вие двамата и толкова много други като вас.
Милена Бекярова на 13.02.2020 в 13:02 на 13.02.2020 в 17:33
Езикознанието е -логия, в смисъла на толкова често повтаряното вече и в други теми относно -логиите и тяхната презумптивна логичност. Бидейки наука за езика, тя не противоречи на общите правила за логично изразяване, съсредоточавайки се обаче до компонентите на езиковата изразност. Разбира се, оспорването на отделни мои изрази е възможно (и логично) от Ваша страна, но аз го приемам за една заядливост, колкото да си начешете крастата в опит да ме смачкате, защото по същество нищо съществено различно не прибавяте към аргументите си, които вече чухме - за Вас логичността продължава да зависи от обстоятелствата на описанието, а не от необходимата връзка на термините в самото описание, която, както вече неведнъж казвах е априорна и чисто формална. А че няма логичност извън езиково изказване, това би следвало да е ясно и на Вас - и отделянето на логично от езиково за целите единствено на граматика или езикознание, е само вид идеализация, правеща възможна съответната по-частна област на изследване, за която говорех. Що се отнася до психиатричния критерий за оценяване примерите, онагледяващи положенията на единствената изцяло формална и може би най-фундаментално важната наука - логиката, - позволете ми аз да се посмея на дилетантската Ви концептуална обърканост и принизена критериалност, недостойни изобщо за тематиката, по която претендирате да се включвате.
постовете на... са насочени към приземяването Ви, за да не разделяте формата от съдържанието на 13.02.2020 в 19:28
Разделянето е нужно, когато става дума за метафизика, с която собствено да разберем резултатите от логическата дедукция, посредством която всеки възможен ред, зададен в отсъждането, спрямо обстоятелствата и координатите на наратива, който го задава, може да изглежда значим. "Валидното изобщо е валидно за всеки отделен случай" предполага примат на формата над материята - тъкмо заради това следва да се изтъква разликата като всеобщо противоречие - това, впрочем, е една от задачите на философията. Да не отчиташ въпросния примат, означава да затвориш схващанията на света главно до общосподелими състояния на нещата и широки консенсуси откъм емпиричния опит, които имат свойството да стават тоталитарни и да изпълняват репресивни функции, свързани с неоспорената представителност и властта на общественото мнение. Не е било нужно да ми преразказвате учебниците по логика, нито предговора към съчиненията на Витгенщайн - всичко това се знае от специалистите. Проблемът при Вас е в това, че трудно можете да ме убедите на момента, без преди това да си прочетете, че всичкото това, което ми рецитирате, е дълбоко във Вас и свободно можете да боравите с него.
Лазар Кузев на 13.02.2020 в 23:20
Да, не мога да Ви убедя в това, което сам съм разбрал, не преди няколко дни, а преди около 40 години.И, не от учебниците писани от дървените философи като Вас, а чрез и в собствената си рефлексия върху творчества на гениални логици, математици и физици, дори по - малко от рефлексията върху тези творчества, отколкото - от собствената ми разсъдъчната обработка на данни от мои системни наблюдения върху събития от ЖИВИЯ живот. И не е задължително да бъдете убеждаван, първо - на общото основание произтичащо от свободните ни воли, и второ - на основание произтичащо от безплодността на опитът да Ви убеждавам. Безплодност, гарантирана от много напредналото Ви специфично ментално заболяване /дървенофилософстване/, за което предположих още в по - ранните си постове, но за което ВЕЧЕ съм сигурен, че е налице, и че, за съжаление, е необратимо. Дано соматично сте здрав. Аз, като добронамерен човек, Ви го пожелавам за дълги години напред. Освен това, все пак, трябва да има и индивиди, като Вас, които да предпазват младите човеци със силна разсъдъчна способност от пагубно залитане към философоидно дърдорене, като ги отвращават/дай Боже - навреме!/ от него.Аз съм доста възрастен човек с много силен имунитет /в тази сфера, закономерността е обратна на медицинската, касаеща сомата/. Притесненията ми са за младите с афинитет към истинотърсене и истинопостигане, които нямат и не биха могли да имат такъв имунитет.Но животът е едно изначално несигурно събитие и от неговата несигурност спасение има само в смъртта.
ще ви запомним с неуважението ви към автентичното философстване, както и към гения на Витгенщайн на 14.02.2020 в 09:05
Навикнал съм на подобни клинични класификации от хорица неспециалисти и невежи, така че не ми пука особено. С прибягването до последното средство за заклеймяване - милиционерската клиника и психиатрия, в името на "здравия обществен ред", - просто за сетен път потвърждавате всичкото онова, което с доброто намерение да се учите, Ви споделих в постовете си относно претенциите Ви за изява тук. Сега виждам, че не само напредналата Ви възраст, но и други фактори не Ви позволяват да се учите от ония, които има на какво да Ви научат, или по-скоро да Ви накарат сам да се коригирате.
Милена Бекярова на 14.02.2020 в 10:17
Уважаеми Лазар, Мисля, че твоя красив ум има достатъчното достойнство да спре да обръща внимание на този анонимен човек. Той е толкова далеч от истинопостигането, колкото Луната от джоба му. Такива замърсяващи истинския академизъм и интелектуална среда особи само и единствено тщеславопостигат чрез мъртвородени ментални полюции, които с нищо не допринасят за осмислянето на живота и човешките отношения. Бъди спокоен за младите хора! Те са заразени от друго епидемологично заболяване - доброволното им самопревръщане в повече или по-малко съвършени потребители и обекти за технологична употреба. Тоест при всички случаи са много далеч от архаичното заболяване на Анонимов и даже не биха отразили бръщолевенията му. Интелектуалният ти спор с него е безсмислен, защото ти си човек на човешката мяра и смисъл като един истински сократист, а той е старообективист, който си е самовнушил, че гледа на света и хората някъде отгоре, обвит в мухлясали паяжини от логически форми, от които нищо не се ражда. За съжаление в България, поради историческата липса на традиции и съответна школа в аналитичната философия, работещите и създаващи блага хора са принудени да поддържат с труда си такава надстройка от непотребни дървенофилософски паразити.
Колко дявола на 14.02.2020 в 17:24
Бахти съдържателния спор,който се е развихрил в последните десетина коментери. Чудя се само схоластици ли дискутират или и йезуити? Или пък и нашенски блогодумни божи служители? Ееее...,разбрахте ли се колко дявола са събират на върха на една игла?
историческата липса на традиции и съответна школа в аналитичната философия на 17.02.2020 в 09:44
Ба, ние сме от отвъдисторическата школа на синтетичната философия, без да сме казали, че не я схващаме и аналитичната. В аналитичната по някое време бе кяр, сега вече нема кяр, т.е. кярът е в другото. Няма да Ви казвам, че самозаблудата при вас е самолъжа, засега няма как да го узнаете, освен ако по някакво чудо спонтанно не Ви върнат обратно човешкия облик, т.е. съвестта.

Напиши коментар