От примера на водещата демокрация САЩ виждаме, че управляващите днес спокойно могат и да живеят в желирана капсула, изолирани от реалността. Така може да си живурка занапред и Борисов. Голяма част от речта на Тръмп пред Конгреса за състоянието на съюза миналата седмица бе чиста фантастика. Той бе довел в залата назначения от него узурпатор-„президент“ на Венецуела, който междувременно бе позорно изгонен в родината си и от предедателското място на парламента. И се обръщаше към него с „господин президент“. Разбира се, с това шоу му нанесе нова вреда в очите на 80% от венецуелците и латиноамериканците. Това, че влиянието на САЩ по света все повече ще добива характера на in partibus infidelium (фиктивно назначавани от Рим епископи „в страните на неверните“, дето няма католици), трябва най-сeтне да се осъзнае и у нас. Каква нелепост бе например обявяването от Държавния департамент за „корумпиран“ на български съдия, чиято доказана „вина“ е разрешаването на обвинен за „руски шпионин“, но неосъден българин да отиде в Москва да получи награда. Поради вихрещите се във Вашингтон междупартийна война, параноя и административен хаос, идещите оттам противоречиви „директиви“ до регионалните имперски наместници в европейските „съюзници“ ще се замитат под килима. Страх лозе пази. Изпълняването на указания от грешното крило на Белия дом или Конгреса изяде главата на Порошенко, сега е на път да изяде и на Зеленски. От Вашингтон сигурно никога няма да дойде указание „свалете Борисов“, пък и да стане чудо да дойде, ще трябва местен деец със здрави нерви да го приведе в изпълнение – както Младенов, Джуров и Георги Атанасов приведоха в изпълнение евентуалното косвено указание на Горбачов за Тодор Живков в 1989 г. България не е приоритет на САЩ като Украйна (Вики Нуланд: „искаме за премиер Яц!“) и не попада под доктрината Монро като Венецуела.

 

 

След последната размяна на любезности между Борисов, с помощта на главния прокурор, който той „сам си избра“, и президента Радев е очевидно, че в България има двувластие. 

 

И то датира поне от началото на 2018 г., ако не и от края на 2016 г. 

 

Има не се знае как избран премиер, затънал до уши в скандали за корупция и други престъпления по служба, некадърност, национално предателство – обект на гнева, омразата, презрението на над 80% от българите. 

 

Има и всенародно избран президент с народна подкрепа, стигаща 90%. Следователно? 

 

Двамата, официално снели доверие един в друг, са в обявена война. Един ще бъде победен, един ще бъде повален... какво е съотношението на силите? Герберски сайт, безразсъдно отворил гласуване във Фейсбук, дето не могат да манипулират, даде 81% срещу 19% в полза на Радев, все пак ласкателно за Борисов. Друга независима анкета показа 89% срещу 11% за президента. Да, привържениците на Борисов са все още величина, отлична от нула, дори опитват да се шегуват с помощта на фотошоп... но шегите им звучат някак по агнешки пред Гергьовден. Време е да бъде нанесен ударът на милосърдието. 

 

„Двувластие“ (рус. „двоевластие“) е термин, известен ни от руската история през 1917 г. От март до юли, вследствие февруарската революция и свалянето на монархията, там се установяват две успоредни революционни власти – на Временното правителство и свързаните с него местни управи и съсловно-професионални оранизации, и на Съветите на работническите и селските депутати, спонтанно възникнали органи на народното самоуправление начело с Петроградския съвет и Всеруския централен изпълнителен комитет (ВЦИК). 

 

Двувластието в Русия подължава до юли 1917 г., когато Съветите, още доминирани от есерите и меншевиките (руски съответствия на нашите леви земеделци и широки социалисти) отстъпват цялата власт на Временното правителство. След това Октомврийската революция взима реванш и издига лозунга „Цялата власт на Съветите“, които обаче вече се доминират от болшевиките (като нашите тесни социалисти) и сваля Временното правителство. 

 

Нашето двувластие продължава много по-дълго, но и българите не са въоръжени и научени да се бият като руските войнишки маси през 1917 г. Макар да не са много по-сити и здрави от тях! 

