"Днес белият хетеросексуален мъж е определен за виновник за всички злини на земята. Оневинените са онези, чиято идентичност е възможно най-отдалечена от тази, която се смята за “доминираща”: жените, “цветнокожите”, мюсюлманите, имигрантите, гейовете, транссексулните и т.н. И ако, за съжаление, не принадлежите към тези малцинства, последният ви шанс за изкупление е да изобличите популизма или да се борите срещу глобалното затопляне. Накратко, вие сте нечист и трябва да намерите начин да изчистите реномето си, каквото и да ви струва това".

 

Професор по политическа теория в Джорджтаунския университет и специалист по Токвил, Джошуа Мичъл анализира движещите сили на западната левица, обзета от почти религиозно чувство за вина, което превръща белия мъж във враг. Тревогата му е, че докато националната държава изчезва, се появяват нови идентичностr, за сметка на гражданството.

 

 

- Защо западните държави са единствените в света, които се срамуват от своето наследство и отричат нуждата от граници?

 

- Като професор в Джорджтаунския университет, от 2005 г. пътувам между Вашингтон и Близкия изток, главно в Катар и Ирак. Там преподавам история на западната мисъл и политическа икономия. Тези курсове ми дават възможност да говоря на моите студенти на Запад за модерността и нацията. На тях им е трудно да разберат защо ние, западняците, се отказваме от своите нации и наследство, защо изпитваме чувство за вина, когато стане въпрос за границите ни. Тази вина напълно им убягва. Обяснявам им, че до неотдавна в Европа и САЩ чувството за вина беше религиозно понятие. Днес западните общества са дехристиянизирани и вината се измести в политическото поле. Християнската вяра изчезна, но не и понятието за грях.

 

-  Значи според вас има религиозно измерение в западното отхвърляне на идеята за нация?

 

- Да. Но тъй като ние, европейците и американците, пазим християнското чувство за вина, без да сме християни, положението ни е трудно. Не толкова отдавна християните изповядваха, че Божият агнец, Христос, е поел върху Себе си вината на човека и е “отнел греха от света”. Така Той е премахнал бремето на вината от нашите сърца и ни е предложил нов шанс, ново бъдеще. Това е причината, поради която в хода на историята християните винаги са били дръзки: греховете им са могли да бъдат опростени. Без възможността за опрощаване, всичките ни непозволени постъпки и мисли се трупат  към бремето на грешките, които вече имаме на съвестта ни. 

 

Как да продължим напред при тези условия? Днес в Европа, както и в Съединените щати, левицата ни казва, че има само един начин да облекчим това чувство за вина: трябва да се откажем от нацията и от историческия разказ за нейните нарушения - които са източникът на нашето чувство за вина - и за прегърнем глобализирания космополитизъм. Имаше време, когато изкуплението на човека идваше от християнството. Отсега нататък то идва от глобализма.

 

- С изчезването на националното чувство ставаме свидетели на възхода на идентичностите. Как анализирате това?

 

- Наистина се наблюдава връзка между изчезването на нацията и появата на различни претенции за идентичност. Докато за да изкупим миналите си грешки, ние се отказваме от нацията, ние трябва също да измислим идентичност, която да ни предпази от постоянното подозрение, надвиснало над белите хетеросексуални мъже: това, че са “Първият потисник”, тиранът, наложил господството си над всички други малцинства. 

 

Разберете ме правилно: аз съм яростен противник на т. нар. “бяла политика на идентичност”. Историята ни дава основателни причини да ѝ се противопоставим, доколкото можем. Много се тревожа за развитието на Европа и САЩ. Но днес белият хетеросексуален мъж е определен за виновник за всички злини на земята. Оневинените са онези, чиято идентичност е възможно най-отдалечена от тази, която се смята за “доминираща”: жените, “цветнокожите”, мюсюлманите, имигрантите, гейовете, транссексулните и т.н. И ако, за съжаление, не принадлежите към тези малцинства, последният ви шанс за изкупление е да изобличите популизма или да се борите срещу глобалното затопляне. Накратко, вие сте нечист и трябва да намерите начин да изчистите реномето си, каквото  и да ви струва това.

