ДС и медиите
Явор Дачков: Толкова много хора в медиите се оказаха сътрудници на ДС и не е на параноя да си мислим, че все пак нещата, които трябваше да се случат се случиха под някакъв контрол, бяха насочени в определена посока.

Марин Божков: Обществото, което ние сега познаваме  като комунистическо общество беше общество на двоен живот. Живот на сцената и живот зад кулисите. Животът на сцената беше по сценарий, от който човек не биваше да се отклонява. Аз имах такъв случай, когато едно чавдарче, дете от втори или трети клас произнесе следното: “ Татко казва, че Тодор Живков е прасе, а вие активните борци се криехте в миша дупка, а сега лапате големите пенсии”. Цялото училище, в което майка ми беше учителка беше вдигнато на бойна нога. Най-вероятно е имало тежки последствия за семейството на това дете. Но, много по-важно беше кой пише сценария зад кулисите. Не е вярно, че в социализма нищо не се случваше. Нищо не се случваше на сцената. Зад кулисите имаше жестоки битки, кипеше един живот, не просто пълноценен, а живота на властта. И ако човек  искаше да живее истински живот, той трябваше да установи връзка с това чудовище. Казвам “това чудовище” с ясното съзнание, че господин Райдовски е служил там и той може би няма това отношение. Но той е взимал там заплата и може да си покаже ведомостите, без да има нужда да дава някому оправдание в сладко-кисел сос. Докато онези, които  играеха водещи роли на сцената, получаваха подсказки и бонуси зад кулисите, получаваха онзи шанс да живеят на сцената истински живот. Те има за какво да се оправдават. Защото цената на това е съсипването на всичко около тях. Разбира се, че Гарелов има какво да казва, след като сега не може да танцува любимия си танц и този път няма да му помогне никакъв целебен илач.

Явор Дачков: Знаете ли , че друго събитие от миналата седмица също ме потресе - срещу Красимир Гергов, който е също, мисля,  е  бил служител на ДС…

Райдовски: Да, Красимир беше служител на т.нар. 5-то управление на ДС.

Явор Дачков: …бе повдигнато обвинение от прокуратурата и нито един вестник не отрази това, а водещите телевизии, включително националната, не включиха тази новина в емисиите си. Аз и тогава казах и сега ще повторя за публиката, че Красимир Гергов е един от най-влиятелните хора в България. Това от журналистическа гледна точка е престъпление, защото не можеш да пропуснеш такава новина. Т.е. това е проява на абсолютна цензура. Но ме порази мащаба на тази цензура. Мисля, че не е имало такава цензура при Виденов, не е имало и по времето на Живков, защото там можеше да чуеш от Свободна Европа нещо канализирано, докато сега има много медии, но когато никой не ти съобщава нищо, ти всъщност пропускаш това. Как си го обяснявате?

Райдовски: Не е имало и по времето на Иван Костов такава цензура, въпреки че тогава се упражняваше силен контрол. Гарелов е един от свидетелите на тази цензура, защото той без Стояна не смееше въпрос да зададе на г-н Костов. Това е много лесно обяснимо, както Вие казахте - този човек има силно влияние, не влиянието, което излъчва като личност, а влиянието на парите, които носи на медиите чрез своите рекламни къщи и фирми. От там е цялата далавера - има много силна обвързаност между неговите рекламни къщи или фирми,  както и да ги наречем няма да сгрешим, и БНТ. Някой даже беше казал, че дъщерята на Уляна работи в една от неговите фирми, дали е вярно или не, не мога да ви кажа, така се говори. Този човек има толкова силно влияние над медиите, каквото вие изобщо не можете да допуснете. Той си купува хора. През 1995  г. искаха да го изгонят от Националната телевизия, защото искаше един друг човек да вземе цялата реклама. И той тогава успя да си купи хората и направи така, че остана в телевизията. Не и без моя помощ, за което нито съжалявам, нито се радвам, все ми е тая, няма да се извинявам никому. Така че ние като извадим този човек на показ, ние можем да видим от тук нататък какво става в нашето общество. И съвсем нормално е медиите да не отразят, а има още нещо, той влиза вече в съдебна зала. Да сте чели някъде?

Явор Дачков: Да, вие ми припомняте. Четох само във в-к Сега.

