Публикуваме още един текст от Николай Гочев, посветен на хомосексуализма. Редакцията на "Гласове" дължи на читателите следното обяснение: В петък публикувахме текст на Александър Мануилов, който той сам ни изпрати като отговор на статията на Николай Гочев, озаглавен "Хомосексуалност и елитаризъм". В писмо до редакцията г-н Мануилов ни попита дали бихме публикували мнение, противоположно на това на Николай Гочев и след като получи утвърдителен отговор ни изпрати текста си, без да поставя каквито и да било други условия. Малко по-късно през деня г-н Мануилов ни запита какъв хонорар ще получи за текста, който ни е пратил. Обяснихме му, че нямаме практика да даваме хонорари за материали, които не сме поръчвали, както и на читателски реакции, които публикуваме. Александър Мануилов отговори, че е журналист, а не обикновен читател и ни призова да свалим текста му, което и направихме. Искаме да подчертаем, че статията "Хомосексуалност и академизъм" от Александър Мануилов бе свалена по негово изрично желание, а не заради мнението, което е споделил в нея. Редакцията ни е отворена за всякакви мнения по въпроса, стига да не се нарушава добрият тон. В следващите редове можете да прочетете втория текст на Николай Гочев
Бил ли е Сократ хомосексуалист?

Не мисля да се разпростирам прекалено дълго върху темата за хомосексуалността. Аз и не съм специалист. Говоря като човек на словото, гражданин на страната си, пък и баща. Впрочем и много други са така.

Обсъжданията по обществени и етични въпроси не могат да бъдат оставени само на специалисти, защото иначе може да им станем роби – на тези специалисти. 

И тъй, 2–3 обсъждания в „Гласове” няма да са излишни, защото вестникът се чете, а въпросът си е важен. Благодаря на г-н Дачков, че ми дава думата. 

Още веднъж за въпросите от обществена важност

Нека първо се съгласим, че когато някой говори за нещо общо – политика, религия, семейство – той не би трябвало да търси надмощие в някакви лични или групови конфликти. Каквото казва, това е – и няма защо да се правят персонални намеци. Това е редното. Ако пише сатира (като Архилох, Аристофан, Юлиан или някой модерен фейлетонист) – може. Но аз тук не пиша сатира, а задавам въпроси, които засягат всекиго.

После, при обсъжданията трябва непременно да се избягва изпадането в гняв и размяната на обиди. Това е напълно безполезно, така разговорът просто се проваля. Какво от това, че ще наречем събеседника с думи, които ни се струват обидни? Какво ще установим? Дори събеседникът да ни изглежда недобър и неинтелигентен човек, пак трябва да се занимаваме повече с думите му, отколкото с него самия. Той бил необразован, муден в мислите си – ами нищо, ти пък му помогни, кажи каквото знаеш, съдействай му да разсъждава. 

И за какво водим разговори изобщо? За да установим, че сме по-умни от събеседника си? Аз не водя разговори с такава цел. 

Ето един пример как може да се предложи разумен разговор.

Сократ и Горгий 

В диалога „Горгий” Сократ влиза в разговор с прочутия софист, който по това време, като представител на родния си град, е дошъл за преговори в Атина. Той е по-възрастен от Сократ – с около 15 години. И Сократ го пита какво е това „реторика” – предметът, който Горгий преподава. Това вече е достатъчно смел въпрос. Все едно да питаме Хенри Кисинджър какво е това „дипломация”. И то с намерение да спорим с него. 

И тъй като разговорът върви трудно, Сократ казва: „Ако ти, Горгие, можеш леко да понесеш загуба в някой спор, тогава нека продължим нашия разговор. Но ако не можеш, ако предпочиташ твоето твърдение винаги да е вярното, тогава по-добре да спрем. Защото се случва да се съберат мъже да спорят по някаква тема – и вместо да я изследват спокойно, изведнъж се настройват един срещу друг, избухват и си разменят такива оскърбления, че слушателите, които са се надявали да научат нещо от тях, се разотиват изплашени и съжаляват, че изобщо са попаднали на разговор между такива хора...” („Горгий” 457 Архилох 458, преразказвам го). 

Кога думите са обидни

И също: дори думите, с които си служа, да изглеждат някому обидни, аз не ги използвам, за да оскърбявам някого. Просто ги намирам за подходящи, уместни в хода на разговора. Както казах предишния път, аз не смятам думата „селянин” сама по себе си за обидна – и поради това я използвам съвсем спокойно. Нито думи като „циганин”, „турчин”, „евреин” – нали така? Нито думата „хомосексуалист”. 