 

При нас няма шанс Борисов да отстъпи доброволно властта. Премиерът вече няма път за доброволно отстъпление, който води встрани от затвора (или гробищата, по Емил Боев). Той най-добре знае какво е дробил и дали има за него приемлив пазарлък, за което може би сега експериментира с Черепа. Твърде дълго се заседя, твърде много зулуми направи. Когато обяснявахме на „протестуиращите“ от жълтите павета от лятото на 2013 г., те още не разбираха. 

 

Неприемливостта на президент като Радев за Борисов бе ясна от издигането на кандидатурата му през август 2016 г. от Корнелия Нинова. Борисов и ГЕРБ не могат да виреят редом с фигура като него нито минута. Могат, но с удобна безгръбначна креатура като Плевнелиев. 

 

Как например един председател на НС или вицепремиер от ГЕРБ да се явят на „обсъждане на изборния процес“ при Радев? Какво да обсъждат с него? Как да загубят следващите избори ли? В началото на изявлението си за медиите от петък президентът призна, че „управляващите в своите самопризнания днес казват, че от три години водят такава война, откакто съм станал президент“. Какво казва Борисов няма никакво значение, при него делата се гледат, звукът на телевизора се изключва. 

 

Нетърпимостта на Радев към Борисов обаче извървя дълъг път – от беззъбото му назначаване на Герджиков за служебен премиер в 2017 г., през триумфа на величественото народно честване на Шипка на 3 март 2018 г., „новите Боянски ливади“ на отчетната пресконференция в началото на 2019 г., та до официалното сваляне на президентското доверие от СИК-премиера в началото на миналата седмица. 

 

Преди близо две години написах, че Радев е длъжен незабавно да свали доверието си от Борисов и да предизвика с всички законни средства оставката му. Първата част на пожеланието ми бе изпълнена. 

 

Поводът бе противозаконният демарш на странната персона с каскет, пръкнала се от някое мазе от 90-те години, която все пак Радев неотдавна остави да заеме поста, приемайки за даденост свише неадекватността на ВСС. 

 

А не някакво качествено изменение във физическата нетърпимост на герберския режим за огромното мнозинство българи. Липсата на вода поради некадърност и корупция на властта не е новост по нашите земи, нито мръсният въздух. Така си беше и в 1984-1989 г., пък и след това. България от много години се тресе от всекидневни скандали и протести и по всевъзможни други поводи, често и неизвестни на по-широката общественост. 

 

Все пак нарасналата решимост на Радев за твърдо действие, нетърпимостта му към герберските провокации е достойна за адмирации. Тъй като само той е истинска опозиция и коректив на режима, от него трябва да дойде лидерството в съпротивата. 

 

Как вижда президентът събарянето на режима Борисов? Свалянето на доверие от страна на Желев предизика падането на първия кабинет на СДС. Свалянето на доверие от Плевнелиев плюс уличните протести предизвикаха оставката на Орешарски. Но сваляне на доверие от Борисов? „Той не ни е избирал!“ – каза премиерът. По-точно – Борисов не управлява с доверие. 

 

В говоренето на разобличаващи истини за режима на Борисов със сдържан аналитичен тон президентът също вече няма много останали резерви. Как да предизвика оставката му? 

 

В петък Радев каза, че „[и]мпийчмънтът няма да напълни язовирите или хладилниците на хората, нито ще вдигне пенсиите, най-много да напълни площадите и да доведе до окончателен крах на управлението.“ 

 

Да, някакво поредно дебилно противозаконно действие на Борисов и правосъдните му бухалки срещу президента би имало ефект за напълване на площадите. Но те можеха да се напълнят и при предишния противозаконен прокурорски демарш – народният гняв не бе малък. Явно обаче президентът не желаеше протести и шум във връзка със случая, свързан и със семейството му. 

 

Друго щеше да е, ако го обвиняха в държавна измяна за мекота към руския враг – това обаче можеше да предизвика и масови протести срещу свещените крави НАТО и, пази Боже, САЩ, които да бъдат вписани на сметката на „Дондуков“ 2. 

 

Освен това спонтанното напълване на площадите за ден-два, само по себе си, макар да свидетелства за окончателния крах на режима, впрочем факт от много години, според мене вече няма потенциал да повлече автоматично оставката на Борисов като в незабравимата и опияняваща пролет на 2013 г. 

