Докато България е доминирана от посткомунистически елит, ние няма да имаме не просто демократична държава, ние няма да имаме нормална държава
Явор Дачков: Този зов за помощ от Европейската комисия(ЕК) за пряка намеса в политическото управление чрез съветници и др. форми какво означава?. Как вие тълкувате тази идея на Станишев?

Огнян Минчев: Тази идея, за мен е една доста плитка хитрина. Това е опит да се легитимира тази управляваща клептотокрация, или власт на крадците, с европейски експерти, които не са в контекста тук. Колкото и европейски експерти да дойдат те не са част от системата на властта в България, а системата на властта в България е власт на крадците. Тези европейски експерти ще бъдат сложени на видими места с цел да легитимират властта на крадците, но те няма да могат да легитимират властта на крадците, тъй като не са в системата, не са овластени. Те ще имат някаква номинална власт, колкото и примерно номинално широка да е тази власт. Така че това е една плитка хитрина, на която естествено ЕК не се хвана в никаква степен. Още същият ден каза: „не, не, не по този начин, не сме толкова глупави…”

Явор Дачков: В едно интервю днес в „24 часа”, пък и вчера в „Дарик”, г-н Станишев казва, че в България няма олигархия, въпреки, че преди година той самият е дал такова определение за олигархия. Каза, че има определени бизнесмени, които се опитват чрез лобизъм, както навсякъде в Европа, да влияят на управлението. От друга страна г-н Герджиков, бивш зам. председател на НС, употребява тази дума в едно интервю в „Неделя 150” като нещо очевидно, видимо от само себе си. Къде е истината?

Огнян Минчев: Вижте, огромната част от този икономически елит, който произтече от милиционерската инфраструктура на миналото, те сега се наричат капиталисти, но не са никакви капиталисти, тъй като капиталистът на печели на пазара. Те печелят от държавата, т.е. от всички нас. В този смисъл в България не може да няма олигархия, защото това е дълбоката интимна същност на тая система – съвкупност от крадци, които са управляваща икономическа класа, поради способността си да контролират институциите и да крадат от държавата. Няма по-какъв друг начин да бъде наречена тази инфраструктура на криминална симбиоза между икономика и политика, която съществува в България през последните двадесет години. Тя не само съществува, тя не само осъществи на практика „прехода”, като процес на прехвърляне на общата собственост в частни ръце, но тя не може да спре да го прави, тази олигархия. Тя дори пред лицето на наказанията, които нацията като цяло понася и ще понася от ЕС, не може да спре да краде.  

Явор Дачков: Това е така, но защо се запазват, от друга страна, такива приблизително верни социологически резултати за нагласите на предстоящите избори? БСП – една от водещите управляващи сили. ДПС – не накърнява своята монолитност, въпреки всички скандали. Въпреки всичко, което вие говорите и става очевидно, някак избирателите не променят нагласите си.

Огнян Минчев: Във всеки случай трябва да кажем различни неща. В БСП има желязна, циментена или бетонна гвардия, която ще наречете, които си гласуват за БСП, било защото няма за кого друг да гласуват, било защото по този начин остават с впечатлението, че остават верни на живота си. Това са едни 15-17% останали от население, които както се казва „вали-гърми” те ще си гласуват за БСП. Те намаляват по силата на естествени причини, но така или иначе, те са все пак една много сериозна част от населението предвид дефрагментацията на останалата част от политическата система. Що се отнася до ДПС – ДПС е една авторитарна политическа корпорация, чиито гласове не са продукт на избор, те са продукт на контрол, те са продукт на диктатура върху определени слоеве от населението, които така или иначе не придобиха правото на избор след 89г. Вместо към партията-майка БКП, те директно минаха към партията-майка ДПС – в това се изрази цялата промяна за тях.

Явор Дачков: Смятате ли, че ако Ахмед Доган престане да бъде лидер гласовете за ДПС ще намалеят, или ще се променят, или това е фиксиран вот към ДПС?

Огнян Минчев: Има елемент на силна принадлежност към ДПС, тъй като сред турското и мюсюлманското население се раздухват страховете от възможно повтаряне на „Възродителния процес”. Междувпрочем, Доган се е постарал в смесените региони например телевизия „Скат” да се показва навсякъде, тъй като по този начин заплахите, които се отправят към тях пък циментират електората на ДПС, те са си взаимно много полезни очевидно. Така че дали отстраняването на Доган ще доведе до фрагментация на ДПС – мисля, че да, но не веднага. Във всеки случай една голяма, нарастваща част от младите, по-перспективните хора от мюсюлманската общност не желаят повече да се злоупотребява толкова брутално с живота им и мисля, че биха направили сериозни стъпки към еманципирането си, към освобождаването си, ако малко бъде отхлабена тази мъртва хватка от тях.

Явор Дачков: Как се случи така, че една популистка в началото идея, олицетворена от Бойко Борисов, се превърна в единствения начин за спасение на десницата в България?

