От примера на водещата демокрация САЩ виждаме, че управляващите днес спокойно могат и да живеят в желирана капсула, изолирани от реалността. Така може да си живурка занапред и Борисов. Голяма част от речта на Тръмп пред Конгреса за състоянието на съюза миналата седмица бе чиста фантастика. Той бе довел в залата назначения от него узурпатор-„президент“ на Венецуела, който междувременно бе позорно изгонен в родината си и от предедателското място на парламента. И се обръщаше към него с „господин президент“. Разбира се, с това шоу му нанесе нова вреда в очите на 80% от венецуелците и латиноамериканците. Това, че влиянието на САЩ по света все повече ще добива характера на in partibus infidelium (фиктивно назначавани от Рим епископи „в страните на неверните“, дето няма католици), трябва най-сeтне да се осъзнае и у нас. Каква нелепост бе например обявяването от Държавния департамент за „корумпиран“ на български съдия, чиято доказана „вина“ е разрешаването на обвинен за „руски шпионин“, но неосъден българин да отиде в Москва да получи награда. Поради вихрещите се във Вашингтон междупартийна война, параноя и административен хаос, идещите оттам противоречиви „директиви“ до регионалните имперски наместници в европейските „съюзници“ ще се замитат под килима. Страх лозе пази. Изпълняването на указания от грешното крило на Белия дом или Конгреса изяде главата на Порошенко, сега е на път да изяде и на Зеленски. От Вашингтон сигурно никога няма да дойде указание „свалете Борисов“, пък и да стане чудо да дойде, ще трябва местен деец със здрави нерви да го приведе в изпълнение – както Младенов, Джуров и Георги Атанасов приведоха в изпълнение евентуалното косвено указание на Горбачов за Тодор Живков в 1989 г. България не е приоритет на САЩ като Украйна (Вики Нуланд: „искаме за премиер Яц!“) и не попада под доктрината Монро като Венецуела.

 

 

След последната размяна на любезности между Борисов, с помощта на главния прокурор, който той „сам си избра“, и президента Радев е очевидно, че в България има двувластие. 

 

И то датира поне от началото на 2018 г., ако не и от края на 2016 г. 

 

Има не се знае как избран премиер, затънал до уши в скандали за корупция и други престъпления по служба, некадърност, национално предателство – обект на гнева, омразата, презрението на над 80% от българите. 

 

Има и всенародно избран президент с народна подкрепа, стигаща 90%. Следователно? 

 

Двамата, официално снели доверие един в друг, са в обявена война. Един ще бъде победен, един ще бъде повален... какво е съотношението на силите? Герберски сайт, безразсъдно отворил гласуване във Фейсбук, дето не могат да манипулират, даде 81% срещу 19% в полза на Радев, все пак ласкателно за Борисов. Друга независима анкета показа 89% срещу 11% за президента. Да, привържениците на Борисов са все още величина, отлична от нула, дори опитват да се шегуват с помощта на фотошоп... но шегите им звучат някак по агнешки пред Гергьовден. Време е да бъде нанесен ударът на милосърдието. 

 

„Двувластие“ (рус. „двоевластие“) е термин, известен ни от руската история през 1917 г. От март до юли, вследствие февруарската революция и свалянето на монархията, там се установяват две успоредни революционни власти – на Временното правителство и свързаните с него местни управи и съсловно-професионални оранизации, и на Съветите на работническите и селските депутати, спонтанно възникнали органи на народното самоуправление начело с Петроградския съвет и Всеруския централен изпълнителен комитет (ВЦИК). 

 

Двувластието в Русия подължава до юли 1917 г., когато Съветите, още доминирани от есерите и меншевиките (руски съответствия на нашите леви земеделци и широки социалисти) отстъпват цялата власт на Временното правителство. След това Октомврийската революция взима реванш и издига лозунга „Цялата власт на Съветите“, които обаче вече се доминират от болшевиките (като нашите тесни социалисти) и сваля Временното правителство. 

 

Нашето двувластие продължава много по-дълго, но и българите не са въоръжени и научени да се бият като руските войнишки маси през 1917 г. Макар да не са много по-сити и здрави от тях! 

