„Може ли творецът да заема активна гражданска позиция, да се изказва по важни обществени проблеми? Може, но не е задължително“, отговаря Джеръми Айрънс в интервю за руското издание „Комерсант“.

 

 

70-ото юбилейно издание на кинофестивала в Берлин започна със скандал. Световните медии разкритикуваха новото ръководство на „Берлинале“ – Карло Шатриана и Мариет Рисенбек – за решението им да изберат британския актьор Джеръми Айрънс за председател на журито. Критиките, както стана мода, бяха заради „нееднозначните“ му позиции по отношение на правата на жените и еднополовите бракове.

 

На специална пресконференция в деня на откриването на фестивала Джеръми Айрънс заяви: „Позволете ми веднъж завинаги да изясня възгледите си по някои въпроси. Първо, аз искренно подкрепям борбата за правата на жените и винаги съм бил против насилието – както в семейството, така и в професионалните отношения“. Актьорът подчерта, че винаги е отстоявал свободата и правото на избор на всеки човек по отношение на начина му на живот и личните предпочитания. С това започна и нашият разговор:

 

- Неприятно е човек да започва с оправдания, нали така?

 

- Бях принуден да започна така. Не исках в продължение на две седмици световните медии да си губят времето с обсъждане на моите възгледи и предпочитания, вместо да се фокусират върху кинофестивала и филмите. Заради които, впрочем, сме се събрали в Берлин. Винаги съм вярвал в силата на киното да предизвиква най-различни емоции и резнопосочни коментари. Филмите, които се селектират на Берлинския кинофестивал винаги са засягали същностни проблеми на обществото, в това число и тези, за които споменах. Убеден съм, че качествените филми ще ни накарат да преосмисляме ежеминутно своите предразсъдъци и представите за живота, с които сме свикнали.

 

Надявам се медиите най-после да престанат да се взират в миналото и да ровят из старите ми интервюта, а да се захванат с актуалните събития. Често ме питат трябва ли художникът, режисьорът или актьорът да се чувства отговорен за това, което става в обществото, тоест за чужди действия като тези на политиците, да речем. Не разбирам откъде накъде изкуството трябва да отговаря за грешките на държавните ръководители. Това, разбира се, е само личното ми мнение. Всеки един от нас е свободен да изразява личното си мнение и да е в състояние да го отстоява.

 

Ако някой от създателите на филми искат да се възползват от своята популярност, за да насочат вниманието към някой съществен проблем или да използват кинофестивала като трибуна за критика на съществуващите норми, това не е осъдително. Но не бива да се превръща в задължение за хората на изкуството.

 

Художникът, пак повтарям, може да го прави, но не е длъжен. Това е отговорност не толкова на твореца, колкото на гражданина, независимо от неговата професия. Актьорската професия ме е научила на разбиране и търпимост. Все пак актьорите се превъплъщават в най-различни персонажи, влизат в техния образ, опитват се да ги разберат, подкрепят, легитимират... И в това е голямата привилегия на моята работа.

 

- Само че днес границата между творчеството и личността на твореца с нейните убеждения все повече се размива. И колкото по-успешен е един творец, толкова по-големи са изискванията към него...

 

- Вижте, това е неизменна част от бремето на успеха! Всеки актьор трябва да е готов за това. За съжаление, представителите на съвременните медии се интересуват повече от  външния блясък и гланцовата красота, отколкото от търсенето на истината, дълбочината и мъдростта. И това е разбираемо. За всичко е виновно консуматорството, което господства в нашето общество. Изкуството също се превърна в стока. Днес личността няма значение. На зрителя непрекъснато се предлагат модели за подражание. Или за порицание. В киното се действа на същия принцип: ако нещо носи пари, екипите от професионалисти се опитват да дешифрират формулата на успеха и да я следват. Много често, като чета разните сценарии, с които ме заливат, си казвам: „По дяволите, тази роля вече съм я изиграл многократно!“. Това стана причина да се откажа от киното на 40 години. Всичко вече ми се струваше скучно и банално. Тогава заминах за Ирландия, ремонтирах си замъка и прекарах няколко щастливи години там, занимавайки се с лов и риболов. Но се оказа, че без сцената мога да издържа най-много 6 години. Върнах се отново към киното, но в ново амплоа. Започнах все по-често да играя злодеи.