 

Лошото е, че заедно с решимостта на Радев укрепна и волята за власт, т.е. отчаянието на Борисов. Той знае, това ще му е последната оставка и... после останалото, писано по-горе. Ще се стиска за креслото със сетни сили – ще игнорира отделните спонтанни протести, ще харчи нови заети милиарди, ще „посредничи“ между Путин, Тръмп и Ердоган, ще „оправя“ Западните Балкани, ще разменя шегички на есперанто с Иванка Тръмп в Давос. 

 

От примера на водещата демокрация САЩ виждаме, че управляващите днес спокойно могат и да живеят в желирана капсула, изолирани от реалността. Така може да си живурка занапред и Борисов. Голяма част от речта на Тръмп пред Конгреса за състоянието на съюза миналата седмица бе чиста фантастика. Той бе довел в залата назначения от него узурпатор-„президент“ на Венецуела, който междувременно бе позорно изгонен в родината си и от предедателското място на парламента. И се обръщаше към него с „господин президент“. Разбира се, с това шоу му нанесе нова вреда в очите на 80% от венецуелците и латиноамериканците. 

 

Това, че влиянието на САЩ по света все повече ще добива характера на in partibus infidelium (фиктивно назначавани от Рим епископи „в страните на неверните“, дето няма католици), трябва най-сeтне да се осъзнае и у нас. Каква нелепост бе например обявяването от Държавния департамент за „корумпиран“ на български съдия, чиято доказана „вина“ е разрешаването на обвинен за „руски шпионин“, но неосъден българин да отиде в Москва да получи награда. 

 

Поради вихрещите се във Вашингтон междупартийна война, параноя и административен хаос, идещите оттам противоречиви „директиви“ до регионалните имперски наместници в европейските „съюзници“ ще се замитат под килима. Страх лозе пази. Изпълняването на указания от грешното крило на Белия дом или Конгреса изяде главата на Порошенко, сега е на път да изяде и на Зеленски. 

 

От Вашингтон сигурно никога няма да дойде указание „свалете Борисов“, пък и да стане чудо да дойде, ще трябва местен деец със здрави нерви да го приведе в изпълнение – както Младенов, Джуров и Георги Атанасов приведоха в изпълнение евентуалното косвено указание на Горбачов за Тодор Живков в 1989 г. България не е приоритет на САЩ като Украйна (Вики Нуланд: „искаме за премиер Яц!“) и не попада под доктрината Монро като Венецуела. 

 

От само себе си е ясно, че парламентарните избори и вотове на недоверие у нас са метод за увековечаване режима на ГЕРБ, съдебната власт е мафиотска бухалка на ГЕРБ, бизнесът и медиите с малки изключения се контролират от ГЕРБ. Това е всенародната партия-държава, но останала без народ. 

 

Как тогава да се материализира 90-процентното одобрение на президента и 80-процентното неодобрение на режима Борисов? 

 

Само по революционен път! 

 

Революциите са локомотивите на историята, учи Маркс. 

 

По-нататък Маркс пише, че насилието е акушерка на старото общество, когато то е бременно с ново. В нашия случай необходимото насилие ще е къде по-ограничено например от това на жълтите жилетки, които вече 16-ти месец всяка събота громят и горят Париж. Дори няма да е нужно да се троши паважът и се хвърлят камъни по автобуса на герберските депутати. 

 

В България отдавна е налице революционна ситуация. По определението на Ленин то значи, че върховете вече не могат, а низините вече не искат да живеят по старому. Върховете са в паника, хвърлят свои на вълците, късат опашки. Изнервени са, вършат противозаконни щуротии. 

 

Засилва се и активността на масите, засега главно орална – и заради тежкия им живот, и заради щуротиите на върховете, както видяхме наскоро в изблика на народен гняв по повод противозаконната акция на частната прокуратура на Борисов срещу Радев. 

 

В революционна ситуация властта се търкаля на улицата. 

 

В България обаче няма изявен субективен фактор на революцията – партия или друга обществена сила, да оглави народното недоволство. 

 

Но има избран по безапелационен начин от над два милиона българи при рекордно висока изборна активност и при силно противодействие от изборната криминална машина на ГЕРБ президент – единствената легитимна институция на властта.  

