Софийският апелативен съд обяви мотивите си, според които е взел решението си да освободи австралиеца Джок Полфрийман от затвора. В тях се казва: Софийският апелативен съд смята, че Джок Полфрийман се е променил в положителна посока по време на изтърпяване на наказанието си в затвора. "Съдът счита, че при тези данни за прояви на осъдения по време на изпълнение на наказанието, които сочат изцяло за положителна промяна у него, може да се приеме убедително, че изпълнението на целите на наказанието е дефинитивно и необратимо постигнато. Преди процесното осъждане осъденият не е имал криминални прояви”, се казва в мотивите на съда.

 

 

Съдия Калин Калпакчиев. Пълният текст на определението на съда можете да прочетете тук

 

Тримата магистрати от Софийския апелативен съд (САС), решили да освободят предсрочно от затвора австралиеца Джок Полфрийман, излязоха със становище по казуса, в което обясняват причините за решението си.

 

Председател на съдебния състав е Калин Калпакчиев, а членове са Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева. В началото на становището си те обясняват, че правят уточнението, защото съзнават, че обществото следва да бъде информирано за позицията на съда, чиито процесуални действия трябва да бъдат поднесени на достъпен и ясен език.

 

Институтът на условното предсрочно освобождаване e уреден в почти всички правни системи по света. Той не е инструмент нито за преразглеждане на влязлата в сила присъда, нито за редуциране на наложеното с нея наказание. Единствената му легитимна цел е насочена към разрешаване на въпроса дали осъденият може и да не изтърпи докрай определеното с присъдата наказание, като му бъде определен изпитателен срок, обясняват магистратите от САС.

 

 

Другата предпоставка, която се явява и най-честият предмет на спор в съдебните производства, е осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Тя подлежи на конкретна преценка, основана на доказателствата по делото. Когато не се установява риск за общественото спокойствие и са налице убедителни данни за поправяне на осъдения, които не подлагат на съмнение успешното реализиране на целите на наказанието спрямо него, то съдът е длъжен да съобрази тези обстоятелства.

 

По делото за предсрочно условно освобождаване на Джок Полфрийман спорно е било единствено дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Съдът е приел, че това е така, защото при престоя си в затвора осъденият е имал 12 награди. Освен това всички дисциплинарни наказания, които са му наложени, са били заличени по силата на закона (чл. 109 от ЗИНЗС) или като награда за доброто му поведение от самата затворническа администрация.

 

Полфрийман е участвал активно във всички достъпни курсове за обучения и квалификация, включително е овладял писмено и говоримо български език и е успял да завърши висше образование, допълват съдиите.

 

Те отчитат и че австралиецът е подпомагал пенитенциарните власти при контактите им с други лишени от свобода чужди граждани, полагал е труд, включително (по негова инициатива) без да получава възнаграждение за това.

 

Регистрирал е сдружение, развило и развиващо активна дейност в обществена полза, а от докладите на затворническата администрация е видно, че през годините на изтърпяване наказанието поведението на осъдения бележи прогрес, което е довело до снижаване на рисковете от рецидив при него в много ниски стойности.

 

Същите доклади съдържат позитивни данни по отношение личността на осъдения, включително констатацията, че "лишеният от свобода напълно приема отговорността от извършеното, разбира мотивите за него и признава вредата от поведението си", посочват тримата магистрати. Те са взели предвид и факта, че полученото обезщетение от издадено в негова полза решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е преведено по сметка на пострадалите лица.

 

"При тези данни, съдържащи се в личното досие на осъдения, и позоваващи се на информация от затворническите власти, които са имали най-пряк досег с него в периода на изтърпяване на наказанието, съдът е приел, че по време на изтърпяване на наказанието е настъпила промяна у осъдения, която е изпълнила втората предпоставка по чл. 70 от НК", допълват магистратите.

 

"Съгласно чл. 439а, ал. 3 от НПК размерът на неизтърпяната част от наказанието не може да бъде основание за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, ако цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието е било положително", се казва още в становището.

 

Практика на съдилищата по сходни или близки хипотези показва, че прилагането на института на условното предсрочно освобождаване в конкретния казус и по отношение на конкретния лишен от свобода не е прецедентен случай. Производството по делото е протекло в три публични съдебни заседания. Крайният съдебен акт също е бил обявен публично, като пълният му текст бе публикуван по-рано днес и може да бъде открит в сайта на съда.

 

През юли 2011 г. Върховният касационен съд (ВКС) окончателно осъди Полфрийман на 20 години затвор, но той е в ареста от декември 2007 г., когато след спор и сбиване уби студента Андрей Монов и рани Антоан Захариев в центъра на София.