 

- Интересно защо? По-лесно ли ви е да се идентифицирате с тях?

 

- Във всеки от нас живее един злодей. Ние всички се преструваме и лъжем, самозалъгвайки се, че казваме истината... Затова, например, много политици вярват в своята праведност и се имат за прекрасни хора. Както вече споменах, киното не може да реши световните проблеми, тъй като изкуството е твърде субективно и условно, но киното е способно да подтикне хората към взаимно разбиране и да усмири техните предразсъдъци. Задължително условие обаче е хората да са готови за това. Все пак има надежда –  повечето хора с времето преживяват не само външна, но и вътрешна трансформация. Ще ви дам пример с мен самия.

 

Наскоро гледах отново „Мисията“, който снимахме през 1986 г. Видях се на екрана и не се познах. Толкова съм се променил външно. Колкото до характера, с възрастта станах по-търпелив, по-лесно приемам хорските странности, защото осъзнах собственото си несъвършенство и направих много грешки. Умението да върши грешки, впрочем, е гениално свойство на човека. Грешките много по-бързо променят човека, отколкото желанието да ги избегне. Никога не съм харесвал хора, които изпускат своя шанс, само защото се страхуват да не сбъркат.  

 

- Големият страх на актьора сигурно е от времето и старостта...?

 

- Не бих могъл да говоря за другите, но според мен е задължително актьорът да остарее. С времето той добива житейски опит, който му помага при изграждането на образи. С възрастта отпада необходимостта да се стремиш на всяка цена към успеха, това е приоритет на младите... Стигнах онзи момент в живота, когато разбираш колко незначително нещо е славата. Когато го осъзнах, изведнъж ми стана много по-леко да живея и работя. Сега играя във филми, в които искам, вече не се стремя да получа определена роля. И в крайна сметка изпитвам по-голяма наслада от работата си, отколкото преди.  

 

Никога не ме е било страх от смъртта, тъй като нейната неизбежност ми помага да разбера значението на живота „тук и сега“. Сигурно затова винаги съм харесвал мотоциклетизма, където постоянната опасност изостря чувствата, възприятията, разбираш, че не бива да губиш концентрация, да се разсейваш; започваш да възприемаш света по-пълноценно. Жалко само, че с възрастта губиш гъвкавост и се появяват проблеми със здравето. Но няма предимства без недостатъци.

 

- Когато искате да похвалите някой филм, го наричате качествен. Какви са критериите ви за качество на един филм?

 

- Всъщност няма критерии, поне за мен. Оценката за един филм е субективен процес. Всичко зависи от впечатлението, който създава у вас гледането на един филм. Бурните емоции и резките действия на екран не са ми интересни. По-интересно ми е каква диря оставят те вътре в мен. Понякога ми се струва, че съм по-привързан към театъра, отколкото към киното, може би защото в театъра усещаш мигновената реакция на публиката, която те зарежда по време на представлението така, както киното не може. Освен това, в киното е много по-сложно да получиш добра, сериозна роля. Напоследък, например, се снимам предимно във второстепенни роли. Но това не е от значение. Режисьорите бяха забележителни, персонажите – интересни. Добрата роля в киното се чака с години, пък и вече почти не останаха такива за актьори на моята възраст. Колко големи роли да е получил Ал Пачино за цялата си кариера? Две-три? А аз, за разлика от него, дори не живея в Америка и рядко се снимам в мейнстрийма.

 

Харесвам филми, които имат какво да кажат. Или в най-добрия случай – да хващат за сърцето. Когато попаднем на добър филм, който говори на нашия език и се докосва до важни идеи, ние го чувстваме близък - сякаш някой е укротил и подредил блуждаещите ни мисли. Такъв филм ни дава представа за общата реалност, разбираме, че имаме общи страхове и тревоги. Сигурно затова, от всички жанрове, най-много харесвам биографичните филми. Винаги съм обичал да чета биографии, в които съм намирал потвърждение на собствените си мисли. Толкова е приятно да узнаеш, че и други преди теб са се сблъсквали със същите житейски проблеми.

 

- Вярно ли е, че не сте имали намерение да ставате актьор?

 

- Да, исках да съм ветеринар, но се провалих на изпитите.

 

По едно време се запалих по цирка и исках да стана цирков артист. Винаги ме е привличало скитничеството. Но разбрах навреме, че не съм създаден за цирковия живот –предразсъдъците на средната класа и любовта към комфорта се оказаха по-силни.  

