Покрай последните ми занимания с кадровото дело на офицера от Второ отделение, Шести отдел по ДС на СГУ-МВР Румен Николов и неизяснената ситуация около агентурното минало на режисьора Людмил Стайков и оператора Христо Тотев, която Николов отрече публично, поисках достъп и до кадровото дело на неговия подчинен Николай Златков, пряко замесен и в двата случая. Ще разкажа накратко какво разбрах от наличните документи за професионалната му дейност като оперативен работник (ОР) в ДС.
ДАНС и ДС

Офицерът на ДС Николай Златков

В неговата атестация за периода 1 ноември 1980 – 1986 г. е записано, че ст. лейт. Николай Христов Златков, роден в София през 1956 г., е разузнавач в отдел 06 ДС СГУ – МВР. Назначен е след завършване на висшето си образование във ВСШ „Г. Димитров”, факултет І – четиригодишен пълен курс, през ноември 1980 г. Първоначално работи по линия „неорганизирана художествено-творческа интелигенция”. Проявява старание в овладяването на специфичните особености по линията. С умение и такт решава възникнали проблеми. Полага усилия и създава добър агентурен апарат. През 1983 г. започва работа по линия „Интелигенция – Кино”. Благодарение на факта, че вече е изграден като добър ОР, успява в кратки срокове да постигне определени резултати в работата си. Своевременно получава информация за опити на някои кинотворци да създават филми, неиздържани в идейно-политическо и художествено отношение. Съвместно с Шесто управление на ДС и Градския комитет на БКП взима своевременни мерки за пресичане на дейността им.
Ст. лейтенант Златков ръководи 13 агенти. Разработва точен модел за формиране на агентурния апарат, който му помага правилно да се насочва към необходимите кандидати за вербовка. Умее да предразполага агентите си и да извлича интересна разузнавателна информация. Среща ги редовно, грижи се за правилното им ръководство, възпитание и обучение. Стреми се да провежда целенасочени беседи, в резултат на които агентите получават необходимите знания за изпълнение на поставените задачи. Не е допускал разконспириране на агент. През периода 1980 – 1986 г. вербува 8 агенти, които разполагат с добри възможности за работа и се ползват с доверие от страна на лица, представляващи интерес за органите на ДС.
Ст. лейтенант Златков е работил общо по 14 активни дела. Стреми се да провежда точни и бързи агентурно-оперативни мероприятия, които водят до пълно разкриване престъпната дейност на обекта. Анализира правилно получената оперативна информация, замисля правилни оперативни комбинации и експерименти.

ДОП „Лорда”

И тук – на л. 41, идва първото разкритие, което заслужава интерес. „За постигнати добри резултати по ДОР „Лорда” през 1985 г. с Указ на Държавния съвет на НРБ № 202 (Златков – б.а.) бе награден с орден „Червено знаме”. Припомням някои факти. В началото на месеца от разследване на колеги от в. „24 часа” стана ясно, че ДОП „Лорда” е открито през септември 1984 г. от Николай Златков и прекия началник на Николов – майор Петков. Обектът е нюйоркчанин, кинопродуцент, собственик на филморазпространителска къща в Лос Анджелис. Оказва се, че по препоръка на Л. Стайков с него трябвало да се сключи договор за разпространение на игралния филм „Хан Аспарух” на Запад. Междувременно в публикация на Недялко Йорданов се твърди, че американецът се казвал Томас Маршал, идвал често в България под претекст филма и бил поставен под наблюдение на службите. „Дребни на пръв поглед детайли показвали, че той е вероятно агент на ЦРУ”. Впоследствие чрез записан разговор било установено, че същият получава важни сведения за България от бившата снаха на Тодор Живков Маруся Мирчевска, която продължава да поддържа отношения със свекър си. Н. Йорданов обяснява, че разработващите операция „Лорда” са ОР Р. Николов и неговият колега Николай Златков, който по това време отговаря за кинодейците. След разкритието Мирчевска е изпратена в Москва на курсове в киноинститута (апропо заедно със съпругата на Р. Николов – б.а.), а с утвърдено от първия зам.-министър на МВР предложение от 5 ноември 1984 г. на Маршал е забранено влизането в България. Така, да подредим фактите. Златков поименно е награден заради „Лорда” през 1985 г. Неговият тогавашен началник Румен Николов пък признава в офицална декларация, депозирана в комисията по досиетата през януари 2009 г. и в интервюто си във в. „Уикенд”, че той е подготвил в края на март 1985 г. документите за регистрация на мнимата вербовка на Л. Стайков, „които Златков подписва, без да задава въпроси”.

Тази операция по думите на Николов цели прикриване на вербуван от него чуждестранен разузнавач. Ако това е Т. Маршал, който от края на 1984 г. вече е персона нон грата в България, как ли Николов си представя, че ще получава агентурни сведения от него? Това е първият логичен въпрос. И ясното противоречие. Защото ето какво казва Николов пред Н. Йорданов: „За истинския агент чужденец знаехме аз и генералът (покойният началник на СГУ ген. Н. Малинчев – б.а.). Това добре. Но информацията, която получавах от него по време на не особено честите му посещения в България, беше изключително важна по своя характер. Тази информация не можеше да идва от небитието”. И наистина не може да идва от небитието.
Известно е, че унищоженото дело на агент „Василев” (Стайков) според протоколите е съдържало около 200 страници. Р. Николов казва, че в него не е имало директни агентурни сведения, а той е изписвал всичко под формата на рапорти от проведени срещи с агент „Василев”, който очевидно не е американецът Маршал. Но защо не го е правил Николай Златков, който отговаря за кинодейците и според документите две години е водещият офицер на „Василев”? И кой все пак е агент „Василев”? Николов твърди, че това е друг чужденец, който искал да работи именно с него.
Според Недялко Йорданов на 30 март, когато се гледа делото, заведено от Л. Стайков срещу комисията по досиетата, съдът е отказал да призове надлежно Николай Златков в качеството му на свидетел. Това е било поискано от адвоката на Стайков. Златков бил готов да свидетелства, ако получи призовка и заседанията е закрито. Какво следва от това. Ако приемем, че Златков е готов да свидетелства, то той трябва да има какво да каже. Ерго е знаел кой е агент „Василев”, чийто вербовчик и водещ офицер е по документи. И е бил съучастник на Р. Николов в – да го наречем – документалната измама. А това не е първият път, в който Златков участва в подобни „операции” на началника си.