И не мисля, че има голяма полза от евфемизмите. Нищо не пречи да си служим с широко употребявани и разбираеми думи без страх, че някой ще се засегне. Твърде много зависи от контекста на речта ни, а когато словото е устно – и от интонацията. Всяка дума може да бъде произнесена така, че да зазвучи обидно – но и обратното. 

Колко начетени е нужно да бъдем

Сега няколко думи за четенето на книги. Случвало ми се е да чуя: „Ти си чел едни книги, обаче други – не. Значи не си достатъчно учен – не можеш да говориш с мен. Първо прочети което и аз съм чел, и тогава ела да говорим – сега не ставаш”. Нещо в този дух.

Първо, ако решим, че всички трябва да прочетем едни и същи книги и тогава да се съберем да говорим – това е неосъществимо, нали, тогава никой с никого няма да говори на никаква тема. 

И освен това – човек не става образован просто чрез четене на книги. Ако беше така, образованието щеше да е много лесна работа. Понякога четенето дори не е необходимо. Ето, Омир сигурно нищо не е чел – но пък е бил образован. 

Книгите винаги съдържат нечия реч; но тази реч нали трябва някой да я разбере? Ако човекът по една или друга причина не разбира написаното или го разбира погрешно, каква полза, че е минал с погледа си през толкова букви?

Поради това в обществата, които изобилстват с книги и писани текстове, лошо образованите хора също изобилстват – независимо че имат достъп до толкова „информация”.

Способността да се образоваш зависи от способността да разбираш човешкото. А как става това? То е тайна. Може би е свързано със страданието. Pathei mathos – „Зевс е постановил смъртните да учат чрез страдание, ако и да не искат”, казва Есхил (преразказвам „Агамемнон” 176 Архилох 180).

Не, аз не казвам, че е безполезно да се четат книги. Това е все едно да кажа, че е безполезно да слушаме какво говорят хората наоколо. Но е истина, че не може да се предвиди резултатът от четенето и слушането. Едни стават образовани, а други – не. 

Смелост и почтителност в подхода към събеседника и темата

Сократ е бил скандална личност. По това той прилича на Сафо. Но за Сафо се знае твърде малко. Тя пишела стихове, имала приятелки, с които си говорели за любов и брак – брак с мъже, разбира се. Обръщали се една към друга в стихове и с музика. Това е. 

За Сократ пък се знае много – малко са хората от времето на гръцката древност, за които да са запазени толкова сведения, писани от техни съвременници, и то лични познати. Той е бил обявен за „най-мъдър” – нямало по-мъдър от него. И то от Делфийския оракул (Платон, „Апология” 21). Това е много повече от Нобелова награда. 

И тъй, той си позволявал да разговаря с хората, без да смята, че е неприлично да се засяга един или друг въпрос. Примерно, съмнявал се, че разказаните от Омир и Хезиод истории за богове са верни – или поне, че трябва да се разбират буквално. А на тези богове всекидневно се принасяли жертви, изобразявали се в съгласие с разказаното от поетите. 

Съмнявал се също, че политиката, която водят управляващите в Атина, е добра за града – и то независимо дали режимът е бил демократичен или олигархичен. 

Във връзка с това: да не си съгласен с управляващите в Атина по негово време е било много по-опасно, отколкото да не харесваш министър-председателя в някоя днешна европейска страна. Съвсем друго е било. Могат да се освободят от тебе за няколко дни – и то с напълно законни средства. Защото Атина е била независима и управляващите са имали истинска власт. В зависимите държави – днешните имам предвид – говори срещу правителството каквото искаш. Няма да пострадаш, даже ще те хвалят. 

Затова казвам – защо да е недопустимо да се поговори и за хомосексуализма днес? И то спокойно, без да се чувстваме длъжни непременно да хвалим или да осъждаме. Така впрочем си отвоюваме и свобода. Защото някои вече казаха, че ако съм живеел в някоя друга държава, нямало да ми се размине така... Ами толкова по-зле за тази друга държава. 

Освен това той не мислел, че има хора, на които е неприлично да се задават въпроси. Не се е притеснявал, че пред него стои известен дипломат, интелектуалец, поет – имало е такива. Освен това въпросите му не били провокативни и за пред хората, примерно: „Хайде да кажем нещо остро на този, за да покажем на всички, че не ни е грижа кой е”. Не. Той действително се е интересувал от това, което прави събеседникът му. Позволявал си е да мисли, че като човек е равен на всеки друг човек. 