Огнян Минчев: Темата ГЕРБ и Бойко Борисов е малко по специфична. Дали това ще бъде част от десницата, или това ще бъде десницата, остава да видим, когато тази партия дойде на власт и когато видим как тя управлява, колко успешно, в продължение на колко време ще го прави т.н. Засега ГЕРБ е само една оферта, така както 90г. СДС беше само една оферта. При всяко едно ново политическо движение няма никаква гаранция в каква посока, то ще се реализира, по какъв начин ще се сблъска с властта, по какъв начин ще оползотвори властта. ГЕРБ е популярна и то с нарастваща популярност благодарение на много фактори, но един от факторите за нейната популярност е, че няма сериозна алтернатива, сериозен избор и виждаме, че тези щабове на олигархията, които се грижат да не останат без власт след изборите, правят всичко възможно, за да изчерпят, да изпомпат на повърхността колкото се може по-голяма част от симпатизантите на ГЕРБ в друга посока, за да не допуснат прекалено голяма експанзия на ГЕРБ, избирателна и електорална за предстоящите избори.

Явор Дачков: Имате предвид движение като „Напред” или нещо друго, така ли?

Огнян Минчев: И движение „Напред” и някои други. Има примерно едно момче, което през последните три месеца няма ден, в който да не вади папка. Или някой му ги дава тия папки, или той ги е държал досега и сега ги пуска – прокуратурата би следвало да се заинтересува защо така се получава. Във всеки случай това се прави, а пък казионните социологически звена на олигархията го надуват, че едва ли не е минал вече 4%. Това се евтините трикове, евтини, за този, който ги разбира, с които от ГЕРБ и от десницата като цяло трябва да бъдат изчерпани в безсмислена, стерилна посока максимален брой избиратели. Дори и при тези опити, ако на тези избори имаме сериозни организационни и политически предложения идещи от дясно, ми се струва, че властта на мандатоносителите на ДПС и на младшия партньор БСП ще бъде сериозно застрашена.

Явор Дачков: Няколко думи за това обединение в дясно. Говори се, че в Каденабия общо взето не се водят сериозни разговори, те ще се проведат тук. Докъде може да стигне това разширявате на коалицията според вас? Виждаме, че има като, че взаимен натиск, да не го наричаме изнудване, от страна на ДСБ за БНД и за министрите от управлението на Симеон Сакскобурготски, СДС пък натискат за Стефан Софиянски, Новото време – Емил Кушлуков. Колко широка трябва да бъде тази коалиция според вас?

Огнян Минчев: Всичко зависи от това каква степен на поносимост и на постигане все пак на някакво достатъчно сцепление в тази коалиция. Аз, горе долу мога да си представя причините, поради които едната или другата страна иска присъединяването на тези фракции. БНД, да кажем, няма много избиратели по места, но тя се състои от политически лидери, които през последните 7-8 години придобиха доста сериозни    , не само финансови ресурси, но и ресурси в различни институции на държавата, включително и съдебната система. Едно дясно-центристко управление ще бъде напълно оголено откъм позиция в съдебната система, и това е привлекателността на БНД за ДСБ и изобщо за тези, които искат да я присъединят. Що се отнася до Кушлуков, около Ковачки вече се формира една доста широка палитра от, макар и малки формации, които като се има предвид огромния финансов ресурс, с който разполага Ковачки да купува гласове и да принуждава към гласуване енергетици, миньори, металурзи и т.н. Коалиция „Напред” може да окаже незаменима услуга на БСП и на ДПС за оставането им във властта в следващи парламент, особено ако източването на ГЕБР отдолу се окаже малко по-ефективно, отколкото засега предполагаме. В този смисъл присъединяването на „Новото време” е опит и да се прекъсне захранването на движение „Напред” с допълнителни ресурси.

Явор Дачков: Мислите ли, че тази коалиция ще устои и след влизането в парламента – говоря за дясната, тъй като в София това не се случи. Някои казват, че това може да е моментно оцеляване на двете партии СДС и ДСБ, но така или иначе затихване на традиционната десница, каквото се наблюдава и в други европейски страни. Къде е истината? Това Ренесанс ли е? Нов живот ли е? Последни прегрупирания преди края?

Огнян Минчев: Не знам дали става дума за последни прегрупирания преди края, но очевидно, ако за Ренесанс изобщо може да се говори, е много рано, много преждевременно. Аз лично смятам, че тази коалиция ще бъде доста по-стабилна ако участва във властта, в следващото мнозинство и в следващото правителство. Тогава властта ще бъде този структуриращ елемент, който ще ги държи заедно. Ако не участват в следващото правителство, малко ми е трудно да си представя лобитата на Христо Бисеров и на ДПС в СДС, общо взето оцеляващи в една единна парламентарна група с ДСБ, или с БНД, или с когото и да било другиго. Това са прекалено една за друга политически фракции, за да можем да прогнозираме тяхното оцеляване в опозиция. Всичко ще зависи, разбира се от това каква степен на контрол ще може да упражнява Мартин Димитров върху СДС оттук нататък. Той успя на тази конференция да прокара своята теза за широка дясна коалиция, но в каква степен ще контролира току що загубилите властта си Радонов и Руков и т.н. е вече отделна тема на разговор.  