Документите на Христо Тотев

Като водещи офицери на Христо Тотев са записани трима души: Румен Николов, Николай Златков и Пламен Денев. Рапортът за вербовката му от 2.12.1982 г. е подписан от Николов. Вербовъчната беседа е проведена в присъствието на началника на отделение 02 в отдел 06 ДС к-н Борис Илиев. Тотев е работил по линия на „Интелигенция – кино” – линията, за която отговаря Николай Златков от 1983 г.  Запазени са и попълнените картони образец 4 и образец 6. Според Инструкцията за оперативния отчет на ДС (от 1978 г.) регистрирането на секретните сътрудници става с регистрационна бланка, подписана от началника, утвърдил вербовката, и попълнени по един картон обр. 4 и 6, подписани от оперативния работник. След това тези картони се размножават на пишеща машина за нуждите на картотеките и в срок от два дни бланките заедно с номерираните папки се връщат на оперативния работник. На картон обр. 4 срещу „кой го ръководи” е написано името Румен Николов (зачеркнато), отгоре Николай Златков (зачеркнато) и най-отгоре Пламен Денев. На картон обр. 6 Румен Николов е зачеркнат и на негово място стои Николай Златков. Отдолу ръкописно е написан входящ номер с година, приличаща на „(19)86”, и Пламен Денев. „Огледът” на подписите показва следното. Николов е подписал рапорта за вербовка и регистрационната бланка, Денев е подписал предложението за изключване от агентурния апарат. А подписите върху картоните са на Николай Златков. Те съвпадат с подписа на картона на Л. Стайков. И с подписите в неговото кадрово дело. Следователно той е основният водещ офицер на Христо Тотев до август 1986 г., когато е преназначен в отделение 01 на 06 отдел на СГУ да работи по линия на протурския национализъм. Тогава на ръководство го поема Пл. Денев. А Румен Николов твърди, че Тотев изобщо не е сътрудничил на ДС, защото е вписан от него като „куха бройка”, защото имал да изпълнява годишен план по отношение на вербуваните агенти. И тук ли Златков, а и Денев, са съучастници в неправомерните действия на Николов, или просто операторът си е бил агент на ДС? Може би истината може да бъде осветлена Борис Илиев, чийто подпис стои съгласно нормативните изисквания под подписа на Николов на рапорта за вербовката на Тотев.

Кадровото дело на Николай Златков

Впрочем от кадровото дело на Златков става ясно и защо Румен Николов е наказан през 1985 г. с предупреждение за непълно служебно съответствие. Пак двамата са в центъра на събитията. Не оценяват оперативната информация по отношение на обекта на ДОР „Бухал”, чийто обект е изявен сценарист в СИФ „Бояна”. Той подава документи за гостуване заедно със сина си при своята съпруга – кинокритик, която е на специализация в Канада. Николов и Златков провеждат профилактична беседа на „Бухал” и превишавайки правата си, му разрешават пътуването. Семейството емигрира, а за проявената „небрежност” двамата офицери са наказани. И в този случай на преден план изпъква стилът на работа – превишаване на правата и нарушаване на правилата.
Поради липса на място не се спирам в детайли върху кариерата на Златков в ДС след 1986 г. – работата му по линия на „лицата с възстановени имена” и после в Ленинско РУ-МВР като началник на отделение, едномесечния курс за повишаване на квалификацията на резервни ръководни кадри в Симеоново през 1987 г. , тримесечния курс за добиване квалификацията на ръководни кадри по втора линия в КГБ в края на 1989 г. и др.
Само ще кажа, че е много притеснително човек с такива съмнителни професионални прояви да работи в ДАНС, при това на ръководна длъжност.
Но не се учудвам на този факт. Известно е, че в ДАНС има много бивши служители на ДС и вероятно именно заради това ДАНС не спазва законите. Нищо ново под слънцето! Кадровото дело на Златков е предадено на комисията по досиетата през февруари тази година. В папката няма нито един оригинален документ, само копия. А по закон съответните служби са длъжни да предадат оригиналните документи. Да не говорим, че дори копията не са подредени така, както се изисква в едно кадрово дело в три раздела. Разбъркани са, за да не проличат липсите. Крушката ДАНС не е паднала далеч от дървото си ДС.

 

Още от категорията

3 коментар/a

todor на 16.08.2010 в 07:23
nesto gnusno li si napravil bre covek zasto te e sram ot sebe si i takiva kato teb sastestvuvat no ne im e miastoto kadeto sa
Istoria i fakti на 22.03.2012 в 06:02
Marusia ne e prashtana da uchi rejisura v Rusia. Tia e zaduljena da zamine za Rusia s reshenie na Politbiuro i zaminava prez 1985 godina. Spechelva priemen konkurs za rejisura\r\nprez 1987 godina po vreme na preustroistvoto.\r\nVkliuchva se v borbite na ruskata inteligentsia za promiana i glasnost po vremeto na Gorbachov.
анонимен на 16.08.2015 в 16:34
кой го интересува това

Напиши коментар