И винаги се е държал така, дори и преди да получи признание от оракула. При това не е бил нито много заможен, нито с прочути предци (каквито са имали Платон или Перикъл), нито с позиция в държавата. Даже не е учил много – попрочел е някои книги (Симонид, Анаксагор) и е говорил с авторите им, когато е имал възможност. 

Не е бил склонен да угодничи пред хора, независимо от вида на престижа им. Какво имам предвид. И тогава, както и сега, за възрастния човек е било престижно да общува с млади – особено ако не са зависими от него. Ако си приятел с тях, това е много добре – значи предстои ти живот, не си отиваш така с поколението си. Поради това във всички времена се срещат възрастни хора, които, независимо дали са публични личности или частни лица, се боят от младите и се стараят да им се харесат. А Сократ и това не е правел. Отнасял се е сериозно с по-младите от него – като с равни. Нали и те са хора? Нито ги гледал отвисоко, нито ги ласкаел. Поради това е станал приятел с някои от тях. 

Продължителност и стил на разговора. „Изчистване”

Сега да кажа нещо за метода му. Нямам предвид „акуширането” на събеседника – да извадиш от ума му това, което той някак си знае, но не го осъзнава. Възможно е това да е Платонова приумица, да му го е приписал, а самият Сократ изобщо да не е имал такава идея. Но ето какво личи от спомените на съвременниците. 

Разговорите, които води, са дълги и упорити и целта е да се проучи какво може да каже събеседникът по предложения въпрос (тема). Да напомня, че Сократ не обижда събеседниците си – напротив, той е подчертано любезен. Известната сократическа „ирония” няма нищо общо със сарказма и подигравката. Тя е просто в допускането, че Сократ знае по-малко от събеседника. Но в това няма нищо обидно. Самият събеседник мисли така, защото е поканен да отговори на въпрос, по който се смята за сведущ. 

Но в хода на разговора се разбира, че човекът няма яснота по въпроса. Нещо му се „струва”, но това, което казва, са просто мнения, които е дочул оттук-оттам и с които си живее от години. Оказва се, че той премислен възглед („теория”) няма. При това разговорите не са относно дреболии, а засягат най-важни неща – богове, „красиво/достойно”, „справедливо”, любов и т.н. Разбира се, с груби и нелюбопитни хора такъв разговор е невъзможен – събеседникът трябва да се интересува от темата. 

Относно нашия въпрос – аз си мисля, че хората, които просто се развикват, когато чуят някой да задава въпроси за хомосексуализма – те и не щат да знаят нищо. За тях нещата са ясни: те са „така” и е възмутително някой да разпитва. Този човек, който пита, ще е прост, некултурен, психически нездрав и злобен. Или пък – „педераст”. Това е. Ако настоява – трябва да се вземат мерки. 

И тъй, събеседниците на Сократ никога не успяват да надделеят в спора и да установят нещо сигурно по обсъждания предмет. Резултатът е, че най-добрите от тях остават с едно усещане за вътрешна празнота. Дотогава им се е струвало, че са пълни със знание, солидни и можещи – като политици, интелектуалци и т.н. – да предложат нещо на останалите. А след разговора – нищо подобно. Поради това те се „умълчават” и започват да се въздържат от много говорене. Това въздействие аз наричам „изчистване”. 

Ухажване и любов. Как да насочим красивите към добро

Сократ казва („Лизис” 204): „Аз от друго може да не разбирам, но дали човек е влюбен и в кого – това познавам”. Той изобщо се представя за „еротик” – такъв, който разбира от любов, практикува я и винаги е влюбен в някого. Сигурно заради това Платон поставя „еротиката” между изкуствата – наравно с поезията. 

Познатите му, когато го срещат в града, питат: „Пак ли си тръгнал на лов по красотата на еди-кого си?”. Но в „Протагор” се оказва, че Сократ се интересува повече от Протагор, отколкото от Алкивиад; при все че Алкивиад е млад и красив, а Протагор – стар, по-възрастен и от Сократ. Но пък твърде учен.

Наистина, Сократ не крие, че ухажва някои младежи. „Щом някой е красив, аз се интересувам от него” – казва. И колкото по-изявен е някой младеж, толкова по-упорито го ухажва Сократ. 

Как да се обясни това? Най-напред, то също е ирония. Както се представя за по-несведущ от някои и ги моли да го научат (а после се оказва, че не могат), така твърди, че е влюбен в красавците. А когато те стават съвсем благосклонни, както Алкивиад (според „Пирът”), тогава се разбира, че Сократ не се нуждае от телесната им хубост. Той друго иска от тях. 