 

Още от първия момент, щом стана ясна победата на Радев, ГЕРБ изпаднаха в паника, че като „опозиционен“ президент ще клати кабинета и ще даде в подходящ момент сигнал за въстание срещу Борисов. Както постъпи през юни 2013 г. Плевнелиев като опозиционен президент, получил нареждане от опозиционната ГЕРБ да даде сигнал за готвения преврат срещу Орешарски, като свали доверието си от кабинета. 

 

Е, това беше основателен страх – и моментът той да се оправдае отдавна настъпи. Поне от две години. 

 

Президентът трябва да оглави революцията – да апелира към масите, да ги застави да се раздвижат и да го принудят да направи това, което сам би искал да направи. Трябва да изиграе ролята на народен организатор отгоре при липсата на организационни структури отдолу. Трябва да приложи хитростта на разума. 

 

Протестите в идеалния случай трябва да бъдат всекидневни и да развият богати и ефективни съвременни форми. Българските студенти и гимназисти да научат поне имената на Джери Рубин и Сол Алински. При подходяща идейна атмосфера днешните идейно объркани, но честни, прекрасни млади хора, вкл. и тези, някога обитавали жълтите павета от грешната им страна, бързо могат да се преквалифицират в новата роля. Сега пак ще могат да протестират срещу Пеевски. И срещу Доган. И срещу Гешев. Много от тогавашните им атрибути могат пак да влязат в употреба, ако ги пазят. И чичко Фейсбук няма да им се разсърди – зер не става дума за комунистическа революция, а за „революция на достойството“ – или просто антикриминална, антимутренска революция. 

 

Време е също президентът да остави благородническата мантия а ла Петко Каравелов („В моята страна подобни работи не стават!“) и да „посъветва“ – разбира се, насаме, а той умее да общува отблизо, говори добър английски, сигурно и руски – колегите си от ЕС, САЩ, Русия и други относно криминалния, мутренски характер на режима Борисов. Да посъветва и подходящите  международни медии. Какво общо има хилядолетната европейска страна България с организирана престъпна група мутри, работеща по стахановски от 11 години за затриването й от картата? 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