 

Това е лудост и преди всичко е много опасно. Аз мисля точно обратното: ние трябва да споделяме едно и също национално чувство, защото гражданството е това, което ни обединява. Разбира се, нашите идентичности са множествени: освен че сме гражданин на една страна, всеки един от нас е също мъж или жена, бял или черен и т.н. Но ако искаме да изградим свят заедно, нещо, което мисля, че сме призвани да направим, трябва да заложим на своите таланти, а не на хипотетичното ни чувство за вина или невинност.

 

Онези, които са обсебени от вината на едни и невинността на други, каквито са хората от левицата днес, смятат, че нацията е остаряла рамка. Според тази левица съвременните проблеми трябва да се решават на нивото на международните организации, на наддържавно ниво. Що се отнася до гражданите, те ще бъдат най-добри, ако останат пасивни в профилите си в Туитър, задоволявайки се да изобличат с айфона си “виновниците”, докато затъпяват пред сериалите си по “Нефтликс”. Това е човекът в “края на Историята”. Той вече не познава  нито усилието, нито тежкия труд. Лъвът трябва само да се просне до агнето и да изкупи миналите си грешки. 

 

- Смятате ли, че националната рамка все още е актуална в днешния контекст на глобализация?

 

- Нацията е старовремски дом, най-големият, който имаме, така че трябва да го пазим и поддържаме. Ние го получаваме в наследство, независимо дали ни харесва или не. Тези, които се присъединяват към него чрез законна имиграция, трябва да допринесат за това наследство, а не да го отхвърлят. Нашите нации не са самоубийствен пакт. Това не означава, че няма място за транснационални организации, за международни договори. 

 

Ние живеем в идейна каша, която ни пречи да мислим ясно. Някои са против глобализацията; други са против нацията: тези два начина на мислене са много опасни. Вместо да мислим в термините на противопоставяне, би трябвало да разсъждаваме в термините на обогатяване и алтернативи. Глобалният мащаб дава възможност за консолидиране на националния мащаб, но не може да го замести. Няма глобалност, ако няма нация. 

 

Всяка международна организация или институция разчита на средства, отпуснати от нациите; всяко споразумение за свободна търговия е защитено от агенции, финансирани също от нациите. Това означава, че ако искаме солидни транснационални споразумения, трябва да имаме силни нации. След края на Студената война се опитаха да заменят националните държави с международни организации. Нашата задача сега е да намерим здрава и допълваща се връзка между двете. 

 

Космополитизмът, за който си фантазира левицата, доказа своята неефективност. Но дори и да трябва да намерим здравословно взаимно допълване между тези две нива на управление, трябва да внимаваме с онези, които искат да затворят всички врати и превръщат в идоли кръвните връзки. Фантастичният свят без граници е прекалено голям за човека; но ограниченият свят, за който мечтае крайната десница, е твърде малък. Дори и човек да се ражда и расте в границите на своята нация, той се стреми към нещо по-голямо. Това е неговият парадокс.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

4 коментар/a

Когнитивен дисонанс на 06.09.2019 в 11:09
Вярно казано, само че се пропуска една дребна подробност - глобализаторите се опират на военната мощ на САЩ. Ако остане само на гей-паради, айфончета и барбершопчета, транснационалните корпорации ще видят голям зор.
Обичам миризмата на десница рано сутрин на 06.09.2019 в 11:09
В иначе левичарския сайт
Ханибал Барка на 10.09.2019 в 09:48
Готин текст! От "Фигаро" ъгейн!
Името ми е Червен на 15.09.2019 в 09:29
Отхвърлянето на нацията имало религиозно измерение. Глупости на търкалета! Ако има предвид чувството за вина заради колониализма, то се дължи не на наличието на нации, а на алчността на стоящите им начело финансови капитали, които именно обърнаха колониализма в глобализъм. А че живеем в идейна каша, е прав. Но западноевропейските народи всъщност никак не са против нацията. В момента тя е формата за запазване на етничността и на културната история. Етническите и културните различия спокойно могат не само да съжителстват, но и да си сътрудничат и взаимно да се обогатяват.

Напиши коментар