 

С времето изпитах неудържимо желание да избягам от досадните и умопомрачителни условности на всекидневния британски живот... Даже се пробвах в ролята на певец. Тръгнах от град на град с китара и спален чувал, изпълнявайки песни на Ленърд Коен и Боб Дилън. После попаднах в театъра и се озовах в среда, която ми подхождаше идеално като начин на живот: денем репетирах, вечер играех до късно и ставах по обяд.

 

- Трябва ли актьорите да са тщеславни?

 

- Задължително. Убеден съм, че без тщеславие не можеш да станеш актьор, както и без известна самовлюбеност. Но тази самовлюбеност не се изразява в това да се гледаш по цял ден в огледалото и да си повтаряш колко си хубав. Тя се проявява по-скоро в това да откриваш очарование в героите, които играеш, да харесваш тялото си, което винаги съм възприемал като инструмент и съм успявал да се възползвам от него. Актьорът трябва да следи за това как изглежда, отива ли му прическата, добре ли му стои дрехата. Това е част от професионалния му имидж, също като умението да се отнася трезво към славата. Впрочем това посъветвах и сина си, който избра да тръгне по моите стъпки – въобще да не приема насериозно славата. Тя само замъглява погледа към истинските неща. Славата има повече недостатъци, отколкото предимства. Няма да повярвате на колко падения на гениални и талантливи хора съм се нагледал през живота си. Единственото предимство на успеха е, че актьорът получава възможност да изиграе добри роли. И то не за друго, а защото част от хората, които обичат да ходят на кино, ще предпочетат да гледат филм с твое участие, само защото са чували за теб. В това е цялата тайна. Но като цяло смятам, че това, което трябва да мотивира актьора, както и всеки друг човек, е не славата или тщеславието, а желанието да рискува. Защото рискът може не само да съкрати, но и значително да удължи живота.

 

Превод от руски: "Гласове"

 

Източник: www.kommersant.ru

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Търсете котката!

Търсете котката!

Какво може да засенчи една световна знаменитост и да прикове изцяло по...

9 коментар/a

Mунчо на 07.03.2020 в 10:19
Страхотно ! Всеки трябва да прочете тези откровения на Г-н Айрънс , и да се замисли за важните неща в живота .
от Лукавия на 07.03.2020 в 10:46
Това им е работата на актьорите, Мунчо, да те залъгват със сладки приказки. Ти що се връзваш?
Mунчо на 07.03.2020 в 12:50
RE : до Лукавия - ми , връзвам се , щот съм Мунчо :) ;) , пък и вярвам , че хора като Г-н Айрънс и това което казват съществуват . Даже и сред актьорите . Замисли се за класиката от Шекспир ( за живота и сцената ) и не може да не се съгласиш , че всички сме актьори - някой по-добри , други направо бездарни .........
ханалин на 07.03.2020 в 17:20
"Никога не съм харесвал хора, които изпускат своя шанс, само защото се страхуват да не сбъркат." ( Във всеки от нас живее един злодей) (!!!!):малко е пресолил манджата
Лазар Кузев на 07.03.2020 в 23:44
Джеръми Айрънс е любимият ми актьор.Гений. "Мочурища", "Завръщане в Брайсхед" , "Мисията", историческите филми и т.н.Интровертен, замислящ се, деликатен и вътрешно, и външно.Същински "флорентински благородник". Но, все пак трябва да си даваме сметка, че е човек на изкуството и да не му издиряваме толкова, ако каже и нещо не дотам умно.Типично за хората на изкуството е доминирането не на рационаалната, а - на емоционалната им химисфера. Но, в сравнение с разните звезди, той си е направо мислител в съсловието на актьорите.
Ана Утанула на 08.03.2020 в 11:24
Лукавия, отиди на статията за госпожа Мустафа, да си плюеш на воля. Тук е за отбрани хора, нищо че статията от руски. И Джереми и Василашвили са велики- независимо от дребни диктаторчета и промити мозъци. За Гласове - Браво.
Paxnas на 11.03.2020 в 20:59
От педали акъл не искам.
Печенег на 13.03.2020 в 19:54
Жеуезен. Отсекъде и като име.
Заслужено на 23.03.2020 в 17:10
Перфектният английски актьор.

Напиши коментар