 

При нас няма шанс Борисов да отстъпи доброволно властта. Премиерът вече няма път за доброволно отстъпление, който води встрани от затвора (или гробищата, по Емил Боев). Той най-добре знае какво е дробил и дали има за него приемлив пазарлък, за което може би сега експериментира с Черепа. Твърде дълго се заседя, твърде много зулуми направи. Когато обяснявахме на „протестуиращите“ от жълтите павета от лятото на 2013 г., те още не разбираха. 

 

Неприемливостта на президент като Радев за Борисов бе ясна от издигането на кандидатурата му през август 2016 г. от Корнелия Нинова. Борисов и ГЕРБ не могат да виреят редом с фигура като него нито минута. Могат, но с удобна безгръбначна креатура като Плевнелиев. 

 

Как например един председател на НС или вицепремиер от ГЕРБ да се явят на „обсъждане на изборния процес“ при Радев? Какво да обсъждат с него? Как да загубят следващите избори ли? В началото на изявлението си за медиите от петък президентът призна, че „управляващите в своите самопризнания днес казват, че от три години водят такава война, откакто съм станал президент“. Какво казва Борисов няма никакво значение, при него делата се гледат, звукът на телевизора се изключва. 

 

Нетърпимостта на Радев към Борисов обаче извървя дълъг път – от беззъбото му назначаване на Герджиков за служебен премиер в 2017 г., през триумфа на величественото народно честване на Шипка на 3 март 2018 г., „новите Боянски ливади“ на отчетната пресконференция в началото на 2019 г., та до официалното сваляне на президентското доверие от СИК-премиера в началото на миналата седмица. 

 

Преди близо две години написах, че Радев е длъжен незабавно да свали доверието си от Борисов и да предизвика с всички законни средства оставката му. Първата част на пожеланието ми бе изпълнена. 

 

Поводът бе противозаконният демарш на странната персона с каскет, пръкнала се от някое мазе от 90-те години, която все пак Радев неотдавна остави да заеме поста, приемайки за даденост свише неадекватността на ВСС. 

 

А не някакво качествено изменение във физическата нетърпимост на герберския режим за огромното мнозинство българи. Липсата на вода поради некадърност и корупция на властта не е новост по нашите земи, нито мръсният въздух. Така си беше и в 1984-1989 г., пък и след това. България от много години се тресе от всекидневни скандали и протести и по всевъзможни други поводи, често и неизвестни на по-широката общественост. 

 

Все пак нарасналата решимост на Радев за твърдо действие, нетърпимостта му към герберските провокации е достойна за адмирации. Тъй като само той е истинска опозиция и коректив на режима, от него трябва да дойде лидерството в съпротивата. 

 

Как вижда президентът събарянето на режима Борисов? Свалянето на доверие от страна на Желев предизика падането на първия кабинет на СДС. Свалянето на доверие от Плевнелиев плюс уличните протести предизвикаха оставката на Орешарски. Но сваляне на доверие от Борисов? „Той не ни е избирал!“ – каза премиерът. По-точно – Борисов не управлява с доверие. 

 

В говоренето на разобличаващи истини за режима на Борисов със сдържан аналитичен тон президентът също вече няма много останали резерви. Как да предизвика оставката му? 

 

В петък Радев каза, че „[и]мпийчмънтът няма да напълни язовирите или хладилниците на хората, нито ще вдигне пенсиите, най-много да напълни площадите и да доведе до окончателен крах на управлението.“ 

 

Да, някакво поредно дебилно противозаконно действие на Борисов и правосъдните му бухалки срещу президента би имало ефект за напълване на площадите. Но те можеха да се напълнят и при предишния противозаконен прокурорски демарш – народният гняв не бе малък. Явно обаче президентът не желаеше протести и шум във връзка със случая, свързан и със семейството му. 

 

Друго щеше да е, ако го обвиняха в държавна измяна за мекота към руския враг – това обаче можеше да предизвика и масови протести срещу свещените крави НАТО и, пази Боже, САЩ, които да бъдат вписани на сметката на „Дондуков“ 2. 