Тук е мястото да кажем, че както не всеки човек може да бъде въвлечен в сериозен разговор, така и не всеки е подходящ за ухажване. Ще поговоря малко за жени, за да бъда разбран по-добре. 

Колкото е по-уверена в красотата си (пък и в социалното си положение) една жена, толкова по-вероятно е тя да поиска нещо повече от това да я разглеждат. Тя е свикнала да й казват, че красива – това вече й е скучно. Тя желае да бъде съвършена. Да е интересна не само с външност, но и с образование, и с душевни качества. 

Точно такива жени са подходящи за ухажване. Те не прогонват ухажора си и не бягат от него: напротив, изпитват го – какво може да предложи. И ако се окаже, че той не иска непременно тялото им, а по-скоро интересен разговор; и дори стига дотам да ги кори за несъобразителност, недобър вкус, недостатъчна добродетел – тогава те се вслушват в него, започват да се съобразяват и дори се срамуват в негово присъствие. Това може да прозвучи някому странно, но е напълно вярно. 

Сократ е знаел това. Затова той настоявал, че е влюбен, и същевременно ставал все по-взискателен към любимците си – и то не за външност, а за други качества. И тогава те се засрамвали от него и се заемали да му се харесат – с духовитост, умност, разни постижения. Накратко, влюбвали се в него. А той все не бил доволен. Такъв е бил той. 

........................................

Николай Гочев е доцент, доктор в „Класическа филология”, преподавател по антична литература. Завършил е класическата гимназия в София, а после и Атинския университет - специалност „Езикознание”, работил е по много проекти в областта на античната литература и философия, превеждал е Софокъл, Аристотел, Платон. От 18 години е преподавател по гръцка античност в Катедрата по класическа филология в Софийския университет. През 2005 участва в основаването и е избран за председател на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование. От 2007 публикува изследванията си и материалите, свързани с преподаването, в интернет. Основният сайт на доц. Николай Гочев е http://homoviator-bg.net

Предишната статия по темата можете да видите на адрес: http://glasove.com/interviuta/41534-homoseksualnost-i-elitarizym

 

Още от категорията

Дневник на чумата

Дневник на чумата

"Трябва да спасяваме в малките промеждутъци, в паузите. Когато дяво...

