"Настоящата пандемия напомня за пореден път, че науката не е вездесъща и няма отговор на всички въпроси. Напомня ни и за крехкостта на човешкото съществуване. Сигурността, която ни носят съвременната наука и технологии, изведнъж се оказа ефимерна, белег за което е, че публичното пространство изведнъж се изпълни с познавачи на средновековни епидемии, които започнаха да правят лековати паралели с други исторически епохи. В тази ситуация тъкмо вярата може да донесе и утеха, и упование", разсъждава главният редактор на "Християнство и култура" Момчил Методиев в интервю за marginalia.bg .

 

Момчил Методиев, дфн, е главен редактор на сп. „Християнство и култура“. Автор е на книгите Нюйоркски митрополит Андрей. Биография, спомени, дневници (Рива, 2016 г.), Държавна сигурност – предимство по наследство. Българската православна църква и комунистическата държава, 1944–1989 (2010) и Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава (2008). Автор е на редица статии в областта на историята на Църквата с фокус върху периода на комунизма. Изследовател към Института за изследване на близкото минало и академичен консултант към организацията „Софийска платформа“.  Работил е по съставителството на няколко документални сборника, издадени от Комисията по досиетата, както и по Проекта за история на Студената война на Института „Удроу Уилсън” във Вашингтон, САЩ.

 

- Доктор Методиев, в контекста на Ковид-19 и предпазните мерки от заразяване  настойчиво се иска законодателната,  изпълнителна и съдебна власт да направят нужното така,че  богослужението по време на приближаващите светли християнски празници да бъде закрито за масово посещение. Какъв правен субект е БПЦ  по смисъла на Конституцията и важат ли  за нея ограничителните мерки предприети от  държавата в хода на извънредното положение?

 

- Въпросът е свързан с принципния въпрос за отношенията между Църква и държава в една демократична държава. В България тези отношенията се подчиняват на някои основни принципи, водещият от които е принципът за свобода на вероизповеданието. Без да съм юрист, може да се каже, че след като Църквата е отделена от държавата, държавата не може „да затвори“ църквите. Църквата също не може „да затвори“ църквите, в смисъл да отмени богослуженията, тъй като богослужението е в центъра на съществуването на Църквата и без него тя губи своя център, още повече в Страстната седмица. Или крайните решения, които се предлагат, ми се струват нереалистични.

 

От друга страна според Конституцията свободата на вероизповедание също подлежи на някои ограничения. Там например е предвидено, че тази свобода не може да бъде насочена, включително срещу „народното здраве или срещу правата и свободите на други граждани.“ А в условията на извънредно положение, както видяхме, редица граждански права могат и са ограничавани. Или с други думи, ако държавата прецени за необходимо, тя би могла да намери юридическо извинение за по-строги мерки.

 

Какви са възможностите? Ако църквите бъдат „затворени“, това означава въобще да няма богослужения в дните на Страстната седмица, което означава нарушаване на правата не само на вярващите, които искат да посетят богослужение и са се подготвили за приемане на причастие, но и на тези, които биха искали да проследят богослуженията по телевизията и биха искали да съпреживеят тези дни в молитва у дома, но най-важното – на хората, които в най-широкия смисъл търсят утеха в Църквата. Другата възможност е полицията да направи невъзможен достъпът до храмовете – полицията може и следва да се грижи да няма струпване на много хора около храмовете, но по-твърдите мерки навяват спомени от времето на комунизма, когато достъпът до великденските богослужения, както е известно, е ставало само с пропуски. От тази гледна точка за мен най-разумно е търсенето на разумен компромис, който да отговаря на основната функция на Църквата, но и да бъде запазено здравето на миряните, на свещениците, а и на архиереите. Или с други думи богослуженията да се отслужат, но да бъдат предавани по телевизията и всеки да може да съпреживее празника от дома си.

 

С някои вариации, това е и компромисът, постигнат и в другите европейски държави. Във всички православни църкви в околните държави ще има богослужения на Страстната седмица, но ще има различна степен на ограничения за посещенията на  богослуженията от вярващите. Видяхме, че и папата служи пред празен площад, а след това отслужи богослужението за католическата Цветница в „Свети Петър“ без присъствие на вярващи. Така че за мен този компромис ми се струва и разумен, и необходим.

 

- Прави впечатление известно неразбиране на ролята на църквата. Вярващите казват, че да се иска от Църквата да не извършва неделните богослужения, причастието, както и Великденската литургия е  същото като да се забрани на лекарите да лекуват. За тях Църквата е лечебница в духовен аспект, грижа  за духовното здраве на миряните, не е дюкян, нито пък бакалия, която може да бъде затворена. Отсрещната страна обаче е на друго мнение. Кой е правият?