 

Освен това спонтанното напълване на площадите за ден-два, само по себе си, макар да свидетелства за окончателния крах на режима, впрочем факт от много години, според мене вече няма потенциал да повлече автоматично оставката на Борисов като в незабравимата и опияняваща пролет на 2013 г. 

 

Лошото е, че заедно с решимостта на Радев укрепна и волята за власт, т.е. отчаянието на Борисов. Той знае, това ще му е последната оставка и... после останалото, писано по-горе. Ще се стиска за креслото със сетни сили – ще игнорира отделните спонтанни протести, ще харчи нови заети милиарди, ще „посредничи“ между Путин, Тръмп и Ердоган, ще „оправя“ Западните Балкани, ще разменя шегички на есперанто с Иванка Тръмп в Давос. 

 

От примера на водещата демокрация САЩ виждаме, че управляващите днес спокойно могат и да живеят в желирана капсула, изолирани от реалността. Така може да си живурка занапред и Борисов. Голяма част от речта на Тръмп пред Конгреса за състоянието на съюза миналата седмица бе чиста фантастика. Той бе довел в залата назначения от него узурпатор-„президент“ на Венецуела, който междувременно бе позорно изгонен в родината си и от предедателското място на парламента. И се обръщаше към него с „господин президент“. Разбира се, с това шоу му нанесе нова вреда в очите на 80% от венецуелците и латиноамериканците. 

 

Това, че влиянието на САЩ по света все повече ще добива характера на in partibus infidelium (фиктивно назначавани от Рим епископи „в страните на неверните“, дето няма католици), трябва най-сeтне да се осъзнае и у нас. Каква нелепост бе например обявяването от Държавния департамент за „корумпиран“ на български съдия, чиято доказана „вина“ е разрешаването на обвинен за „руски шпионин“, но неосъден българин да отиде в Москва да получи награда. 

 

Поради вихрещите се във Вашингтон междупартийна война, параноя и административен хаос, идещите оттам противоречиви „директиви“ до регионалните имперски наместници в европейските „съюзници“ ще се замитат под килима. Страх лозе пази. Изпълняването на указания от грешното крило на Белия дом или Конгреса изяде главата на Порошенко, сега е на път да изяде и на Зеленски. 

 

От Вашингтон сигурно никога няма да дойде указание „свалете Борисов“, пък и да стане чудо да дойде, ще трябва местен деец със здрави нерви да го приведе в изпълнение – както Младенов, Джуров и Георги Атанасов приведоха в изпълнение евентуалното косвено указание на Горбачов за Тодор Живков в 1989 г. България не е приоритет на САЩ като Украйна (Вики Нуланд: „искаме за премиер Яц!“) и не попада под доктрината Монро като Венецуела. 

 

От само себе си е ясно, че парламентарните избори и вотове на недоверие у нас са метод за увековечаване режима на ГЕРБ, съдебната власт е мафиотска бухалка на ГЕРБ, бизнесът и медиите с малки изключения се контролират от ГЕРБ. Това е всенародната партия-държава, но останала без народ. 

 

Как тогава да се материализира 90-процентното одобрение на президента и 80-процентното неодобрение на режима Борисов? 

 

Само по революционен път! 

 

Революциите са локомотивите на историята, учи Маркс. 

 

По-нататък Маркс пише, че насилието е акушерка на старото общество, когато то е бременно с ново. В нашия случай необходимото насилие ще е къде по-ограничено например от това на жълтите жилетки, които вече 16-ти месец всяка събота громят и горят Париж. Дори няма да е нужно да се троши паважът и се хвърлят камъни по автобуса на герберските депутати. 

 

В България отдавна е налице революционна ситуация. По определението на Ленин то значи, че върховете вече не могат, а низините вече не искат да живеят по старому. Върховете са в паника, хвърлят свои на вълците, късат опашки. Изнервени са, вършат противозаконни щуротии. 

 

Засилва се и активността на масите, засега главно орална – и заради тежкия им живот, и заради щуротиите на върховете, както видяхме наскоро в изблика на народен гняв по повод противозаконната акция на частната прокуратура на Борисов срещу Радев. 

 

В революционна ситуация властта се търкаля на улицата. 

 

В България обаче няма изявен субективен фактор на революцията – партия или друга обществена сила, да оглави народното недоволство. 