23 коментар/a

жмуда на 13.09.2014 в 18:47
не мисля да се разпростирам прекалено дълго върху темата за хомосексуалността\" - тоя от една година не мое се зАпре, ама не мислел да се разпростира :)))) фрустрацията е силна
Спиноза на 13.09.2014 в 19:24
\"Бил ли е Сократ хомосексуалист?\" Има ли някакво значение, тук г-н Николай Гочев ме разочарояа, изпада в модела на ЛГБТ и Хоминтерна, пропагандиращ че сексуалните предпочитания са определящи за ценността ни като човеци..
blue на 13.09.2014 в 19:43
Гласове,къде е статията,опонираща мнението на г-н Николай Гочев?Разбирам,че сте много жалки и страхливи!
Спиноза на 13.09.2014 в 19:57
Ами прочети увода, так пише че е свалена по искане на автора й, защото са му отказали хонорар! ха ха ха соросоидите много обичат парите, като истински болшевици правят революции, но за пари! Когато Сталин разтурил Коминтерна (Хоминтерна) ги питал: Парите похарчихте (милиарди в днешни долари), а къде ви е революцията, другари? Жалко, имах да питам г-х Александър Мануилов много неща.
Платон влага в словата на Сократ предимно своите идеи,не точно Сократовите на 13.09.2014 в 20:05
особено -по отношение на мъжката красота,към която самия Платон е имал повече слабост
Сергей на 13.09.2014 в 20:44
В желанието да подтиснат същността си латентните педали могат да бъдат изключително досадни. Този пише, другия го публикува, а всички виждат как се размахват малки пишчици :)
коко на 13.09.2014 в 23:05
Хайде, стига с тези педерасти. Нека някой по-умен от тях, да създаде съюз на педерастите и лесбийките, защото не върви нормален човек да направи това, и всичко ще си дойде на мястото. По такъв начин тези хора с отклонения, като слепите и глухите, ще се организират и ще престанат да ни натрапват своята различност. Те несъмнено са хора като нас от физическа гледна точка, но имат своята патология и толкова.
Васик на 13.09.2014 в 23:24
Доцент Гочев, текстът в предходната статия, който предизвика известно напрежение, е определението на хомосексуалните като ненужни. Въпреки настояването Ви, че статиите имат за цел да предизвикат само обсъждане на хомосексуалността, посочването с пръст на излишните за обществото, аналогията със зебри, които се нуждаят от помощ, и определянето на хомосексуализма като неправилен избор, който изисква корекция, подсказват, че действителен разговор едва ли ще се състои. Проблемът не е, че наричате някого хомосексуалист или циганин, а че следвайки собствената си логика, можете да формулирате също и поредица въпроси като: Нужни ли са тези или онези на обществото ни и как да им помогнем да се научат да прикриват собствената си същност, за да се чувства обществото ни по-комфортно?
Руди на 14.09.2014 в 00:20
Много любопитно ми стана, каква е тая работа с Мануилов? И какво се оказа - ми той не е просто журналист, ами още и актьор, поет, преводач, сценарист, драматург, кинодраматург... Въобще, всестранно развита личност и човек на изкуството! Запознах се и с някои негови произведения, с таланта и \"високия\" му наратив. И с битието му на протестър... Да, да, той е от онези, които протестират от леви позиции срещу десни правителства и от десни позиции - срещу леви правителства. Той е от онези \"артистични\" приятелчета, описани чудесно от Явор в \"\"Протестна мрежа\" и бесовете\". Което не му пречи да прати материал в редакцията на \"Гласове\", за да изложи гражданска си позиция и да я отстоява. Обаче, има един проблем и не е дребен, ами фундаментален - няма кой да му плати за позицията! И като няма кинти, няма и позиция! Хомофил е, но не чак дотам, щото филията(където и да е ударението) е с пари. Тя и фобията им е с пари, ако и да твърдяха обратното. Така е в света на изкуството им и на будните им съвести - Those are my principles, and if you don\'t like them... well, I have others. Помните Граучо, нали драги Дачков?
Гергин Борисов на 14.09.2014 в 00:39
Гочев, да беше си останал да си анализираш античните текстове, защото очевидно е, че никъде другаде не те бива... Жалка история...
Анти на 14.09.2014 в 01:07
Ще се заема да се харесам на някой, за да се влюбя в него,... Каква е тази идея???
ХООХОХО на 14.09.2014 в 02:34
Значи само със страдания можем да разберем нещата. А КОЛКО ИЗСТРАДАЛИ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛИ СМЕ ИМАЛИ?
Валентина на 14.09.2014 в 02:58
Потресена съм колко отрицателни реакции може да предизвика този спокоен, съдържателен, дори мъдър текст. Потресена съм от коментарите и обидите на предишните коментиращи. Как е възможно точно този внимателен и логичен текст да предизвика такива грозни коментари? Ясно е, че това е оценка на самите коментиращи, не на текста. Наистина ли не виждат читателите, дали отзиви, че точно такъв тон ни е нужен повече от всякога? От кои думи в текста са толкова недоволни? Тези зли коментари точно илюстрират казаното от автора за невъзможността да се води разговор при липса на готовност от ответната страна.
ь на 14.09.2014 в 05:52
Всякао дискусия, независимо от любезния тон, е една борба за власт. Затова срещу доцента ще се надигне голяма омраза, ако ще и за Сократ и за харадската цивилизация да пише.
Изненадан на 14.09.2014 в 07:26
Не очаквах в родните академични среди да има толкова смел и умен човек като г-н Гочев. Благодаря на \\\"Гласове\\\", че ми отвориха очите за него. Да напишеш нещо смислено за амбреажите ( долните леви педали... да ме прощавате за евфемизма, при все че педалите може и да са десни и средни, и какви ли още не) и да имаш храбростта да го заявиш открито в този толерастки свят е почти като да кажеш преди 30 години, че съветския слон не е най-големия слон на света, а е съвсем друг въпросът, че го и няма. Всеки що годе мислещ човек вече знае, че да говориш за педе... прощавайте, за педа... прощавайте хомосекс... прощавайте, за ге.., абе за \\\"тези\\\" и \\\"тях\\\" (защото вече както и да ги наречеш все ще им нарушиш зебърските права) е опасно в свободна и демократична България. Но така беше и едно време с комунягите, пък оцеляхме, макар и пак да бяхме и свободни, и демократични. Да не се отклонявам обаче. Г-н Гочев, бъдете жив и здрав и Господ да Ви пази и да ви дава сили!

Напиши коментар