57 коментар/a

До Лазар Кузев на 10.02.2020 в 23:35
Съгласен с последният ви пост, с едно изключение - подреждате на една линия Ленин, Троцки и Сталин. Груба грешка, според мен. Сталин не трябва да се поставя наравно с другите двама. Въпросът "защо" е предмет на друг, много обширен дебат. Все пак, накратко, СССР постига успехите си именно благодарение на Сталин. На него дължи и победата си във Великата Отечествена Война. Ще ви дам нещо като жокер по този въпрос - днешният Европейски Съюз е типично троцкистко-ленински, нов Съветски Съюз. Мисля, че сам можете да видите резултата от този факт. Именно Сталин е осъзнал как може да бъде жизнеспособен подобен съюз, а по-късно и Де Гол. След Сталин, дойде едно недоразумение, което може да се сравнява по този критерий единствено с Горбачов. Тъй като нямаше никаква идея какво да прави с властта, реши, че е най-добре да оплюе предшественика си. Горбачов го надмина, обаче. Той не се поколеба направо да разруши системата. И свърши добре тази работа. А подобна "работа" не е трудно да се свърши добре, след като е свързана с разрушения. А те, по принцип, са лесни. Бъдете здрав!
@ До Лазар Кузев на 10.02.2020 в 23:35 на 11.02.2020 в 09:10
От думите ви човек може да остане с много измамни впечатления от Троцки, щом е нещо като предтеча на Евросъюза. Все пак, Евросъюзът спря войните в Европа. Но Троцки изобщо не е такъв. Той е не само в основата на революцията в Русия, той ръководи и Гражданската война, той е и визионерът, заедно с Ленин за завладяването на света чрез поредица пролетарски революции и военни действия, ако такива не избухнат. Троцки е мечтателят, Сталин е практикът. На Сталин се пада честта да превърне Русия от феодална в робовладелска държава. И успява. Затова и днес е на такава почит.
Тъй като нямаше никаква идея какво да прави с властта на 11.02.2020 в 09:19
Въпросното уродливо недоразумение е олицетворение а симбиозата между троцкистки утопичен прогресизъм и хохолска мужишка селяндурщина. Разбира се вече, че въпросното веднага отиде да се продаде на Запада в Женева за шепа кукуруз (това е широка метафора!) и празни обещания за включване на СССР в мондиалисткия им проект. Като начало го забаламосаха със Суецката криза и създадоха някаква видимост, че признавайки Съветите за една от свръхсилите, ще ги включат по всички показатели наравно със САЩ в глобалната игра. Ала ангажиментите, които трябваше СССР да поеме, никак не бяха безобидни: огромни съкращения на въоръжените си сили, развенчаване на т.нар. "култ към личността" (в целия соцлагер) и преиначаване на националната и партийна история по троцкистки съображения, скъсване на връзките с ККП на Мао, умишлено стопиране на технологични производства за граждански цели извън ВПК или правенето на уродливи ширпотребни изделия, които умишлено да излагат системата пред света, създаване на дефицит на стоки от първа необходимост (и най-вече банани), безкрайно орязване на правата на съветските граждани в сравнение с тези от другите социалистически страни и пр. идиотщини, за които можете да се сетите. Като резултат се случи грандиозният провал, умело направляван от тайните служби на Запада, които държаха на къс повод съветските тайни служби именно по троцкистко-хрушчовска линия. Жалко наистина, че тези неща не са забелязани от доста мислещи глави и до ден днешен и Сталин (наедно с уникалната му концепция за национално и партийно управление) продължава да бъде демонизиран напълно в поръчковия от Запада хрушчовски пропаганден контекст.
Все пак, Евросъюзът спря войните в Европа. на 11.02.2020 в 09:20
Подобни уродливости на кого му се четат?
Тонтон Макут на 11.02.2020 в 11:03
Комунизмът ли искат да върнат?
Въпрос на 11.02.2020 в 11:42
Защо ли статиите на този екземпляр редовно провокират у читателите бурни спорове за Сталин, Ленин и Троцки?
Не се побират в една рамка на 11.02.2020 в 17:36
Ами защото Ленин,Троцки и Сталин не се побират в една рамка - твърде различни са. Сталин формално е болшевик,но реално е геополитик и руски патриот,Ако и да е грузинец. Първите двама бленуваха световна революция. Добре,че Сталин елиминира Троцки и повечето от троцкистите,защото тия щяха да продължат до безкрай с перманентната революция. Днес троцкистите и културните марксисти продължават делото си в САЩ и неслучайно Тръмп се плаши от сащиански социализъм.
Лазар Кузев на 11.02.2020 в 22:25