 

Но има избран по безапелационен начин от над два милиона българи при рекордно висока изборна активност и при силно противодействие от изборната криминална машина на ГЕРБ президент – единствената легитимна институция на властта.  

 

Още от първия момент, щом стана ясна победата на Радев, ГЕРБ изпаднаха в паника, че като „опозиционен“ президент ще клати кабинета и ще даде в подходящ момент сигнал за въстание срещу Борисов. Както постъпи през юни 2013 г. Плевнелиев като опозиционен президент, получил нареждане от опозиционната ГЕРБ да даде сигнал за готвения преврат срещу Орешарски, като свали доверието си от кабинета. 

 

Е, това беше основателен страх – и моментът той да се оправдае отдавна настъпи. Поне от две години. 

 

Президентът трябва да оглави революцията – да апелира към масите, да ги застави да се раздвижат и да го принудят да направи това, което сам би искал да направи. Трябва да изиграе ролята на народен организатор отгоре при липсата на организационни структури отдолу. Трябва да приложи хитростта на разума. 

 

Протестите в идеалния случай трябва да бъдат всекидневни и да развият богати и ефективни съвременни форми. Българските студенти и гимназисти да научат поне имената на Джери Рубин и Сол Алински. При подходяща идейна атмосфера днешните идейно объркани, но честни, прекрасни млади хора, вкл. и тези, някога обитавали жълтите павета от грешната им страна, бързо могат да се преквалифицират в новата роля. Сега пак ще могат да протестират срещу Пеевски. И срещу Доган. И срещу Гешев. Много от тогавашните им атрибути могат пак да влязат в употреба, ако ги пазят. И чичко Фейсбук няма да им се разсърди – зер не става дума за комунистическа революция, а за „революция на достойството“ – или просто антикриминална, антимутренска революция. 

 

Време е също президентът да остави благородническата мантия а ла Петко Каравелов („В моята страна подобни работи не стават!“) и да „посъветва“ – разбира се, насаме, а той умее да общува отблизо, говори добър английски, сигурно и руски – колегите си от ЕС, САЩ, Русия и други относно криминалния, мутренски характер на режима Борисов. Да посъветва и подходящите  международни медии. Какво общо има хилядолетната европейска страна България с организирана престъпна група мутри, работеща по стахановски от 11 години за затриването й от картата? 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