Явор Дачков: Не е ли много рисковано всички да се надяват само на благоволението на Бойко Борисов, при положение, че един ден говори едно, а на другия ден върши друго без да проблем? И цялата тази коалиция беше направена, че има неговата дума, че има неговата дума, че ще управляват заедно след изборите.

Огнян Минчев: Аз не бих казал, че някой изобщо може да разчита на благоволение, в частност на благоволението на Бойко Борисов. Струва ми се, че в следващият парламент при определени обстоятелства, Бойко Борисов няма да има друг разумен избор, в смисъл, че това ще бъде най-благоприятната за самия него опция за създаване на следващо правителство с по-малобройната стара десница, отколкото да тръгне с БСП, недай Боже с ДПС, „Напред” и т.н. Така че от тази гледна точка, ако се получи тази конфигурация в следващия парламент, няма да бъде благоволението на един или друг, включително на Бойко Борисов, а ще бъде елементарната политическа логика. Ако не се получи, както вече казах, оцеляването на тази десница, която се обединява сега, в условията на опозиция ще бъде много по-трудно, ако не и невъзможно.

Явор Дачков: Накрая, няколко думи за навършването на двайсет години от падането на Берлинската стена. В много източно европейски страни това събитие се отбелязва. Председателството на Чехия съвпадна с тази годишнина. Знам, че там ще се готвят много сериозни чествания. В България този разговор, като че ли не можа да се състои в много голяма степен. Банкрутира ли идеята, че българите могат да създадат сами нормална политическа среда, политически функционираща демократична държава, или са, както самия Станишев признава, изправени пред невъзможността и трябва да имат освен валутен и политически борд?

Огнян Минчев: Вижте, аз бих отишъл и по-далеч, дали е банкрутирала идеята българите да имат демократична държава не знам, но под огромен въпрос е възможността българите да имат държава изобщо. Тъй като българите бяха една от сателитните държави в рамките на Съветския блок, къде комунистическата партия и нейния елит играеха пряката роля на колониална администрация на Съветския съюз. Този елит никога не придоби държавен, или държавнотворен облик. Той никога не се превърна в елит, който носи отговорност за своята нация. В този смисъл, докато България е доминирана от посткомунистически елит ние няма да имаме не просто демократична държава, ние няма да имаме нормална държава, тъй като тези хора са оперирани от съзнанието за отговорност, който един елит носи, за да направи държава. Те нямат идея за държава, те имат идея само за кражба. В този смисъл, да говорим за демократична държава, трябва преди всичко да са налице предпоставките за държава. Оттук вече е целия дебат дали е приключил „прехода” или не е приключил. Един процес е приключил тогава, когато един стане необратим. Ние сега не можем да се върнем в 90г. и в този смисъл „прехода” е приключил, но от това не следва, че ние сме постигнали едно много стабилно равновесие в някаква друга посока. Ние просто се намираме пред нови кръстопътища, които трябва да оползотворим или трябва да отпаднем.

Явор Дачков: Това означава ли, че е изключена изцяло възможността за търсене на справедливост, или някакво възмездие за огромните престъпления. Вие говорите непрекъснато за клептокрация или за кражби. Днес във в.”Труд” видях едно много хубаво описание на това, как един човек с прякор „Барона”, мисля, че беше от Петрич, успя да надлъже съдебната власт и при всички доказателства срещу него да се отскубне. Той е от дребните риби, ненаказан. Другите май тържествуват, че успяха да излъжат всички и да запазят богатствата си.

Огнян Минчев: Фрустрацията и разпада на българското общество до голяма степен се дължат на обстоятелството, че наистина чувството за справедливост на голямата част от благородното мнозинство от българите беше силно накърнено, най-меко казано. Докато не се възстанови някакво чувство за справедливост в обществото не може да се възстанови обществената солидарност, която пък е предпоставка за изграждане на демократична система, за която говорим. В този смисъл много важно е да се възстанови някакво чувство за справедливост, първата крачка към това е на практика прекратяването на грабежа. Както ви казах, тези хора не желаят да прекратят грабежа и няма кой да ги застави да прекратят грабежа. Ако се прекрати грабежа оттук нататък вече може да се започне и някакъв разговор за това: кой?; защо?; какво?; как? Преди всичко трябва да се прекрати грабежа. Те не могат да се разберат нито с ЕС, нито с гражданите на България, нито с институциите поради обстоятелството, че те не желаят да прекратят грабежа.

Разговорът е излъчен по RE:TV

Още от категорията

Напиши коментар