Разсъждавате като политици, т.е. - идеологически. Сред малката общност на ПОСЛЕДОВАТЕЛНО логично мислещите човеци квалификацията "политик" си е чиста обида.Когато някой умен човек започне да втъква клишета и идеологеми в разсъжденията си, то тогава някой от горепосочената малка общност на истинотърсещите го отрезвява, като му посочва достатъчно аргументи за това, че говори като политик, т.е. - не като съмишленик и съратник в истинотърсенето и истинопостигането. Маркирам няколко факта: 1/Ленин и Троцки били едно, а Сталин - друго. Нека да видим първо какви са били Ленин и Троцки. Ленин е най - голямото недоразумение в световната история с претенцията си да е марксист, от една страна, а от друга страна, ръководи преврат, смешно наречен социалискическа революция, в една полуфеодална, от азиатски тип империя, с 90% селско население, 90%, от което е неграмотно.Това не само, че не е марксистко, то е АНТИМАРКСИСТКО. Ако не сте издълбоко запознати с марксовото творчество, а повтаряте като папагали мантрите на дървеното желязо "марксизъм - ленинизъм", няма как да го разберете. Освен това запознаването от първа ръка с марксовото творчество изисква немалък умствен капацитет и много време. Затова, за да си спестите евентуални усилия по въпроса, ви препоръчвам "Извори и смисъл на руския комунизъм" от най - ерудирания руски философ немарксист и неболшевик - Николай Бердяев.Та , последният, като много умен човек, веднага е схванал антимарксисткия характер на болшевишката самодейност, наречена Велика Октомврийска Социалистическа Революция.Тази самодейност, само до 1924 г. коства НЯКАКВИ СИ "НЕЗНАЧИТЕЛНИ" 5000000 осмъртени, 10000000 осакатени и около 10000000 изпратени в новооткритите концлагери/простичко, като за прощъпулник, значи/.Това е дело ръководено от Ленин /до 1922 г, защото след това е вече много болен/ и дясната му ръка - Троцки.Тези двама изроди, със самомнение на спасители на човечеството, ръководят избиването, най - щателно, първо собствените си съюзници в свалянето на царизма с революцията от февруари 1917 г. - кадети, есери, меншевики и анархисти.Сред тях са и кронщадските въстанници, които малко преди това са осигурили с щиковете си издигането на болшевиките, които пък, в сравнение с изброените им съюзници, са били едно незначително,като количество, но крайно кръвожадно и аморално, като качество, малцинство. След Ленин и Троцки идва товарищ Йосиф Висарионович Джугашвили - официално от 1922 г., но фактически - след 1925 г. - и от тогава, извършените "подвизи" от предшествениците му, бавно, но сигурно, започват да изглеждат само като една тиранска загрявка.Под "мъдрото" ръководство вече на "бащата на народите" биват осмъртени и съсипани в концлагерите не по - малко от 30000000 човешки същества.Ама, бил спечелил ВСВ - да, със 26000000 нови жертви, поне половината, от които са хвърляни срещу Вермахта, като слама на огън и, за всеки случай, разстрелвани от СМЕРШ, ако отстъпят. Няма по - голям кръволок в човешката история от него - колкото и да се напъваше, Хитлер не можа да достигне тези "висоти" - можеше да му бъде само асистент. Не знам дали схванахте смисъла на това, което ви написах, затова ще ви разкажа един пояснителен виц, който съм чул от познати руснаци, като студент: Връща се от работа Серьожа и заварва жена си Маша на калъп.Вбесява да се саморазправя с любовника и с жена си.Никакви молби и заклинания не помагат - Серьожа вади патлака.Но Маша някакси интуитивно намира решението: "Серьожа, тебя изменила, но Родину - никогда!", при което Серьожа прибира патлака, доволен, че Маша му е толкова вярна и всеотдайна.Та, точно толкова е логична и мантрата за другаря Сталин - избих 53000000 човека, но Родину - никогда!
Денев на 11.02.2020 в 22:41
Фичко е отдавна известен като анализатор-въздухар, но тук е надминал себе си многократно. Повечето му твърдения са обратни на действителността у нас.
Като носна кърпа на 12.02.2020 в 00:24
Цифрите ти Лазаре са впечатлителни,но къде се доказателствата. Ако достоверен източник ти е Хрушча,Солженицин,Конкуест или Овсеенко или някой от многобройните либераст-хазари,то може само да се посмея. Иначе принципно голяма част от разсъжденията ти ги приемам с някои уточнения. Ленин и Троцки най-напред са се разправили с аристокрацията,буржоазията,интелигентите, духовенството и офицерството. Всяка революция изяжда децата си - и английската,и френската.И в Русия когато болшевиките започват разправата с бившите си съюзници,то голяма част от тях скоропостижно стават болшевики.Към началото на 1917г. болшевиките са 25 000,меншевиките 200 000,а социалистите-революционери 1 милион.Към края на 1917г. болшевиките скачат на 300 000,а в следващите години надскачат милион.