57 коментар/a

да цитираме класиците, защото явно някои дебели глави няма да уврат на 12.02.2020 в 11:17
Лудвиг Витгенщайн, "Логико-философски трактат": 3.03 Ние не можем да мислим нещо, което е нелогично, защото в такъв случай би трябвало да мислим нелогично; 3.031 Някой беше казал, че бог може да сътвори всичко, но не нещо, което да противоречи на логическите закони. - Тъй като за един "нелогичен" свят ние не бихме могли ДА КАЖЕМ как той изглежда.; 3.032 Да се представи в езика нещо, което "противоречи на логиката", е възможно толкова, колкото в геометрията да се представи чрез координатите й фигура, която противоречи на законите на пространството; или да се дадат координатите на точка, която не съществува; 3.0321 Ние, изглежда, можем да представим пространствено състояние на нещата, което противоречи на законите на физиката; но не можем да представим състояние на нещата, което противоречи на геометрията.
Лазар Кузев на 12.02.2020 в 11:35
След като ми цитирате ЛФТ на Витгенщайн, отидете на неговите "Философски изследвания" и вижте, какво мисли той за ранните си схващания описани в собствения му ЛФТ. Логическият атомизъм е един напън, който самия Витгенщайн разбира, че не е коректен, особено пък след гениалната теорема на Курт Гьодел.
Лазар Кузев на 12.02.2020 в 11:35 на 12.02.2020 в 12:28
Да, кажете нещо и за "теорията на типовете" на Ръсел и Уайтхед, тука са само специалисти по тия проблеми и ще Ви оценят... :)) И с какво теоремата на Курт Гьодел и критиката на логическия атомизъм отменят казаното от Витгенщайн, което съм Ви цитирал? Вместо да подавате бомбастични изказвания, достъпни само за професионалните логици, би било коректно направо да обясните с кое от казаното от Витгенщайн не сте съгласен и защо?!
Лазар Кузев на 12.02.2020 в 15:00
Нищо няма да Ви обяснявам.Опитах се няколко пъти, а последният път - дори, като за четвърта група от детската градина. Явно е било напразно. И грешката си е моя. Мисля си, и до този извод съм дошъл след съответни дългогодишни наблюдения, че срещата в главата на един хомо сапиенс между огромен обем от философски текстове, от една страна, с разсъдъчно несъответстваща способност да разбира връзката между тях, и което е по - важно - непрекъснато и ОЗДРАВИТЕЛНО да се справя със СЪОТВЕТСТВАЩАТА им емпирия /това ВКЛЮЧВА, в случаите, когато няма ТАКАВА емпирия, да ги делийтне, без да се съобразява кой авторитет ги е казал/, от друга страна, води до ментално заболяване.Та, вече няколко десетки години се питам, затова ли някои аналитици от Виенския кръжок, съвсем сериозно са смятали философията/разбирай ОБИЛНОТО ФИЛОСОФОИДНО, СХОЛАСТИЧНОИДНО ОБГОВАРЯНЕ/ за вид ментално заболяване.Съжалявам, гражданино оценител на интелектуалните нива, но аз не съм медицинско лице.
Опитах се няколко пъти, а последният път - дори, като за четвърта група от детската градина. на 12.02.2020 в 15:10
Погледнати от гледище на човек, който дълбоко разбира проблемите, по които се опитвате да пишете, самите Ви обяснения са като на човек от четвърта група на детската градина, особено когато започнете фриволно и безпринципно да ни заливате с числа и логически авторитети. Всичко, което Ви беше казано, бе добронамерено и с цел да се научите и коригирате. Дали ще искате да го направите обаче, това е съвсем друг въпрос.
Милена Бекярова на 12.02.2020 в 15:24
До анонимния опонент на Лазар Кузев: Моля да престанете да се изказвате от името на целия форум тук кой от кого би могъл да се просвети или да се заблуди. Лично аз чета с удоволствие мислите на Кузев и съм съгласна с неговия хуманистичен и антропоцентричен подход към Историята. Какво значение има броя на човешките жертви? Дори един единствен човешки живот е по-ценен от всяка една теоретична конструкция. Що се отнася до философския Ви дебат, както повечето хора, така и Вие сте убеден, че не е важно точно какво се казва, а кой го казва. Какво от това, че името на човека, който изрича глупостта, че "всяка мисъл е логична" е Витгенщайн? Никак не е необходимо да си професионален логик, за да осъзнаваш ограничеността на човешкото познание, постигано чрез формите на логиката и логическия инструментариум, защото в един момент опираш до невъзможността за безкрайна верификация на твърденията чрез средства на мета система, която да ги съдържа в себе си. Ето Ви връзката с Гьодел, но за това разбиране, явно, не Ви е достатъчна собствената ментална система, с която разполагате.
г-н Хаджийски, на 12.02.2020 в 18:18