Райдовски: Само във в-к Сега и нищо друго. Ето това е нашето общество. А това, което каза Марин е точно така. Да не забравяме и ръководната роля на партията, обаче. Когато ние говорим за Държавна сигурност, дайте да се върнем малко по назад, да дръпнем черджето от другата страна и да видим ръководната роля на партията, защото и милицията и разузнавателното управление на армията работеха по един и същи тертип. И аз наскоро четох една книга на един началник на, когото много уважавах. Той там така оплюва Трето управление ВКР, може би си има някакви лични причини човека, но като че ли зад гърба на тези хора не е стоял портрета на Тодор Живков, а е стоял портрета на Фердинанд. Вие представяте ли си нещо друго, примерно сред нас има един агент, сътрудник, както и да го наречем на РУМ; ние тримата седим, запили сме се, плюем по Тодор Живков и този човек, независимо че не е бил агент на Шесто управление, на другия ден няма ли да отиде да донесе, че двама от нас са оплюли другаря Живков? То е абсолютна лудост някой да мисли, че няма да го направи.

Явор Дачков: Това също е голяма тема. Г-н Гарелов каза в студиото, че БКП посочи ДС и каза - те са лошите, а БКП остана някак си назад,     чиста. Сега по същия начин политиците използват хора, които имат зависимост, за да  управляват.

Райдовски: Не си ли спомняте, когато започна разгрома на МВР и кой започна да го громи - същата тази  партия, чиито интереси обслужваше МВР. Дали е милиция, дали е ДС това няма никакво значение, всички бяхме в един кюп. Всички сме работили за едно и също нещо. И аз това разграничаване го ненавиждам - Шесто управление, Първо управление, Пето управление… Всички сме били в кюпа. И на мен ми е гнусно, когато някои от тези хора се опитват да кажат: “аз не съм бил с тия, аз съм бил при ония”. А нали всичките сме били заедно!

Марин Божков: На мен например, много ми хареса, много ме забавляваше изказването на Хачо Бояджиев. Веднага след като излезе досието му, той се изкара генерал, който сам и лично е разгромил Пентагона, вероятно френската и английската ядрени програми взети заедно и вероятно пък работи с Пакистан. Подобен род реакции, тука г-н Райдовски е прав, това са реакциите на най-гузните. Тяхната обвързаност е толкова позорна, че те трябва да изпреварят коментарите, защото се страхуват от пълна загуба на статус, пълна загуба на участие в този истински живот, който те винаги са притичвали  от зад кулисите на сцената и от сцената зад кулисите. Тази обвързаност, обаче, тази драматична любов между бившата комунистическа партия и нейните служби, която в момента също доминира  политическия живот, защото бурите между управляващата коалиция са всъщност скандали между партията и еманципирания неин слуга, който казва хайде стига съм ви служил, май не се знае кой на кого трябва да служи. В момента те се изясняват помежду си. Оказва се, че този  еманципиран обслужващ персонал хитро си е нагласил нещата и на практика всички обитатели на дома така или иначе да задлъжнели към него. Всички обитатели на българския политически дом. И в замяна на това се показа нещо доста интересно - това двуглаво същество, представляващо от една страна бившата комунистическа партия и от друга - политически субекти с история, но се оказва че това е  история тясно преплетена с ДС. И ето ви комерсиални проекти - например Гергов доминира рекламния пазар. Той до такава степен доминира рекламния пазар, че определя съдържанието на новините. Тук искам да призова блогарите да заемат своето място на съществена алтернативна медия: “Уважаеми блогари, всички имате принтери, когато видите новина, която е важна, достоверна и обществото трябва да я знае пуснете я в 10 екземпляра и я залепете на стената. От времето на древния Рим, когато императора не дава да се каже нещо, минава нощем един с калем и го написва по стените. България е доста близо до древния Рим. След  като сме имали цар, а това значи Цезар, хайде да си спомним за римските добродетели, а не само за римската порнокрация. За това, уважаеми блогари, имате принтери, извадете на тях важните новини, тези които смятате, че обществото трябва да знае и ги залепете на стената”.

Райдовски: Този сценарий, за който говорим продължава да се играе и днес. Защо е това състояние във Вътрешното министерство? Защото всеки един политик първо се страхува от Вътрешно министерство. Както бизнеса си купува политици, така политиците си купуват полицаи. Дали са от сигурността, дали са от полицията, това няма никакво значение, защото до този момент никой не е показал политическа воля и за това Вътрешно министерство е в това състояние. Никой не иска да има силно министерство. Този конфликт не е характерен само за България. И в западните страни е същото, но все пак там има политическа воля, когато тръгне нещо да бъде докарано до край. При нас няма такова чудо. Имаше един единствен министър, не знам дали си спомняте, лека му пръст на човека, Христо Данов, който дойде от своята адвокатска кантора и се опита да издигне авторитета на полицая на ниво. Но за съжаление той беше много малко време  министър .

Явор Дачков:  Така ли, това ли е най-читавият министър?

Райдовски: Той се съобразяваше с обикновения човек, той пазеше авторитета на своите служители. Някаква жена си позволи да удари шамар на един полицай пред хотел София, първоначалната реакция беше срещу полицая, оказа се, в резултат на разследването, че полицаят не е виновен, че той е изпълнявал своите задължения стриктно и Христо го спаси - спаси го от уволнение.