Чудя се от Марс ли са паднали или са се преточили отнякъде. Същата история е и у нас - на 09.09.1944г. комунисти и ремсисти са има-няма 30-50 000,а в 1946г. БКП брои 485 000. Ами това са си чисто и просто неофити конюнктурчици - кой да се спаси,кой да се нагоди и нагласи. Че ГЕРБ не са ли същото - повечето са бивши бекапейци и комсомолски активисти. При Елцин архивите бяха отворени и западни историци им налетяха като въшки. Интересното е, че след това професионалните западни историци престанаха да подхвърлят бомбастични цифри за репресиите на Сталин,а тази работа се остави на лаици и аматьори,ГМО творения на либерастните медии. Много рядко може да се чуят лоши думи за Сталин от старата руска емиграция в Запада. Най-яростни критици са му бивши меншевики,есери,анархисти,троцкисти и либералисти. Реално Сталин е ликвидирал доколкото е можал и ленинското,и троцкисткото котило от радетели на световната революция. Междувременно е ликвидирал процентно най-много евреи- революционери. Ликвидирал ги е не защото са евреи ,а защото са му били политически противници. Сталин не е виновен,че във всички руски революционни партии е гъмжало от евреи - руски и такива от Европа и САЩ. Наследниците на пострадалите евреи от времената на Хрушча та до сега вият като вълци срещу Сталин,а те евреите най-добре умеят да манипулират пропагандата и да създават видимост на фалшива грандиозност. За ГУЛАГ отдавна има подробна статистика по години по колко са били в различните затвори и типове затворнически общежития,както и бройката ,и процентът на умрелите по години. За огромно учудване на либерастните клянкала се оказва,че в СССР процентът на затворниците от общото население е напълно съпоставим с този на САЩ за перода на 30-40-те години на миналия век - в СССР затворените са с няколко десетки от процента повече. От Хрушча,та през Андропов и Горби за Сталин се повтарят едни и същи мантри на които либералистите усърдно пригласят ,превъзнасят и шумно разтръбявят - и това вече над 50 години. Солженицин на стари години разбра цялото им лицемерие и как са го употребили като носна кърпа.
до лицето Лазар Кузев на 12.02.2020 в 08:44
Втори път Ви правя забележка да спрете да противопоставяте в широк контекст логично на идеологично, защото не е професионално. Не само идеологичното, но даже и праксеологичното също е идеологично, защото неотменимо свойство на мисълта изобщо е да бъде логична. Ако искате противопоставката да бъде фактически вярна, противопоставяйте философско на идеологично, защото големите критики спрямо идеологичното са именно плод на философска рефлексия. Ако пък порочно смесвате свойството "логичност" с логиката, трябва да Ви разочаровам, че и тук има какво да се дообразовате. Логиката сама по себе си е неутрална към фактите, за да я противопоставяте на които и да се идеологически съдържания. Логиката е наука изцяло за формите на човешкото мислене, т.е. за неговото априори. Опитът Ви да отричате определени съдържания на дискурса с чисто формални аргументи води до там, че по същество трябва да спрем да мислим за всичко друго, освен за формалните правила, по които нашата мисъл се случва в съжденията. Което е хем невежествено, хем смешно. И престанете да повтаряте под път и над път Кантовият конструкт "способност за съждение". Неговата критика разкрива дедуктивната възможност всеобщите категории на разсъдъка да бъдат свеждани до особеното и единичното на емпиричния опит и какви са последиците за това, особено за естетиката. Тоест, ориентирайте се кога е уместно да го употребявате в контекст. Той няма никаква пряка връзка с извънфилософските контексти, които обикновено разглеждаме тук. Що се отнася до приведените числови данни за броя на жертвите от червения терор и наивните разсъждения, с които ги обосновавате, аз лично бих се засрамил от себе си. Самият вие създавате митове и после излизате с претенции за критика спрямо идеологическото съзнание.
малка грешка по невнимание на 12.02.2020 в 08:47
Самоцитирам се: "Не само идеологичното, но даже и праксеологичното също е идеологично, защото неотменимо свойство на мисълта изобщо е да бъде логична". Верният прочит да бъде следният: "Не само идеологичното, но даже и праксеологичното също е ЛОГИЧНО, защото неотменимо свойство на мисълта изобщо е да бъде логична". Приемете извиненията ми!
Лазар Кузев на 12.02.2020 в 10:11