На всичко, което сте написали, се смях както се смеех на простотиите на полит просветчиците по времето на соц-а. Толкова сте далеч от истината, че не си струва изобщо да коментирам... Мозъкът Ви е тотално замъглен... Погледнете календара... Не сме при Живков... Събудете се... Комунистическата пропаганда до такава степен Ви е размазала ума, че не сте в състояние да виждате, да слушате, да мислите... Защо не отидете в Северна Корея или във Венецуела, или в Куба, ще Ви посрещнат с най-големите си купони за хляб и сол, даже може да Ви дадат и купон за лимонада...
Милена Бекярова на 12.02.2020 в 15:24 на 12.02.2020 в 20:44
Да почнем отзад напред. Предлагам Ви да ни дадете пример за нелогична мисъл, която не попада целенасочено под априорното изискване за отсъждаща последователност, така ще бъде коректно във връзка с обвинението Ви към Витгенщайн. Парадоксите и антиномиите са пределът на логиката, защото са пределът на мисълта. В този ред на мисли, никога и никъде не съм казвал, че "априорно" означава "безкрайно". Грешката, която допускате, е подвеждането на логическата система, която е чисто формална, до менталната система на човека, която е съдържателно/фактуално описуема спрямо първата. Всяка съдържателна система на назоваване и означение е всякога вече извътре на логиката и няма как да напусне логическата кохерентност, която е във всеки възможен случай повече от което и да е състояние на нещата. Ние не можем да твърдим изначално, че логиката е човешка способност, напротив, ние всеки път вече пресрещаме онова, което назоваваме човек с неговите способности, в една априорна система на описание, която изпълнява предназначението да може нещо изобщо да бъде съобщено в отсъжданията. И това, че е останало неразбрано от определена инстанция и с това класифицирано като "нелогично", не отменя с нищо априорността на правилата за отсъждане, към които се е придържало. Ето затова още един път бих Ви помолил за пример относно "нелогична мисъл", стига да не започнете да ни занимавате умишлено с идиотски нечленоразделности. Що се отнася до (цитирам): "Какво значение има броя на човешките жертви? Дори един единствен човешки живот е по-ценен от всяка една теоретична конструкция", тъкмо господинът, когото защитавате, манипулира с броя на човешките жертви така, както на него му изнася на принципа на "чул-недочул и разбрал-недоразбрал" или просто заради гола омраза към нещо си. Да, ужасно нещо е отнемането на невинен човешки живот, но обвиненията трябва да се основават на проверени данни, а не на слухове или пропаганда, защото еднакво ценен е животът и на убитите, и на ония, които биват нарочвани за убийци, но не са такива. И за повече яснота във връзка със спора относно логичността: забележете, че аз не наричам интерпретациите на господина, които за мен са откровено глупави, пропагандни, идеологически, митотворчески и ненаучни с наименованието "нелогични", защото въпреки отвратителните бръщолевения от такъв род, които по принцип не мога да понасям, те са изразени по такъв начин, че са спазени основните правила на интерпретацията и евентуалните грешки при аргументацията никак не отнемат логичността им дотолкова, доколкото за определени чужди инстанции, които се съгласяват с тях (например Вие), те изглеждат да са верни. Трябва да се прави ясна разлика между логическа правилност и фактическа истинност. Примерът, който давате с теоремата на Гьодел и наложителното понякога прибягване до металогика, не прави обяснението изобщо неимплицитно на логичността, то само налага избистрянето на онтологичните или аксиологични гаранти и критерии спрямо фактуалността, която се случва апостериори на логическото обяснение, каквото и да е то.
Най-меко казано на 12.02.2020 в 22:27
Въобще не ми се отваря дискусия за "прогресивността" на Маркс и марксизма. Достатъчно се коментират "заслугите" му под други статии. Не се сбъднаха основните му прогнози - нито пролетарската революция в развитите промишлени държави,нито че реакционните народи ще изчезнат асимилирани в революционните бурии и войни. Вместо да се превърне в безотечествен,пролетариатът и в двете световни войни подкрепи Отечествата си,особено пък немският как само подкрепи нацисткото си Отечество. А днес достигнахме парадокса промишлените работници в САЩ,доколкото все пак ги има,масово да подкрепят десния Тръмп - тотална подигравка с марксизма. То и затова културните марксисти в САЩ си потърсиха нови революционни сили - расови,етнически и сексуални малцинства,мигрантите,жените и лумпениата. Лумпениатът впрочем е ползван във всички революции,дори в