 

Пред съда Полфрийман е заявил, че има осигурена работа както в Австралия, така и в България. Без значение дали ще остане в страната той твърди, че иска да продължи дейността си като част от Българското затворническо дружество и да инициира реформи в институциите и най-вече в системата на затворите, като посочва, че това се е превърнало в негова "страст".

 

Решението на съдиите предизвика въпроси, коментари и реакции както от близките на пострадалите, така и от премиера Борисов и представители на няколко политически партии.

 

Преди месец, когато Полфрийман отново поиска да излезе предсрочно от затвора, адвокатът му Калин Ангелов обясни, че той е подавал много жалби, но не е използвал физическо насилие, а е търсил правата си по законов начин, но бил наказван.

 

В затвора той стана председател на затворническо сдружение, което се бори за правата на лишените от свобода. Заради тази му инициатива неговата сънародничка Каролайн Стейпълс го номинира за "Човек на годината" в класацията на Българския хелзинкски комитет (БХК), което предизвика обществен скандал и правозащитната организация оттегли номинацията му.

 

Преди години австралийските власти поискаха Полфрийман да бъде трансфериран в родината си, където да изтърпи остатъка от присъдата си, но главният прокурор Сотир Цацаров отказа, като се мотивира, че тогава осъденият е извършвал множество груби нарушения на правилата и многократно е бил наказван в затвора.

 

 

Източник: "Дневник"