 

- Трудно може да се каже коя от двете страни е „права“, тъй като двете страни говорят на различни езици. За един вярващ човек Църквата и причастието наистина е духовно лекарство, а призивът за спиране на богослуженията е като призив държавата въобще да се откаже от правителство. Още по-валидно е това в настоящата ситуация, в която много хора вероятно търсят утеха тъкмо във вярата, най-малко чрез публичното присъствие и служение на своите свещеници.

 

От друга страна ми се струва, че днешните дебати са показателни за появата на открито секуларни публични възгледи, които винаги са съществували, но рядко са били артикулирани толкова остро. Съгласен съм, че в началото на тази епидемия нашата Църква реагира твърде бавно и с подценяване на сериозността на ситуацията, не само защото се чуха скрити обвинения срещу тези, които се опасяваха да отидат на църква, но и заради липсата на активни действия в подкрепа на държавата за справяне с проблема. Разликата в това отношение с Румънската или Гръцката православна църква, например, е голяма, въпреки че и там, доколкото знам, също е имало редица дебати по богослужебните практики в тази ситуация. В изявленията на българските архиереи отново си проличаха и противоречията между тях, което също не направи добро впечатление. А съобщението, че три четвърти от монасите в Киево-печорската лавра в Киев са заразени с коронавирус е показателно, че богослуженията и манастирите наистина могат да се превърнат в огнище за пренасяне на заразата. Така че мога да разбера критичните забележки към първоначалната реакция на Църквата, но не и крайните искания за пълно затваряне на храмовете или отмяна на богослуженията и то в дните на най-големия християнски празник.

 

- В интервю за Маргиналия уважаваният  отец Ангел Ангелов от църквата "Света София" заяви, че Патриарх Неофит е оповестил своето ясно становище за християните и настъпващите празници Цветница и Великден, а именно – да стоят у дома, да се молят пред иконите си  и да гледат онлайн църковните  служби. Това не е ли достатъчно?

 

- Да, намирам това за най-правилното и отговорно поведение и препоръка. Ако мога отново да направя препратка към комунизма, тогава на Великден телевизията умишлено е предавала забавни програми, за да държи хората далеч от храмовете. Сега телевизията и другите технологии могат да използвани за съпреживяване на празника от страна на вярващите. И без съмнение, важният аспект е този на личната дисциплина и отговорност, тъй като в настоящата ситуация ние, миряните, не сме само „потребители“ на тайнства, но трябва да се държим отговорно и към нашите отци, в лицето на свещениците. Много добро впечатление ми направи изказването на Неврокопския митрополит Серафим, който посочи, че да си останеш у дома за празничните служби също е „една жертва, която този, който остава в дома си, прави спрямо себе си, за да опази и другите хора“.

 

- Хората изпитват все по-нарастващ страх от стремителното разпространение на Коронавируса и жадуват ваксина за борба с него. Може ли да се каже, че в такава достигаща до истеричност атмосфера има повече място за наука, отколкото за вяра в свещените писания и теологичната интрепретация на живота и смъртта?

 

- Аз смятам, че е обратното, доколкото случаят с настоящата пандемия напомня за пореден път, че науката не е вездесъща и няма отговор на всички въпроси. Напомня ни и за крехкостта на човешкото съществуване. Сигурността, която ни носят съвременната наука и технологии, изведнъж се оказаха ефимерна, белег за което е, че публичното пространство изведнъж се изпълни с познавачи на средновековни епидемии, които започнаха да правят лековати паралели с други исторически епохи. В тази ситуация тъкмо вярата може да донесе и утеха, и упование.

 

Източник: https://www.marginalia.bg/aktsent/45657/?fbclid=IwAR2X4gQs1k81hGaTZa7tAm9gpOBInVWQfHX9VxUi9ffPHVdep08jRNskimI

 

 

 

 