така наречената Руска революция по-скоро е мнозинство. Не оправдавам Сталин,но да се изважда като всемирен злодей пред скоби извън от контекста на революциите,Маркс,Енгелс,Ленин,Троцки..... не считам,че е обективен подход. Кръвожадността е атрибут и на английската,и на френската буржоазни революции. И Маркс,и болшевиките не излизат от този коловоз,а напротив обосновават необходимостта от диктатура ,разработват теоретично алгоритъма и прилагат диктатурата на пролетариата. В 1850 г. Маркс определя "диктатурата на пролетариата" и "неспирната революция" като две положения,които разграничанат комунизма от среднобуржоазния социализъм, тоест болшевиките прилагат на дело теориятя ня Маркс,а меншевиките и въобще социалдемокрацията попадат в категорията на среднобуржоазния социализъм. Меншевики,есери и анархисти също са за социализъм,но те не са марксисти,комунисти и болшевики. Кто студент Бердяев е привърженик на марксизма,но бързо се разочарова от антихуманността му. Бердяев не одобрява и якобинската диктатура поради което напълно закономерно разнищва и руския комунизъм. Просто не ми изглежда честно Бердяев да се ползва за адвокат на Маркс и марксизма. Болшевизмът не е нищо друго освен приложен на практика марксизъм - от диктатурата на уж пролетариата ,неспирната революция та до унищожаването на християнстото,моногамния брак и днешните безкрайни права на сексуалните девианти......най-меко казано.
Милена Бекярова на 12.02.2020 в 23:59
До строгия ми учител по логика: Само да попитам на дъската ли да изляза или ще ме изпитвате от чина? Надявам се поне на една тройка по милост, само заради това, че съм жена: Всяка една мисъл/теза/заключение, която не следва логически от съответни предпоставки/хипотези е нелогична. Така пише в учебника, г-н учителю, смилете се над мен, защото мама ще ми спре джобните.
Лазар Кузев на 13.02.2020 в 00:38
До "Най - меко казано": Ако сте вникнали внимателно в текста, то щяхте да видите /пък и сега може да го направите - той текста си е там и не бих могъл да го коригирам/, че споменаването на Бердяев е САМО И ЕДИНСТВЕНО във връзка с това, че той много ясно разбира, че болшевиките не са никакви марксисти/цитирам/: "комунистическата революция в Русия се извършва......противоположно на всичко, каквото Маркс говори за развитието на човешките общества". Съвсем отделен въпрос е, дали пък самият Маркс е прав за пролетариата като демиург на новото социалистическо общество - според мен досегашната съотносима историческа емпирия НЕ СЕ СЪГЛАСУВА с това му пророчество.Тук съм напълно съгласен с Вас. Това, което обаче остава валидно в марксовите разсъждения е валидно за всеки опит да се изгради ново общество - без значение дали ще е пролетарско, прекариатско или най - обобщаващо казано - на хората, които действително се трудят и върху чийто мъки и труд паразитират господстващите класи.Това валидно разсъждение е "аксиоматично", доколкото можем да използваме този научен термин в социологичен план: във властта на тези, които биха искали да изграждат ново общество, следва да е решаващата маса от производителните сили на света. Това ще рече по - голям човешки потенциал, включително - научен, повечето от необходимите природни ресурси, повечето и по - високото ниво на техниката и технологииите и прочие и прочие.Това е така, защото съвсем естествено е за господарите, срещу които би било насочено подобно преустройство, да се съпротивляват на него. И тяхната съпротива винаги би имала успех, ако не е изпълнено горното условие.И отново подчертавам, че това е необходимо условие, независимо кои класи биха поискали да променят статуквото на господство към даден исторически момент. Трайната хегемония на САЩ, например, е възможна именно, защото все още/но Китай им диша във врата, което още не значи, че Китай е по - човечен/ владеят решаващата маса от производителните сили на света /и е много ясно, че те не се намират само на територията на САЩ/.Мисля, че съм ясен, за какво говоря - това не е възхвала на марксовата доктрина, а отбелязване на един аспект от неговите разсъждения, който е принципно валиден.Не трябва да реагираме, като кучето на Павлов, когато се спомене името на Маркс. А на онези коментатори, които опонираха срещу релевантността на Бердяев към така заформилия се спор, ще цитирам преценката на Бердяев и лично за Сталин: "Сталин е държавник от източен, азиатски тип.Сталинизмът, т.е. комунизмът от периода на строителството, неизбежно се преражда в своеобразен руски фашизъм.Присъщи са му всички особености на фашизма: тоталитарна държава, държавен капитализъм,национализъм, вождизъм и като основа - милитаризирана младеж.Ленин все още не е диктатор в съвременния смисъл на думата. Сталин вече е вожд - диктатор в съвременния, фашистки смисъл" /край на цитата/