Явор Дачков: А защо сега протестират, защо не протестираха по времето на Румен Петков?  Защо не излязоха на протести срещу това Румен Петков да тупа по рамото братя Галеви?

Райдовски: Колкото и странно да звучи някому, тогава все пак се вършеше работа в това министерство. Докато, откакто е този министър в това министерство нищо не е направено. Аз нямам нищо против него, аз и друг път съм ви казвал той е изключително свестен, честен човек, но той не е за министър на вътрешните работи. Той не обича това министерство, той не знае какво значи МВР. Един елементарен пример мога да ви дам: има един регионален началник - човек разследван на времето за корупция, собственик на няколко апартамента, придобити по най-различен начин от Вътрешно министерство, та този човек продължава да бъде регионален началник.  Първата работа, която трябваше да направи министър Миков да изгони поне 1/3 от тези хора. Той не направи нищо. Извършват се едни измислени структурни промени, назначават се хора, защото някой му е казал от някъде да ги назначи. Отново по бизнес или политически принцип, което е най-грешното. Никога няма да има в България истинско Вътрешно министерство, според мен, докато продължава да се работи по тази схема. Не знам дали вие сте съгласен?

Марин Божков: Според мен, проблемът не е  само на Вътрешно министерство, но и на цялата българска администрация и на обществото - това е търсенето на лесните, това означава и порочни решения. По времето на Румен Петков полицията не протестираше, защото поне се движеше в някаква посока. За такива структури е изключително важно да се движат и то по възможност в строй. Това създава чувството за полезност. Те вървяха право в кривата посока. Това не може да се отрече. Но се движеха в някакъв строй. Братя Галеви бяха оперативно интересни за министър Петков, той също им беше оперативно интересен и цялото министерство под строй обслужваше този оперативен, взаимен интерес. Сега нищо не се движи. Защото министър Миков е твърде фиксиран върху това да се ориентира кое какво е. Мисля, че неговите научни интереси надделяват над чисто практическите, за това хората нямат какво да работят. Няма строй, няма чувство за корпоративност, те не вървят в строй - та било то и в грешна посока.

Явор Дачков: Искам да попитам първо Красимир и след това Марин, как си обяснявате факта, че толкова много българи работят за тази сигурност и преди и сега, а сигурност нямаме. Непрекъснато има герои, които се гордеят, пълно е с такива.

Красимир Райдовски: В крайна сметка в полицията всеки го пребиват.

Явор Дачков: Защо няма сигурност, след като всички работят, както се оказа, за националната сигурност?

Красимир Райдовски: Няма сигурност, според мен, по много причини, но основната причина е, че никой не иска да има сигурност. Защото в безредието по-лесно се краде. Това е истината за мен.

Марин Божков: Основният мотив за принадлежност на службите е бил уреждането по всякакъв начин на личния живот. Дори и с цената на съсипване живота на другите. Комшийката, която има чувството за пълен неудачник, може да напише един донос и без да разбереш да ти съсипе живота, само за да се чувства значима. Този тип порочни решения, започнали да се насаждат в България още през 30-те години на 20 в., преживяват вече своя четвърта генерация в активна възраст. Това е едно твърде дълго време, лечението на обществото ще бъде изключително дълго, рецидивите ще продължават и в нашето с вас г-н Дачков, поколение.  Единственото, което можем да направим е да обърнем тенденцията към намаляване на доминирането на тези нагласи в нашето общество. Ние няма да го видим изчистено, докато сме в активна възраст, ами ще се опитаме малко да подредим за децата, да има къде да стъпят. Защото те в момента няма къде да стъпят от, хайде да кажем, боклуци. Да не използвам по-силна дума.

Красимир Райдовски: Накрая да кажем още нещо - не бива да поставяме всички в един кюп, действително сред тези хора, сътрудници на ДС, агенти на ДС имаше и много честни и истински хора, които вършеха много работа. Не може всичко да се  слага в един кюп. А това за което вие казвате - ДС беше като майка закрилница а тях. Ако ви разказвам колко неща сме им уреждали на тези хора, просто няма да ни стигне времето.

Явор Дачков: Аз като гледам досието на Доган, те всъщност го правят абсолютно всичко, включително женят го, развеждат го, записват го в университет, отписват го и т.н…, докато той накрая все пак се оказа неблагодарен син.

Марин Божков: Най-тежко се живее с благодарност. Най-трудното, най-травмиращото чувство е чувството на благодарност. Неблагодарността е невъзможността човек да изрази своята огромна благодарност към благодетеля си.

Още от категорията

Напиши коментар