До "Като носна кърпа" Тъжното е, че в цялата Ви аргументация има, че една огромна идеолоическа ПРЕДПОЗИЦИЯ, от която следва невалидността на цялата ВИ конструкция: избиването и тормозенето на хора /при всички положения десетки милиони; може да се спори за числеността им, но ВЕЧЕ не това е най - важното/ в никакъв, ама в никакъв случай, не може да се разглежда като някакъв вид актив на ЧОВЕШКОСТТА. Не идеята за човека, а ЖИВИТЕ РЕАЛНИ ОТДЕЛНИ ЧОВЕЦИ СА ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ТЪКАН НА ЧОВЕШКОСТТА.Никаква идея не може да стои по - високо от реалния фундамент, на която и да е идея, а именно - живите реални отделни човеци. Затова, колкото повече се разрушава тази тъкан, толкова повече и най - човеколюбиво ЗВУЧАЩАТА идея става празно дрънкане на зверска демагогия. До февруарската революция/1917 г./, включително, с непренебрежимо основание може да се твърди, че събитията са се развивали ЕСТЕСТВЕНО - ИСТОРИЧЕСКИ /точно както Маркс и меншевиките са мислили!/. Тази революция е рецидив на революцията от 1905 г. и точно като такъв рецидив, показва назрялата историческа необходимост този цирей /полуфеодалния азиатски царизъм/ да бъде отстранен. И Русия да поеме лека полека /защото й липсват стотици години цивилизационно развитие/ по пътя на класическия, към онзи момент, капитализъм, с някои руски особености, разбира се.Всички умни хора в Русия, тогава, са били на ясно с това. Против са били само ретроградите - имперски царисти, от една страна, и волунтаристо - утопистичните болшевики, от друга страна. Първите искат да дърпат слона за опашката, за да го върнат назад, а другите/болшевиките/ искат да накарат бременна във втория месец жена да не се мота много много, ами направо да започне да ражда - и то да ражда здраво дете - вундеркинд/по - висш социален строй - социалистически/. По отношение на по - висшият социално - икономически строй има една ЖЕЛЯЗНА АКСИОМА: тези, които смяттат да го строят, следва ДА ВЛАДЕЯТ РЕШАВАЩАТА МАСА ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ СИЛИ НА СВЕТА именно на света, а не само в собствената си държава, защото всички останали капиталистически страни, даже без да е необходимо да правят военни интервенции, неизбежно ще смажат икономически и най - вдъхновените "строители на социализма", което и стана, и с това перфектно се подвърди валидността на този марксов възглед. Русия се върна на стартовата капиталистическа прощадка, за да си извърви пътя, който малоумните болшевики искаха да прескочат, оставяйки след себе си десетки милиони човешки трупове. И Русия се върна /а барабар с нея и ние!/ ОТНОВО ТРАГИЧНО, защото в края на 20-ти и началото на 21 - ви век й се налагаше и й се налага /както и на нас!/ да изживява отново УЖАСИТЕ НА ПЪРВОНАЧАЛНОТО НАТРУПВАНЕ НА КАПИТАЛА, ужаси, които цивилизования свят е изживявал през периода 17 -ти - 19 -ти век.Така става, когато нямаш представа за логиката на естествено - историческия ход, а насилваш историята /на практика насилваш стотици милиони хора!/ да стане тя, метафорично казано - на 30 години, преди да е станала на 5 години. Е сега, в този контекст, следва да разберете думите на онзи коментатор тук, който много правилно отбеляза, че заслугата на Сталин е, че ръководеше превръщането на една селска полу - феодална страна, във индустриализирана робовладелска страна.Благодаря за такава заслуга! Сега, живеейки в дивашки етап на капитализма дефакто сърбаме попарата надробена ни от болшевиките и "бащата на народите". Към "заслугата" е необходимо да причислим и това, че точно техния зверски - безумен експеримент с предизвестен от дълбокомислещите хора край, инжектира на капитализма, за огромно съжаление, още много живот. Иначе, за склонността на масовия човек да се пребоядисва, сте напълно прав, включително и за гробаджиите, пардон - гербаджиите.
Лазар Кузев на 12.02.2020 в 10:23
До лицето оценител и поучител Казах Ви, че Вашите старофилософски даскалски поучения не ме интересуват.Преподавайте ги на младежи, които не са на ти с логиката и математиката. Неотменното свойство на мисълта било тя да бъде логична - Боже, с коя ръка да се прекръстя!
Лазар Кузев на 12.02.2020 в 10:23 на 12.02.2020 в 11:04
Обяснете с какво се занимава логиката тогава - не ли с формата на мислите ни, без оглед на тяхното съдържание?! Предпочитате да не говорите, защото наистина ще станете за резил. И така, както сте написал манипулативни си пост по горе, излиза че в книгата на Бердяев "ИСРК" са представени числовите данни за убитите, които привеждате. Във въпросната книга няма такова нещо! Има философски анализ и за предпоставките и причините на руския комунизъм и пак философска критика (без да го хули и обвинява, че бил нещо по-страшно от фашизма!) спрямо неговото практическо прилагане в условията на съветска еднопартийна система. Не подвеждайте аудиторията, която използва форума за познавателни и образователни цели!

Напиши коментар