Лазар Кузев на 13.02.2020 в 00:51
Браво на Милена Бекярова за сполучливата й ирония. На такава брада - казваха мъдрите стари хора - такъв бръснич.
благодаря за схоларската ирония, обаче с основание не я схванах като такава на 13.02.2020 в 09:35
Трябваше задължително с това да започнете, че сте жена, за да пожалим Вас, а не истината, както най-често се случва... Дайте пример за теза тогава, която изначално не следва априорната връзка на мислите по истинност! Чакам примера Ви, за да го анализираме заедно и евентуално да си забележим грешките и подвежданията. Пак ще ви припомня учебниците по логика: правилата на логическото следване на мислите по истинност може да бъдат различни от фактическото емпирично състояние на нещата, което наблюдаваме в описваната ситуация. Объркващата самозаблуда при Вас се състои в това, че вие търсите потвърждения на логическото в реалистично-фактическото и наричате определени противоречащи на фактите тези нелогични (както са склонни да постъпват повечето обикновени хора, неизкушени от логиката). Всеизвестен от учебниците е примерът за силогистично умозаключение на световноизвестния логик Гобло, който би трябвало веднага да смири упорството Ви: "Табакерата ми е на Луната. Луната се намира в джоба ми. Следователно табакерата е в джоба ми". Умозаключението е напълно според правилата на логиката, обаче "тройкаджиите" веднага ще упорстват, че това не е логично, защото не може да бъде фактически вярно. Онова, което е формално истинно, всякога вече тепърва е задало проекторията за изпробването на коя да е емпирична (фактическа) истинност. Остава въпросът кое тогава е нелогично? Ами онова, което не представлява изказване или теза изобщо.
Милена Бекярова на 13.02.2020 в 11:28
Г-н учителю, явно Вашите пребивавания из формалните селения на логиката и анонимността Ви, която за мен винаги е била позорна, когато водиш диалог с някого, съвсем са скъсали връзката Ви с твърдата земя под нашите нозе. Името Милена е име на жена и то съвсем обикновена. Вашето име и пол са неизвестни за мен, но тезата, която защитавате, много ми напомня една постановка, която прочетох в 163-ти том на "Женска логика" : Всяка една женска мисъл е логична, независимо от фактите. Та знае ли човек с какво човешко същество разговаря в тези така пластични времена, в които живеем. Другото, което ми се ще да споделя с Вас, г-н учителю, и то да го споделя като една обикновена жена, неизкушена от логиката е, че когато се дискутира под материали, свързани с история и обществени проблеми, се търси потвърждение на излаганите тези именно в реалистично-фактическото. Предвид Вашата необикновеност, бих Ви посъветвала да си сложите Луната в джоба и да потърсите форум на философите схоластици или неоценените логици.
Нито верен,нито възможен на 13.02.2020 в 11:51
За съжаление искаме или не искаме оперираме с понятия и термини от арсенала на марксизма. Не,че всичките са измислени от марксизма. Накак си не иде да се отрече комунизмът чрез и със собствената му терминология. Много от понятията и термините на марксизма и комунизма отдавна са изпразнени от съдържание и колкото и да се мъчим по-скоро въртежът е в кръг и ни държат в стария коловоз,колкото и да се напъваме. За Сталин Бердяев е прав - Сталин преди всичко е държавник и след това всичките му останали негативни оценки. А какво ще последва от прилагането на марксизма го е предсказал още Прудон,и не само той. Принципно погрешна е всяка постановка,че трябва да се взема от господарите и богатите и да се дава на бедните. Бедните и да вземат властта по-бързо или по-бавно довеждат общественото производство и обществените отношения до крах. Такава постановка априори приема,че богатият е лош и игнорира трудолюбието,надареността,предприемчивостта,образоваността. Хората още преди да се родят са различни,защото генетично е заложено да са различни. Иначе какъв е смисълът да има 10 милиарда хора,като може да се мине с една или няколко семейни двойки? А пък напоследък либерастите подсказват,че може да се мине и с един пол и да премине към пъпкуване. Всичко тръгва от лоунга "Равенство,братство,свобода" - нито е верен,нито е възможен защото неминуемо води към уравновиловка и към различните икстеншъни на либерализма,по-малко или повече уродливи.

Напиши коментар