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

36 коментар/a

дирещ на 21.09.2019 в 10:12
...защо не му предложат да стане министър на правосъдието в България...с опция за пожизнено назначение на тази длъжност...за да може да изплати обезщетението на родителите на момчето...и ще може да превъзпита и освободи всичките убийци, крадци, педофили, измамници и прочие човешки утайки...и ще настане такъв живот, че само ще си казваме, дано...........
Вашите имена /задължително/ на 21.09.2019 в 10:37
В днешно време най-важната цел на наказанието е да се поправи човекът. Дали Джок се е поправил или не, това е на съвестта на съдиите и затворническите власти. Но щом като така са преценили - едва ли имаме повече информация от тях, за да преценим правилно. Гадното е не че са го освободили предсрочно, а че не вярваме на съдебната система. Ама за това съдебната система е виновна, а не ние. -------- Пиянско сбиване, станала белята. Колко са осъдените на такива срокове за наистина планирано убийство? Та Джок си е получил присъда, многократно завишена спрямо обичайната практика на съда и си е излежал значителна част от нея. И в затвора станал човек, съдейки по инициативите му зад решетките. Колко други предсрочно освободени могат да се похвалят, че в затвора са завършили висше, при все инфлацията на дипломата за висше образование? ---- Гадното е, че не вярваме на съда, дори за това по всичко изглеждащо справедливо решение. Но виновникът е съдът, не ние, не и Джок.
Истината на 21.09.2019 в 10:38
"Джок Полифриман през 2015г: Осъди ме най-корумпираната съдебна система в света ! Не знам защо съм в затвора/осъден ! " Право си е момчето - само такава корумпирана съдебна система може да пусне убиец 8 години по-рано ! И за второто е право - струва ли нещо живота на един българин , че да го осъждат въобще ? Ами да идват тогава тук като на сафари в Африка , да трепят българи и да си заминават безнаказани . Даже могат да си вземат по една отрязана глава за спомен , найс , а ?
Истината на 21.09.2019 в 10:48
Вашите имена /задължително/ , ти всеки път ли като се напиеш и се сбиеш , вадиш нож и ръгаш наляво и надясно ? И останалите ти примери и сравнения са рядко неразумни , да не казвам по-груба дума ! Виновникът е първо Джок и след това - съдът вслучая . Ние(аз) не сме виновни , защото стотици пъти сме се напивали , десетки пъти сме се сбивали , но никога не сме вадили нож , ръгали и убивали , съответно не сме съдени и съдът не ни е виновен .
odd на 21.09.2019 в 10:54
Разкошен човек станал , браво ..... а за съдиите - искрено се надявам да преживеят това което са преживели , преживяват и ще преживеят родителите на жертвите !!!
Аванти Дилетанти! на 21.09.2019 в 10:55
Решението на съда е справедливо и добре обосновано. За разлика от други процеси с истински доказани престъпления, при тази присъда над Полфрийман съмненията са много силни. Колкото до глупостите на разни "истини" е добре възпалената самоидентичност да се лекува овреме! "Африките" са в главите - а от там и пред очите.
до дилетанта "Аванти Дилетанти!" на 21.09.2019 в 12:41
Дилетантството ти просто крещи. Процедурата по УПО не е процедура по ревизиране на влязлата в сила присъда. Абсолютно недопустимо е и е проява на тежък непрофесионализъм в тази процедура да се преценява правилността на присъдата и наложенато наказание. Тук значение имат единствено сроковете и поведението на осъдения. Толкова. Сроковете ги има и това е безспорно. Спорен е вторият елемент - поправянето на дееца. Именно поправянето му, а не виновността му. Тя е преценявана в друга процедура, която е приключила. Точка.
Едно не вога да разбера, при това неистово плюене по Полфрийман. на 21.09.2019 в 12:46
Във въпросната нощ 15 души /или колкото и да са били/, начело с пияния Монов се нахвърлят върху циганина. Ако не е бил австралиеца щяло ли да оживее цигането и нямаше ли пак да има убийство? Единствен Полфрийман се хвърля да ги разтървава и да предотврати разправата с циганина. Да извадил е нож, за да ги сплаши, но пияния човек разсъждава ли? Особено когато е дете на `наши хора` за които всичко е позволено? И вместо останалите да се опитат до успокоят обстановката те играят ролята на сеирджии и остават непоправимото да се случи. Пак питам - защо и как неправимерно изчезнаха записите от камерите? Единственото логично обяснение, че там се виждат много добре действията на Полфрийман и на останалите, които оневиняват австралиеца. А на родителите на Монов им е трябвала жертва и виновник, на който да си излеят цялата мъка и който да отговаря за сина им. Те не се питат самият Монов колко е виновен за случилото се. Защото ако Полфрийман беше загинал никой нямаше на се поинтересува защо и как се е случило. Още със започването на делото, при разследването прокуратурата трябваше да се самосезира, но тя не го направи. Което показва, че върху нея е упражнен натиск.
Helleborus на 21.09.2019 в 12:49
Може и да не знаем всичко, но знаем поне това – Джок е извършил нападения с нож в Австралия, той има профил на джихадист. Не само защото упорито си докарва такъв имидж с брадата, но и тук, в България, се е насочил към агитка, която вероятно не е разпознал като футболна, а е решил, че са националисти. Оправдал е смъртоносно нападение В ГРЪБ, при това в сърцето, с наличието на някакъв уж нападнат циганин, който не е открит и съществуването му изобщо не е потвърдено. Дали изобщо на Джок му е трябвало циганин, за да нападне и дали футболни агитки нападат цигани, е въпрос на спекулация. В затвора Джок се е сдружил с АРАБИ, (на каква основа?) с помощта на които е извършил някакво нападение над охраната на затвора. Той вероятно си е направил криво сметката и не е очаквал да попадне в България на семейство с положение, не беззащитно. И му се е отразило много добре, че е осъден без обичайното навеждане на българския съд пред американски, австралийски и други ревливи майки, които набързо успяват да си приберат синчетата си, не без помощта и на дипломатическа намеса. Това, което не разбрах от статията е защо е пуснат, след излежаване по-малко от една трета от присъдата, след като статията казва, че трябва да е излежал поне половината. А ако е рецидивист, две трети! А той Е рецидивист, след като не вади нож за пръв път. Също не е ясно как след нападение на охраната, се счита за затворник с добро поведение, само защото основавал всякакви организации, каквато е практиката на всички модерни престъпници. Какво общо има вътрешния ред на затвора, който е многократно нарушаван, с подобни дейности? Обида към българския народ би било на такъв да му се даде и гражданство и свободата да развива някаква обществена дейност, т.е. утре той ще започне ДА ПОУЧАВА българските граждани. Ако могат да го изтърпят в Австралия, нека там организира австралийските затворници. Тук няма как да знаем, дали няма да действа отново на етнически принцип и да организира отново араби, цигани и други, за противобългарска дейност. Той нарича България най-корумпираната държава и е с омраза в сърцето си, може ли да направи нещо добро за България?