Още от категорията

13 коментар/a

observer на 10.04.2020 в 11:56
Въпросът обаче опира и до някои особено нехигиенични обичаи в християнството и в частност в неговото консервативно течение. Не виждам никаква връзка например между вярата в Бог и крайно нехигиеничното целуване на нарисувани икони. Едва ли Бог се нуждае от подобни демонстрации, за да надникне в душата на истински вярващия, това се прави заради другите присъстващи.
ти да видиш на 10.04.2020 в 12:16
Нищо изненадващо като позиция. "Християнство и култура" никога не е било списание за Православното християнство. След като вариантът с непосещаването на храма се вижда най-добър на многоуважавания доктор, светото Причастие с Еконт ли ще го доставят? Ние, миряните не сме "потребители" на Тайнствата, като потребителите на пуканки, ние имаме нужда от Тайнствата, не можем да живеем без тях. Пълно безсмислие е да отмениш празнуването на Победата над смъртта по причина на страха от смъртта. Както и да се маскира като "отговорност", това е безсловесен, животински страх, който се отказва от Живота в името на (евентуално) отложено умиране. Слава Богу, че св. Синод отново е на догматична и каноническа висота. Чак не мога да повярвам, Бог да пази митрополитите ни, представям си на какъв натиск са устояли. Да се дава за пример поведението на еретиците е нонсенс, за Гърция може само дълбоко да се съжалява (дано и в Русия нещата не стогнат дотам).
Helleborus на 10.04.2020 в 12:39
„Църквата е отделена от държавата, държавата не може „да затвори“ църквите.“ Тук възникват два въпроса, първият е доколко наистина е отделена, поне държавното вероизповедание. И вторият е, какво означава наистина това, че е отделена и значи ли, че не се подчинява на земните власти. Православното вероизповедание е в голяма степен държавно. Докато Римокатолическата църква се отделя, заедно със своите служители и става независима от която и да било отделна държава, ( не коментирам качеството) православните църкви възникват с покръстването на съответните царе и създаването от тях на институция, която да налага техните убеждения. Византия се отделя чрез императора си, а не чрез „отделената от държавата“ църква. И този император толкова силно геополитически задушава църквите в източното православие, че тяхната история минава в това да се борят за независимост, докато се оформя логичното - всяка държава със своя независима църква. Колкото и да говорим, че православието е отделено от държавата, съвсем видно е, че то не е, в България църквата е използвала политическата система, за да преследва автентични християнски движения, наклеветени като ереси. Има проливане на кръв, има ожесточаване и смърт – нещо, което никога не е съществувало в автентичната раннохристиянска църква и което не може да стане без полицейски и съдебни правомощия. Затова, след като тези църкви са държавни, нека поне служат на държавите си, а НЕ на чужди държави, поне това да направят! Т.е. да не се оправдават с независимост, когато следват чужда политическа система и интересите на чужди народи! По втория въпрос, какво означава, че църквата е отделена. Синът Божи как точно беше отделен – Неговото царство не беше от този свят. НО, Той беше преследван, гонен и най-накрая разпнат, освен това плати и данък на Кесаря, т.е. на политическо ниво Той беше гражданин като всички останали. Това, което не можеха да Му забранят е да бъде Цар, Спасител, Словото-Бог, Син Божи, глава на Църквата. Така че църквата е отделена точно поради онова пратеничество, което произтича отгоре и държавата И ДА ИСКА не може да го промени или забрани Т.е. земните власти разпнаха Сина, но все пак продължиха да зависят от Него и да бъдат подчинени Нему – „Даде ми се всяка власт...“ Църквите, които осъзнават своето пратеничество отгоре (и го практикуват) и за секунда не се усъмняват, че дейността им може да бъде „спряна“, докато пратеничеството и властта им са истински. Но ако дейността им се свежда само до външна ритуалност, тогава може да се притесняват. Бог знае за всеки, аз казвам по принцип. В нашия случай е прекрасно, че свещенството и правителството намериха общ език. И всичко предприето ми изглежда разумно, умерено. Но ако правителството искаше, то МОЖЕШЕ да заключи вратите на земния храм и тогава БПЦ трябваше да го изпълни.
Мильо Лудия на 10.04.2020 в 12:48
То, че може, може , ами защо заблуждавате хората, че който влезе в църквата господ го пази.
Helleborus на 10.04.2020 в 13:20
на 10.04.2020 в 12:48 Едва ли някоя църква би седнала да твърди, че който влезе в църквата и Господ го пази. Самото влизане се предполага, че е съпроводено с покаяние и молитва към Бога. Бог показва милост на каещата се душа, при това няма гаранция, че вярващ човек не може да се зарази. Но вярващият човек не влиза, за да спаси само тялото си, той влиза, за да спаси преди всичко душата си. Като в песента на Б.Т.Р "Изгубих всичко докрай, остана моята душа. Аз не искам нищо сега, само нея да спася." Човек влиза в църква с осъзнаването на нетварните си елементи, които замъртвяват и умират поради неговите грехове и желанието да инициираш обратния процес, на Възкресение. Т.е. когато осъзнаеш, че има разлика, дали ще загине само тялото ти някой ден или ще загине и душата. Бог се грижи за телата ни, заради душите ни, които са поставени в този телесен дом.
Helleborus на 10.04.2020 в 13:36