Хелеборус, на 21.09.2019 в 13:14
вчера обясняваше, че не си добре запознат със случилото се. Днес вече знаеш всичко за Полфрийман. За миналото му, за приятелите му, за това, че е ударил В ГРЪБ, за идеите му, за дейността му на `джихадист`. Почти като коментара на друг форумец, който написа, че той е джихадист понеже имал брада и гледал лошо. Ами ако те пратят в затвора неправомерно и ти ще гледаш лошо. Не ли малко множко изведнъж да станеш пръв познавач за Полфрийман, КАТО ЧЕ ЛИ ТОЙ Е ДОШЪЛ ДА ТИ СЕ ИЗПОВЯДА? Голяма част от фактите, които си описал са изсмукани от пръстите.
Светиня Му на 21.09.2019 в 13:52
Според Христо Монов, баща на убития Андрей, съдът е приел, че осъденият Джок Полфрийман се е "поправил" - на основание на характеристика, дадена му от Българския хелзинкски комитет /БХК/, докато затворническата администрация твърди обратното. Възникват основателни въпроси - кой всъщност управлява държавата ни, имат ли въобще смисъл официалните и институции, каквито са съд, прокуратура, парламент, министерски съвет и пр. За кого въобще гласуваме и защо?
На съдиите, които са го осъдили на 20 години им е било пределно ясно, на 21.09.2019 в 14:25
че такава присъда се дава при сигурни доказателства. Откъде са ги взели, като единствените доказателства са от сеиржиите, приятели на Монов. Другите безпристрастни доказателства изчезнаха. Така, че ако трябва да чакаме `да се поправи` какво искаме всъщност. Този човек преди случката с Монов не е бил задържан за никакво друго престъпление не само у нас, но и никъде. Полфрийман не е планирал убийството предварително. Няма нужда да си гениален съдия, за да разбереш, че това което е станало не е било нарочно, а случайно. Как при това положение може да чакаш някой `да се поправи` след като той самият не е имал намерение да убива. А и през целия си живот не само не е убивал, но не е бил уличаван в никакви други престъпления?
Helleborus на 21.09.2019 в 15:11
21.09.2019 в 13:14 Както вече казах, не коментирам неща, които не знам, в случая коментирам информация, която е публикувана и достъпна, която никой не отрича. А дали е възможно тя да се прочете от вчера до днес, може и сам да си отговориш. Аз допускам какви са убежденията му по няколко различни белега, както казах, не е само брадата, но и визията е белег на културата на човека. Прибавя се факта, че в затвора е дружал точно с такива, с араби и че заедно с такива е пробвал да организира някакъв бунт (официални данни), прибавя се факта, че често извършва нападения с нож на публични места, (типично поведение), че обвинява жертвите си в някаква идеология (което значи, че и той се бори заради някаква идеология, противна на предполагаемата) и че беше защитаван от дежурните организации, които защитават мигрантите, които също се базират на идеология. За съжаление има идеологии, които причиняват зло и това е факт. И когато си тръгнал по света с такава цел и с нож в джоба, не ти трябва голям повод, за да навредиш. Ти лично ходил ли си на разходка из центъра с кухненски нож в джоба? А защо не коментираш другата част, как рецидивист излежава по-малко от една трета от наказанието си, когато е цитиран закона, че предсрочно освобождаване не бива да има, ако не е излежана поне половината присъда, а при рецидивисти - две трети. Как съдиите оправдават едно такова свое произволно решение?
Факт е на 21.09.2019 в 15:26
Че България е разграден двор, и всяки чужд помияр може да влезе в него и да налага законите си. Гадост! Тоя съд няма ли си друга работа? Кой му подшушва какво да прави?
Helleborus на 21.09.2019 в 15:36
Колкото за доказването на вина, съдията не отсъжда според събраните доказателства, а според личното си убеждение. Затова има отсъждане, иначе щеше машина да преценява. Какво имам предвид, че в над 90% от случаите напрестъпления, няма категорични доказателства, ама толкова категорични, че да не остане и сянка на съмнение. На съдията е дадена ВЛАСТ да прецени вероятността обвиняемият да е виновен, да ОТСЪДИ вината му, събирайки накуп разнообразни доказателства, нито едно от които не доказва категорично вина, но взети заедно, дават някаква картина. И на база опита си и съвестта си, съдията отсъжда, което е абсолютно субективен акт! Той МОЖЕ да сгреши, а може да провокира спрямо себе си гняв, но идеята е, че ние поставяме неговото вътрешно УБЕЖДЕНИЕ на първо място. Съдията има правото да прецени човека, профила му, характера му, мотивацията му и т.н., част от което е ПСИХОЛОГИЧЕСКА работа. В България често съдиите се страхуват да отсъдят и да поемат отговорност, лична отговорност, на каквато имат право. Те не отсъждат без категорични доказателства за вина, каквито наистина не е нормално да има сто процентови и обикновено няма. Точно затова имаме толкова малко ефективни присъди и толкова много явни престъпници на свобода. И точно затова вечно водим нелепи разговори, как очевидното не било доказателство. Нищо че някой бил психопат, който често вади нож, нищо че ходи с нож постоянно, нищо, че имал брада, нищо, че правел бунтове в затвора и че дружал с араби и т.н. Отново казвам, преценката е винаги субективна и точно такива неща имат значение за нея. Ако нашата съдебна система и настроенията в обществото са такива, че вечно искаме сто процентови доказателства за всичко, ние всъщност ще убием професията съдия, съдията ще стане чиновник, работещ по документи. Такъв начин на мислене е вреден и за обществото, чиито ръце са вързани, защото не му се позволява да реагира „без да знае“. Много често ние „знаем“ и вътрешното убеждение на хората има МНОГО голяма стойност.

Напиши коментар