на 10.04.2020 в 13:04 Не знам защо точно си "ядосан". Свещениците днес може и да не са дорасли до нивото на някогашната църква, имала възможно най-прякото общение със Сина. Само че те не ви са длъжни! Те са хора като вас, тръгнали да търсят Бог, за да спасят собствената си душа и в този път стават полезни и на околните. Това е път, кой до къде ще стигне е индивидуално... докъдето стигне, такава и награда ще получи и това са лични цели. Църквата не е обществена институция, като общественото здравеопазване или полицията, на разпореждане на гражданите. Ако човек иска да види Божиите дела в живота си, нека сам да избере този Път. Понеже без вяра и Христос нищо не може да направи. Спомняте си, че Той не извърши много дела там, където беше живял и хората Го познаваха като човек. И самият Той каза на хората, които искаха масовост по комунистически: "А ви казвам наистина, много вдовици имаше в Израел в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя; а при нито една от тях не беше пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска. Така също много прокажени имаше в Израел по времето на пророк Елисей; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман." Лука 4:25-27 Онези хора се изпълнили с гняв и Го завели до една пропаст, да Го изхвърлят, явно и те са се борили за равни права и против дискриминацията, вероятно са предшественици на модерните комунисти. Искали са да получат непременно най-доброто от Бога, без никакво разбиране за това, дали изобщо те са добра почва за такова сътрудничество. Така че никой не може да ви осигури по такъв начин здраве.
ивайло на 10.04.2020 в 15:21
Този ми прилича на топлохладен икуменист... Дано греша.
Горчива сълза на 10.04.2020 в 19:54
Пълно безсмислие е да отмениш празнуването на Победата над смъртта по причина на страха от смъртта. Това казва всичко!
православен до "Кака Мара" на 10.04.2020 в 21:31
На прав път сте.Световното задкулисие,считащо се за "господари на света" в лицето на шайката супер богати луцифериански банкерски, води война не само срещу всички хора,а най-вече срещу Православието с неговите морални ценности.Тече река от пари за разделянето на православните!На този свят има само една вяра-Православие и всички останали срещу него!Видно от думите на апологета им Бжежински:"...сега нашата главна борба трябва да е срещу Православието"От книга Апокалипсис 12:17,виждаме че във времената на машияха им когото очакват да им даде народите за владение,наречен в Библлията звяр и антихрист с име666,ще започне небивало гонение срещу Христовата църква.От светите отци на Православната църква,знаем,че тази шайка богаташи ще прави неимоверно много злини на всички хора навсякъде по земното кълбо"за да няма кой да оправи нещата",та да имат основание да издигнат за цар на света техния човек-новият им световен ред,при който всеки жител на земята трябвало да бъде чипиран като животно и роб-справка Апол.13:16-18ст.!
Лазар на 11.04.2020 в 09:09
Християнинът е смел, не крие вярата си, не чака да му заповядат да се моли. Той носи Христос в сърцето си. Той е обърнат към светлината. Всякакви светски изстъпления са му чужди. Но той не осъжда църквата и нейните служители, и църквата не осъжда своите чеда. Православното християнство дава свобода, как да се молиш, къде и кога. Никого не принуждава, никого не наказва. Можеш да се молиш на ум, на глас, сам, с други хора, където и да си. Бог е навсякъде.
Разумът в жертва на популизма на 11.04.2020 в 18:19
Не искам да задълбавам, но при всичките приказки за правата и нуждите на вярващите, някак си се забравя, че в нашето общество има солидна популация от атеисти, "еретици", мюсюлмани и т.н. За много от тях настоящата дискусия изглежда коренно различно - в условията на пандемия те се виждат привнесени в жертва на едно суеверие, без изобщо някой да ги пита за мнението им. Нека вярващите, включително и преждеизказалия се опонент на икуменизма, да се не се чувстват засегнати, че намирам за суеверие базовата аксиома на християнството, но светът е шарен и е отминало времето, когато за свободата да мислиш различно се е полагало аутодафе. Чисто статистически в България три четвърти от населението не вярва в задгробния живот, така че тук изобщо не говорим за малцинство. В една нормална светска държава не би трябвало да се случва, религиозната догма и църковният интерес да могат да поставят в риск живота и здравето на светското общество. От друга страна и финансовият интерес на хедж фондовете не би трябвало да се ползва с безусловен приоритет пред всякакъв морал, но това е друг въпрос...
Как постъпват другите на 12.04.2020 в 14:48
Богослужения в Москве и Подмосковье на Страстную седмицу и Пасху с 13 по 19 апреля пройдут без прихожан. Об этом сообщается на сайте Русской православной церкви.  В храмы будут пускать священнослужителей и людей, присутствие которых необходимо для совершения богослужений, функционирования культовых зданий, а также для проведения онлайн-трансляций. Срок совершения богослужений без прихожан могут продлить в зависимости от эпидемиологической обстановки. Из-за ситуации верующим рекомендовали совершать молитву дома, а также участвовать в богослужениях при их видеотрансляции. 
Чисто статистически в България три четвърти от населението не вярва в задгробния живот на 12.04.2020 в 20:41
"Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци" (...) "Защото Господ е Бог на живите, а не на мъртвите".

Напиши коментар